РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
25 септември 2014 година
Дело T‑86/13 P
Diana Grazyte
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условие, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника — Десетгодишен референтен период — Функции в международна организация“
Предмет: Жалба срещу Решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 5 декември 2012 г. по дело Grazyte/Комисия (F‑76/11, СбПС, EU:F:2012:173), с което се иска неговата отмяна
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑жа Diana Grazyte да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия в настоящото производство.
Резюме
1. Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Служба, осъществена за друга държава или за международна организация — Понятие — Служба, осъществена в рамките на Европейската фондация за обучение (ETF) и на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) — Включване
(член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Обичайно пребиваване извън държавата членка по месторабота през референтния период — Изчисляване на периода — Неутрализиране на периодите на служба, осъществена за държава или международна организация — Допустимост
(член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Основаване на обективни елементи — Вземане предвид на мотивите, довели засегнатото лице до напускане на страната, чието гражданство има или е имало — Липса
(член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
1. Европейската фондация за обучение (ETF) и Европейският орган за безопасност на храните (EFSA), като създадени от Съюза организации, трябва да се квалифицират като международни организации по смисъла на член 4, параграф 1 от приложение VII към Правилника.
Впрочем, щом като упражняваните в Комисията дейности се считат за служба, изпълнена за международна организация по смисъла на посочената разпоредба, различно решение по отношение на организациите на Съюза не може да бъде обосновано по никакъв начин.
(вж. точки 33—35)
Позоваване на:
Съд — решение от 10 октомври 1989 г., Atala-Palmerini/Комисия, 201/88, Rec, EU:C:1989:365, т. 6
Общ съд — решения от 30 март 1993 г., Vardakas/Комисия, T‑4/92, Rec, EU:T:1993:29, т. 47 и от 3 май 2001 г., Liaskou/Съвет, T‑60/00, RecFP, EU:T:2001:129, т. 49 и 50
2. Що се отнася до условията за предоставяне на надбавката за експатриране съгласно член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника, длъжностното лице трябва да докаже, че е живяло обичайно извън европейската територия на държавата по месторабота, чието гражданство има или е имало, поради причина, различна от упражняването на функции в служба на държава или на международна организация. Ако длъжностното лице действително е живяло обичайно извън територията на държавата по месторабота, но бидейки на служба на държава или в международна организация, не може да се приеме, че посоченото длъжностно лице е прекъснало трайните връзки, установени със страната по месторабота, чието гражданство има или е имало. Следователно простият факт, че през десетгодишния референтен период е било на служба на държава или в международна организация, оборва презумпцията, че трайните връзки, установени със страната по месторабота, чието гражданство заинтересованото лице има или е имало, могат да се считат за прекъснати.
При това положение, при изчисляването на десетгодишния референтен период следва да се вземат предвид, като се неутрализират, периодите, през които заинтересованото лице е упражнявало функции в служба на държава или международна организация, което дава основание за аналогично продължаване на референтния период. Всъщност подход, състоящ се в неотдаването на никакви последици, що се отнася до очертаването на посочения период, на факта, че е била извършена работа за сметка на държава или международна организация, би нарушил както буквата, така и целта на член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника, тъй като той на практика би извършил приравняване на тази работа на труд, положен за който и да е друг работодател.
(вж. точки 50, 51 и 54)
Позоваване на:
Съд — решение от 24 януари 2008 г., Adam/Комисия, C‑211/06 P, СбПС, EU:C:2008:34, т. 41 и цитираната съдебна практика
Общ съд — Решение от 27 септември 2000 г., Lemaître/Комисия, T‑317/99, RecFP, EU:T:2000:218, т. 59
3. От текста на член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника изобщо не произтича, че мотивите, определили преместването или решението да остане в новата страна, трябва да бъдат взети предвид за целта на предоставянето на надбавката за експатриране. Всъщност разглеждане по същество на различните мотиви, които са довели засегнатото лице до напускане на страната, чието гражданство има или е имало, и до установяване в друга страна, би се основало по необходимост на преценки със субективен характер, което е несъвместимо както с текста, така и с целите на посочената разпоредба.
Впрочем по никакъв начин не може да се изведе от член 4 от приложение VII към Правилника, че авторите му са имали намерение да придадат особено значение на момента на преместването на пребиваването извън държавата, чието гражданство заинтересованото лице има или е имало, или на причините, определили такова преместване.
(вж. точки 56, 58 и 78)
Позоваване на:
Общ съд — решения от 8 април 1992 г., Costacurta Gelabert/Комисия, T‑18/91, Rec, EU:T:1992:56, т. 42 и от 13 април 2000 г., Reichert/Парламент, T‑18/98, RecFP, EU:T:2000:113, т. 25