Дело T‑278/11
ClientEarth и др.
срещу
Европейска комисия
„Жалба за отмяна — Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Мълчалив отказ на достъп — Срок за обжалване — Просрочие — Явна недопустимост“
Резюме — Определение на Общия съд (четвърти състав) от 13 ноември 2012 г.
1. Жалба за отмяна — Срокове — Характер на абсолютна процесуална предпоставка — Служебно разглеждане от съда на Съюза — Поети от институция ангажименти — Липса на последици
(член 263, шеста алинея ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд; член 8, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Мълчание или бездействие на институция — Приравняване на мълчалив отказ — Изключване — Граници — Липса на отговор на потвърдително заявление в определения срок
(член 263 ДФЕС; член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Жалба срещу мълчалив отказ по заявление за достъп до документи
(член 263 ДФЕС; член 8, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Съдебно производство — Съдебни разноски — Възлагане — Изключителни обстоятелства — Явно превишаване от институция на предвидения срок за отговор на потвърдителното заявление — Възлагане на съответната институция на направените от нея съдебни разноски, както и три четвърти от съдебните разноски на жалбоподателя
(член 87, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Срокът за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка, въведена за да се осигури яснота и сигурност на правните положения и да се избегне всякаква дискриминация или произволно третиране при правораздаването, и съдът на Съюза е длъжен да провери служебно дали е бил спазен. Прилагането на сроковете за обжалване не зависи нито от преценката на съда, нито от тази на страните в процеса.
Обстоятелството, че дадена институция е поела изрични ангажимент в писмен вид, с които е проявила своето намерение да приеме в определен срок окончателен отговор на потвърдителното заявление, по смисъла на член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, не позволява се приеме за дата на мълчаливия отказ по смисъла на член 8, параграф 3 от този регламент, а следователно и за дата, от която е започнал да тече предоставеният на жалбоподателя срок за подаване на жалба за отмяна, както и за дата, на която последният срок е изтекъл.
(вж. точки 30, 31 и 43—46)
2. Вж. текста на определението.
(вж. точки 32 и 33)
3. Що се отнася до мълчаливия отказ по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, който възниква от липсата на отговор от страна на институцията в съответния срок на потвърдително заявление по смисъла по смисъла на член 8, параграфи 1 и 2 от посочения регламент, срокът на жалба за отмяна на такъв отказ съгласно член 263 ДФЕС трябва да се смята от датата, на която същият отказ е бил налице от правна гледна точка.
Използването в член 8, параграф 3 от този регламент на понятието за съответен срок, вместо да се посочи определен срок, се обяснява с факта, че съгласно разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 2 от посочения регламент продължителността на времето за разглеждане на дадено потвърдително заявление може да варира между минимум 15 работни дни и максимум 30 работни дни от регистрирането на заявлението. Следователно продължителността на съответния срок по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, след който е налице мълчаливият отказ, трябва да бъде изчислен в зависимост от развитието във всеки отделен случай на процедурата по разглеждане от съответната институция на подадените до нея потвърдителни заявления, в съответствие с разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 2 от същия регламент.
(вж. точки 36—38)
4. Що се отнася до положение, при което множеството изрични ангажименти, поети от ответната институция, са могли да породят у жалбоподателите правни очаквания, и да ги накарат да считат, без съмнение неправилно, но също така разбираемо — тъй като поетите ангажименти са били изрични, — че датата, на която изтича съответният срок, е преместена, и при което ответната институция е приела своето решение една година след изтичането на срока, който дава право да се подаде жалба за отмяна на отрицателен отговор от тази институция на заявление на жалбоподателите, явно и сериозно превишавайки този срок, е справедливо ответната институция да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, три четвърти от разноските на жалбоподателите.
(вж. точки 49—51)