Жалба, подадена на 30 декември 2014 г. — Испания/Комисия

(Дело T-841/14)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: A. Gavela Llopis, Abogado del Estado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени определянето на размера на лихвите, направено от службите на Комисията в писмо от 21 октомври 2014 г.;

при условията на евентуалност, да постанови, че не следва да се прилага увеличеният лихвен процент, предвиден във второто и трето изречение на член 11;

независимо от постановеното по предходните искания, при условията на евентуалност спрямо първото искане, да се приеме за дата, от която започват да се дължат лихвите за забава, 20 януари 2004 г., тоест следващия работен ден на втория месец от евентуалното констатиране на дълга, 27 ноември 2003 г., за всички транзитни операции, предмет на настоящото производство или при липсата им, поне за лихвите на митническия дълг, съответстващ на последните три транзитни операции, и

да се осъди ответната институция да заплати съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението, съдържащо се в писмото на Комисията Ares (2014) 3486706 (BUDG/B/02/MTC/ IB) от 21 октомври 2014 г., с което се прилага член 11 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите.

В основата на настоящата жалба стои разследване на холандските власти относно 26 транзитни операции, извършени от техните митнически служби в периода между април и ноември 1994 г. и с деклариран изход от митническата територия на Общността от испанската митническа служба в Algeciras. Според тези власти въпросните стоки са избегнали митническия контрол, тъй като не са излезли от територията на Съюза. Впоследствие холандските власти изготвят нов доклад относно 8 транзитни декларации, изразявайки съмнения относно автентичността на печатите и подписите на документите, приложени като доказателство за тяхното извършване.В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три правни основания.Първото правно основание е изведено нарушението на член 11 от Регламент № 1150/2000, във връзка с член 9, параграф 1, с член 10, параграф 2, втора алинея, член 6, параграф 3, и член 2, доколкото Комисията е приложила фактически състав, който не се съдържа в него В тази връзка се твърди, че не е налице митнически дълг по член 6, параграф 3, буква a), а по буква б).Второто правно основание е изведено от нарушението на принципите на пропорционалност и на правна сигурност в приложение на второ и трето изречения на член 11 от Регламент № 1150/2000В тази връзка се твърди, че в тези изречения се предвижда увеличаване на лихвата за забава, което не цели поправянето на вредата, причинена от забавеното плащане, а има принудителен характер, който забранява тяхното прилагане ако държавата членка не е признала самото съществуване на късно изпълненото задължение.Третото правно основание е изведено от нарушението на член 2, параграф 3 от Регламент № 1150/2000 в

ъв връзка с определянето на датата, на която е трябвало да се констати

ра митническото задължение и следователно с неправилното определяне на началната дата за изискуемост на лихвите за забава, доколкото става въпрос за съдебни спорове, при което задължително тези констатации се правят само със съдебно решение.