Жалба, подадена на 20 февруари 2024 г. от Michael Heßler срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 20 декември 2023 г. по дело T-369/22, Michael Heßler/Европейска комисия

(Дело C-137/24 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Michael Heßler (представител: I. Steuer-Lutz, Rechtsanwältin)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

да отмени решението на Общия съд (четвърти състав) от 20 декември 2023 г. по дело Т-369/22,

да отмени решението на Европейската комисия от 25 март 2022 г. по подадената по административен ред жалба,

да задължи Европейската комисия да продължи да му предоставя с обратно действие, считано от 1 август 2021 г., и докато са изпълнени съответните условия, намалението на данъка по член 3, параграф 4, втора алинея от Регламент (EИО, EВРАТОМ, EОВС) № 260/68¹ , както е предвидено в Заключение 222/04 на административните ръководители² ,

да определи в съответствие с Финансовия регламент лихвите за дължимите суми и

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят посочва, че:

Общият съд е тълкувал неправилно понятието „акт, който нарушава неговите интереси“ по член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия¹ .

Общият съд е нарушил правото на жалбоподателя на добра администрация по член 41 от Хартата на основните права, тъй като не е установил нито неизпълнение на Европейската комисия на задължението ѝ да мотивира съдебните си актове, нито нарушение от Европейската комисия на правото на изслушване преди издаването на акт, нарушаващ интересите на жалбоподателя.

Общият съд е нарушил правото на жалбоподателя да получи дължимото му плащане, доколкото:

а.    е установил зависимост, всъщност несъществуваща, между предоставянето на надбавка за дете и намалението на данъка за деца на издръжка,

б.    е тълкувал неправилно понятието „дете на издръжка“ по член 3, параграф 4, втора алинея от Регламент № 260/68, защото е обвързал качеството „дете на издръжка“ с възрастта на детето, а не с неговите нужди,

в.    не е признал правото на жалбоподателя на исканото намаление на данъка въз основа на обичайното право и на принципа на защита на оправданите правни очаквания,

г.    не е зачел правната природа на исканото намаление на данъка и

д.    не е зачел задължителното за Европейската комисия действие на Заключение 222/04 на административните ръководители и на вътрешните указания на Европейската комисия за прилагане на това заключение.

____________

¹ Регламент (EИО, EВРАТОМ, EОВС) № 260/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно определяне на условията и процедурата за прилагане на данъка в полза на Европейските общности (ОВ L 56, 1968 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 165).

¹ Заключение № 222/04 (SEC[2004]411) на административните ръководители от 7 април 2004 г.

¹ Правилник за длъжностните лица и Условия за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (ОВ 45, 1962 г., стр. 1385).