Жалба, подадена на 24 декември 2014 г. — Deutsche Telekom/Комисия

(Дело T-827/14)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Telekom AG (Бон, Германия) (представители: K. Apel, Rechtsanwältin и D. Schroeder, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд

да отмени Решение C(2014) 7465 окончателен на Комисията от 15 октомври 2014 г. по преписка AT.39523 – Slovak Telekom, поправено с Решение C(2014) 10119 окончателен на Комисията от 16 декември 2014 г., изцяло или отчасти, доколкото засяга жалбоподателя,

при условията на евентуалност, да отмени или намали наложените на жалбоподателя глоби,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

Първо основание: явни грешки при преценката на фактическата обстановка, грешка при прилагането на правото и нарушение на правото на изслушване на жалбоподателя при установяването на неправомерно поведение

Жалбоподателят твърди, че Комисията не е установила надлежно наличието на отказ за доставка, защото не проверила необходимостта от релевантните доставки нагоре по веригата.

Жалбоподателят също така изтъква, че Комисията не е предоставила на жалбоподателя право на изслушване, що се отнася до фактическата обстановка и методите, с които е установила свиване на маржа на съответното предприятие.

Според него Комисията също така е използвала неправилна методология във връзка със свиването на маржа и е изчислила неправилно дългосрочните средни маргинални разходи.

Второ основание: явни грешки при преценката на фактическата обстановка и грешка при прилагането на правото, когато се установява продължителността на нарушението

В това отношение жалбоподателят смята, че Комисията не е трябвало да приеме, че началният момент на нарушението е още публикуването на референтната оферта и че във всеки случай не е трябвало да включва 2005 г. в периода на нарушението.

Трето основание: явни грешки при преценката на фактическата обстановка и грешка при прилагането на правото, доколкото нарушението е вменено на жалбоподателя, тъй като Комисията не доказала, че жалбоподателят действително е упражнявал решаващо влияние върху съответното предприятие

Жалбоподателят твърди, че Комисията не е трябвало да вменява на жалбоподателя антиконкурентното поведение на съответното предприятие, понеже жалбоподателят и то не образували стопанска единица.Комисията в частност не доказала, че жалбоподателят действително е упражнявал решаващо влияние върху съответното предприятие. В допълнение, твърдяното за неправомерно поведение на съответното предприятие не било известно на жалбоподателя.Освен това жалбоподателят изтъква, че при опита си да докаже действителното упражняване на решаващо влияние Комисията по-специално нарушила презумпцията за невиновност, тълкувайки фактите.На последно място, наред с останалото се твърди, че Комисията не е доказала, че твърдяното упражняване на решаващо влияние е било значимо.Четвърто основание: грешка при прилагането на правото, доколкото на жалбоподателя е наложена отделна глоба Според Комисията съответното предприятие и жалбоподателят били част от едно и също предприятие, и то през целия период на нарушението, както и към момента на определяне на глобата, но и още към момента на релевираното за целите на повторността нарушение на жалбоподателя, санкционирано от Комисията през 2003 г. Ето защо Комисията не трябвало да налага отделна гло

ба на жалбоподателя, тъй като принципът на индивидуализиране на санкциите и наказанията засягал само предприятието като такова, но не и юридическите лица, които са част от него.Пето основание: явни грешки при преценката на фактическата об

становка и грешка при прилагането на правото, когато се определя размерът на глобатаВ това отношение се поддържа, че при изчисляването на основната сума Комисията не следвало да изходи от

оборота на съответното предприятие, свързан със съответните продукти за 2010 г., а да използва средния годишен оборот за периода 2005 г. –

2010 г.Освен това при отчитането на продължителността на нарушението Комисията изобщо не трябвало да включв

а 2005 г.