РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
18 април 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 102 ДФЕС — Принцип на ефективност — Искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото в областта на конкуренцията — Директива 2014/104/ЕС — Късно транспониране на Директивата — Прилагане във времето — Член 10 — Давностен срок — Правила за dies a quo — Прекратяване на нарушението —Познаване на информацията, която е абсолютно необходима за предявяване на иска за обезщетение за вреди — Публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на резюмето на решението на Европейската комисия, с което се установява нарушение на правилата за конкуренция — Обвързващо действие на решение на Комисията, което още не е окончателно — Спиране или прекъсване на давностния срок по време на разследването на Комисията или до датата, на която нейното решение стане окончателно“
По дело C‑605/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Městský soud v Praze (Градски съд Прага, Чешка република) с акт от 29 септември 2021 г., постъпил в Съда на 30 септември 2021 г., в рамките на производство по дело
Heureka Group a.s.
срещу
Google LLC,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, Aл. Арабаджиев (докладчик), A. Prechal, E. Regan, T. von Danwitz и Z. Csehi, председатели на състави, J.‑C. Bonichot, S. Rodin, J. Passer, D. Gratsias, M. L. Arastey Sahún и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: M. Krausenböck, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 март 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Heureka Group a.s., от L. Duffek, L. Kačerová, J. Měkota, M. Olík и V. Podešva, advokáti,
– за Google LLC, от R. Neruda, P. J. Pipková, J. Šturm, P. Vohnický и M. Vojáček, advokáti, и A. Komninos, dikigoros,
– за Европейската комисия, от N. Khan, G. Meessen и P. Němečková, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 21 септември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 102 ДФЕС, член 10, член 21, параграф 1 и член 22 от Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 2014 г., стр. 1), както и на принципа на ефективност.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Heureka Group a.s. (наричано по-нататък „Heureka“), чешко дружество, което осъществява дейност на пазара на услугите за сравняване на продажните цени, и Google LLC относно поправянето на вредите, които се твърди, че са претърпени поради извършено от Google и неговото дружество майка Alphabet Inc. нарушение на член 102 ДФЕС, установено от Европейската комисия с решение, което все още не е окончателно.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент (ЕО) № 1/2003
3 Член 16 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (OВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), озаглавен „Еднакво прилагане на общностното право на конкуренция“, гласи следното:
„1. Когато национални съдилища се произнасят по споразумения, решения или практики съгласно член [101] или [102 ДФЕС], които вече са предмет на решения на Комисията, те не могат да вземат решения, които са в противоречие с решението, прието от Комисията. Те също така трябва да избягват вземане на решения, които биха противоречали на решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство. За тази цел националният съд може да прецени дали е необходимо да спре своето производство. Това задължение не засяга правата и задълженията по член [267 ДФЕС].
2. Когато органите по конкуренция на държавите членки се произнасят по споразумения, решения или практики по член [101] или [102 ДФЕС], които вече са предмет на решение на Комисията, те не могат да вземат решения, които биха били в противоречие с решението, прието от Комисията“.
Директива 2014/104
4 Член 2 от Директива 2014/104, озаглавен „Определения“, гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
8) „орган за защита на конкуренцията“ означава Комисията или национален орган за защита на конкуренцията, или и двете, в зависимост от контекста;
[…]
11) „решение за установяване на нарушение“ означава решение на орган за защита на конкуренцията или на съд, упражняващ съдебен контрол, с което се установява нарушение на конкурентното право;
12) „окончателно решение за установяване на нарушение“ означава решение за установяване на нарушение, което не може или вече не може да бъде обжалвано по обичайния ред;
[…]“.
5 Член 9 от тази директива, озаглавен „Действие на националните решения“, предвижда:
„1. Държавите членки гарантират, че всяко нарушение на конкурентното право, установено с окончателно решение на национален орган за защита на конкуренцията или на съд, упражняващ съдебен контрол, се счита за безспорно за целите на иск за обезщетение за вреди, предявен пред техните национални съдилища съгласно член 101 или член 102 ДФЕС и националното конкурентно право.
2. Държавите членки гарантират, че когато окончателното решение по параграф 1 е постановено в друга държава членка, то може в съответствие с националното право да бъде представено пред техните национални съдилища най-малкото като prima facie доказателство за факта, че е извършено нарушение на конкурентното право, и може да бъде оценявано заедно с останалите доказателства, представени от страните, когато е приложимо.
3. Настоящият член не засяга правата и задълженията на националните съдилища съгласно член 267 ДФЕС“.
6 Член 10 от посочената директива, озаглавен „Давностни срокове“, гласи:
„1. Държавите членки определят в съответствие с настоящия член правилата, приложими по отношение на давностните срокове за предявяване на иск за обезщетение за вреди. В тези правила се определя началото на давностния срок, продължителността му и обстоятелствата, при които той се прекъсва или спира.
2. Давностните срокове не започват да текат, преди нарушението на конкурентното право да бъде прекратено и ищецът да узнае или да може разумно да се предполага, че знае за:
а) поведението и факта, че то представлява нарушение на конкурентното право;
б) факта, че нарушението на конкурентното право му е причинило вреда; и
в) кой е нарушителят.
3. Държавите членки гарантират, че давностният срок за предявяване на иск за обезщетение за вреди е най-малко пет години.
4. Държавите членки гарантират, че давностният срок се спира или, в зависимост от националното право, прекъсва, ако орган за защита на конкуренцията предприеме действие с цел разследване или образуване на производство във връзка с нарушение на конкурентното право, което е свързано с иска за обезщетение за вреди. Спреният срок се възобновява най-рано една година, след като решението за установяване на нарушение е станало окончателно или производството е прекратено на друго основание“.
7 Член 21, параграф 1 от същата директива гласи следното:
„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 27 декември 2016 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
[…]“.
8 Член 22 от Директива 2014/104, озаглавен „Прилагане във времето“, гласи:
„1. Държавите членки гарантират, че националните мерки, които са приели в съответствие с член 21, за да се съобразят с материалноправните разпоредби на настоящата директива, нямат обратно действие.
2. Държавите членки гарантират, че всички различни от посочените в параграф 1 национални мерки, които са приели в съответствие с член 21, не се прилагат за искове за обезщетение за вреди, с които техните националните съдилища са сезирани преди 26 декември 2016 г.“.
Чешкото право
9 Член 620, параграф 1 от Zákon č. 89/2012 Sb., občanský zákoník (Закон № 89/2012 относно Гражданския кодекс) гласи:
„Обстоятелствата, които определят кога започва да тече давностният срок при иск за обезщетение за вреди, включват узнаването на вредата и узнаването на [самоличността] на лицето, което е длъжно да я поправи. Това правило се прилага mutatis mutandis и за обезщетяване на неимуществени вреди“.
10 Член 629, параграф 1 този кодекс гласи:
„Давностният срок е тригодишен“.
11 Zákon č. 262/2017 Sb., o náhradě škody v oblasti hospodářské soutěže (Закон № 262/2017 за обезщетенията в областта на конкуренцията, наричан по-нататък „Закон № 262/2017“), с който се транспонира Директива 2014/104, е влязъл в сила на 1 септември 2017 г. Член 9 от този закон в параграфи 1—3 предвижда:
„(1) Давностният срок за упражняване на правото на иск за обезщетение за вреди по настоящия закон е 5 години; разпоредбите на членове 629 и 636 от Гражданския кодекс не се прилагат.
(2) Давностният срок започва да тече от деня, в който съответното лице узнае за вредата, за [самоличността на] лицето, което е длъжно да я поправи, и за ограничаването на конкуренцията, или е трябвало и е могло да узнае за тези обстоятелства, но най-рано от деня, в който е преустановено ограничаването на конкуренцията.
(3) Давностният срок не тече докато се води разследването или производството пред органа за защита на конкуренцията относно същото ограничаване на конкуренцията, както и в продължение на една година, считано от датата, на която:
а) решението, прието от органа за защита на конкуренцията или от съд, с което се установява наличието на такова ограничаване на конкуренцията, е станало окончателно или
б) разследването, производството пред органа за защита на конкуренцията или съдебното производство е прекратено на друго основание“.
12 Член 36 от този закон гласи следното:
„Производствата за поправяне на вреди, причинени от ограничаване на конкуренцията, както и производствата, с които в съответствие с този закон се уреждат исковете между лица, солидарно отговорни да поправят вредите, образувани след 25 декември 2014 г., продължават по реда на този закон; запазват правните си последици действията, извършени в производството преди датата на влизане в сила на настоящия закон“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13 На 30 ноември 2010 г. Комисията образува срещу Google производство по прилагане на член 102 ДФЕС относно евентуална злоупотреба с господстващо положение в областта на онлайн търсенето. На същата дата, 30 ноември 2010 г., Комисията публикува прессъобщение, с което информира обществеността, че е започнала това производство.
14 През 2013 г. Google представя на Комисията ангажименти, за да отговори на нейните опасения.
15 На 27 май 2014 г. Sdružení pro internetový rozvoj v České republice (Сдружение за развитие на интернет в Чешката република), чийто член е Heureka, публикува прессъобщение, в което изразява несъгласието си с тези ангажименти.
16 На 15 април 2015 г. Комисията приема изложение на възраженията, адресирано до Google, в което стига до предварителния извод, че практиките на това дружество представляват злоупотреба с господстващо положение и следователно нарушават член 102 ДФЕС.
17 На 14 юли 2016 г. Комисията приема допълнително изложение на възраженията и образува производство за нарушение на член 102 ДФЕС срещу Alphabet — дружеството майка на Google.
18 На 27 юни 2017 г. Комисията приема Решение C(2017) 4444 final относно производство по член 102 [ДФЕС] и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39740 — Google Search (Пазаруване). На 12 януари 2018 г. в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 9, 2018 г., стр. 11) е публикувано резюме на това решение.
19 В това решение Комисията установява, че Google е злоупотребявало с господстващото си положение на тринадесет национални пазара на обикновено търсене в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП), сред които и този на Чешката република, като е намалявало трафика, който идва от неговите страници с резултати от обикновено търсене към конкурентните сайтове за сравняване на продукти, и е увеличавало този трафик към своя собствен сайт за сравняване на продукти, което е можело да има или вероятно е имало антиконкурентни последици за съответните тринадесет национални пазара на специализираното търсене за сравняване на продукти, но също и за посочените пазари на обикновено търсене.
20 Така съгласно това решение Google по същество системно е давало водеща позиция на собствената си услуга за сравняване на цените, докато услугите на конкурентите на Google за сравняване на цените са класирани по-назад в списъка с резултати.
21 Що се отнася до продължителността на нарушението, за което е отговорно Google на територията на Чешката република, в Решение C(2017) 4444 final Комисията констатира, че това нарушение е започнало през февруари 2013 г. и е продължило да поражда последици до датата на приемане на решението, а именно 27 юни 2017 г. Така в член 3 от това решение Комисията разпорежда на Google в срок от 90 дни да сложи край на своето поведение и да не предприема еквивалентно поведение, което би имало същия предмет или ефект.
22 На 1 септември 2017 г. влиза в сила Закон 262/2017, който транспонира в чешкото право Директива 2014/104.
23 На 11 септември 2017 г. Google и Alphabet подават в секретариата на Общия съд жалба срещу Решение C(2017) 4444 final.
24 На 26 юни 2020 г. Heureka предявява пред Městský soud w Praze (Градски съд Прага, Чешка република) иск Google да бъде осъдено да поправи вредите, които Heureka твърди, че е претърпяло поради антиконкурентната практика, извършвана от Google според Решение C(2017) 4444 final в Чешката република в периода от февруари 2013 г. до 27 юни 2017 г. Heureka твърди, че Google е поставяло и показвало своята собствена услуга за сравняване на продажни цени на най-доброто възможно място сред резултатите при услугите си за обикновено търсене в интернет, което е намалило посещенията в неговия портал за сравняване на продажни цени Heureka.cz.
25 В своя защита Google изтъква по-специално, че съгласно правилата за давност на Оbchodní zákoník (Търговски кодекс) — според които четиригодишният давностен срок започва да тече от момента, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за вредата и кой е лице е длъжно да я поправи — правото на обезщетение на Heureka е погасено поне за периода от февруари 2013 г. до 25 юни 2016 г.
26 В това отношение Google посочва, че предвид естеството на твърдяната злоупотреба с господстващо положение Heureka е било в състояние да узнае както кой е нарушителят, така и факта, че е претърпяло вреда много преди приемането на Решение C(2017) 4444 final. Всъщност според него няма как Heureka да не е разбрало, по-специално когато е прочело прессъобщението на Комисията от 30 ноември 2010 г., че лицето, което управлява интернет търсачка с наименование „Google“, е Google. При всички положения прессъобщението на SPIR от 27 май 2014 г., посочено в точка 15 от настоящото решение, с което това сдружение изразило несъгласието си с поетите от Google ангажименти към Комисията, било достатъчно, за да започне да тече давностният срок.
27 Така според него приложимият в случая давностен срок е започнал да тече от февруари 2013 г., а именно от началото на извършването на твърдяното нарушение на чешка територия и от началото на настъпването на предполагаемата вреда, или най-късно от 27 май 2014 г. — датата на публикуване на прессъобщението на SPIR.
28 Според Google нищо не е пречело на Heureka да предяви по-рано своя иск за обезщетение за вреди, като уточнява, че в тази хипотеза последното дружество е можело постепенно да разширява обхвата на искането си за обезщетение в съответствие с увеличаването на претърпените вреди с течение на времето.
29 Запитващата юрисдикция отбелязва на първо място, че в случая евентуалното антиконкурентно поведение е започнало преди на 25 декември 2014 г. да влезе в сила Директива 2014/104 и е прекратено едва след изтичането на 27 декември 2016 г. на срока за транспонирането ѝ.
30 Ето защо тази юрисдикция иска да установи дали член 10 от посочената директива се прилага за всички вреди, причинени от разглежданото в главното производство нарушение на член 102 ДФЕС, или само за вреди, настъпили след датата на влизане в сила на Директивата, или дори само за вреди, настъпили след датата, на която е изтекъл срокът за нейното транспониране.
31 На второ място, запитващата юрисдикция иска да установи дали член 10 от Директива 2014/104 е материалноправна разпоредба по смисъла на член 22, параграф 1 от тази директива, или е процесуална разпоредба.
32 На трето място, запитващата юрисдикция има съмнения дали чешкият режим на давността относно исковете за обезщетение за вреди от нарушения на правилата на конкуренцията, приложим до влизането в сила на Закон № 262/2017 за транспониране на Директива 2014/104, е съвместим с член 10 от тази директива и евентуално с член 102 ДФЕС, както и с принципа на ефективност.
33 В това отношение тази юрисдикция в самото начало подчертава, че приложимите в главното производство правила за давност са не нормите на Търговския кодекс, а тези на Гражданския кодекс и че именно последните представляват старият режим на давността, който е от значение в случая. Съгласно член 620, параграф 1 от Гражданския кодекс обаче тригодишният давностен срок започва да тече веднага щом увреденото лице узнае или може да се предполага, че знае кой е нарушителят и за претърпяната вреда. Що се отнася до условието да е узнат фактът, че поради разглежданото нарушение е претърпяна вреда, от тълкуването, дадено на член 620, параграф 1 от Гражданския кодекс от Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република), става ясно, че узнаването за частична вреда е достатъчно, за да започне да тече давностният срок. Особено в случаите на продължени или продължавани нарушения вредата е делима, така че всяка „нова вреда“ би могла да се претендира отделно и би задействала нов давностен срок.
34 Според запитващата юрисдикция в настоящия случай от това следва, че от всяко извършено на уебсайта на Google обикновено търсене, довело до поставяне и показване на резултати, които са по-благоприятни за услугата на Google за сравняване на цени, се задейства нов отделен давностен срок.
35 На четвърто и последно място, посочената юрисдикция отбелязва, че за да се задейства давностният срок, Гражданският кодекс не изисква увреденото лице да знае, че съответното поведение представлява нарушение на конкурентното право. Този кодекс не изисква и съответното нарушение да е преустановено. Накрая, посоченият кодекс не съдържа правила за спиране или прекъсване на давностния срок, докато се разследва това поведение.
36 При тези условия Městský soud v Praze (Градски съд Прага) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 21, параграф 1 от Директива [2014/104] и общите принципи на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че Директива 2014/104, и по-специално член 10, е пряко или непряко приложима в разглеждания спор за всички искове за обезщетение поради нарушение на разпоредбите на член 102 ДФЕС, чието извършване е започнало преди влизането в сила на Директива 2014/104 и е приключило след изтичането на определения за въвеждането ѝ срок за транспониране, когато искът за обезщетение също е предявен след изтичането на срока за транспониране, или в смисъл, че член 10 от Директива 2014/104 се прилага само за частта от спорното поведение (и произтичащата от него част от вредата) след влизането в сила на Директива 2014/104 или пък след изтичането на срока за транспониране [на посочената директива]?
2) Трябва ли, имайки предвид смисъла и целта на Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност, член 22, параграф 2 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че „всички различни от посочените в [член 22,] параграф 1 национални мерки, които са прие[т]и в съответствие с член 21“, са националните разпоредби за прилагане на член 10 от Директива 2014/104, с други думи [параграф 1] или [параграф 2] от член 22 от Директива 2014/104 се прилага за член 10 от Директива 2014/104 и правилата за давността?
3) Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които частични вреди започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се в поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?
4) Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?“.
Обстоятелства, настъпили след акта за преюдициално запитване и производство пред Съда
37 В решението си от 10 ноември 2021 г., Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping) (T‑612/17, EU:T:2021:763), Общият съд по същество отхвърля жалбата на Google и Alphabet срещу Решение C(2017) 4444 final, като потвърждава анализа на Комисията относно пазара на специализираното търсене за сравняване на продукти. Що се отнася обаче до националните пазари за обикновено търсене, Общият съд приема, че Комисията е разчитала на твърде неточни съображения, за да оправдае наличието на дори потенциални антиконкурентни последици и че за тези пазари трябва да бъде прието основанието на Google и Alphabet за чисто спекулативен характер на анализа на последиците. Така Общият съд отменя това решение само доколкото Комисията е установила нарушение от страна на Google и Alphabet на тринадесет национални пазара на обикновено търсене в ЕИП въз основа на наличието антиконкурентни последици на тези пазари и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
38 На 20 януари 2022 г. Google и Alphabet обжалват решението на Общия съд от 10 ноември 2021 г., Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping) (T‑612/17, EU:T:2021:763). Това производство по обжалване все още е висящо.
39 На 22 юни 2022 г. Съдът постановява решение Volvo и DAF Trucks (C‑267/20, EU:C:2022:494), в което се произнася по-специално по естеството на член 10 от Директива 2014/104, както и по приложимостта на тази разпоредба във времето.
40 С писмо от 28 юни 2022 г. Съдът връчва посоченото съдебно решение на запитващата юрисдикция, като я пита дали с оглед на това решение поддържа преюдициалното си запитване.
41 С писмо, постъпило в Съда на 27 септември 2022 г., запитващата юрисдикция го уведомява, че оттегля първия и втория въпрос от преюдициалното си запитване, но поддържа третия и четвъртия си въпрос.
По преюдициалните въпроси
42 Със своя трети и четвърти въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 10 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана от компетентните национални съдилища, която предвижда тригодишен давностен срок, приложим за исковете за обезщетение за вреди от продължени нарушения на правилата на конкурентното право на Съюза, който:
– започва да тече, независимо и поотделно за всяка частична вреда, произтекла от такова нарушение, от момента, в който увреденото лице е узнало или може разумно да се предполага, че e узнало за факта, че е претърпяло такава частична вреда и кой е длъжен да я поправи, без да e узнало, че съответното поведение представлява нарушение на правилата на конкуренцията и без това нарушение да е преустановено,
– не може нито да се спира, нито да се прекъсва, докато Комисията разследва такова нарушение, и
– не може да бъде спрян най-малко до една година след датата, на която е станало окончателно решението на Комисията за установяване на същото нарушение.
43 Видно от данните, които е предоставила, целта на запитващата юрисдикция е по-специално да установи дали с иска си, предявен на 26 юни 2020 г., Heureka, което се счита за ощетено от злоупотреба с господстващо положение, извършена от Google на съответния пазар в Чешката република между февруари 2013 г. и 27 юни 2017 г. и установена във все още неокончателно решение на Комисията, може да търси обезщетение за вредите, причинени през целия този период, или правото му на обезщетение вече е погасено по давност за част от посочения период.
44 В това отношение същата юрисдикция отбелязва, че преди транспонирането на Директива 2014/104 със Закон № 262/2017, член 620, параграф 1 от Гражданския кодекс обвързва началния момент на давностния срок — определен на три години в член 629, параграф 1 от този кодекс — само със знанието за вредата и кой я е причинил. Тези разпоредби са тълкувани в смисъл, че цялостната вреда, която възниква в хода на продължено нарушение на конкурентното право, може да бъде разделена на частични вреди и че за всяка частична вреда започва да тече отделен давностен срок. Следователно правото на обезщетение се погасява по давност, поотделно и постепенно.
45 Освен това посочената юрисдикция отбелязва, че в случая въпросното нарушение е започнало преди 25 декември 2014 г., датата на влизане в сила на Директива 2014/104, но е преустановено едва след 27 декември 2016 г. — датата, на която е изтекъл предвиденият в член 21 от тази директива срок за транспониране. Въпреки това, тъй като Директивата е транспонирана със закъснение в чешкия правен ред, изглежда това нарушение е преустановено преди датата на влизане в сила на Закон № 262/2017, а именно 1 септември 2017 г. От друга страна, искът в главното производство е предявен след последната дата.
46 При тези условия, за да се отговори на третия и четвъртия въпрос, най-напред е необходимо да се провери приложимостта във времето на член 10 от Директива 2014/104, на който се позовават тези въпроси и който установява някои изисквания по отношение на давностния срок, приложим към исковете за обезщетение за вреди от нарушения на конкурентното право, като по-конкретно определя минималната продължителност на този срок, най-ранният момент, от който той може да започне да тече, и при какви обстоятелства той трябва да бъде спрян или прекъснат.
47 В това отношение следва да се припомни, че член 10 от Директива 2014/104 е материалноправна разпоредба по смисъла на член 22, параграф 1 от тази директива. Съгласно последната разпоредба обаче държавите членки е трябвало да гарантират, че националните мерки, които са приели в съответствие с член 21 от тази директива, за да се съобразят с материалноправните разпоредби на тази директива, нямат обратно действие (решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 36 и 47).
48 Следва обаче да се припомни, че след като изтече срокът за транспониране на дадена директива, националното право трябва да се тълкува в съответствие с всяка нейна разпоредба (вж. в този смисъл решения от 4 юли 2006 г., Adeneler и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 115, и от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 33 и 77).
49 Ето защо, за да се определи приложимостта във времето на член 10 от Директива 2014/104, трябва да се провери дали разглежданото в главното производство правоотношение е приключено преди изтичането на срока за транспониране на тази директива, или продължава да поражда своите последици след изтичането на този срок (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 48).
50 За тази цел, с оглед на особеностите на правилата за давността, тяхното естество и механизма им за функциониране, по-специално в контекста на иск за обезщетение за вреди от нарушение на конкурентното право, следва да се провери дали към датата на изтичане на срока за транспониране на Директива 2014/104, тоест 27 декември 2016 г., е изтекъл давностният срок, определен от националното право и приложим към разглежданото в главното производство правоотношение до тази дата, което предполага да се определи моментът, от който този давностен срок е започнал да тече в съответствие с посоченото право (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 49).
51 Всъщност при липсата на правна уредба на Съюза в тази област до датата на изтичане на срока за транспониране на Директива 2014/104 правилата за упражняване на правото да се търси обезщетение за вредите, произтичащи от нарушение на членове 101 и 102 ДФЕС, включително правилата за давностните срокове, трябва да се уредят от правната система на всяка държава членка, при условие че са спазени принципите на равностойност и ефективност, като последният принцип изисква правилата, приложими относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които субектите черпят от директния ефект на правото на Съюза, да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (вж. в този смисъл решения от 28 март 2019 г., Cogeco Communications, C‑637/17, EU:C:2019:263, т. 42 и 43, и от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 50).
52 В това отношение от последния принцип следва, че дори преди датата, на която изтича срокът за транспониране на Директива 2014/104, всяка национална правна уредба, която определя началния момент на давностния срок, продължителността на този срок и правилата за спирането и прекъсването му, трябва да е адаптирана спрямо особеностите на конкурентното право и спрямо целите на прилагането на неговите норми от съответните лица, за да не се изгуби пълната ефективност на член 101 и 102 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 28 март 2019 г., Cogeco Communications, C‑637/17, EU:C:2019:263, т. 47, и от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 53).
53 В този контекст следва да се припомни, че член 102 ДФЕС има директен ефект в отношенията между частноправни субекти и предоставя права на правните субекти, които националните юрисдикции трябва да охраняват (решение от 28 март 2019 г., Cogeco Communications, C‑637/17, EU:C:2019:263, т. 38 и цитираната съдебна практика).
54 Пълната ефективност на член 102 ДФЕС и конкретно полезното действие на установената в този член забрана биха били поставени под въпрос, по-специално ако поради националната правна уредба, която определя началния момент на давностния срок, продължителността на този срок и правилата за спирането или прекъсването му, би било практически невъзможно или прекомерно трудно да се иска да бъдат поправени вредите, евентуално претърпени вследствие на злоупотреба от страна на господстващо предприятие, която може да ограничи или наруши конкуренцията. Правото на всяко лице да иска поправянето на такава вреда всъщност укрепва действието на правилата на Съюза в областта на конкуренцията и може да възпре извършването на злоупотреби с господстващо положение, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията, като по този начин се допринася за поддържането на ефективно равнище на конкуренция в Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 28 март 2019 г., Cogeco Communications, C‑637/17, EU:C:2019:263, т. 39 и 41 и цитираната съдебна практика).
55 От съдебната практика обаче следва, че упражняването на това право би станало практически невъзможно или прекомерно трудно, ако давностните срокове, приложими към исковете за обезщетение при нарушения на разпоредбите на конкурентното право, започнат да текат, преди нарушението да е приключило и преди увреденото лице да е узнало или да може разумно да се предполага, че е узнало информацията, която е абсолютно необходима, за да предяви своя иск за обезщетение за вреди (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 56, 57 и 61).
56 Всъщност, що се отнася до първото условие, свързано с прекратяването на нарушението, следва да се отбележи, на първо място, че съгласно постоянната практика на Съда предявяването на исковете за обезщетение за вреди поради нарушение на конкурентното право на Съюза по принцип налага извършването на сложен фактически и икономически анализ (решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 54 и цитираната съдебна практика).
57 Споровете относно нарушения на правилата на конкурентното право по принцип обаче се характеризират с информационна асиметрия в ущърб на увреденото лице, което прави по-трудно за него да се сдобие с тази информация, отколкото за органите по конкуренция да получат необходимите данни, за да упражнят правомощията си по прилагане на правото в областта на конкуренцията (решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 55).
58 Освен това често за увреденото лице е особено трудно да установи наличието и обхвата на такова нарушение, както и произтичащите от него вреди, преди то да бъде преустановено.
59 При това положение изискването давностният срок да не започва да тече, преди съответното нарушение да е преустановено, е необходимо, за да може увреденото лице да установи и докаже неговото наличие, обхват и продължителност, размера на причинената от нарушението вреда, както и причинно-следствената връзка между нея и нарушението и така да може ефективно да упражни правото си да потърси обезщетение в пълен размер, произтичащо от членове 101 и 102 ДФЕС.
60 По-конкретно, като се има предвид колко сложно е да се определи количествено вредата по дела в областта на конкурентното право, когато нарушението все още продължава, изискването увреденото лице постепенно да увеличава размера на исканото обезщетение в зависимост от допълнителните вреди, произтичащи от това нарушение, би направило практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на обезщетение в пълен размер.
61 На второ място, следва да се припомни, че по същия начин като прилагането от публичните органи на правилата на Съюза в областта на конкуренцията (public enforcement), исковете за вреди от нарушение на тези правила (private enforcement) са неразделна част от системата за тяхното прилагане на посочените правила, която цели да накаже антиконкурентните действия на предприятията и да ги възпре от такива действия (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 37 и цитираната съдебна практика).
62 В това отношение, от една страна, режим на давност, предвиждащ тригодишен давностен срок, чийто dies a quo е преди края на единно продължено нарушение и който не може да бъде спрян или прекъснат по време на разследването на Комисията, би могъл да доведе до изтичането на този срок много преди Комисията да приеме решение за установяване на нарушението, а това би засегнало пряко възможността на увреденото лице да предяви иск за обезщетение за вреди вследствие на такова решение (follow-on damages action), и следователно би могло да направи прекомерно трудно упражняването на правото му да търси обезщетение в пълен размер. Всъщност поначало за това лице е трудно да приведе доказателства за нарушение на член 101, параграф 1 или на член 102 ДФЕС, без да има решение на Комисията или на национален орган.
63 От друга страна, както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 118 от своето заключение, прекратяването на нарушението като условие, което трябва да бъде изпълнено, за да започне да тече давностният срок, може да има възпиращ ефект и да подтикне нарушителя да го прекрати по-бързо. Не такъв обаче е случаят с режим, който не взема предвид това условие за целите на предявяването на иск за обезщетение за вреди от нарушение на конкурентното право, а позволява давността да се разпокъса на няколко последователни dies a quo, което ще доведе до изтичане на давностните срокове за определена част от вредата, причинена от съответното нарушение.
64 Що се отнася до второто условие, което, както личи от посочената в точка 55 от настоящото решение съдебна практика, трябва да бъде изпълнено, за да започне да тече давностният срок, а именно увреденото лице да е узнало информацията, която е абсолютно необходима, за да предяви своя иск за обезщетение за вреди от нарушения на правилата на конкурентното право, следва да се припомни, че тази информация включва наличието на нарушение на конкурентното право, наличието на вреда, причинно-следствената връзка между нея и това нарушение, както и самоличността на извършителя (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 60).
65 Всъщност при липсата на посочената информация е изключително трудно и дори невъзможно увреденото лице да получи обезщетение за вредите, които му е причинило това нарушение.
66 В това отношение националният съд, сезиран с иска за обезщетение за вреди, трябва да определи от кой момент може разумно да се предполага, че увреденото лице е узнало тази информация. Всъщност следва да се припомни, че само националният съд е компетентен да установи и извърши преценка на фактите по спора в главното производство (вж. в този смисъл решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 61 и цитираната съдебна практика). При все това, когато се произнася по преюдициалното запитване, Съдът може да даде уточнения, за да го насочи при това решение.
67 Така от съдебната практика следва, че по принцип този момент съвпада с датата, на която в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано резюмето на съответното решение на Комисията (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 71).
68 Всъщност, от една страна, публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на акт на институция на Съюза на всички официални езици на Съюза гарантира, че както физическите, така и юридическите лица имат възможност да узнаят за него (вж. в този смисъл определение от 6 март 2023 г. Deutsche Bank (Картел — Лихвени деривати в евро), C‑198/22 и C‑199/22, EU:C:2023:166, т. 49 и цитираната съдебна практика).
69 От друга страна, в контекста на искове за отговорност, предявени вследствие на окончателно решение на Комисията, обвързването с обективно обстоятелство, каквото е публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на резюмето на това решение е в интерес на правната сигурност в смисъл, че позволява, при условие че съответното нарушение е преустановено, да се установи по принцип началото на давностния срок както за участвалите в картел предприятия, така и за увредените лица (вж. в този смисъл определение от 6 март 2023 г. Deutsche Bank (Картел —Лихвени деривати в евро), C‑198/22 и C‑199/22, EU:C:2023:166, т. 48 и цитираната съдебна практика).
70 Не е изключена обаче възможността лице, увредено от нарушение на разпоредбите на конкурентното право, да узнае данните, абсолютно необходими за предявяването на иска за обезщетение за вреди много преди публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на резюмето на решение на Комисията (определение от 6 март 2023 г. Deutsche Bank (Картел — Лихвени деривати в евро), C‑198/22 и C‑199/22, EU:C:2023:166, т. 44 и цитираната съдебна практика).
71 Това обаче трябва да се докаже от лицето, срещу което е предявен искът за обезщетение за вреди.
72 При все това в случая възниква и въпросът какви са последиците за определянето на dies a quo на давностния срок от публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на резюмето на все още неокончателно решение на Комисията, с което се установява нарушение на правилата на конкуренцията. За разлика от делата, по които са постановени решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks (C‑267/20, EU:C:2022:494), и определение от 6 март 2023 г., Deutsche Bank (Картел — Лихвени деривати в евро (C‑198/22 и C‑199/22, EU:C:2023:166), в които решенията на Комисията са окончателни, в сегашното дело, както личи от точки 37 и 38 от настоящото решение, Решение C(2017) 4444 final не е окончателно. Всъщност Google и Alphabet го оспориха пред Общия съд и постановеното от него съдебно решение, с което искането им е уважено само частично, е обжалвано пред Съда от тези дружества в дело, което все още е висящо.
73 В това отношение следва да се припомни, че актовете на институциите на Съюза по принцип се ползват с презумпция за законосъобразност и следователно произвеждат правно действие, докато не бъдат отменени или оттеглени (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2004 г., Комисия/Гърция, C‑475/01, EU:C:2004:585, т. 18 и цитираната съдебна практика). Този принцип включва също задължението всички субекти на правото на Съюза да признаят пълната ефективност на посочените актове, докато тяхната незаконосъобразност не бъде установена от Съда, и да зачитат тяхната изпълнителна сила, докато Съдът не реши да спре изпълнението им (вж. в този смисъл решения от 7 юни 1988 г., Комисия/Гърция, 63/87, EU:C:1988:285, т. 10, и от 21 септември 1989 г., Hoechst/Комисия, 46/87 и 227/88, EU:C:1989:337, т. 64).
74 По-конкретно, съгласно член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 1/2003, когато национални съдилища се произнасят по споразумения, решения или практики съгласно член 101 или 102 ДФЕС, които вече са предмет на решения на Комисията, те не могат да вземат решения, които са в противоречие с решението, прието от Комисията. Член 16, параграф 1 обаче не изисква решението на Комисията да е станало окончателно, за да бъде длъжен националният съд да се съобрази с него. По това този член 16 се отличава от член 9 от Директива 2014/104, който придава доказателствена сила на решенията на националните органи по конкуренция само когато те са окончателни. Тази разлика между тези две разпоредби е обоснована именно с обвързващия характер на решенията на институциите на Съюза.
75 Действително в точка 42 от решение от 6 октомври 2021 г., Sumal (C‑882/19, EU:C:2021:800), Съдът по същество постановява, че за да се приеме за отговорен който и да е правен субект от дадена стопанска единица, съответното нарушение на правилата на конкуренцията трябва да бъде посочено в решение на Комисията, което е станало окончателно или да е установено независимо пред съответния национален съд, когато Комисията не е приела никакво решение относно наличието на нарушение (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 42). Тези съображения обаче се отнасят само до двете най-очевидни хипотези, в които може да бъде предявен иск за обезщетение за вреди.
76 В случая, за разлика от спора, по който е постановено решение от 6 октомври 2021 г., Sumal (C‑882/19, EU:C:2021:800), което се отнася до окончателно решение на Комисията, искът за обезщетение на вреди в главното производство е предявен вследствие на решение на Комисията, което не е станало окончателно, тъй като срещу него е подадена жалба за отмяна пред Общия съд, чието решение пък е обжалвано пред Съда.
77 Както обаче по същество отбелязва генералният адвокат в точки 54 и 62 от своето заключение, решение, което все още не е окончателно и в което Комисията констатира нарушение на конкурентното право, има обвързващо действие, докато не бъде отменено, и националният съд е този, който трябва да изведе съответните последици от това в образуваното пред него производство. Следователно в подкрепа на иска си за обезщетение на вреди увреденото лице може да се позове на констатациите, съдържащи се в такова решение.
78 При това положение, независимо дали разглежданото решение на Комисията е станало окончателно или не, от публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на неговото резюме и при условие че съответното нарушение е преустановено, по принцип може разумно да се предполага, че увреденото лице разполага с цялата необходима информация, за да предяви иска си за обезщетение на вреди в разумен срок, включително информацията, която е необходима за определяне на размера на евентуалните вреди, претърпени поради съответното нарушение. Всъщност поначало това публикуване дава възможност да се установи наличието на нарушение. Освен това въз основа на тази констатация и на данните, с които разполага, увреденото лице може да установи обхвата на евентуалните вреди, претърпени поради това нарушение.
79 Що се отнася до това дали член 102 ДФЕС и принципът на ефективност налагат спирането или прекъсването на давностния срок по време на разследване от Комисията, трябва да се отбележи, че както личи от точка 62 от настоящото решение, тригодишен давностен срок, който започва да тече преди края на съответното единното продължено нарушение и не може да бъде спрян или прекъснат по време на разследването от Комисията, би могъл да изтече още преди да приключи производството пред Комисията, което би направило практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на обезщетение в пълен размер чрез съответен иск, предявен вследствие на решение на Комисията. Всъщност спирането или прекъсването на давностния срок по време на разследване от Комисията е по принцип необходимо, за да може увреденото лице, по-специално след това разследване, да прецени дали е извършено нарушение на конкурентното право, да узнае неговия обхват и продължителност и да се позове на тази констатация в контекста на последващ иск за обезщетение за вреди.
80 От друга страна, при положение че, както е видно от точка 77 от настоящото решение, в подкрепа на иска си за обезщетение за вреди увреденото лице може да се позове на констатациите в решение на Комисията, което не е станало окончателно, следва да се приеме, че член 102 ДФЕС и принципът на ефективност не изискват давностният срок да остане спрян, докато решението на Комисията стане окончателно. Освен това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 70 от заключението си, макар националният съд да има право да спре висящото пред него производство, докато решението на Комисията стане окончателно, когато счита това за целесъобразно с оглед на обстоятелствата по конкретния случай, той изобщо не е длъжен да го прави, стига да не се отклонява от това решение.
81 Предвид съображенията, изложени в точки 51—80 от настоящото решение, следва да се установи, че режим на давност като разглеждания в главното производство, съгласно който, от една страна, тригодишният давностен срок започва да тече независимо и поотделно за всяка произтекла от съответното нарушение частична вреда от момента, в който увреденото лице е узнало или може разумно да се предполага, че е узнало за факта, че е претърпяло частична вреда и кой е длъжен да я поправи, без да е необходимо нарушението да е преустановено и това лице да е узнало, че съответното поведение представлява нарушение на правилата на конкуренцията, и от друга страна, този срок не може да бъде нито спрян, нито прекъснат, докато Комисията разследва такова нарушение, прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото да се търси обезщетение за вредите, претърпени поради същото нарушение.
82 Ето защо, като оставим настрана аспектите на този режим на давност, които са несъвместими с член 102 ДФЕС и с принципа на ефективност, следва да се провери дали към датата на изтичане на срока за транспониране на Директива 2014/104 — а именно 27 декември 2016 г. — е изтекъл определеният в националното право давностен срок, който до тази дата е бил приложим към разглежданото в главното производство правоотношение.
83 В случая резюмето на Решение C(2017) 4444 final е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 12 януари 2018 г., така че — освен ако запитващата юрисдикция не установи друго — разумно би могло да се предполага, че към тази дата Heureka е узнало цялата информация, която му е необходима, за да предяви иск за обезщетение на вреди. Ако Google възнамерява да оспори тази констатация, като твърди, че дружеството е знаело за тази информация много преди посочената дата, то трябва да докаже пред запитващата юрисдикция, че това действително е така.
84 Освен това от член 1 от решение C(2017) 4444 final е видно, че разглежданото в главното производство нарушение е започнало през февруари 2013 г. и че към датата, на която е прието това решение, 27 юни 2017 г., нарушението все още не е преустановено, тъй като Комисията не е установила никакво прекъсване на поведението на Google през този период. При това в член 3 от посоченото решение тази институция нарежда на Google да сложи край на поведението си в срок от 90 дни.
85 В това отношение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 91 от заключението си, твърдяното нарушение се състои в продължавано поведение, което преследва единна икономическа цел, а именно по-благоприятното позициониране и показване, осигурени от Google за собствения му сайт за сравняване на продукти на неговите страници с резултати от обикновено търсене, с цел да увеличи трафика към този сайт за сравняване на продукти в ущърб на конкурентните сайтове за такова сравняване на продукти.
86 В този контекст обаче, независимо за кой момент може да се приеме, че Heureka е узнало абсолютно необходимата информация, за да предяви своя иск за обезщетение за вреди — дали този момент е датата на публикуване на резюмето на Решение C(2017) 4444 final в Официален вестник на Европейския съюз, или е някакъв момент преди тази дата — давностният срок не би могъл да започне да тече преди 27 юни 2017 г., защото, както става ясно от членове 1 и 3 от Решение C(2017) 4444 final, към тази дата твърдяното в главното производство нарушение не е преустановено. При всички положения запитващата юрисдикция следва да провери точно на коя дата е преустановено това нарушение.
87 От това следва, че към датата, на която изтича срокът за транспониране на Директива 2014/104, а именно 27 декември 2016 г., давностният срок не само не е изтекъл, но дори не е започнал да тече.
88 Следователно разглежданото в главното производство правоотношение не е приключено преди изтичането на срока за транспониране на тази директива, така че в случая член 10 от нея е приложим ratione temporis. Ето защо на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори въз основа не само на член 102 ДФЕС и на принципа на ефективност, но и на член 10 от Директива 2014/104.
89 В това отношение от точки 51—81 от настоящото решение следва, че режим на давност като посочения в третия и четвъртия въпрос е несъвместим с член 102 ДФЕС и с принципа на ефективност, доколкото, от една страна, тригодишният давностен срок започва да тече независимо и поотделно за всяка произтекла от съответното нарушение частична вреда от момента, в който увреденото лице е узнало или може разумно да се предполага, че е узнало за факта, че е претърпяло частична вреда и кой е длъжен да я поправи, без да е необходимо нарушението да е преустановено и това лице да е узнало, че съответното поведение представлява нарушение на правилата на конкуренцията, и от друга страна, този срок не може да бъде нито спрян, нито прекъснат, докато Комисията разследва такова нарушение.
90 Освен това от ясния текст на член 10, параграфи 2 и 4 от Директива 2014/104 следва, че такъв режим е несъвместим и с този член.
91 По-конкретно, член 10, параграф 4, второ изречение от Директива 2014/104 вече изисква давностният срок, спрян вследствие предприето действие на орган за защита на конкуренцията с цел разследване или образуване на производство във връзка с нарушение на конкурентното право, което е свързано с иска за обезщетение за вреди, да бъде възобновен най-рано една година, след като решението за установяване на нарушение е станало окончателно или производството е прекратено на друго основание.
92 Следва още да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика една директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно тя самата не може да му бъде противопоставяна. Всъщност да се разшири възможността за позоваване на разпоредба от директива, която не е транспонирана или е транспонирана неправилно, до отношенията между частноправните субекти, би означавало да се признае на Съюза правомощието да приема с директен ефект задължения в тежест на частноправните субекти, въпреки че той разполага с такава компетентност само когато е оправомощен да приема регламенти (решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 76).
93 От практиката на Съда също следва, че в рамките на спор между частноправни субекти като разглеждания в главното производство националната юрисдикция е длъжна при необходимост да тълкува националното право от момента на изтичане на срока за транспониране на нетранспонирана директива, така че разглежданото положение да стане незабавно съвместимо с разпоредбите на тази директива, без обаче да извършва тълкуване contra legem на националното право (решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks, C‑267/20, EU:C:2022:494, т. 77).
94 Предвид посочените по-горе съображения на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 10 от Директива 2014/104, както и член 102 ДФЕС и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана от компетентните национални съдилища, която предвижда тригодишен давностен срок, приложим за исковете за обезщетение за вреди от продължени нарушения на правилата на конкурентното право на Съюза, който:
– започва да тече, независимо и поотделно за всяка частична вреда, произтекла от такова нарушение, от момента, в който увреденото лице е узнало или може разумно да се предполага, че e узнало за факта, че е претърпяло такава частична вреда и кой е длъжен да я поправи, без да e узнало, че съответното поведение представлява нарушение на правилата на конкуренцията и без това нарушение да е преустановено, и
– не може нито да се спира, нито да се прекъсва, докато Комисията разследва такова нарушение.
Освен това член 10 от Директива 2014/104 не допуска такава правна уредба и доколкото последната не предвижда спиране на давностния срок най-малко до една година след датата, на която решението за установяване на същото нарушение е станало окончателно.
По съдебните разноски
95 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
Член 10 от Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията, както и член 102 ДФЕС и принципът на ефективност
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, както е тълкувана от компетентните национални съдилища, която предвижда тригодишен давностен срок, приложим за исковете за обезщетение за вреди от продължени нарушения на правилата на конкурентното право на Съюза, който:
– започва да тече, независимо и поотделно за всяка частична вреда, произтекла от такова нарушение, от момента, в който увреденото лице е узнало или може разумно да се предполага, че e узнало за факта, че е претърпяло такава частична вреда и кой е длъжен да я поправи, без да e узнало, че съответното поведение представлява нарушение на правилата на конкуренцията и без това нарушение да е преустановено и
– не може нито да се спира, нито да се прекъсва, докато Европейската комисия разследва такова нарушение.
Освен това член 10 от Директива 2014/104 не допуска такава правна уредба и доколкото последната не предвижда спиране на давностния срок най-малко до една година след датата, на която решението за установяване на същото нарушение е станало окончателно.
Подписи