Дело T-170/06
Alrosa Company Ltd
срещу
Комисия на Европейските общности
„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Световен пазар на производството и доставката на необработени диаманти — Решение за превръщане в задължителни на ангажиментите, предложени от предприятието в господстващо положение — Член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Принцип на пропорционалност — Свобода на договаряне — Право на изслушване“
Резюме на решението
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично
(член 230, четвърта алинея ЕО; член 9 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
2. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Разглеждане от Комисията — Ангажименти на съответните предприятия, с които може да се преодолее загрижеността на Комисията за конкуренцията
(членове 81 ЕО, 82 ЕО и 85 ЕО; член 7, параграф 1 и член 9 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
3. Конкуренция — Административна процедура — Прекратяване на нарушенията — Правомощие на Комисията
(член 7, параграф 1 и член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
4. Конкуренция — Административна процедура — Прекратяване на нарушенията — Правомощие на Комисията
(член 7, параграф 1 и член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
5. Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Правомощие на Комисията
(член 82 ЕО)
6. Конкуренция — Административна процедура — Зачитане на правото на защита
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 9 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. По смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО едно предприятие е пряко и лично засегнато от решение на Комисията, което превръща в задължителни предложените индивидуални ангажименти от предприятие в господстващо положение и се отнася до ограничаването и последващото прекратяване на договорните отношения между предприятието в господстващо положение и първото предприятие, при положение че съответното решение поражда пряко и незабавно въздействие върху правното положение на първото предприятие, упоменава го в разпоредбите си, прието е след производство, в което първото предприятие е имало определящо участие, може значително да засегне неговата конкурентна позиция на съответния пазар и има за цел да прекрати дълготрайните търговски отношения между двете предприятия.
(вж. точки 38—40)
2. Последицата от решение на Комисията, което превръща в задължителни предложените ангажименти от предприятия съгласно член 9 от Регламент № 1/2003, е, че слага край на производството по установяване и санкциониране на дадено нарушение на правилата за конкуренция. Ето защо подобно решение не би могло да се разглежда като обикновено приемане от страна на Комисията на предложение, направено свободно от партньор по преговори, а представлява задължителна мярка, слагаща край на нарушение или на потенциално нарушение, по повод на което Комисията упражнява съвкупността от прерогативи, предоставени ѝ от членове 81 ЕО и 82 ЕО, като единствената особеност е, че представянето на предложения за поемане на ангажименти от съответните предприятия я освобождава от задължението да продължи нормативно установеното производство, наложено с член 85 ЕО, и по-специално да докаже нарушението.
Като превръща в задължително определено поведение на даден оператор по отношение на третите лица, решение, прието на основание член 9 от Регламент № 1/2003, може индиректно да има правно действие erga omnes, което съответното предприятие не би било в състояние да създаде само. Следователно Комисията е единственият извършител на това правно действие, тъй като тя придава задължителна сила на ангажиментите, предложени от съответното предприятие, и сама носи отговорност за това. В действителност Комисията изобщо не е длъжна да вземе предвид направените ѝ предложения за поемане на ангажименти и a fortiori — да ги вземе предвид, така както са ѝ направени. Впрочем член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 допуска подобно решение да се приеме с неопределен срок.
В допълнение, въпреки че не е споменат в член 9 от Регламент № 1/2003, принципът на пропорционалност е основен принцип на общностното право и Комисията е длъжна да го спазва при приемането на решения, които превръщат в задължителни предложените ангажименти от предприятия на основание тази разпоредба.
(вж. точки 87, 88, 91 и 92)
3. Въпреки свободата на преценката, с която разполага относно това дали да приеме решение съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003 или съгласно член 9, параграф 1 от посочения регламент, и въпреки доброволния характер на ангажиментите, предложени от предприятията в рамките на последната посочена разпоредба, Комисията е длъжна да спазва принципа на пропорционалност, когато решава да превърне в задължителни такива ангажименти.
Тъй като контролът за пропорционалност е обективен, преценката дали решението на Комисията е подходящо и необходимо трябва да се направи от гледна точка на целта на Комисията, която в рамките на член 7 от Регламент № 1/2003 г. е установеното нарушение да се прекрати, а в рамките на член 9 от същия регламент — да се преодолее загрижеността, изразена от нея в рамките на предварителната ѝ оценка. Макар обратно на приетите съобразно посочения член 7, параграф 1 решения, в рамките на посочения член 9, параграф 1, Комисията да не е длъжна да докаже категорично наличието на нарушение, въпреки това тя трябва да докаже реалното наличие на загриженост за конкуренцията, която обосновава нейното намерение да приеме решение съгласно членове 81 ЕО и 82 ЕО и ѝ позволява да наложи на съответното предприятие спазването на някои ангажименти, което предполага, че анализът на пазара и идентифицирането на нарушението, макар да не са окончателни до такава степен, както при прилагането на член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003, трябва да са достатъчни, за да позволят контрол за това дали ангажиментът е подходящ. От това следва, че без да превиши правомощията, които са ѝ предоставени от правилата за конкуренцията на Договора и от Регламент № 1/2003, Комисията не може да приеме решение за пълна забрана на всякакви бъдещи търговски отношения между две предприятия на основание член 7, параграф 1 или на основание член 9, параграф 1 от посочения регламент, освен ако такова решение е необходимо за възстановяване на положението, съществувало преди нарушението.
Освен това степента на контрола на Първоинстанционния съд върху анализите, извършени от Комисията въз основа на правилата за конкуренция на Договора, зависи от наличието на свобода на преценката, която стои в основата на всяко разглеждано решение, и се обосновава от сложността на икономическите правила, които трябва да се приложат. В това отношение, макар че осъщественият от Комисията анализ както в рамките на член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003, така и в рамките на член 9, параграф 1 от същия регламент може да изисква сложни икономически оценки, не е допустимо при липсата на такива оценки контролът, упражняван от Първоинстанционния съд върху решенията на Комисията, да бъде ограничен на каквото и да било основание, до явна грешка в преценката.
(вж. точки 95—97, 99, 100, 103—105, 107—110)
4. В рамките на проверката за наличие на пропорционалност необходимостта от решение на Комисията, което превръща в задължителни индивидуалните ангажименти, предложени от предприятие с господстващо положение относно ограничаването и впоследствие — прекратяването на търговските отношения, трябва да се прецени от гледна точка на нейните цели, каквито са прекратяването на практиките, които препятстват установяването на засегнатото договарящо предприятие като действителен конкурент на въпросния пазар и предоставянето на третите лица на алтернативен източник на доставки.
По-специално, спазването на принципа на пропорционалност налага на институцията, когато съществуват мерки с по-малка тежест от тези, които възнамерява да превърне в задължителни, и тя е запозната с тях, да разгледа годността им да преодолеят загрижеността, която обосновава действията ѝ, преди да избере по-обременителната възможност, ако те се окажат негодни. В този смисъл, макар че Комисията не трябва да замества страните, за да измени ангажиментите, предложени от тях съгласно член 9 от Регламент № 1/2003, така че да отговорят на загрижеността, изразена в рамките на нейната предварителна оценка, тя може да превръща тези ангажименти в задължителни само отчасти или в определена степен. Комисията обаче няма право да предлага на страните да ѝ представят ангажименти, превишаващи това, което може да бъде предвидено в решение, прието от нея съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003.
Само изключителни обстоятелства, каквото е например колективното господстващо положение на съответните предприятия, могат да обосноват решение, прието съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003, за налагане на пълна и окончателна забрана на предприятия да установяват търговски отношения помежду си. Следователно при липса на такова обстоятелство решение на Комисията, с което се налага прекратяването на всякакви преки или опосредени търговски отношения между две предприятия за неопределен срок, нарушава принципа на пропорционалност.
(вж. точки 112, 119—121, 131, 139—141)
5. Тъй като предметът на член 82 ЕО не е да забрани господстващото положение, а само злоупотребата с него, Комисията не може да изисква от предприятие с господстващо положение да се въздържа от покупки, които му дават възможност да запази или засили позицията си на пазара, ако за тази цел то не прибягва до методи, несъвместими с правилата на конкуренцията. Особените отговорности на предприятие в такова положение не могат да доведат до изискване да се постави под съмнение самото съществуване на господстващото положение.
(вж. точка 146)
6. Що се отнася до решение на Комисията, налагащо прекратяване на дълготрайни търговски отношения между две предприятия — страни по споразумение, което може да доведе до злоупотреба с господстващо положение — връзката между двете производства, образувани от Комисията въз основа на членове 81 ЕО и 82 ЕО след нотификацията на това споразумение, както и фактът, че посоченото решение упоменава изрично съдоговарящото предприятие, без обаче то да бъде негов адресат, трябва да доведат до признаване в полза на посоченото предприятие, за производството като цяло, на правата, предоставени на „съответно предприятие“ по смисъла на Регламент № 1/2003, макар stricto sensu то да не е такова в производството във връзка с член 82 ЕО. Следователно това предприятие има право да бъде изслушано относно индивидуалните ангажименти, които Комисията възнамерява да превърне в задължителни с приемането на решение в рамките на производство, образувано съгласно член 82 ЕО, и които ангажименти са предложени от предприятието, с което първото предприятие поддържа дълготрайни търговски отношения, чието прекратяване се налага посредством посоченото решение, и трябва да има възможност да упражни в пълна степен това право. Всъщност спазването на правото на изслушване налага, от една страна, предприятията, предложили ангажиментите в рамките на член 9 от Регламент № 1/2003, да бъдат уведомени за основните факти, на които се основава Комисията, за да изисква нови ангажименти, включително за нейните заключения, изведени от съображенията на трети лица по отношение на предложените ангажименти, а от друга страна — да могат да изразят становището си по този въпрос.
(вж. точки 187, 196 и 203)