ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД

19 юли 2007 година(*)

„Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението —Директива 91/414/ЕИО — Допустимост — Fumus boni juris — Неотложност — Претегляне на интереси“

По дело T‑31/07 R

Du Pont de Nemours (France) SAS, установено в Puteaux (Франция),

Du Pont Португалия – Serviços, Sociedada Unipessoal L^da, установено в Лисабон (Португалия),

Du Pont Ibérica SL, установено в Барселона (Испания),

Du Pont de Nemours (Belgium) BVBA, установено в Mechelen (Белгия),

Du Pont de Nemours Italiana Srl, установено в Милано (Италия),

Du Pont De Nemours (Nederland) BV, установено в Dordrecht (Нидерландия),

Du Pont de Nemours (Deutschland) GmbH, установено в Bad Homburg vor der Höhe (Германия),

DuPont CZ s.r.o., установено в Прага (Чешка република),

DuPont Magyarország Kereskedelmi kft, установено в Budaors (Унгария),

DuPont Poland sp. z o.o., установено във Варшава (Полша),

DuPont Romania Srl, установено в Букурещ (Румъния),

DuPont (UK) Ltd, установено в Herts (Обединеното кралство),

Dy-Pont Agkro Ellas AE, установено в Halandri (Гърция),

DuPont International Operations SARL, установено в Grand Saconnex (Швейцария),

DuPont Solutions (France) SAS, установено в Puteaux,

представлявани от адв. D. Waelbroeck и адв. N. Rampal, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н L. Parpala и г‑н B. Doherty, в качеството на представители,

ответник,

с предмет молба за спиране действието на някои разпоредби на Директива 2006/133/ЕО на Комисията от 11 декември 2006 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета за включване на флузилазол като активно вещество (ОВ L 349, стр. 27),

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

постанови настоящото

Определение

 Правна уредба

1        Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30) установява по-специално общностния режим за разрешаване и за отнемане на разрешение за пускане на пазара на продукти за растителна защита.

2        Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 91/414 предвижда, че „[д]ържавите-членки издават разрешение за продукти за растителна защита, само ако [...] активните им вещества са включени в приложение I“.

3        При определени условия за активните вещества, които не са включени в приложение І към Директива 91/414, може да се приложи преходен дерогационен режим. Член 8, параграф 2 от Директива 91/414 предвижда, че „държава-членка може, през период от 12 години от датата на нотифициране на настоящата директива, да разреши на своята територия пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I, които се намират вече на пазара две години след датата на нотифициране на настоящата директива“.

4        Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията от 11 декември 1992 година относно определяне на подробни правила за изпълнението на първия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414 (ОВ L 366, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 11, стр. 220) урежда процедурата за оценка на някои вещества с оглед на включването им в приложение І към посочената директива. Флузилазолът фигурира сред тези вещества.

5        Процедурата, въведена с Регламент № 3600/92, започва с предвиденото в член 4, параграф 1 от този регламент нотифициране на интерес, адресирано до Комисията от производителя, който желае да осигури включването на дадено вещество в приложение I към Директива 91/414.

6        След разглеждането на нотификациите на интерес член 5, параграф 2, буква б) от Регламент № 3600/92 предвижда определяне на държава-членка докладчик за всяко от съответните активни вещества. В дадения случай Ирландия е била определена за държава-членка докладчик за флузилазола (наричана по-нататък „държавата-членка докладчик“) в приложение на Регламент (EО) № 933/94 на Комисията от 27 април 1994 година относно съставяне на списъка на активните вещества в продуктите за растителна защита и за определяне на държавите-членки докладчици относно прилагането на Регламент № 3600/92 (ОВ L 107, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 14, стр. 252).

7        След като държавата-членка докладчик е определена, в приложение на член 6, параграф 1 от Регламент 3600/92 всеки нотификатор трябва да ѝ предостави „обобщено досие“ и „пълно досие“, така както са определени в член 6, параграфи 2 и 3 от същия регламент.

8        Член 19, параграф 1 от Директива 91/414, изменен с Регламент (ЕО) № 806/2003 на Съвета от 14 април 2003 година за привеждане в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на разпоредбите относно комитетите, които подпомагат Комисията при упражняването на нейните изпълнителни правомощия, установени в документите на Съвета, приети в съответствие с консултативната процедура (квалифицирано мнозинство) (ОВ L 122, стр. 1), предвижда, че Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и опазване здравето на животните (наричан по-нататък „Комитетът“).

9        Член 7, параграф 3а от Регламент № 3600/92, въведен с Регламент (ЕО) № 1199/97 на Комисията от 27 юни 1997 година за изменение на Регламент ЕИО № 3600/92 (ОВ L 170, стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 21, стр. 229), предвижда, че след разглеждането от Комитета на обобщеното досие и на доклада, което разглеждане е уредено с член 7, параграф 3 от същия регламент, Комисията представя на Комитета проектодиректива за включване на активното вещество в приложение I към Директива 91/414 или проекторешение за отнемане на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи съответното активно вещество, или проекторешение за такова отнемане, което обаче съдържа клауза за преразглеждане на включването на съответното активно вещество в приложение I към посочената директива, след представяне на резултати от допълнителни тестове или друга допълнителна информация, или, на последно място, проекторешение за отлагане включването на въпросното активно вещество до представяне на резултатите от допълнителни изпитания или на допълнителна информация.

10      Член 5, параграф 1 от Директива 91/414 гласи:

„1.      В съответствие с равнището на научно-техническите познания, дадено активно вещество се вписва в приложение I за първоначален срок, който не може да надхвърля 10 години, ако може да се очаква, че продукти за растителна защита, съдържащи активното вещество ще отговарят на следните условия:

а)      техните остатъци, вследствие на употреба, отговаряща на добрата растителнозащитна практика, нямат никакви вредни въздействия върху човешкото здраве или здравето на животните или върху подпочвената вода, или неприемливо въздействие върху околната среда, и въпросните остатъци, доколкото са токсикологично или екологично значими, могат да се съизмерят с обичайно прилаганите методи;

б)      тяхното използване съобразно изискванията на добрата растителнозащитна практика, не оказва вредно въздействие върху човешкото здраве или здравето на животните или неприемливо въздействие върху околната среда, както е предвидено в член 4, параграф 1[, буква] б), iv) и v).“

11      Член 5, параграф 5 от Директива 91/414 предвижда:

„При поискване, включването на вещество в приложение I може да бъде подновявано веднъж или няколко пъти, за срок, ненадхвърлящ 10 години, като това включване може да бъде преразгледано всеки път, когато има основание да се счита, че критериите, посочени в параграфи 1 и 2, вече не са удовлетворени. Подновяването се дава за срока, необходим за завършване на прегледа, когато заявлението за подновяване е направено своевременно, и при всички случаи не по-късно от две години преди изтичането на срока, и се дава за срока, необходим за предоставяне на информацията, изисквана в съответствие с член 6, параграф 4.“

12      Член 6, параграф 1 от Директива 91/414 гласи:

„1.      Включването на активно вещество в приложение I се извършва в съответствие с процедурата, предвидена в член 19.

В съответствие с тази процедура се определя следното:

–        условията за включване,

–        изменения в приложение I, когато са необходими;

–        изключване на активното вещество от приложение I, ако то вече не отговаря на изискванията на член 5, параграфи 1 и 2.“

13      Приемането в съответствие с член 7, параграф 3а от Регламент № 3600/92 на решение или на директива слага край на предвидения в член 8, параграф 2 от Директива 91/414 преходен дерогационен режим.

14      Директива 2006/133/ЕО на Комисията от 11 декември 2006 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета за включване на флузилазол като активно вещество (ОВ L 349, стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 78, стр. 104, наричана по-нататък „спорната директива“), която влиза в сила на 1 януари 2007 г., изменя приложение І към Директива 91/414, за да бъде включен флузилазолът.

15      Член 1 от спорната директива предвижда:

„Приложение I към Директива 91/414[…] се изменя, както е определено в приложението към настоящата директива.“

16      Част А от специфичните разпоредби на приложението към спорната директива предвижда следното:

„Само употреби като фунгицид при следните култури могат да бъдат разрешени:

–        зърнени култури различни от ориз,

–        царевица,

–        семена от рапица,

–        захарно цвекло,

в норми които не надвишават 200 g активно вещество на хектар на прилагане.

Следните употреби не трябва да бъдат разрешени:

–        въздушно прилагане,

–        приложение при раници и хендхелд (hand-held) нито от аматьор, нито от професионални ползватели,

–        домашно градинарство.

Държавите-членки гарантират, че се прилагат всички подходящи мерки за смекчаване на риска […]“.

17      Член 2 от спорната директива предвижда, че:

„Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 30 юни 2007 г. Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби и таблицата за съответствие между тези разпоредби и настоящата директива.

Държавите-членки прилагат тези разпоредби от 1 юли 2007 г.

[…]“.

18      Член 3 от спорната директива гласи:

„1.      Държавите-членки, в съответствие с Директива 91/414/EИО, където е необходимо, изменят или оттеглят съществуващите разрешителни за продукти за растителна защита, съдържащи флузилазол като активно, вещество до 30 юни 2007 г. До тази дата те по-специално проверяват, че са спазени условията в приложение I към посочената директива, свързани с флузилазол, с изключение на тези определени в част Б от вписването относно това активно вещество, и че притежателят на разрешителното има или има достъп до досие, удовлетворяващо изискванията на приложение II от посочената директива в съответствие с условията на член 13.

2.      Чрез дерогация на параграф 1 за всеки разрешен продукт за растителна защита, съдържащ флузилазол, държавите-членки повторно оценяват продукта в съответствие с еднаквите принципи, предвидени в приложение VI към Директива91/414[...], на базата на досие, удовлетворяващо изискванията на приложение III от посочената директива и вземайки предвид част Б от вписването в приложение I към посочената директива относно флузилазол. На базата на тази оценка те определят дали продуктът удовлетворява условията, определени в член 4, параграф 1, [букви б)—д)] от Директива 91/414/ЕИО.

След това определяне за продукти, съдържащи флузилазол, където е необходимо, държавите-членки изменят или оттеглят разрешението до 30 юни 2008 г.“

 Обстоятелства в основата на спора

19      Флузилазолът е фунгицид, който се използва и продава в Европейската общност от повече от 20 години.

20      Понастоящем регистрираните разрешения за пускане на пазара на продукти за растителна защита на основата на флузилазол се отнасят за 26 вида култури в петнадесет държави-членки.

21      Следователно това активно вещество вече се е намирало на пазара към момента на влизането в сила на Директива 91/414 на 25 юли 1993 г.

22      Жалбоподателите осъществяват дейност, свързана с производството и продажбата на флузилазол, както и на продукти за растителна защита на базата на флузилазол.

23      На 23 юли 1993 г. Du Pont de Nemours (France) SA (наричано по-нататък „нотификаторът“) нотифицира държавата-членка докладчик за намерението си да поиска включване на флузилазола в приложение І към Директива 91/414.

24      През юли 1996 г. държавата-членка докладчик представя своя проект за доклад за оценка на Комисията, като предлага включването на флузилазола в приложение І към Директива 91/414 за период от 10 години.

25      На 17 октомври 1996 г. Комисията предава за консултация проекта за доклад за оценка на всички държави-членки и след това извършва множество консултации с експерти от различни държави-членки.

26      На 14 април 1997 г. окончателният доклад е предоставен на държавите-членки и на нотификатора за даване на становище и на допълнителна информация. Впоследствие от нотификатора са поискани допълнителни сведения.

27      Окончателната оценка на Комитета на различните елементи от досието е извършена в периода от декември 1997 г до януари 2001 г. и е следвало да бъде приключена на събранието на Комитета, проведено на 7 декември 2001 г.

28      На 8 ноември 2001 г. Комисията дава заключение в своя проект за доклад за прегледа, че флузилазолът изглежда е в съответствие с изискванията за сигурност, предвидени в Директива 91/414, но че са необходими допълнителни изследвания за потвърждаване на това заключение.

29      През септември 2003 г., след като са представени всички необходими изследвания, държавата-членка докладчик дава заключение, че флузилазолът не представлява никаква опасност и може да бъде включен в приложение І към Директива 91/414.

30      В началото на октомври 2004 г. Комисията одобрява предложение за включване на флузилазола в приложение І към Директива 91/414. При все това на 8 октомври 2004 г. Комисията решава да не постави това решение на гласуване в Комитета.

31      През април 2005 г. в работната група на Комитета се обсъжда ново предложение, с което се препоръчва включването на флузилазола в приложение І към Директива 91/414 за ограничен период от седем години със задължение за извършване на тестове в съответствие с изготвяните по това време насоки за тестовете в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за да се подобри оценката на свойствата, които могат да предизвикат разстройство на ендокринната система.

32      През август 2005 г., след като новото предложение не е поставено на гласуване в Комитета, Комисията уведомява нотификатора за намерението си да приеме решение да не включи флузилазола в приложение І към Директива 91/414.

33      На 10 август 2005 г. държавата-членка докладчик съобщава на Комисията, че не е съгласна с възприетия подход.

34      На 20 октомври 2005 г. Комисията уведомява чрез писмо нотификатора, че евентуалното включване на флузилазола в приложение І към Директива 91/414 ще се отнася само за тези култури, по отношение на които действително е направена оценка при извършените научни опити.

35      На 3 март 2006 г. в Комитета не е получено необходимото мнозинство за одобряването на ново предложение на Комисията, което този път има за цел включването на флузилазола в приложение І към Директива 91/414 за употреба, ограничена до зърнени култури, семена от рапица, царевица и захарно цвекло.

36      На 25 юни 2006 г. в приложение на Решение 1999/468/ЕО от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, стр. 23), и след като не е получила положителен резултат от гласуването в Комитета, Комисията представя на Съвета своето предложение за включването на флузилазола в приложение І към Директива 91/414 за срок от седем години и за употреба, която е ограничена до зърнени култури, семена от рапица, царевица и захарно цвекло. Необходимото квалифицирано мнозинство за приемането на това предложение от Съвета обаче не е достигнато.

37      На 13 септември 2006 г. Комисията представя на Съвета изменено предложение, което предвижда включването на флузилазола в приложение І към Директива 91/414 за срок от 18 месеца.

38      Съгласно член 5, параграф 6, трета алинея от Решение 1999/468, след като Съветът не приема решение, на 11 декември 2006 г. Комисията приема спорната директива в съответствие с последното си предложение, тоест предвижда включването на флузилазола в приложение І към Директива 91/414 за срок от 18 месеца и за употреба, която е ограничена до зърнени култури (различни от ориз), семена от рапица, царевица и захарно цвекло (наричани по-нататък „оспорените ограничения“).

 Производство и искания на страните

39      На 12 февруари 2007 г. жалбоподателите подават, от една страна, жалба за частична отмяна на основание член 230, четвърта алинея ЕО, насочена срещу спорната директива, и от друга страна, искане за обезщетение на основание член 288 ЕО.

40      В същия ден жалбоподателите подават молба за допускане на обезпечение на основание членове 242 ЕО и 243 ЕО, с която искат, от една страна, спиране на изпълнението на някои от разпоредбите на спорната директива, и от друга страна, разпореждане на други временни мерки.

41      На 28 февруари 2007 г. Комисията представя своето становище по молбата за допускане на обезпечение. На 15 март 2007 г. жалбоподателите представят своето окончателно становище.

42      На 23 април 2007 г. са изслушани устните бележки на страните.

43      В молбата за допускане на обезпечение жалбоподателите искат от Първоинстанционния съд:

–        да разпореди Комисията да приеме необходимите мерки за отлагане до произнасянето на решението по същество:

–        на срока на изтичане на периода на включване на флузилазола в приложение І към Директива 91/414, понастоящем определен на 30 юни 2008 г. в приложението към спорната директива,

–        на срока, в който държавите-членки членки след повторна оценка следва да изменят или да оттеглят разрешението за продукти, съдържащи флузилазол, определен също до 30 юни 2008 г. с член 3, параграф 2 от спорната директива,

–        да разпореди Комисията да приеме необходимите мерки за спиране, до произнасянето на решението по същество, на действието на ограничението, съдържащо се в част А от специфичните разпоредби, предвидени в приложението към спорната директива, което се отнася за видовете култури, по отношение на които използването на флузилазол може да бъде разрешено от държавите-членки на основание на включването му в приложението към Директива 91/414 и което трябва да бъде транспонирано най-късно до 30 юни 2007 г.,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

44      Комисията иска, от една страна, молбата за допускане на обезпечение да бъде обявена за недопустима или за неоснователна, и от друга страна, жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

45      Съгласно членове 242 ЕО и 243 ЕО, от една страна, и член 225, параграф 1 ЕО, от друга страна, Първоинстанционният съд може, ако счита, че обстоятелствата го изискват, да постанови спиране на изпълнението на оспорвания акт или да разпореди необходимите временни мерки.

46      Член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд предвижда, че в молбите за временни мерки се излага предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност (fumus boni juris) за постановяване на поисканата временна мярка. Тези условия са кумулативни, така че молбата за временни мерки трябва да бъде отхвърлена при неизпълнение на някое от тях (Определение на председателя на Съда от 14 октомври 1996 г по дело SCK и FNK/Комисия, C‑268/96 P(R), Recueil, стр. I‑4971, точка 30). При необходимост съдията по обезпечителното производство извършва и сравнителна преценка на съответните интереси (Определение на председателя на Съда от 23 февруари 2001 г. по дело Австрия/Съвет, C‑445/00 R, Recueil, стр. I‑1461, точка 73).

47      Освен това в рамките на тази цялостна оценка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и в съответствие с особеностите на конкретния случай може да определи начина, по който следва да се провери дали са изпълнени различните условия, както и реда за извършване на тази оценка, доколкото не съществува норма на общностното право, която да го задължава да следва предварително определена схема за анализ за преценката на необходимостта от постановяване на временни мерки (Определение на председателя на Съда от 19 юли 1995 г. по дело Комисия/Atlantic Container Line и др., C‑149/95 P(R), Recueil, стр I‑2165, точка 23 и Определение на председателя на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Emesa Sugar/Комисия C‑364/98 P(R), Recueil, стр. II‑8815, точка 44).

 Доводи на страните

 По допустимостта

48      Според Комисията молбата за допускане на обезпечение е недопустима.

49      Във връзка с това Комисията поддържа, от една страна, че жалбата по същество, на която се основава молбата за допускане на обезпечение, е недопустима, предвид че, на първо място, жалбоподателите претендират отмяна на акт с общо действие, в случая директива, въпреки че тя не засяга нито един от тях пряко и лично и, на второ място, предвид че исканията по същество, целящи отмяна на оспорените ограничения, са недопустими, доколкото посочените ограничения са предвидени като едно цяло и не могат да бъдат разгледани отделно от останалата част на директивата.

50      Комисията твърди, от друга страна, че исканията, които целят съдията по обезпечителното производство да ѝ наложи да приеме определени мерки, са недопустими, тъй като, на първо място, Първоинстанционният съд не е компетентен да прави разпореждания на основание член 230 ЕО и поради това че, на второ място, такова разпореждане не можело да породи последици, доколкото с него се целяло изменение на действащото законодателство, което Комисията не може да приеме без участието на другите страни в законодателния процес, като последните можело да възразят срещу това.

51      Обратно, жалбоподателите считат, че жалбата по същество и молбата за допускане на обезпечение са допустими.

 По отношение на fumus boni juris

52      Жалбоподателите твърдят, че спорната директива е незаконосъобразна, на първо място, доколкото като въвежда оспорените ограничения въз основа на оценка на опасността, свързана с флузилазола, а не въз основа на рисковете, които той представлява, посочената директива не е в съответствие с Директива 91/414, съгласно която всяко активно вещество следва да бъде оценено въз основа на оценка на рисковете.

53      Според жалбоподателите въздействието на флузилазола върху човешкото здраве и върху околната среда са били оценени в съответствие с приложимите правни норми. При процедурата по оценяване били взети предвид всички налични доказателства относно евентуални опасения за присъщите за него токсични последици, включително рискът от разстройство на ендокринната система. По време на тази процедура нотификаторът доказал, че съществуват безопасни начини на употреба на флузилазол и в проекта за доклад за преглед на Комисията от юни 2004 г. се съдържал положителен извод, при определени условия, за безопасност на флузилазола.

54      Според жалбоподателите само опасенията, изразени от различни държави-членки по отношение на опасните свойства на флузилазола, не обосновават нито забраната му след 30 юни 2008 г., нито предварителното отнемане, считано от 30 юни 2007 г., на всички разрешения за употреба на това активно вещество, различна от разрешената със спорната директива.

55      На второ място, спорната директива нарушавала принципа на предпазните мерки, чието приложение трябвало да се основава само на оценка на рисковете, а не на оценка на опасността.

56      На трето място, спорната директива нарушавала принципа за пропорционалност, доколкото, първо, Комисията никога не била приемала такива ограничения в сходни случаи, и второ, спорната директива не допускала приемането на каквото и да било решение по управление на риска от държавите-членки, по-специално що се отнася до друга употреба на флузилазол, която би могла да бъде разрешена, и трето, можело е да бъдат приети други, по-малко ограничителни мерки.

57      На четвърто място, Комисията била нарушила принципа за равно третиране, доколкото други активни вещества, чиито токсични свойства били по-ясно очертани от тези на флузилазола, били включени в приложение І към Директива 91/414 без никакви ограничения.

58      На пето място, с приемането на спорната директива Комисията била нарушила задължението си за добро управление, правото на жалбоподателите да бъдат изслушани, принципа за правна сигурност, принципа за защита на оправданите правни очаквания, както и задължението си за излагане на мотиви.

59      На шесто място, спорната директива била опорочена от явна грешка в преценката поради обстоятелството, че оспорените ограничения се основавали на изтъкнати от някои държави-членки опасения, които не били документирани.

60      На последно място, спорната директива била резултат от злоупотреба с власт.

61      Обратно, според Комисията спорната директива е законосъобразна.

62      Като начало Комисията припомня, първо, че единствено тя е компетентна да приеме решение относно безопасността на флузилазола при спазване на предвидената в Директива 91/414 процедура. В дадения случай тази процедура довела до съмнения по отношение на въздействието на флузилазола върху ендокринната система. При упражняване на своето право на преценка Комисията следователно можела да разреши неговото пускане на пазара само при спазването на определени ограничителни условия.

63      На второ място, оспорените ограничения отговаряли на стремежа на Комисията да приложи принципа на предпазните мерки, който можело да се основава не само на оценка на рисковете, но и на управление на риска.

64      На трето място, компетентността на Първоинстанционния съд да разгледа акт като спорната директива била ограничена, предвид че същата била резултат от сложна оценка, отнасяща се до технически въпроси.

65      Колкото до изтъкнатите аргументи от жалбоподателите, Комисията на първо място възразява, че що се отнася до ограниченията във връзка с употребата на флузилазол, тя е приемала подобни ограничения в други случаи, когато за оценяваните вещества е налице съмнение, че са опасни. В дадения случай посоченото ограничение било оправдано от риска от смущения на ендокринната система, установен от Комисията, която на основание член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 91/414 решила да разреши само употребата, която действително е била предмет на извършени научни опити.

66      На второ място, по отношение на ограничението във връзка със срока от не повече от 18 месеца на включване на флузилазола в приложение І към Директива 91/414, то имало за цел да принуди държавите-членки да обърнат приоритетно внимание на флузилазола, предвид опасността, която той представлява.

67      На трето място, във връзка с принципа на доброто управление, според Комисията позоваването на този принцип не може да бъде направено независимо от нарушението на друго право.

68      На четвърто място, що се отнася до правото да бъдат изслушани, жалбоподателите не доказали, че не им е било позволено да изтъкнат доводи по време на процедурата за оценяване.

69      На пето място, относно принципа за правна сигурност, жалбоподателите не посочили в какво се състои неговото нарушаване.

70      На шесто място, по отношение на принципа за защита на оправданите правни очаквания, Комисията твърди по същество, че жалбоподателите не са посочили доказателствата, на които се основават правните им очаквания.

71      На седмо място, във връзка с принципа за равно третиране, според Комисията всяко активно вещество трябва да бъде оценено независимо от други активни вещества и когато дадено активно вещество бъде разрешено, могат да бъдат приети мерки за намаление на риска.

72      На осмо място, що се отнася до нарушението на задължението за излагане на мотиви, Комисията припомня, че шесто и осмо съображение от спорната директива съдържат причините, поради които тя е приела оспорените ограничения.

73      На девето място, по отношение на оплакването, съгласно което е допуснала явна грешка в преценката, Комисията отбелязва, че такава грешка не е доказана.

74      На последно място, по отношение на злоупотребата с власт, Комисията изтъква, че жалбоподателите не са посочили каква е неправомерната цел, преследвана от Комисията.

 По неотложния характер

75      Според жалбоподателите тяхната молба за допускане на обезпечение трябва да бъде спешно уважена, за да не се допусне да понесат значителни и непоправими вреди, чието естество не е само финансово. Те твърдят по-специално, че тези вреди ще се изразят, на първо място, в непоправимата загуба на техния пазарен дял на европейския пазар на триазолови фунгициди, на второ място, в затварянето на индустриалния им обект, разположен в Cernay (Франция) и на трето място, във вредите, които ще понесат селскостопанските производители, които използват флузилазол, както и европейското селско стопанство като цяло.

76      По отношение на първата твърдяна от жалбоподателите вреда, свързана с непоправимата загуба на техния пазарен дял на европейския пазар на триазолови фунгициди, жалбоподателите поддържат по същество, на първо място, че твърдените вреди са неизбежни, предвид че спорната директива, която на практика забранява пускането на пазара на флузилазол, считано от 30 юни 2008 г., ще доведе до загуба на тяхното търговско предприятие, чиято нетна стойност понастоящем се оценява на около 84 милиона евро, като изчислението се основава на предполагаемия приход на жалбоподателите от търговията с флузилазол за периода 2007—2017 г.

77      На второ място, според жалбоподателите тези вреди са невъзстановими поради обстоятелството, първо, че те не разполагат с продукти, които да заместят флузилазола на пазара на триазолови фунгициди, и второ, че конкурентите на жалбоподателите на същия пазар, по-специално Bayer CropScience, BASF и Syngenta, ще завземат лесно техния пазарен дял. В действителност жалбоподателите притежавали само дял от пазара, възлизащ приблизително на [поверително](1), докато дяловете от пазара на Bayer CropScience, BASF и Syngenta възлизали съответно на [поверително]. На трето място, предстоящата забрана на използването на флузилазола, която е резултат от спорната директива, щяла да наруши репутацията на флузилазола и впоследствие купувачите нямало да искат да го поръчват. На четвърто място, официалните технически съветници в държавите-членки щели да изключат флузилазола от препоръчителните програми, вследствие на което новото му включване в тези програми след изтичане на определен период на отсъствие щяло да бъде изключително трудно, ако не и невъзможно. На пето място, характерната за клиентите и търговските партньори на жалбоподателите чувствителност по въпросите на общественото здраве щяла да доведе до загуба на доверието във въпросните продукти. На шесто място, репутацията на жалбоподателите в съответния индустриален сектор също щяла да бъде засегната.

78      По отношение на втората твърдяна от жалбоподателите вреда, във връзка със затварянето на индустриалния обект в Cernay, в който жалбоподателите са съсредоточили цялото си производство на флузилазол за европейския пазар, по същество те поддържат, че затварянето на такъв обект, [поверително] от продукцията на който е предназначена за европейския пазар, ще доведе, на първо място, до загуба на 40 работни места в самия обект, на второ място, до загуба на десетки работни места в предприятията, които работят с флузилазол, на трето място — ако бъде променено предназначението на завода — до невъзможност за последваща промяна на предназначението му, в случай че Първоинстанционният съд отмени спорната директива, на четвърто място, до значително засягане на доставчиците на суровини, и на пето място, до значително намаляване на размера на инвестициите за научноизследователска и развойна дейност.

79      По отношение на третата твърдяна от жалбоподателите вреда, свързана с вредите, които щели да понесат земеделските производители, използващи флузилазол, както и европейското селско стопанство като цяло, жалбоподателите най-напред посочват, че понастоящем не съществува друго техническо решение за борба с болестите по дървесината на лозата освен флузилазола; на следващо място, че не съществува друг регистриран продукт за ограничаване на фомопсиса по слънчогледа, и на последно място, че флузилазолът е единственият продукт, даващ възможност за борба с болестите по лена и конопа. Освен това по отношение на други земеделски култури оттеглянето на флузилазола щяло да увеличи разходите за производство на култури за борба срещу гъбичните заболявания. Жалбоподателите оценяват вредата, която щели да понесат европейските земеделски производители, на около 90 милиона евро.

80      Според Комисията жалбоподателите не са доказали необходимостта молбата им за допускане на обезпечение да бъде спешно уважена.

81      В самото начало Комисията развива определен брой съображения, като на първо място изтъква, че твърдените от жалбоподателите вреди са с финансов характер, поради което не могат да бъдат считани за непоправими. На второ място, жалбоподателите не представили документи от независим източник, за да докажат твърденията си. На трето място, жалбоподателите следвало да представят елементи, които да позволят да бъде установена вредата, която всеки от тях може да понесе. На четвърто място, предвид невъзможността да се знае каква ще бъде правната уредба на флузилазола след 30 юни 2008 г., трябвало да се преценяват единствено последиците за жалбоподателите от забрана за пускане на пазара на флузилазол за 18 месеца, а не последиците, които може да предизвика пълната забрана. Освен това, доколкото предвиденият от спорната директива период за изчерпване на запасите е до 30 юни 2007 г., преценката на последиците от директивата следвало да бъде извършена само за периода от 30 юни 2007 г. до 30 юни 2008 г. На пето място, твърдяната от жалбоподателите вреда не била неизбежна. На шесто място, жалбоподателите не доказали, че разрешението за пускане на пазара на флузилазол няма да може да бъде подновено след 30 юни 2008 г.

82      Колкото до твърдените от жалбоподателите вреди по отношение на загубата на търговското предприятие на жалбоподателите, Комисията посочва, че критерият за изчисление на актуалната нетна стойност на търговското предприятие, свързан с приходите, които жалбоподателите щели да могат да реализират от пускането на пазара на флузилазол през периода 2007—2017 г., е неправилен. На първо място, той се основавал на погрешната предпоставка, според която включването на флузилазола няма да бъде подновено след изтичането на предвидените от спорната директива 18 месеца, въпреки че е невъзможно да бъде предвидено каква ще бъде правната уредба на флузилазола след изтичането на този срок. На второ място, изчислението вземало предвид вреда, която в основната си част ще настъпи дълго след приключването на производството по същество. На трето място, жалбоподателите приспадали за всяка година, считано от 2007 г. до 2017 г, значителни суми като разходи, в размер от [поверително] до [поверително]. Във връзка с това Комисията счита, че ако флузилазолът не бъде пуснат на пазара, не може да съществуват разходи за пускане на пазара, администриране и разпространение на самия флузилазол.

83      По отношение на твърдяната загуба на пазарния дял на жалбоподателите на пазара на триазолови фунгициди, според Комисията, на първо място, подобна загуба предполага, че включването на флузилазола няма да бъде подновено след изтичането на предвидените в спорната директива 18 месеца, което не може да бъде доказано.

84      На второ място, дори да се допусне, че след 30 юни 2008 г. ще бъде наложена пълна забрана за пускането на пазара на флузилазол, жалбоподателите е трябвало да докажат, че това ще ги доведе до ситуация, при която съществува опасност за самото им съществуване или за непоправимо изменение на техния пазарен дял. По-конкретно, те е трябвало да докажат, че пречки от организационно или правно естество ще им попречат да се завърнат на пазара, ако спорната директива в крайна сметка бъде отменена от Първоинстанционния съд.

85      На трето място, по отношение на доводите на жалбоподателите, според които, от една страна, доставчиците ще се организират по различен начин и няма да се обърнат отново към жалбоподателите, и от друга страна, официалните технически съветници в държавите-членки ще престанат да включват флузилазола в своите препоръчителни програми, като това решение ще стане необратимо, Комисията счита, че нито едното, нито другото се потвърждава от обстоятелствата.

86      На четвърто място, по отношение на възможността за заместване на флузилазола, Комисията изтъква, от една страна, че фунгициди като тебуконазол и прокиназид, с които жалбоподателите също търгуват, могат да бъдат заместители на флузилазола, и от друга страна, че дори жалбоподателите да разполагали със собствени продукти като заместители, те можели да сключат търговски споразумения, за да разпространяват продукти на други производители.

87      На пето място, по отношение на твърдението на жалбоподателите, според което дори спорната директива да бъде отменена, те нямало да могат да се върнат на пазара поради опасенията на потребителите във връзка с общественото здраве, Комисията посочва, от една страна, че ако спорната директива бъде отменена, жалбоподателите можели да организират информационна кампания, с цел да убедят клиентите да се насочат отново към техния продукт, и от друга страна, че жалбоподателите не са посочили доказателства, позволяващи да се установят причините, поради които в тази хипотеза щяло да бъде невъзможно да се убедят клиентите да купуват отново флузилазол.

88      На шесто място, според Комисията жалбоподателите не представят никакви доказателства, с които да се установи, че техните конкуренти ще завземат техния дял от пазара и тази загуба на пазарен дял ще е необратима.

89      Що се отнася до затварянето на индустриалния обект в Cernay, Комисията изтъква, от една страна, че жалбоподателите не представят доказателства, които да позволят да се установи, че продажбите извън Общността няма да са достатъчни, за да бъде избегнато затварянето на този обект, и от друга страна, че жалбоподателите се позовават на вреди, които реално ще бъдат понесени от трети лица и следователно няма да бъдат понесени пряко от жалбоподателите.

90      Относно вредите, които щели да бъдат причинени на европейското селско стопанство, Комисията счита, от една страна, че те не са доказани в достатъчна степен, и от друга страна, че това не са вреди, които биха били понесени пряко от жалбоподателите.

91      На последно място, по отношение на възможността твърдяната вреда да създаде опасност за самото съществуване на жалбоподателите, Комисията отбелязва, първо, че дружеството майка на групата, към което те принадлежат, е голямо предприятие, регистрирало приходи за 2006 г., възлизащи на 27,4 милиарда щатски долара (USD), второ, че твърдяната загуба в размер на 84 милиона евро се равнявала на приблизително 0,22 % от цялостната пазарна капитализация само на това дружество майка, и трето, че твърдяната загуба представлявала само 0,108 %, или около една хилядна, от годишните приходи на посочената група.

92      В тяхното окончателно становище от 15 март 2007 г. жалбоподателите отговарят на доводите на Комисията.

93      На първо място, жалбоподателите потвърждават становището, че спорната директива води до забрана за пускането на пазара на флузилазол, считано от 30 юни 2008 г. Предвид че възможността за продължаване е чисто хипотетична, тя не позволявала да се изключи неотложността, тъй като молбата за допускане на обезпечение трябва да се разглежда въз основа на съществуващата ситуация в момента на нейното подаване.

94      В действителност след 30 юни 2008 г., тоест след изтичането на предвидените в спорната директива 18 месеца, съгласно тази директива пускането на пазара на флузилазол ще бъде забранено.

95      Във връзка с това жалбоподателите по същество поддържат, на първо място, че въпреки твърдението на Комисията, че процедурата за продължаване на периода на включване на флузилазола в приложение І към Директива 91/414 може да се развие много бързо, тя не представя никакви доказателства, които да позволят да се стигне до извода, че крайната оценка на флузилазола може да бъде направена за няколко месеца, предвид че, от една страна, до този момент няколко години не са били достатъчни за завършването на подобна оценка, и от друга страна, че молбата за продължаване обикновено трябва да бъде подадена поне две години преди изтичане на срока на разрешение на съответното вещество. На второ място, Комисията не пояснила по какъв начин ще се промени ситуацията по време на тези 18 месеца, през които флузилазолът все още може да бъде частично пускан на пазара само за разрешените случаи на употреба. На трето място, доводът на Комисията, според който молбата за допускане на обезпечение е прибързано подадена, основаващ се на схващането, че Комисията по принцип може да приеме решение, с което да измени първоначалното си решение, на практика щял да доведе до ситуация, в която такава молба ще трябва винаги да бъде отхвърлена като прибързано подадена и следователно, за да не бъде лишено обезпечителното производство от своя предмет, този довод не можел да се приеме. На четвърто място, всяко решение, прието след периода от 18 месеца, щяло да бъде много късно за избягването на негативното действие на оспорените ограничения.

96      По отношение на загубата на техния дял от пазара жалбоподателите извеждат няколко предварителни съображения, за да установят, че съгласно практиката на Съда и на Първоинстанционния съд изискването за неотложност, необходимо за постановяване на временни мерки, не изисква да бъде доказана опасност за съществуването на жалбоподателя. Според жалбоподателите, за да се изпълни на изискването за неотложност, е достатъчно да се докаже, че за тях съществува опасност от необратима загуба на техния дял от пазара.

97      Що се отнася до непоправимостта на твърдяната вреда, жалбоподателите посочват, първо, че посочените от Комисията два продукта не могат да бъдат приети за заместители, предвид че, от една страна, жалбоподателите търгуват с тебуконазол въз основа на лицензия, която им позволява пускането му на пазара само в Съединените щати, и от друга страна, че търгуват с прокиназид въз основа на лицензия, която им позволява пускането му на пазара само за употреба при други култури или за други болести, различни от тези, за които се пуска на пазара флузилазолът. На второ място, жалбоподателите се нуждаели най-малко от десет години, преди да могат да пуснат на пазара ново вещество, за да осъществят необходимите за неговото разработване проучвания, изследвания и административни процедури. На трето място, предложените от Комисията алтернативни решения като паралелен внос, сключване на договори за разпространение с други производители и пускането на пазара на генерични продукти на практика не могат да бъдат приети, поради това че, първо, за конкурентен производител ще бъде лишено от икономически смисъл да позволи оцеляването на жалбоподателите на този пазар, второ, паралелен внос е възможен само за ограничени количества, които нямало да бъдат достатъчни за покриването на разходите на жалбоподателите, и трето, жалбоподателите не били активни на пазара на генерични продукти и при всички случаи за разработването на генеричен продукт също били необходими няколко години. На четвърто място, оттеглянето на разрешението за пускане на пазара на флузилазол щяло да предизвика необратими изменения на структурата на пазара, от една страна предвид обстоятелството, че както свидетелстват множество дистрибутори, отнемането на разрешението за даден продукт засяга непоправимо неговата репутация, и от друга страна, поради това че в резултат от инертността на потребителите те нямало да заменят отново един продукт с друг, който са спрели да ползват.

98      На последно място, оттеглянето на разрешението за пускане на пазара на флузилазол щяло да доведе до закриването на завода в Cernay, [поверително] от продукцията на който е предназначена за европейския пазар. На практика производството щяло да бъде прекъснато за период от девет месеца, което щяло да доведе до разходи в размер от [поверително], тъй като спиране на производството за един месец щяло да доведе до разход в размер от [поверително]. Освен това предполагаемото увеличение на разходите за продаден килограм продукти на основата на флузилазол ще бъде в размер на [поверително] в резултат от увеличението на цената за килограм на суровините вследствие от намаляването на доставяните количества. Точните разходи за производството на флузилазол през 2006 г., чийто пълен размер възлиза на [поверително], трябвало да бъдат разпределени върху оставащото количество флузилазол, вследствие на което неговата производствена цена щяла да се увеличи с [поверително] за литър краен продукт.

99      На съдебното заседание Комисията възразява, на първо място, по отношение на последиците от спорната директива, че от една страна жалбоподателите не са представили доказателства, които да позволят да се установи, че тази директива води до забрана на пускането на пазара на флузилазол след 30 юни 2008 г., и от друга страна, че дори да бъде прието решение за забрана на пускането на пазара на флузилазол, оттеглянето на националните разрешения ще бъде предизвикано от това решение, а не от спорната директива, така че претендираната от жалбоподателите вреда била само хипотетична.

100    На второ място, що се отнася до непоправимостта на твърдяната от жалбоподателите вреда, Комисията отбелязва, че доводите на жалбоподателите са противоречиви, доколкото в тях е направено позоваване едновременно на уникалния характер на свойствата на флузилазола, за да се докаже, че замяната му с други продукти е невъзможна, и на съществуването на множество продукти заместители, за да се докаже, че потребителите няма да се насочат отново към флузилазола, в случай че Първоинстанционният съд отмени спорната директива.

101    Що се отнася до твърдението, че вредата е значителна, според Комисията жалбоподателите не могат да се ограничат до твърдението за загуба на пазарни дялове, а трябва също така да докажат, че такава загуба ще им причини значителна вреда, като се има предвид големината на групата, от която те са част посредством своите акционери.

 Относно баланса на интересите

102    Жалбоподателите твърдят, че балансът на интересите е в тяхна полза поради обстоятелството, от една страна, че исканите временни мерки ограничават своята цел до запазването на съществуващото положение, и от друга страна, че флузилазолът е от съществено значение за селскостопанските производители от Общността и им позволява да конкурират другите селскостопански производители в света.

103    Също така по време на съдебното заседание жалбоподателите правят искане във връзка с претеглянето на интересите да бъдат преценени вредите, които могат да бъдат причинени на работниците, на предприятия, които са зависими от производството на флузилазол, на селскостопанските производители, които използват това активно вещество, и на европейското селско стопанство като цяло, посочени от жалбоподателите в молбата за допускане на обезпечение.

104    Според Комисията балансът на интересите е в полза на отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение, поради обстоятелството, от една страна, че оспорените ограничения са предвидени като едно цяло и не могат да бъдат отделени от спорната директива, без да бъдат засегнати целите на правната уредба за защита на общественото здраве, и от друга страна, че ако бъде спряно прилагането на оспорените ограничения, ще бъдат отслабени здравеопазването и защитата на околната среда.

 Съображения на председателя на Първоинстанционния съд

 По допустимостта

105    Следва да се припомни, че член 104, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник предвижда, че молбите за спиране на изпълнението на акт на институция по смисъла на член 242 ЕО са допустими само ако молителят е обжалвал този акт пред Първоинстанционния съд.

106    От постоянната съдебна практика е видно, че ако въпросът за допустимостта на жалбата по същество по принцип не трябва да се разглежда в рамките на обезпечителното производство, за да не се предреши делото по същество, остава обстоятелството, че за да бъде обявена за допустима молбата за спиране на изпълнението на даден акт, жалбоподателят трябва да докаже съществуването на някои елементи, които да позволят да се направи извод за вероятната допустимост на жалбата по същество, на когото се основава молбата за допускане на обезпечение, за да се избегне възможността чрез обезпечителното производство жалбоподателят да постигне спиране на изпълнението на даден акт, който впоследствие общностният съд ще откаже да отмени поради обявяване на неговата жалба по същество за недопустима (Определение на председателя на Съда от 18 ноември 1999 г. по дело Pfizer Animal Health/Съвет, C‑329/99 P(R), Recueil, стр. I‑8343, точка 89 ; Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 7 юли 2004 г. по дело Região autónoma dos Açores/Съвет, T‑37/04 R, Recueil, стр. II‑2153, точка 108).

107    Проверката на допустимостта на жалбата по същество е по необходимост ограничена, предвид неотложния характер на обезпечителното производство (Определение на председателя на Съда от 12 октомври 2000 г. по дело Federación de Cofradías de Pescadores de Guipúzcoa и др./Съвет, C‑300/00 P(R), Recueil, стр. I‑8797, точка 35; Определение по дело Região autónoma dos Açores/Съвет, точка 106 по-горе, точка 109).

108    Действително в рамките на молбата за допускане на обезпечение може да бъде преценена само вероятната допустимост на жалбата по същество, като целта е да се провери дали жалбоподателят представя достатъчно елементи, които априори обосновават извода, че допустимостта на жалбата по същество не може да бъде изключена. Съдията по обезпечителното производство следва да обяви молбата за недопустима само ако допустимостта на жалбата по същество може да бъде напълно изключена. Всъщност произнасянето по допустимостта на етапа на обезпечително производство, когато prima facie тя не е напълно изключена, би предрешило решението на Първоинстанционния съд по същество (Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 17 януари 2001 г. по дело Petrolessence и SG2R/Комисия, T‑342/00 R, Recueil, стр. II‑67, точка 17, Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 19 декември 2001 г. по дело Government of Gibraltar/Комисия, T‑195/01 R и T‑207/01 R, Recueil, стр. II‑3915, точка 47 и Определение по дело Região autónoma dos Açores/Съвет, точка 106 по-горе, точка 110).

109    В случая жалбоподателите основават своята молба за допускане на обезпечение на жалба за отмяна, допустимостта на която е оспорена от Комисията.

110    Следователно е необходимо да се прецени дали представените от жалбоподателите елементи позволяват да се направи извод, prima facie, че жалбата по същество не е явно недопустима.

111    Комисията не приема, че жалбоподателите са лично засегнати от спорната директива.

112    Във връзка с това трябва да се отбележи, от една страна, че на заседанието жалбоподателите представят документ, който удостоверява, че Du Pont de Nemours (France) SA, споменато в Регламент № 933/94 в качеството му на нотификатор, междувременно е сменило дружественото си наименование, като понастоящем се нарича Du Pont de Nemours (France) SAS. Следователно първият жалбоподател следва да се приема за нотификатор. Освен това той е участвал в процедурата за оценяване и се е ползвал на това основание от процесуални гаранции. При тези условия не може да бъде изключено prima facie, че спорната директива засяга лично първия жалбоподател и че неговата жалба по същество е допустима (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 11 септември 2002 г. по дело Pfizer Animal Health/Съвет, T‑13/99, Recueil, стр. II‑3305, точки 99—105 и Решение на Първоинстанционния съд от 11 септември 2002 г по дело Alpharma/Съвет, T‑70/99, Recueil, стр. II‑3495, точки 91—96).

113    От друга страна, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато се преценява допустимостта на една и съща жалба, подадена от множество жалбоподатели, и когато жалбата е допустима по отношение на един от тях, не следва да се проверява активната процесуална легитимация на останалите жалбоподатели (вж. в този смисъл Решение на Съда от 24 март 1993 г. по дело CIRFS и др./Комисия, C‑313/90, Recueil, стр. I‑1125, точка 31; Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2002 г. по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T‑127/99, T‑129/99 и T‑148/99, Recueil, стр. II‑1275, точка 52 и Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2003 г. по дело Verband der freien Rohrwerke и др./Комисия, T‑374/00, Recueil, стр. II‑2275, точка 57).

114    По отношение на допустимостта на исканията по същество за частична отмяна на спорната директива следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика частичната отмяна на общностен акт е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Съдът многократно е отсъждал, че това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта води до изменение на неговата същност (Решение на Съда от 30 март 2006 г по дело Испания/Съвет, C‑36/04, Recueil, стр. I‑2981, точки 12 и 13; вж. в този смисъл и Решение на Съда от 31 март 1998 г. по дело Франция и др./Комисия, C‑68/94 иC‑30/95, Recueil, стр. I‑1375, точка 257).

115    Достатъчно е обаче да се посочи, че Комисията се ограничава само до твърдението, че оспорените ограничения са неотделими от останалата част на спорната директива, без при това да представя доказателства, с които да се направи извод, че частичната отмяна вероятно ще доведе до изменение на същността на спорната директива.

116    В дадения случай жалбоподателите твърдят, че целта на тяхната жалба не е да бъде отменена спорната директива, която е приета с оглед на включването на флузилазола в приложение І към Директива 91/414, а това вещество да бъде включено без оспорените ограничения, които те намират за научно необосновани и незаконни.

117    В рамките на производството по молба за допускане на обезпечение може да бъде преценена само вероятната допустимост на жалбата по същество, като целта на това действие е да се провери дали жалбоподателят представя достатъчно елементи, които prima facie обосновават извода, че допустимостта на жалбата по същество не може да бъде изключена. Съдията по обезпечителното производство следва да обяви молбата за недопустима само ако допустимостта на жалбата по същество може да бъде напълно изключена.

118    Твърденията на Комисията обаче не позволяват на съдията по обезпечителното производство да стигне до заключение за това дали оспорените разпоредби са отделими от останалите разпоредби на спорната директива, така че на пръв поглед допустимостта на исканията по същество не може да бъде изключена.

119    Необходимо е освен това да се напомни, че Съдът също така е приел, че въпросът дали частичната отмяна ще измени същността на атакувания акт представлява обективен критерий, а не субективен критерий, който е свързан с политическата воля на органа, приел спорния акт (вж. в този смисъл Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело Германия/Комисия, C‑239/01, Recueil, стр. I‑10333, точка 37).

120    Следователно политическата цел, която Комисията преследва с приемането на директива за включване на флузилазола в приложение І към Директива 91/414 и с въвеждането на определени ограничения за това включване, не може да бъде взета предвид при преценката на въпроса дали частичната отмяна ще измени същността на атакувания акт.

121    Освен това следва да бъде отбелязано, че при всички случаи преди 30 юни 2007 г. флузилазолът е бил разрешено вещество. Спорната директива има за последица разрешаването на това вещество за определен период и при определени ограничения за неговата употреба. Ако обаче жалбоподателите можеха да претендират само пълната отмяна на акта, а не само отмяна на оспорените ограничения, както твърди Комисията, такава жалба би довела до забрана на флузилазола, тъй като жалбоподателите няма да могат да се ползват от включването му в приложение І към Директива 91/414. Такава жалба ще бъде явно лишена от практическа полза за жалбоподателите.

122    Следователно ако се приемат доводите на Комисията, жалбоподателите няма да могат да претендират нито пълна, нито частична отмяна на акта и следователно няма да могат да се предпазят от значителна и непоправима вреда, настъпила като последица от спорната директива. Поради това доводите на Комисията не могат да бъдат възприети.

123    По гореизложените съображения следва да се направи изводът, че в дадения случай вероятно не са налице елементи, с които да се установи, че допустимостта на жалбата по същество е явно изключена.

124    По отношение на допустимостта на молбата за допускане на обезпечение, оспорена от Комисията на основание на обстоятелството, че с нея се цели съдебно разпореждане на съдията по обезпечителното производство до Комисията, трябва да се отбележи, че на практика това, което жалбоподателите искат чрез молбата за допускане на обезпечение, е да се спре изпълнението на някои разпоредби от спорната директива.

125    Във всички случаи жалбоподателите не основават своята молба за допускане на обезпечение само на член 242 ЕО, а се позовават и на член 243 ЕО.

126    На основание член 243 ЕО съдията по обезпечителното производство може да разпореди необходимите временни мерки. По-конкретно, той може да отправи временно съответните съдебни разпореждания до Комисията (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 5 август 1983 г. по дело Muratori/Комисия, 118/83 R, Recueil, стр. 2583, точка 53).

127    Следователно въз основа на представените от страните елементи следва да се направи извод, че молбата за допускане на обезпечение е допустима.

 По отношение на fumus boni juris

128    Следва да се посочи, че поне част от изтъкнатите от жалбоподателите правни основания изглеждат вероятно релевантни и във всички случаи не изглеждат напълно необосновани. В частност това се отнася за първото и за второто основание.

129    Тези две правни основания на жалбоподателите почиват на общи аргументи, които се основават най-вече на разграничението между понятието за риск, от една страна, и понятието за опасност, от друга страна.

130    Първоинстанционният съд вече е имал възможност да поясни, по отношение на подобен сектор, също спадащ към общата селскостопанска политика по смисъла на член 37 ЕО, че понятието „риск“ е функция от вероятността употребата на даден продукт или на даден метод да има неблагоприятни последици за защитения от правния ред интерес. Понятието „опасност“ обичайно се използва в по-широк смисъл и обозначава всеки продукт или метод, който може да има неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве (Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 112 по-горе, точка 147).

131    Освен това Първоинстанционният съд е пояснил, че оценката на рисковете има за цел да се прецени степента на вероятност от неблагоприятно въздействие на определен продукт или процедура върху човешкото здраве и на значимостта на това вероятно въздействие (вж. в този смисъл Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 112 по-горе, точка 148).

132    Със своето първо правно основание жалбоподателите поддържат, че въведената с Директива 91/414 процедура за оценяване, уредена с член 5 от нея, се основава на оценка на рисковете. Те твърдят, че нито един от продуктите за растителна защита, спадащ към разглежданата правна уредба, няма опасни свойства и че целта на въпросната правна уредба е управлението на риска, характерен за пускането на пазара на такива продукти.

133    Както посочват жалбоподателите, съгласно текста на член 5 от Директива 91/414 включването на дадено активно вещество в приложение І към същата директива не се допуска, освен ако в съответствие с равнището на научно-техническите познания може да се очаква, че поне един продукт за растителна защита, съдържащ въпросното активно вещество, е безопасен. С други думи, дори дадено вещество да е опасно, то вероятно може все пак да бъде включено в приложение І към Директива 91/414, при условие че отговаря на правно допустими стандарти за риск, когато са спазени съответните указания за употреба.

134    Комисията очевидно не оспорва обстоятелството, че Директива 91/414 изисква оценка на рисковете, свързани с веществата, чието пускане на пазара трябва да бъде разрешено. В действителност тя поддържа, че спорната директива, която се основава на Директива 91/414, почива върху оценка на рисковете, както е видно от научните опити, извършени при анализа на флузилазола.

135    По нататък, с второто си правно основание жалбоподателите поддържат, че принципът на предпазните мерки, на който в случая се позовава именно Комисията, също се основава на оценка на рисковете, а не на преценка на опасността.

136    По-конкретно жалбоподателите посочват практиката на Първоинстанционния съд, според която принципът за предпазните мерки може да бъде приложен само за ситуации, в които съществува риск, в частност за човешкото здраве, които макар да не се основават на обикновени и непроверени научно хипотези, все още не са напълно доказани (Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 112 по-горе, точка 146).

137    В това отношение, както правилно посочва Комисията, следва да се припомни, че Съдът вече е приел, че когато в рамките на своите задачи общностен орган трябва да извърши сложна оценка, той се ползва с широко право на преценка, по отношение на упражняването на което се прилага ограничен съдебен контрол, при който преценката на фактите от общностния съд не може да замести преценката на този орган. По този начин общностният съд трябва в такива случаи да се ограничи до проверка за съществуването на фактите и на правната им квалификация, извършена от този орган, и в частност дали действията на последния не са опорочени от явна грешка или от злоупотреба с власт или дали този орган не е надвишил явно границите на своето право на преценка (Определение на председателя на Съда от 11 април 2001 г. по дело Комисия/Cambridge Healthcare Supplies, C‑471/00 P(R), Recueil, стр. I‑2865, точка 96).

138    От гореизложеното следва, че за да отговори на посочените две правни основания, може да е необходимо Първоинстанционният съд да се произнесе по въпроса дали с приемането на спорната директива Комисията е превишила своето право на преценка.

139    Във връзка с това жалбоподателите напомнят, че първоначално Комисията е стигнала до извод, въз основа на извършената от нотификатора по нейна молба серия от научни опити, че флузилазолът е безопасен и може да бъде включен в приложение І към Директива 91/414 за срок от десет години, макар това включване да е съпроводено с определени ограничения. Едва след проверката от страна на Комитета на първоначалния проект на Комисията последният е бил изменен, при това многократно, до изготвянето на окончателната версия, приета от Комисията. Тя е обосновала тези изменения с рисковете, свързани с разстройство на ендокринната система, за които съществува вероятност да бъдат предизвикани от флузилазола.

140    Както обаче посочват жалбоподателите, на пръв поглед изглежда, че тези мотиви поставят под въпрос извършената по-рано оценка на рисковете.

141    На следващо място, изглежда, че поставянето под въпрос на доклада за оценката на Комисията и на различните допълнителни изследвания вероятно се дължи само на опасения, изразени от различни държави-членки в рамките на Комитета, както е видно от седмо съображение от спорната директива, без да се посочват ясно причините, поради които Комисията е решила, че тези опасения имат предимство пред доказателствата, които е събрала през изминалите множество години на оценка.

142    Предвид гореизложеното, ако Комисията действително е допуснала грешка, като е основала спорната директива на преценка на опасността и следователно е нарушила, от една страна, Директива 91/414, а от друга страна, принципа на предпазните мерки, може да се допусне, че такава грешка е можело да се отрази върху законосъобразността на спорната директива.

143    От това следва, че двете правни основания, които жалбоподателят извлича по същество, от една страна, от нарушение на Директива 91/414, поради това че спорната директива не се основава на оценка на рисковете, и от друга страна, от нарушение на принципа на предпазните мерки, и които поради своята сложност изискват задълбочена преценка, която не може да бъде извършена от съдията по обезпечителното производство, на пръв поглед не могат да бъдат приети за напълно необосновани. Предвид че условието относно fumus boni juris е изпълнено, налице е основание съдията по обезпечителното производство да разгледа останалите условия за предоставяне на временни мерки.

 По неотложния характер

144    Съгласно постоянната съдебна практика неотложният характер на молбата за допускане на обезпечение трябва да бъде преценяван във връзка с необходимостта от разпореждане на временни мерки, за да не се нанесе значителна и непоправима вреда на страната, която ги е поискала (вж. Определение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 106 по-горе, точка 94 и цитираната съдебна практика). Когато настъпването на вредата зависи от множество фактори, достатъчно е тя да е предвидима и с достатъчна степен на вероятност (Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 16 януари 2004 г. по дело Arizona Chemical и др./Комисия, T‑369/03 R, Recueil, стр. II‑205, точка 71; вж. в този смисъл и Определение на Съда от 29 юни 1993 г. по дело Германия/Съвет, C‑280/93 R, Recueil, стр. I‑3667, точки 32—34 и Определение на председателя на Съда от 14 декември 1999 г по дело HFB и др./Комисия, C‑335/99 P(R), Recueil, стр. I‑8705, точка 67).

145    При все това жалбоподателят трябва да докаже фактите, които следва да обосноват вероятността от настъпване на значителна и непоправима вреда (Определение по дело Arizona Chemical и др./Комисия, точка 144 по-горе, точка 72; вж. в този смисъл и Определение по дело HFB и др./Комисия, точка 144 по-горе, точка 67).

146    В дадения случай жалбоподателите се позовават на три вреди, състоящи се, първо, в загубата на техния дял от съответния пазар, второ, в затварянето на техния индустриален обект в Cernay, и трето, във вредите, които ще понесат селскостопанските производители, използващи флузилазол, както и европейското селско стопанство като цяло.

147    В самото начало следва да се отбележи, че твърдяната значителна и непоправима вреда, за избягването на която е поискана временната мярка, може да бъде взета предвид от съдията по обезпечителното производство при преценката на условията, свързани с неотложния характер, само доколкото тази вреда може да засегне интересите на страната, поискала временната мярка. От това следва, че вредите, които изпълнението на оспорвания акт може да предизвика за страна, различна от поискалата временната мярка, могат при необходимост да бъдат взети предвид от съдията по обезпечителното производство само при преценката на претеглянето между разглежданите от него интереси (Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 2 август 2006 г. по дело Aughinish Alumina/Комисия, T‑69/06 R, все още непубликувано в Recueil, точка 80; вж. в този смисъл и Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 30 юни 1999 т. По дело Pfizer Animal Health/Съвет, T‑13/99 R, Recueil, стр. II‑1961, точка 136 и Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 1 февруари 2006 г. по дело Endesa/Комисия, T‑417/05 R, точка 64).

148    По тази причина доводите, представени от жалбоподателите с оглед на установяване на третата вреда, която може да бъде причинена на селскостопанските производители, използващи флузилазол, и на европейското селско стопанство като цяло, ще бъдат взети предвид само при преценката на претеглянето на интересите.

149    От това следва, че остава да бъдат разгледани твърдените вреди, състоящи се, от една страна, в затварянето на индустриалния обект в Cernay, и от друга страна, в загубата на пазарни дялове от жалбоподателите на съответните пазари.

150    Във връзка с това трябва в самото начало да бъдат отхвърлени доводите на Комисията, имащи за цел, на първо място, да покажат, че тълкуването на разпоредбите на спорната директива, направено от жалбоподателите, които твърдят, че след 30 юни 2008 г. използването на флузилазол ще бъде забранено, е погрешно, на второ място, да оспорят неизбежния характер на твърдените вреди поради обстоятелството, че към настоящия момент не е известно дали флузилазолът ще бъде напълно забранен след 30 юни 2008 г., доколкото Комисията можела да предложи изменение на действащата правна уредба, на трето място, да подкрепят твърдението, че вредата, ако има такава, щяла да настъпи едва след произнасянето на решението по същество, и на четвърто място, да се ограничи преценката на значимостта на последиците от вредата само за периода между 30 юни 2007 г. и 30 юни 2008 г.

151    Действително, както правилно посочват жалбоподателите, при актуалното положение на правната уредба флузилазолът ще бъде частично забранен, считано от 30 юни 2007 г., и напълно забранен, считано от 30 юни 2008 г. Съдията по обезпечителното производство трябва обаче да се произнесе именно във връзка с тази забрана, а не с оглед на хипотетично изменение на правната уредба, което Комисията евентуално ще предложи. Твърдяната вреда наистина е неизбежна, доколкото, от една страна, след 30 юни 2007 г. жалбоподателите няма да имат възможност да изчерпят запасите си за култури, различни от изброените в спорната директива, и от друга страна, вредата ще започне да се усеща след 1 юли 2007 г., тоест много преди произнасянето на решение по съществото на делото.

152    На следващо място следва да се подчертае като допълнение, че доводите на жалбоподателите по отношение на практическата невъзможност да бъде изменена действащата правна уредба преди 30 юни 2008 г. вероятно не могат да бъдат отхвърлени, предвид необходимостта молбата за подновяване да бъде подадена в срок от две години преди изтичането на периода на включване на флузилазола в приложение І към Директива 91/414, което е невъзможно с оглед на предвидените в спорната директива срокове.

153    Действително, представените от Комисията обяснения относно обхвата на член 5, параграф 5 от Директива 91/414, чрез които се прави опит да бъде направено разграничение между правното положение, уредено с първото изречение от тази разпоредба, и това, което е уредена с второто изречение от същата разпоредба, и да се приеме, че двугодишният срок не се прилага в конкретния случай, изглеждат най-малкото неясни и не могат да бъдат убедителни.

154    Комисията поддържа по същество, от една страна, че както се потвърждава от съображение 11 от спорната директива, няма пречки жалбоподателите или което и да било друго заинтересовано лице да подадат молба за подновяване. От друга страна, тя твърди, че член 5, параграф 5, първо изречение от Директива 91/414 въвежда общо правомощие за подновяване на включването и завършва с възможността националните власти да преразгледат включването именно ако съществуват проблеми във връзка с безопасността, докато второто изречение допълва тази разпоредба и се отнася до особените случаи на вещества, които са подложени на преглед и чийто период на включване може да изтече преди приключването на този преглед. Според Комисията, предвид че прегледът на дадено активно вещество трябва да се извърши по инициатива на публичните власти, а не на даден оператор, прегледът, и следователно член 5, параграф 5, второ изречение от Директива 91/414, не се прилага в случай на молба за подновяване на включване.

155    На пръв поглед обаче изглежда, че молбата, посочена в член 5, параграф 5, първо изречение от Директива 91/414, не може да бъде разграничена от молбата, посочена във второ изречение от тази разпоредба. В действителност хипотезата на преглед изглежда неразривно свързана с молбата за подновяване, по смисъла на процедурните правила, предвидени в член 6 от тази директива. Член 6, параграф 4, втора алинея от Директива 91/414 на пръв поглед сякаш предвижда, че тези правила се прилагат за молбите за подновяване по член 5, параграф 5 от тази директива.

156    Следователно на пръв поглед изглежда, че двугодишният срок, посочен в член 5, параграф 5 от Директива 91/414, се прилага за случаите на подновяване на включването като разглеждания в настоящото производство.

157    Трябва да се отбележи обаче, че срокът от най-малко две години за подаване на молба за подновяване не може да бъде спазен в дадения случай, като се има предвид, от една страна, моментът на влизане в сила на спорната директива, в случая 1 януари 2007 г., и от друга страна, предвидената в спорната директива дата на изтичане на периода на включване на флузилазола в приложение І към Директива 91/414, а именно 30 юни 2008 г.

158    На следващо място трябва да бъде отбелязано, че съгласно член 3, параграф 2, първа алинея от спорната директива за всеки разрешен продукт за растителна защита, съдържащ флузилазол, държавите-членки повторно оценяват продукта в съответствие с единните принципи, предвидени в приложение VI към Директива 91/414, въз основа на документация, отговаряща на изискванията на приложение III към посочената директива и като вземат предвид част Б от вписването в приложение I към посочената директива относно флузилазола.

159    Следва обаче да се посочи, че извършването на повторната оценка вероятно ще бъде възможно само за продукти, които са разрешени от Директива 91/414.

160    По тази причина, противоположно на твърдението на Комисията, повторната оценка вероятно не може да доведе до разширяване на списъка на разрешените начини на употреба съгласно Директива 91/414, но за сметка на това може да доведе до нови ограничения или дори до пълна забрана на продуктите за растителна защита на основата на флузилазол.

161    Следователно този кратък преглед на действащата правна уредба на пръв поглед не може да доведе до изключване на основателността на доводите на жалбоподателите и оттам на неизбежния характер на вредата, която ги заплашва.

 Относно затварянето на индустриалния обект в Cernay

162    Жалбоподателите твърдят, че доколкото приемането на спорната директива ще предизвика за тях забрана за пускането на пазара на флузилазол, то ще доведе до затварянето на индустриалния обект в Cernay.

163    Във връзка с това жалбоподателите посочват, че притежават три индустриални обекта в Европа, единият от които е разположен в Cernay. Обектът в Cernay бил единственият, в който жалбоподателите произвеждали флузилазол. [confidentiel] от продукцията на флузилазол на обекта в Cernay била предназначена за пускане на пазара в рамките на Общността.

164    Трябва обаче да се отбележи, че от писмените бележки на жалбоподателите е видно, че в обекта в Cernay изглежда се произвеждат и други вещества. Разбира се, загуба на [поверително] от продукцията не може да се счита за малка по мащаб дори ако се допусне, че жалбоподателите имат на разположение други пазари извън Общността, както твърди Комисията. При все това жалбоподателите не са представили доказателства, които да позволят да се изчисли въздействието на такава загуба върху цялото производство на въпросния индустриален обект, а са представили само данни относно търговските активи, свързани с производството на флузилазол.

165    При тези условия следва да се направи заключението, че жалбоподателите не са доказали в достатъчна степен, че загубата на [поверително] от производството на флузилазол на обекта в Cernay ще доведе до неговото закриване, резултат от забраната за пускане на пазара на флузилазол, до което щяла да доведе спорната директива.

166    Дори ако се допусне, че жалбоподателите са доказали, че приемането на спорната директива ще доведе до закриването на индустриалния обект в Cernay, трябва да се приеме, че те не са представили доказателства, позволяващи да се установи, че от това затваряне за тях ще последват значителни и непоправими вреди.

167    Жалбоподателите твърдят, че затварянето на индустриалния обект в Cernay ще доведе, на първо място, до загуба на 40 работни места в самия обект, на второ място, до загуба на десетки работни места в предприятията, които работят с флузилазол, на трето място — ако се промени предназначението на завода — до невъзможност за последваща промяна на предназначението на завода, в случай че Първоинстанционният съд отмени спорната директива, на четвърто място, до значително засягане на доставчиците на суровини, и на пето място, до значително намаляване на размера на инвестициите за научноизследователска и развойна дейност.

168    Предвид посочената в точка 147 по-горе съдебна практика обаче следва да се приеме, че, първо, загубата на 40 работни места в самия обект в Cernay, второ, загубата на десетки работни места в предприятията, които работят с флузилазол, и трето, значителното засягане на доставчиците на суровини, не представляват вреди, нанесени върху интересите на жалбоподателите, и следователно могат да бъдат разгледани единствено в рамките на претеглянето на интереси.

169    Трябва все пак да се отбележи, че ако нанесат непоправими вреди на производството на жалбоподателите или на цикъла на производство на флузилазол, тези трудности биха могли да бъдат взети предвид при проверката на условията във връзка с неотложния характер.

170    При все това писмените становища на жалбоподателите не показват достатъчно ясно, че случаят е такъв. В действителност те твърдят по същество само че ще е налице увеличение на разходите, ако заводът в Cernay произвежда флузилазол само за износ в трети страни, но не посочват, че ще бъде технически невъзможно да се възобнови производството на това вещество, в случай че жалбата им по същество бъде уважена със съдебното решение.

171    Следователно посоченото не трябва да бъде взето предвид при преценката на неотложния характер.

172    Освен това следва да се посочи, че жалбоподателите не са представили никакви доказателства във връзка с твърденията им относно, от една страна, значителното намаляване на размера на инвестициите за научноизследователска и развойна дейност, и от друга страна, невъзможността за последваща промяна на предназначението на завода в Cernay, в случай че Първоинстанционният съд отмени спорната директива.

173    От това следва, че жалбоподателите не са доказали, че евентуалното затваряне на обекта в Cernay ще им причини значителна и непоправима вреда.

 Относно вредата, свързана с твърдяната загуба на дялове от пазара

174    От установената съдебна практика е видно, че освен при изключителни обстоятелства, вреда от финансово естество не може да бъде приета за непоправима или дори за трудно поправима, когато може да бъде финансово компенсирана в по-късен момент (Определение на председателя на трети състав на Съда от 3 юли 1984 г. по дело De Compte/Парламент, 141/84 R, Recueil, стр. 2575, точка 4 и Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 11 април 2003 г. по дело Solvay Pharmaceuticals/Съвет, T‑392/02 R, Recueil, стр. II‑1825, точка 106; вж. в този смисъл и Определение по дело Комисия/Cambridge Healthcare Supplies, точка 137 по-горе, точка 113).

175    В приложение на този принцип поисканото спиране на изпълнението ще бъде основателно само ако се установи, че ако тази мярка не бъде приета, жалбоподателят ще се окаже в ситуация, при която може да съществува опасност за самото му съществуване или за непоправимо изменение на неговия пазарен дял (вж. в този смисъл Определение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 147 по-горе, точка 138 и Определение по дело Solvay Pharmaceuticals/Съвет, точка 174 по-горе, точка 107).

176    В случая жалбоподателите не твърдят, че спорната директива ще създаде опасност за самото им съществуване. Те обаче твърдят, че тази директива ще доведе до непоправимо изменение на пазарните им дялове.

177    Следователно съгласно установената съдебна практика трябва да се провери дали, от една страна, твърдяната от жалбоподателите загуба на пазарни дялове е доказана в достатъчна степен, и от друга страна, дали е доказано, че загубата е непоправима.

178    Трябва да се посочи, че Комисията не оспорва обстоятелството, че спорната директива ще има като резултат да попречи на жалбоподателя да пуска на пазара флузилазол, считано, от една страна, от 30 юни 2007 г., за културите, различни от посочените в тази директива, и от друга страна, считано от 30 юни 2008 г., за всички култури, ако междувременно не бъде прието изменение на действащата правна уредба.

179    По отношение на непоправимия характер на загубата на пазарни дялове на европейския пазар на триазолови фунгициди жалбоподателите твърдят, на първо място, че не разполагат с продукти, с които да заместят флузилазола на пазара на триазолови фунгициди.

180    Във връзка с това следва да се отбележи, от една страна, че жалбоподателите са представили достатъчно доказателства, за да се приеме, че предложените от Комисията две вещества като заместители не могат да бъдат логично приети за алтернатива на флузилазола на европейския пазар на триазолови фунгициди. В действителност е видно, първо, че тебуконазолът е вещество [поверително] за борба срещу ръждата по соята, и второ, че прокиназидът е създаден за борба с различен вид болести и не е разрешен или все още не е разрешен в повечето държави-членки. Следователно трябва да се приеме, че жалбоподателите основателно твърдят, на първо място, че флузилазолът е единственото вещество от тяхната гама от продукти, спадащо към групата на триазоловите фунгициди, и на второ място, че не произвеждат нито един фунгицид, който може да бъде заместител на флузилазола и да бъде използван за културите или за болестите, понастоящем третирани с това вещество.

181    От друга страна, не би било разумно да се изисква, както поддържа Комисията, жалбоподателите да сключат търговски споразумения за разпространение на продукти на други производители, което би ги довело до положение, в което за да избегнат загубата на пазарните си дялове, ще трябва да се поставят в зависимост от волята на своите конкуренти.

182    На второ място, така както е представена от жалбоподателите, без Комисията да възразява сериозно срещу това, конкурентната ситуация показва висока степен на конкуренция между различните предприятия, които присъстват на този пазар, и поради това не може да бъде изключено с достатъчна степен на вероятност, че конкурентите на жалбоподателите, а именно Bayer CropScience, BASF и Syngenta, ще завземат техните дялове на пазара.

183    Жалбоподателите притежават пазарен дял в размер приблизително на [поверително], докато пазарните дялове на BASF, на Bayer de CropScience и на Syngenta възлизат съответно на [поверително] и [поверително].

184    Както обаче свидетелстват доказателствата, представени от жалбоподателите, въпреки че флузилазолът отговаря на точно определени технически нужди и обхваща значителна част от пазара за някои култури или по отношение на някои страни, безспорно е, че множество триазолови препарати, продавани от тези три предприятия, се намират в непосредствена конкуренция с него в тези сектори и могат веднага да го заместят.

185    По тази причина трябва да се приеме, че жалбоподателите основателно поддържат, че са изложени на изключително голям риск от загуба на своите пазарни дялове, като последица от влизането в сила на оспорените ограничения.

186    Освен това на първо място, както свидетелстват писмата на дистрибуторите на жалбоподателите, представени от последните като приложение към писменото им становище, изглежда правдоподобно забраната на продуктите на жалбоподателите да засегне репутацията на флузилазола, в частност след като на пазара присъстват други конкурентни продукти и доколкото не може да бъде изключено, че е много вероятно това да предизвика отлив на купувачи.

187    На второ място, както отново свидетелстват писмата на дистрибуторите на жалбоподателите, официалните технически съветници в държавите-членки неизбежно ще трябва да изключат флузилазола от препоръчителните програми, поради това че ще бъде забранен и следователно е вероятно след известен период на отсъствие новото му включване в тези програми да бъде много трудно.

188    На трето място, явно е, както е посочено в писмата на dmrkynetec Ltd, също представени от жалбоподателите като приложение към писменото им становище, че чувствителността на крайните потребители на тези продукти, тоест на селскостопанските производители, на клиентите и на търговските партньори на жалбоподателите по въпросите на общественото здраве, ще доведе до загуба на доверието на последните по отношение на флузилазола. Следователно трябва да се приемат за достатъчно правдоподобни твърденията на жалбоподателите, с които те поддържат, че ще бъде изключително трудно да се възстанови това доверие след период на забрана на флузилазола, за който не може да бъде изключено, че е възможно да продължи няколко години.

189    На последно, четвърто място, не може да се изключи, че ще бъде засегната и репутацията на жалбоподателите в съответния индустриален сектор, който се характеризира с интензивна конкуренция между ограничен брой големи предприятия.

190    Във връзка с това следва, разбира се, да се посочи, както правилно изтъква Комисията, че ако Първоинстанционният съд отмени спорната директива, жалбоподателите ще могат да организират медийна и рекламна кампания, за да възвърнат загубените пазарни дялове.

191    При все това следва да се приеме, че воденето на рекламна кампания, вероятно няколко години след изчезването от пазара на флузилазола, не предоставя никакви гаранции за жалбоподателите, че ще могат да си възвърнат, дори частично, загубените пазарни дялове, както е видно от представения от жалбоподателите доклад на dmrkynetec.

192    Във връзка с това следва да се уточни, обратно на твърденията на Комисията, че липсата на свързани с общественото здраве проблеми вследствие употребата на флузилазол от началото на неговото пускане на пазара сама по себе си не е достатъчна, за да може в рамките на такава кампания да бъде премахнато силно отрицателното въздействие, което може да има една мярка за забрана на това активно вещество.

193    Следва освен това да се припомни, че съгласно установената съдебна практика ако изпълнението на акт, срещу който е подадена жалба за отмяна по същество, може да предизвика необратима промяна на пазара, на който жалбоподателят вече присъства, вредата, която последният може да понесе, макар да е от финансово естество, все пак може по изключение да се приеме за непоправима в рамките на обезпечителното производство (вж. Определение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2001 г. по дело Comafrica и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, T‑139/01 R, Recueil, стр. II‑2415, точка 94 и цитираната съдебна практика).

194    В дадения случай на съответния пазар вероятно ще настъпи необратима промяна.

195    При тези условия не може да се изключи, че поне част от вредата, която биха понесли жалбоподателите, предвид загубата на техните пазарни дялове, може да бъде невъзстановима.

196    Що се отнася до значимостта на вредата, свързана със загуба на дялове от пазара, следва да се припомни, че когато молителят е предприятие, значимостта на имуществената вреда трябва да се преценява с оглед, в частност, на големината на това предприятие (Определение на Първоинстанционния съд от 20 септември 2005 г. по дело Deloitte Business Advisory/Комисия, T‑195/05 R, Recueil, стр. II‑3485, точка 156; вж. в този смисъл и Определение на председателя на Съда от 23 май 1990 г. по дело Comos Tank и др./Комисия, C‑51/90 R и C‑59/90 R, Recueil, стр. I‑2167, точки 26 и 31 и Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 22 декември 2004 г. по дело Microsoft/Комисия, T‑201/04 R, Recueil, стр. II‑4463, точка 257). Освен това имущественото положение на жалбоподателя може да се преценява именно като се отчитат особеностите на групата, от която той е част посредством своите акционери (Определение по дело Solvay Pharmaceuticals/Съвет, точка 174 по-горе, точка 108; вж. в този смисъл и Определение на председателя на Съда от 7 март 1995 г. по дело Transacciones Marítimas и др./Комисия, C‑12/95 P, Recueil, стр. I‑467, точка 12 и Определение на председателя на Съда от 15 април 1998 г. по дело Camar/Комисия и Съвет, C‑43/98 P(R), Recueil, стр. I‑1815, точка 36).

197    В случая Комисията твърди, че загубата на пазарни дялове, която биха понесли жалбоподателите, при всички случаи ще има само много ограничено въздействие върху техния оборот, предвид групата, към която принадлежат. Във връзка с това Комисията представя някои доводи, целящи да докажат, че финансовите загуби, които тази група би претърпяла, в никакъв случай не могат да застрашат нейното съществуване.

198    Във връзка с това следва да се посочи, че жалбоподателите не твърдят, че съществуването им ще бъде застрашено от спорната директива. Обратно, те изтъкват, че съгласно съдебната практика ако бъде доказана самата загуба на пазарни дялове, това е достатъчно, за да се установи наличие на значителна и непоправима вреда, и че следователно не трябва да се проверява в каква степен загубата на пазарни дялове може да засегне групата, към която принадлежат.

199    Уместно е да се припомни, че поисканите временни мерки ще бъдат основателни само ако се установи, че ако не бъдат приети, жалбоподателите вероятно ще се окажат в ситуация, при която съществува опасност за самото им съществуване или за непоправимо изменение на техния пазарен дял (вж. в този смисъл Определение от 30 юни 1999 г. по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 147 по-горе, точка 138 и Определение по дело Solvay Pharmaceuticals/Съвет, точка 174 по-горе, точка 107).

200    Следователно не е необходимо жалбоподателите да докажат опасност за съществуването им, когато се позовават на риск за загуба на пазарни дялове.

201    При все това жалбоподателите трябва да докажат, че твърдяната от тях вреда е значителна.

202    В дадения случай няма съмнение, че финансовото отражение от загубите за търговското предприятие на жалбоподателите, свързани с пускането на пазара на флузилазол, не може да се приеме като създаващо опасност за съществуването на самата група, към която те принадлежат. При все това преценката на значимостта на необратимата загуба на пазарни дялове не може да почива, както твърди Комисията, единствено на счетоводната стойност на търговското предприятие, чрез която са придобити пазарните дялове, както и на загубата на тази стойност за групата.

203    Трябва да бъде отбелязано, че за отчитането на особеностите на групата е необходимо да се извърши преценка на всички фактически обстоятелства в конкретния случай (вж. в този смисъл Определение по дело Aughinish Alumina/Комисия, точка 147 по-горе, точки 69—78).

204    Освен това според постоянната съдебна практика съдията по обезпечителното производство трябва да прецени с оглед на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай дали незабавното изпълнение на акта, предмет на молбата за спиране на изпълнението, е възможно да причини на жалбоподателя значителна и неизбежна вреда, която не може да бъде поправена с последващо решение (Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 7 май 2002 г. по дело Yusuf и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, T‑306/01 R, Recueil, стр. II‑2387, точка 93 и Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 15 май 2003 г. по дело Sison/Съвет, T‑47/03 R, Recueil, стр. II‑2047, точка 30).

205    Следва да се посочи, че в дадения случай жалбоподателите присъстват на пазара от повече от 20 години и притежават разрешения за пускане на пазара на продукти за растителна защита на основата на флузилазол, които са регистрирани за употреба по отношение на 26 вида култури в 15 държави-членки. Освен това не се спори, че останалите продукти, пуснати на пазара от жалбоподателите, се ползват с добро търговско име, което може да бъде засегнато в значителна степен от пълната забрана на флузилазола след 30 юни 2008 г. С оглед на тези обстоятелства трябва да се приеме, че загубата на пазарните дялове, които жалбоподателите са придобили благодарение на ноу-хау, на инвестиции за научноизследователска и развойна дейност и чрез създаване на клиентела през дългогодишното присъствие на пазар, за който е характерна силна конкуренция, може да им причини значителна вреда. Обстоятелството, че тази вреда има ограничено влияние върху оборота на групата, не е достатъчно, за да се изключи значителният характер на посочената вреда.

 Относно претеглянето на интересите

206    Когато в рамките на производство по молба за допускане на обезпечение съдията по обезпечителното производство, пред когото се твърди, че за молителя съществува риск да понесе значителна и непоправима вреда, претегля съответните интереси, той трябва по-специално да провери дали евентуалната отмяна на обжалваното решение със съдебното решение по същество ще позволи връщане на положението, съществувало преди незабавното му изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението на това решение може да попречи на постигането на целите, които то преследва, в случай че жалбата по същество бъде отхвърлена (Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 20 юли 2006 г. по дело Globe/Комисия, T‑114/06 R, Recueil, стр. II‑2627, точка 147; вж. в този смисъл и Определение на председателя на Съда от 26 юни 2003 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 R и C‑217/03 R, Recueil, стр. I‑6887, точка 142).

207    В това отношение следва да се припомни, че по принцип изискванията, свързани със защитата на общественото здраве, безспорно имат предимство пред икономическите съображения (вж. Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 30 юни 1999 г. по дело Alpharma/Съвет, T‑70/99 R, Recueil, стр. II‑2027, точка 152 и цитираната съдебна практика).

208    В дадения случай посочените от Комисията причини за обосноваване на приемането на спорната директива почиват на риска от разстройство на ендокринната система, което може да бъде предизвикано от флузилазола. При все това следва да се отбележи, че през целия процес по извършване на оценката именно Комисията дава основание да се счита, въз основа на извършените научни опити и на представените от нотификатора по нейна молба данни и изследвания, че безопасността на флузилазола е установена.

209    В действителност въз основа на тази оценка Комисията е предложила включването на флузилазола в приложение І към Директива 91/414. Представените на Комитета първоначални мерки са предвиждали включването да бъде ограничено за период от седем години, с оглед държавите-членки да дадат приоритет на прегледа на продуктите за растителна защита, съдържащи флузилазол, които вече се намират на пазара.

210    Както е видно от съображение 8 от спорната директива, Комисията е променила своето предложение едва след проверката в Комитета и в Съвета, на основание на изтъкнатите опасения от някои държави-членки, считащи, че са необходими допълнителни ограничения, за да се сведе рискът до ниво, което може да се смята за приемливо и съответстващо на целите на Общността за високо ниво на защита.

211    Вследствие на това, освен известен брой ограничения, посочени в първоначалното ѝ предложение, Комисията намалява ограничението за периода на включване на 18 месеца, вместо първоначално предвидените 7 години.

212    След като Комитетът не представя становище посредством своя председател, Комисията представя предложение на Съвета, в което са включени оспорените ограничения. До датата на изтичане на определения от Директива 91/414 срок Съветът нито приема предложения акт за приложение, нито посочва възражения срещу него. Така Комисията е можела да приеме предложението с оспорените ограничения.

213    При това положение следва да се отбележи, на първо място, че жалбоподателите произвеждат и пускат на пазара флузилазол от повече от 20 години.

214    На второ място, въз основа на писмените становища на страните не може да се установи, че неговата употреба е причинила засягане на общественото здраве.

215    На трето място, оценката на флузилазола е продължила повече от 13 години, през които Комисията не е променяла становището си по отношение на безопасността на това вещество, и едва след като е предложила включването му в приложение І към Директива 91/414 за период от 10 години, вследствие на обсъжданията в Комитета Комисията е предложила ограничение на периода на включване за срок от 7 години, преди в крайна сметка да го намали на 18 месеца.

216    На последно, четвърто място, флузилазолът в крайна сметка е приет за достатъчно безопасен, за да бъде позволена употребата му при някои култури, като забраната за използването му за други култури изглежда произтича единствено от опасенията на някои държави-членки.

217    Следва също така да се подчертае, без да се засягат съображенията, посочени в точка 160 по-горе, че Комисията от своя страна не изключва възможността включването на флузилазола в приложение І към Директива 91/414 да бъде разширено в бъдеще и за други култури.

218    Без съдията по обезпечителното производство да замества Комисията при преценката на техническите съображения, които по естеството си са сложни, следва обаче да бъде отбелязано, че жалбоподателите искат само да бъде запазено положение, което съществува от много години.

219    Необходимо е да се посочи, че на този етап изглежда, от една страна, че Комисията не е била в състояние да завърши успешно цялостната изискуема оценка в петнадесетгодишния период, с който е разполагала за тази цел, което е довело, в ущърб на жалбоподателите, до непълна оценка, и от друга страна, че ако наистина действието на флузилазола върху някои култури е все още неизвестно, продуктите за растителна защита, използващи това активно вещество, все пак са били допуснати от държавите-членки през повече от петнадесет години, като на пръв поглед никаква мярка за забрана или за защита не е била считана за необходима по отношение на продуктите на жалбоподателите.

220    От това следва, че в конкретния случай мярка, която цели да спре изпълнението на оспорените ограничения до произнасянето по жалбата по същество, не изглежда от естество да застраши общественото здраве повече, отколкото липсата на мерки както на общностно, така и на национално равнище през повече от петнадесет години, особено при положение че не е посочен нито един вреден ефект от флузилазола и че, напротив, както държавата-членка докладчик, така и Комитета за преглед са установили случаи на безопасна употреба на флузилазол.

221    Освен това следва да се припомни, от една страна, че член 4, параграф 5 от Директива 91/414 позволява преразглеждане на разрешенията за продуктите за растителна защита по всяко време, ако има признаци, че не се изпълняват някои от изискванията, посочени в параграф 1, сред които фигурира изискването да не е налице, с оглед на съвременното научно-техническо познание, пряко или косвено вредно въздействие върху човешкото здраве и здравето на животните или върху подпочвените води и недопустимо вредно въздействие върху околната среда.

222    От друга страна, член 11, параграф 1 от Директива 91/414 предвижда, че когато държава-членка има основателни причини да счита, че продукт, за който тя е издала разрешение или е длъжна да издаде разрешение по член 10, представлява опасност за човешкото здраве или здравето на животните или за околната среда, тя може временно да ограничи или да забрани използването и/или продажбата на продукта на нейна територия. В такъв случай тя информира незабавно Комисията и другите държави-членки за взетите мерки и посочва причините за своето решение.

223    Следователно изглежда, че при необходимост могат да бъдат приети обезпечителни мерки на основание Директива 91/414, ако действието на оспорените ограничения бъде спряно до произнасянето на решението по същество.

224    Освен това изпълнението на спорната директива може да засегне чувствително интересите не само на жалбоподателите, но и на трети лица. В частност, въпреки че както бе посочено в точки 162—173 по-горе, жалбоподателите не са доказали, че спорната директива вероятно може да доведе до затварянето на техния индустриален обект в Cernay, логично може да се очаква, че последиците от необратимо намаляване на пазарните дялове на жалбоподателите ще са значителни. В частност не може да се изключи нито вероятното намаляване на персонала в този индустриален обект, нито засягането на предприятията, които работят с флузилазол.

225    На следващо място, жалбоподателите твърдят, че ще бъде причинена вреда на земеделските производители, които използват флузилазол, както и на европейското селско стопанство като цяло, тъй като, най-напред, понастоящем не съществува друго техническо решение за борба с болестите по дървесината на лозата освен флузилазола, на следващо място, не съществува друг регистриран продукт за ограничаване на фомопсиса по слънчогледа, и на последно място, флузилазолът е единственият продукт за борба с болестите по лена и конопа.

226    Комисията се ограничава до оспорване на тези доводи, като твърди, че съществува противоречие между тях и доводите, представени от жалбоподателите срещу възможността флузилазолът да бъде заменен с други конкурентни продукти.

227    Във връзка с това е достатъчно да се посочи, че обстоятелството, че флузилазолът притежава уникални свойства по отношение на някои култури, безспорно не изключва възможността той да бъде заменен на пазара на триазолови фунгициди от други вещества по отношение на други култури. Следователно доводите на Комисията не могат да бъдат приети.

228    Ето защо трябва да се направи заключението, че балансът на разглежданите интереси е в полза на предоставянето на исканите временни мерки.

229    По гореизложените съображения трябва да се приеме, че в настоящия случай изискванията за предоставяне на временни мерки са изпълнени.

230    По тази причина, докато бъде постановено решението по главното производство, трябва да бъде спряно, от една страна, изтичането на срока, за който флузилазолът е включен в приложение I към Директива 91/414, определено за 30 юни 2008 г. в приложението към спорната директива, както и на периода, определен до 30 юни 2008 г. според член 3, параграф 2, втора алинея от спорната директива, в който държавите-членки след оценка изменят или оттеглят, когато е необходимо, разрешението за продукти, съдържащи флузилазол, и от друга страна, действието на ограничението, което се съдържа в част A от специфичните разпоредби на приложението към спорната директива относно видовете култури, при които използването на флузилазол може да бъде разрешено от държавите-членки, а именно зърнени култури (различни от ориз), царевица, семена от рапица и захарно цвекло.

По изложените съображения

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД

определи:

1)      Спира изтичането на срока, за който флузилазолът е включен в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, определено за 30 юни 2008 година в приложението към Директива 2006/133/ЕО на Комисията от 11 декември 2006 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО, докато бъде постановено решението по главното производство.

2)      Спира изтичането на периода, определен до 30 юни 2008 година според член 3, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/133, в който държавите-членки след оценка изменят или оттеглят, когато е необходимо, разрешението за продукти, съдържащи флузилазол, докато бъде постановено решението по главното производство.

3)      Спира действието на ограничението, което се съдържа в част A от специфичните разпоредби на приложението към Директива 2006/133 относно видовете култури, при които използването на флузилазол може да бъде разрешено от държавите-членки, а именно зърнени култури (различни от ориз), царевица, семена от рапица и захарно цвекло, докато бъде постановено решението по главното производство.

4)      Първоинстанционният съд не се произнася по разноските.

Съставено в Люксембург на 19 юли 2007 година.

Секретар       Председател

E. Coulon       B. Vesterdorf

* Език на производството: английски.

1 – Непосочени поверителни данни.