Дело T-145/08

Atlas Transport GmbH

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „ATLAS“ — По-ранна фигуративна марка на Бенелюкс „atlasair“ — Изисквания за форма — Представяне на писмено изложение на основанията за обжалването — Спиране на административното производство — Член 59 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 60 от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Правило 20, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 2868/95“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Срок за подаване и форма на жалбата — Представяне в срок на писмено изложение на основанията за обжалване — Условиe за допустимост

(член 59 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 1, правило 48, параграфи 1 и 2 и правило 49 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред апелативен състав — Спиране на производството — Условия

(член 79 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 1, правило 20, параграф 7 от Регламент № 2868/95 на Комисията; член 8 от Регламент № 216/96 на Комисията)

1.      По силата на член 59 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността жалбата срещу решение трябва да бъде в писмена форма и се подава до Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) в срок от два месеца, считано от деня на нотифициране на решението. В срок от четири месеца, считано от датата на нотифициране на решението, трябва да бъде представено писмено изложение на основанията за обжалването.

Освен това в правило 48, параграф 1, буква в) от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 се указва, че жалбата пред апелативния състав съдържа изложение, в което се посочва решението, което се оспорва, и степента, до която се иска изменение или отмяна на това решение.

Накрая, в правило 49 от Регламент № 2868/95 се пояснява, че ако жалбата не отговаря нито на изискванията по член 59 от Регламент № 40/94, нито на тези по правило 48, параграф 1, буква в) и параграф 2 от Регламент № 2868/95, апелативният състав я отхвърля като недопустима, освен ако всички недостатъци не бъдат отстранени преди изтичането на съответния срок, определен в член 59 от Регламент № 40/94.

От систематичното тълкуване на тези разпоредби е видно, че жалбоподател, който желае да подаде жалба пред апелативния състав, е длъжен в предвидения срок да представи изложение на основанията за обжалването си пред Службата или в противен случай жалбата му ще бъде отхвърлена като недопустима, и че тези основания не се свеждат до просто указване на оспорваното решение и на искането на жалбоподателя апелативният състав да измени или отмени последното.

Освен това от буквално тълкуване на термина „основания“ от първата част на последното изречение на член 59 от Регламент № 40/94 е видно, че жалбоподателят трябва да изложи пред апелативния състав писмено причините, поради които подава жалба. Апелативният състав няма за задача да извежда по дедуктивен път основанията на жалбата, която трябва да разгледа. Следователно от писменото изложение на жалбоподателя трябва да може да се разбере защо той иска от апелативния състав да отмени или измени решението.

Следователно, когато член 59 от Регламент № 40/94 налага на жалбоподателя задължението да представи писмено изложение на основанията за обжалването, жалбоподателят трябва да изложи писмено и достатъчно ясно кои са фактическите и/или правните обстоятелства, които обосновават искането му апелативният състав да отмени и/или измени въпросното решение.

(вж. точки 37—41 и 46)

2.      Правило 20, параграф 7 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността и член 8 от Регламент № 216/96 за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), които предвиждат възможността за спиране на производството пред апелативния състав, съответно в производство по възражение и след становище на секретаря на апелативния състав относно допустимостта на жалба пред посочения състав, са израз на общоприетия принцип в държавите членки относно възможността на дадена инстанция, когато е уместно поради обстоятелствата в случая, да вземе решение да спре производство, с което е сезирана.

Прилагане по аналогия на правило 20, параграф 7, буква в) от Регламент № 2868/95 в контекста на производство по обявяване на недействителност е обосновано, при положение че както производството по възражение, основано на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, така и производството във връзка с относително основание за недействителност, основано на член 52, параграф 1, буква a) от този регламент, имат за предмет анализ на вероятността от объркване между двете марки и при положение че възможността за спиране на производството спомага за ефикасността на посочените производства.

Следователно апелативният състав разполага с правомощието да спре производство за обявяване на недействителност, когато това е уместно поради обстоятелствата.

Правото на преценка на апелативния състав да спре или не производството, е широко. Правило 20, параграф 7, буква в) от Регламент № 2868/95 онагледява това широко право на преценка, като указва, че апелативният състав може да спре производството, когато това е уместно поради обстоятелствата. Спирането на производството остава възможност за апелативният състав, към която той прибягва единствено когато счете за уместно. Следователно производството пред апелативния състав не се спира автоматично вследствие на искане на страна в този смисъл пред посочения състав.

Обстоятелството, че апелативният състав разполага с широко право на преценка дали да спре висящото пред него производство, не освобождава преценката му от съдебен контрол. Това обстоятелство обаче стеснява посочения контрол по същество до контрол за липсата на явна грешка в преценка или за злоупотреба с власт.

При упражняване на правото си на преценка за спиране на производство апелативният състав трябва да спази общите принципи на справедливо производство в правова общност. В този смисъл при посоченото упражняване той трябва не само да вземе предвид интереса на страната, чиято марка на Общността се оспорва, но и интереса на другите страни. Решението да спре или не производството трябва да е резултат от претегляне на съответните интереси.

(вж. точки 66—70 и 76)