Дело C‑168/15
Milena Tomášová
срещу
Slovenská republika — Ministerstvo spravodlivosti SR
и
Pohotovosť s. r. o.
(Преюдициално запитване, отправено от Okresný súd Prešov)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза — Принудително изпълнение на арбитражно решение, постановено в приложение на тази клауза — Отговорност на държава членка за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на нарушения на правото на Съюза, извършени от национална юрисдикция — Условия за ангажиране — Наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 28 юли 2016 г.
1. Право на Европейския съюз — Права, предоставени на частноправни субекти — Нарушение от държава членка — Задължение за поправяне на вредите, причинени на частноправни субекти — Условия в случай на нарушение, вменимо на върховна юрисдикция — Явно нарушение — Критерии
2. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Иск за принудително изпълнение на окончателно арбитражно решение — Задължение на съда по принудителното изпълнение да прецени служебно неравноправния характер на договорните клаузи, стоящи в основата на установеното с това решение вземане
(Директива 93/13 на Съвета)
3. Право на Европейския съюз — Права, предоставени на частноправни субекти — Нарушение от държава членка — Задължение за поправяне на вредите, причинени на частноправни субекти — Условия в случай на нарушение, вменимо на върховна юрисдикция — Явно нарушение — Защита на потребителите — Иск за принудително изпълнение на окончателно арбитражно решение — Национални решения, предшестващи съдебната практика, въвела задължението на националния съд да разглежда служебно неравноправния характер на договорна клауза — Изключение от задължението — Липса на явно нарушение
(Директива 93/13)
4. Право на Европейския съюз — Права, предоставени на частноправни субекти — Нарушение от държава членка — Задължение за поправяне на вредите, причинени на частноправни субекти — Условия — Начини на обезщетяване — Приложение на националното право — Граници — Спазване на принципите за равностойност и ефективност
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 18—20 и 22—26)
2. Макар съгласно практиката на Съда въведената с Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори система за защита на потребителите да включва признаването на правомощието на националния съд за служебно разглеждане на неравноправния характер на клауза, едва в своето решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM, C‑243/08, Съдът ясно е посочил, че възложената от правото на Съюза на националния съд роля не се ограничава само до това правомощие, а включва и задължението служебно да разгледа евентуалния неравноправен характер на договорна клауза, попадаща в приложното поле на тази директива, когато разполага с необходимите за това правни и фактически обстоятелства. В частност в подобен случай националният съд, сезиран с иск за принудително изпълнение на окончателно арбитражно решение, е длъжен служебно да провери неравноправния характер на договорните клаузи, стоящи в основата на установеното в това решение вземане с оглед на разпоредбите на посочената директива, ако съгласно националните процесуални правила в рамките на подобно изпълнително производство същият съд е длъжен служебно да прецени дали е налице противоречие между подобни клаузи и вътрешните императивни правни норми.
(вж. т. 28, 30 и 32)
3. Отговорността на държава членка за вредите, причинени на частноправните субекти в резултат на нарушение на правото на Съюза с решение на национална юрисдикция, може да бъде ангажирана само ако това решение е прието от юрисдикция на тази държава членка, произнасяща се като последна инстанция, което запитващата юрисдикция има задачата да провери в спора по главното производство. Ако това е така, решение на тази национална юрисдикция, произнасяща се като последна инстанция, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, което е от естество да ангажира посочената отговорност, само ако с това решение посочената юрисдикция явно не се е съобразила с приложимото право или ако това нарушение е извършено въпреки наличието на трайно установена практика на Съда в тази област.
Не би могло да се счита, че национална юрисдикция, която преди решението от 4 юни 2009 г., Pannon GSM, C‑243/08, се е въздържала в рамките на производство по принудително изпълнение на арбитражно решение, уважаващо искане за осъждане за изплащането на вземания в приложение на договорна клауза, която следва да се счита за неравноправна по смисъла на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, да прецени служебно неравноправния характер на тази клауза, въпреки че е разполагала с необходимата за това правна и фактическа информация, явно не се е съобразила с практиката на Съда в тази област и следователно е допуснала достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.
(вж. т. 33, 34 и 36; т. 1 от диспозитива)
4. Правилата относно поправянето на вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, като тези относно оценката на подобна вреда или съотношението между иска за поправянето ѝ и другите средства за правна защита, които евентуално са на разположение, като иск за възстановяване на недължимо платеното, се определят от националното право на всяка държава членка при спазване на принципите на равностойност и ефективност.
(вж. т. 39—41; т. 2 от диспозитива)