Дело T‑36/09

dm-drogerie markt GmbH & Co. KG

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „dm“ — По-ранна национална фигуративна марка „dm“ — Административно производство — Решения на отделите по споровете — Отмяна — Поправяне на фактически грешки — Несъществуващ акт — Допустимост на жалбите, подадени пред апелативния състав — Срок за обжалване — Оправдани правни очаквания — Членове 59, 60а, 63 и 77а от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем членове 60, 62, 65 и 80 от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Правило 53 от Регламент (ЕО) № 2868/95“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Решения на Службата — Поправка — Граници

(член 1, правило 53 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2.      Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Компетентност на отделите по споровете да променят решенията си — Поправка — Отмяна — Преразглеждане

(член 60а и член 77а от Регламент № 40/94 на Съвета; член 1, правило 53 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

3.      Актовe на институциите — Презумпция за действителност — Несъществуващ акт — Понятие

4.      Право на Съюза — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията — Понятие — Мълчание на администрацията — Изключване

5.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Срок за подаване и форма на иска или жалбата — Позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да се избегне преклудирането на правото на жалба — Условия

(член 59 от Регламент № 40/94 на Съвета)

1.      Съгласно член 53 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността, когато Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) установи, служебно или по искане на страна в производството, наличието на езикова грешка, грешка при транскрипцията или явна грешка в решението, тя трябва да се погрижи грешката да бъде поправена от отговорния отдел. От този текст следва, че въз основа на тази разпоредба могат да се поправят само правописни или граматически грешки, грешки при транскрипцията — като например грешки в имената на страните или графичното представяне на знаците — или грешки, които са толкова очевидни, че не е възможно да се има предвид нещо различно от текста след поправката.

(вж. точка 73)

2.      Както се уточнява в единадесето и дванадесето съображение от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, с приемането на този регламент законодателят е имал намерение да установи правомощията на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и на всеки от нейните органи. Така, приетите от отделите по споровете решения обичайно се оспорват с упражняването от страните, чиито интереси са засегнати с тези решения, на способите за защита, предвидени в дял VII от Регламент № 40/94. Освен това този регламент предвижда три хипотези, в които отделите по споровете могат сами да променят приетите от тях решения, а именно поправка на решенията на основание правило 53 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94, отмяна на решенията съгласно член 77а от Регламент № 40/94 и преразглеждане на решенията в случаи inter partes по член 60а от Регламент № 40/94. Тези хипотези са изчерпателно определени. Всъщност от общата структура на установените в Регламент № 40/94 административнопроцесуални норми следва, че по принцип правомощията на отделите по споровете се изчерпват с приемането на решение съгласно член 43 от този регламент и че те нямат правомощие да оттеглят или изменят приетите от тях решения извън предвидените в правната уредба случаи.

(вж. точка 80)

3.      По принцип актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза се ползват с презумпция за законосъобразност и поради това, докато не бъдат отменени или оттеглени, те произвеждат правни последици, дори да съдържат пороци. Въпреки това като изключение от този принцип актовете, съдържащи пороци, чиято тежест е толкова явна, че не може да бъде допусната от правния ред на Съюза, трябва, дори служебно, да се разглеждат като непораждащи никакви правни последици, тоест като несъществуващи от правна гледна точка. Това изключение има за цел да запази равновесието между две основни, но понякога противоположни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в правния ред, а именно стабилността на правоотношенията и спазването на законността. Тежестта на правните последици от констатацията, че даден акт е несъществуващ, налага по съображения за правна сигурност тя да се прави само в съвсем крайни хипотези.

Пороците, поради които съдилищата на Съюза приемат, че даден акт е несъществуващ от правна гледна точка, се различават не по своето естество, а по своята тежест и очевидност от пороците, които, ако са установени, по принцип водят до отмяна на актовете, за които се упражнява предвиденият в Договора контрол за законосъобразност. Всъщност трябва да се приемат за несъществуващи от правна гледна точка актовете, съдържащи пороци, които са толкова очевидни, че засягат основните изисквания за редовност на актовете.

(вж. точки 83 и 86)

4.      Дори при липса на правна разпоредба всеки частноправен субект, у когото дадена институция е породила основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения, може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Независимо от формата, под която са дадени, подобни уверения представляват конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения от оправомощени и достоверни източници. За сметка на това никой не може да се позовава на нарушение на този принцип при липса на конкретни уверения, предоставени от администрацията. Следователно дадена страна няма основание да се позовава на мълчанието на администрацията, за да изтъкне нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

(вж. точки 108—110)

5.      Що се отнася до възможността за позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да се избегне преклудирането на правото на жалба, жалбоподателят трябва да може да докаже наличието на основателни надежди, породени от предоставени от администрацията конкретни уверения, които могат да предизвикат допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил дължимата грижа, която се изисква от оператор с нормални познания.

Предвид обстоятелството, че срокът за обжалване на решение на отдела по споровете на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), предвиден в член 59 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, е императивен, както е припомнено при нотифицирането, като не е подал, дори и като предпазна мярка, жалба срещу решението в този срок, жалбоподателят не е положил обичайно дължимата грижа, за да може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

(вж. точки 114 и 115)