Дело T‑629/20
Delifruit, SA
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (пети състав) от 13 юли 2022 година
„Продукти за растителна защита — Активно вещество хлорпирифос — Определяне на приложимите максимално допустими граници на остатъчни вещества от хлорпирифос във или върху бананите — Регламент (ЕО) № 396/2005 — Налични научни-технически познания — Други легитимни фактори“
1. Обществено здраве — Мерки за прилагане — Право на преценка на институциите на Съюза — Обхват — Съдебен контрол — Граници
(член 168, параграф 1 ДФЕС, Регламент № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 31—34)
2. Селско стопанство — Сближаване на законодателствата — Максимално допустими граници, приложими за остатъчните вещества от пестициди във и върху храни и фуражи — Продукти за растителна защита, съдържащи активно вещество — Отнемане на разрешенията за тези продукти за растителна защита — Определяне на приложими максимално допустими граници на остатъчни вещества за това активно вещество — Задължение на Комисията да отчита наличните научно-технически познания — Обхват — Изследване, публикувано през периода между приемането на регламента, с който одобрението на активно вещество не е подновено, и приемането на регламента за заличаване на максимално допустимите граници, приложими за остатъчните вещества от посоченото вещество — Изследване, непоказващо значително развитие на научно-техническите познания — Изключване
(член 14, параграф 2, буква а), член 17 и член 18, параграф 1, буква б) от Регламент № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 42, 43, 48, 49, 51 и 53)
3. Селско стопанство — Сближаване на законодателствата — Максимално допустими граници, приложими за остатъчните вещества от пестициди във и върху храни и фуражи — Продукти за растителна защита, съдържащи активно вещество — Определяне на приложими максимално допустими граници на остатъчни вещества за това активно вещество — Задължение на Комисията да вземе предвид други легитимни фактори, имащи значение за решението — Обхват — Изследване, незасягащо социално-икономически, традиционни, етични, екологични елементи или такива, свързани с възможността за извършване на проверки — Изключване
(член 14, параграф 2, буква е) от Регламент № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 57, 58, 61 и 62)
Резюме
Хлорпирифос е активно вещество, което се среща в продукти за растителна защита, използвани като пестициди за някои култури. Неговото включване в продукти за растителна защита е разрешено за първи път през 2005 г.(1)
През 2013 г. е подадено заявление за подновяване на одобрението на хлорпирифос. През юли 2019 г. в рамките на процедурата по подновяване Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) представя декларация относно наличните резултати от оценката на риска от това активно вещество за човешкото здраве. В тази декларация той заключава, че не са изпълнени условията за одобрение, приложими за човешкото здраве, посочени в Регламент № 1107/2009(2). Вследствие на това Европейската комисия не подновява одобрението на хлорпирифос(3), така че държавите членки са длъжни да отнемат разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи това активно вещество.
През май 2020 г., след това неподновяване, ЕОБХ публикува на своята интернет страница изследване, осъществено от института Josep Carreras (наричано по-нататък „изследването Josep Carreras“), което той е поръчал на този институт, за да проучи в частност генотоксичния потенциал на хлорпирифоса в човешки стволови клетки на различни етапи на онтогенезата и да изучи потенциала му за индукция на левкемия.
След отнемането на всички съществуващи разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи хлорпирифос, Комисията намалява максимално допустимите граници, приложими за остатъчни вещества (наричани по-нататък „МДГОВ“) от хлорпирифос във или върху определени продукти на 0,01 mg/kg(4).
Delifruit, предприятие, установено в Гуаякил (Еквадор), което произвежда и изнася банани по-специално за Европейския съюз, иска от Общия съд частична отмяна на този регламент в частта му, с която намалява тези максимално допустими граници за бананите. Общият съд отхвърля тази жалба.
Това дело е повод Общият съд за първи път да тълкува разпоредбите на Регламент № 396/2005(5), и по-специално член 14, параграф 2, буква а) и член 17, в контекста на премахването на МДГОВ вследствие на отнемането на съществуващо разрешение, приложимо за продукт за растителна защита.
Съображения на Общия съд
Жалбоподателят изтъква по-конкретно, че като не е взела предвид изследването Josep Carreras, публикувано преди приемането на обжалвания регламент, и като не е сезирала ЕОБХ, за да се оцени релевантността на това изследване, Комисията е нарушила член 14, параграф 2, буква а) от Регламент № 396/2005, според който при приемането на регламент, с който се определят, променят или заличават МДГОВ, трябва да се отчитат „наличните научно-технически познания“.
Според Общия съд трябва да се вземат предвид специфичните правила, приложими за заличаването на МДГОВ вследствие на неподновяването на одобрението на активно вещество. Всъщност определянето на МДГОВ за активно вещество е неразривно свързано с одобряването на това вещество, въз основа на което са предоставени разрешения за пускане на пазара на продукти за растителна защита.
Така в случай на отнемане на съществуващи разрешения, приложими за продукти за растителна защита, вследствие на неподновяването на одобрението на активно вещество, целта на член 17 от Регламент № 396/2005 е да позволи на Комисията да заличи във възможно най-кратък срок МДГОВ за съответното активно вещество, по-специално с цел защита на здравето на човека и на потребителите от приемането на неразрешени остатъчни вещества от пестициди. След като ЕОБХ вече е трябвало да изрази позиция по загрижеността за човешкото здраве, свързана с експозицията на дадено активно вещество в рамките на процедурата, довела до неподновяването на одобрението на такова вещество, би било излишно той да бъде сезиран отново, за да представи ново становище за това вещество в рамките на процедурата по заличаване на МДГОВ, освен ако надеждни и нови научни елементи покажат значително развитие на научните познания след изразяването на позиция от ЕОБХ за посоченото вещество.
От това следва, на първо място, че Комисията е можела да приеме обжалвания регламент, без да взема предвид изследването Josep Carreras. Всъщност, от една страна, декларацията на ЕОБХ от 2019 г. за хлорпирифос, публикувана в контекста на неподновяването на одобрението на това вещество, представлява към момента на приемането на обжалвания регламент най-пълната и най-новата оценка за всички опасения за човешкото здраве, свързани с експозицията на това вещество. От друга страна, жалбоподателят не е доказал, че изследването Josep Carreras — което е външен за ЕОБХ научен доклад, който не го обвързва — представлява доказателство, годно да установи, че състоянието на научните познания е еволюирало значително от приемането на тази декларация насетне.
На второ място, при обстоятелствата на настоящото дело от Комисията не може да се изисква да сезира ЕОБХ за оценяване на релевантността на изследване, публикувано през периода между приемането на регламента, с който одобрението на хлорпирифос не е подновено, и приемането на регламента за заличаване на МДГОВ за това вещество. Действително, в противен случай член 17 от Регламент № 396/2005 би бил лишен от полезно действие, доколкото при публикуване на всяко ново изследване относно дадено вещество през този период Комисията не би могла да заличи МДГОВ за посоченото активно вещество, чието одобрение не е подновено, без предварително да сезира ЕОБХ, при положение че това ново изследване не променяло значително състоянието на научно-техническите познания.
В случая, считано от април 2020 г., продуктите, съдържащи хлорпирифос, вече не могат да бъдат предлагани на пазара, нито да се използват в рамките на Съюза. Доколкото обаче употребата на това вещество все още е разрешена в някои трети страни, докато МДГОВ за хлорпирифос не бъдат заличени, остава възможно в Съюза да се внасят законно храни, по или в които се намират остатъчни вещества от това вещество до нива, които могат да представляват риск за здравето на човека и потребителите. При това положение, ако Комисията беше длъжна да сезира ЕОБХ, за да се произнесе този орган по релевантността на изследването Josep Carreras, щеше да се наложи процедурата за приемане на обжалвания регламент да бъде прекъсната, което щеше значително да забави неговото влизане в сила, удължавайки по този начин периода, през който в Съюза могат законно да бъдат внасяни храни, по или в които може да има остатъчни вещества от хлорпирифос.
При такива обстоятелства сезиране на ЕОБХ за оценяване на релевантността на посоченото изследване би означавало продължаване на процедурата за заличаване на МДГОВ за хлорпирифос, противоречащо на преследваната от Регламент № 396/2005 цел.