Иск, предявен на 27 юли 2007 г. - Doktor/Съвет

(Дело F-73/07)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Frantisek Doktor (Братислава, Словакия) [представители: S. Rodrigues, R. Albelice и Ch. Bernard-Glanz, avocats]

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на ищеца

да бъде отменено решението, прието на 24 октомври 2006 г. от органа по назначаването (ОН) на Съвета, за уволнение на ищеца след изтичане на срока за изпитване, едновременно с решението прието на 16 май 2007 г. от ОН, с което се отхвърля жалбата подадена от ищеца,

да бъдат дадени указания на ОН за последиците свързани с отмяната на оспорваните решения и по-специално, за възможността за определяне на нов срок за изпитване в друга служба или за продължаване на срока за изпитване с преместване на друга длъжност, без отговорности на началник-отдел, в края на който да бъде направена нова оценка на квалификацията на ищеца,

да бъде осъдена ответната страна да поправи претърпените вреди, както от професионална и финансова гледна точка (като се вземат предвид заплащането и предимствата свързани с него, които ищецът би трябвало да получи от 1 ноември 2006 г. до датата на неговото възстановяване на работа в резултат на отмяната на оспореното решение), така и от морална (като се изхожда ориентировъчно от сума в размер 50 000 EUR),

да бъде осъден ответникът да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът сочи четири правни основания, първото от които се състои в нарушаване на член 34 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, на задължението за полагане на грижа за служителите и на принципа на доброто управление. По-конкретно, неговият срок за изпитване протекъл при ненормални и противоречащи на няколко вътрешни процедурни правила условия.

Второто правно основание се състои в нарушаването на задължението за излагане на мотиви, тъй като решението за уволнение не съдържа обяснения и сочи противоречиви и по-малко благосклонни оценки от тези съдържащи се в първата оценка през срока за изпитване.

В третото си правно основание, ищецът поддържа, че решението за уволнение е несъразмерно и опорочено от очевидна грешка в преценката, доколкото, от една страна, то не отчита резултатите от някои тестове за оценка на личността и от друга страна, отрицателната оценка като началник-отдел, дори да се приеме че е основателна, би трябвало да доведе само до прехвърляне на длъжност без такива отговорности.

В четвъртото си правно основание, ищецът се позовава на нарушаване на правото на защита и на принципа за равното третиране, тъй като решението за уволнение е взето въз основа на оценки приети без той да бъде изслушан предварително и последната от тях е окончателно оформена в нарушение на приложимите процедурни правила.

____________