РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
16 ноември 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Митнически съюз — Обща митническа тарифа — Комбинирана номенклатура — Тарифни позиции — Позиции 2304 и 2309 — Соев шрот“
По дело C‑366/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Pécsi Törvényszék (Окръжен съд Печ, Унгария) с акт от 29 април 2022 г., постъпил в Съда на 7 юни 2022 г., в рамките на производство по дело
Viterra Hungary Kft.
срещу
Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebviteli Igazgatósága,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, P. G. Xuereb (докладчик) и I. Ziemele, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Viterra Hungary Kft., от B. Balog, D. Kelemen и Z. Várszegi, ügyvédek,
– за унгарското правителство, от Zs. Biró-Tóth, M. Z. Fehér и K. Szíjjártó, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от B. Béres и M. Salyková, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на тарифни позиции 2304 и 2309 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), в редакцията му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1821 на Комисията от 6 октомври 2016 г. (ОВ L 294, 2016 г., стр. 1, наричана по-нататък „КН“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Viterra Hungary Kft. и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága (дирекция „Жалби“ на Националната данъчна и митническа администрация, Унгария) по повод на тарифното класиране на стоки, които са внесени от това дружество в Унгария и са описани като соев шрот.
Правна уредба
Хармонизираната система
3 Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък „ХС“) е създадена с Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена в Брюксел на 14 юни 1983 г., в рамките на Световната митническа организация (СМО) и одобрена, заедно с протокола за изменението ѝ от 24 юни 1986 г., от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 г. (ОВ L 198, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 3, стр. 199). Обяснителните бележки към ХС са изготвени в СМО в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.
4 Съгласно член 3, параграф 1, буква а), точка 2 от тази конвенция всяка договаряща страна се задължава да прилага Общите правила за тълкуване на ХС и всички забележки към разделите, главите и подпозициите, и да не изменя обхвата на разделите, главите, позициите или подпозициите.
5 Глава 23 от ХС е озаглавена „Остатъци и отпадъци от хранителната промишленост; приготвени храни за животни“ и съдържа забележка 1 със следното съдържание:
„В № 23.09 са включени продуктите от видовете, използвани за храна на животни, неупоменати, нито включени другаде, получени чрез обработка на растителни или животински материали и които поради този факт са загубили характерните особености на първичния материал, различни от растителните отпадъци, остатъци и субпродукти, произлизащи от тази обработка“.
6 Общите съображения, съдържащи се в обяснителните бележки към глава 23 от ХС, са формулирани по следния начин:
„Тази глава включва различни остатъци и отпадъци, получени при обработката на растителни материали, използвани от хранителната промишленост, както и някои остатъчни продукти от животински произход. Повечето от тези продукти имат идентична и почти изключителна употреба: храна на животни, самостоятелно или в смес с други материали, въпреки че някои са годни за консумация от човека. По изключение някои от тях (винени утайки, винен камък, кюспета и др.) имат промишлена употреба.
[…]“.
7 Обяснителната бележка към позиция 23.04 от ХС е озаглавена „Кюспета и други твърди остатъци, дори смлени или агломерирани под формата на гранули, получени при извличането на соевото масло“ и гласи:
„В тази позиция попадат кюспета и други твърди остатъци след извличането на масло от соеви зърна чрез пресоване, разтворители или центрофугиране. Тези остатъци са ценна храна за животни.
Остатъците от настоящата позиция могат да бъдат под формата на плоски хлебчета (галети), зърна или под формата на грубо брашно (брашно от кюспета). Те могат да бъдат и агломерати под формата на гранули […].
Настоящата позиция обхваща и нетекстурираното обезмаслено брашно от семена от соя, годно за консумация от човека.
От тази позиция са изключени:
[…]
б) протеиновите концентрати, които са получени чрез отстраняването на някои съставки на обезмаслено соево брашно (използвани като добавка за хранителни продукти) и брашно от текстурирана соя (позиция 21.06)“.
8 Обяснителната бележка към позиция 23.09 от ХС е озаглавена „Препарати от видовете, използвани за храна на животни“ и посочва:
„В тази позиция попадат подсладени или меласирани фуражи и препарати за храна на животни, състоящи се от смес от няколко хранителни елемента, предназначени да:
[…]
2) допълнят произведените във фермата фуражи с органични или неорганични вещества (допълващи фуражи); или
3) да се използват при производството на пълноценни или допълващи фуражи.
[…]
От тази позиция са изключени:
[…]
в) Препаратите, които, по-специално поради тяхното естество, степен на чистота, съответното съотношение на различните съставки, хигиенните условия, при които са били приготвени, и, евентуално, данните върху опаковката или всяка друга информация, предоставена за тяхната употреба, могат да се използват като храна на животни или като храни, годни за консумация от човека (по-специално позиции 19.01 и 21.06).
[…]“.
Комбинираната номенклатура (КН)
9 Както следва от член 1, параграф 1 от Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 254/2000 на Съвета от 31 януари 2000 г. (ОВ L 28, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 12, стр. 33) (наричан по-нататък „Регламент № 2658/87“), с установената от Европейската комисия Комбинирана номенклатура се урежда тарифното класиране на внасяните стоки в Европейския съюз. Съгласно член 3, параграф 1 от този регламент тази номенклатура възпроизвежда шестцифрените позиции и подпозиции на ХС, а само седмата и осмата цифра формират подразделения, които са специфични за КН.
10 Съгласно член 12, параграф 1 от Регламент № 2658/87 Комисията приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ пълния текст на Комбинираната номенклатура заедно с митническите ставки в съответствие с член 1, така както той произтича от мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или от Комисията. Този регламент се публикува до 31 октомври в Официален вестник на Европейския съюз и се прилага от 1 януари следващата година.
11 От материалите по делото, с които Съдът разполага, следва, че съдържанието на Комбинираната номенклатура, което е приложимо по делото в главното производство, е произтичащото от Регламент за изпълнение 2016/1821.
12 Съгласно общите правила за тълкуване на КН, които се съдържат в приложение I, част първа, раздел I, дял A от този регламент за изпълнение:
„Класирането на стоките в [КН] се подчинява на следните принципи:
1. Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите.
2. а) Всяко упоменаване на един артикул в определена позиция включва този артикул, дори некомплектован или незавършен, при условие че в това си състояние той притежава основните характеристики на комплектован или завършен артикул. То включва също завършения или комплектован артикул или считания като такъв съгласно предходните разпоредби, когато той е представен в демонтирано или немонтирано състояние.
[…]
4. Стоките, които не могат да бъдат класирани съобразно горните правила, следва да бъдат класирани в позицията, отнасяща се до артикулите с най-аналогичен характер.
[…]“.
13 Част втора от КН е озаглавена „Таблица със ставките на митата“ и съдържа раздел IV, който е озаглавен „Продукти на хранителната промишленост; безалкохолни и алкохолни напитки и видове оцет; тютюн и обработени заместители на тютюна“, в който се намира глава 23, която е озаглавена „Остатъци и отпадъци от хранителната промишленост; храни, приготвени за животни“. Забележка 1 от тази глава гласи:
„В № 2309 са включени продуктите от видовете, използвани за храна на животни, неупоменати, нито включени другаде, получени чрез обработка на растителни или животински материали и които поради този факт са загубили характерните особености на първичния материал, различни от растителните отпадъци, остатъци и субпродукти, произлизащи от тази обработка“.
14 В тази глава 23 позиция 2304 има следния текст:
Код по КН | Описание на стоката | Конвенционални мита (%) | Допълнителна мерна единица |
2304 00 00 | Кюспета и други твърди остатъци, дори смлени или агломерирани под формата на гранули, получени при извличането на соевото масло | Осв. | – |
15 Позиция 2309 има следната структура:
Код по КН | Описание на стоката | Конвенционални мита (%) | Допълнителна мерна единица |
2309 | Препарати от видовете, използвани за храна на животни: |
|
|
2309 10 | – Храни за кучета и котки, пригодени за продажба на дребно: |
|
|
[…] |
|
|
|
2309 90 | — Други: |
|
|
2309 90 10 | – — Продукти от риби или морски бозайници, наречени „разтворими“ | 3,8 | – |
2309 90 20 | – — Продукти, посочени в допълнителна забележка 5 към настоящата глава | Осв. | – |
| – — Други, включително премиксите: |
|
|
| – — — Съдържащи скорбяла или нишесте, глюкоза или сироп от глюкоза, малтодекстрин или сироп от малтодекстрин от подпозиции 1702 30 50, 1702 30 90, 1702 40 90, 1702 90 50 и 2106 90 55 или млечни продукти: |
|
|
| – — — — Съдържащи скорбяла или нишесте, или глюкоза или малтодекстрин, или сироп от глюкоза или сироп от малтодекстрин: |
|
|
| – — — — — Несъдържащи скорбяла или нишесте или съдържащи тегловно 10 % или по-малко скорбяла или нишесте: |
|
|
2309 90 31 | – — — — — — Несъдържащи млечни продукти или съдържащи тегловно по-малко от 10 % млечни продукти“. | 23 €/t […] | – |
[…] |
|
|
|
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
16 Viterra Hungary, жалбоподателят в главното производство, подава молба за допускане за свободно обращение на стока, наречена „соев шрот“, с произход от Бразилия (наричана по-нататък „разглежданият продукт“), която класира в позиция 2304 от КН.
17 Проба от тези стока e изследвана от Nemzeti Adó-és Vámhivatal Szakértői Intézete (Експертен институт на националната данъчна и митническа администрация, Унгария) (наричан по-долу „Експертният институт“).
18 Този институт счита, на първо място, че разглежданият продукт е предназначен за храна на животни. След това той отбелязва, че според твърденията на жалбоподателя в главното производство производството на този продукт включва няколко етапа, които се състоят, първо, в почистване на соевите зърна и отстраняване на чуждите тела, второ, в смилане и обработване на материала, за да се улесни извличането на маслото, трето, в подготовка — предварително нагряване на материала, четвърто, в екстракция на маслото с помощта на обикновен разтворител хексан, докато съдържанието на масло в соевия шрот се намали максимално, пето, в разделяне на маслото и разтворителя чрез дестилация с водна пара, шесто, в топлинна обработка, по време на която шротът се сварява и чрез изпаряване губи от съдържанието си разтворителя (хексан), и седмо, в изсушаване и охлаждане на шрота.
19 Накрая, Експертният институт приема, че целта на топлинната обработка, наречена тостиране, е да се отстрани хексанът и да се инактивират веществата, препятстващи усвояването на хранителни вещества, поради тяхната вредност за околната среда или за здравето на хората и на животните. Според този институт тостирането изменя хранителните стойности на продукта. Инактивирането на веществата, препятстващи усвояването на хранителни вещества, прави възможно използването на този продукт за храна на животни и е важен фактор от гледна точка на тарифното класиране.
20 Експертният институт стига до извода, че разглежданият продукт е препарат, който се получава в резултат на по-нататъшна преработка чрез топлинна обработка на растителния остатък с ниско съдържание на масло, получен при извличането на маслото от соевите зърна с хексан. Той дава становище, че този продукт трябва да бъде класиран в позиция 2309 от КН.
21 С решения от 1 август 2019 г., основани на изводите на Експертния институт и на решение от 3 март 2016 г., Customs Support Holland (C‑144/15, EU:C:2016:133, т. 22, 36 и 38), първоинстанционният данъчен орган приема, че предложеното от Viterra Hungary тарифно класиране не е правилно и че разглежданият продукт трябва да бъде класиран в позиция 2309 от КН. Поради това той налага на Viterra Hungary допълнителни мита и данък върху добавената стойност.
22 Viterra Hungary обжалва тези решения пред дирекция „Жалби“ на Националната данъчна и митническа администрация, като твърди, че първоинстанционният данъчен орган неправилно е приел, че са изпълнени условията, които съгласно решение от 3 март 2016 г., Customs Support Holland (C‑144/15, EU:C:2016:133), са релевантни, за да може даден продукт да бъде класиран в позиция 2309 от КН. Всъщност според жалбоподателя в главното производство разглежданият продукт не е предназначен изключително за храна на животни, не представлява препарат и не е претърпял окончателна преработка по смисъла на това решение.
23 Дирекция „Жалби“ на Националната данъчна и митническа администрация потвърждава решенията на първоинстанционния данъчен орган.
24 Viterra Hungary обжалва решенията на дирекция „Жалби“ на Националната данъчна и митническа администрация пред запитващата юрисдикция Pécsi Törvényszék (Окръжен съд Печ, Унгария).
25 С решение от 17 септември 2021 г. последният отхвърля жалбите на Viterra Hungary. Като се основава на резултатите от назначената от нея експертиза, тази юрисдикция приема, че разглежданият продукт е предназначен изключително за храна на животни, че става въпрос за препарат и че е бил предмет на окончателна преработка. Тя подчертава също, че според експертизата този продукт е идентичен за тарифни цели на соевия шрот с произход от Аржентина, за който Kúria (Върховен съд, Унгария) окончателно е постановил, че трябва да бъде класиран в позиция 2309 от КН.
26 Viterra Hungary подава касационна жалба срещу това решение на запитващата юрисдикция пред Kúria (Върховен съд). С тази жалба то иска Съдът да бъде сезиран с преюдициално запитване.
27 С определение от 20 януари 2022 г. Kúria (Върховен съд) отменя решението от 17 септември 2021 г. на запитващата юрисдикция и ѝ връща делото за ново разглеждане. С това определение Kúria (Върховен съд) посочва, че запитващата юрисдикция трябва да провери дали класирането на разглеждания продукт в КН може да се извърши въз основа на съществуващата практика на Съда и че ако тази юрисдикция приеме, че Съдът все още не се е произнесъл по този въпрос, може да бъде образувано производство по преюдициално запитване, за да се получи правилна класификация.
28 При тези обстоятелства Pécsi Törvényszék (Окръжен съд, Печ) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли правото на Съюза, по-конкретно [КН], да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка, съгласно която тостирането, необходимо за отстраняване на хексана (използван за извличането на маслото и който е вреден за здравето на животните и хората) от остатъка след извличането на маслото от соевите зърна с хексан, се счита за окончателна преработка, която е основание за класирането на този продукт в позиция 2309 от [КН] и изключва класирането му в позиция 2304 от [КН]?
2) Трябва ли правото на Съюза, по-конкретно [КН], да се тълкува в смисъл, че даден продукт трябва да се счита за „негоден за консумация от човека“, когато:
а) е напълно изключено и невъзможно посоченият продукт да се използва в хранителната промишленост, т.е. когато не е възможно въпросният продукт да бъде използван или преработван в хранителната промишленост и от него не може да се произведе продукт, който може да се консумира от човека, или
б) посоченият продукт не може да се консумира от човека в състоянието му, в което се намира при вноса, но след неговото използване или преработка в хранителната промишленост от него може да се произведе продукт, който може да се консумира от човека?
3) Трябва ли правото на Съюза, по-конкретно [КН], да се тълкува в смисъл, че даден продукт се счита и за много ценна храна за животни, в случай че продуктът, внесен като агломерат под формата на гранули или гранули, трябва да е физически смлян и смесен с комбиниран фураж, за да може да се консумира от животни?
4) Трябва ли правото на Съюза, по-конкретно [КН], да се тълкува в смисъл, че правото на Съюза не допуска практика на държава членка, съгласно която обстоятелството, че даден продукт е генетично модифициран, изключва годността му за консумация от човека, т.е. генетично модифицираният соев шрот не може да се използва в хранителната промишленост?
5) Трябва ли правото на Съюза, по-конкретно [КН], да се тълкува в смисъл, че при класирането на продукт в позиция 2304 или в позиция 2309 от [КН] трябва да се вземе предвид:
а) действителната употреба на продукта след неговия внос или
б) обективните характеристики на продукта към момента на неговия внос, т.е. дали продуктът може да се използва за консумация от човека и/или за храна на животни в състоянието му, в което се намира при неговия внос?
6) Трябва ли правото на Съюза, по-конкретно [КН], да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че соевият шрот не е годен за консумация от човека, не изключва класирането му в позиция 2304 от [КН]?
7) Трябва ли правото на Съюза, по-конкретно [КН], да се тълкува в смисъл, че соев шрот като разглеждания в случая, т.е. подлаган на тостиране, необходимо за отстраняване на хексана, използван за извличането на маслото и който е вреден за здравето на животните и хората, попада в позиция 2304 или в позиция 2309?“.
По преюдициалните въпроси
29 С преюдициалните си въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали КН трябва да се тълкува в смисъл, че продукт, внесен като агломерат под формата на гранули или гранули, получен след извличане на соевото масло чрез разтворител и термична обработка с цел отстраняване на този разтворител, за да може този продукт след физическото му смилане да бъде смесен с комбиниран фураж, предназначен за консумация от животни, попада в позиция 2304 от тази номенклатура или в позиция 2309 от посочената номенклатура.
30 В самото начало следва да се припомни, че когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване в областта на тарифното класиране, неговата задача е по-скоро да изясни на запитващата юрисдикция критериите, чието прилагане ще ѝ позволи да класира правилно съответните стоки по КН, а не сам да извършва това класиране. Въпросното класиране е резултат от чисто фактическа преценка, която не е от компетентността на Съда в рамките на преюдициалното производство (решение от 9 февруари 2023 г., LB (Самонадуваеми легла), C‑635/21, EU:C:2023:85, т. 31 и цитираната съдебна практика).
31 Същевременно, за да е полезен със своя отговор, в дух на сътрудничество с националните юрисдикции Съдът може да предостави на националната юрисдикция всички указания, които счита за необходими (вж. решение от 26 май 2016 г., Invamed Group и др., C‑198/15, EU:C:2016:362, т. 17 и цитираната съдебна практика).
32 Важно е също така да се уточни, че съгласно общо правило 1 за тълкуване на КН тарифното класиране на стоките се определя съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите от тази номенклатура.
33 Съгласно постоянната практика на Съда в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва като цяло да се търси в техните обективни характеристики и свойства, както са определени в текста на позицията от КН и на забележките към съответните раздели или глави. Предназначението на съответната стока може да представлява обективен критерий за класиране, стига то да е вътрешноприсъщо на тази стока, и трябва да се преценява в зависимост от обективните характеристики и свойства на стоката (решение от 9 февруари 2023 г., LB (Самонадуваеми легла), C‑635/21, EU:C:2023:85, т. 33 и цитираната съдебна практика).
34 Освен това Съдът многократно е постановявал, че макар обяснителните бележки към ХС и тези към КН да нямат задължителна сила, те представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество дават полезни насоки за тълкуването (решение от 9 февруари 2023 г., LB (Самонадуваеми легла), C‑635/21, EU:C:2023:85, т. 34 и цитираната съдебна практика).
35 Впрочем, въпреки че мненията на СМО за класиране на стоки в ХС нямат правнозадължителна сила, що се отнася до класификацията на тези стоки в КН, те представляват важни насоки за тълкуването на обхвата на различните позиции от КН (вж. в този смисъл решения от 6 декември 2007 г., Van Landeghem, C‑486/06, EU:C:2007:762, т. 25, и от 25 юли 2018 г., Pilato, C‑445/17, EU:C:2018:609, т. 26).
36 В настоящия случай релевантните позиции от КН спадат към глава 23 от тази номенклатура и са, от една страна, позиция 2304, която е озаглавена „Кюспета и други твърди остатъци, дори смлени или агломерирани под формата на гранули, получени при извличането на соевото масло“, и от друга страна, позиция 2309 от посочената номенклатура, която е озаглавена „Препарати от видовете, използвани за храна на животни“.
37 От забележка 1 към глава 23 от КН следва, че даден продукт може да се счита за „препарат“, попадащ в позиция 2309 от КН, само ако не става въпрос за остатъци или отпадъци, попадащи в друга позиция от глава 23 от КН или упоменати или включени другаде. Следователно позиция 2309 от КН е остатъчна позиция по-специално по отношение на позиция 2304 от КН, както отбелязват жалбоподателят в главното производство и Комисията.
38 Ето защо най-напред следва да се разгледа дали продукт като разглеждания попада в последната позиция.
39 Позиция 2304 от КН е озаглавена „Кюспета и други твърди остатъци, дори смлени или агломерирани под формата на гранули, получени при извличането на соевото масло“.
40 Нито КН, нито забележките към разделите или главите определят какво точно обхваща терминът „остатъци“. Съгласно практиката на Съда в такъв случай смисълът на термина трябва да се определи в съответствие с обичайното му значение в ежедневния език, като същевременно се държи сметка за контекста, в който той се използва, и за целите, преследвани от правната уредба, от която той е част (решение от 9 февруари 2023 г., Global Gravity, C‑788/21, EU:C:2023:86, т. 46).
41 „Остатък“ в ежедневния език означава това, което остава след физическа или химическа операция или промишлена обработка.
42 Това тълкуване на термина „остатъци“ се потвърждава от общите съображения, съдържащи се в обяснителните бележки към глава 23 от ХС, според които тази глава включва различни остатъци и отпадъци, получени от обработката на растителни материали, използвани от хранителната промишленост.
43 Освен това от обяснителната бележка към позиция 23.04 от ХС, която съответства на позиция 2304 от КН, е видно, че остатъците, попадащи в тази позиция, произхождат от извличането на масло от соеви зърна чрез пресоване, разтворители или центрофугиране, и са ценна храна за животни.
44 В настоящия случай продукт като разглеждания, описан като соев шрот, внесен като агломерат под формата на гранули или гранули, получен след извличане на маслото от соевите зърна чрез разтворител, хексан, и предназначен за храна на животни, изглежда, има всички характеристики на продуктите, попадащи в позиция 2304 от КН, както следват от текста на тази позиция, както и от обяснителната бележка, посочена в точка 43 по-горе.
45 Запитващата юрисдикция обаче иска да се установи дали някои други характеристики на този продукт го изключват от обхвата на позиция 2304 от КН, а именно фактът, че след извличане на маслото от соевите зърна с помощта на разтворител посоченият продукт е претърпял термична обработка, наречена тостиране, с цел премахване на този разтворител, фактът, че той трябва да бъде физически смлян и смесен с комбиниран фураж, преди да бъде консумиран от животно, или пък обстоятелството, че евентуално е негоден за консумация от човека.
46 В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че след като от обяснителната бележка към позиция 23.04 от ХС е видно, че попадащите в тази позиция продукти, включително тези, които са резултат от извличането на соевото масло чрез разтворител, са „ценна храна за животни“, тези продукти трябва да могат да бъдат консумирани от животни. За тази цел обаче е необходимо разтворителят, който е използван за извличане на маслото, да бъде отстранен, тъй като той е вреден за здравето на животните. Следователно термичната обработка, наречена тостиране, която има за цел отстраняването на този разтворител, трябва да се разглежда като неразривно свързана с производството на остатъците, посочени в позиция 2304 от КН, които са резултат от извличането на маслото чрез разтворител.
47 Освен това, след като извличането на маслото чрез разтворител е нормален технически процес за производството на соев шрот, както е видно от преписката, с която разполага Съдът, да се приеме, че тостирането, претърпяно от разглеждания продукт, представлява преработка, която води до загуба на характера му на остатък, би довело до изключване от тази позиция на всички продукти, получени от извличането на маслото от соевите семена чрез разтворител, и следователно до изпразване на тази позиция от голяма част от нейното съдържание.
48 Тълкуването на КН в смисъл, че фактът, че продукт като разглеждания е преминал термична обработка, не го лишава от характера му на остатък, попадащ в позиция 2304 от КН, се потвърждава и от становището за класиране в ХС на СМО 2304.00/1 от 1991 г., приложено в приложение 2 към писменото становище на Комисията, което, както е видно от цитираната в точка 35 от настоящото решение съдебна практика, представлява важен елемент за тълкуването на обхвата на тази позиция. Всъщност това становище класира в позиция 23.04 от ХС „[б]рашно от обезмаслени семена от соя със съдържание на протеин, изчислено в сухо вещество, около 50 %, получено чрез термична обработка с пара на сушени соеви зърна, отделени от шушулките, извличане с помощта на разтворители и смилане“.
49 На второ място, жалбоподателят в главното производство обяснява, че соевият шрот като агломерат под формата на гранули или гранули, поради високото си протеиново съдържание, трябва да бъде подложен на физическо смилане, т.е. да бъде смлян и смесен с комбиниран фураж, предназначен за храна на животни.
50 В това отношение е важно да се припомни, че от общите съображения на обяснителните бележки към глава 23 от ХС е видно, че по-голямата част от продуктите, попадащи в тази глава, и следователно по-специално попадащите в позиция 2304 от КН, са предназначени за „храна на животни, самостоятелно или в смес с други материали“. Така обстоятелството, че продукт като разглеждания след внос трябва да бъде смлян и смесен с комбиниран фураж, за да може да бъде консумиран от животно, не го изключва от приложното поле на позиция 2304 от КН.
51 На трето и последно място, що се отнася до обстоятелството, че разглежданият продукт евентуално е негоден за консумация от човека, следва да се отбележи, че от общите съображения, съдържащи се в обяснителните бележки към глава 23 от ХС и от обяснителните бележки към позиция 2304 от ХС, следва, че „остатъците“, попадащи в тази позиция, се използват главно като храна на животни. Освен това те могат да бъдат годни за консумация от човека, без това да е условие, за да могат да попаднат в обхвата на посочената позиция.
52 С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че КН трябва да се тълкува в смисъл, че продукт като разглеждания попада в позиция 2304 от КН.
53 Това тълкуване не се поставя под въпрос от доводите, изтъкнати от унгарското правителство в писменото му становище, които са изведени от решение от 3 март 2016 г., Customs Support Holland (C‑144/15, EU:C:2016:133).
54 От една страна, що се отнася до довода, че в това решение Съдът е приел, че продукт, който е сходен на разглеждания продукт, а именно „Imcosoy 62“, който е соев протеинов концентрат, не попада в позиция 2304 от КН, следва да се отбележи, че от точки 33, 35 и 41 от посоченото решение е видно, че този извод се основава по-специално на факта, че този продукт е получен от соевия шрот след процес, целящ, от една страна, да се отстранят остатъчните мазнини от този соев шрот и някои вредни вещества, и от друга страна, да се намали съдържанието на непротеинови компоненти. Всъщност процесът на преработка на соевия шрот, от който е резултат „Imcosoy 62“, преследва определена зоотехническа цел, понеже с него трябва да се създаде протеинов концентрат, който може да бъде приеман от много младите телета, за разлика от соевия шрот.
55 В настоящия случай обаче жалбоподателят в главното производство подчертава, че разглежданият продукт не е преминал никаква преработка с цел да се увеличи съдържанието на протеини, да се намали влакнестата структура или да се промени неговият състав, а че целта на тостирането е да се отстрани хексанът, който не е естествена съставка на соята. С оглед на тези данни, които запитващата юрисдикция следва да провери, трябва да се приеме, че продукт като разглеждания е запазил характера на остатък, получен в резултат на извличането на соевото масло, който попада в позиция 2304 от КН, за разлика от продукта, предмет на делото, по което е постановено решение от 3 март 2016 г., Customs Support Holland (C‑144/15, EU:C:2016:133).
56 От друга страна, що се отнася до довода, че разглежданият продукт отговаря на посочените в това решение три условия за класирането на даден продукт в позиция 2309 от КН, следва да се припомни, че тъй като тази позиция има остатъчен характер спрямо позиция 2304 от КН, когато даден продукт е класиран в последната позиция, фактът, че той евентуално отговаря и на условията за класирането му в позиция 2309 от тази номенклатура, е без значение за целите на класирането му.
57 С оглед на всичко изложено по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че КН трябва да се тълкува в смисъл, че продукт, внесен като агломерат под формата на гранули или гранули, получен след извличане на соевото масло чрез разтворител и термична обработка с цел отстраняване на този разтворител, за да може този продукт след физическото му смилане да бъде смесен с комбиниран фураж, предназначен за консумация от животни, попада в позиция 2304 от тази номенклатура.
По съдебните разноски
58 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 2016/1821 на Комисията от 6 октомври 2016 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че
продукт, внесен като агломерат под формата на гранули или гранули, получен след извличане на соевото масло чрез разтворител и термична обработка с цел отстраняване на този разтворител, за да може този продукт след физическото му смилане да бъде смесен с комбиниран фураж, предназначен за консумация от животни, попада в позиция 2304 от тази номенклатура.
Подписи