Language of document : ECLI:EU:C:2008:374

Съединени дела C‑39/05 P и C‑52/05 P

Кралство Швеция

и

Maurizio Turco

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обжалване — Достъп до документите на институциите — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Правни становища“

Резюме на решението

1.        Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001

(член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001

(член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001

(член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Що се отнася до изключението по отношение на правните становища, предвидено в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, институцията, от която се иска оповестяване на документ, трябва да се увери, че въпросният документ наистина е свързан с правно становище, и ако това е така, трябва да определи кои части от него са действително засегнати и следователно могат да попаднат в приложното поле на посоченото изключение.

Всъщност обстоятелството, че определен документ е озаглавен „правно становище“, не означава, че той автоматично се ползва от защитата на правните становища, осигурена с посочения член 4, параграф 2, второ тире. Независимо от неговото наименование институцията трябва да се увери, че този документ наистина е свързан с такова становище.

(вж. точки 37—39)

2.        Доколкото нито Регламент № 049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, нито подготвителните работи по него внасят яснота относно обхвата на понятието „защита“ на правните становища, то трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, част от която представлява. Следователно предвиденото в член 4, параграф 2, второ тире от посочения регламент изключение относно правните становища трябва да се тълкува като целящо да защити интереса на определена институция да изисква правни становища и да получава открити, обективни и пълни становища.

За да може да се направи позоваване на опасност от засягане на този интерес, последната трябва да бъде разумно предвидима, а не изцяло хипотетична.

В това отношение общото и абстрактно позоваване на опасността оповестяването на правни становища, свързани със законодателни процеси, да доведе до съмнения относно законосъобразността на законодателни актове, не е достатъчно, за да се установи засягане на защитата на правните становища по смисъла на посочената разпоредба и следователно да се обоснове отказ на оповестяването на тези становища. Всъщност именно прозрачността в това отношение ще допринесе за по-голямата легитимност на институциите в очите на европейския гражданин и ще увеличи доверието му в тях, като осигури открито обсъждане на различните гледни точки. В действителност е вероятно именно липсата на информация и на обсъждане да породи съмнения в съзнанието на гражданите не само по отношение на законосъобразността на конкретен акт, но и за легитимността на целия процес на вземане на решения. Освен това опасността от поява на съмнения в съзнанието на европейския гражданин по отношение на законосъобразността на акт, приет от общностния законодател, поради обстоятелството че правната служба на Съвета е дала отрицателно становище относно този акт, в повечето случаи би се избягнала, ако бъдат изложени по-подробни мотиви към посочения акт, така че ясно да се посочат причините, поради които това отрицателно становище не е възприето.

(вж. точки 41—43, 59—61)

3.        В рамките на прилагането на предвиденото в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията изключение относно правните становища и в случай че счете, че оповестяването на документ би засегнало защитата на правните становища, институцията, от която се иска оповестяване на документ, трябва да провери дали не съществува по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването, въпреки че това ще доведе до засягане на възможността да изисква правни становища и да получава открити, обективни и пълни становища.

В този контекст тя трябва да претегли особения интерес, чиято защита трябва да се осигури, като не се оповести съответният документ, и по-специално общия интерес от предоставяне на достъп до този документ, като има предвид предимствата, които, както посочва второто съображение от посочения регламент, произтичат от по-голямата прозрачност, а именно по-голяма възможност за гражданите да участват в процеса на вземане на решения и по-голяма законност, ефективност и отговорност на администрацията по отношение на гражданите в демократична система.

Тези съображения очевидно са особено релевантни, когато Съветът действа в качеството на законодател, както следва от шесто съображение от Регламент № 1049/2001, според което именно в този случай следва да бъде предоставен по-широк достъп до документите. Прозрачността в това отношение допринася за засилване на демокрацията, като позволява на гражданите да осъществят контрол върху цялата информация, която стои в основата на определен законодателен акт. Всъщност възможността за гражданите да се запознаят с основите на законодателната дейност е условие за ефективното упражняване от страна на последните на демократичните им права.

Следователно посоченият регламент по принцип предвижда задължение за оповестяване на становищата на правната служба на Съвета относно законодателен процес. Тази констатация обаче не пречи оповестяването на конкретно правно становище, което е дадено в контекста на законодателен процес, но е от особено чувствителен характер или има особено широк обхват, надхвърлящ съответния законодателен процес, да се откаже на основание на защитата на правните становища. В такъв случай съответната институция трябва да изложи подробни мотиви за отказа.

(вж. точки 44—46, 68 и 69)