Жалба, подадена на 1 април 2011 г. - El-Materi/Съвет

(Дело T-200/11)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fahd Mohamed Sakher Ben Mohamed El-Materi (Доха, Катар) (представители: M. Lester, Barrister и G. Martin, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение за изпълнение 2011/79/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2011 година за изпълнение на Решение 2011/72/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис (ОВ L 31, стр. 40) и Регламент (ЕС) № 101/2011 на Съвета от 4 февруари 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Тунис (ОВ L 31, стр. 1), доколкото се отнасят до жалбоподателя, и

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага пет правни основания в подкрепа на своята жалба.

Съгласно първото правно основание критерият за включване на жалбоподателя в приложението към Решение за изпълнение 2011/79/ОВППС на Съвета не е бил изпълнен, тъй като:

единственото допустимо основание за включване на жалбоподателя в посоченото приложение е той до отговаря на въведения в член 1 от Решение 2011/72/ОВППС¹ критерий, а именно да е "отговорен за присвояване на държавни средства на Тунис" или да е свързан с подобни лица, доколкото, както това се пояснява от съображение 2, тези лица "по този начин лишават народа на Тунис от ползите на устойчивото развитие на икономиката и обществото и възпрепятстват развитието на демокрацията в страната".

С второто правно основание се твърди, че Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателя и на правото на ефективна съдебна защита, тъй като:

ограничителните мерки не предвиждат процедура, при която жалбоподателят да бъде уведомен за доказателствата в основата на решението за замразяване на неговите активи или при която да му се предостави възможност надлежно да изрази становище по тези доказателства;

изложените във връзка с оспорените мерки мотиви съдържат общи, неподкрепени и неясни твърдения за осъществяването на съдебно разглеждане;

Съветът не е предоставил достатъчно данни, даващи възможност на жалбоподателя да посочи ефективно в отговор своето становище, което пък не позволява съд да установи доколко решението и преценката на Съвета са обосновани и безспорно доказани.

С третото правно основание се твърди, че Съветът не е предоставил на жалбоподателя достатъчно доводи за включването му в оспорваните мерки, което е нарушило задължението му ясно да изложи действителните и конкретни основания за приемане на решението, включително конкретните основания, свързани с личността, които са го довели до извода, че жалбоподателят е отговорен за присвояване на държавни средства на Тунис.

С четвъртото правно основание се твърди, че Съветът е нарушил неоправдано или по несъразмерен начин правото на жалбоподателя на собственост и на осъществяване на търговска дейност, тъй като:

мерките по замразяване на активи имат отчетливо и продължително въздействие върху неговите основни права;

прилагането им спрямо жалбоподателя е необосновано; и

Съветът не е доказал, че пълното замразяване на активите е най-малко обременителният начин за постигането на подобна цел, нито че твърде същественото увреждане на жалбоподателя е обосновано и пропорционално.

С петото правно основание се твърди, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката с решението да приложи тези ограничителни мерки спрямо жалбоподателя, тъй като явно не е направил никаква оценка по отношение на жалбоподателя или, ако такава оценка е била направена, Съветът е сгрешил като е приел, че предприемането на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя е обосновано.

____________

¹ - Решение 2011/72/ОВППС на Съвета от 31 януари 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис (ОВ L 28, стр. 62).