РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести разширен състав)

16 юни 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Водороден пероксид и натриев перборат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Продължителност на нарушението — Понятие за споразумение и за съгласувана практика — Достъп до преписката — Глоби — Известие относно сътрудничеството — Равно третиране — Оправдани правни очаквания — Задължение за мотивиране“

По дело T‑186/06,

Solvay SA, установено в Брюксел (Белгия), за което първоначално се явяват адв. O. W. Brouwer, адв. D. Mes, avocats, г‑н M. O’Regan и г‑жа A. Villette, solicitors, впоследствие адв. Brouwer, адв. A. Stoffer, avocats, г‑н M. O’Regan и г‑жа Villette,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която първоначално се явява г‑н F. Arbault, впоследствие г‑н V. Di Bucci и г‑н V. Bottka, в качеството на представители, подпомагани от г‑жа M. Gray, barrister,

ответник,

с предмет, от една страна, искане за частична отмяна на Решение C (2006) 1766 окончателен на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат), и от друга страна, искане за отмяна или намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав),

състоящ се от: г‑н V. Vadapalas (докладчик), изпълняващ функцията на председател, г‑н A. Dittrich и г‑н L. Truchot, съдии,

секретар: г-н J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 март 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства в основата на спора

1        Жалбоподателят, Solvay SA, е дружество по белгийското право, което към момента на настъпване на фактите произвежда по-специално водороден пероксид (наричан по-нататък „ВП“) и натриев перборат (наричан по-нататък „НПБ“).

2        На 7 май 2002 г. жалбоподателят придобива пълен контрол върху дружеството Ausimont SpA (понастоящем Solvay Solexis SpA), което към момента на настъпване на фактите е контролирано напълно от Montedison SpA (понастоящем Edison SpA).

3        През ноември 2002 г. Degussa AG уведомява Комисията на Европейските общности за наличието на картел на пазарите на ВП и НПБ и иска прилагането на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“).

4        Degussa предоставя фактически доказателства на Комисията, въз основа на които тя е в състояние да извърши на 25 и 26 март 2003 г. проверки в помещенията на три предприятия, сред които това на жалбоподателя.

5        Вследствие на тези проверки няколко предприятия, сред които по-специално EKA Chemicals AB, Arkema SA (по-рано Atofina SA) и жалбоподателят, искат прилагането на Известието относно сътрудничеството и изпращат на Комисията доказателства относно разглеждания картел.

6        На 26 януари 2005 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на жалбоподателя и на другите засегнати предприятия.

7        С писма от 29 април и 27 юни 2005 г. жалбоподателят иска достъп, от една страна, до неповерителните варианти на отговорите, дадени от другите засегнати предприятия на изложението на възраженията, и от друга страна, до определени предоставени от Degussa поверителни документи по преписката.

8        С писма от 4 май и 20 юли 2005 г. Комисията отказва, от една страна, достъп до отговорите на изложението на възраженията, а от друга страна, оповестява частично предоставените от Degussa документи.

9        След изслушването на засегнатите предприятия, което се провежда на 28 и 29 юни 2005 г., Комисията приема Решение C (2006) 1766 окончателен от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals Holding AB, EKA Chemicals, Degussa, Edison, FMC Corp., FMC Foret SA, Kemira Oyj, L’Air liquide SA, Chemoxal SA, SNIA SpA, Caffaro Srl, жалбоподателя, Solvay Solexis, Total SA, Elf Aquitaine SA и Arkema (дело COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 13 декември 2006 г. (ОВ L 353, стр. 54). То е съобщено на жалбоподателя с писмо от 8 май 2006 г.

 Обжалваното решение

10      В обжалваното решение Комисията посочва, че неговите адресати са участвали в извършването на едно-единствено и продължавано нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) във връзка с ВП и продукта надолу по веригата — НПБ (съображение 2 от обжалваното решение).

11      Установеното нарушение се състои главно в обмен между конкурентите на важна от търговска гледна точка и поверителна информация относно пазарите и предприятията, в ограничаване и контрол на производството и на неговия потенциален и реален капацитет, в подялба на пазарни дялове и клиенти, както и в определяне и надзор за спазването на целеви цени.

12      За определяне на размера на глобите Комисията прилага метода, изложен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“).

13      Комисията определя основния размер на глобите в съответствие с тежестта и продължителността на нарушението (съображение 452 от обжалваното решение), което е квалифицирано като много сериозно (съображение 457 от обжалваното решение).

14      В приложение на диференцираното третиране, като по-голям оператор на съответните пазари в ЕИП, жалбоподателят е класиран в първата категория, за която е определен начален размер на глобата от 50 милиона евро (съображение 460 от обжалваното решение).

15      За да се гарантира сериозен възпиращ ефект, към този начален размер на глобата е приложен коефициент за умножение от 1,5 предвид значителния оборот на жалбоподателя (съображение 463 от обжалваното решение).

16      Тъй като според Комисията жалбоподателят е участвал в нарушението от 31 януари 1994 г. до 31 декември 2000 г., а именно в продължение на шест години и единадесет месеца, началният размер на глобата му е увеличен с 65 % (съображение 467 от обжалваното решение).

17      Предвид отегчаващите обстоятелства основният размер на глобата е увеличен с 50 % с оглед предотвратяването на повторно извършване на нарушението (съображение 469 от обжалваното решение).

18      Комисията приема, че жалбоподателят е третото предприятие, което отговаря на посоченото в точка 21 от Известието относно сътрудничеството условие и на това основание намалява размера на неговата глоба с 10 % (съображения 501—524 от обжалваното решение).

19      Член 1, буква м) от обжалваното решение предвижда, че жалбоподателят е нарушил член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, като е участвал в нарушението от 31 януари 1994 г. до 31 декември 2000 г.

20      Окончателният размер на наложената на жалбоподателя глоба съгласно член 2, буква з) от обжалваното решение е 167,062 милиона евро.

 Производство и искания на страните

21      На 17 юли 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

22      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав и след изслушване на страните настоящото дело е разпределено на шести разширен състав.

23      В рамките на процесуално-организационни действия на 22 юли 2009 г. и на 6 януари 2010 г. Общият съд поставя писмени въпроси на страните, на които те отговарят на 15 септември 2009 г. и на 29 януари 2010 г.

24      По доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 3 март 2010 г.

25      Съгласно член 32 от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като двама членове на състава са възпрепятствани да участват в разискванията, последните се провеждат от тримата съдии, подписали настоящото решение.

26      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени изцяло или отчасти обжалваното решение, по-конкретно тъй като в него Комисията е установила участието му в нарушението през периода от 31 януари 1994 г. до август 1997 г., както и през периода от 18 май до 31 декември 2000 г.,

–        да отмени или да намали значително глобата, която му е наложена, както и да отмени или да намали глобата, наложена на Solvay Solexis,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително и свързаните с учредяването на банкова гаранция за плащането на глобата.

27      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

28      С молба от 15 септември 2009 г. жалбоподателят се отказва частично от второто от своите искания в частта, която се отнася до отмяната или намаляването на наложената на Solvay Solexis глоба. Този отказ е потвърден в хода на съдебното заседание, което е отбелязано в протокола.

 От правна страна

29      В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква пет правни основания, изведени от грешки при прилагане на правото и грешки при преценката на фактите, що се отнася, първо, до установяването на неговото участие в нарушението за периода от 31 януари 1994 г. до август 1997 г., второ, установяването на неговото участие в нарушението за периода от 18 май до 31 декември 2000 г., трето, прилагането на Известието относно сътрудничеството, четвърто, определянето на размера на глобата, и пето, отказът на достъп до определени доказателства по преписката.

30      От доводите на жалбоподателя е видно, че правните основания относно продължителността на участието му в нарушението (първото и второто правно основание) и достъпа до преписката (петото правно основание) са посочени в подкрепа на искането му за отмяна на обжалваното решение, докато правните основания относно определянето на размера на глобата (четвъртото правно основание) и намаляването ѝ в приложение на Известието относно сътрудничеството (третото правно основание) са изтъкнати в подкрепа на искането му за отмяна на глобата или намаляването на нейния размер.

31      Следователно е уместно те да бъдат разгледани в този ред.

 По продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението

 Доводи на страните

32      С първото и второто правно основание жалбоподателят оспорва констатацията за участието му в нарушението през началния и крайния период на картела, съответно през периода от 31 януари 1994 г. до август 1997 г. и от 18 май до 31 декември 2000 г.

–       По периода от 31 януари 1994 г. до август 1997 г.

33      Жалбоподателят поставя под въпрос извода на Комисията относно участието му в нарушението между 31 януари 1994 г. и август 1997 г. Той разграничава периода преди май 1995 г. и периода между май 1995 г. и август 1997 г.

34      Що се отнася до периода между 31 януари 1994 г. и май 1995 г., той твърди, че Комисията не е доказала участието му в каквито и да е обсъждания или обмен на информация с конкурентите.

35      Първо, що се отнася до срещата в Стокхолм между EKA Chemicals и Kemira на 31 януари 1994 г., приета като начална дата на нарушението, не било ясно установено, че тя действително се е състояла, тъй като не била потвърдена от Kemira.

36      Освен това водените от EKA Chemicals по време на тази среща бележки, в които се посочват обсъждания на Kemira с други предприятия, сред които жалбоподателят, не доказвали, че тези обсъждания са имали незаконен характер. Това обстоятелство не се потвърждавало от нито едно друго доказателство, позволяващо да се установи връзка между, от една страна, двустранния картел между EKA Chemicals и Kemira на скандинавския пазар, и от друга страна, картела, за който се твърди, че е установен на европейско равнище.

37      Тъй като бележките на EKA Chemicals посочвали, че резултатите от обсъжданията с Air Liquide „не били много добри“ и че обсъжданията с жалбоподателя „се развивали по-задоволително“, те доказвали, че Kemira не е достигнало до споразумение нито с Air Liquide, нито с жалбоподателя. Тъй като Комисията установила, че Air Liquide не е участвало в нарушението към тази дата, тя е трябвало да направи същия извод относно жалбоподателя.

38      Второ, що се отнася до срещата в Гьотеборг на 2 ноември 1994 г., тя нямала антиконкурентна цел. Тезата на Комисията относно обмена на търговски данни по време на тази среща не се потвърждавала от представените от EKA Chemicals доказателства и противоречала на предоставената от жалбоподателя информация.

39      Трето, относно контактите, които се осъществили по времето около срещите на European Chemical Industry Council (CEFIC) на 29 април 1994 г. в Рим и на 25 ноември 1994 г. в Zaventem, само изявленията на Degussa за обмена на „чувствителна информация относно конкуренцията“ не били достатъчни, за да се докаже неправомерният им характер.

40      Що се отнася до периода между май 1995 г. и август 1997 г., жалбоподателят признава, че е обменил информация с конкурентите, но твърди, че този обмен не може да бъде квалифициран като споразумение или като съгласувана практика.

41      Само желанието да се ограничи конкуренцията не представлявало нарушение на член 81 ЕО. Комисията трябвало да докаже съществуването на споразумение, произтичащо от обща воля да се възприеме определено пазарно поведение. Всяка от посочените в обжалваното решение срещи обаче, които са се осъществили до август 1997 г., завършили, без предприятията да се споразумеят относно възприемането и на най-малкото неправомерно поведение.

42      Така, обратно на изискванията, следващи от посочената в съображение 305 от обжалваното решение съдебна практика, Комисията не доказала, че засегнатите предприятия са се споразумели относно каквато и да е конкретна линия на поведение, която може да ограничи конкуренцията.

43      Комисията не установила и че обменът на информация през разглеждания период представлява съгласувана практика.

44      Според жалбоподателя съгласуваната практика изисква конкурентите да се споразумеят да приемат определено поведение, контактите между предприятията да им позволяват да отстранят всяка несигурност относно взаимното им поведение и това да има отражение върху пазарното поведение.

45      Според жалбоподателя посочената в съображение 298 от обжалваното решение съдебна практика, съгласно която обменът на информация с оглед на подготвянето на картел може да бъде разглеждан като съгласувана практика, се прилага само когато вече е сключено споразумение и обменът се осъществява, за да се позволи неговото прилагане. В настоящия случай обаче нямало споразумение или съгласувана практика преди разглеждания обмен на информация.

46      Всъщност разногласията между участниците в разглежданите срещи били толкова сериозни, че не можело да има практическо сътрудничество между тях и следователно съгласувана практика.

47      Освен това обменената информация не била от естество да повлияе върху поведението на конкурентите, нито да намали чувствително несигурността относно поведението на другите предприятия на пазара.

48      През разглеждания период обсъжданията били съсредоточени върху капацитета и обема на различните доставчици, начина, по който да се разреши проблемът с новия капацитет и да се разпредели допълнителното търсене. Обменяла се информация не относно подялбата на пазара, а относно обема на производство, като целта била да се изготвят модели за начина на разпределяне на посочения обем, за да се гарантира разумното ниво на използване на капацитета. Тази информация не била от естество да позволи на предприятията да адаптират търговското си поведение.

49      Щом като Комисията не проверила дали обменената информация е могла да бъде използвана за антиконкурентни цели, тя не би могла да установи причинната връзка между твърдените съгласувани практики и пазарното поведение.

50      Сведенията на Degussa във връзка с обмена на „чувствителна информация относно конкуренцията“ не били достатъчни, за да се докаже неправомерният му характер.

51      В искането си за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и в отговора си от 5 септември 2003 г. на изпратеното от Комисията искане за предоставяне на информация Degussa споменало контакти с конкурентите, за които твърди, че са се осъществявали в продължение на много години, без да даде и най-малкото уточнение относно съдържанието на обменената информация. Тези сведения, предоставени в рамките на искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, трябвало да се възприемат предпазливо. Изявленията на Degussa били двусмислени и със съмнителна доказателствена стойност, доколкото те не датирали към момента на настъпване на фактите и не позволявали да се установят отделни свидетели. Тъй като не се потвърждавали от други доказателства по преписката, те не били достатъчни за установяването на нарушението.

52      Самото Degussa не признавало, че е извършило нарушение преди „средата на 1997 г.“. Degussa уточнило, че „изразът „обмен на чувствителна информация относно пазара“ характеризира[л] типичното съдържание на обсъжданията между търговските екипи на конкурентни предприятия“ и че този израз „не [означавал] активно съгласуване между предприятията на тяхната линия на поведение“. Degussa допълнило, че такъв обмен „бил предназначен само да увеличи обхвата на информацията, необходима за бъдещите решения на предприятията“. Следователно той имал само за цел да създаде „климат“, позволяващ да се приемат решения за бъдещето.

53      Изявленията на Degussa не били подкрепени от другите предприятия. Представените от EKA Chemicals документи потвърждавали само обмена на информация между него и Kemira. Arkema посочвало единствено обсъждания на модел, който да бъде използван за разпределяне на „капацитета“ на производство, които завършили с неуспех. От това следвало, че дори в началото на 1997 г. производителите не се били споразумели, нито сговорили относно „пазарна организация на европейско равнище“, и то въпреки опитите в тази насока.

54      Липсата на споразумение или на съгласувана практика се потвърждавало, от една страна, от поведението на Degussa към момента на настъпване на фактите, по-специално от неговия план „WAR“, който имал за цел да увеличи продажбите му без оглед на цените, и от друга страна, от неуспеха на обсъжданията по време на срещата в Севиля през май 1997 г., описани от Degussa и Arkema като „безизходно положение“ предвид липсата на доверие между производителите. Самата Комисия признала в съображение 164 от обжалваното решение, че никакво споразумение все още не било сключено по време на тази среща, която представителят на жалбоподателя „напуснал, затръшвайки вратата“.

55      Без да е установила наличието на съгласуване, Комисията не можела да предполага, че предприятията са взели предвид информацията, която други предприятия са им предоставили. За разлика от делото, по което е постановено Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hüls/Комисия (C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точки 161 и 162), в настоящия случай засегнатите предприятия не били в състояние да достигнат до споразумение по какъвто и да е аспект от тяхната търговска политика и във всеки случай не било възможно обменената информация да бъде взета предвид, за да се приложи каквато и да е съгласувана практика.

56      Липсата на съгласувана практика била потвърдена и от факта, че пазарът на ВП бил много конкурентен до август 1997 г. По-конкретно цените на ВП силно намалели към края на 1996 г. и в началото на 1997 г., като спаднали под равнището на променливите разходи.

57      Представените от няколко предприятия доказателства в хода на административното производство установявали, че пазарът бил много конкурентен през разглеждания период. Предвид тези доказателства Комисията била длъжна да установи, че обменът на информация действително е оказал въздействие върху поведението на предприятията на пазара.

58      Накрая относно НПБ нито едно доказателство не посочвало, че жалбоподателят е участвал в нарушение преди срещата в Evian-les-Bains на 14 май 1998 г. Преди тази дата не било сключено никакво споразумение и между производителите не бил осъществен никакъв обмен на чувствителна търговска информация.

59      Комисията твърди, че е доказала надлежно, че след 31 януари 1994 г. поведението на жалбоподателя попада в обхвата на предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана.

60      Тя установила, че през периода от 31 януари 1994 г. до август 1997 г. засегнатите предприятия са обменили чувствителна информация със специалната цел да предвидят пазарното поведение на едните и на другите, що се отнася до обемите на производство, тяхното възможно намаляване и възможността да се възпрепятства навлизането на пазара на нов капацитет (съображения 104—170 и 304 от обжалваното решение).

61      Изявленията на Degussa доказвали, че през 90-те години предприятията са обменили „чувствителна информация относно конкуренцията“. От предоставеното от Degussa описание било видно, че оповестената информация се отнасяла до предвижданото пазарно поведение, а именно „развитието на обемите и цените“ и „навлизането или напускане[то] на конкуренти“ (съображение 104 от обжалваното решение).

62      Тези обстоятелства били подкрепени от писмени доказателства, предоставени от EKA Chemicals, което споменало, че „доставчиците са се разбрали да не навлизат едни на други на пазарите си“. EKA Chemicals изготвило списък на срещите, които според него се характеризирали с наличието на тайно договаряне. Във водените от EKA Chemicals бележки по време на двустранната среща с Kemira в Стокхолм на 31 януари 1994 г. се посочвали обсъждания, по-специално с жалбоподателя. От съдържанието на тази информация произтичало ясно, че производителите взаимно контролирали поведението на своите конкуренти и че във връзка с това Air Liquide не се подчинявало, докато жалбоподателят отговарял на очакванията на другите. EKA Chemicals се позовавало и на двустранна среща между него и жалбоподателя в Гьотеборг на 2 ноември 1994 г. (съображения 106—108 и 111 от обжалваното решение).

63      Обратно на твърдяното от жалбоподателя, Kemira не оспорвало участието си в срещата с EKA Chemicals на 31 януари 1994 г., а напротив — признало участието си в нарушението след тази дата. Тъй като тази двустранна среща имала незаконен предмет, било очевидно, че подробно изложените във водените от EKA Chemicals бележки преговори с други конкуренти, сред които жалбоподателят, били също незаконни.

64      Жалбоподателят неправилно твърдял, че не съществувало никакво доказателство за незаконния характер на срещата му с EKA Chemicals на 2 ноември 1994 г. в Гьотеборг. Всъщност от предоставената от EKA Chemicals информация произтичало, че във времето около тази среща са разменени търговски данни (съображение 113 от обжалваното решение).

65      Degussa посочило, че обмен на „чувствителна информация относно конкуренцията“ е имало и в края на CEFIC на 29 април 1994 г. в Рим и на 25 ноември 1994 г. в Zaventem (съображение 114 от обжалваното решение).

66      Тези факти били потвърдени от изявленията на Arkema, според които през април или юни 1995 г. жалбоподателят е участвал в обсъждания относно „тенденциите на пазара и новонавлизащите участници“, в рамките на които „Degussa и [жалбоподателят] изявили желание пазарът и съответните им съществуващи позиции да останат възможно най-стабилни“ и „без съмнение от 1994 г.—1995 г. се е обсъжда[л] модел за разпределяне между производителите“ (съображения 115 и 116 от обжалваното решение).

67      Освен това в отговора си на изложението на възраженията жалбоподателят признал, че е имал контакти с конкурентите и че е споделял информация относно пазара след май 1995 г.

68      Тези контакти, осъществени през началния период на картела, които имали за цел да ограничат конкуренцията и които довели до сключването на споразумение относно цените и подялбата на пазари, попадали в обхвата на предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана (съображение 305 от обжалваното решение). Те можели да се разглеждат като част от същия таен проект.

69      Комисията признава, че никакво „твърдо“ споразумение не е сключено относно модела за подялбата на пазара, обсъждан в Милано на 31 октомври 1995 г. и в Севиля през май 1997 г., но според нея обстоятелството, че такъв модел е бил предложен и обсъждан, е достатъчно, за да се обоснове изводът за наличието на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО.

70      Самото обстоятелство, че през разглеждания период е имало обсъждания относно обемите, цените и моделите за разпределяне на клиенти, доказвало обща воля за ограничаване на конкуренцията. Обратно на твърдяното от жалбоподателя, не е имало само „обикновено намерение“, а общ проект, чиято цел била да се стигне до споразумение, което да оказва влияние върху поведението им на пазара.

71      При условията на евентуалност Комисията твърди, че поведението на конкурентните през разглеждания период представлява съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО. Следователно то можело да се характеризира като попадащо в обхвата на забраната по член 81, параграф 1 ЕО, макар да не е достигнало фазата, в която „може да се каже,че [самото] споразумение е сключено“ (съображение 309 от обжалваното решение).

72      Всъщност през този период конкурентите обменили информация относно обема на продажбите, цените и клиентите, която можела да им позволи да приспособят поведението си на пазара (съображение 308 от обжалваното решение, както и съображения 120, 127 и 144).

73      Обменената информация била достатъчна, за да намали несигурността относно поведението на конкурентите на пазара. Самият жалбоподател признал, че след май 1995 г. споделял поверителна информация с конкурентите си и обявил, че „[у]частниците са разгледали потенциалните възможности за подобряване на положението на пазара и предвиждане на увеличаването на капацитета на пазара“, тъй като въпросът бил „дали е възможно да се стигне до споразумение“ (точки 130 и 133 от отговора на жалбоподателя на изложението на възраженията и съображения 317—319 от обжалваното решение). Това изявление потвърждавало, че разглежданият обмен дал възможност на конкурентите да приспособят поведението си на пазара. Освен това този обмен послужил за „подготвяне на терена“ за увеличенията на цените и за практиките по разпределяне на пазара.

74      Следователно посочената в обжалваното решение съвкупност от улики, разгледана в нейната цялост, отговаряла на изискванията за точност и непротиворечивост, за да обоснове твърдото убеждение, че жалбоподателят е извършил нарушението, считано от 31 януари 1994 г.

–       По периода от 18 май до 31 декември 2000 г.

75      Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото и при преценка на фактите, като е заключила, че картелът е продължил да съществува след 18 май 2000 г.

76      От една страна, Комисията не доказала, че по време на срещата в Turku на 18 май 2000 г. участниците са решили да продължат прилагането на споразумение или на съгласувана практика.

77      Комисията се основала единствено на доказателство на Arkema, което не било решаващо и не било подкрепено от други доказателства. Сведенията на Arkema бил противоречиви, тъй като то твърдяло и че разглежданата среща била „повод за определени производители да покажат, че времената са се променили“ и „да отбележат прекратяването на сътрудничеството“. Сведенията му относно „съгласието“, постигнато в хода на разглежданата среща, били оспорени от други предприятия.

78      Преди срещата на 18 май 2000 г. по време на двустранна среща в Krefeld жалбоподателят уведомил Degussa, че вече не е заинтересуван от картела. Комисията неправилно посочила, че срещата в Krefeld се е провела след тази в Turku.

79      Що се отнася до двустранен контакт между жалбоподателя и FMC Foret в края на 2000 г., този изолиран контакт относно НПБ не можел да докаже продължаването на картела относно ВП. Картелът бил вече прекратен, що се отнася до НПБ, и FMC Foret прекратило участието си в картела в края на 1999 г., що се отнася до ВП.

80      От друга страна, Комисията се основала неправилно на презумпцията за продължаването на последиците от картела след май 2000 г. За да установи, че споразумението, което вече не е в сила, е продължило да поражда последици, Комисията трябвало да докаже последиците му върху цените.

81      Комисията по-специално не взела предвид доказателствата, които показват, че след май 2000 г. пазарът е бил конкурентен. Що се отнася до промяната на цените, Комисията се основала единствено на документ на Arkema, от който било видно, че неговите средни цени останали относително стабилни през цялата 2000 г. Други документи на Arkema обаче посочвали, че неговите цени са намалели през 2000 г. в Европейския съюз и че средната цена не била изчислена единствено въз основа на продажбите в ЕИО. Освен това, дори да се предположи, че цените са останали стабилни, това можело да се обясни със силното увеличаване на търсенето и нарастването на разходите.

82      Доколкото Комисията посочила, че жалбоподателят не се бил разграничил ясно от картела след 18 май 2000 г., тя не отчела обстоятелството, че на тази дата картелът се „сринал“ и така обърнала тежестта на доказване в нарушение на принципа на презумпцията за невиновност.

83      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя, като по-специално се позовава на изложените в съображения 355—360 от обжалваното решение мотиви.

 Съображения на Общия съд

84      Съгласно член 81, параграф 1 ЕО се забраняват като несъвместими с общия пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар.

85      За да има споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, е достатъчно съответните предприятия да са изразили своята обща воля да възприемат определено пазарно поведение (Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, T‑7/89, Recueil, стр. II‑1711, точка 256 и Решение от 20 март 2002 г. по дело HFB Holding и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 199).

86      Може да се приеме, че е сключено споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, щом като е налице съгласуване на волеизявленията по самия принцип за ограничаване на конкуренцията, макар конкретните елементи на предвижданото ограничение все още да са предмет на преговори (вж. в този смисъл Решение по дело HFB Holding и др./Комисия, точка 85 по-горе, точки 151—157 и точка 206).

87      Понятието за съгласувана практика обозначава форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинско споразумение, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 115 и Решение по дело Hüls/Комисия, точка 55 по-горе, точка 158).

88      В това отношение член 81, параграф 1 ЕО не допуска каквото и да било установяване на пряк или непряк контакт между икономическите оператори, който е в състояние да повлияе на пазарното поведение на настоящ или потенциален конкурент или да разкрие пред такъв конкурент поведението, което е решено да се възприеме или което се възнамерява да се възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или за резултат ограничаването на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 87 по-горе, точки 116 и 117).

89      Съобщаването на сведения на своите конкуренти с цел да се подготви антиконкурентно споразумение е достатъчно, за да се докаже съществуването на съгласувана практика по смисъла на член 81 ЕО (Решение на Общия съд от 6 април 1995 г. по дело Tréfilunion/Комисия, T‑148/89, Recueil, стр. II‑1063, точка 82 и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, T‑53/03, Сборник, стр. II‑1333, точка 178).

90      Според постоянната съдебна практика понятията за споразумение и за съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО включват форми на тайно договаряне, които имат едно и също естество и се разграничават само по своята интензивност и форма на прояви (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 87 по-горе, точки 131 и 132, и Решение по дело HFB Holding и др./Комисия, точка 85 по-горе, точка 190).

91      В рамките на комплексно нарушение, в което в продължение на няколко години са участвали няколко производители с цел общо регулиране на пазара, не може да се изисква от Комисията да квалифицира точно нарушението като споразумение или като съгласувана практика, щом като при всяко положение и двете форми на нарушение са посочени в член 81 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 87 по-горе, точки 111—114 и Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точка 696).

92      Двойната квалификация на нарушението като споразумение „и/или“ като съгласувана практика трябва да се разбира като обозначаваща цяла съвкупност от фактически обстоятелства, някои от които са квалифицирани като споразумение, а други като съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, който не предвижда специфична квалификация за този вид комплексно нарушение (Решение по дело Hercules Chemicals/Комисия, точка 85 по-горе, точка 264 и Решение по дело HFB Holdings и др./Комисия, точка 85 по-горе, точка 187).

93      Що се отнася до доказването на нарушението, следва да се напомни, че Комисията трябва да посочи доказателства, годни да установят съществуването на елементите от състава на нарушението по член 81, параграф 1 ЕО (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 58).

94      Тя трябва да посочи точни и непротиворечиви доказателства в това отношение (вж. Решение на Общия съд от 6 юли 2000 г. по дело Volkswagen/Комисия, T‑62/98, Recueil, стр. II‑2707, точка 43 и цитираната съдебна практика).

95      Не е задължително обаче всяко от представените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е съвкупността от посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговаря на това изискване (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 180 и цитираната съдебна практика).

96      Посочените от Комисията в решението улики за доказване на съществуването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО от дадено предприятие трябва да бъдат преценявани не поотделно, а в тяхната съвкупност (вж. Решение по дело BPB/Комисия, точка 89 по-горе, точка 185 и цитираната съдебна практика).

97      Следва също да се вземе предвид обстоятелството, че антиконкурентните дейности се развиват скрито и следователно в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 55—57).

98      Що се отнася до обхвата на съдебния контрол, съгласно постоянната съдебна практика, когато е сезиран с жалба за отмяна на решение за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО, Общият съд трябва като общо правило да упражни пълен контрол по въпроса дали условията за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО са изпълнени (вж. Решение на Общия съд от 26 октомври 2000 г. по дело Bayer/Комисия, T‑41/96, Recueil, стр. II‑3383, точка 62 и цитираната съдебна практика).

99      Ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение в съответствие с принципа на презумпцията за невиновност, който като общ принцип на правото на Съюза се прилага именно в приложимите към предприятията процедури относно нарушения на правилата за конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции (Решение по дело Hüls/Комисия, точка 55 по-горе, точки 149 и 150 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Dresdner Bank и др./Комисия, T‑44/02 OP, T‑54/02 OP и T‑56/02 OP, T‑60/02 OP и T‑61/02 OP, Recueil, стр. II‑3567, точки 60 и 61).

100    В светлината на тези съображения следва да се провери дали в настоящия случай Комисията е установила надлежно, че по време на спорните периоди поведението на жалбоподателя е съставлявало нарушение по член 81, параграф 1 ЕО.

–       По периода от 31 януари 1994 г. до май 1995 г.

101    По същество жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при преценката на фактите, като е приела за начало на нарушението 31 януари 1994 г. Според него не е установено, че преди май 1995 г. той е бил в какъвто и да е контакт с конкурентите, който може да наруши член 81, параграф 1 ЕО.

102    От съображения 104—114 и 351 от обжалваното решение е видно, че Комисията е възприела 31 януари 1994 г. като начална дата на участието на жалбоподателя в нарушението въз основа на изявленията на Degussa в рамките на искането му за освобождаване от глоба, подкрепени от представените от EKA Chemicals писмени доказателства, както и от изявленията на Arkema.

103    Първо, Комисията посочва, че според изявленията на Degussa, през 90-те години конкурентите все по-често са обменяли „чувствителна информация относно конкуренцията“, дори „информация относно пазара“. Според тези изявления „[изразът] „обмен на информация относно пазара“ характеризира[л] типичното съдържание на обсъжданията между търговските екипи на предприятията конкуренти“. Комисията допълва, че съгласно същите тези изявления „устно предоставената информация била свързана с развитието на обемите и цените, с поведението на конкурентите и на клиентите на пазара, с навлизането или напускането на пазара на конкуренти, с развитието на производствения капацитет, с нововъведенията във връзка със стоките с оглед на предлагането и търсенето, както и с други въпроси от същото естество“ (съображение 104 от обжалваното решение). Според Degussa конкурентите са предприели такива обсъждания, по-специално за да определят и проверят пазарните дялове на конкурентите и да предоставят сведения относно поведението на клиентите (съображение 105 от обжалваното решение).

104    По-нататък относно точната дата на началото на нарушението Комисията посочва, че първото доказателство, което потвърждава изявленията на Degussa и засяга по-специално жалбоподателя, се отнася до срещата между EKA Chemicals и Kemira на 31 януари 1994 г. в Стокхолм, както и до срещата от същия ден между Degussa и EKA Chemicals. Според Комисията това доказателство сочело, че „EKA [Chemicals], Kemira, Degussa и [жалбоподателя] са участвали в тайно договаряне поне от началото на 1994 г.“ (съображения 106—108 и 351 от обжалваното решение).

105    Накрая Комисията посочва съществувалите други неправомерни контакти през 1994 г. и 1995 г., споменати от EKA Chemicals (съображения 110 и 111 от обжалваното решение), от Degussa (съображение 114) и от Arkema (съображение 115 от обжалваното решение).

106    В това отношение, на първо място, следва да се посочи, че изявленията на Degussa, чието съдържание е оспорено от жалбоподателя, не могат сами по себе си да представляват достатъчно доказателство за участието на последния в нарушението.

107    Всъщност според постоянната съдебна практика изявлението на обвинено в участие в картел предприятие, точността на което е оспорена от обвинени предприятия, не може да се счита за достатъчно доказателство за съществуването на извършено от последните нарушение, без да е подкрепено с други доказателства (Решение на Общия съд по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 95 по-горе, точка 219 и Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 285).

108    Това съображение се прилага на по-силно основание в настоящия случай предвид общия характер на използваните от Degussa формулировки, които се отнасят до всички срещи, провели се в началния период на картела между 1994 г. и 1996 г. Следователно сами по себе си тези изявления не са достатъчни, за да се определи, че началната дата на участието на жалбоподателя в нарушението е в началото на 1994 г.

109    Доколкото Комисията се позовава на изявленията на Degussa, съгласно които по време на многостранните контакти, осъществени около сесиите на 29 април и на 25 ноември 1994 г. на CEFIC (съображение 114 от обжалваното решение), е обменена „чувствителна информация относно конкуренцията“, следва да се посочи, че това сведение, което не споменава изрично жалбоподателя, е част от посочените по-горе изявления на Degussa и следователно не може да се разглежда като доказателство, годно да ги подкрепи.

110    По-нататък, що се отнася до представените от Комисията доказателства в подкрепа на изявленията на Degussa относно съответния период, установено е, че жалбоподателят не е участвал в посочените в съображение 351 от обжалваното решение срещи, а именно тази между EKA Chemicals и Kemira на 31 януари 1994 г. в Стокхолм и тази от същия ден между EKA Chemicals и Degussa.

111    В контекста на тези срещи Комисията се позовава единствено на документ на EKA Chemicals от времето на настъпване на фактите, съгласно който в рамките на срещата от 31 януари 1994 г. EKA Chemicals и Kemira са обменили информация за скандинавския пазар и последното „съобщи[ло], че [било] в преговори с [Air Liquide], но че резултатите от тези обсъждания не били много добри“. Според Комисията съгласно същия този документ „що се отнася до обсъжданията с [Degussa] и [жалбоподателя], те се развива[ли] по по-задоволителен начин“ (съображение 106 от обжалваното решение).

112    Макар този документ да описва подробно, от една страна, обмена на информация между скандинавските производители Kemira и EKA Chemicals, и от друга страна, обсъжданията между последните и някои производители на „континенталния пазар“, посочването на жалбоподателя в този контекст не представлява достатъчно доказателство за участието му в неправомерните контакти по време на съответната среща.

113    Всъщност става въпрос за косвено доказателство, което произхожда от неучаствалото в твърдените обсъждания с жалбоподателя предприятие и което не е потвърдено от Kemira. Освен това съдържащите се в разглеждания документ сведения не позволяват да се установи предметът на съответните обсъждания.

114    В това отношение Комисията е приела неправилно, че няма „никаква причина да се съмнява, че съдържащата се в този документ информация е вярно отражение на обсъжданията, водени към момента на настъпване на фактите“ и съставляват картел, в който жалбоподателят е участвал (съображение 317 от обжалваното решение).

115    Относно други посочени от EKA Chemicals двустранни контакти от 1994 г., Комисията се позовава на срещата между EKA Chemicals и жалбоподателя на 2 ноември 1994 г. в Гьотеборг, участниците в която според EKA Chemicals „обсъждали пазара на ВП в Европа“ (съображение 111 от обжалваното решение).

116    Следва да се посочи, че само това сведение, формулирано по общ начин, не е достатъчно, за да се установи незаконният характер на съответната среща, който е оспорван от жалбоподателя. Незаконният предмет на тази среща не може да се докаже и чрез позоваването от страна на Комисията на други изявления на EKA Chemicals, тъй като последните не се отнасят изрично до тази среща, а посочват само обстоятелството, че „от 90-те години срещите между EKA [Chemicals] и [жалбоподателя] са свързани основно с общи въпроси относно пазара като информация за цените, прогнози относно пазара и т.н.“ (съображение 113 и бележка под линия № 84 от обжалваното решение).

117    Накрая, макар Комисията да е приела, че изявленията на Degussa са подкрепени от изявленията на Arkema, отнасящи се до провелите се през 1995 г. срещи и съгласно които по-специално „без съмнение от 1994 г.—1995 г. се е обсъжда[л] модел за разпределяне между производителите“ (съображения 104 и 115 от обжалваното решение), при все това следва да се отбележи, че изявленията на Arkema се отнасят до многостранната среща от „април или май 1995 г.“ (съображение 115 от обжалваното решение), както и до последващите контакти, и следователно не могат да служат за доказателства, подкрепящи изявленията на Degussa, що се отнася до участието на жалбоподателя в нарушението през предходните периоди.

118    От всичко изложено по-горе следва, че посочените в съображения 104—115 и 351 от обжалваното решение обстоятелства, разгледани като цяло, не представляват съвкупност от улики, които са достатъчни, за да се обоснове изводът на Комисията относно участието на жалбоподателя в нарушението през периода от 31 януари 1994 г. до май 1995 г.

119    Всъщност, от една страна, посочените в съображения 104 и 115 от обжалваното решение изявления на Degussa сами по себе си не са достатъчни, за да установят, че от 1994 г. жалбоподателят е участвал в тайни действия, и от друга страна, останалите посочени в съображения 106—115 и 351 от обжалваното решение обстоятелства не представляват достатъчно доказателство, за да се подкрепят тези изявления относно участието на жалбоподателя в неправомерни контакти преди май 1995 г.

120    Следователно трябва да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя за нарушение, изведено от грешка при преценката на фактите, що се отнася до участието му в нарушението от 31 януари 1994 г. до май 1995 г.

–       По периода от май 1995 г. до август 1997 г.

121    В обжалваното решение Комисията установява, че предприятията — адресати на решението, сред които жалбоподателят, са участвали в комплексен картел, който се е състоял в съвкупност от споразумения и съгласувани практики, чиято цел била да ограничат конкуренцията по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО. Неговите основни аспекти включвали обмен на информация относно пазарите, ограничаване на производството и производствения капацитет, подялба на пазари и определяне на цени (съображение 337 от обжалваното решение).

122    Относно по-конкретно началния период на картела Комисията по-специално посочва, че участниците в картела са се срещали редовно поне от 31 януари 1994 г., за да обменят чувствителна информация относно пазара и да обсъждат обемите на производство, тяхното възможно намаляване или възможността да се възпрепятства навлизането на пазара на нов капацитет (съображение 304 от обжалваното решение), и че тези тайни контакти можели да се разглеждат като част от същия таен проект, тъй като са довели до сключването на фиксирани споразумения относно цените и подялбата на пазара (съображение 305 от обжалваното решение).

123    Освен това Комисията приела, че обменът на информация относно обемите на продажбите, цените и клиентите през началния период на картела е могъл да позволи на въпросните предприятия да вземат предвид тази информация, за да определят собственото си поведение на пазара, и че следователно може да се предположи, че посочените предприятия са взели предвид обменената с техните конкуренти информация, за да определят собственото си поведение на пазара (съображение 308 от обжалваното решение).

124    Така Комисията установява, че „макар от началото на нарушението да не е [била] достигната фазата, в която за [самото] споразумение може да се каже, че е сключено, [разглежданото поведение] [можело] да се характеризира поне […] като попадащо в обхвата на забраната на член 81, параграф 1 [ЕО], тъй като в различните си форми в своята съвкупност действията, съставляващи тайно договаряне, [разкривали] всички характеристики на споразумение и/или съгласувана практика“ (съображение 309 от обжалваното решение).

125    В подкрепа на тези констатации относно периода от май 1995 г. до август 1997 г. Комисията по-специално посочва следните факти:

–        многостранната среща от април или май 1995 г. в Париж е била организирана с цел да се установят трайни контакти между конкурентите, като Degussa и жалбоподателят са изразили желание да се стабилизират, доколкото е възможно, съществуващите позиции на пазара (съображения 115—117 от обжалваното решение),

–        двустранните контакти по времето около сесията на 11 или 12 май 1995 г. на CEFIC в Дрезден са се отнасяли до въпроса за очакваното намаляване на цените поради довършването на новите производствени инсталации (съображения 118 и 119 от обжалваното решение),

–        на двустранните срещи от юни 1995 г. между Atofina и Air Liquide (съображение 120 от обжалваното решение), между Atofina и Degussa (съображение 121 от обжалваното решение), както и между Degussa и EKA Chemicals (съображение 122 от обжалваното решение), са били обсъдени свръхкапацитетът на пазара на ВП и възможностите за сътрудничество между производителите въз основа на таблица, представяща подробни данни за всеки клиент и производител, която включва данните на жалбоподателя,

–        най-общо около 1995 г. няколко предложения относно квотите за продажби и относно контрола на свръхкапацитета са „циркулирали“ повече от една година и са били предмет на обсъждания между Atofina, Degussa и жалбоподателя (съображения 123 и 124 от обжалваното решение),

–        срещата между Atofina, Degussa и Chemoxal в Париж на 23 октомври 1995 г. се е отнасяла по-специално до предложение в цифрово изражение за ограничаването на новите капацитети, сред които капацитетът на нов завод на жалбоподателя, както и до предложение за споразумение относно цените (съображения 126 и 127 от обжалваното решение),

–        производителите били разпределени в две групи „А“ и „Б“, координирани съответно от жалбоподателя и от Degussa, като за група „Б“ се предполага, че следва да подели пазарните дялове, определени от група „А“, която включва „лидерите на пазара“, а именно Degussa и жалбоподателя, както и скандинавските предприятия EKA Chemicals и Kemira (съображения 130 и 131 от обжалваното решение),

–        срещата на група „Б“ на 31 октомври 1995 г. в Милано се е отнасяла до „основите на модел, позволяващ разпределянето на растежа“ и водените по този повод бележки се позовават по-специално на информация, свързана с жалбоподателя (съображения 132 и 133 от обжалваното решение),

–        двустранните контакти, включващи и жалбоподателя, проведени около сесията на 21 и 22 ноември 1995 г. на CEFIC в Брюксел, както и срещата в Италия, са се отнасяли до обмен на информация относно пазара и определянето на равнището на цените на ВП за следващата година, което обаче не било спазено (съображения 134—136 от обжалваното решение),

–        двустранната среща между Atofina и жалбоподателя в началото на 1996 г. в Париж е имала за цел да сравни позициите на групи „А“ и „Б“ (съображение 139 от обжалваното решение),

–        срещите по времето около сесиите на CEFIC на 24 май 1996 г. в Гьотеборг и на 27 ноември 1996 г. в Брюксел с участието на жалбоподателя се отнасяли до предложения в цифрово изражение за подялба на пазара и до цените, без обаче да доведат до конкретно споразумение (съображения 141—145 от обжалваното решение),

–        многобройни двустранни контакти през 1996 г. и 1997 г. — сред които срещата между EKA Chemicals и жалбоподателя през април или май 1997 г. в Копенхаген, в рамите на която жалбоподателят е попитал дали EKA Chemicals е готово да се присъедини към другите производители в съгласуваните усилия за намаляване на капацитета — показват проекти за намаляване на капацитета (съображения 154 и 155 от обжалваното решение),

–        срещите от 28 или 29 май 1997 г. по времето около сесията на CEFIC в Севиля са събрали групи „А“ и „Б“ и са били свързани с модел на начина на разпределяне на пазара на ВП, без обаче да е постигнато крайно съгласие, а обсъжданията са отложени за август 1997 г. (съображения 156—167 от обжалваното решение),

–        двустранни контакти между жалбоподателя, EKA Chemicals и Degussa са последвали посочените срещи през лятото на 1997 г. (съображения 168—170 от обжалваното решение).

126    Жалбоподателят не оспорва нито факта, че посочените контакти са се осъществили, нито съдържанието на обсъжданията, изложено в посочените по-горе съображения от обжалваното решение.

127    При все това той поддържа, че тези факти не позволяват да се направи извод за съществуването на споразумение или съгласувана практика преди датата на многостранната среща през август 1997 г. в Брюксел, която е довела до сключването на фиксирано споразумение относно увеличаването на цените на ВП (съображение 171—174 от обжалваното решение) и е призната от него като отбелязваща началото на участието му в нарушението.

128    Първо, жалбоподателят твърди, позовавайки се на изложените в съображения 115—170 от обжалваното решение обстоятелства, че до посочената среща през август 1997 г. участниците в разглежданите обсъждания не са могли да сключат споразумение относно подялбата на пазарите или относно цените и не са се ангажирали в съгласувани практики.

129    В това отношение той твърди, че Комисията се е основала на погрешно тълкуване на понятията за споразумение и за съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО и е допуснала грешка при преценка на фактите.

130    Относно твърдяната грешка при прилагане на правото следва да се напомни, че в рамките на комплексно нарушение Комисията не е длъжна да квалифицира всяко от установените поведения като споразумение или като съгласувана практика по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, що се отнася до формите на тайно договаряне, които имат едно и също естество. Освен това не може да се изисква от Комисията да квалифицира точно нарушението като споразумение или като съгласувана практика, щом като при всяко положение и двете форми на нарушение са посочени в споменатата разпоредба (вж. точки 90 и 91 по-горе).

131    Следователно в настоящия случай Комисията не може да бъде критикувана от правна гледна точка, че е определила всички разглеждани поведения като представляващи съставни елементи на „споразумение и/или съгласувана практика“, доколкото те могат да се разглеждат като спадащи към едната или другата от тези форми на тайно договаряне, посочени в член 81, параграф 1 ЕО.

132    Що се отнася до твърдяната грешка при преценка на фактите, жалбоподателят подържа по същество, че преди август 1997 г., конкурентите, от една страна, не са достигнали до споразумение относно конкретното поведение на пазара, и от друга страна, не са възприели форма на координация, която може да бъде квалифицирана като съгласувана практика.

133    По-конкретно жалбоподателят се позовава на изложената в обжалваното решение информация, съгласно която през 1996 г. обсъжданията „са в застой от една година“ и изглеждат „в безизходно положение“. Той подчертава, че още през май 1997 г. „липсата на доверие е също причина да липсва споразумение относно поддържането на статуквото във връзка с пазарните дялове“, „[като] най-малките производители са гласували против определянето на пазарните дялове“ (съображения 140, 142 и 164 от обжалваното решение).

134    Макар обаче изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства да посочват, че производителите, които са участвали в срещите между май 1995 г. и август 1997 г., не са успели да сключат „самото“ споразумение относно подялбата на пазара — което самата Комисия установява в съображение 309 от обжалваното решение — остава обстоятелството, че през продължителен период от време те са обсъждали редовно проект на такова споразумение.

135    Всъщност от неоспорените от жалбоподателя факти е видно, че вследствие на повторните покани на Degussa и жалбоподателя до техните конкуренти на пазара на ВП през май 1995 г. са се състояли срещи с цел да се установят трайни контакти между конкурентите. Участниците са обсъждали тенденциите на пазара и новонавлизащите участници на европейския пазар на ВП, като Degussa и жалбоподателят са желали съществуващите позиции на пазара да останат възможно най-стабилни (съображения 115—117 от обжалваното решение).

136    Между май 1995 г. и август 1997 г. са се състояли редовни обсъждания, чийто предмет са били предложения относно квотите за продажби и относно контрола на свръхкапацитета (съображения 123 и 124 от обжалваното решение), предложение в цифрово изражение за ограничаването на новите капацитети, сред които капацитетът на жалбоподателя, както и предложение за споразумение относно цените (съображения 126 и 127 от обжалваното решение), „основите на модел, позволяващ разпределянето на растежа“ (съображения 132 и 133 от обжалваното решение), предложения в цифрово изражение за подялбата на пазара и споразумение относно цените (съображения 141—145 от обжалваното решение), съгласувани усилия за намаляване на капацитета (съображения 154 и 155 от обжалваното решение) или още модел на начина на разпределяне на пазара на ВП (съображения 159—167 от обжалваното решение).

137    Съдържанието на обсъжданията, което не се оспорва от жалбоподателя, показва съществуването на обща воля за ограничаване на конкуренцията.

138    Всъщност тази поредица от редовни срещи, по време на които предприятията са се събирали, за да обсъждат проекти за ограничаване на новите капацитети, за подялбата на пазарните дялове и за споразумение относно цените, не би била възможна, ако към момента на настъпване на фактите не е имало обща воля сред участниците в тези срещи да стабилизират пазара чрез мерки, ограничаващи конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело Dansk Rørindustri/Комисия, T‑21/99, Recueil, стр. II‑1681, точка 46).

139    Тъй като разглежданите обсъждания са водени ясно от обща воля на участниците да се споразумеят относно самия принцип на ограничаване на конкуренцията, този извод не може да бъде опроверган от обстоятелството, че специфичните елементи на предвижданото ограничение са били предмет на преговори между участниците до август 1997 г. и че фиксираното споразумение от август 1997 г. относно съгласуваното увеличаване на цените на ВП е сключено с подробни правила, различни от обсъжданите по време на предходните срещи.

140    Впрочем включването на жалбоподателя в тези тайни контакти следва ясно от неговото активно участие в обсъжданията. Той е участвал в повечето от срещите през съответния период, като е „обобщавал“ предложенията (съображения 123 и 124 от обжалваното решение) и като е координирал групата, състояща се от „лидерите на пазара“ (съображения 130 и 131 от обжалваното решение).

141    В това отношение позоваването от страна на жалбоподателя на обстоятелството, че по време на провела се през май 1997 г. среща (съображение 162 от обжалваното решение), неговият представител „напуснал, затръшвайки вратата […], раздразнен от исканията на малките производители“, не представлява улика, която да установи, че участието му в съответната среща, нито на по-силно основание — във всички разглеждани контакти, е лишено от всякакви антиконкурентни намерения.

142    С оглед на тези съображения Комисията основателно е могла да установи, че разглежданите действия, които се включват в началната фаза на картела и в които жалбоподателят участва, се вписват в същия антиконкурентен проект и следователно попадат в обхвата на предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана.

143    Всъщност, от една страна, следва да се напомни, че може да се приеме, че е сключено споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, щом е налице съвпадане на волеизявленията по самия принцип за ограничаване на конкуренцията, дори ако специфичните елементи на предвижданото ограничение са все още предмет на преговори (вж. точка 86 по-горе).

144    Следователно в настоящия случай жалбоподателят не може основателно да твърди, че доколкото предприятията не са се споразумели да възприемат конкретна линия на поведение на пазара, разглежданите действия представляват най-много обикновено намерение за ограничаване на конкуренцията, което не спада към посочените в член 81, параграф 1 ЕО форми на тайно договаряне.

145    Доколкото посочените по-горе обстоятелства доказват, че конкурентите вече разполагат с общ проект, чиято цел е да се стигне до антиконкурентно споразумение, тези обсъждания трябва да се разглеждат като надхвърлящи обикновено намерение или опит за споразумение.

146    От друга страна, следва се посочи, че контактите от разглеждания период могат във всеки случай да бъдат квалифицирани като попадащи в обхвата на член 81, параграф 1 ЕО в качеството си на съгласувана практика.

147    Следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика съобщаването на сведения на конкурентите с цел да се подготви антиконкурентно споразумение, е достатъчно, за да се докаже съществуването на съгласувана практика по смисъла на член 81 ЕО (вж. точка 89 по-горе).

148    В това отношение, дори ако Комисията не успее да докаже, че предприятията са сключили споразумение в тесния смисъл на понятието, достатъчно е конкурентите да са в преки контакти помежду си с цел „да стабилизират пазара“, за да се установи нарушение на член 81, параграф 1 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело BPB/Комисия, точка 89 по-горе, точка 170).

149    С оглед на тези съображения следва да се отхвърли изтъкнатата от жалбоподателя теза, че предоставянето на сведения на конкурентите може да бъде разглеждано като съгласувана практика само когато вече е сключено антиконкурентно споразумение и преговорите се водят единствено за да се позволи неговото прилагане.

150    В настоящия случай Комисията е установила, че жалбоподателят е участвал в определен брой срещи с конкурентите си и че там е обменена информация за условията на пазара, обсъждано е равнището на цените и участниците са излагали търговската стратегия, която възнамеряват да възприемат на пазара. Освен това е установено, че разглежданият обмен на информация се е осъществил с цел да се подготви споразумение относно подялбата на пазара или относно цените, като следователно неговият предмет е явно антиконкурентен.

151    Следователно Комисията е могла основателно да установи, че жалбоподателят е участвал в съгласувана практика, която е имала за цел да ограничи конкуренцията.

152    Този извод не се поставя под въпрос от довода на жалбоподателя, че предвид липсата на взаимно доверие между конкурентите е немислимо те да са могли да се ангажират в съгласувани практики.

153    Всъщност различията в позициите на участниците, дори липсата на доверие между тях, сами по себе си не са достатъчни, за да се изключи съществуването на съгласуване, което може да се квалифицира като съгласувана практика. Доводите на жалбоподателя не опровергават установените от Комисията факти, от които е видно, че макар да има определена липса на доверие между тях, конкурентите са се срещали редовно през разглеждания период и са обменяли информация относно условията на пазара и тяхната търговска стратегия с цел да подготвят антиконкурентно споразумение.

154    Обрано на твърдяното от жалбоподателя, Комисията не може да бъде упрекната, че не е установила, че с оглед на нейното съдържание обменената информация е могла да бъде използвана за антиконкурентни цели.

155    Всъщност антиконкурентната цел на разглежданото поведение произтича ясно от естеството на обменената информация по време на срещите през съответния период, която включва цифрови данни за продажбите относно предходни години и прогнози за бъдещето (съображение 120 от обжалваното решение), както и от съдържанието на обсъжданите предложения, които са се отнасяли до запазването на статуквото на пазара, разпределянето на новия производствен капацитет и определянето на равнището на цените на ВП (вж. например съображения 115, 127, 133, 136 и 144 от обжалваното решение).

156    Следователно Комисията надлежно е установила, че разглежданият обмен на информация, който е послужил за „подготвяне на терена“ за увеличенията на цените и за произтеклите от това практики по разпределяне на пазари, представлява форма на тайно договаряне, посочена в член 81, параграф 1 ЕО.

157    От тези съображения следва, че Комисията правилно е установила, че спорното поведение може да се разглежда като попадащо в обхвата на забраната по член 81, параграф 1 ЕО, тъй като то е част от съвкупност, обхващаща съставните елементи на споразумение „и/или“ съгласувана практика (съображения 308 и 309 от обжалваното решение).

158    Що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от факта, че пазарът на ВП е останал конкурентен до август или до септември 1997 г., тъй като цените на ВП са намалели значително в началото на 1997 г., следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика за целите на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО отчитането на конкретните последици на дадено споразумение или съгласувана практика е излишно, ако е ясно, че нарушението има за цел да ограничи, предотврати или наруши конкуренцията в общия пазар (Решение на Съда от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, Сборник, стр. I‑1843, точка 140 и Решение на Съда от 4 юни 2009 г. по дело T‑Mobile Netherlands и др., C‑8/08, Сборник, стр. I‑4529, точка 29).

159    В настоящия случай, доколкото Комисията е установила, че жалбоподателят е участвал в антиконкурентно споразумение и/или съгласувана практика, които са имали за цел да ограничат конкуренцията на пазара на ВП, тя не е била длъжна да вземе предвид конкретните последици на разглежданото поведение.

160    Във всеки случай, що се отнася по-специално до съгласувана практика, съгласно постоянната съдебна практика до доказване на противното от заинтересованите оператори следва да се презумира, че предприятията, които участват в съгласуването и които продължават да развиват дейност на пазара, при определянето на поведението си на този пазар вземат предвид обменената с техните конкуренти информация (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 87 по-горе, точки 118 и 121 и Решение по дело Hüls/Комисия, точка 55 по-горе, точки 161 и 162).

161    В това отношение, дори да се приеме за установено, че посоченото поведение не е оказало влияние върху цените през съответния период, това не би довело до оспорване на законността на преценките на Комисията.

162    По-конкретно обстоятелството, че дадена съгласувана практика няма пряко влияние върху равнището на цените, не е пречка да се установи, че тя е ограничила конкуренцията между съответните предприятия, по-специално като е премахнала конкурентния натиск (вж. в този смисъл Решение по дело Dansk Rørindustri/Комисия, точка 138 по-горе, точки 139 и 140).

163    Следователно доводът на жалбоподателя, че Комисията не е взела предвид доказания факт, че пазарът е останал конкурентен през съответния период, не може да се приеме.

164    Що се отнася до довода на жалбоподателя, че изтъкнатите в обжалваното решение факти относно разглеждания период се отнасят повече за пазара на ВП, а не за този на НПБ, следва да се напомни, че обжалваното решение е основано на установяването на едно-единствено нарушение, свързано с двата разглеждани пазара (съображение 328 и сл. от обжалваното решение), квалификация, която жалбоподателят не оспорва в настоящия случай.

165    Доколкото Комисията е квалифицирала разглеждания картел като едно-единствено нарушение, тя не е била длъжна в рамките на тази квалификация да посочи различната продължителност на действията, които са свързани само с пазара на НПБ. Доколкото не става въпрос за отделни нарушения, тя не е била длъжна и да взима предвид тази разлика, за да определи продължителността на нарушението в неговата цялост.

166    Всъщност би било изкуствено продължавано, характеризиращо се с една-единствена цел поведение, да се подразделя на няколко отделни нарушения с мотива, че практиките на тайни споразумения са се различавали по тяхната интензивност в зависимост от съответния пазар. Тези елементи следва да бъдат отчитани само при преценка на тежестта на нарушението, и когато това е необходимо, при определяне на размера на глобата (вж. по аналогия Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 87 по-горе, точка 90).

167    В настоящия случай в съответствие с тези съображения Комисията е посочила, че — що се отнася до определянето на размера на глобата — е взела предвид обстоятелството, че относно НПБ картелът е започнал да действа по-късно отколкото относно ВП и е прекратил действието си по-рано (съображение 331 от обжалваното решение).

168    Следователно, що се отнася до разглеждания период, доводът на жалбоподателя, изведен от недостатъчните доказателства за антиконкурентните действия на пазара на НПБ, не може да се приеме.

169    Накрая, тъй като жалбоподателят не е доказал, че в обжалваното решение е допусната грешка при прилагане на правото, свързана с прилагането на член 81, параграф 1 ЕО, следва да се отхвърли и доводът му, основан по същество на същата предпоставка, че Комисията е тълкувала тази разпоредба много разширително в нарушение на принципа на законоустановеност на наказанията.

170    С оглед на гореизложеното твърдението, свързано с установяване на нарушението за периода от май 1995 г. до август 1997 г., не може да бъде прието.

–       По периода от 18 май до 31 декември 2000 г.

171    Относно крайния период на нарушението Комисията посочва в съображение 356 от обжалваното решение, че член 81, параграф 1 ЕО се прилага за картел, чиито последици продължават след неговото формално прекратяване и че такъв бил по-специално случаят, когато предприятията не се отказват да прилагат договорените по време на срещите на картела референтни цени.

172    Прилагайки тези съображения към настоящия случай, Комисията отбелязва, че съгласно изявленията на Arkema, които са в съответствие с други доказателства, по време на състоялата се на 18 май 2000 г. в Turku многостранна среща е постигнато общо съгласие за запазването на равнището на цените през цялата 2000 г. и че следователно може да се счита, че въздействието върху цените е продължило поне през втората половина на 2000 г. (съображение 357 от обжалваното решение). Ето защо датата 31 декември 2000 г. е възприета като дата на прекратяване на нарушението, по-специално по отношение на жалбоподателя (съображение 360 от обжалваното решение).

173    Жалбоподателят твърди по същество, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и грешка при преценката на фактите, като е установила, че картелът е продължил да съществува след срещата на 18 май 2000 г.

174    В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика член 81 ЕО е приложим и спрямо споразуменията, които продължават да пораждат последици след формалното им прекратяване (Решение на Съда от 3 юли 1985 г. по дело Binon, 243/83, Recueil, стр. 2015, точка 17 и Решение на Общия съд от 10 март 1992 г. по дело Montedipe/Комисия, T‑14/89, Recueil, стр. II‑1155, точка 231).

175    По-конкретно Комисията може с право да установи, че картелът продължава да поражда последици след формалното прекратяване на срещите на тайно договаряне, доколкото предвиденото по време на тези срещи увеличаване на цените се прилага за последващ период (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947, точка 186).

176    В настоящия случай, доколкото Комисията е установила, че по време на срещата на 18 май 2000 г. е постигнато общо съгласие за запазването на равнището на цените през втората половина на 2000 г., тя е могла основателно да заключи, че последиците от картела са продължили до 31 декември 2000 г.

177    Този извод не се поставя под въпрос от доводите на жалбоподателя, изведени, на първо място, от изтъкнатите от Комисията недостатъчни доказателства.

178    Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва съдържанието на разглежданата неформална среща, нито участието си в нея. В това отношение той неправилно твърди, че изявленията на Arkema, които се позовават на „съгласие“, не предполагат съществуването на обща воля на участниците относно продължаването на последиците от споразумението. Всъщност такъв довод противоречи на съдържанието на тези изявления, които са свързани с „последни обсъждания“ относно цените за 1 януари 2001 г. и „общо съгласие“ за запазването на тяхното равнище (съображение 282 от обжалваното решение).

179    Също неправилно жалбоподателят се позовава на твърдяно противоречие между сведенията на Arkema за съгласието относно цените и другите му изявления, според които срещата в Turku е била „повод за определени производители да покажат, че времената са се променили“ и „да отбележат прекратяването на сътрудничеството и така да преустановят контролираното регулиране на пазара“. Последните изявления, които са свързани с намерението да се сложи край на антиконкурентното поведение и които така отбелязват формалното прекратяване на картела, не означават, че липсва съгласие за запазването на последиците му до края на годината.

180    Освен това, обратно на твърдяното от жалбоподателя, изявленията на Arkema са в съответствие с други данни от преписката, по-специално с потвърдената от няколко предприятия и неоспорвана от жалбоподателя информация, че в рамките на срещите, състояли се по времето около сесиите на CEFIC — провеждани два пъти годишно, цените са били установявани обикновено за следващите шест месеца (съображение 357 от обжалваното решение).

181    В това отношение следва да се посочи, че при наличието на съвкупност от непротиворечиви улики, които установяват съществуването на картел, е необходимо действително надеждно обяснение, за да се докаже, че по време на дадена среща са се случили напълно различни неща от случилите се при предходните срещи, при положение че всички тези срещи събират същия кръг участници, провеждат се в рамките на еднакви външни обстоятелства и имат безспорно една и съща цел (заключение на съдия M. Vesterdorf, изпълняващ функцията на генерален адвокат по делото, по което е постановено Решение на Общия съд от 24 октомври 1991 г. по дело Rhône-Poulenc/Комисия, T‑1/89, Recueil, стр. II‑867, II‑954).

182    Във всеки случай сведението, че няколко конкуренти са продължили тайното договаряне поне до края на 2000 г. въпреки неговото формално прекратяване, е потвърдено от наличието на някои двустранни контакти след срещата на 18 май 2000 г. (съображение 357 от обжалваното решение).

183    В това отношение доводът на жалбоподателя, който цели да установи правомерния характер на един от тези контакти, а именно срещата му с FMC Foret, не може да постави под въпрос извода на Комисията относно продължаването на последиците на картела, тъй като посоченият извод не е основан на този изолиран факт, който представлява само второстепенен елемент в изтъкнатата от Комисията съвкупност от улики.

184    Жалбоподателят не може също основателно да твърди, че по време на двустранна среща с Degussa през май или юни 2000 г. (съображения 283—285 от обжалваното решение) е посочил, че „вече не е възможно, въз основа на обсъждания между производителите на пазара, да се извършва разпределяне и преразпределяне на капацитета“.

185    В това отношение е достатъчно да се констатира, че тази изразена от жалбоподателя по време на двустранен контакт позиция, която впрочем може да се тълкува като отбелязваща трудностите за запазване на картела, не доказва, че той публично се е разграничил от нарушението, прекратявайки по този начин участието си в картела.

186    От тези съображения е видно, че Комисията е установила надлежно, че срещата на 18 май 2000 г. е довела до общо съгласие за запазването на равнището на цените и че следователно картелът е продължил да поражда последици през втората половина на 2000 г.

187    Този извод не се опровергава от доводите на жалбоподателя, изведени, на второ място, от липсата на анализ на прилаганите на пазара през съответния период действителни цени, както и от наличието в преписката на сведения относно конкурентния характер на пазара.

188    Всъщност, доколкото Комисията е установила, че равнищата на цените, които са били предмет на общо съгласие по време на разглежданата среща, е трябвало да се прилагат през втората половина на 2000 г., тя е могла да констатира продължаването на последиците на картела през този период, без да е била длъжна да установява, че картелът е оказал конкретно въздействие върху прилаганите цени (вж. в този смисъл Решение по дело Bolloré и др./Комисия, точка 175 по-горе, точка 186).

189    Обратно на твърдяното от жалбоподателя, щом като този извод е основан на надлежно установеното съображение, свързано със съществуването на обща воля на страните за продължаване на последиците на картела, въпреки неговото формално прекратяване, той не обръща тежестта на доказване и поради това не може да противоречи на принципа на презумпцията за невиновност.

190    С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че изтъкнатите от жалбоподателя доводи не поставят под въпрос извода на Комисията, че нарушението е продължило до 31 декември 2000 г.

191    Следователно това твърдение за нарушение също не може да бъде прието.

192    В рамките на разглеждането на първото и второто правно основание следва да се приеме, че Комисията не е установила надлежно участието на жалбоподателя в нарушението през периода от 31 януари 1994 г. до май 1995 г.

193    Първото и второто правно основание следва да се отхвърлят в останалата част.

194    Следователно трябва да се отмени член 1, буква м) от обжалваното решение, доколкото в нея Комисията е установила участието на жалбоподателя в нарушението през периода преди май 1995 г., и да се измени размерът на глобата, която му е наложена в член 2, буква з) от обжалваното решение, за да се вземе предвид по-малката продължителност на участието му в нарушението. Конкретните последици от това изменение са уточнени в точки 440 и 441 по-долу.

 По твърдяното нарушение на правото на защита

 Доводи на страните

195    В рамките на петото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията му е отказала достъп, от една страна, до част от представените от Degussa документи по преписката, и от друга страна, до дадените от другите засегнати предприятия отговори на изложението на възраженията. Този отказ представлявал нарушение на правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на член 27, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

196    На първо място, жалбоподателят твърди, че е имал ограничен достъп до представените от Degussa документи, които съдържат неговите вътрешни месечни доклади относно пазара на ВП за 2000 г. Комисията допуснала грешка при прилагане на правото и грешка при преценката, като отказала на жалбоподателя пълен достъп до тези документи.

197    Разглежданата информация не можела обективно да се счита за поверителна, тъй като ставало въпрос за датиращи от поне пет години доклади, отразяващи краткосрочни стратегии. Що се отнася до сходната информация на жалбоподателя, Комисията приела, че след три години тя вече не можела да се счита за поверителна.

198    Освен това поверителният характер на даден документ не представлявал абсолютна пречка за неговото разгласяване. Правото на защита на жалбоподателя имало предимство пред поверителността на данните. Възможно било да се вземат подходящи мерки, за да се защити поверителността на информацията.

199    Документът на Degussa бил релевантен, за да се определи дали е извършено нарушение след срещата в Turku на 18 май 2000 г., и следователно бил абсолютно необходим за защитата на жалбоподателя. Извлеченията от документите на Degussa, които се отнасят до 2000 г., посочвали, че пазарът бил конкурентен, което можело да позволи да се отхвърли съществуването на нарушение през този период.

200    На второ място, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и неговото право на защита, като му е отказала достъп до дадените от другите засегнати предприятия отговори на изложението на възраженията.

201    Комисията погрешно посочила, че такъв достъп не се изисква по общностното право. В предходни производства тя оповестила отговорите на изложение на възраженията. Точка 27 от Известие на Комисията относно правилата за достъп до преписката на Комисията при производства по членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО], членове 53, 54 и 57 от Споразумението за ЕИП и Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (ОВ C 325, 2005 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 220), била незаконосъобразна, доколкото изключвала по принцип достъпа до въпросните отговори.

202    Жалбоподателят поддържа, че е било възможно дадените от другите засегнати предприятия отговори на изложението на възраженията да подкрепят становището му относно продължителността на нарушението, тъй като другите предприятия също са оспорили началната и крайната дата на картела, и по-специално продължаването на нарушението между 18 май и 31 декември 2000 г.

203    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

204    Съгласно член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003:

„Правото на защита на засегнатите страни се съблюдава в хода на цялото производство. На тях се предоставя правото на достъп до материалите по [преписката на] Комисията при условия на зачитане на законния интерес на предприятията от опазване на техните търговски тайни […]“.

205    Съгласно постоянната съдебна практика като следствие от принципа за спазване на правото на защита правото на достъп до преписката предполага, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, Recueil, стр. I‑11177, точки 125—128 и Решение на Общия съд от 29 юни 1995 г. по дело Solvay/Комисия, T‑30/91, Recueil, стр. II‑1775, точка 81).

206    Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 97 по-горе, точка 68).

207    Що се отнася до уличаващите документи, несъобщаването на документ съставлява нарушение на правото на защита само ако засегнатото предприятие докаже, от една страна, че Комисията се е основала на този документ в подкрепа на твърдението си за нарушение, и от друга страна, че това твърдение може да бъде доказано само въз основа на този документ. Ето защо задача на засегнатото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако този несъобщен документ трябва да бъде изключен като доказателство (Решение по дело Aalborg Portland и др./ Комисия, точка 97 по-горе, точки 71—73).

208    За сметка на това, що се отнася до несъобщаването на оневиняващ документ, засегнатото предприятие трябва само да докаже, че неговото неразгласяване е могло да повлияе в негов ущърб върху развитието на производството и върху съдържанието на решението на Комисията. Достатъчно е предприятието да установи, че е могло да използва посочените оневиняващи документи в своя защита (Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 318 и Решение по дело Hercules Chemicals/Комисия, точка 85 по-горе, точка 81), като докаже по-специално, че е могло да се позове на обстоятелства, които не съвпадат с преценките, направени от Комисията на етапа на изложението на възраженията, и следователно да повлияе — независимо по какъв начин — върху преценките в решението (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 97 по-горе, точка 75).

209    В рамките на настоящото правно основание жалбоподателят твърди, че не е имал достъп, от една страна, до част от представените от Degussa документи по преписката на Комисията, и от друга страна, до дадените от другите засегнати предприятия отговори на изложението на възраженията.

–       По достъпа до документите на Degussa

210    От преписката е видно, че в хода на административното производство жалбоподателят е поискал достъп до свързаните с периода на нарушението доклади на отдела по продажбите на Degussa.

211    Комисията е предоставила пълен достъп до документите за 1996—1999 г., но е оповестила единствено извлечения от документите за 2000 г. и 2001 г., считани за поверителни по молба на Degussa.

212    В рамките на настоящото правно основание жалбоподателят критикува отказа да му се предостави достъп до пълния вариант на документите за 2000 г., като се позовава, от една страна, на нарушение на член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003, и от друга страна, на нарушение на правото му на защита.

213    Следва да се напомни, че предвиденото в член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 право на достъп до преписката спада към процесуалните гаранции, които имат за цел да закрилят правото на защита, и по-конкретно да гарантират ефективното упражняване на правото на изслушване.

214    Така достъпът до преписката не е самоцел, а е насочен към закрила на правото на защита (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 156).

215    Следователно жалбоподателят може — изтъквайки отказа на пълен достъп до разглежданите документи — да се позовава на нарушение на член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 само доколкото тези документи могат да бъдат релевантни за неговата защита, което той трябва да докаже.

216    В това отношение жалбоподателят твърди, че е възможно разглежданите документи да съдържат улики относно конкурентния характер на пазара на ВП през втората половина на 2000 г., които могат да представляват оневиняващи доказателства, що се отнася до продължаването на нарушението през този период. Той посочва, че оповестените извлечения от тях вече показват, че пазарът на ВП е бил конкурентен през 2000 г., тъй като производствените разходи са се увеличили, а цените са останали същите.

217    Както бе констатирано в точка 188 по-горе обаче, доколкото Комисията е установила надлежно, че по време на срещата в Turku съществува общо съгласие относно запазването на равнищата на цените през втората половина на 2000 г., тя е могла основателно да заключи, че последиците от картела са продължили да съществуват до края на този период, без да е длъжна да вземе предвид евентуални улики, произтичащи от обстоятелството, че целите на посоченото съгласие не са могли да бъдат постигнати.

218    Следователно уликите относно положението на пазара през втората половина на 2000 г., и по-специално относно равнището на прилаганите от засегнатите предприятия цени, не могат да повлияят по какъвто и да е начин върху преценката на Комисията за продължаване на нарушението до края на 2000 г. Ето защо тези улики не биха могли да представляват оневиняващи доказателства, що се отнася до продължаването на картела през този период.

219    Следователно, тъй като жалбоподателят не е установил, че е могъл да се позове на изведени от разглежданите документи доказателства за своята защита, настоящото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се разгледат доводите му, изведени от твърдяна грешка на Комисията при преценката на поверителния характер на тези документи.

–       По достъпа до отговорите на другите засегнати предприятия на изложението на възраженията

220    От преписката е видно, че в хода на административното производство Комисията е отхвърлила искането на жалбоподателя да получи достъп до неповерителните варианти на отговорите на изложението на възраженията, дадени от другите предприятия — негови адресати.

221    Жалбоподателят поддържа, че този отказ на достъп е нарушил правото му на защита, тъй като разглежданите отговори можели да съдържат оневиняващи доказателства.

222    Следва да се напомни, че изложението на възраженията е акт, предназначен да очертае предмета на образуваното срещу дадено предприятие производство и да осигури ефективното упражняване на правото на защита (вж. Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, T‑69/04, Сборник, стр. II‑2567, точка 80 и цитираната съдебна практика).

223    В тази перспектива адресатите на изложението на възраженията се ползват от процесуални гаранции, в приложение на принципа на спазването на правото на защита, сред които е правото на достъп до документите от преписката на Комисията.

224    Отговорите на изложението на възраженията не са част от самата преписка по разследването (Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 214 по-горе, точка 380).

225    Що се отнася до документите, които не са част от преписката, образувана към момента на уведомяването за изложението на възраженията, Комисията е длъжна да разкрие посочените отговори на други засегнати страни само ако се окаже, че те съдържат нови уличаващи или оневиняващи доказателства.

226    В това отношение, от една страна, относно новите уличаващи доказателства съгласно постоянната съдебна практика, ако Комисията възнамерява да се позове на доказателство, изведено от отговор на изложение на възраженията, за да установи наличието на нарушение, на другите участващи в тази процедура предприятия трябва да се даде възможност да се произнесат по това ново доказателство (Решение на Общия съд по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 214 по-горе, точка 386 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Avebe/ Комисия, T‑314/01, Recueil, стр. II‑3085, точка 50).

227    От друга страна, относно новите оневиняващи доказателства съгласно същата съдебна практика Комисията не е длъжна да предостави достъп до тях по своя собствена инициатива. В хипотезата, при която в хода на административното производство Комисията е отхвърлила искане на жалбоподателя за предоставяне на достъп до документи, които не се съдържат в преписката по разследването, нарушение на правото на защита може да се констатира само ако се установи, че административното производство е могло да доведе до различен резултат, в случай че жалбоподателят е имал достъп до въпросните документи в хода на това производство (Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 214 по-горе, точка 383).

228    Освен това жалбоподателят не може да се позовава на съображението, произтичащо от Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 97 по-горе (точка 126), че Комисията не може сама да определя документите от полза за защитата на засегнатото предприятие. Посоченото съображение, свързано с документите от преписката на Комисията, не може да се прилага за отговорите, дадени от други засегнати предприятия на изложените от Комисията възражения.

229    Следователно, обратно на твърдяното от жалбоподателя, основаните на спазването на принципа на равни процесуални възможности и на спазването на правото на защита съображения не могат по принцип да доведат до задължение на Комисията да разкрие съответните отговори на други страни, за да могат те да проверят липсата на евентуални оневиняващи доказателства.

230    Доколкото жалбоподателят се позовава на оневиняващи доказателства, за които твърди, че са налице в неоповестените отговори, той следва да предостави първоначална улика за ползата на тези документи за защитата му.

231    По-специално той трябва да посочи въпросните потенциални оневиняващи доказателства или да предостави косвено доказателство в подкрепа на тяхното съществуване и следователно на тяхната полза за нуждите на производството (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точки 351—359).

232    В настоящия случай жалбоподателят твърди, че отговорите на другите предприятия на изложението на възраженията можели да подкрепят доводите му, които целят да докажат по-малката продължителност на нарушението. По-специално той посочва, че някои други предприятия са оспорили началната и крайната дата на картела, поставяйки под въпрос по-специално анализа на Комисията относно продължаването на картела до края на 2000 г. Освен това той твърди, че съответните отговори биха могли да съдържат доказателства от естество да изяснят от друга гледна точка съществуването на нарушението през втората половина на 2000 г., по-специално предвид липсата на доказателство за въздействие върху за цените през този период.

233    От съдебната практика обаче следва, че самото обстоятелство, че другите засегнати предприятия по същество са изтъкнали същите доводи като тези на жалбоподателя относно продължителността на нарушението, не е достатъчно, за да се приемат тези доводи като оневиняващи доказателства (вж. в този смисъл Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 231 по-горе, точки 353 и 355).

234    Освен това обстоятелството, че някои предприятия са успели да докажат в отговора си на изложението на възраженията, че участието им в твърдените нарушения не е надлежно установено, не означава по никакъв начин, че тези отговори съдържат доказателства от естество да дадат различна светлина на преките писмени доказателства, на които Комисията се е основала по отношение на други предприятия (Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 214 по-горе, точка 405).

235    Още повече че в настоящия случай доводите, изтъкнати от другите засегнати предприятия в отговорите им на изложението на възраженията, са отхвърлени от Комисията в обжалваното решение. Всъщност при това положение евентуални коментари, които жалбоподателят би могъл да направи, като се основава на тези отговори, биха могли да съдържат само доказателства, които вече изцяло са взети предвид от Комисията, без да могат да доведат производството до различен резултат.

236    Освен това — както вече бе посочено в точки 188, 217 и 218 по-горе — евентуалните сведения относно конкурентния характер на пазара и равнищата на прилаганите цени между 18 май и 31 декември 2000 г., по време на крайния период на картела, не могат да повлияят върху извода на Комисията, че картелът е продължил да съществува през този период, и поради това не могат да се считат за оневиняващи доказателства.

237    От тези съображения следва, че изтъкнатите от жалбоподателя доводи не съдържат първоначално косвено доказателство за полезността за защитата му на дадените от другите засегнати предприятия отговори на изложението на възраженията.

238    Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил, че обстоятелството, че не е имал достъп до тези отговори, е могло да навреди на неговата защита.

239    Доколкото жалбоподателят се позовава на погрешно прилагане на точка 27 от Известие на Комисията относно правилата за достъп до преписката на Комисията при производства по членове 81 ЕО и 82 ЕО, членове 53, 54 и 57 от Споразумението за ЕИП и Регламент № 139/2004, или при условията на евентуалност — на нейната незаконосъобразност, достатъчно е да се напомни, че разглежданото изложение на възраженията, на което впрочем не е направено позоваване в обжалваното решение, е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 22 декември 2005 г. и следователно не може ratione temporis да се приложи за спорния отказ на достъп от 4 май 2005 г.

240    Поради това доводите на жалбоподателя относно посоченото изложение на възраженията са неотносими.

241    С оглед на гореизложеното твърдението за нарушение, изведено от отказа на достъп до дадените от другите засегнати предприятия отговори на изложението на възраженията, както и настоящото правно основание в неговата цялост, трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 По твърдените грешки при определянето на основния размер на глобата

 Доводи на страните

242    Четвъртото правно основание се състои от четири твърдения за нарушения, свързани с направените от Комисията в рамките на определянето на размера на глобата преценки, що се отнася, първо, до тежестта на нарушението, второ, до неговата продължителност, трето, до възпиращия ефект на глобата и четвърто, до неотчитането на сътрудничеството на жалбоподателя като смекчаващо обстоятелство.

243    На първо място, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото и при преценка на фактите в рамките на оценката на тежестта на нарушението. Следователно основният размер на глобата бил прекомерен и непропорционален.

244    От една страна, в рамките на определянето на началния размер Комисията не взела предвид факта, че продължителността на картела била по-кратка, що се отнася до НПБ, отколкото що се отнася до ВП. Началният размер бил установен с оглед на размера на пазарите на ВП и на НПБ, разглеждани общо, в рамките на ЕИО през 1999 г., без да се вземе предвид обстоятелството, че картелът е бил с по-кратка продължителност, що се отнася до НПБ. Тъй като пазарът на ВП представлявал между 60 % и 65 % от пазарите на двата продукта, разглеждани общо, Комисията трябвало да намали началния размер, за да отрази периодите на нарушение, през които пазарът на ВП е бил единственият засегнат пазар.

245    От друга страна, Комисията не проверила какво е отражението на картела върху пазара. Такава проверка била необходима за всички периоди, различни от тези, през които споразуменията относно цените са били действително прилагани, а именно между август 1997 г. и 18 май 2000 г. за ВП и между 14 май 1998 г. и 19 декември 1999 г. за НПБ. В обжалваното решение Комисията впрочем посочила, че не било възможно да се определят действителните последици от нарушението (съображение 455 от обжалваното решение), без обаче да изложи мотиви за тази констатация.

246    Следователно, доколкото Комисията не е установила, че нарушението е оказало въздействие върху цените през началния и крайния период на картела, тя трябвало да намали размера на глобата. Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като нито е изследвала дали антиконкурентните практики са приложени, нито е опитала да определи в количествено отношение последиците им за пазара.

247    Освен това обжалваното решение не съдържало мотиви относно определянето на началния размер от 50 милиона евро, тъй като Комисията само посочвала, че такава била сумата, „която следва да се наложи“. Този размер бил непропорционален с оглед на Насоките и практиката на Комисията по вземане на решения.

248    На второ място, според жалбоподателя в рамките на определянето на размера на неговата глоба Комисията можела да вземе предвид само периода от февруари 1998 г. до май 2000 г.

249    Всъщност, от една страна, Комисията представила само доказателства за нарушението, извършено от жалбоподателя между август 1997 г. и 18 май 2000 г. От друга страна, жалбоподателят бил първото предприятие, което е представило доказателства за съществуването на картел между август 1997 г. и февруари 1998 г. Следователно този период не можел да бъде взет предвид при определянето на размера на неговата глоба.

250    На трето място, Комисията не е мотивирала изобщо увеличаването на размера на глобата с оглед на възпиращия ефект. Тя не е обяснила защо това увеличаване е необходимо, и по-специално не е обяснила защо би било възможно повторното извършване на нарушението при липсата на такова увеличаване.

251    Разглежданото увеличаване било прекомерно и непропорционално с оглед на целта да се предотврати повторното извършване на нарушението. Размерът на глобата преди това увеличаване щял да бъде явно достатъчен, за да има тя възпиращ ефект, независимо от оборота и средствата на жалбоподателя.

252    На четвърто място, жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид напълно сътрудничеството му в рамките на производството в приложение на Известието относно сътрудничеството. Тя е трябвало да вземе предвид това сътрудничество извън рамките на посоченото известие, в противен случай нарушавала Насоките, както и принципите на пропорционалност и на равно третиране.

253    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

–       По преценката на тежестта на нарушението и на началния размер на глобата

254    Съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определяне на размера на глобата се взимат предвид тежестта и продължителността на нарушението.

255    Съгласно постоянната съдебна практика тежестта на дадено нарушение се определя, като се взимат предвид голям брой фактори, по отношение на които Комисията разполага с право на преценка, като специфичните обстоятелства по преписката, нейния контекст и възпиращия ефект на глобите (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 241 и Решение на Съда от 10 май 2007 г. по дело SGL Carbon/Комисия, C‑328/05 P, Сборник, стр. I‑3921, точка 43).

256    Съгласно точка 1 A, първа алинея от Насоките „[п]ри оценяване на тежестта на нарушението трябва да бъд[ат] взе[ти] предвид неговият характер, неговото действително отражение върху пазара, където това може да бъде определено, а също така да бъде взет предвид и размерът на съответния географски пазар“.

257    В настоящия случай, за да квалифицира нарушението като много сериозно, Комисията е взела предвид характера на извършеното нарушение, което се състои от действия, които са сред най-сериозните нарушения по член 81 ЕО, фактът, че то обхваща цялата ЕИО, в която пазарите на ВП и на НПБ, разглеждани общо, представляват значителна обща стойност, и фактът, че посоченото нарушение би трябвало да е оказало въздействие върху пазара, макар то да не може да бъде определено (съображения 453—457 от обжалваното решение).

258    По-нататък по принцип началният размер на глобата се определя за всеки участник в зависимост по-специално от неговата конкретна тежест на пазара. За жалбоподателя, който е най-големият производител на пазарите на ВП и НПБ, разглеждани общо, е определен начален размер от 50 милиона евро (съображения 460—462 от обжалваното решение).

259    На първо място, жалбоподателят оспорва тези преценки, като твърди, че Комисията е трябвало да вземе предвид обстоятелството, че картелът е бил с по-кратка продължителност относно НПБ, отколкото относно ВП и че пазарът на ВП представлявал между 60 % и 65 % от пазарите на двата продукта, разглеждани общо.

260    Следва да се отбележи, че макар началният размер да се определя в зависимост от тежестта на цялото нарушение, в случай на едно-единствено и продължавано нарушение може да се окаже подходящо да се отрази на този етап от определянето на размера на глобата променливата интензивност на неправомерното поведение (вж. в този смисъл Решение по дело BPB/Комисия, точка 89 по-горе, точка 364).

261    В настоящия случай в съображение 331 от обжалваното решение Комисията е посочила, че „като остава убедена, че разглежданото нарушение представлява едно-единствено нарушение, което обхваща едновременно ВП и НПБ“, за определянето на размера на глобата тя е взела предвид „обстоятелството, че картелът относно НПБ е започнал по-късно, отколкото този относно [ВП] и е приключил преди него“.

262    Така, обратно на твърдяното от жалбоподателя, при определянето на размера на глобата Комисията е взела предвид обстоятелството, че свързаното с НПБ поведение е било с по-кратка продължителност по отношение на цялото нарушение.

263    Жалбоподателят не може основателно да твърди, че в действителност Комисията не е постъпила по този начин, поради единственото обстоятелство че в съображения 457—462 от обжалваното решение е налице позоваване на размера на пазарите на ВП и на НПБ, разглеждани общо, и не се посочва точният начин, по който продължителността на тайното договаряне, свързано с единия или с другия от тези продукти, е била отразена при определянето на началния размер на глобата.

264    Всъщност, от една страна, в мотивите на решението си Комисията не е длъжна да представя цифрови данни или по-подробно изложение относно начина за изчисляване на глобата (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Cascades/Комисия, C‑279/98 P, Recueil, стр. I‑9693, точка 50).

265    От друга страна, в отговор на поставения от Общия съд писмен въпрос, Комисията е уточнила, че тя действително е избрала да вземе предвид различната продължителност на свързаното с НПБ поведение не в рамките на увеличаването на размера на глобата с оглед на продължителността, а при определянето на началния размер, като уточнява, че става въпрос само за един от факторите, взети предвид за определянето на началния размер на подходящо равнище.

266    В това отношение, като твърди, че отчитането на ограничената продължителност на поведението на пазара на НПБ трябвало да се изрази чрез пропорционално намаляване на началния размер на глобата, жалбоподателят пренебрегва съдебната практика, съгласно която определянето на подходящ начален размер не може да бъде резултат от обикновено аритметично пресмятане, тъй като размерът на засегнатия пазар представлява впрочем само един от факторите, който може да бъде взет предвид, за да се определи този размер (вж. в този смисъл Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 255 по-горе, точка 243).

267    Следователно твърдението за нарушение, изведено от неотчитането на ограничената продължителност на свързаното с НПБ поведение, не е основателно.

268    На второ място, жалбоподателят твърди, че началният размер на глобата, определен на 50 милиона евро, е непропорционален с оглед на Насоките, както и с оглед на по-ранната практика на Комисията, и че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано в това отношение.

269    В това отношение, що се отнася до по-ранната практика, на която жалбоподателят се позовава, следва да се напомни, че Комисията разполага със свобода на преценка при определяне на размера на глобите, с цел да насочи поведението на предприятията към спазване на правилата в областта на конкуренцията. Следователно обстоятелството, че в миналото Комисията е прилагала глоби с определен размер за определени видове нарушения, не може да я лиши от възможността по всяко време да увеличи този размер, за да гарантира прилагането на политиката на конкуренция и да засили възпиращия ефект на глобите (вж. Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело SGL Carbon/Комисия, T‑68/04, Сборник, стр. II‑2511, точка 49 и цитираната съдебна практика).

270    Относно Насоките следва да се отбележи, че тъй като в настоящия случай става въпрос за нарушение, квалифицирано като много сериозно — квалификация, която жалбоподателят не е оспорил — начален размер от 50 милиона евро не може да се счита за явно непропорционален с оглед на предвидената в Насоките скала.

271    Що се отнася до твърдението за непълнота на мотивите на обжалваното решение във връзка с определянето на началния размер на наложената на жалбоподателя глоба, съгласно постоянната съдебна практика условията на това съществено процесуално изискване са изпълнени, когато Комисията посочи в решението си факторите за преценка, които са ѝ дали възможност да определи тежестта и продължителността на нарушението (вж. Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 208 по-горе, точка 463 и цитираната съдебна практика).

272    В настоящия случай Комисията е изпълнила тези изисквания, като е посочила в съображения 453—462 от обжалваното решение факторите, които са ѝ дали възможност да определи тежестта на съответното нарушение, а именно тези, свързани с неговия характер, обхват и размер на съответните пазари, и като е обяснила как се прилагат те в настоящия случай.

273    Освен това по отношение на мотивирането на началния размер като абсолютна стойност следва да се напомни, че глобите са инструмент на политиката на Комисията на конкуренция и тя трябва да може да разполага със свобода на преценка при определянето на техния размер, за да насочи поведението на предприятията към спазване на правилата за конкуренция. Ето защо от Комисията не може да се изисква да излага в това отношение мотиви, различни от мотивите относно тежестта и продължителността на нарушението (Решение от 8 октомври 2008 г. по дело SGL Carbon/Комисия, точка 269 по-горе, точка 32).

274    Следователно второто твърдение за нарушение е лишено от основание.

275    На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка, като не е разгледала действително отражение на картела върху пазара, що се отнася до периодите, различни от тези, през които според жалбоподателя споразуменията относно цените действително са прилагани, а именно между август 1997 г. и 18 май 2000 г. за ВП и между 14 май 1998 г. и 19 декември 1999 г. за НПБ.

276    Той твърди, че Комисията е била длъжна да разгледа степента, в която цените са били засегнати, или поне да прецени вероятността от действително въздействие върху пазара през посочените периоди.

277    В това отношение следва да се напомни, че макар наличието на действително отражение на нарушението върху пазара да е фактор, който трябва да бъде взет предвид за преценката на тежестта на нарушението, той представлява само един от критериите, наред с други, като присъщия характер на нарушението и размера на географския пазар. Също така от точка 1 А, първа алинея от Насоките е видно, че това отражение следва да бъде взето предвид само когато може да бъде определено.

278    Следва да се посочи също, че хоризонталните ценови картели или картели за подялба на пазари — като разглежданото в настоящия случай нарушение — могат да бъдат квалифицирани като много сериозни нарушения въз основа само на присъщия им характер, без Комисията да бъде задължена да доказва действително отражение на нарушението върху пазара. Действителното отражение на нарушението е само един от факторите и ако може да бъде определено, би позволило на Комисията да увеличи началния размер на глобата над вероятния минимален размер от 20 милиона евро (Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точки 74 и 75).

279    В настоящия случай от съображение 455 от обжалваното решение е видно, че Комисията е приела, че не е възможно да се определи действителното въздействие върху пазара на ЕИО на всички разглеждани споразумения, представляващи нарушение, и че следователно тя не се е основала специално на такова въздействие, по-конкретно с оглед на съображението, че действителното въздействие трябва да се взема предвид само когато може да бъде определено.

280    В същото съображение Комисията твърди, че европейските производители са прилагали тайните споразумения и че това наистина е оказало въздействие върху пазара, макар действителното въздействие да е било „трудно ex hypothesi за определяне“.

281    Освен това в съображение 457 от обжалваното решение, в което се съдържа изводът относно квалификацията на нарушението като много сериозно, Комисията се е позовала не само на характера на нарушението, географския обхват и размера на пазара, но и на обстоятелството, че нарушението „[трябва] да е оказало въздействие“.

282    В това отношение следва да се отбележи, че тъй като разглежданият картел е прилаган на цялата територия на ЕИО и е имал за цел подялба на пазарни дялове и на клиенти, както и за определяне на целеви цени, Комисията е могла основателно да квалифицира нарушението като много сериозно с оглед на неговия характер, без да е длъжна да доказва действителното му отражение върху пазара.

283    Така констатирането от Комисията на обстоятелството, че нарушението в неговата цялост „[трябва] да е оказало въздействие“ върху пазара, може да се разглежда само като допълнителна улика, взета предвид при определянето на неговата тежест.

284    Освен това жалбоподателят не оспорва тази констатация сама по себе си, а твърди единствено, че Комисията трябвало да признае факта, че нарушението не е имало действителни последици през определени периоди и да вземе това предвид при определянето на началния размер.

285    Следователно тези доводи в действителност не са насочени срещу квалификацията на нарушението като много сериозно, а целят да поставят под въпрос наложената от Комисията глоба в зависимост от неговата тежест.

286    В това отношение следва да се посочи, че макар действителното отражение на нарушението, ако може да бъде определено, да представлява един от факторите, които могат да доведат до увеличаване на началния размер на глобата над вероятния минимален размер, в настоящия случай от съображение 455 от обжалваното решение следва ясно, че разглежданото отражение не може да бъде определено и следователно не може да бъде взето предвид при определянето на размера на глобата.

287    Доколкото жалбоподателят се позовава на Решение от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия (T‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точки 241—254), в което Общият съд е намалил размера на глобата, определен в зависимост от тежестта на нарушението, след като установява, че Комисията е определила този размер с оглед на действителното отражение върху пазара, когато това обстоятелство не е било доказано за цялата продължителност на нарушението, следва да се отбележи, че за разлика от обстоятелствата по делото, довело до постановяването на посоченото решение, в настоящия случай Комисията не се е основала на действително отражение на нарушението върху пазара, за да определи размера на глобата.

288    Освен това, тъй като става въпрос за факултативен фактор в рамките на определянето на размера на глобата, жалбоподателят не може основателно да упрекне Комисията, че не е изяснила мотивите за извода си относно невъзможността да бъде определено действителното отражение на нарушението.

289    Всъщност, като установява началния размер на наложената на жалбоподателя глоба, Комисията е могла основателно да изключи разглеждания фактор, без да е длъжна да обоснове този избор, и да се основе на други елементи като характера на нарушението, географския обхват и размера на пазара.

290    Следователно жалбоподателят неправилно твърди, че Комисията е била длъжна да определи действителното отражение на картела върху пазара и да вземе предвид липсата на такова отражение през определени периоди на нарушение или пък да изложи конкретните причини, обосновали извода ѝ, че посоченото отражение не може да бъде определено.

291    С оглед на всички тези съображения твърденията за нарушение, свързани с преценката на тежестта на нарушението и определянето на началния размер на глобата, не могат да бъдат приети.

–       По възпиращия ефект

292    Жалбоподателят твърди, че Комисията не е мотивирала увеличаването на размера на глобата с оглед на възпиращия ефект, тъй като не е обяснила необходимостта от това увеличаване предвид неговото конкретно положение и не е преценила вероятността от повторно извършване на нарушението. Освен това според жалбоподателя разглежданото увеличаване от 50 % е прекомерно с оглед на целта да се предотврати повторното извършване на нарушението и е непропорционално, независимо от размера на неговото предприятие.

293    Що се отнася до мотивите на обжалваното решение, следва да се отбележи, че Комисията е посочила, че глобите трябва да се определят в размер, който гарантира сериозен възпиращ ефект предвид размера на всяко предприятие (съображение 463 от обжалваното решение).

294    В същото съображение Комисията е възприела прилагането на коефициент за умножение от 1,5 към началния размер на наложената на жалбоподателя глоба с оглед на неговия значим размер, резултат от значителния му световен оборот през последната финансова година, предхождаща обжалваното решение.

295    Следва да се приеме, че с тези съображения Комисията е изложила надлежно факторите, взети предвид за увеличаване на размера на наложената на жалбоподателя глоба с цел осигуряване на възпиращо действие, като по този начин му позволява да узнае причините за това увеличаване, осъществено с оглед на неговото конкретно положение, и да защити правата си, а на съдилищата на Съюза — да упражнят контрол.

296    Всъщност в рамките на изложението на мотивите, обосноваващи размера на глобата, Комисията не е длъжна да посочи цифровите данни, които са я ръководили, по-специално относно търсения възпиращ ефект, при упражняването на нейното право на преценка (вж. в този смисъл Решение по дело Cascades/Комисия, точка 264 по-горе, точки 39—48 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Akzo Nobel/Комисия, T‑330/01, Recueil, стр. II‑3389, точка 125).

297    Що се отнася до обосноваността на обжалваното решение, следва първо да се напомни, че при определянето на размера на глобата Комисията трябва да следи за нейния възпиращ ефект (Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 106 и Решение по дело Archer Daniels Midland/Комисия, точка 158 по-горе, точка 63).

298    В това отношение Комисията може по-специално да вземе предвид размера и икономическата мощ на съответното предприятие (вж. в този смисъл Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 297 по-горе, точка 120 и Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 255 по-горе, точка 243).

299    Освен това точка 1 А, четвърта алинея от Насоките предвижда, че е необходимо да бъде взет предвид ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на значителни вреди на други оператори, и по-специално на потребителите, и да се определи глоба в размер, който гарантира, че тя има сериозен възпиращ ефект.

300    В настоящия случай относно твърдението на жалбоподателя за непропорционалния характер на разглежданото увеличаване, следва да се посочи, че щом като санкционираното нарушение отговаря на поведението, чиято незаконосъобразност Комисията твърди многократно от началото на първите ѝ действия в тази област, тя е могла да определи глобата в размер, който има сериозен възпиращ ефект, без да е длъжна да оцени вероятността за повторно извършване на нарушението от страна на жалбоподателя (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сборник, стр. II‑4949, точки 46 и 47).

301    По-нататък следва да се посочи, че Комисията разполага със свобода на преценка при определяне на размера на глобите с цел да насочи поведението на предприятията към спазване на правилата в областта на конкуренцията. В това отношение предвид размера на предприятието на жалбоподателя, за който свидетелства неговият особено значим световен оборот, разглежданото увеличение от 50 % не може да се счита за непропорционално с оглед на целта за постигане на възпиращ ефект.

302    Освен това, щом като разглежданото увеличение се основава на съображението, което не е взето предвид при определянето на началния размер, а именно необходимостта да се гарантира възпиращият характер на глобата предвид значителните общи средства на жалбоподателя, последният не може основателно да твърди, че целта за постигане на възпиращ ефект е взета предвид в достатъчна степен в началния размер.

303    С оглед на гореизложеното настоящото твърдение за нарушение не може да бъде прието.

–       По продължителността на нарушението

304    В съображение 467 от обжалваното решение Комисията установява, че жалбоподателят е участвал в дългосрочно нарушение, извършвано от 31 януари 1994 г. до 31 декември 2000 г., а именно през период от шест години и единадесет месеца. В резултат на това началният размер на глобата му е увеличен с 65 %, а именно с 10 % за всяка пълна година на участие в нарушението и с 5 % за останалия период.

305    От една страна, жалбоподателят оспорва тази преценка, като твърди, че Комисията не е доказала участието му в нарушението за периода преди август 1997 г., нито за периода след 18 май 2000 г.

306    Тъй като обаче това твърдение за нарушение съвпада напълно с изложените от жалбоподателя доводи в рамките на първите две, разгледани по-горе, правни основания относно продължителността на нарушението, то не следва да бъде разглеждано самостоятелно.

307    От друга страна, жалбоподателят твърди, че бил първото предприятие, което в рамките на своето сътрудничество с Комисията е представило доказателства за съществуването на картел между август 1997 г. и февруари 1998 г. Поради това според жалбоподателя Комисията не можела да взима предвид този период при определянето на размера на неговата глоба.

308    Съгласно точка 23, буква б), последна алинея от Известието относно сътрудничеството „ако едно предприятие предостави доказателства за неизвестни на Комисията преди това факти, които имат пряко отношение към тежестта или продължителността на предполагаемия картел, Комисията няма да вземе предвид тези факти при определяне на размера на глобата, която ще бъде наложена на предприятието, представило доказателствата“. [неофициален превод]

309    В настоящия случай жалбоподателят твърди по същество, че доказателствата за нарушението, които той е предоставил в рамките на своето сътрудничество, са имали пряко отношение към установяването на продължителността на картела, доколкото са позволили на Комисията да определи като начална дата на нарушението август 1997 г.

310    Следва да се отбележи, че този довод почива на съображението, че Комисията не е установила надлежно съществуването на нарушението през периода преди август 1997 г.

311    Тъй като обаче това съображение бе отхвърлено при разглеждането на първото правно основание (вж. точка 170 по-горе), настоящият довод също не може да бъде приет. Всъщност, доколкото Комисията е установила основателно, че картелът се е отнасял до периоди преди август 1997 г., представеното от жалбоподателя доказателство за последващия период не е могло да има пряко отношение към установяването на продължителността на картела.

312    С оглед на гореизложеното настоящото твърдение за нарушение, доколкото се отнася до продължителността на нарушението, не се нуждае от самостоятелно разглеждане спрямо разглеждането във връзка с първото и второто правно основание по-горе и не е основателно в останалата част.

–       По неотчитането на сътрудничеството на жалбоподателя извън Известието относно сътрудничеството

313    При условията на евентуалност по отношение на третото правно основание, изведено от неправилното прилагане на Известието относно сътрудничеството, което е разгледано по-долу, жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид напълно неговото сътрудничество извън приложното поле на това известие като смекчаващо обстоятелство.

314    В това отношение е достатъчно да се напомни, че що се отнася до нарушенията, които действително попадат в приложното поле на Известието относно сътрудничеството, заинтересованото лице по принцип не може основателно да упреква Комисията, че не е отчела степента на неговото сътрудничество като смекчаващо обстоятелство извън правната рамка на Известието относно сътрудничеството (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T‑15/02, Recueil, стр. II‑497, точка 586 и цитираната съдебна практика).

315    В настоящия случай това съображение важи в още по-голяма степен, тъй като Комисията е взела предвид сътрудничеството на жалбоподателя, като е намалила размера на глобата в приложение на Известието относно сътрудничеството. При това положение Комисията не може основателно да бъде упрекната, че не е приложила допълнително намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба извън приложното поле на посоченото известие.

316    Ето защо настоящото твърдение за нарушение и следователно четвъртото правно основание в неговата цялост не могат да бъдат приети.

 По прилагането на Известието относно сътрудничеството

 Доводи на страните

317    С настоящото правно основание се твърдят три нарушения, свързани, първо, с преценката на датата на искането на жалбоподателя за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, второ, с класирането му спрямо други две засегнати предприятия, и трето, със степента на предоставеното намаляване на глобата.

–       По преценката на датата на искането на жалбоподателя

318    Според жалбоподателя Комисията неправилно е приела, че искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е подадено на 4 април 2003 г. вместо на 3 април в 9.30 ч. — датата, на която той се е свързал с Комисията по телефона, като е признал участието си в нарушението и е пожелал спешна среща, за да представи устно доказателство.

319    Исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер трябвало да се разглеждат по реда на тяхното получаване, независимо от въпроса дали подалото искането лице е готово да предостави информацията писмено или устно. В настоящия случай жалбоподателят е направил своето искане по време на телефонен разговор на 3 април, който е бил последван от факс, изпратен същия ден в 13.24 ч., в който жалбоподателят е поискал спешна среща, за да направи устно изявление.

320    Отказът на Комисията да приеме такова искане като искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер санкционирало предприятието, пожелало да направи устно изявление, което изисквало време с оглед на организацията. Според жалбоподателя, когато дадено предприятие признава нарушение и желае да сътрудничи, като своевременно и в съгласуван с Комисията момент направи изявление, трябва да се счита, че неговата молба е подадена в момента, в който то е поискало среща с Комисията, за да направи своето изявление.

321    Устните изявления от страна на предприятията били признато средство за представяне на искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Следваният от Комисията в обжалваното решение подход обаче обезкуражавал предприятията да представят устни доказателства и противоречал на целите на Известието относно сътрудничеството. В настоящия случай жалбоподателят бил единственото предприятие, което е представило своите служители — преки свидетели за съществуването на картела, за да направят устни изявления и да отговорят на въпросите на Комисията.

322    Според жалбоподателя телефонното обаждане и факсът на 3 април потвърждавали искането му за определяне на среща, за да подаде молба за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, като посочвали естеството на информацията, която той възнамерявал да предостави на Комисията възможно най-бързо. Във втори факс, изпратен същия ден в 17.24 ч., жалбоподателят посочил, че бил готов да предостави незабавно информация и бил на разположение на Комисията за провеждането на обща среща същия ден или на следващия ден.

323    Така разглежданите съобщения ясно посочвали целта на срещата и естеството на информацията, която жалбоподателят възнамерявал да предостави на Комисията. Фактът, че самите те не съдържали информация за нарушението не бил релевантен.

324    Като отказала да приеме, че жалбоподателят е подал искането си за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на 3 април 2003 г. в 9.30 ч. или при условията на евентуалност в 13.24 ч., Комисията пренебрегнала присъщите на устно искане особености в нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и на точки 21—23 от Известието относно сътрудничеството.

325    Освен това Комисията нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа на добрата администрация. Жалбоподателят правомерно можел да вярва, че неговото искане ще се счита за направено в момента на неговото телефонно обаждане. При това положение Комисията е трябвало да уведоми жалбоподателя за начина, по който възнамерява да приложи Известието относно сътрудничеството, което щяло да му позволи да направи незабавно писмено искане по факса.

326    Като предоставя преференциално третиране на предприятието, изпратило документи по факса, Комисията нарушила принципа на равно третиране в ущърб на жалбоподателя, пожелал да представи устно доказателство.

327    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

–       По класирането на жалбоподателя спрямо други две засегнати предприятия

328    Според жалбоподателя Комисията неправилно е приела, че EKA Chemicals и Arkema са изпълнили посоченото в точка 21 от Известието относно сътрудничеството условие към момента на техните съответни искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

329    Комисията взела предвид само момента на подаването от EKA Chemicals и Arkema на исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и не проверила дали те са представили доказателство, което в значителна степен допълва, в нарушение на точки 21—23 от Известието относно сътрудничеството, член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и на нейното задължение за мотивиране.

330    Представените от EKA Chemicals и Arkema данни обаче не представлявали доказателства, които в значителна степен допълват наличните, и следователно не отговаряли на посоченото в точка 21 от Известието относно сътрудничеството условие.

331    Относно EKA Chemicals, по-голямата част от представените в неговия факс от 29 март 2003 г. и в неговото устно изявление от 31 март 2003 г. данни се отнасяли до споразуменията между двамата скандинавски производители и следователно не били релевантни за доказването на картел в ЕИО. Голяма част от информацията се отнасяла до факти, предхождащи началото на картела.

332    В обжалваното решение Комисията се основала на представените от EKA Chemicals данни само шест пъти, и то единствено относно периода преди август 1997 г. Тези доказателства имали ограничена стойност, тъй като били неподкрепени, неясни и неубедителни. В действителност Комисията използвала представените от EKA Chemicals доказателства само на 8 октомври 2004 г. Тъй като EKA Chemicals участвало в картела само до навлизането си на „континенталния пазар“ (съображение 364 от обжалваното решение), то не можело да предостави информация за този пазар.

333    Що се отнася до Arkema, нейните правни съветници изпратили на 3 април 2003 г. факс на Комисията, прилагайки тринадесет приложения, като посочили, че те съдържат документи относно нарушението.

334    Ставало въпрос за недатирани ръкописни бележки и записки, без заглавия, като някои били трудно четими и с лошо качество, дори непълни, а други съдържали неразбираеми без допълнителни обяснения символи или съкращения. Самата Комисия признала в писмото си, изпратено на жалбоподателя на 1 април 2005 г., че било трудно да се прочетат тези документи. Arkema предоставило обяснения или коментари по тези документи едва на 26 май 2003 г.

335    Разглежданите документи не можело да се считат за доказателства, тъй като не позволявали да се установят фактите без допълнителни обяснения. Те не съдържали указания относно датите, местата, предмета на обсъжданията, участниците и не позволявали да се заключи, че се отнасят до ВП.

336    Едва последващите обяснения, представени на 26 май 2003 г., дали доказателствена сила на разглежданите документи. Всъщност за всеки от документите от 3 април 2003 г. било необходимо подробно обяснение, дадено на 26 май 2003 г., за да се разбере съдържанието му и да се прецени значението му.

337    Arkema предоставило доказателства едва на 26 май 2003 г., около седем седмици след първия факс. Необходимото време за представянето на посочените доказателства доказвало неподходящия и непълен характер на изпратените на 3 април 2003 г. данни, които били плод на „прибързан и неуместен опит“ на Arkema, чиято цел била да постигне освобождаване от глоби или намаляване на техния размер едновременно по няколко преписки. Тази прибързаност била илюстрирана от обстоятелството, че изпратените на 3 април 2003 г. приложения били представени непоследователно, дори в непълна форма, и трябвало да бъдат допълнени с предоставените на 26 май 2003 г. документи.

338    В обжалваното решение Комисията се е основала едновременно на представените на 3 април 2003 г. документи, на тези, предоставени на 26 май 2003 г. и на представените същия ден обяснения. Когато Комисията се е позовала на предоставен на 3 април 2003 г. документ, тя се е основала изрично на обясненията от 26 май 2003 г. (вж. например съображение 185 от обжалваното решение). Изпратените на 3 април 2003 г. документи били използвани при позоваване само на една среща (съображение 192 от обжалваното решение) и за това позоваване било необходимо и позоваване на обясненията от 26 май 2003 г.

339    Освен това Arkema не е поискало освобождаване от глоби или намаляване на техния размер относно НПБ и не представило никакво доказателство относно НПБ преди 15 юли 2003 г. Следователно Комисията не е могла основателно да заключи, че предоставените на 3 април 2003 г. документи са се отнасяли до двата разследвани продукта.

340    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

–       По предоставеното на жалбоподателя намаляване

341    При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка при преценката, като е отказала въз основа на неговото сътрудничество да предостави максималното намаляване от 20 %, предвидено за третото предприятие, което отговаря на посоченото в точка 21 от Известието относно сътрудничеството условие.

342    Степента на намаляването била определена с оглед на момента, в който са били предоставени доказателствата и предвид това дали те са допринесли в значителна степен за установяване на фактите. Комисията обаче не е проверила доколко информацията на жалбоподателя е допринесла в значителна степен за установяване на фактите.

343    Освен това Комисията не е оценила правилно значението на информацията на жалбоподателя. За разлика от информацията на EKA Chemicals и Arkema, предоставената от жалбоподателя информация засягала едновременно ВП и НПБ. Жалбоподателят е предоставил подробна и точна информация за всички посочени в обжалваното решение важни срещи, организирани между август 1997 г. и края на 1998 г. за ВП и между май 1998 г. и декември 1999 г. за НПБ. За да докаже нарушението, Комисията се е основала практически на всички посочени от жалбоподателя срещи.

344    В това отношение Комисията трябвало да приеме, че жалбоподателят е първият предоставил подробна, и следователно нова информация за всички посочени срещи, представляващи същността на картела. Комисията неправилно заявила, че други предприятия вече я уведомили за тези срещи. Тя не можела да преценява предоставените от жалбоподателя доказателства само „като цяло“, а трябвало да прецени всяко от тях.

345    Комисията пренебрегнала естеството на информацията на жалбоподателя, като заключила, че тя подкрепя само вече представената от Degussa информация. Жалбоподателят привел съществени допълнителни доказателства, съдържащи преки свидетелски показания. Комисията се основала само десет пъти на информацията на Degussa, в която по-специално не се споменавали срещите от 1997 г. относно ВП, посочени от жалбоподателя.

346    Комисията трябвало да вземе предвид обстоятелството, че само жалбоподателят ѝ предоставил своите служители, които привели пряко доказателство за нарушението, че той не се е задоволил само с писмени изявления чрез своите адвокати и че е сътрудничил непрекъснато след искането си за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, като е отговарял на исканията за информация и като е предоставял спонтанно допълнителна информация. Комисията неправилно приела, че устните свидетелски показания на участниците в дадена среща имали по-малка доказателствена стойност отколкото писмените доказателства.

347    Обжалваното решение било в много голяма степен основано на предоставената от жалбоподателя информация. Като не е взела предвид значителната степен на това сътрудничество, Комисията не е приложила правилно точка 23 от Известието относно сътрудничеството.

348    Предоставеното на жалбоподателя намаляване било особено незначително и непропорционално, както по отношение на предвиденото от Известието относно сътрудничеството максимално намаляване, така и в сравнение с предоставените на другите засегнати предприятия намаления, по-специално на Arkema, което довело до нарушаване на принципа на равно третиране. Жалбоподателят допринесъл в по-голяма степен за установяването на нарушението отколкото Arkema. Следователно предоставеното на жалбоподателя намаляване на размера на глобата било „явно незаконосъобразно и неразумно ниско“.

349    Комисията твърди, че е изложила надлежно в съображение 523 от обжалваното решение причините, поради които е намалила размера на глобата на жалбоподателя с 10 % с оглед на неговото сътрудничество.

350    Що се отнася до значението и обхвата на добавената стойност на представените от жалбоподателя доказателства, Комисията действително е взела предвид обстоятелството, че разглежданите доказателства се отнасят едновременно до ВП и НПБ. Това не променяло обаче факта, че жалбоподателят е предоставил основно доказателства, които са позволили да се потвърди определена информация на Degussa и Arkema.

351    Според Комисията, макар да е вярно, че предоставените от жалбоподателя доказателства са посочени в обжалваното решение във връзка с всички многостранни срещи за периода от 1997 г. до 2000 г., към момента на подаване на искането на жалбоподателя за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер тези срещи вече са били упоменати от други предприятия. Следователно Комисията е могла да приеме, че представените от жалбоподателя доказателства само подкрепят това, което вече ѝ е било известно за цялото нарушение.

352    Що се отнася до степента и продължителността на оказване на сътрудничество от жалбоподателя след подаването на неговото искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, от точка 23, буква б), втора алинея, последно изречение от Известието относно сътрудничеството било видно, че Комисията не е длъжна да вземе предвид тези доказателства. Непрекъснатото сътрудничество трябвало да се презумира и разглежданата разпоредба позволявала по-скоро да се санкционира незначително сътрудничество след искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

353    Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на равно третиране, положението на жалбоподателя и на Arkema не било сравнимо поради изложените в съображения 510 и 513 от обжалваното решение причини, и тази разлика обосновавала предоставянето на максимално намаляване на глобата на Arkema, но не и на жалбоподателя. Освен това в съображение 515 от обжалваното решение Комисията изрично взела предвид дата на представянето на доказателствата от жалбоподателя.

 Съображения на Общия съд

354    Точки 21—23 от Известието относно сътрудничеството предвиждат:

„21. За да се възползва от [намаляване на размера на глобата], дадено предприятие трябва да предостави на Комисията доказателства за предполагаемото нарушение, които в значителна степен допълват доказателствата, с които Комисията вече разполага, и трябва да прекрати участието си в предполагаемото нарушение не по-късно от момента, в който представи доказателствата.

22. Понятието „значителен принос за установяване на фактите“ се отнася до степента, в която представените доказателства, поради характера и/или степента си на детайлност, увеличават способността на Комисията да докаже съответните факти. При извършването на тази оценка Комисията като цяло ще приеме, че в качествено отношение писмените доказателства, съставени по времето на настъпване на фактите, до които се отнасят, имат по-висока стойност от [тази на] доказателствата, които са съставени на по-късен етап. Също така по принцип за доказателствата, които са пряко относими към съответните факти ще се счита, че имат по-голяма стойност от доказателства, които са само косвено относими.

23. Комисията ще определи във всяко окончателно решение, прието в края на административн[ото производство]:

a)      дали доказателствата, представени от дадено предприятие, допълват в значителна степен доказателствата, с които Комисията разполага по същото време;

б)      степента на намаляване на глобата на предприятието, която се определя по следния начин спрямо размера на глобата, която иначе Комисията би наложила:

–        първото предприятие, което e изпълнило посоченото в точка 21 условие: намаляване в размер на 30 %—50 %,

–        второто предприятие, което e изпълнило посоченото в точка 21 условие: намаляване в размер на 20 %—30 %,

–        всяко следващо предприятие, което e изпълнило посоченото в точка 21 условие: намаляване в размер до 20 %.

С цел да определи степента на намаляване в рамките на тези диапазони, Комисията взема предвид момента, в който доказателствата, отговарящи на условието по точка 21, са били представени и степента, в която те допринасят за установяване на фактите. Комисията може също така да вземе предвид степента и продължителността на оказване на сътрудничество от предприятието след предоставяне на доказателствата.

Освен това, ако едно предприятие предостави доказателства за неизвестни на Комисията преди това факти, които имат пряко отношение към тежестта или продължителността на предполагаемия картел, Комисията няма да вземе предвид тези факти при определяне на размера на глобата, която ще бъде наложена на предприятието, представило доказателствата“. [неофициален превод]

355    В настоящия случай в приложение на Известието относно сътрудничеството Комисията установява, че Degussa отговаря на условията, за да може да се ползва от пълно освобождаване от глоба. Тъй като EKA Chemicals и Arkema се считат съответно за първото и второто предприятие, което отговаря на посоченото в точка 21 от споменатото известие условие, се ползват с намаление на размера на глобата съответно с 40 % и с 30 %. Жалбоподателят, който се счита за третото предприятие, което отговаря на това условие, се ползва с намаление от 10 % (съображения 501—504 от обжалваното решение).

–       По преценката на датата на искането на жалбоподателя

356    От обжалваното решение е видно, че EKA Chemicals е подало своето искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер на 29 март 2003 г., направило е устно изявление на 31 март 2003 г. и е представило доказателства за нарушението през същата седмица (съображения 67, 503 и 505 от обжалваното решение).

357    С факс на 3 април 2003 г. в 15.50 ч. Arkema изпраща на Комисията своето искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, придружено с тринадесет приложения, като посочва, че те съдържат документи относно разглеждания картел. На 26 май 2003 г. Arkema представя на Комисията нови доказателства, свързани с искането ѝ за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, сред които са обясненията по изпратените на 3 април 2003 г. документи (съображения 69, 510 и 516 от обжалваното решение).

358    От преписката, както и от съображения 68—71 от обжалваното решение, е видно, че жалбоподателят е осъществил за първи път контакт с Комисията по телефона на 3 април 2003 г. сутринта.

359    С факс, изпратен същия ден в 13.15 ч., жалбоподателят уведомява Комисията, че желае „с настоящото“ да подаде искане в приложение на Известието относно сътрудничеството и че предвид устния характер на доказателството желае „да се срещне с Комисията възможно най-бързо, за да ѝ представи доказателствата си, следвайки производството, [което позволява] да се направят този вид изявления устно“. Накрая жалбоподателят иска от Комисията да потвърди „възможността си да участва в среща [на следващия ден]“.

360    С факс, изпратен същия ден в 17.24 ч., жалбоподателят потвърждава, че е „готов да предоставя допълнителна информация непрекъснато и следователно [е] изцяло на разположение на Комисията за провеждането на среща [същия ден или на следващия ден]“. С факс, изпратен същия ден в 17.28 ч., жалбоподателят е потвърдил участието си в среща с Комисията, предвидена за следващия ден — 4 април 2003 г. в 14.15 ч.

361    На 4 април 2003 г. жалбоподателят прави устно изявление в помещенията на Комисията, придружено със свидетелските показания на своите ръководители. На 9 април 2003 г. той прави устно изявление относно по-специално НПБ. Той потвърждава изявленията си писмено, като добавя някои допълнителни доказателства на 11 и 16 април 2003 г.

362    С оглед на тези факти, които не са оспорени от жалбоподателя, Комисията приема в обжалваното решение, че „на 4 април 2003 г. [… жалбоподателят] подава искане за прилагане на Известието относно [сътрудничеството], състоящо се в устно изявление“ (съображение 515 от обжалваното решение).

363    В рамките на настоящото твърдение за нарушение жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото в рамките на прилагането на точки 21—23 от Известието относно сътрудничеството. Според жалбоподателя, когато дадено предприятие желае да сътрудничи, като своевременно и в съгласуван с Комисията момент направи изявление, трябва да се счита, че неговото искане е направено в момента, в който то е осъществило контакт с Комисията, за да направи това изявление.

364    В това отношение следва да се заключи, че от точки 21 и 23 от Известието относно сътрудничеството е видно, че за да се възползва от намаляване на размера на глобата, дадено предприятие трябва да предостави на Комисията доказателства, които в значителна степен допълват тези, с които тя вече разполага. Освен това за целите на прилагането на предвидените в точка 23, буква б) от посоченото известие диапазони на намаляване на размера на глобата, Комисията трябва да определи момента, в който предприятието е изпълнило това условие.

365    Така много ясно от текста на разглежданите разпоредби следва, че за целите на прилагането на предвидените в точка 23, буква б) от Известието относно сътрудничеството диапазони на намаляване, Комисията трябва да определи момента, в който предприятието ѝ е представило действително доказателства, които в значителна степен допълват тези, с които тя вече разполага.

366    Това тълкуване се потвърждава от съображенията, присъщи на предвидената в разглежданото известие система, съгласно които Комисията е длъжна да определи точния момент, в който условията за намаляване на размера на глобата са изпълнени от засегнатото предприятие, като сравни представените доказателства с тези, с които тя вече разполага към датата на подаване на искането и поради това трябва действително да разполага с разглежданите доказателства.

367    Доколкото жалбоподателят твърди, че този подход — основан на определянето на момента на действително предоставяне на доказателствата от предприятието, което подава искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — ограничава насърчаването на засегнатите предприятия да представят устни доказателства, които при все това могат да включват свидетелски показания на лицата, които пряко участват в неправомерното поведение, следва да се отбележи, че това съображение, дори да се предположи за установено, не може да постави под въпрос тълкуването, произтичащо от самия текст на Известието относно сътрудничеството.

368    Във всеки случай жалбоподателят неправилно твърди, че разглежданият подход може да доведе до неравно третиране в ущърб на предприятията, които желаят да направят устно изявление.

369    Всъщност разглежданите разпоредби на Известието относно сътрудничеството, които изискват определянето на точния момент на предоставянето на доказателствата, които в значителна степен допълват тези, с които Комисията вече разполага, се прилагат без разлика за всяко предприятие, което подава искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

370    Що се отнася до определянето на датата на искането, предприятията, подаващи искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер съгласно посоченото известие, трябва да се разглеждат като намиращи се в сравними положения, независимо от условията на представяне на доказателствата, които зависят от избора на лицето, подало искането. Следователно тези положения трябва да се третират по един и същ начин.

371    С оглед на тези съображения тезата на жалбоподателя, че за целите на прилагането на диапазоните на намаляване на размера на глобата следва да се вземе предвид моментът, в който предприятието е установило контакт с Комисията, за да направи устно изявление, не може да бъде приета.

372    В настоящия случай е установено, че жалбоподателят не е представил на Комисията никакво доказателство относно съответното нарушение преди устното си изявление на 4 април 2003 г. Следователно Комисията правилно е приела, че на тази дата жалбоподателят е изпълнил предвиденото в точка 21 от Известието относно сътрудничеството условие.

373    В това отношение жалбоподателят не може да се позовава основателно и на кратките срокове във връзка с представянето на устното му изявление.

374    Всъщност именно защото устното предоставяне на информация се оказва по принцип по-малко бърз начин на сътрудничество от този, състоящ се в писменото предоставяне на информация, като решава да предостави устно информацията, съответното предприятие трябва да вземе предвид опасността друго предприятие да изпрати на Комисията писмено и преди него решаващи доказателства за установяването на съществуването на картела (вж. в този смисъл Решение по дело BASF/Комисия, точка 314 по-горе, точка 505).

375    Освен това жалбоподателят не твърди, че моментът, в който е подал искането си за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, е обусловен по какъвто и да е начин от наличието на ресурси на Комисията. Впрочем от обстоятелствата по настоящия случай е видно, че Комисията изцяло е взела предвид изтъкнатата от жалбоподателя неотложност и е организирала среща на предложената дата, за да получи неговото искане.

376    Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, според постоянната съдебна практика правото да се позове на този принцип се предоставя на всяко лице в положение, при което администрацията на Съюза е породила у него оправдани очаквания (вж. Решение на Общия съд от 7 юни 2006 г. по дело Österreichische Postsparkasse и Bank für Arbeit und Wirtschaft/Комисия, T‑213/01 и T‑214/01, Recueil, стр. II‑1601, точка 210 и цитираната съдебна практика).

377    В настоящия случай жалбоподателят само твърди, че Комисията е трябвало да го уведоми за начина, по който възнамерява да приложи Известието относно сътрудничеството.

378    Предвид обаче ясния текст на горепосочените разпоредби от споменатото известие, който изисква доказателствата в значителна степен да допълват тези, с които Комисията вече разполага, жалбоподателят не е могъл правомерно да вярва, че за целите на прилагането на диапазоните на намаляване на размера на глобата редът на неговото сътрудничество ще бъде определен спрямо датата на контактите му от 3 април 2003 г., тъй като с тях не е представено никакво доказателство.

379    Освен това жалбоподателят не твърди, че Комисията му е дала и най-малкото уверение, че неговото искане ще бъде третирано все едно че е представено на 3 април 2003 г. и не я упреква, че не е действала с изискваната от обстоятелствата бързина.

380    Поради това следва да се установи, че Комисията не е приела никаква мярка, нито е възприела някакво поведение, което би могло да породи у жалбоподателя каквито и да са оправдани правни очаквания във връзка с обстоятелството, че искането му за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер ще бъде разглеждано като отговарящо на предвиденото в точка 21 от Известието относно сътрудничеството условие към момента на установяването на контакт с Комисията на 3 април 2003 г.

381    Следователно трябва бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя, изведени от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, както и тези, изведени от нарушение на принципа на добрата администрация, които се основават на същите съображения.

382    С оглед на гореизложеното твърдението за нарушение, свързано с преценката на датата, на която жалбоподателят е подал искането си за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, не е основателно.

–       По преценката на информацията, предоставена от други две засегнати предприятия

383    Жалбоподателят твърди, че нито EKA Chemicals, нито Arkema са представили доказателствата, които в значителна степен допълват тези, с които Комисията вече разполага към датата на подаване на съответните им искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

384    На първо място, той твърди, че за да класира всяко предприятие, за целите на прилагането на предвидените в точка 23, буква б) от Известието относно сътрудничеството диапазони на намаляване на размера на глобата, Комисията е взела предвид само момента на подаване на съответните им искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, без да прецени дали представените доказателства допринасят в значителна степен за установяване на фактите. Освен това той твърди, че разглежданите преценки не са достатъчно мотивирани.

385    Следва да се отбележи, първо, че в съображения 503 и 509 от обжалваното решение Комисията е установила, че и EKA Chemicals, и Arkema са представили доказателства, които в значителна степен допълват тези, с които тя вече разполага към момента на съответния им принос.

386    Що се отнася до EKA Chemicals, Комисията по-специално е посочила, че то ѝ е представило доказателства относно периода между 31 януари 1994 г. и 14 октомври 1997 г., свързани с факти, които преди това не са ѝ били известни, и които следователно имат пряко отношение към установяването на продължителността на картела. Освен това тя е посочила, че EKA Chemicals е представило доказателства, които подкрепят и допълват представените от Degussa относно периода между 14 октомври 1997 г. и 31 декември 1999 г. (съображение 506 от обжалваното решение).

387    Макар тези съображения да са изложени при преценката на степента на намаляване на размера на глобата в рамките на приложимия диапазон, Комисията се е основала на такива съображения и за да определи приложимия за EKA Chemicals диапазон, що се отнася до представените от последното доказателства между 29 и 31 март 2003 г., тъй като между тези две дати не е подадено никакво друго искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

388    Що се отнася до Arkema, Комисията е посочила, че неговото съобщение от 3 април 2003 г. съдържа ръкописни документи, които свидетелстват за съществуването на антиконкурентно поведение относно двата продукта — предмет на разследването, и че тези документи сами по себе си са достатъчно ясни, за да бъдат разбрани от нея, макар впоследствие да са допълнени (съображение 510 от обжалваното решение). Така Комисията е приела, че първото съобщение на Arkema, което в значителна степен допринася за установяването на фактите, е това от 3 април 2003 г. (съображение 513 от обжалваното решение).

389    От тези мотиви ясно следва, че — обратно на твърдяното от жалбоподателя — за да определи приложимия диапазон на намаляване на размера на глобата, Комисията е проверила и установила, че приносът на EKA Chemicals и на Arkema в значителна степен допълва доказателствата, с които тя вече разполага към момента на подаването на всяко от техните искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

390    Следователно доводите на жалбоподателя, изведени от твърдяна грешка при прилагане на правото в рамките на преценката на разглежданите искания, трябва да бъдат отхвърлени.

391    Освен това посочените по-горе съображения от обжалваното решение по ясен и недвусмислен начин посочват основните елементи от разсъжденията, въз основа на които Комисията е установила, че всеки разглеждан принос към момента, в който е осъществен, в значителна степен е допринесъл за установяване на фактите по смисъла на точка 21 от Известието относно сътрудничеството, което е взето предвид, за да се определи диапазонът на намаляване на размера на глобата, приложим към всяко от двете засегнати предприятия съгласно точка 23, буква б) от посоченото известие.

392    Следователно доводите на жалбоподателя, изведени от твърдяното неизпълнение на задължението за мотивиране, също не могат да бъдат приети.

393    На второ място, жалбоподателят твърди, че при разглежданите преценки на Комисията са допуснати явни грешки.

394    В това отношение следва да се припомни, че макар Комисията да не може в рамките на своята преценка на оказаното от членовете на един картел съдействие да нарушава принципа на равно третиране, тя има широка свобода за преценка на качеството и полезността на оказаното от дадено предприятие съдействие. Следователно само явна грешка в преценката от страна на Комисията може да бъде санкционирана (вж. Решение на Общия съд от 6 май 2009 г. по дело Wieland-Werke/Комисия, T‑116/04, Сборник, стр. II‑1087, точка 124 и цитираната съдебна практика).

395    Ето защо жалбоподателят не може само да предлага в приложение към жалбата своята собствена преценка за приноса на EKA Chemicals и на Arkema, а трябва да докаже с конкретни доводи защо при направената от Комисията преценка е допусната явна грешка.

396    В това отношение във връзка с приноса на EKA Chemicals следва, на първо място, да се напомни, че от съображение 506 от обжалваното решение е видно, че EKA Chemicals е представило документи от времето на настъпване на фактите, отнасящи се до някои срещи и други контакти с таен характер, свързани с обстоятелства, които преди това не са известни на Комисията и които имат пряко отношение към установяването на продължителността на картела, що се отнася до периода между 31 януари 1994 г. и 14 октомври 1997 г., както и доказателства, които подкрепят и допълват тези, представени от Degussa за последващия период.

397    Предвид извода, че нарушението обхваща цялата територия на ЕИО, точността на тази преценка не се опровергава от изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че информацията на EKA Chemicals се отнася главно до скандинавския пазар. Следва да се напомни, че EKA Chemicals е предоставило информация за контактите между производителите на „континента“ и че освен това много случаи на неправомерно поведение са свързани както със скандинавския пазар, така и с „континенталния пазар“ (вж. по-специално съображения 106 и 144 от обжалваното решение).

398    По-нататък, доколкото жалбоподателят оспорва доказателствената стойност на представените от EKA Chemicals данни, следва да се отбележи, че именно те са позволили на Комисията да определи началото на картела на 31 януари 1994 г. и да подкрепи изявленията на Degussa относно началния период на картела. Обстоятелството, че в рамките на разглеждането на първото правно основание е прието, че тези доказателства са недостатъчни, за да установят участието на жалбоподателя в нарушението, считано от тази дата, не поставя под въпрос тяхната доказателствена стойност, що се отнася до установяването на самия картел.

399    Освен това тезата на жалбоподателя, че приносът на EKA Chemicals е в голяма степен ограничен до фактите, предхождащи началото на картела, почива на неговото твърдение, че картелът е започнал да съществува от август 1997 г., което е отхвърлено като неоснователно при разглеждането на първото правно основание (вж. точка 170 по-горе).

400    Накрая броят на съображенията от обжалваното решение — за който се твърди, че е малък — в които се посочват представените от EKA Chemicals доказателства, не поставя под въпрос тяхната доказателствена стойност. Освен това самият факт, че в някои от тези съображения е направено позоваване на представените след първоначалното искане на EKA Chemicals доказателства, не е достатъчно, за да се обоснове тезата на жалбоподателя, че Комисията в действителност се е основала на информацията, предоставена от EKA Chemicals след искането му за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер.

401    С оглед на тези съображения следва да се приеме, че изтъкнатите от жалбоподателя доводи не доказват, че Комисията е допуснала явна грешка, като е заключила, че EKA Chemicals е представило доказателства, които в значителна степен допринасят за установяване на фактите по смисъла на точка 21 от Известието относно сътрудничеството преди датата на подаденото от жалбоподателя искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

402    Що се отнася до представените от Arkema доказателства, Комисията по-специално установява в обжалваното решение, че „неговото първо съобщение съдържа [тринадесет] ръкописни документа, които свидетелстват за съществуването на антиконкурентно поведение на конкурентите относно двата продукта, предмет на разследването“ и че „макар сами по себе си тези документи да са достатъчно ясни, за да бъдат разбрани от [нея] в контекста на информацията, с която тя вече разполага, [Arkema] допълни[ло] първоначалното си съобщение единствено на 26 май 2003 г. с писмено изявление, с което се правят уточнения по всеки от изпратените на 3 април 2003 г. документи и се прибавят нови документи, както и обяснения по тях“ [неофициален превод] (съображение 510 от обжалваното решение).

403    Тя посочва общо, че представените от Arkema доказателства „са свързани с картел на европейско равнище относно два продукта, като [Arkema] основно представя документи от времето на настъпване на фактите, които [ѝ] позволяват […] да подкрепи вече предоставените от Degussa сведения и които без изключение са използвани в настоящото решение“ [неофициален превод] (съображение 513 от обжалваното решение).

404    С оглед на тези преценки жалбоподателят твърди, че представените от Arkema на 3 април 2003 г. данни нямат никаква доказателствена стойност, тъй като ставало въпрос за ръкописни бележки и записки, за които се твърди че са недатирани и неозаглавени, които били нечетливи и/или непълни, тъй като съдържали символи или съкращения, и които поради това били неразбираеми без допълнителни обяснения. Според жалбоподателя именно допълнителните обяснения на Arkema от 26 май 2003 г. придали доказателствена стойност на представените от него данни.

405    В това отношение следва да се напомни, че разглежданите доказателства се отнасят до незаконно поведение, което предполага тайно провеждани срещи и сведена до минимум документация.

406    Предвид затруднението да се получат преки доказателства за такова поведение, като бележки или протоколи от срещите от времето на нарушението, тяхната доказателствена стойност не може да бъде поставена под въпрос, поради самия факт че са ръкописни или откъслечни, че съдържат съкращения и символи и че поради това могат да се нуждаят от допълнителни уточнения или трябва да бъдат разгледани в контекста на друга информация, с която Комисията вече разполага.

407    По-конкретно обстоятелството, че правилното разбиране на такива документи изисква изясняване на някои подробности като използването на съкращения, не е пречка да се установи, че те са достатъчно ясни (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 юни 2008 г. по дело Hoechst/Комисията, T‑410/03, Сборник, стр. II‑881, точка 561).

408    В настоящия случай предоставените от Arkema на 3 април 2003 г. документи съдържат бележки и таблици с данни, съставени по времето на нарушението, които представляват пряко писмено доказателство за антиконкурентното съдържание на водените по това време обсъждания. Доказателствената стойност на тези документи не се обезсилва от обстоятелството, че тяхното съдържание не може напълно да бъде разбрано, без да бъдат поставени в техния контекст, сравнени с друга информация или без символите и съкращенията, които са използвани в тях, да бъдат изяснени.

409    Освен това следва да се отбележи, че поне една част от разглежданите документи, а именно бележките от времето на настъпване на фактите, които съдържат имена на лица и предприятия, дати и предложения в цифрово изражение за целеви цени и пазарни дялове, могат да служат като самостоятелно доказателство за нарушението. Някои от тези документи са използвани от Комисията сами по себе си в обжалваното решение, по-специално в съображения 176 и 181 от него, за да се установи протичането и конкретните резултати от срещите на картела.

410    Следва да се напомни също, че към момента на подаване на искането на Arkema за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер Комисията вече разполага със значителен брой доказателства за развитието на картела в резултат на приноса на Degussa и на EKA Chemicals, и че представените от Arkema доказателства могат да бъдат използвани в контекста на тази информация, с която Комисията вече разполага.

411    Освен това фактът, че като изтъква тези доказателства в някои мотиви от обжалваното решение, Комисията се позовава едновременно на предоставен на 3 април 2003 г. документ и на дадените от Arkema на 26 май 2003 г. обяснения, не означава, че тя е приела първоначално представените документи сами по себе си за лишени от доказателствена стойност. Всъщност, макар представените на 26 май 2003 г. доказателства действително да съдържат някои обяснения или транскрипции на документите от 3 април 2003 г., по-голямата част от тази информация само уточнява вече представените документи.

412    Следователно доводът на жалбоподателя, изведен от твърдението за липса на доказателствена стойност на представените от Arkema на 3 април 2003 г. документи, не може да бъде приет.

413    Що се отнася до значителната степен, в която разглежданите доказателства допринасят за установяване на фактите, следва да се напомни, че става въпрос за документи от времето на настъпване на фактите относно срещите на тайно договаряне през 1997 г. и 1998 г., на които в голяма степен е направено позоваване в обжалваното решение за този период и някои от които са пряко цитирани в него.

414    В това отношение, доколкото според жалбоподателя Комисията е установила неправилно, че първоначалното искане на Arkema се отнася до двата разглеждани продукта, достатъчно е да се отбележи, че макар предоставените от Arkema на 3 април 2003 г. документи да се отнасят единствено до неправомерното поведение, свързано с ВП, това не може да постави под въпрос извода, че сътрудничеството на Arkema допринася в значителна степен за установяване на фактите, тъй като в настоящия случай става въпрос за едно-единствено нарушение, засягащо два пазара.

415    Предвид всички тези съображения не изглежда установено, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е заключила, че с факс от 3 април 2003 г. Arkema е представило доказателства, които в значителна степен допринасят за установяване на фактите по смисъла на точка 21 от Известието относно сътрудничеството.

416    В хода на съдебното заседание жалбоподателят за първи път се позовава на разлика между разглежданата в настоящия случай преценка и преценката на Комисията относно сътрудничеството на Arkema по преписката, по която е прието Решение C (2006) 2098 от 31 май 2006 г. относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.645 — Метакрилати).

417    В отговор на поставен във връзка с това въпрос Комисията не се противопоставя на позоваването на тези нови доводи.

418    Следва да се напомни, че съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

419    В настоящия случай, дори да се предположи, че разглежданите доводи могат да се считат за ново правно основание, те не попадат в обхвата на тази забрана предвид обстоятелството, че почиват на фактическата преценка, изложена в Решение C (2006) 2098, което — както Комисията признава в хода на съдебното заседание — е обявено публично едва след приключването на писмената фаза на производството по настоящото дело.

420    Що се отнася до същността на тези доводи, следва да се отбележи, че от факса от 3 април 2003 г., приложен към жалбата, е видно, че с него Arkema е поискало прилагането на Известието относно сътрудничеството, като е предоставило документи относно три продукта, сред които посоченият в обжалваното решение ВП и посочените в Решение C (2006) 2098 метакрилати.

421    В съображение 405 от Решение C (2006) 2098, на което жалбоподателят се позовава, Комисията е посочила в рамките на определянето на степента на намаляване на размера на глобата, което следва да се предостави на Arkema, че „макар [последното] да е представило искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер на относително ранен етап от производството, а именно 3 април 2003 г., с други думи през месеца след проверките“, „едва след получаването на неговите последващи изявления“ тя е стигнала до извода, че „това предприятие отговаря на условията, за да се ползва от мярка за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер предвид самия характер и степента на точност на представените доказателства, които увеличават възможността ѝ да установи въпросните факти“ [неофициален превод]. В същото съображение Комисията посочва, че „макар с първото си съобщение […] [Arkema] да е представило доказателства, които в значителна степен допринасят за установяване на фактите, през цялото останало производство“ [неговите] доводи допринасят в ограничена степен за тяхното установяване [неофициален превод].

422    От тази преценка следва, че по преписката, по която е постановено Решение C (2006) 2098, Комисията е приела, че макар Arkema да е представило искането си за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер на 3 април 2003 г., едва след получаването на неговите последващи изявления тя е стигнала до извода, че това предприятие е представило доказателства, които в значителна степен допринасят за установяване на фактите.

423    При все това, обратно на твърдяното от жалбоподателя, въпросното съображение не позволява да се докаже, че при преценката на разглеждания в настоящия случай принос Комисията също е взела предвид изявленията на Arkema след факса му от 3 април 2003 г.

424    От една страна, изложената в Решение C (2006) 2098 преценка относно документите, съдържащи се в приложения A 14 и A 15 към факса от 3 април 2003 г., не се отнася до същите доказателства като тези, разглеждани в настоящия случай, които се съдържат в приложения A 1—A 13 към същия факс. Освен това посочената преценка се отнася до определянето на степента на намаляване на размера на глобата в рамките на приложимия диапазон съгласно точка 23, буква б), втора алинея от Известието относно сътрудничеството, а не до определянето на самия приложим диапазон по смисъла на точка 23, буква б), първа алинея от Известието, който се разглежда в настоящия случай.

425    От друга страна, от Решение C (2006) 2098 е видно, че нито едно искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер не е направено по преписката, по която е постановено посоченото решение, между 3 април 2003 г. и получаването от Комисията на последващите изявления на Arkema. Така, за разлика от настоящия случай, по преписката, по която е постановено Решение C (2006) 2098, Комисията е могла правилно да вземе предвид разглежданите последващи изявления, за да реши дали Arkema отговаря на посочените в Известието относно сътрудничеството условия за намаляване на размера на глобата.

426    С оглед на тези съображения изложената в Решение C (2006) 2098 преценка не може да позволи да бъде поставена под въпрос законосъобразността на извършената в настоящия случай преценка.

427    С оглед на всички тези съображения следва да се отхвърли като неоснователно твърдението на жалбоподателя за нарушение във връзка с преценката на приноса на EKA Chemicals и на Arkema.

–       По предоставеното на жалбоподателя намаляване на размера на глобата

428    В съображения 523 и 524 от обжалваното решение Комисията посочва, че жалбоподателят е третото предприятие, което е изпълнило посоченото в точка 21 от Известието относно сътрудничеството условие, тъй като на 4 април и 17 май 2003 г. той е предоставил документи, свързани с картел на европейско равнище относно двата разглеждани продукта. Що се отнася до степента, в която това сътрудничество допринася за установяване на фактите, Комисията е посочила, че жалбоподателят „основно е представил доказателства, които [ѝ] позволяват […] да подкрепи определена информация, вече предоставена от Degussa и от [Arkema], и които са използвани в голяма степен в [обжалваното решение]“ [неофициален превод]. С оглед на тези съображения Комисията е приложила намаление от 10 % на размера на глобата на жалбоподателя.

429    При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е отказала да му предостави максимално намаление от 20 % в рамките на приложимия диапазон за третото предприятие по смисъла на точка 23, буква б), първа алинея от Известието относно сътрудничеството.

430    Следва да се напомни, че съгласно точка 23, буква б), втора алинея от Известието относно сътрудничеството, за да се определи степента на намаляване на размера на глобата в рамките на приложимия диапазон, Комисията може да вземе предвид момента на предоставяне на доказателствата и степента, в която те допринасят за установяване на фактите, както и степента и продължителността на оказване на сътрудничество.

431    В настоящия случай Комисията е установила в съображение 515 от обжалваното решение, че жалбоподателят е предприел действия на ранен етап от производството, малко след проверките, че представената от него информация допринася в значителна степен за установяване на фактите и е предоставяна непрекъснато, като доказателства са приведени по-специално на 4, 9, 11 и 16 април, както и на 17 май 2003 г. Установено е, че представените от жалбоподателя доказателства са използвани в голяма степен в обжалваното решение за установяване на нарушението, що се отнася по-специално до периода между 1997 г. и 2000 г.

432    Освен това, както е видно от отговора на Комисията от 15 септември 2009 г. на поставен от Общия съд писмен въпрос, жалбоподателят е първият, който е представил доказателства относно определен брой срещи, провели се между август и ноември 1997 г. в Брюксел. Следва също да се отбележи, че информацията относно тези срещи е позволила на Комисията да установи някои главни аспекти на разглеждания картел, а именно съществуването на фиксирани споразумения за съгласуваното увеличаване на цените на ВП, както и тайни инициативи относно НПБ.

433    Следователно се налага изводът, че Комисията неправилно е приела в съображение 523 от обжалваното решение, от една страна, че представените от жалбоподателя доказателства основно са потвърдили определена информация, вече предоставена от Degussa и от Arkema, и от друга страна, че изложените в посоченото съображение доказателства не обосновавали по никакъв начин — с оглед на посочените в точка 23, буква б), втора алинея от Известието относно сътрудничеството критерии — прилагането на разглеждания процент на намаление в рамките на приложимия диапазон.

434    Ето защо трябва да се приеме, че като се основава на посочените съображения, Комисията е определила явно неправилно, че размерът на глобата на жалбоподателя следва да се намали с 10 % с оглед на неговото сътрудничество.

435    Освен това разглежданата преценка, която е довела до предоставено на жалбоподателя слабо намаляване на размера на глобата, се различава рязко от свързаната със сътрудничеството на Arkema, тъй като Комисията е установила, че последното е представило допълнителни доказателства само на 26 май 2003 г. — няколко седмици след неговото първоначално искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, като същевременно му е предоставила максимално намаляване в рамките на приложимия диапазон (съображения 510 и 513 от обжалваното решение).

436    В допълнение, за разлика от изявленията на Arkema, тези на жалбоподателя съдържат доказателство за нарушението по отношение на двата засегнати продукта, тъй като изявленията на жалбоподателя включват освен това подробно и подкрепено от свидетелски показания на преки участници в картела изложение на съдържанието на незаконните споразумения, което впрочем проличава от обстоятелството, че те са използвани в голяма степен в обжалваното решение.

437    С оглед на тези съображения последното твърдение на жалбоподателя за нарушение трябва да бъде прието.

438    Настоящото правно основание трябва да се отхвърли в останалата част.

439    В рамките на упражнявания от него пълен съдебен контрол Общият съд счита, че с оглед на изложените в точки 430—437 по-горе съображения предоставеното на жалбоподателя намаляване на размера на глобата следва да се увеличи на 20 % с оглед на неговото сътрудничество. Следователно размерът на наложената на жалбоподателя глоба трябва да бъде намален.

 По определяне на окончателния размер на глобата

440    След разглеждането на посочените от жалбоподателя правни основания и в рамките на упражнявания от Общия съд пълен съдебен контрол следва да се измени размерът на наложената на жалбоподателя глоба, като се намали приложеното от Комисията увеличаване на началния размер на глобата на 55 %, с оглед на продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението, както и като се увеличи на 20 % приложеното съгласно Известието относно сътрудничеството намаляване на размера на глобата.

441    В резултат на това изменение окончателният размер на наложената на жалбоподателя глоба се определя на 139,5 милиона евро.

 По съдебните разноски

442    Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

443    В настоящия случай, тъй като исканията на жалбоподателя са приети за частично основателни, Общият съд счита, че ще оцени справедливо обстоятелствата, като реши, че жалбоподателят понася 80 % от направените от него съдебни разноски и от тези, направени от Комисията, а последната понася 20 % от направените от нея съдебни разноски и от тези, направени от жалбоподателя.

444    Освен това следва да се отхвърли искането, направено от жалбоподателя в рамките на исканията му относно съдебните разноски, което има за цел да се осъди Комисията да заплати разходите по учредяването и поддържането на банкова гаранция, за да се избегне принудителното изпълнение на обжалваното решение. Всъщност според постоянната съдебна практика такива разходи не представляват съдебни разноски по производството (вж. в този смисъл Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 214 по-горе, точка 5133 и цитираната съдебна практика).

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)

реши:

1)      Отменя член 1, буква м) от Решение C (2006) 1766 окончателен на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка C.38.620 — Водороден пероксид и перборат), доколкото там Европейската комисия е установила, че Solvay SA е участвало в нарушението през периода преди май 1995 г.

2)      Определя размера на глобата, наложена на Solvay в член 2, буква з) от Решение C (2006) 1766 окончателен, на 139,5 милиона евро.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Solvay понася 80 % от направените от него съдебни разноски и от тези, направени от Комисията.

5)      Комисията понася 20 % от направените от нея съдебни разноски и от тези, направени от Solvay.

Vadapalas Dittrich Truchot

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 юни 2011 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства в основата на спора

Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

По продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението

Доводи на страните

– По периода от 31 януари 1994 г. до август 1997 г.

– По периода от 18 май до 31 декември 2000 г.

Съображения на Общия съд

– По периода от 31 януари 1994 г. до май 1995 г.

– По периода от май 1995 г. до август 1997 г.

– По периода от 18 май до 31 декември 2000 г.

По твърдяното нарушение на правото на защита

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

– По достъпа до документите на Degussa

– По достъпа до отговорите на другите засегнати предприятия на изложението на възраженията

По твърдените грешки при определянето на основния размер на глобата

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

– По преценката на тежестта на нарушението и на началния размер на глобата

– По възпиращия ефект

– По продължителността на нарушението

– По неотчитането на сътрудничеството на жалбоподателя извън Известието относно сътрудничеството

По прилагането на Известието относно сътрудничеството

Доводи на страните

– По преценката на датата на искането на жалбоподателя

– По класирането на жалбоподателя спрямо други две засегнати предприятия

– По предоставеното на жалбоподателя намаляване

Съображения на Общия съд

– По преценката на датата на искането на жалбоподателя

– По преценката на информацията, предоставена от други две засегнати предприятия

– По предоставеното на жалбоподателя намаляване на размера на глобата

По определяне на окончателния размер на глобата

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.