Жалба, подадена на 29 юни 2021 г. — WV/ЕСВД

(Дело T-371/21)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: WV (представител: É. Boigelot, avocat)

Ответник: Европейска служба за външна дейност

Искания

Жалбоподателката моли Общия съд:

да отмени решението на органа по назначаването от 26 август 2020 г. на ЕСВД, и при необходимост всички подготвителни актове и решения, с което този орган решава, че „наказанието освобождаване от длъжност без намаляване на пенсионните ѝ права е наложено на основание член 9, параграф 1, буква з) от приложение IX към Правилника на [поверително]¹ , служител на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Решението влиза в сила от първия ден на месеца, следващ датата, на която е подписано“, получателката [поверително] е уведомена същия ден по електронната поща от [поверително],

да постанови поправяне на всички вреди, които тя е понесла и ще понесе поради приемането и изпълнението на обжалваното решение и цялостното критикувано поведение, въз основа на което е взето това решение, определени временно и с възможност за увеличаване в хода на производството, оценени ex æquo et bono в размер на 3 500 000 EUR,

да осъди ответника да заплати изцяло съдебните разноски в съответствие с член 134 от Процедурния правилник на Общия съд на Европейския съюз.

Основания и основни доводи

Жалбоподателката изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: фактите, в които е упреквана не съществуват, използване на грешни правни основания, нарушение на член 17, параграф 1, член 21, параграф 1, член 25, член 55, параграф 1 и член 60 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), явни грешки в преценката, непълнота на мотивите, неизпълнение на задължението за мотивиране и нарушаване на правото на защита, нарушаване на принципа „non bis in idem“.

Второ основание: формални и процесуални пороци в дисциплинарното производство, и по-специално нарушение на член 1, член 2 и член 22, параграф 1 от приложение IX към Правилника и на някои разпоредби на Решение на Комисията от 12 юни 2019 година за определяне на общи разпоредби за прилагане относно провеждането на административни разследвания и дисциплинарни производства („ОРП“), повторно нарушаване на правото на защита, и по-специално на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), който гарантира право на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, нарушение на член 26, втора алинея от Правилника, нарушение на презумпцията за невиновност, на правото на изслушване, на член 41, параграф 1 от Хартата и залегналото в него задължение за безпристрастност, нарушаване на Регламент 2018/1725¹ и Регламент 2001/1049² , нарушение на принципа на равни процесуални възможности, който произтича от самото понятие за справедлив процес, гарантиран в член 47 от Хартата, нарушение на задължението за полагане на грижа, на задължението за мотивиране и явна грешка в преценката, нарушение на задължението да се проведе безпристрастно, независимо и задълбочено разследване, с уличаващи и оневиняващи доказателства, и нарушение на принципите на добросъвестност и на добра администрация.

Трето основание: нарушение на член 10 от приложение IX към Правилника, нарушение на принципа на правна сигурност и на принципа на пропорционалност на наказанието, нарушаване на оправданите правни очаквания и явна грешка в преценката. Жалбоподателката твърди, че наказанието не е пропорционално на приетото нарушение.

Четвърто основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, на членове 12 и 22б от Правилника, нарушение на задължението за подпомагане и на член 24 от Правилника, злоупотреба с власт, нарушаване на разпоредбите на Директива 2019/1937¹ , нарушаване на разпоредбите на Директиви 2000/78² и 2000/43³ , нарушение на задължението за лоялно сътрудничество към Европейския парламент и нарушаване на Резолюцията на Европейския парламент от 1 юни 2017 година срещу антисемитизма [2017/2692 (RSP)], на Декларацията на Съвета относно борбата с антисемитизма от 2 декември 2020 г., нарушение на членове 2 и 3 ДЕС, нарушаване на Европейската харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека, на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, на пактовете на ООН за гражданските и политическите права и за икономическите, социалните и културни права и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

____________

¹ Заличени поверителни данни.

¹ Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 2018 г., стр. 39).

¹ Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

¹ Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 2019 г., стр. 17).

¹ Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

¹ Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, 2000 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19).