РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)
18 декември 2008 година
Дело T-293/07 P
Alessandro Lofaro
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Срок за подаване на административна жалба — Дата на подаване на административната жалба — Получаване от администрацията — Принцип на правната сигурност“
Предмет: Жалба срещу определението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 24 май 2007 г. по дело Lofaro/Комисия (F‑27/06 и F‑75/06, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това определение
Решение: Отхвърля жалбата. Г-н Alessandro Lofaro понася направените от него съдебни разноски, както съдебните разноски, направени от Комисията в настоящата инстанция.
Резюме
1. Обжалване — Съдебна жалба срещу отхвърлянето на искане за отмяна и срещу последващото отхвърляне на искане за обезщетение, свързано с искането за отмяна — Правни основания, насочени единствено срещу отхвърлянето на искането за отмяна — Допустимост на съдебната жалба в нейната цялост
(член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
2. Длъжностни лица — Средство за правна защита — Предварителна жалба по административен ред — Дата на подаване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Средство за правна защита — Предварителна жалба по административен ред — Задължение да се отчита предвидимото време за изпращане на административната жалба
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Средство за правна защита — Предварителна жалба по административен ред — Дата на подаване — Получаване от администрацията
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
1. Обстоятелството, че в подкрепа на жалбата си, с която иска да бъде отменено изцяло определение за недопустимост, с което са отхвърлени едновременно искането му за отмяна и искането му за обезщетение, жалбоподателят сочи само правни основания и доводи за оспорване на мотивите, поради които е отхвърлено искането му за отмяна, не прави жалбата му недопустима в частта, в която иска обезщетение, щом като недопустимостта на същата в обжалваното определение е обоснована само с неоспорената ѝ във фазата на обжалването тясна връзка с искане за отмяна, самото то отхвърлено като недопустимо.
(вж. точки 17, 18 и 20)
2. Датата, която трябва да се вземе предвид, за да се прецени дали административна жалба е подадена в предписания в член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срок, е датата, на която административната жалба е получена от съответната институция. Това тълкуване произтича от текста на посочената разпоредба и е в съответствие с принципа на правната сигурност. Всъщност като предвижда в първа алинея от тази разпоредба, че „[с]рокът за подаване на жалбата е три месеца“, а във втората алинея, че органът по назначаването „уведомява заинтересованото лице за взетото от него мотивирано решение в срок от четири месеца от датата на подаване на жалбата“, член 90, параграф 2 от Правилника предвижда изрично, че датата на подаване на жалбата е и дата, от която започва да тече четиримесечният срок за отговор на съответната институция на тази жалба.
В този правен контекст принципът на правната сигурност, според който началото и краят на приложимите срокове трябва да бъдат ясно определени и строго спазвани, не допуска да се вземат предвид две различни дати относно подаването на жалбата по административен ред, а именно, от една страна, датата на изпращането на жалбата, за да се прецени дали тя е подадена в определения срок, и от друга страна, датата на получаване на тази жалба от съответната институция, за да се определи началото на срока за отговор на жалбата.
Освен това само взимането предвид на датата на получаване на жалбата позволява да се спазят изискванията на принципа на правната сигурност, според който се изисква всеки акт на администрацията, произвеждащ правни последици, да бъде ясен, точен и доведен до знанието на заинтересованото лице, така че същото да може да узнае със сигурност кой е моментът, от който този акт съществува и започва да произвежда правните си последици, по-конкретно във връзка с възможността за използване на предвидените в текстовете средства за правна защита, в настоящия случай в Правилника.
(вж. точки 29—33)
Позоваване на: Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стp. 2861, точка 13; Първоинстанционен съд — 25 септември 1991 г., Lacroix/Комисия, T‑54/90, Recueil, стp. II‑749, точка 26 и цитираната съдебна практика, както и точка 29; Съд на публичната служба — 15 май 2006 г., Schmit/Комисия, F‑3/05, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑9 и II‑A‑1‑33, точка 28
3. Що се отнася до спазването на сроковете за подаване на жалба по административен ред и на жалба до съда, заинтересованото лице трябва да положи старанието, което би положило всяко нормално осведомено лице. По-конкретно, заинтересованото лице трябва да внимава да подаде жалбата си по административен ред в предписания срок, като отчита предвидимото време за изпращане на тази жалба по пощата, ако избере този начин на изпращане. Задължението да се отчете предвидимото време за изпращане на жалбата не изключва възможността за заинтересованото лице при наличието на извънредни обстоятелства да оправдае просрочието на жалбата си, като докаже, когато това е така, наличието на непредвидено събитие, на форсмажор или на уважителна причина.
(вж. точки 37 и 38)
Позоваване на: Cъд — 15 декември 1994 г., Bayer/Комисия, C‑195/91 P, Recueil, стp. I‑5619, точка 32; 15 май 2003 г., Pitsiorlas/Съвет и ЕЦБ, C‑193/01 P, Recueil, стp. I‑4837, точка 24; 8 ноември 2007 г., Белгия/Комисия, C‑242/07 P, Сборник, стp. I‑9757, точка 29; Първоинстанционен съд — 16 март 1993 г., Blackman/Парламент, T‑33/89 и T‑74/89, Recueil, стp. II‑249, точка 34; 15 март 2007 г., Белгия/Комисия, T‑5/07, непубликувано в Сборника, точка 15
4. Само обстоятелството, че времето за изпращане на пратка по пощата е различно в зависимост от страната на подаването, не позволява да се приеме, че взимането предвид на датата на получаване на жалбата по административен ред води до дискриминация на заинтересованите длъжностни лица или служители, в зависимост от това в коя страна се намират в момента на изпращане на жалбите си. Всъщност за подаването на жалба по административен ред от длъжностните лица не се предвиждат никакви условия за форма. Щом като при някои средства (електронна поща или факс) изпращането е незабавно, взимането предвид на датата на получаването на жалбата не е от естество да постави в по-неблагоприятно положение длъжностни лица или служители в зависимост от това в коя страна се намират при изпращане на жалбата си.
(вж. точки 49 и 50)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 18 юни 1996 г., Vela Palacios/ИСК, T‑150/94, Recueil FP, стp. I‑A‑297 и II‑877, точка 23