Жалба, подадена на 11 юни 2012 г. - Siegenia-Aubi и Noraa/Комисия

(Дело T-257/12)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Siegenia-Aubi KG (Вилнсдорф, Германия) и Noraa GmbH (Вилнсдорф, Германия) (представители: T. Caspary и J. van Kann, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да отмени Решение C (2012) 2069 окончателен на Европейската комисия от 28 март 2012 г. по дело COMP/39452 - Обков за прозорци и прозоречни врати, в частта, в която се отнася до жалбоподателите,

при условията на евентуалност, на основание член 261 ДФЕС да намали съответно размера на глобата, наложена на жалбоподателите с обжалваното решение,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва осем правни основания.

Първо, ответникът стигнал до констатациите си, като нарушил правилата за доказателствената тежест (член 2 от Регламент № 1/2003), изискванията за степента на доказване и задължението си за мотивиране. В частност ответникът не доказал в достатъчна степен, че твърденият сигнален ефект на германските цени на системите за двуосово отваряне се е проявил спрямо всички технологии и материали за обков на цялата територия на ЕИП, и следователно не е доказал всичко, което е било в негова тежест да докаже.

Второ, ответникът неправилно приел, че твърдените споразумения са обхващали цялата територия на ЕИП, съответно не представил достатъчно доказателства за тази констатация.

Трето, ответникът неправилно приел, че твърдяното нарушение е обхващало всички технологии и материали за обков, и не представил достатъчно доказателства за това.

Четвърто, ответникът неправилно приел, че през 2002 г. са били постигнати споразумения за цените, и не представил достатъчно доказателства за това. В резултат били приложени неправилно и Насоките за глобите, като неоснователно било прието, че нарушението е продължило от 1999 г. до 2007 г. Освен това ответникът нарушил член 25 от Регламент № 1/2003, тъй като за събитията преди 2002 г. вече била изтекла давността.

Пето, ответникът неправилно подвел жалбоподателите под отговорност за поведението на дружество, в което имат само миноритарно участие, и с това нарушил правилата за отговорността на дружествата майки за действията на техните дъщерни дружества, както и задължението си за мотивиране.

Шесто, като адаптирал глобата, ответникът допуснал нарушение на принципите за равно третиране, пропорционалност и добра администрация и на задължението си за мотивиране. Освен това ответникът действал в разрез с буквата, системата и духа на Насоките за глобите.

Седмо, при определянето на тежестта на нарушението ответникът нарушил принципите на пропорционалност и добра администрация, точки 20, 23 и 25 от Насоките за глобите, както и задължението си за мотивиране.

Осмо, при определянето на смекчаващите обстоятелства ответникът нарушил принципа на равно третиране, точка 29 от Насоките за глобите и задължението си за мотивиране. В частност ответникът не взел предвид липсата на умисъл и активното сътрудничество на жалбоподателите.

____________