Жалба, подадена на 8 септември 2016 г. — GEA Group/Комисия
(Дело T-640/16)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: GEA Group AG (Дюселдорф, Германия) (представители: I. du Mont и C. Wagner, адвокати)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени Решение C (2016) 3920 на Европейската комисия от 29 юни 2016 г. за изменение на Решение C (2009) 8682 окончателен от 11 ноември 2009 година относно процедура по Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (AT/38589 — Топлинни стабилизатори),
при условията на евентуалност, да намали размера на глобата и да определи нов падеж за плащане и лихва (след приемане на обжалваното решение), и
да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.
С първото основание се твърди, че Европейската комисия е нарушила член 25 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, приемайки обжалваното решение въпреки изтичането на погасителната давност.
С второто основание се твърди, че обжалваното решение нарушава член 266, първа алинея ДФЕС и правото на защита на жалбоподателя, тъй като не му е била дадена възможност да развие становището си устно.
С третото основание се твърди, че Комисията е нарушила член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, тъй като не е приложила 10-процентовия таван по отношение на жалбоподателя, а е приложила същия за друг нарушител в ущърб на жалбоподателя.
С четвъртото основание се твърди, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, като е наложила единствено на жалбоподателя отговорността за поведение, за което е било установено, че отговарят други нарушители, а неговата отговорност е само производна, и като е възложила допълнителната тежест, произтичаща от намалената отговорност на другия нарушител, изключително в ущърб на жалбоподателя.
С петото основание се твърди, че Комисията е действала ultra vires, като с обратна сила е определила падеж за плащане към момент, в който не е съществувало действително правно основание за плащане, както и че не е посочила мотиви съгласно член 296, втора алинея ДФЕС, защото не е изяснила причините, поради които се е отклонила от практиката си.
____________