РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
27 март 2014 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „EQUITER“ — По-ранна словна марка на Общността „EQUINET“ — Относително основание за отказ — Реално използване на по-ранната марка — Член 42, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Задължение за мотивиране“
По дело T‑47/12
Intesa Sanpaolo SpA, установено в Торино (Италия), за което се явяват P. Pozzi, G. Ghisletti и F. Braga, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява P. Bullock, в качеството на представител,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
equinet Bank AG, установено във Франкфурт на Майн (Германия),
с предмет жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 6 октомври 2011 г. (преписка R 2101/2010‑1) относно производство по възражение между equinet Bank AG и Intesa Sanpaolo SpA,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: S. Papasavvas, председател, N. J. Forwood (докладчик) и E. Bieliūnas, съдии,
секретар: J. Weychert, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 27 януари 2012 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 8 май 2012 г.,
предвид репликата, подадена в секретариата на Общия съд на 27 август 2012 г.,
след съдебното заседание от 20 ноември 2013 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 28 февруари 2008 г. жалбоподателят, Intesa Sanpaolo SpA, подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), съответно изменен (заменен с Регламент (EО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките и услугите, за които се иска регистрация, попадат в класове 9, 16, 35, 36, 38, 41 и 42 по смисъла на Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марките от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена, и съответстват за всеки от тези класове на следното описание:
– клас 9: „Научни, навигационни, геодезични, фотографски, кинематографични, оптични, теглилни, измервателни, сигнални, контролни (надзорни), животоспасяващи и учебни апарати и уреди; апарати и уреди за провеждане, комутиране, трансформиране, акумулиране, регулиране и управление на електричество; апарати за записване, предаване или възпроизвеждане на звук или образ; магнитни носители на данни, записващи дискове; апарати за продажба и механизми за монетни апарати; касови апарати, изчислителни машини, оборудване за обработка на информация и компютри“;
– клас 16: „Хартия, картон и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; печатни произведения; материали за подвързване на книги; фотографии; канцеларски принадлежности; канцеларски лепила и лепила за домакински цели; материали за художници; четки за рисуване; пишещи машини и канцеларско оборудване (с изключение на мебели); учебни материали (с изключение на апарати); пластмасови материали за опаковки (които не са включени в други класове); печатарски букви; клишета“;
– клас 35: „Реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност“;
– клас 36: „Застрахователна дейност; финансови сделки; парични сделки; сделки с недвижимо имущество“;
– клас 38: „Телекомуникации“;
– клас 41: „Образование; обучение; развлечение; спортна и културна дейност“;
– клас 42: „Научни и технологически услуги и свързани с тях изследователски и проектантски услуги; услуги за промишлени анализи и проучвания; проектиране и разработване на компютърен хардуер и софтуер“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 30/2008 от 28 юли 2008 г.
5 На 27 октомври 2008 г. equinet Bank AG прави възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за посочените в точка 3 по-горе стоки и услуги.
6 Възражението е основано по-специално на словната марка на Общността „EQUINET“, заявката за чиято регистрация е подадена на 10 април 2000 г. и която е регистрирана на 19 март 2003 г. за стоки и услуги от класове 35, 36 и 38 и отговаряща за всеки от тези класове на следното описание:
– клас 35: „Реклама; услуги по управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност; организиране на търговски панаири и изложения с търговска цел; временно предоставяне на работна сила; изготвяне на статистически данни; счетоводни услуги; услуги по организиране на търгове; проучвания с търговска цел; маркетинг; проучвания на пазара и изследвания на пазара; подреждане на витрини; консултации в областта на търговските сделки и организацията; консултантски услуги в областта на сделките; консултации по отношение на персонал; отдаване под наем на машини и оборудване за офиса; посреднически услуги и сключване на търговски сделки за сметка на трети лица; посреднически услуги при сключване на договори за покупко-продажба на стоки; разпространяване на стоки с рекламна цел; възпроизвеждане на документи; реклама; реклама или радио- и телевизионна реклама; кинематографска реклама, с изключение на услугите, свързани с предоставяне на връзка с интернет“;
– клас 36: „Застрахователна и финансова дейност; финансиране на сделки и факторинг, издаване на кредитни карти, заем срещу залог, събиране на задължения, финансови въпроси и издаване на пътнически чекове, посреднически услуги относно търговски ценни книги, сделки, свързани с обмен на парични средства, сделки в областта на инвестициите, консултантска дейност в областта на кредитирането, посредничество в областта на кредитирането, проучване в областта на паричните сделки, съхранение на ценности в сейфове, управление на поземлена собственост и недвижимо имущество, посреднически услуги при сделки с недвижимо имущество и посреднически услуги в областта на ипотекирането, лизинг, оценяване на недвижимо имущество, застрахователно посредничество, управление на собственост, застрахователна дейност, отдаване под наем на помещения“;
– клас 38: „Информация и телекомуникации; разпространение на радио- и телевизионни програми, телексни услуги, телефонни съобщения (използване на телефонна мрежа), радиокомуникационни услуги (предаване на съобщения), събиране и предоставяне на информация, предаване на звук и образи по сателит, отдаване под наем на модеми, телефони и друго телекомуникационно оборудване“.
7 В подкрепа на възражението са посочени доводи, основаващи се на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).
8 Възражението се основава на всички обхванати от по-ранната марка услуги и e насочено срещу част от заявените стоки и услуги, а именно включените в класове 9, 35, 36 и 38. С писмо от 11 май 2009 г. жалбоподателят е поискал в съответствие с член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 възразяващата страна да представи доказателства за реалното използване на по-ранната марка, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението.
9 На 10 септември 2010 г. отделът по споровете отхвърля възражението с мотива, че дори и представените от възразяващата страна доказателства да отговарят на условията, свързани с мястото, периода и обхвата на използване на по-ранната марка, те не отговарят на изискването относно естеството на използване на посочената марка.
10 На 26 октомври 2010 г. възразяващата страна подава жалба пред СХВП на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по споровете.
11 С Решение от 6 октомври 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на СХВП уважава жалбата, отменя решението на отдела по споровете и връща преписката на същия отдел.
12 Апелативният състав счита по същество, че възразяващата страна е представила одитирани отчети за 2005 г. и 2007 г., според които групата equinet, състояща се от equinet Bank AG, в качеството ѝ на дружество майка, и от определен брой дъщерни дружества в Европейския съюз, чиято търговска фирма е включвала думата „equinet“, е имала значителни приходи в областта на финансовоте услуги. Въпросните отчети впрочем се подкрепят съответно от няколко фактури, адресирани до клиенти на същата група. Апелативният състав отбелязва също така, че по-ранната марка е била използвана във форма, която не променя нейния отличителен характер. Впрочем възразяващата страна е доказала използването на по-ранната марка като елемент от търговските фирми на дружествата от групата equinet по такъв начин, че се установява връзка между посочените търговски фирми и предоставените услуги. В този контекст извадките от интернет страниците на възразяващата страна, както и представените материали от пресата доказват използването на по-ранната марка за финансови услуги. По този начин възразяващата страна е доказала реалното използване на по-ранната марка за финансови услуги, услуги за оценяване и изследване, услугите в областта на връзките с обществеността и консултантски услуги в областта на сделките.
Искания на страните
13 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
14 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
15 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва едно правно основание, изведено от нарушението на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 във връзка с член 15, параграф 1, буква а) от същия регламент.
16 Според жалбоподателя преценката на апелативния състав е опорочена от грешки относно мястото, продължителността, значението и естеството на употреба на по-ранната марка, връзката между използването на същата и услугите, за които е била регистрирана, и накрая, относно връзката между така регистрираната по-ранна марка и използваната марка.
17 Във връзка с това в самото начало следва да се припомни, че съгласно член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 „[п]о молба на заявителя притежателят на по-ранна марка на Общността, който е направил възражение, представя доказателства, че през петте години, предхождащи публикуването на заявката за марка на Общността, по-ранната марка на Общността е била реално използвана в Общността за стоките или услугите, за които тя е регистрирана, и на които се обосновава възражението, или че съществуват основателни причини за неизползването, доколкото към тази дата по-ранната марка е била регистрирана преди не по- малко от пет години. При липса на такива доказателства възражението се отхвърля. Ако по-ранната марка на Общността е била използвана само за една част от стоките или услугите, за които е регистрирана, тя се смята за регистрирана, за целите на разглеждането на възражението, само за тази част от стоките или услугите“.
18 От посочената разпоредба следва, че доказването, което трябва да се извърши от възразяващата страна, когато заявителят на марка на Общността подаде молба в този смисъл, се отнася до използването на изтъкнатата в подкрепа на възражението по-ранна марка за стоките или услугите, за които тя е регистрирана и на които се основава възражението.
19 Всъщност, от една страна, реалното използване на по-ранната марка представлява предварителен въпрос, който, веднъж повдигнат от заявителя на марката, трябва да бъде разгледан, преди да бъде взето решение по самото възражение (Решение на Общия съд от 22 март 2007 г. по дело Saint-Gobain Pam/СХВП — Propamsa (PAM PLUVIAL), T—364/05, Сборник, стр. II‑757, точка 37).
20 От друга страна, основаното на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 производство по възражение има за цел да позволи на СХВП да прецени дали съществува вероятност от объркване, която в случай на сходство на конфликтните марки налага изследване на сходството между обозначените с тези марки стоки и услуги. В този контекст, съгласно член 42, параграф 2, последно изречение от Регламент № 207/2009, ако по-ранната марка на Общността е била използвана само за една част от стоките или услугите, за които е регистрирана, тя се смята за регистрирана, за целите на разглеждането на възражението, само за тази част от стоките или услугите. В същия контекст апелативният състав следва да извърши преценка, в случай че са представени доказателства за използване само за част от стоките или услугите, свързани с определена категория, за която по-ранната марка е била регистрирана и на която се основава възражението, дали тази категория включва самостоятелни подкатегории, обхващащи стоки и услуги, чието използване е доказано, така че да се приеме, че посочените доказателства се отнасят само за тази подкатегория стоки или услуги или, обратно, дали съществуването на такива подкатегории е невъзможно (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 17 октомври 2006 г. по дело Armour Pharmaceutical/СХВП — Teva Pharmaceutical Industries (GALZIN), T—483/04, Recueil, стр. II‑4109, точки 26 и 27).
21 Следователно дейността по преценка дали марката, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, е била реално използвана по смисъла на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 съдържа две неразривно свързани части. С първата се цели да се установи дали въпросната марка е била реално използвана в Съюза, дори и под форма, различаваща се по своите елементи, които въпреки това не променят отличителния характер на тази мярка във формата, под която тя е била регистрирана. С втората се цели да се установи кои са обхванатите от доказаното реално използване стоки или услуги, за които по-ранната марка е регистрирана и на които се основава възражението.
22 В конкретния случай, въпреки че в точки 14 и 17 от жалбата жалбоподателят е посочил, че реалното използване по смисъла на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 трябва да бъде доказано спрямо услугите, за които по-ранната марка е била регистрирана, той формално не изтъква правно основание, изведено от липсата на мотиви. Въпреки това липсата или непълнотата на мотивите спадат към съществените процесуални нарушения по смисъла на член 263 ДФЕС и представляват правно основание, свързано с обществения ред, което може или дори трябва да бъде служебно разгледано от съда на Съюза (Решение на Съда от 2 декември 2009 г. по дело Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, Сборник, стр. I‑11245, точка 34).
23 След като в съдебното заседание страните са изслушани по въпроса за пълнотата на мотивите на обжалваното решение, що се отнася до съответствието между, от една страна, услугите, за които апелативният състав е приел, че е доказано реално използване на по-ранната марка, и от друга страна, услугите, за които посочената марка е регистрирана и на които се основава възражението, това правно основание следва да бъде повдигнато служебно. Всъщност, ако обжалваното решение не съдържа мотивите, свързани с двете части, включени в посочената в точка 21 по-горе дейност на апелативния състав, за Общия съд би било невъзможно да осъществи контрол върху законосъобразността на неговите изводи относно реалното използване на по-ранната марка, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението.
24 В това отношение трябва да се напомни, че задължението за мотивиране, установено в член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009, има същия обхват като предвидения в член 296 ДФЕС и неговата цел е да позволи, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, а от друга страна, на съда на Съюза — да упражни своя контрол за законосъобразност на решението. Въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на тези изисквания, трябва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 април 2011 г. по дело Safariland/СХВП — DEF‑TEC Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR), T—262/09, Сборник, стр. II‑1629, точки 90 и 91).
25 В това отношение според точка 19 от обжалваното решение възразяващата страна се е позовала пред апелативния състав на реалното използване на по-ранната марка за финансови услуги, услуги за оценяване и изследване, услуги в областта на връзките с обществеността и консултантски услуги в областта на сделките.
26 В края на доводите си по представените доказателства в подкрепа на реалното използване, апелативният състав е приел в точка 45 от обжалваното решение, че посоченото използване „въпреки това [не е било] доказано за съответните стоки и услуги, а само за финансови услуги, услуги за оценяване и изследване, услуги в областта на връзките с обществеността и консултантски услуги в областта на сделките“.
27 Въпреки това финансовите услуги, услугите за оценяване и изследване и услугите в областта на връзките с обществеността сами по себе си не са посочени сред услугите, за които е регистрирана по-ранната марка. Както обаче се установява от точки 20 и 21 по-горе, когато апелативният състав разглежда въпроса дали дадена по-ранна марка е била реално използвана по смисъла на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009, той трябва да посочи точно кои са стоките или услугите, за които е регистрирана по-ранната марка и на които се основава възражението, които са предмет на доказано реално използване. Липсата на такова посочване води до липса на мотиви на решението, с което, от една страна, се приема, че по-ранната марка е била реално използвана по смисъла на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009, и от друга страна, се посочват стоки или услуги, различни от тези, за които е регистрирана марката. Всъщност съответствието между стоките или услугите, за които апелативният състав счита, че е било доказано реално използване, и съвкупността или част от стоките или услугите, за които е регистрирана посочената марка, се налага от горепосочената разпоредба, която съдържа правилата, уреждащи съответната материя, за да се даде възможност за извършване на последваща преценка на вероятността от объркване, както е посочено в точка 20 по-горе.
28 В рамките на процесуално-организационните действия на СХВП е отправен писмен въпрос по тази точка, като с писмо от 10 април 2013 г. тя отговаря, че не ѝ е било възможно да определи дали е имало съответствие между услугите, за които се счита, че по-ранната марка е била реално използвана, и услугите, за които тази марка е била регистрирана. По-специално обжалваното решение обхваща само услугите, за които е използвана по-ранната марка, докато въпросът дали тези услуги попадат сред услугите, за които е регистрирана марката, следва да бъде разгледан от отдела по споровете, на който преписката е била върната.
29 Този отговор обаче нарушава обхвата на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009, който определя реалното използване като използване за стоки или услуги, за които марката е регистрирана и на които се основава възражението, като по този начин се изключва възможността за мотивиране на заключение, потвърждаващо такова използване чрез позоваване на други стоки или услуги. Освен това подходът на СХВП би довел до увеличаване на производствата с предмет проверка за наличието на реално използване, и то по начин, който е в противоречие както с буквата, така и с духа на горепосочената разпоредба.
30 От друга страна, преписката на СХВП не дава повече информация относно възможното съответствие между, от една страна, финансовите услуги, услугите за оценяване и изследване и услугите в областта на връзките с обществеността и от друга страна, услугите, за които е регистрирана по-ранната марка. Както се установява от стр. 159 от преписката на СХВП, апелативният състав изглежда просто е възприел тази терминология от мотивите на подадената пред него жалба.
31 В този контекст следва да се приеме, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви, доколкото апелативният състав е приел, че реалното използване на по-ранната марка по смисъла на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 е доказано, като същевременно твърди, че това използване се отнася до финансови услуги, услуги за оценяване и изследване и услуги в областта на връзките с обществеността, които не се съдържат сред услугите, за които тази марка е регистрирана (вж. точка 27 по-горе).
32 Следва да се добави, че възможността определени услуги от клас 36, които са посочени в точка 6 по-горе, да бъдат определени като финансови услуги, не отстранява липсата на мотиви на обжалваното решение относно съответния вид услуги. В това отношение, от една страна, апелативният състав никъде в обжалваното решение не дава основание да се разбере, че с израза „финансови услуги“ има предвид съвкупността или дори част от услугите, включени в клас 36, за които е регистрирана по-ранната марка. Писмото на СХВП от 10 април 2013 г. потвърждава тази преценка (вж. точка 28 по-горе). От друга страна, такава липса на прецизност прави невъзможно както прилагането на член 42, параграф 2, последно изречение от Регламент № 207/2009, според който, „[а]ко по-ранната марка на Общността е била използвана само за една част от стоките или от услугите, за които тя е регистрирана, тя се смята за регистрирана, за целите на разглеждането на възражението, само за тази част от стоките или услугите“, така и евентуално извършването на преценката, описана в последното изречение на точка 20 по-горе. В това отношение по време на съдебното заседание СХВП уточнява, че определени услуги, включени в клас 36 и посочени в точка 6 по-горе, като управление на поземлена собственост и недвижимо имущество, не биха могли да бъдат определени като финансови услуги, което изключва възможността да се приеме, че обжалваното решение се отнася до всички тези услуги. По този начин при невъзможността да се установи дали чрез позоваване на „финансови услуги“ апелативният състав посочва всички или дори част от услугите, от клас 36, за които е била регистрирана по-ранната марка, на практика е невъзможно да се определи за кои услуги по-ранната марка трябва да се приеме за регистрирана за целите на възражението, което е в състояние да попречи впоследствие на извършването на преценка относно съществуването на вероятност от объркване.
33 Що се отнася до консултантските услуги в областта на сделките от клас 35, посочени в точка 6 по-горе, макар апелативният състав да приема в точка 45 от обжалваното решение, че спрямо тези услуги има реално използване на по-ранната марка, той не се позовава на доказателства, представени в подкрепа на посоченото използване.
34 По-конкретно, както следва от точки 29, 30, 40 и 42 от обжалваното решение, за да мотивира заключението си, апелативният състав се е позовал на посочените по-долу доказателства.
35 Най-напред става дума за финансовите отчети и за поредица от фактури на притежателя на по-ранната марка. Според точки 29 и 31 от обжалваното решение обаче тази доказателства са в подкрепа на реалното използване за финансовите услуги.
36 На следващо място, същото важи и за извадките от интернет сайта на притежателя на по-ранната марка, както и за материалите от пресата, които според апелативния състав доказват реалното използване на тази марка за финансовите услуги (вж. точки 40 и 42 от обжалваното решение).
37 От друга страна, тъй като точки 33—39 от обжалваното решение се отнасят до формата, под която по-ранната марка е била използвана, както и до въпроса дали използването на марката като търговска фирма може да представлява използване, следва да се приеме, че обжалваното решение не съдържа мотиви, обосноваващи съдържащото в него заключение, че по-ранната марка е била реално използвана за консултантски услуги в областта на сделките.
38 Следователно трябва да се констатира, че обжалваното решение е опорочено от липсата на мотиви, доколкото, от една страна, то не позволява да се установи за кои услуги — измежду тези, за които е регистрирана по-ранната марка и на които се основава възражението — тази марка е била реално използвана и от друга страна, в него не се излагат мотивите, поради които апелативният състав е приел за доказано реалното използване на по-ранната марка за консултантски услуги в областта на сделките от клас 35.
39 При тези обстоятелства обжалваното решение трябва да бъде отменено.
По съдебните разноски
40 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубила делото, СХВП следва да бъде осъдена да понесе направените от нея и от жалбоподателя съдебни разноски в съответствие с искането на последния.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 6 октомври 2011 г. (преписка R 2101/2010‑1).
2) СХВП понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Intesa Sanpaolo SpA.
Papasavvas | Forwood | Bieliūnas |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 27 март 2014 година.
Подписи