Иск, предявен на 1  юни 2013 г. — Pappalardo и др./Комисия

(Дело T-316/13)

Език на производството: италиански

Страни

Ищци: Salvatore Aniello Pappalardo (Cetara, Италия), Pescatori La Tonnara Soc. coop. (Cetara), Fedemar Srl (Cetara), Testa Giuseppe E C. Snc (Catania, Италия), Pescatori San Pietro Apostolo Srl (Cetara), Camplone Arnaldo & C. Snc di Camplone Arnaldo EC (Pescara, Италия) и Valentino Pesca Sas di Camplone Arnaldo & C. (Pescara) (представители: V. Cannizzaro и L. Caroli, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищците

Ищците молят Общия съд:

да установи извъндоговорната отговорност на Европейската комисия за вредите, причинени с приемането на Регламент № 530 от 12 юни 2008 година за установяване на извънредни мерки по отношение на риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър в Атлантическия океан, на изток от 45 ° западна дължина, и в Средиземно море, обявен за невалиден с Решение на Съда от 17 март 2011 г. по дело С-221/09,

в резултат от това да осъди Европейската комисия да им изплати обезщетение за причинените вреди,

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите по настоящото дело уточняват, че в случая извъндоговорната отговорност възниква, поради това че с Регламент № 530/2008 Комисията незаконосъобразно е разпоредила да се преустанови риболовът на червен тон от 16 юни 2008 г. за корабите, които плават под флага на Гърция, Франция, Италия, Кипър и Малта, докато по отношение на корабите, които плават под гръцки флаг, това преустановяване е разпоредено едва от 23 юни 2008 г.

Според жалбоподателите в настоящия случай са налице всички необходими предпоставки за ангажиране на отговорността на европейските институции за тяхната законодателна дейност, а именно: съществено нарушение на правна норма, защитаваща частноправни субекти, действително причинена вреда и причинно-следствена връзка между нарушението и твърдяната вреда.

В това отношение се подчертава, че Съдът е обявил Регламент № 530/2008 за напълно невалиден, поради това че нарушава принципа за недопускане на дискриминация, и че според установената съдебна практика нарушаването на принципа за недопускане на дискриминация представлява съществено нарушение на правна норма от по-висок ранг, която защитава частноправните субекти.