Дело T‑777/19
Coopérative des artisans pêcheurs associés (CAPA) Sarl и др.
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 15 септември 2021 година
„Държавни помощи — Индивидуални помощи за експлоатация на ветроенергийни паркове в морето — Задължение за изкупуване на електроенергията на цена, по-висока от пазарната — Процедура по предварително разследване — Решение да не се повдигат възражения — Жалба за отмяна — Член 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2015/1589 — Качество на заинтересована страна — Риболовни предприятия — Изграждане на парковете в риболовни зони — Конкурентно отношение — Липса — Опасност предоставянето на спорните помощи да засегне интересите на риболовните предприятия — Липса — Липса на пряко и лично засягане — Недопустимост“
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията, с което се установява съвместимостта на държавна помощ с вътрешния пазар без откриване на официална процедура по разследване — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС — Условия — Липса на качество на заинтересована страна — Недопустимост
(член 108, параграф 2 и член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 на Съвета)
(вж. т. 58—62, 65, 66, 82, 113, 115 и 116)
2. Помощи, предоставени от държавите — Разглеждане от Комисията — Административна процедура — Заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС — Понятие — Предприятие, което не се намира в пряко конкурентно отношение с получателя на помощта — Необходимост това предприятие да докаже конкретното въздействие на помощта върху неговото положение
(член 108, параграф 2 ДФЕС; член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 на Съвета)
(вж. т. 63, 64, 71—73, 83—87 и 89)
3. Помощи, предоставени от държавите — Разглеждане от Комисията — Административна процедура — Заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС — Понятие — Риболовни предприятия, позоваващи се на отрицателните последици от експлоатацията на ветроенергийните паркове в морето, предмет на помощите, върху съвместно съществуващите риболовни дейности — Липса на използване на една и съща „суровина“ — Липса на конкурентно отношение — Последици, произтичащи от решенията за изграждане на ветроенергийните паркове и за управление на морското публично пространство — Липса на връзка между механизма за предоставяне на помощите и посочените последици — Липса на опасност от конкретно засягане на интересите на рибарите от предоставянето на посочените помощи — Липса на качество на заинтересована страна
(член 108, параграф 2 ДФЕС; член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 на Съвета)
(вж. т. 74—81 и 90—97)
4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Условия за допустимост — Правен интерес — Процесуална легитимация — Условия с кумулативен характер — Недопустимост на жалбата при липса само на едно от тези условия
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
(вж. т. 112)
Резюме
Ветроенергийни паркове в морето, субсидирани чрез оперативни помощи: Общият съд отхвърля жалбата, подадена от кооперативно дружество и от работодатели на рибари срещу решението на Комисията да не повдига възражения
Общият съд уточнява обхвата на понятието „заинтересована страна“ и приема, че жалбоподателите не са доказали опасността от конкретно въздействие на спорните помощи върху тяхното положение
През 2011 г. и 2013 г. Франция открива процедури за възлагане на обществени поръчки за изграждане във Франция на първите ветроенергийни паркове в морето. Тези шест проекта, чийто прогнозен експлоатационен период е 25 години, обхващат морски зони, използвани за риболов.
Проектите за изграждане и използване на ветроенергийните паркове са субсидирани под формата на задължение за изкупуване на електроенергия по тарифа, по-висока от пазарната цена, като допълнителните разходи се компенсират изцяло от държавата.
С решение от 26 юли 2019 г.(1) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Европейската комисия приема, че тези субсидии са държавни помощи, които са съвместими с вътрешния пазар(2) (наричани по-нататък „спорните помощи“). По това съображение тя решава да не повдига възражения.
Coopérative des artisans pêcheurs associés (CAPA), дружество, чиято клиентела се състои от рибари, и десет риболовни предприятия или работодатели на рибари (наричани по-нататък „рибарите жалбоподатели“), сезират Общия съд с жалба за отмяна на обжалваното решение. Тази жалба обаче е отхвърлена като недопустима от девети разширен състав на Общия съд, който установява, че жалбоподателите нямат процесуална легитимация, за да оспорват обжалваното решение.
Съображения на Общия съд
В самото начало Общият съд припомня, че обжалваното решение е решение да не се повдигат възражения срещу спорните помощи, с което Комисията имплицитно, но несъмнено отказва да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС. Тъй като това решение възпрепятствало „заинтересованите страни“(3) да представят становищата си в рамките на официалната процедура по разследване на спорните помощи, те били легитимирани да оспорят посоченото решение пред съда на Съюза, доколкото то нарушава процесуалните им права. За да може едно лице, предприятие или обединение от предприятия да бъде квалифицирано като „заинтересована страна“, е необходимо то да докаже в достатъчна степен, че има опасност от конкретно въздействие на помощта върху положението му.
Що се отнася за квалификацията на рибарите жалбоподатели като „заинтересовани страни“, легитимирани да подадат жалба срещу обжалваното решение, Общият съд установява, че за да обосноват процесуалната си легитимация, те изтъкват, от една страна, наличието на непряко конкурентно отношение между техните дейности и тези на получателите на спорните помощи, и от друга страна, и при всяко положение, опасността от конкретно въздействие на тези помощи върху тяхното положение.
Що се отнася до непрякото отношение на конкуренция, което рибарите жалбоподатели твърдят, че съществува, Общият съд посочва, че жалбоподателите не могат да твърдят, че техният процес на производство предполага използването на една и съща „суровина“ като тази на операторите на ветроенергийните паркове. Всъщност според общоприетото значение на думата „суровина“ това е непреработен природен ресурс или продукт, който е използван като съставна част в производството на дадена стока. В случая не достъпът до зоната от публичното морско пространство, използвана както от рибарите, така и от операторите на ветроенергийните паркове в морето, представлява сам по себе си „суровината“ за съответната им икономическа дейност, а намиращите се в нея природни ресурси, а именно, от една страна, рибните ресурси, и от друга страна, кинетичната енергия на вятъра. Тъй като посочените ресурси са различни, рибарите жалбоподатели не са в конкурентно положение спрямо операторите на ветроенергийните паркове за тяхното използване.
Така Общият съд заключава, че рибарите жалбоподатели не може да се считат за заинтересовани страни, легитимирани да подадат жалба срещу обжалваното решение на основание на твърдяно непряко конкурентно отношение с получателите на спорните помощи.
По-нататък, що се отнася до изтъкнатата опасност от конкретно въздействие на спорните помощи върху положението на рибарите жалбоподатели, Общият съд проверява дали предполагаемите отрицателни последици от експлоатацията на електроенергийните паркове за околната им среда, по-специално за съвместно съществуващите риболовни дейности, за морската среда и за рибните ресурси, може да се считат за конкретна последица от отпускането на тези помощи спрямо положението на съответните риболовни предприятия.
В това отношение Общият съд подчертава, че макар поначало да не може да се изключи възможността помощ да засяга конкретно интересите на трети лица поради последиците, които подпомаганото съоръжение поражда за околната му среда, и по-специално за другите упражнявани в близост до него дейности, за да бъдат квалифицирани като заинтересовани страни, тези трети лица трябва да докажат в достатъчна степен опасността от такова конкретно засягане. Освен това за тази цел не е достатъчно да се докаже съществуването на посочените последици, а също, че те произтичат от самата помощ. В случая обаче рибарите жалбоподатели не доказват това.
Всъщност твърдяното въздействие на разглежданите проекти върху дейността на рибарите жалбоподатели е присъщо, от една страна, на решенията на френските органи за осъществяване на тези проекти в съответните зони в рамките на политиката им за експлоатация на енергийните ресурси, и от друга страна, на правната уредба на морското публично пространство и на приложимите за посочените проекти технически мерки. Макар решението на тези органи да отпуснат на операторите на тези проекти помощи под формата на задължение за изкупуване, което се поема от държавата, да им предоставя предимство спрямо производителите на несубсидирана електроенергия, само по себе си то не влияе на икономическите резултати на рибарите жалбоподатели.
С оглед на изложеното по-горе Общият съд заключава, че не може да се приеме, че сами по себе си спорните помощи могат да имат конкретно въздействие върху тяхното положение, така че рибарите жалбоподатели не могат въз основа на това да обосноват процесуалната си легитимация, за да оспорят обжалваното решение.
Що се отнася, на последно място, до квалификацията на Coopérative des artisans pêcheurs associés (CAPA) като „заинтересована страна“, Общият съд отбелязва, че дейността на това дружество, чиято клиентела се състои от рибари, зависи от икономическите решения на неговата клиентела, а не от изплащането на спорните помощи. От това следва, че при всяко положение съществуването на опасност от конкретно въздействие на посочените помощи върху неговото положение не е доказано и че това дружество също не може да се счита за заинтересована страна.