РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)
11 ноември 2008 година
Дело T-390/07 P
Michael Alexander Speiser
срещу
Европейски парламент
„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Допустимост — Надбавка за експатриране — Решение с чисто потвърдителен характер — Просрочена административна жалба“
Предмет: Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 10 септември 2007 г. по дело Speiser/Парламент (F‑146/06, все още непубликувано в Сборника)
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Правно основание, изведено от неприлагането в обжалваното съдебно решение на разрешението, възприето в друго съдебно решение
(член 225 A EО; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда)
2. Актове на институциите — Общо задължение за уведомяване на адресатите за способите за защита и за сроковете — Липса
3. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове — Просрочие — Извинима грешка
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове — Просрочие — Възобновяване — Условие — Ново фактическо обстоятелство
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
5. Производство — Съдебни разноски — Искане за произнасяне в съответствие със закона
(член 87, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
1. Макар неприлагането, в обжалваното решение, на разрешението, възприето от общностният съд в друго съдебно решение, да не представлява само по себе си нарушение на общностното право, което може да е основание за отмяна при обжалване, подобно правно основание е допустимо, доколкото е изведено от нарушението на принцип, признат в посоченото решение.
(вж. точка 19)
Позоваване на: Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Grünheid/Комисия, F‑101/05, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑55 и II‑A‑1‑199
2. В тежест на общностните институции не съществува нито общо задължение за уведомяване на адресатите на актовете им за възможните способи за защита, нито задължение за посочване на сроковете за упражняването на тези способи за защита.
(вж. точка 32)
Позоваване на: Съд — 27 ноември 2007 г., дело Diy-Mar Insaat Sanayi ve Ticaret и Akar/Комисия, C‑163/07 P, Сборник, стp. I‑10125, точка 41 и цитираната съдебна практика
3. Понятието за извинима грешка, що се отнася до сроковете за обжалване, трябва да се тълкува стеснително и може да се отнася само до извънредни обстоятелства, при които по-специално съответните институции са възприели поведение, което само по себе си или до голяма степен може да създаде допустимо заблуждение у правен субект, който е добросъвестен и е положил грижата, дължима от нормално осведомено лице. Не е такъв случаят с писмо на администрацията, което, макар да споменава възможността за заинтересувания да подаде жалба, не уточнява срещу кой акт трябва да е насочена тя.
(вж. точки 33 и 34)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 27 септември 2007 г., Pelle и Konrad/Съвет и Комисия, T‑8/95 и T‑9/95, Сборник, стp. I‑4117, точка 93 и цитираната съдебна практика
4. Решение, с което администрацията приема по искане на заинтересувания да промени неговото място на произход, като посочи град, различен от посочения като място на назначаването му, няма влияние върху въпроса дали той има право на надбавката за експатриране и поради това не може да доведе до възобновяване на срока за обжалване спрямо предходно решение, с което му е отказана посочената надбавка. Действително, определянето на мястото на произход на длъжностното лице, от една страна, и предоставянето на надбавката за експатриране, от друга страна, отговарят на различни нужди и интереси. По този начин, докато предоставянето на надбавката за експатриране е обусловено от липсата на обичайно пребиваване или на основна професионална дейност на европейската територия на държавата, в която се намира мястото им на работа за референтния период, понятието за място на произход по член 7, параграф 3, първа алинея от приложение VII към Правилника е техническо понятие, използвано за определяне на някои имуществени права на длъжностното лице, така че неговото място на произход не се смесва с мястото, където то е живеело постоянно и е упражнявало своята професионална дейност преди назначаването му.
(вж. точки 37—42)
Позоваване на: Съд — 2 май 1985 г., De Angelis/Комисия, 144/84, Recueil, стp. 1301, точка 13; Първоинстанционен съд — 28 септември 1993 г., Magdalena Fernández/Комисия, T‑90/92, Recueil, стp. II‑971, точки 26 и 30 и цитираната съдебна практика
5. Съгласно текста на член 87, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Направеното искане за произнасяне по справедливост по съдебните разноски не може да се счита за искане за осъждане да заплати съдебните разноски на загубилата делото страна.
(вж. точка 48)
Позоваване на: Съд — 9 юни 1992 г., Lestelle/Комисия, C‑30/91 P, Recueil, стp. I‑3755, точка 38