Language of document : ECLI:EU:T:2014:555

Дело T‑260/11

Кралство Испания

срещу

Европейска комисия

„Рибарство — Опазване на риболовните ресурси — Превишаване от Испания на отпуснатите за 2010 г. риболовни квоти за скумрия в зони VIIIc, IX и X и във водите на Европейския съюз от зона 34.1.1 на CECAF — Приспадане от риболовните квоти, отпуснати за 2011—2015 г. — Право на защита — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания — Равно третиране“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 18 юни 2014 г.

1.      Рибарство — Опазване на морските ресурси — Режим на риболовни квоти — Приспадане от отпуснатите за дадена година риболовни квоти поради превишаване на квотите през предходни години — Член 105 от Регламент № 1224/2009 — Задължения и свобода на преценка на Комисията

(член 105, параграфи 1, 2 и 6 от Регламент № 1224/2009 на Съвета; член 30 от Регламент № 2371 на Съвета)

2.      Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Спазване в административните процедури — Обхват

3.      Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията

4.      Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Граници — Обща политика в областта на рибарството — Съобразяване на правната уредба с промените в икономическата обстановка — Невъзможност за позоваване на защитата на оправданите правни очаквания — Отказана закрила на извършителя на явно нарушение на действащата правна уредба

(Регламент № 23/2010 на Съвета; Регламент № 165/2011 на Комисията)

5.      Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Понятие — Различно третиране при положения, които са различни във фактическо и правно отношение и поради това не са сходни — Липса на нарушение

1.      Използването в член 105, параграф 6 от Регламент № 1224/2009 за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството на думата „могат“ показва, от една страна, че Комисията разполага с право на преценка по принципния въпрос дали на комитета по рибарство и аквакултури, създаден с член 30 от Регламент № 2371/2002 относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството следва да се представи за становище предложение за приемане на подробни правила за прилагане на мерки за приспадане от бъдещите риболовни квоти, когато държава членка е превишила отпуснатите ѝ риболовни квоти за определена година, и от друга страна, че това право на преценка включва също възможността за Комисията да избира за тази цел между различните въпроси и инструменти, обхванати от този регламент. Следователно държавата членка изхожда от погрешно схващане, когато поддържа, че Комисията е била длъжна да приеме подробни правила за прилагане, за да може да използва инструментите, с които разполага съгласно член 105, параграфи 1 и 2 от този регламент.

За разлика от това член 105, параграф 1 от посочения регламент показва, че Комисията действа в условията на обвързана компетентност, в смисъл че когато установи превишение на риболовните квоти от държава членка, тя е длъжна да приспадне разликата от бъдещите квоти на съответната държава членка. По същия начин член 105, параграф 2 от същия регламент не предоставя на Комисията право на преценка по отношение на действията, които следва да се предприемат във връзка с такова превишение в рамките на дадена година, а я задължава да приспадне от годишната квота за следващата или следващите години на държавата членка количества, получени чрез умножение по предварително определен коефициент, зависещ от процента на установеното превишение. Ето защо цялостният обем на приспаданията, които трябва да се извършат, е резултат от точни изчисления, чиито параметри, а именно процентът на превишение и коефициентът, са предвидени конкретно в тази разпоредба, така че Комисията не разполага с никаква свобода на преценка за определяне на тавана им.

Следователно разпоредбите на член 105, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1224/2009, и по-специално разпоредбите относно изчисляването на цялостния размер на приспаданията, които трябва да се извършат, са достатъчно ясни, точни и безусловни и затова биха могли да бъдат приложени незабавно от Комисията.

(вж. точки 40, 41, 44 и 45)

2.      Правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му. При това положение спазването на посочения принцип трябва да бъде осигурено както при пълна липса на специфична правна уредба, така и при наличие на уредба, която не отчита този принцип. Когато институциите на Съюза разполагат с право на преценка, спазването на предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е от още по-голямо значение.

Следователно правото на изслушване следва да се приложи, когато дадена администрация възнамерява да приеме увреждащ акт, по-специално акт, който може да засегне неблагоприятно интересите на съответното лице или на съответната държава членка, като прилагането му не зависи от съществуването на изрично правило в този смисъл във вторичното право.

(вж. точки 62—64)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 84)

4.      Когато един предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на дадена мярка на Съюза, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, ако мярката бъде приета. Освен това икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от институциите на Съюза в рамките на тяхното право на преценка, и то по-специално в област като тази на общата политика в областта на рибарството, чийто предмет включва непрекъснато приспособяване в зависимост от промените в икономическото положение. Накрая, лицето, което е допуснало явно нарушение на действащите правни норми, не може да се позовава на нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания.

(вж. точки 87 и 88)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 93)