РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
7 юни 2013 година(*)
„ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — Приключване на сметки — Разходи, изключени от финансиране — Прекомерно закъснение при преценката от Комисията на направените по реда на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 595/91 уведомления — Член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 — Задължение за мотивиране — Разумен срок“
По дело T‑267/07
Италианска република, за която се явяват г‑н G. Aiello и г‑н S. Fiorentino, avvocati dello Stato,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑жа C. Cattabriga и г‑н F. Erlbacher, в качеството на представители,
ответник,
с предмет жалба за отмяна на Решение 2007/327/ЕО на Комисията oт 27 април 2007 година за приключване на сметките на разплащателните агенции на държавите членки за разходите, финансирани от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, за финансовата 2006 година (ОВ L 122, стр. 51),
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г‑н L. Truchot, председател, г‑жа M. E. Martins Ribeiro и г‑н A. Popescu (докладчик), съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 април 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 година за финансиране на общата селскостопанска политика (ОВ L 94, стр. 13), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1287/95 на Съвета от 22 май 1995 година (ОВ L 125, стр. 1), установява общите правила, приложими към финансирането на общата селскостопанска политика (ОСП). Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на ОСП (ОВ L 160, стр. 103) заменя Регламент № 729/70 по отношение на разходите, направени от 1 януари 2000 г. до 16 октомври 2006 г.
2 Съгласно член 1, параграф 2, буква б) и член 3, параграф 1 от Регламент № 729/70, както и съгласно член 1, параграф 2, буква б) и член 2, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 секция „Гарантиране“ от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) финансира в рамките на общата организация на пазарите за селскостопански продукти предприетите съгласно правилата на Европейския съюз интервенционни мерки, чиято цел е регулирането на тези пазари.
3 Съгласно член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70 и член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 Комисията на Европейските общности взема решение за изключването на разходи от финансирането на Съюза, когато установи, че те не са били осъществени в съответствие с правилата на Съюза
4 Съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 729/70 и член 8, параграф 1 от Регламент № 1258/1999 държавите членки вземат необходимите мерки, в съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби, за установяване на действителното и редовно осъществяване на финансираните от ФЕОГА операции, за предотвратяване и преследване на нередностите и за възстановяване на изгубените поради нередности или небрежност суми.
5 В съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70 и член 8, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 при непълно възстановяване финансовите последици от нередностите или небрежността се поемат от Съюза, освен тези, които са следствие от нередности или небрежност на администрацията или служби на държавите членки.
6 Регламент № 1258/1999 е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на ОСП (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).
7 Съгласно член 32, параграф 3 от Регламент № 1290/2005 „[к]огато са изпратени годишните счетоводни отчети, както е предвидено в член 8, параграф 1, буква в), iii), държавите членки следва да предоставят на Комисията обобщен доклад за процедурите по връщане на средствата, предприети в отговор на нередностите. Той дава разбивка на все още невърнати суми по административна и/или съдебна процедура и по година на първоначалното разкриване на нередността по административен или съдебен ред“. Уточнява се още, че „[д]ържавите членки предоставят на разположение на Комисията подробни конкретни данни за всяка отделна процедура по връщане на средства и за всяка отделна сума, която все още не е покрита“.
8 Член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/2005 предвижда следното:
„Ако сумата не е върната в продължение на четири години от произнасянето на първоначалното административно или съдебно заключение или в продължение на осем години, в случаите, когато са предприети мерки за връщане на сумата чрез националните съдилища, 50 % от финансовите последствия от невръщането на съответната сума се понасят от въпросната държава членка, а останалите 50 % от бюджета на Общността.
Държавите членки посочват отделно, в обобщения доклад, предвиден в първата алинея от параграф 3, невърнатите суми в сроковете, определени в първата алинея от настоящия параграф.
Разпределението на финансовата тежест от невръщането съгласно първата алинея не засяга изискването заинтересованата държава членка да приведе в действие процедури за връщане в съответствие с член 9, параграф 1 от настоящия регламент. Петдесет процента от сумите, върнати по този начин, се кредитират в полза на [Европейския фонд за гарантиране на земеделието, наричан по-нататък „ЕФГЗ“] след извършване на приспадането, предвидено в параграф 2 от настоящия член.
Когато в контекста на процедурата по връщане, липсата, от окончателно естество, на всякакви нередности е отчетена посредством административен или правен инструмент, заинтересованата държава членка декларира като разход финансовата тежест на ЕФГЗ, поета от нея по силата на първата алинея.
Въпреки това, ако по причини, които не могат да бъдат отдадени на заинтересованата държава членка, подлежащата на връщане сума не може да бъде върната в сроковете, посочени в първата алинея, и размерът на тази сума надвишава 1 милион EUR, Комисията може, по искане на държавата членка, да удължи сроковете с максимум 50 % от продължителността на първоначалните срокове“.
9 Съгласно член 32, параграф 6 от Регламент № 1290/2005 „[п]ри наличието на оправдателна причина за това, държавите членки могат да вземат решение да не изискват връщане на сумите“. Разпоредбата уточнява, че решение в този смисъл може да бъде взето само в следните случаи:
„a) ако направените или евентуалните разходи по връщането на сумата, като цяло, надхвърлят размера на подлежащата на връщане сума;
б) ако връщането се окаже невъзможно поради изпадане в неплатежоспособност, отчетена и призната съгласно националното законодателство, на дебитора или на лицата, носещи юридическа отговорност за нередността“.
10 В съответствие със същата разпоредба „[д]ържавата членка посочва поотделно в обобщения доклад съгласно първата алинея от параграф 3 сумите, за които е взела решение да не изисква връщане, заедно с мотивите за това свое решение“.
11 Съгласно член 32, параграф 8 от Регламент № 1290/2005:
„След приключването на процедурата по член 31, параграф 3, Комисията може да реши да изключи от финансирането суми, начислени към бюджета на Общността, в следните случаи:
a) съгласно параграфи 5 и 6 от настоящия член, ако заключи, че нередността или липсата на връщане на средствата са последица от нередност или небрежност, която може да бъде отдадена на административните власти или на друг официален орган на държавата членка;
б) съгласно параграф 6 от настоящия член, ако сметне, че посочените от държавата членка мотиви не оправдават взетото от нея решение за спиране на процедурата по връщане на средствата“.
12 Съгласно разпоредбите на член 16 от Регламент № 729/70, във връзка с член 20 от Регламент № 1258/1999 и с член 47 от Регламент № 1290/2005, Регламент № 729/70 се прилага към разходите, направени от държавите членки между 1 януари 1971 г. и 31 декември 1999 г., докато Регламент № 1258/1999 се прилага към разходите, направени между 1 януари 2000 г. и 16 октомври 2006 г.
13 Въпреки това по силата по-специално на член 49, трета алинея, второ тире от Регламент № 1290/2005 член 32 от него е приложим в случаите на нередности, за които е съобщено по реда на член 3 от Регламент (ЕИО) № 595/91 на Съвета от 4 март 1991 година относно нередностите и възстановяването на неправилно изплатени суми във връзка с финансирането на ОСП и организацията на информационната система в тази област, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 283/72 (ОВ L 67, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 9, стр. 166), и за които подлежащите на връщане суми все още не са върнати в пълен размер до 16 октомври 2006 г.
14 Член 3 от Регламент № 595/91 предвижда:
„1. В рамките на двата месеца след края на всяко тримесечие държавите членки изпращат на Комисията [доклад] с нередностите, [установени с първоначален административен или съдебен акт].
За целта те предоставят възможно най-подробна информация относно:
– разпоредбата, която е била нарушена,
– характера и размера на разходите; в случаите когато не е извършено плащане — размерът на сумите, които биха били погрешно изплатени, ако такава нередност не е била установена, освен тогава, когато икономическите субекти носят вина за допускането на грешка или небрежност, открити преди извършване на плащането, и по които няма административна или съдебна санкция,
– общата организация на пазара и засегнатите продукт или продукти или мярка,
– момента или периода, през който е извършена нередността,
– използваните практики за извършване на нередността,
– начина, по който е установена нередността,
– националните институции или органи, констатирали нередността,
– финансовите последствия и възможностите за възстановяване на сумите,
– датата и източника на първата информация, породила съмнения относно наличието на нередност,
– датата, на която е установена нередността,
– когато е необходимо — засегнатите държави членки и други държави,
– идентифициране на замесените физически или юридически лица освен в случаите, когато тази информация няма отношение към действията за борба с нередностите предвид характера на съответната нередност.
– […]“.
15 Член 5, параграф 1 от същия регламент посочва, че „[п]рез двата месеца след края на всяко тримесечие държавите членки информират Комисията за започнатите процедури вследствие на нередностите, [за които е отправено уведомление] по член 3, както и за всички произтичащи от това промени“. Параграф 2 от същия член гласи, че „[к]огато държава членка установи, че дадена сума не може да бъде напълно възстановена или не се очаква да бъде изцяло възстановена, тя информира Комисията със специално уведомление относно размера на невъзстановената сума и причините, поради които, по нейно мнение, тази сума трябва да бъде поета от Общността или държавата членка“, че „[и]нформацията трябва да бъде достатъчно подробна, за да улесни Комисията при решението кой трябва да поеме финансовите последици от загубата в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 729/70“ и че „[р]ешението се взима съгласно процедурата, посочена в член 5 от същия регламент“.
16 Условията за прилагане на процедурата за приключване на сметките на ФЕОГА се определят от Регламент (ЕО) № 1663/95 на Комисията от 7 юли 1995 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 729/70 относно на процедурата за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (ОВ L 158, стр. 6), последно изменен с Регламент (ЕО) № 465/2005 на Комисията от 22 март 2005 година (ОВ L 77, стр. 6).
17 Член 8, параграфи 1 и 2 от посочения регламент гласи:
„Ако в резултат на разследване Комисията стигне до заключението, че разходите не са извършени в съответствие с правилата на Общността, тя съобщава за резултатите от своите проверки на съответната държава членка и посочва коригиращите мерки, които следва да се предприемат, с цел в бъдеще да се осигури съобразяването с посочените правила.
Съобщението се позовава на настоящия регламент. Държавата членка отговаря в срок от два месеца, като в резултат от това Комисията може да промени позицията си. Когато има основание, Комисията може да разреши удължаване на този срок.
След изтичане на разрешения срок за предоставяне на отговор Комисията свиква двустранна среща с държавата членка и двете страни се опитват да постигнат споразумение за мерките, които следва да се предприемат, както и по отношение на оценката на сериозността на нарушението и финансовите вреди за Европейската общност. След тази среща и след определен от Комисията след провеждане на консултации с държавата членка краен срок за предоставянето на допълнителна информация или когато държавата членка не приеме поканата за среща в определения от Комисията краен срок, след изтичането на този срок Комисията официално съобщава своите заключения на държавата членка, като се позовава на Решение 94/442/ЕО на Комисията. Без да се засягат разпоредбите на четвърта алинея от настоящия параграф, уведомлението включва оценка на разходите, които Комисията възнамерява да изключи съгласно член 5, параграф 2, [буква] в) от Регламент […] № 729/70.
Държавата членка информира възможно най-скоро Комисията за приетите коригиращи мерки за гарантиране на спазването на правилата на Общността и датата на тяхното влизане в сила. В зависимост от случая Комисията приема едно или няколко решения съгласно член 5, параграф 2, [буква] в) от Регламент […] № 729/70 за изключване на разходите, които са засегнати от неспазването на правилата на Общността, до датата на влизане в сила на коригиращите мерки.
2. Предвидените в член 5, параграф 2, [буква] в) от Регламент […] № 729/70 решения се приемат след разглеждане на всички доклади на помирителния орган, приети в изпълнение на разпоредбите на Решение 94/442/ЕО“ [неофициален превод].
Обстоятелства, предхождащи спора
18 През 2003 г. Комисията създава група (task force) „Възстановяване“ (наричана по-нататък „task force“), състояща се от длъжностни лица на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на генерална дирекция (ГД) „Земеделие“. Тази task force има за задача да разглежда преписките относно съобщени от държавите членки нередности преди 1 януари 1999 г. в съответствие с член 3 от Регламент № 595/91, при които приведените суми не са били изцяло възстановени, и да проверява спазването от страна на националните органи на задълженията по член 8 от Регламент № 729/70 или евентуално по член 8 от Регламент № 1258/1999. По-специално дейността на task force включва проверка на дейностите на италианските разплащателни агенции Agenzia per le erogazioni in agricoltura (Агенция за предоставяне на помощи в земеделския сектор, наричана по-нататък „AGEA“) и Servizio autonomo interventi nel settore agricolo (Автономна служба за намеса в земеделския сектор, наричана по-нататък „SAISA“).
19 Предвид разглежданите в рамките на мандата ѝ голям брой случаи на нередности, от които около 4 200 са случаите на обща стойност, равняваща се на 1,2 милиарда евро, task force решава да разглежда като първа фаза процедурите за случаи на нередности, при които стойността надхвърля 500 000 EUR, и едва в рамките на втората фаза да прави анализ на случаите с по-малка стойност.
20 Вследствие от дейността на task force, отнасяща се до случаи на стойност над 500 000 EUR, и следвайки предвидената в Регламент № 1663/95 процедура за приключване на сметките, Комисията приема Решение 2006/678/ЕО от 3 октомври 2006 година относно финансовите последици, които следва да се приложат в рамките на приключването на разходите, финансирани от ФЕОГА, секция „Гарантиране“, в определени случаи на нередности, допуснати от някои оператори (ОВ L 278, стр. 24).
21 Конкретните мотиви за осъществените от Комисията финансови корекции са резумирани в обобщаващия доклад AGRI-2006-62645-01-00 относно резултатите от извършените проверки при приключването на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, в съответствие с член 5, параграф 2, буква в) от Регламент № 729/70 и с член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 по отношение на възстановяването на неправомерно изплатените средства.
22 В доклада по отношение на първа група от 157 случаи на нередности Комисията установява, че италианските власти не са спазили напълно задължението за полагане на дължима грижа по член 8 от Регламент № 729/70 и член 8 от Регламент № 1258/1999 и с оглед на това небрежно поведение е трябвало да поемат изцяло финансовата тежест от невъзстановяването на недължимо платените суми на обща стойност от 310 849 495,98 EUR. По отношение на втора група от случаи Комисията посочва, че поведението на националните власти не е довело до някакви наблюдения от страна на нейните служби. В някои от тези преписки, по които възстановяването на недължимо платените суми е било счетено за вече невъзможно, съответстващата финансова тежест трябвало да се поеме изцяло от ФЕОГА. Накрая, по отношение на трета група от случаи, при които възстановяването на разглежданите суми е било още възможно, решението на Комисията е било отложено, тъй като за ФЕОГА все още е било невъзможно да поеме финансовите последици от невъзстановяването на съответните суми.
23 С жалба, подадена на 11 декември 2006 г. в секретариата на Общия съд, Италианската република предявява частичната отмяна на Решение 2006/678, доколкото с него се изключват от финансиране на Общността и се възлагат в тежест на бюджета на Италианската република финансовите последици по 105 преписки за нередности. Жалбата е отхвърлена с Решение на Общия съд от 12 септември 2012 г. по дело Италия/Комисия (T‑394/06).
24 На 27 април 2007 г. Комисията приема Решение 2007/327/ЕО за приключване на сметките на разплащателните агенции на държавите членки за разходите, финансирани от ФЕОГА, секция „Гарантиране“, за финансовата 2006 година (ОВ L 122, стр. 51, наричано по-нататък „обжалваното решение“). В това решение, прилагайки член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/2005, Комисията възлага на Италианската република 50 % от финансовата тежест, произтичаща от недължимите плащания, за които тази държава членка е уведомила съгласно член 3 от Регламент № 595/91 и които не са били напълно възстановени към 16 октомври 2006 г. Сред тези плащания са случаите на нередности на стойност над 500 000 EUR, за които Италианската република е уведомила съгласно член 3 от Регламент № 595/91 преди 1 януари 1999 г. и които в очакване на приключването на процедурите по връщане на средствата не са могли да бъдат включени в Решение 2006/678, както и други случаи, стойността при които не надхвърля прага от 500 000 EUR, и които са били разгледани от task force във втората фаза от нейната дейност.
Производство и искания на страните
25 Италианската република подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 9 юли 2007 г.
26 След промяна на съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в осми състав, на който впоследствие е разпределено настоящото дело.
27 По доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да започне устната фаза на производството.
28 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 18 април 2012 г.
29 Италианската република иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение в частта, в която ѝ се възлагат 50 % от финансовите последици от невъзстановяването на средствата в някои случаи на нередности или на небрежност, посочени в жалбата,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
30 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
От правна страна
31 По същество Италианската република посочва две правни основания в подкрепа на своята жалба. На първо място тя указва на нарушение на член 8 от Регламент № 1663/95, на член 5, параграф 2 от Регламент № 595/91 и на задължението за мотивиране, а на второ място — на нарушение на член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70, на член 8, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 и на задължението за мотивиране.
Относно нарушението на член 8 от Регламент № 1663/95, на член 5, параграф 2 от Регламент № 595/91 и на задължението за мотивиране
32 Първото правно основание се състои от две части. Първата се отнася до случаите на нередности на стойност над 500 000 EUR, а втората — до случаите на стойност, по-ниска от този размер.
По случаите на нередности на стойност над 500 000 EUR
33 Италианската република оспорва липсата на формално решение на Комисията в рамките на Решение 2006/678 за седем случая на нередности на стойност над 500 000 EUR. Става дума за следните случаи: Ilca SpA (IT/1989/003 (S), Eurofeed SpA (IT/1991/003 (S), Italtrading Srl (IT/1994/001), Codelme Srl (IT/1996/001), Codelme Srl (IT/1997/014), Europa Vini Srl (IT/1998/003), Italsemole Srl (IT/1996/018) (наричани по-нататък „седемте случая на нередности на стойност над 500 000 EUR“).
34 Необоснованите закъснения при вземането на решение от страна на Комисията осуетили приключването на седемте случая на нередности на стойност над 500 000 EUR, преди да бъде прието обжалваното решение, което имало за последица възлагането на 50 % от тежестите върху бюджета на Италианската република. В продължение на разумен срок Комисията разполагала с всички необходими данни да откаже или да се произнесе по невъзможността да се възстановят всички суми, които са предмет на допуснати нередности, и да ги възложи на бюджета на Общността или на бюджета на държавата членка. Като не е действала по този начин, Комисията лишила италианските власти от възможността да предявят евентуално правата си по съдебен ред.
35 Според Италианската република съгласно член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1663/95, който задължава държавата членка да отговори в двумесечен срок на съобщението, с което Комисията я уведомява за резултатите от дадено разследване, същият двумесечен срок би трябвало да се спазва от Комисията, когато се произнася по предоставената по силата на член 5, параграф 2 от Регламент № 595/91 информация.
36 При всички случаи Италианската република посочва, че липсата на конкретен срок в член 5, параграф 2 от Регламент № 595/91 не позволява да се надхвърли определен разумен срок, чиито рамки са указани от съдебната практика. Все пак към момента на приемане от Комисията на Решение 2006/678 този срок бил значително надхвърлен.
37 В репликата си Италианската република уточнява, че това правно основание е напълно допустимо, тъй като интересът от оспорване на невключването в Решение 2006/678 на случаите, отнасящи се до суми на стойност над 500 000 EUR, се е конкретизирал едва когато тези случаи са били включени в обжалваното решение. Според италианското правителство невключването на разглежданите случаи в Решение 2006/678 всъщност не е предполагало непременно те да бъдат включени в обжалваното решение, а е представлявало само едно от условията това да стане. Междувременно Комисията могла да преразгледа дадените случаи и дори да забрави за тях, от което италианското правителство нямало да има основание за недоволство.
38 Освен това Италианската република твърди, че липсват мотиви на обжалваното решение, тъй като Комисията не обяснила причината, поради която седемте случая на нередности на стойност над 500 000 EUR не са били уредени с Решение 2006/678, нито е обосновала закъснението, с което е било прието обжалваното решение. В действителност Италианската република била информирана едва в настоящото производство за основанията, поради които Комисията не е приела никакво решение относно седемте случая на нередности на стойност над 500 000 EUR. Обясненията, дадени от Комисията в нейната писмена защита, обаче не били само мотиви, последвали приемането на обжалваното решение без отражение върху преценката на неговата правомерност, но и недостатъчен довод с оглед на изясняването на мотивите на това решение. Доколкото понятията „непълно възстановяване“ и „висящо производство“ са правни, Комисията не трябвало да се задоволи с констатацията, че дадено производство е висящо, а следвало да изложи основанията, поради които счита, че възстановяването на разглежданите суми е все още възможно.
39 Като начало Комисията посочва, че изложеното от Италианската република първо правно основание за отмяна всъщност е насочено не срещу обжалваното решение, а срещу Решение 2006/678. Поради това според Комисията настоящата част от първото правно основание за недействителност трябва да се приеме за недопустима.
40 Следователно трябва да се разгледа допустимостта на тази част от първото правно основание.
41 В това отношение Италианската република оспорва по същество липсата на формално решение на Комисията в рамките на Решение 2006/678 относно седемте случая на нередности на стойност над 500 000 EUR. Италианската република счита, че Комисията е трябвало да се съобрази с двумесечният срок или при всички случаи с един разумен срок, за да се произнесе по предоставените от държавата членка съгласно член 5, параграф 2 от Регламент 595/91 данни. Този срок обаче бил значително надхвърлен в момента на приемането от Комисията на Решение 2006/678.
42 Следва да се приеме за неоснователно твърдението, че това правно основание на Италианската република не е насочено срещу Решение 2006/678. Обикновеният прочит на жалбата и на репликата потвърждават, че доводите на Италианската република се отнасят до правомерността не на обжалваното решение, а на Решение 2006/678.
43 Действително, ако седемте случая на нередности на стойност над 500 000 EUR бяха предмет на Решение 2006/678, те нямаше да бъдат включени в обжалваното решение. Така или иначе Решение 2006/678 не е предмет на настоящия спор и следователно оплакванията срещу това решение не могат да доведат до отмяна на обжалваното решение, поради което са неотносими в случая.
44 Освен това трябва да се посочи, подобно на Комисията, че ако италианското правителство възнамеряваше да се оплаче пред нея, че не е приела в разумен срок изрично и подходящо мотивирано решение по отношение на седемте случая на нередности на стойност над 500 000 EUR, то е могло да поиска от Комисията да се произнесе по тези случаи и евентуално да подаде жалба в съответствие с разпоредбите на член 232, втора алинея ЕО, за да установи чрез съда на Съюза неправомерното бездействие на Комисията.
45 При тези условия това оплакване на Италианската република трябва да се отхвърли като неотносимо, а не като недопустимо.
46 По отношение на оплакването, изведено от липсата на мотиви на обжалваното решение, следва да се напомни, че изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на съда на Съюза — да упражни своя контрол (вж. Решение на Съда от 14 юли 2005 по дело Нидерландия/Комисия, C‑26/00, Recueil, стр. I‑6527, точка 113 и Решение на Общия съд от 19 юни 2009 г. по дело Qualcomm/Комисия, T‑48/04, Сборник, стр. II‑2029, точка 174 и цитираната съдебна практика).
47 В случая въз основа на съображение 11 от обжалваното решение трябва да се приеме, че ако сумата не е върната в продължение на четири години от произнасянето на първоначалното административно или съдебно заключение или в продължение на осем години в случаите, когато са предприети мерки за връщане на сумата чрез националните съдилища, съгласно член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/2005 50 % от финансовите последици от невръщането на съответната сума се понасят от дадената държава членка, а останалите 50 % — от бюджета на Общността.
48 В същото съображение се заключва, че тъй като — в съответствие с Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171 стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37), приложим от 16 октомври 2006 г. и член 11, параграфи 1—3 от който предвижда по същество същата процедура като в член 8 от Регламент № 1663/95 — държавите членки са уведомили за случаите на нередности, при които сумите не са били напълно възстановени към 16 октомври 2006 г., то въз основа на тези данни Комисията трябва да вземе решение за финансовите последици от невръщането на свързаните с нередностите суми, които според случая са отпреди повече от четири или съответно осем години.
49 Следователно това съображение от обжалваното решение дава възможност на Италианската република да се запознае с основанията, поради които Комисията е решила да възложи на държавата членка 50 % от финансовите последици от невъзстановяването на средствата.
50 При всички случаи, ако с това оплакване Италианската република иска да оспори липсата на мотиви на Решение 2006/678, доколкото в него не било пояснено основанието за неуреждането със същото решение на седемте случая на нередности на стойност над 500 000 EUR, то следва да се отхвърли като неотносимо. В действителност установяването на евентуалната липса на мотиви на Решение 2006/678 не би могло изобщо да доведе до отмяна на обжалваното решение.
51 Освен това следва да се напомни, че решенията на Комисията в областта на приключването на сметките на FEOGA са взети въз основа на обобщаващ доклад, както и на обменени между Комисията и съответната държава членка писма (Решение на Съда от 14 март 2002 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑132/99, Recueil, стр. I‑2709, точка 39). При тези условия мотивите на подобни решения следва да се приемат за достатъчни, след като държавата адресат е участвала непосредствено в процеса на изготвяне на тези решения и е била запозната с причините, поради които Комисията е приела, че не е длъжна да остави спорната сума в тежест на ФЕОГА (Решение на Съда от 21 март 2002 г. по дело Испания/Комисия, C‑130/99, Recueil, стр. I‑3005, точка 126).
52 Следва обаче да се приеме, както това се посочва от Комисията, че цитираният в точка 21 по-горе обобщаващ доклад AGRI-2006-62645-01-00 съдържа подробна обосновка на съдържащите се в Решение 2006/678 корекции. В точка 4 от този документ, под заглавие „Отлагане на решенията относно финансовите последици от невъзстановяване на отнасящите се до случаи на нередности суми“, службите на Комисията ясно посочват установеното от тях положение в някои от преписките, отнасящи се до нередности отпреди 1999 г., че процедурите за възстановяване на сумите са били все още висящи пред националните съдилища, въпреки че националните власти са действали дотогава с цялата дължима грижа. Поради това те са приели, че вече не е възможно тези преписки да бъдат закрити, тъй като съответните суми не са могли да бъдат поети нито от общностния бюджет, доколкото възстановяването на сумите е било все още възможно, нито от бюджета на съответната държава членка, доколкото националните власти не са проявили небрежност. Заключението им е, че следва да се изчака краят на висящите национални съдебни производства, за да се вземе решение относно финансовите последици от евентуалното невъзстановяване на сумите, и че тези преписки поради това са били изключени от приложното поле на Решение 2006/678.
53 Следователно оплакването, изведено от липсата на мотиви на обжалваното решение, трябва да се отхвърли като неоснователно и при всички положения — по отношение на твърдяната липса на мотиви на Решение 2006/678 — като неотносимо.
54 С оглед на всички гореизложени съображения първата част от първото правно основание следва да се отхвърли.
По случаите на нередности на стойност под 500 000 EUR
55 Като се позовава на случаите на нередности на стойност под 500 000 EUR, сметките по които са приключени от обжалваното решение, Италианската република твърди, че предметът на това решение е бил повлиян от обстоятелството, че Комисията забавила без никакво обяснение отвъд разумния срок своите решения по тези случаи. Освен това в писмената си защита Комисията признала, че тези случаи не изглеждало да изискват допълнителни пояснения от страна на италианските власти и че те са били включени в поверената на task force процедура само поради изисквания за процесуална икономия на административните процедури. Поради това забавяне, което било напълно неоснователно, разглежданите случаи били включени в обжалваното решение и поради това спрямо тях бил приложим член 32 от Регламент № 1290/2005 с последица възлагането в тежест на националния бюджет на 50 % от съответните разноски.
56 На първо място Италианската република се оплаква от това, че Комисията не се произнесла в разумен срок по 25 случая на нередности на стойност под 500 000 EUR, които вече били включени в образувана през 2001 г. процедура за приключване на сметките и чието възлагане в тежест на ФЕОГА било вече известено от OLAF в съобщение от 12 юни 2001 г. Става дума за следните случаи: Coprap (IT/1987/001), Tabacchi Levante (IT/1987/002), Casearia Sarda (IT/1991/001), Beca (IT/1994/009), Soc.Coop.Super (IT/1995/003/A), Vinicola Magna (IT/1995/005/A), Eurotrade (IT/1995/015/A), COASO — Italiana Tabacchi (IT/1995/016/A), Ionia (IT/1995/017/A), Beca (IT/1995/018), Addeo Fruit (IT/1995/021), Quaranta (IT/1996/003), D’Аpolito (IT/1996/007), Sibillo (IT/1996/016), Agrocom (IT/1996/019), Procaccini (IT/1996/020), Addeo Fruit (IT/1996/023), Mediterrane Vini (IT/1996/001), Oleificio Centro Italia (IT/1996/029), Procaccini (IT/1997/002), Soc.Coop.Super (IT/1997/006/A), Savict (IT/1997/01), Agricola S. Giuseppe (IT/1997/012), Terra D’Oro (IT/1997/017/A), Toscana Tabacchi (IT/1997/018) (наричани по-нататък „25-те случая на нередности“).
57 На второ място италианското правителство се оплаква от закъснение в приключването на сметките от страна на Комисията по други 36 случая на нередности, които не са включени в съобщението на OLAF от 12 юни 2001 г. и за които италианските власти напразно поискали от службите на Комисията да бъдат възложени на общностния бюджет. Като пример Италианската република се позовава на седем случая, споменати в две съобщения на SAISA от 6 и 13 октомври 2006 г. Става дума за следните случаи на нередности: Codelme-Cabosa (IT/III/98/12), Centro Sud Conserve (IT/4/98/16), Agroverde (IT/I/95/9), Racaniello Rosa (IT/3/95/19), Agricola Paduli (IT/00/11), Vinicola Vedovato Mario (IT/3/96/26) и Agricola Paduli (IT/95/12).
58 Италианското правителство счита, че неспазването от Комисията на задължението за произнасяне в разумен срок е довело до включването на преписките, свързани с 36-те други случая на нередности, в приложното поле на член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/2005, с произтичащото от това възлагане в тежест на националния бюджет на 50 % от съответните финансови последици.
59 Най-напред следва да се посочи, че нито една правна норма не изисква от Комисията да приеме в конкретен срок решение относно специалното уведомление, отправено на основание член 5, параграф 2 от Регламент № 595/91 (Решение на Общия съд от 26 октомври 2010 г. по дело Германия/Комисия, T‑236/07, Сборник, стр. II‑5253, точка 63).
60 При все това следва да се припомни, че по силата на общ принцип на правото на Съюза Комисията трябва да разглежда в разумен срок образуваните пред нея административни производства (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 179 и Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis/Комисия, T‑196/01, Recueil, стр. II‑3987, точка 229).
61 Задължението за спазване на разумен срок в административните процедури представлява общ принцип на правото на Съюза, чието спазване се осигурява от съдилищата на Съюза и което се възпроизвежда като съставна част на правото на добра администрация в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ C 364, стр. 1) (Решение на Общия съд от 11 април 2006 г. по дело Angeletti/Комисия, T‑394/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑95 и II‑A‑2‑441, точка 162).
62 Съгласно постоянната съдебна практика доколко е разумна продължителността на дадена административна процедура се преценява в зависимост от присъщите за всяко дело обстоятелства, и по-специално от контекста, в който то се вписва, от различните процедурни етапи, които са следвани, от сложността на делото и от неговото значение за различните заинтересовани страни (Решение на Съда от 15 юли 2004 г. по дело Испания/Комисия, C‑501/00, Recueil, стр. I‑6717, точка 53).
63 В случая следва да се посочи, че макар действително действащата правна уредба да не поставя пред Комисията конкретен срок за приемането на решение относно възлагането на финансовите последици в случаите на уведомление от държавата членка по реда на член 5, параграф 2 от Регламент № 595/91, все пак следва да се прецени доколко е разумен периодът на разглеждане на административната процедура и в случай на надхвърляне на разумния срок да се определи дали това обстоятелство е могла да засегне обжалваното решение.
64 На първо място, по отношение на 25-те случая на нередности, безспорно е, както това се потвърждава от Комисията в съдебното заседание, че става дума за случаи, за които SAISA е уведомила Комисията преди 1995 г.
65 Тези 25 случая са били част от група от повече от хиляда случаи на нередности, за които Италианската република е съобщила преди 1995 г. Въпреки това е ставало въпрос за единствените случаи на нередности, които не са предполагали предоставянето на допълнителни пояснения от италианските власти.
66 В съобщението си от 12 юни 2001 г. OLAF посочва, че то представлява „официално уведомление по член 8, параграф 1 от Регламент № 1663/95“, и изяснява следното по отношение на първа група случаи, посочени в приложение 1 към него: „Случаи, за които компетентните орган са посочили, че съответните суми трябва да се считат за невъзстановими и за които сме съгласни да бъдат възложени на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ […]“.
67 Комисията обаче приема съдържащото 25-те случая на нередности обжалвано решение едва на 27 април 2007 г.
68 След като тези случаи на нередности са били съобщени на Комисията преди 1995 г., но са били включени в решение за приключване на сметките на Комисията едва на 27 април 2007 г., процедурата по приключване, която се отнася до тях, е продължила общо над десет години.
69 Освен това трябва да се посочи, че от юни 2001 г., тоест около шест години преди приемането на обжалваното решение, Комисията е признала за невъзстановими сумите, които съответстват на 25-те случая на нередности, и е приела те да бъдат възложени на ФЕОГА.
70 За да обясни това забавяне, Комисията посочва, че ако е могла през 2003 г. да приключи финансовите последици от съобщените преди 1995 г. случаи на нередности на Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Кралство Нидерландия, Португалската република и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия още щом OLAF е успяла да изясни всички случаи на нередности, съобщени от тези държави членки преди 1995 г., то положението е било все още твърде неясно по отношение на Италианската република поради големия брой висящи процедури за възстановяване на средства, но също и поради много неопределените и непълни отговори, които са били предоставяни от италианските власти.
71 Комисията твърди, че не успяла да включи в същото решение от 2003 г. 25-те случая на нередности, така че да разгледа като цяло положението в Италия и да гарантира необходимата процесуална икономия на административните процедури. Следователно Комисията решила да не предприема приключване на сметките по случаите, съобщени преди 1995 г. от италианското правителство, които са били включени — заедно с тези, които са били съобщени след това и до 1999 г. — в дейностите на създадената през 2003 г. task force.
72 Освен това Комисията посочва, че след като task force започнала да съсредоточава усилията си върху случаите на стойност над 500 000 EUR, които представлявали 85 % от сумите за възстановяване, едва през първите месеци на 2005 г. тя е могла да започне анализа на случаи на стойност под 500 000 EUR, а именно повече от 3 800 случая, по-голямата част от които са били съобщени от Италианската република.
73 Приемането на Регламент № 1290/2005 на 21 юни 2005 г. предполагало според Комисията всички случаи, включително 25-те случая на нередности, които са били съобщени преди 16 октомври 2006 г. съгласно член 3 от Регламент № 595/91 и за които пълното възстановяване все още не е настъпило, да бъдат автоматично включени в приложното поле на член 32, параграф 5 от този регламент.
74 Следва да е приеме, че дори да се има предвид големият брой висящи процедури за възстановяване на средствата в Италия и изискването Комисията да анализира италианското положение в неговата цялост и да гарантира необходимата процесуална икономия на административните процедури, не може да се прави надлежно позоваване на разумната продължителност на тази административна процедура по отношение на 25-те случая на нередности.
75 Първо, трябва да се посочи, че от юни 2001 г. 25-те случая на нередности не са изисквали никакви действия на разследване от страна на Комисията, нито предоставяне на допълнителна информация от страна на държавата членка. Това обстоятелство се потвърди от Комисията както в нейните писмени становища, така и в съдебното заседание.
76 Второ, наличието на голям брой други отнасящи се до Италианската република случаи на нередности, разглеждането на които все още не е било приключило, не е било по никакъв начин пречка пред Комисията да приключи с формално решение процедурата, свързана 25-те случая на нередности. Всъщност, с изключение на обстоятелството, че всички тези случаи на нередности са се отнасяли до същата държава членка, не е налице никаква друга връзка от техническо или правно естество между 25-те случая на нередности и останалите свързани с Италианската република случаи на нередности, които да са препятствали приключването на 25-те случая на нередности с отделно решение на Комисията.
77 Трето, закъснението при определянето на 25-те случая на нередности не може по никакъв начин да бъде вменено на Италианската република. В частност, в точка 75 по-горе вече бе посочено, че по отношение на периода, следващ съобщението на OLAF от 12 юни 2001 г., Комисията не е поискала от Италианската република никаква допълнителна информация или пояснение относно тези случаи. Следователно, дори да се приеме, както твърди Комисията, че положението със съобщените от Италианската република случаи на нередности е било неясно, по-специално поради неопределените и непълни отговори на италианските власти, то никой от тези отговори не се е отнасял до 25-те случая на нередности. Следователно Италианската република по никакъв начин не е спомогнала за удължаването на административната процедура след юни 2001 г.
78 В светлината на гореизложеното следва да се приеме, че по отношение на 25-те случая на нередности Комисията не е спазила разумния срок при разглеждането на административната процедура.
79 По-нататък следва да се провери дали нарушението на този принцип може да доведе до отмяна на обжалваното решение по отношение на тези случаи.
80 Във връзка с това следва да се посочи, че нарушението на принципа на спазване на разумен срок поначало не оправдава отмяната на взетото в рамките на административна процедура решение. Всъщност само когато изтеклият прекомерно дълъг период може да засегне самото съдържание на приетото в края на административната процедура решение, неспазването на принципа на разумния срок се отразява върху законосъобразността на административната процедура (вж. в този смисъл Определение на Съда от 13 декември 2000 г. по дело SGA/Комисия, C‑39/00 P, Recueil, стр. I‑11201, точка 44; вж. също, по аналогия, Решение на Съда от 9 септември 2008 г. по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, Сборник, стр. I‑6513, точка 203 и Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Heineken Nederland и Heineken/Комисия, T‑240/07, Сборник, стр. II‑3355, точка 295).
81 В случая следва да се припомни, че Италианската република се оплаква от закъснението на Комисията да приеме обжалваното решение по отношение на 25-те случая на нередности и от последиците на това закъснение върху решението.
82 Във връзка с това следва да се приеме, че съгласно действащата разпоредба преди приемането на Регламент № 1290/2005, която е била приложима към посочените 25 случая, а именно член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70, при непълно възстановяване на сумите финансовите последици от нередностите или проявената небрежност е трябвало да се понесат от общностния бюджет, освен тези, които са следствие от нередности или небрежност на административните или други органи на държавите членки.
83 В съобщението си от 12 юни 2001 г. OLAF обаче признава, че сумите, които се отнасят до 25-те случая на нередности, трябва да се считат за невъзстановими и да се възложат на ФЕОГА.
84 Поради това прието съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70 решение на Комисията щеше да възложи изцяло върху ФЕОГА финансовите последици от 25-те случая на нередности.
85 Следователно единствено поради изтеклото време — по-конкретно поради закъснението при приемането от Комисията на обжалваното решение — и поради промяната на приложимата правна уредба тези последици са били възложени в размер на 50 % на FEOGA и в размер на 50 % на Италианската република.
86 При тези обстоятелства, той като изтеклият прекомерно дълъг период е повлиял на самото съдържание на приетото в края на административната процедура решение, нарушението на принципа на разумния срок представлява основание за частична отмяна на обжалваното решение доколкото с него 50 % от финансовите последици от 25-те случая на нередности са били възложени на Италианската република.
87 На второ място, по отношение на другите случаи на нередности на стойност под 500 000 EUR, които не са включени в съобщението на OLAF от 12 юни 2001 г. и по отношение на които италианските власти също считат, че е бил нарушен принципът за разумен срок, следва да се посочи, че Италианската република се ограничава с представянето на приложена към жалбата обобщаваща таблица, в която се споменават 36 случая на нередности, 22 от които са посочени като все още висящи, а останалите 14 — като приключени.
88 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 5, параграф 2 от Регламент № 595/91 „[к]огато държава членка установи, че дадена сума не може да бъде напълно възстановена или не се очаква да бъде изцяло възстановена, тя информира Комисията със специално уведомление относно размера на невъзстановената сума и причините, поради които, по нейно мнение, тази сума трябва да бъде поета от Общността или държавата членка“. В същия член се посочва, че „[и]нформацията трябва да бъде достатъчно подробна, за да улесни Комисията при решението кой трябва да поеме финансовите последици от загубата в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 729/70“.
89 Съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70 и член 8, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 при непълно възстановяване финансовите последици от нередностите или небрежността се поемат от Съюза, освен тези, които са следствие от нередности или небрежност на администрацията или служби на държавите членки.
90 От това следва, че в съответствие с тези разпоредби, докато процедурите по възстановяване на средствата са висящи и има вероятност за възстановяване на недължимо платените суми, съответните финансови последици не може да се възложат на общностния бюджет.
91 С оглед на това съображение във връзка с 22-та случая на нередности, за които в споменатата в точка 87 по-горе обобщаваща таблица е указано, че все още са висящи, следва да се посочи, че процедурите за възстановяване на сумите по тези случаи не са били приключени и поради това не са могли да бъдат възложени на ФЕОГА, в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70 и с член 8, параграф 2 от Регламент № 1258/1999.
92 Действително преписката съдържа две уведомления, изпратени от италианските власти във връзка с приключването на седем от двадесет и двата случая поради несъбираемост на съответните вземания. При все това уведомленията са били изпратени едва на 6 и 13 октомври 2006 г.
93 Съгласно член 49, трета алинея, второ тире от Регламент № 1290/2005 обаче член 32 от същия регламент е приложим към случаи на нередности, които са съобщени по реда на член 3 от Регламент № 595/91 и за които подлежащите на връщане суми все още не са върнати в пълен размер към 16 октомври 2006 г.
94 Поради това трябва да се посочи, че след като тези уведомления от италианските власти са били направени едва на 6 и 13 октомври 2006 г., службите на Комисията не са разполагали с необходимото време да предприемат преди 16 октомври 2006 г. изискуемите проверки, за да установят невъзможността да бъдат възстановени вземанията, съответстващи на тези случаи на нередности, и вследствие на това да приемат решение за възлагането на отнасящите се до същите тези случаи финансови последици в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70 и с член 8, параграф 2 от Регламент № 1258/1999. Следователно от 16 октомври 2006 г. тези случаи автоматично са попаднали в приложното поле на член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/2005.
95 Що се отнася до четиринадесетте други случая на нередности, които са посочени в споменатата в точка 87 по-горе таблица като приключени, трябва да се приеме, че преписката не съдържа никакво специално уведомление от страна на италианските власти по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент № 595/91. Освен това преписката не съдържа и никакво уведомление от страна на Комисията, което да потвърждава, че разглежданите суми са невъзстановими.
96 При тези обстоятелства следва да се посочи, че Италианската република не представя достатъчно доказателства в светлината на споменатата в точка 62 по-горе съдебна практика, които да позволят на Общия съд да прецени дали е разумна продължителността на отнасящата се до тези случаи административна процедура и още по-малко — дали евентуално прекомерната продължителност на тази процедура се дължи на службите на Комисията.
97 Предвид гореизложеното в дадения случай не се установява нарушение на принципа на разумния срок по отношение на 36-те разглеждани случая.
98 От всичко посочено по-горе следва, че втората част от първото правно основание трябва да се уважи по отношение на включените в съобщението на OLAF от 12 юни 2001 г. 25 случая на нередности и да се отхвърли в останалата част.
Относно нарушението на член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70, на член 8, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 и на задължението за мотивиране
99 Първо, в рамките на второто правно основание Италианската република твърди по отношение на седемте случая на нередности на стойност над 500 000 EUR, че към момента на приемане на Решение 2006/678 критериите, които са обосновавали благоприятно спрямо нея разрешение, са били налице, тъй като италианските власти представили доказателствата за проявеното от тях усърдие при разглеждането на процедурите за възстановяване на сумите по тези случаи. Поради това изключването на тези случаи от Решение 2006/678 и включването им в обжалваното решение, последица от което било възлагането на 50 % от съответните суми на държавата членка, явно противоречало с разпоредбите на член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70 и на член 8, параграф 2 от Регламент № 1258/1999.
100 Второ, Италианската република твърди по същество, че Комисията неправилно е приела допусната небрежност от италианските административни или други органи при изпълнение на задълженията им по член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70 и член 8, параграф 2 от Регламент № 1258/1999, поради което тя неоснователно ѝ е възложила 50 % от финансовите последици от твърдените случаи на небрежност както в седемте случая на нередности на стойност над 500 000 EUR, така и в другите случаи, на стойност под този праг, които са включени в обжалваното решение.
101 Според Италианската република, предвид приложимите национални норми, продължителността на изтеклите срокове не е достатъчна сама по себе си, за да докаже небрежност от нейна страна. Тя твърди, че съгласно тези норми в случаите на нередности, съобщени на AGEA в резултат на осъществените от трети лица проверки, едва след първото оценяване от страна на съдебните органи Италианската република е можела да поиска възстановяване на съответните суми, и че вземането е отговаряло на определените от италианското право критерии да бъде сигурно, ликвидно и изискуемо. От това следва, че Комисията е трябвало да държи сметка за времето, което е необходимо, за да се конкретизират тези критерии, с оглед на преценката на продължителността на изтеклите срокове предвид установяването съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70 и член 8, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 на небрежността, за която се твърди, че е била проявена от Италианската република.
102 Трето, според Италианската република в обжалваното решение е допусната грешка в мотивите, доколкото в него не са изложени основанията, които въпреки проявеното от италианските власти усърдие са обосновали възлагането от Комисията на националния бюджет на 50 % от съответстващите на разглежданите случаи разноски.
103 Комисията посочва, че оплакванията, отнасящи се до случаите на стойност над 500 000 EUR, които Италианската република извежда на преден план в рамките на настоящото правно основание, не са насочени срещу обжалваното решение, а срещу Решение 2006/678. Комисията посочва, че за да оспори Решение 2006/678 в частта, в която в него е пропуснато произнасянето по тези случаи, италианското правителство е предявило жалба за отмяна по дело T‑394/06, по което вече е твърдяло, че е проявено усърдие при разглеждането на процедурите по възстановяване на средствата по посочените случаи на нередности.
104 В това отношение трябва да се напомни, че Решение 2006/678 не е предмет на жалбата в настоящото производство и следователно всички оплаквания, насочени срещу това решение, дори да се предположи, че са допустими и основателни, не могат да доведат от отмяна на обжалваното решение и поради това следва да се отхвърлят като неотносими.
105 По отношение на оспорването от италианското правителство на небрежността на поведението му при изпълнението на неговите задължения в областта на възстановяването на недължимо платените средства, следва да се посочи, че то се основава на погрешна предпоставка.
106 Всъщност в обжалваното решение Комисията не се основава на небрежното поведение на италианските власти, за да възложи на националния бюджет 50 % от финансовите последици, които се отнасят до разглежданите случаи. Тя се основава на член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/2005, съгласно който, ако сумите не са върнати в продължение на четири години от произнасянето на първоначалното административно или съдебно заключение или в продължение на осем години, в случаите, когато са предприети мерки за връщане на сумата чрез националните съдилища, 50 % от финансовите последици от невръщането на съответната сума се понасят от дадената държава членка, а останалите 50 % — от бюджета на Общността.
107 Всъщност съгласно разпоредбите на член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70 и на член 8, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 финансовите последици от допуснатите нередности или проявената небрежност се поемат от Общността с изключение на случаите на нередности или небрежност, допуснати по вина на административни или други органи на държавите членки. С приемането обаче на Регламент № 1290/2005 Съветът на Съюза си поставя по-специално за цел да въведе процедура, която позволява на Комисията да защитава интересите на бюджета на Общността, като взема решения сумите, изгубени в резултат от нередностите и невърнати в разумни срокове, да бъдат частично понесени от съответната държава членка (съображения 25 и 26). Поради това член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/2005 предвижда сумите, които не са върнати в срок от четири или осем години след установяването им с първоначалния административен или съдебен акт, занапред да се понесат поравно от държавата членка и от бюджета на Общността (Решение по дело Германия/Комисия, посочено по-горе, точка 49).
108 Следователно разглежданата разпоредба допуска Комисията да възлага в тежест на държавата членка половината от изгубените поради нередности или невъзстановените в разумни срокове суми, без да е необходимо да се доказва за всеки отделен случай, че невъзстановяването или закъснението при възстановяването на разглежданите суми се дължи на небрежно поведение на националните власти. Възлагането върху националния бюджет на 50 % от финансовите последици, произтичащи от невъзстановяване или закъснение при възстановяването, е автоматично следствие от самото изтичане на времето.
109 При тези условия това оплакване на Италианската република следва да се отхвърли.
110 По отношение на твърдението за допусната грешка в мотивите на обжалваното решение, достатъчно е да се посочи, както основателно прави Комисията, че след като обжалваното решение, за да възложи в тежест на националния бюджет 50 % от съответстващите на разглежданите случаи финансови последици, не се основава на небрежното поведение на италианските власти, а се ограничава да приложи член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/2005, Комисията е могла да не изпълни предвиденото по Договора задължение за мотивиране, като се позове само на тази последна разпоредба. Както обаче Общият съд вече посочи в точки 47—49 по-горе, съображение 11 от обжалваното решение се позовава обстойно на член 32, параграф 5 от Регламент № 1290/2005.
111 Следователно в това отношение мотивите на обжалваното решение следва да се приемат за достатъчни.
112 От изложеното по-горе следва, че второто правно основание трябва да се отхвърли.
113 От всички гореизложени съображения следва, че обжалваното решение трябва да се отмени частично, доколкото Комисията е възложила в тежест на Италианската република 50 % от финансовите последици от невъзстановяването на сумите в 25-те случая на нередности. Настоящата жалба се отхвърля в останалата част.
По съдебните разноски
114 По смисъла на член 87 параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това съгласно член 87, параграф 3 от същия правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.
115 С оглед на обстоятелството, че Италианската република е загубила, освен по отношение на възлагането в тежест на 50 % от финансовите последици от невъзстановяването на сумите в 25-те случая на нередности, тя следва да бъде осъдена да понесе четири пети от направените от нея съдебни разноски, както и четири пети от съдебните разноски, направени от Комисията.
116 Комисията следва да понесе една пета от направените от нея съдебни разноски и една пета от съдебните разноски, направени от Италианската република.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отменя Решение 2007/327/ЕО на Комисията oт 27 април 2007 година за приключване на сметките на разплащателните агенции на държавите членки за разходите, финансирани от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, за финансовата 2006 година в частта, в която възлага в тежест на Италианската република 50 % от финансовите последици от невъзстановяването на сумите в следните случаи на нередности: Coprap (IT/1987/001), Tabacchi Levante (IT/1987/002), Casearia Sarda (IT/1991/001), Beca (IT/1994/009), Soc.Coop.Super (IT/1995/003/A), Vinicola Magna (IT/1995/005/A), Eurotrade (IT/1995/015/A), COASO — Italiana Tabacchi (IT/1995/016/A), Ionia (IT/1995/017/A), Beca (IT/1995/018), Addeo Fruit (IT/1995/021), Quaranta (IT/1996/003), D’Аpolito (IT/1996/007), Sibillo (IT/1996/016), Agrocom (IT/1996/019), Procaccini (IT/1996/020), Addeo Fruit (IT/1996/023), Mediterrane Vini (IT/1996/001), Oleificio Centro Italia (IT/1996/029), Procaccini (IT/1997/002), Soc.Coop.Super (IT/1997/006/A), Savict (IT/1997/01), Agricola S. Giuseppe (IT/1997/012), Terra D’Oro (IT/1997/017/A), Toscana Tabacchi (IT/1997/018).
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда Италианската република да понесе четири пети от направените от нея съдебни разноски, както и четири пети от съдебните разноски, направени от Европейската комисия.
4) Осъжда Комисията да понесе една пета от направените от нея съдебни разноски, както и една пета от съдебните разноски, направени от Италианската република.
Truchot | Martins Ribeiro | Popescu |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 юни 2013 година.
Подписи
Съдържание
Правна уредба
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство и искания на страните
От правна страна
Относно нарушението на член 8 от Регламент № 1663/95, на член 5, параграф 2 от Регламент № 595/91 и на задължението за мотивиране
По случаите на нередности на стойност над 500 000 EUR
По случаите на нередности на стойност под 500 000 EUR
Относно нарушението на член 8, параграф 2 от Регламент № 729/70, на член 8, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 и на задължението за мотивиране
По съдебните разноски