Дело C-292/04

Wienand Meilicke и др.

срещу

Finanzamt Bonn-Innenstadt

(преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Köln)

„Данък върху дохода — Данъчен кредит за дивиденти, изплатени от местни дружества — Членове 56 и 58 ЕО — Ограничаване на действието на решението във времето“

Резюме на решението

1.        Свободно движение на капитали — Ограничения

(членове 56 и 58 ЕО)

2.        Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения

(член 234 ЕО)

1.        Членове 56 ЕО и 58 ЕО следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчна уредба, по силата на която при разпределяне на дивиденти от капиталово дружество акционер, който е местно данъчнозадължено лице в държава-членка, може да се ползва от данъчен кредит, изчислен в зависимост от данъчната ставка за разпределената печалба по корпоративния данък, когато дружеството, което разпределя дивидентите, е установено в същата, но не и когато това дружество е установено в друга държава-членка.

Подобно данъчно законодателство представлява ограничение на свободното движение на капитали, доколкото то би могло да разколебае местните лица, подлежащи на облагане с данък върху доходите в съответната държава-членка, да инвестират своите капитали в дружества, установени в други държави-членки; то също би могло да предизвика ограничителен ефект по отношение на тези дружества, тъй като за тях то представлява препятствие за набирането на капитал в съответната държава-членка.

Дори тази данъчна уредба да се основава на връзка между данъчното предимство и компенсаторното данъчно задължение, като предвижда, че данъчният кредит, предоставен на акционер, подлежащ на облагане с данък върху дохода като местно лице в съответната държава-членка, се изчислява в зависимост от корпоративния данък, който дружеството, установено в тази държава-членка, дължи върху разпределените от него печалби, такава уредба не се оказва необходима за запазване на последователността в националния данъчен режим. Всъщност с оглед на целта да се избегне двойното данъчно облагане на печалбите на дружествата, разпределени под формата на дивиденти, предоставеният на акционер, който подлежи на облагане с данък върху дохода като местно лице в съответната държава-членка и притежава акции на установено в друга държава-членка дружество, данъчен кредит, изчислен в зависимост от дължимия от дружеството корпоративен данък в другата държава-членка, не би поставил под съмнение последователността в националния данъчен режим и би представлявал мярка, която ограничава в по-малка степен свободното движение на капитали.

Намаляването на приходите от данъци върху дивиденти, изплатени от установени в други държави-членки дружества, не може да се счита за императивно съображение от обществен интерес, което може да се изтъкне, за да се оправдае мярка, която по принцип е в противоречие с някоя от основните свободи.

(вж. точки 20, 23—24, 28—29, 30—31 и диспозитива)

2.        При упражняване на компетентността си по член 234 ЕО Съдът може да ограничи възможността всяко заинтересовано лице да се позовава на разтълкувана от него разпоредба, за да постави под въпрос добросъвестно установени правоотношения, единствено по изключение, въз основа на общия принцип на правната сигурност, присъщ на общностния правен ред. Такова ограничение може да се допусне единствено в решението по исканото тълкуване. Всъщност е необходимо да се определи един единствен момент, който да установява действието във времето на поисканото тълкуване, което Съдът прави във връзка с разпоредба на общностното право. В това отношение принципът, според който ограничение се допуска само в решението по исканото тълкуване, гарантира равно третиране от страна на това право на държавите-членки и другите страни в производството и по този начин изпълнява и произтичащите от принципа на правната сигурност изисквания.

(вж. точки 34—37)