Съединени дела C‑103/18 и C‑429/18
Domingo Sánchez Ruiz
и
Berta Fernández Álvarez и др.
срещу
Comunidad de Madrid (Servicio Madrileño de Salud)
(Преюдициални запитвания,
отправени от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 8 de Madrid и от Juzgado Contencioso-Administrativo no 14 de Madrid)
Решение на Съда (втори състав) от 19 март 2020 година
„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 5 — Понятие „последователни срочни трудови договори или правоотношения“ — Неспазване от работодателя на законовия срок, определен за окончателното заемане на длъжност, която е временно заета от работник на срочен трудов договор — Имплицитно продължаване на трудовото правоотношение всяка година — Заемане на същата длъжност от работник на срочен трудов договор в рамките на две последователни назначения — Понятие „обективни причини“, обосноваващи подновяването на последователни срочни трудови договори или правоотношения — Спазване на основанията за назначаване, предвидени в националната правна уредба — Конкретно разглеждане, което разкрива, че последователното подновяване на срочни трудови правоотношения цели да задоволи постоянни и трайни нужди на работодателя в областта на персонала — Мерки, насочени към предотвратяване и евентуално към санкциониране на злоупотребите, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения — Процедури за подбор за окончателно заемане на длъжностите, временно заети от работници на срочен трудов договор — Преобразуване на статута на работниците на срочен трудов договор в „непостоянно назначен за неопределен срок персонал“ — Предоставяне на работника на обезщетение, равностойно на плащаното при незаконно уволнение — Приложимост на Рамковото споразумение за срочната работа, независимо от обстоятелството, че работникът се е съгласил с последователните подновявания на срочните договори — Клауза 5, точка 1 — Липса на задължение на националните юрисдикции да оставят без приложение несъответстваща национална правна уредба“
1. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Последователни срочни трудови договори или правоотношения — Понятие — Служител, който в рамките на няколко назначения е заемал без прекъсване една и съща длъжност в продължение на няколко години — Неспазване от работодателя на законовото му задължение да организира процедура за подбор с цел окончателно заемане на посочената свободна длъжност — Трудово правоотношение, продължавано имплицитно всяка година — Включване
(клауза 5, точка 1, буква a) от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
(вж. т. 53 и 56—64; т. 1 от диспозитива)
2. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Обективни причини, които оправдават подновяването на такива договори — Обосновка, изведена единствено от спазването на основанието за назначаване, предвидени в националната правна уредба — Последващо подновяване на срочните трудови правоотношения за задоволяване на постоянни и трайни нужди на работодателя в областта на персонала — Недопустимост
(клауза 5, точка 1, буква a) от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
(вж. т. 66—68 и 71—80; т. 2 от диспозитива)
3. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Процедури за подбор за окончателното заемане на длъжности, които са временно заети от работници на срочен трудов договор — Преобразуване на статута на работниците на срочен трудов договор в непостоянно назначен за неопределен срок персонал — Предоставяне на работника на обезщетение, равностойно на плащаното при незаконно уволнение — Адекватен характер на такива мерки — Проверка от страна на националната юрисдикция
(клауза 5 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
(вж. т. 84—86 и 90—106; т. 3 от диспозитива)
4. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Приложно поле — Срочен трудов договор в публичния сектор — Работник, който се е съгласил с възникването и/или подновяването на последователни срочни трудови правоотношения — Включване
(клауза 2, точка 1 и клауза 3, точка 1 и клауза 5 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
(вж. т. 108—116; т. 4 от диспозитива)
5. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Липса на директен ефект на релевантната разпоредба — Липса на задължение за национална юрисдикция да остави без приложение разпоредба от националното си право, която противоречи на тази разпоредба —Задължение на националната юрисдикция за съответстващо тълкуване на вътрешното право
(член 288, трета алинея ДФЕС; клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
(вж. т. 117—125; т. 5 от диспозитива)
Резюме
Държавите членки не могат да изключат от понятието „последователни срочни трудови правоотношения“ положението на работник, заемащ трайно въз основа на няколко назначения длъжност по заместване при липса на процедура за конкурс, като по този начин неговото трудово правоотношение е било продължавано имплицитно всяка година
Фактът, че даден работник се е съгласил с възникването на последователни срочни трудови правоотношения, не го лишава от закрилата, която му предоставя Рамковото споразумение за срочната работа
В решение Sánchez Ruiz и Fernández Álvarez и др. (съединени дела C‑103/18 и C‑429/18), постановено на 19 март 2020 г., Съдът е приел, че държавите членки и/или социалните партньори не могат да изключват от понятието „последователни срочни трудови договори или правоотношения“, предвидено в клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“)(1), положение, в което работник, нает въз основа на срочно трудово правоотношение, т.е. до окончателното заемане на свободната длъжност, на която е нает, в рамките на няколко назначения заема без прекъсване една и съща длъжност в продължение на няколко години и постоянно и непрекъснато е изпълнявал едни и същи функции, като трайното задържане на този работник на свободната длъжност е последица от неспазване от страна на работодателя на законовото му задължение да организира в определения срок процедура за подбор с цел окончателното заемане на тази свободна длъжност и поради това трудовото му правоотношение е било имплицитно продължавано всяка година. В случай на злоупотреба от работодател в публичния сектор при използването на последователни срочни трудови правоотношения, обстоятелството, че съответният работник се е съгласил с възникването и/или подновяването на тези трудови правоотношения, не е от естество от тази гледна точка да заличи от поведението на работодателя характера му на злоупотреба, така че Рамковото споразумение да не бъде приложимо към положението на този работник.
В настоящия случай няколко лица работят отдавна въз основа на срочни трудови правоотношения в здравната служба на Автономна област Мадрид (Испания). Тези работници са поискали да им бъде признато качеството на членове на постоянния персонал с нормативно установен статут, или при условията на евентуалност, на служители в публичната администрация, които се ползват от сходен статут, което Автономна област Мадрид им отказва. Сезирани с жалби от посочените работници срещу решенията за отказ на тази автономна област, Juzgado Contencioso-Administrativo no 8 de Madrid (Административен съд № 8 на Мадрид) и Juzgado Contencioso-Administrativo no 14 de Madrid (Административен съд № 14 на Мадрид) отправят до Съда няколко преюдициални въпроса относно тълкуването по-специално на клауза 5 от Рамковото споразумение.
За да стигне до посоченото по-горе заключение, Съдът припомня най-напред, че една от преследваните с Рамковото споразумение цели е да се ограничи последователното използване на срочни трудови договори или правоотношения, които се считат за възможен източник на злоупотреби във вреда на работниците, и че държавите членки и/или социалните партньори следва при съблюдаване на предмета, целта и полезното действие на това споразумение, да определят при какви условия тези трудови договори или правоотношения се считат за „последователни“. На следващо място, Съдът счита, че тълкуването в обратен смисъл би позволило работниците да се наемат на работа при несигурни условия в продължение на години и би могло да доведе не само до това от закрилата на работниците, към която се стремят Директива 1999/70 и Рамковото споразумение, да бъдат изключени на практика голям брой срочни трудови правоотношения, като се изпразни преследваната от тях цел от голяма част от нейното съдържание, но и да се допусне злоупотреба при използването на такива правоотношения от страна на работодателите, за да се задоволят постоянни и трайни нужди в областта на персонала.
Освен това Съдът е постановил, че клауза 5 от Рамковото споразумение не допуска национално законодателство и съдебна практика, по силата на които последователното подновяване на срочни трудови правоотношения се счита за обосновано от „обективни причини“ само поради това че споменатото подновяване отговаря на основанията за назначаване, посочени в това законодателство, а именно в случай на необходимост, неотложност или за осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер, доколкото такова национално законодателство и съдебна практика не възпрепятстват съответния работодател да отговори ефективно с такива подновявания на постоянни и трайни нужди в областта на персонала. В това отношение Съдът изтъква, че макар разглежданите в главното производство национална правна уредба и съдебна практика да не предвиждат общо и абстрактно разрешение да се използват последователни срочни трудови договори, а ограничават сключването на такива договори или правоотношения, за да се задоволят по същество временни нужди, на практика последователните назначения на засегнатите работници не отговарят само на временни нужди на Автономна област Мадрид, а са насочени към задоволяване на постоянни и трайни нужди в областта на персонала в рамките на здравната служба на тази автономна област. В това отношение Съдът е посочил, че според запитващите юрисдикции в испанския сектор на общественото здравеопазване съществува структурен проблем, който се изразява във високия процент временно назначени работници и в неспазването на законовото задължение за постоянно заемане на длъжностите, които са временно заети от този персонал.
По-нататък Съдът е постановил, че запитващите юрисдикции са тези, които трябва да преценят дали някои мерки, като организирането на процедури за подбор, целящи окончателно заемане на длъжности, временно заети от работници, наети в рамките на срочни трудови правоотношения, преобразуването на статута на тези работници в „непостоянно назначен за неопределен срок персонал“ и предоставянето на споменатите работници на обезщетение, равностойно на плащаното при незаконно уволнение, представляват адекватни мерки за предотвратяване и евентуално за санкциониране на злоупотребите, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, или еквивалентни правни мерки. Съдът все пак е направил уточнения, от които да се ръководят посочените юрисдикции при осъществяваната от тях преценка.
Освен това Съдът е постановил, че в случай на злоупотреба от работодател в публичния сектор при използването на последователни срочни трудови правоотношения, обстоятелството, че съответният работник се е съгласил с възникването и/или подновяването на тези трудови правоотношения, не е от естество от тази гледна точка да заличи от поведението на работодателя характера му на злоупотреба, така че Рамковото споразумение да не бъде приложимо към положението на този работник. В това отношение Съдът е приел, че целта на Рамковото споразумение да се ограничи последователното използване на срочни трудови договори или правоотношения се основава имплицитно, но по необходимост на схващането, че поради слабата си позиция по отношение на работодателя работникът може да бъде жертва на злоупотреба от страна на работодателя при използването на последователни срочни трудови правоотношения, макар да се е съгласил свободно с възникването и подновяването на тези трудови правоотношения и по същата тази причина може да не е склонен да предяви изрично правата си спрямо своя работодател. Поради това Съдът е приел, че клауза 5 от това споразумение би била лишена от всякакво полезно действие, ако работниците на срочен трудов договор бъдат лишени от закрилата, която то им гарантира, само защото са се съгласили свободно със сключването на последователни срочни трудови договори.
Накрая Съдът приема, че правото на Европейския съюз не задължава национална юрисдикция, сезирана със спор между работник и неговия работодател — публичноправен субект, да остави без приложение национална правна уредба, която не е в съответствие с клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, след като поради факта, че тази клауза е лишена от директен ефект, тя не може в това си качество да бъде изтъквана в спор, попадащ в обхвата на правото на Съюза, с цел да не се приложи евентуално противоречаща ѝ разпоредба от националното право.