РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
29 февруари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Обща политика в областта на убежището и имиграцията — Молба за международна закрила — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 4 — Риск от нечовешко или унизително отношение — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент (ЕС) №o604/2013 — Член 3, параграф 2 — Обхват на задълженията на държавата членка, която е поискала обратното приемане на кандидата от компетентната държава членка и желае да извърши прехвърлянето в последната държава членка — Принцип на взаимно доверие — Начини и степен на доказване на реалния риск от нечовешко и унизително отношение, произтичащ от системни недостатъци — Практики на отблъскване („pushback“) в трета държава и задържане на граничните пунктове“
По дело C‑392/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats ’s-Hertogenbosch (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Хертогенбос, Нидерландия), с акт от 15 юни 2022 г., постъпил в Съда на същия ден, в рамките на производство по дело
X
срещу
Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei (докладчик), J.‑C. Bonichot, S. Rodin и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: M. A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за X, от A. Khalaf, advocaat,
– за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и C. S. Schillemans, в качеството на представители,
– за белгийското правителство, от M. Jacobs, A. Van Baelen и M. Van Regemorter, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от A. Edelmannová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от D. G. Pintus, avvocato dello Stato,
– за австрийското правителство, от A. Posch и J. Schmoll, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, първоначално от L. Grønfeldt и G. Wils, а впоследствие от G. Wils, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 13 юли 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31, наричан по-нататък „Регламентът „Дъблин III“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между X и Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по въпросите на правосъдието и сигурността, Нидерландия, наричан по-нататък „Държавният секретар“) във връзка с отказа на последния да разгледа молбата за международна закрила, подадена от X в Нидерландия.
Правна уредба
3 Съгласно съображения 3, 20, 32 и 39 от Регламент „Дъблин III“:
„(3) На своята специална среща в Тампере, проведена на 15 и 16 октомври 1999 г., Европейският съвет постигна съгласие да работи за установяването на [обща европейска система за убежище (ОЕСУ)], която се основава на пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. („Женевската конвенция“), допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г., като по този начин гарантира, че никой не може да бъде върнат обратно, за да бъде подложен на преследване, т.е. като запазва принципа за забрана за връщането. В тази връзка и без да се засягат критериите за компетентността, които са установени с настоящия регламент, държавите членки, които прилагат принципа за забрана за връщането, се считат за държави, които са сигурни за гражданите на трета държава.
[…]
(20) Задържането на кандидатите следва да бъде в съответствие с основополагащия принцип, че дадено лице не следва да бъде задържано единствено на основанието, че търси международна закрила. Задържането следва да бъде за възможно най-кратък срок и да бъде в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност. По-специално задържането на кандидати трябва да бъде в съответствие с член 31 от Женевската конвенция. Предвидените в настоящия регламент процедури по отношение на задържано лице, следва да се прилагат с приоритет и във възможно най-кратки срокове. По отношение на общите гаранции при задържане, както и по целесъобразност по отношение на условията на задържане, държавите членки следва да прилагат разпоредбите на Директива 2013/33/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 96)], също и спрямо лица, задържани по силата на настоящия регламент.
[…]
(32) По отношение на третирането на лицата, попадащи в обхвата на настоящия регламент, държавите членки са обвързани със задълженията си по силата на международните правни актове, включително имащата отношение съдебна практика на Европейския съд по правата на човека.
[…]
(39) Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, които са признати по-специално в Хартата за основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)]. По-специално, настоящият регламент се стреми да обезпечи пълното зачитане на правото на убежище, което е гарантирано в член 18 на Хартата, и на правата, признати в членове 1, 4, 7, 24 и 47 от нея. Настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с това“.
4 Член 3 от този регламент, озаглавен „Достъп до процедурата за разглеждане на молба за международна закрила“, гласи:
„1. Държавите членки разглеждат всяка молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който подава молба на територията на която и да било от тях, включително на границата или в транзитните зони. Молбите се разглеждат от една-единствена държава членка, а именно от онази, за която критериите, предвидени в глава III, сочат, че е компетентна за това.
2. Когато не може да бъде посочена компетентна държава членка, на основата на критериите, изброени в настоящия регламент, първата държава членка, пред която е представена молбата за международна закрила, е компетентна за разглеждането ѝ.
Когато е невъзможно кандидатът да бъде прехвърлен в първоначално посочената за компетентна държава членка, тъй като са налице основателни опасения да се смята, че в тази държава членка съществуват системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати, което създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от [Хартата], определящата държава членка продължава да разглежда критериите, предвидени в глава III, за да установи дали друга държава членка може да бъде посочена за компетентна.
Когато прехвърлянето не може да се осъществи съгласно настоящия параграф към никоя държава членка, посочена въз основа на предвидените в глава III критерии, или към първата държава членка, в която е подадена молбата, определящата държава членка, става компетентна държава членка.
[…]“.
5 Член 5, параграфи 1—3 от посочения регламент предвижда:
„1. С цел да улесни процеса на определянето на компетентната държава членка, определящата държава членка провежда индивидуално интервю с кандидата. Освен това интервюто дава възможност информацията, предоставена на кандидата в съответствие с член 4, да бъде правилно разбрана.
2. Индивидуалното интервю може да не бъде проведено, ако:
[…]
б) след като е получил информацията, посочена в член 4, кандидатът вече е предоставил по друг начин информацията, необходима за определяне на компетентната държава членка. Държавата членка, която не провежда интервюто, дава на кандидата възможност да представи всякаква допълнителна информация, която е от значение за правилното определяне на компетентната държава членка, преди да бъде взето решение за прехвърляне на кандидата в компетентната държава членка съгласно член 26, параграф 1.
3. Индивидуалното интервю се провежда своевременно и при всички случаи преди вземането на решение за прехвърляне на кандидата в компетентната държава членка съгласно член 26, параграф 1“.
6 Съгласно член 21 от същия регламент:
„1. Когато държава членка, пред която е била подадена молба за международна закрила, счита, че друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбите, тя може възможно най-бързо и при всички случаи в тримесечен срок от датата, на която молбата е било подадена по смисъла на член 20, параграф 2, да поиска от другата държава членка да поеме отговорността за кандидата.
[…]
3. В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, искането за поемане на отговорността от друга държава членка се прави чрез представяне на стандартен формуляр, като то включва преките или косвени доказателства, така както са описани в двата списъка по член 22, параграф 3, и/или останалите реквизити на декларацията на кандидата, даващи възможност на органите на замолената държава членка да проверят, дали тя е компетентна на основата на критериите, установени в настоящия регламент.
[…]“.
7 Член 22 от Регламент „Дъблин III“ гласи:
„[…]
2. В рамките на процедурата за определяне на компетентната държава членка, се използват преки и косвени доказателства.
3. С актове за изпълнение [Европейската комисия] определя и преразглежда периодично два списъка, в които се посочват относимите [преки] и косвени доказателства в съответствие с критериите, посочени в букви а и б) от настоящия параграф. […]
[…]
б) Косвени доказателства:
i) Става дума за индикативни елементи, които, независимо че са оборими, могат да бъдат достатъчни в определени случаи, в зависимост от придадената им доказателствена сила;
[…]
4. Изискването на доказателства не бива да надхвърля необходимото за правилното прилагане на настоящия регламент.
5. При липса на формално доказателство замолената държава членка признава компетентността си, ако косвените доказателства са логически последователни, могат да бъдат проверени и са достатъчно подробни, за да се установи компетентността.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
8 X е сирийски гражданин. На 9 ноември 2021 г. той подава в Полша молба за международна закрила.
9 След това, на 21 ноември 2021 г., той влиза в Нидерландия, а на следващия ден подава нова молба за международна закрила в последната държава членка.
10 На 20 януари 2022 г. Кралство Нидерландия иска от Република Полша да приеме обратно X на основание член 18, параграф 1, буква б) от Регламент „Дъблин III“. На 1 февруари 2022 г. последната държава членка уважава това искане на основание член 18, параграф 1, буква в) от този регламент.
11 С решение от 20 април 2022 г. държавният секретар оставя без разглеждане подадената от X в Нидерландия молба за международна закрила с мотива, че Република Полша е компетентна за разглеждането на молбата, и отхвърля доводите на X, с които той се противопоставя на прехвърлянето си.
12 X подава жалба срещу това решение пред Rechtbank Den Haag, zittingsplaats’s-Hertogenbosch (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Хертогенбос, Нидерландия), който е запитващата юрисдикция, като иска да се постанови забрана за прехвърлянето му в Полша. Едновременно с това той прави искане за забрана за прехвърлянето до окончателното произнасяне по жалбата, което е уважено.
13 Запитващата юрисдикция посочва, че в жалбата си X твърди, на първо място, че полските органи са нарушили основните му права.
14 В това отношение в акта за преюдициално запитване са описани твърденията му, съгласно които след влизането си на територията на Полша трикратно бил обект на отблъскване (т.нар. „pushback“) в Беларус, включително в един от случаите през нощта. Той твърди, че на 7 ноември 2021 г. в крайна сметка успял да влезе в Полша с двама членове на семейството си и останал в гората до залавянето и предаването си на граничните служители. Той допълва, че докато бил в гората, условията му на живот били непоносими. Дал съгласие за снемане на дактилоскопични отпечатъци под заплахата да бъде върнат Беларус, и по съвет на организация, че това било равнозначно на подаване на молба за международна закрила. Във връзка с това получил документи на полски език и документ на арабски, съдържащ информация за Регламента „Дъблин III“, но не му бил предоставен достъп до устен преводач. X заявява, че след това, подобно на всички останали кандидати за международна закрила, бил задържан около седмица в център за гранична охрана, където бил подложен на много лошо отношение, по-специално поради липсата на храна и на медицински прегледи. X твърди, че не е подал оплакване пред полските органи за лошото отношение, тъй като то му било наложено от самите органи.
15 X посочва, че се опасява, че основните му права отново ще бъдат нарушени, ако бъде прехвърлен в Полша.
16 На второ място, X твърди, че полските съдилища не са независими.
17 X подкрепя твърденията със свои собствени изявления, както и с доклади на неправителствени организации относно положението в Полша на граждани на трети държави и на лица, спрямо които е взето решение за прехвърляне на основание на Регламент „Дъблин III“. Той се позовава и на практиката на Съда, на Европейския съд по правата на човека и на националните съдилища.
18 Като се основава на доклади на авторитетни източници, които цитира, и на официални документи, запитващата юрисдикция описва поведението на няколко държави членки, което се изразявало във възпрепятстване на влизането на тяхна територия на граждани на трети държави, и изявленията на всички държави членки, които имали за цел предотвратяване на емиграцията към тяхната територия. Запитващата юрисдикция счита, че е налице противоречие между, от една страна, това поведение и изявления и от друга страна, задълженията на държавите членки по Женевската конвенция, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и Хартата, чието спазване е в основата на общата европейска система за предоставяне на убежище. В частност запитващата юрисдикция посочва по-специално практиките за обратно връщане на границата.
19 Запитващата юрисдикция посочва, че такива практики са в противоречие със задължението за разглеждане на всяка молба за международна закрила и подкопават принципа на взаимно доверие, както и функционирането на системата, тъй като, наред с другото, в резултат на тях гражданите на трети държави се насърчават да заобикалят държавите членки, които ги прилагат.
20 В случая запитващата юрисдикция счита, че обективната, достоверна, точна и надлежно актуализирана информация сочи, че от няколко години Република Полша системно нарушава редица основни права на граждани на трети държави, като извършва обратно връщане, редовно съпътствано с прибягване до насилие, и системно задържа в условия, определени като „ужасни“, граждани на трети държави, които влизат незаконно на нейна територия.
21 Изявленията на X относно обратното връщане, на което е бил изложен, чиято достоверност не е подложена на съмнение от държавния секретар, били в съответствие с тази информация.
22 Запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай на системни нарушения на основните права в държава членка по отношение на даден кандидат или на граждани на трета държава като цяло, компетентният орган трябва да се въздържа от вземането на решение за прехвърляне в тази държава членка, или принципът на взаимно признаване продължава напълно да се прилага.
23 Ако е възможно да бъде взето решение за прехвърляне, запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай на системни и широко разпространени нарушения на правата на граждани на трети държави от компетентната държава членка молещата държава членка все пак може да се позове на принципа на взаимно доверие, за да прецени положението на кандидата след прехвърлянето му с оглед на член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“.
24 Тя твърди, че съгласно точка 82 от решение от 19 март 2019 г., Jawo (C‑163/17, EU:C:2019:218), и съображение 32 от Регламент „Дъблин III“ спазването от държава членка на задълженията ѝ съгласно общата европейска система за предоставянето на убежище не е ограничено нито до периода след прехвърлянето на кандидата, нито до член 4 от Хартата.
25 Освен това запитващата юрисдикция счита, че ако молещата държава членка не може да се позове на принципа на взаимно доверие, би било допустимо обръщането на тежестта на доказване.
26 По-конкретно, при системни и широко разпространени нарушения на правата на граждани на трети държави от компетентната държава членка, дори те да са различни от гарантираните в член 4 от Хартата, запитващата юрисдикция обмисля по-нисък стандарт на доказване, който да се изисква от кандидата, от една страна, по отношение на декларациите за нарушения на основните права, а от друга страна, по отношение на възможните рискове в случай на прехвърляне. В това отношение тя обмисля дори обръщане на тежестта на доказване. Поради това можело да се очаква, че молещата държава членка трябва да разсее всяко основателно опасение на кандидата за реалния риск от нарушение на член 4 от Хартата, дори на всички негови основни права, в случай на прехвърляне, по аналогия с член 4, параграф 4 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9), който се отнася до рисковете в държавата на произход.
27 Освен това тя счита, че молещата държава би могла да изиска от органите на компетентната държава членка индивидуални гаранции за подходящите условия за приемане, провеждането на процедурата за предоставяне на убежище и за това, че няма да се предприема задържане без правно основание, и дори да контролира спазването на получените гаранции.
28 Накрая, запитващата юрисдикция отбелязва, че правдоподобно кандидатът е посочил липсата на ефективна възможност да подаде жалба в случай на нарушение на неговите права след евентуално прехвърляне, като иска да се установи какви са последиците от това.
29 При тези обстоятелства Rechtbank Den Haag, zittingsplaats’s-Hertogenbosch (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Хертогенбос) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли Регламент [Дъблин III] с оглед на съображения 3, 32 и 39 от този регламент във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от [Хартата] да се тълкува и прилага в смисъл, че принципът на взаимно доверие между държавите [членки] е неделим, така че тежките и системни нарушения на правото на Съюза, извършени от евентуално компетентната държава членка преди прехвърлянето спрямо граждани на трета държава, които (все още) не са върнати в държавата членка, компетентна да разгледа молбата им за убежище съгласно [този регламент], напълно изключват прехвърлянето в тази държава членка?
2) При отрицателен отговор на [първия] въпрос: трябва ли член 3, параграф 2 от Регламент [Дъблин III] във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че ако евентуално компетентната държава членка извършва тежки и системни нарушения на правото на Съюза, извършващата прехвърлянето държава членка не може в рамките на [този регламент] да приеме автоматично принципа на взаимно доверие между държавите [членки], а трябва да отстрани всички съмнения относно това, че след прехвърлянето му кандидатът няма да се окаже в положение, което противоречи на член 4 от [Хартата], съответно трябва да докаже, че това няма да се случи?
3) Какви доказателства може да използва кандидатът в подкрепа на доводите си, че член 3, параграф 2 от Регламент [Дъблин III] не допуска прехвърлянето му, и какъв стандарт относно доказателствата трябва да се приложи? С оглед на позоваването в съображенията от [този регламент] на достиженията на правото на Съюза има ли извършващата прехвърлянето държава членка задължение за сътрудничество и/или проверка, съответно трябва ли при тежки и системни нарушения на основни права спрямо граждани на трета държава да бъдат получени индивидуални гаранции от компетентната държава членка, че основните права на кандидата ще бъдат спазени след прехвърлянето му? Различен ли ще е отговорът на този въпрос, ако кандидатът се нуждае от доказателства, доколкото не може да подкрепи с документи своите съгласувани и подробни декларации, при положение че това не може да се очаква с оглед на естеството на декларациите?
4) Различен ли ще е отговорът [на третия въпрос], ако кандидатът докаже, че подаването на жалба по административен ред до органите и/или използването на средства за правна защита в компетентната държава членка е невъзможно и/или неефективно?“.
По искането за разглеждане по реда на бързото производство
30 Запитващата юрисдикция отправя искане преюдициалното запитване по настоящото дело да бъде разгледано по реда на бързото преюдициално производство по член 105 от Процедурния правилник на Съда.
31 Като посочва, че е разпоредила временна мярка, с която се забранява прехвърлянето на кандидата в Полша до произнасяне по законосъобразността на разглежданото в главното производство решение за прехвърляне с окончателно съдебно решение, запитващата юрисдикция изтъква, че делото в главното производство повдига важен въпрос, свързан с принципите на общата европейска система за предоставяне на убежище, а именно въпроса за практиките на отблъскване и задържане на граничните пунктове на граждани на трети държави, които са влезли на територията на държавите членки с цел да подадат молба за международна закрила. Освен това националните съдилища се сблъсквали все по-често с този проблем, поради което полезността на отговора на преюдициалното запитване надхвърляла рамките на настоящото дело в главното производство. Поради това естеството на настоящото преюдициално запитване обосновавало разглеждането му по реда на бързото производство.
32 Член 105, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързото производство, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.
33 В случая на 19 юли 2022 г., след като изслушва съдията докладчик и генералния адвокат, председателят на Съда решава, че посоченото в точка 30 от настоящото решение искане не следва да бъде уважено.
34 Всъщност съгласно постоянната съдебна практика прилагането на бързото преюдициално производство зависи не от самото естество на спора по главното производство, а от характерните за съответното дело изключителни обстоятелства, които трябва да установят извънредната неотложност на произнасянето по тези въпроси (решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 27 и цитираната съдебна практика).
35 Макар обаче делото да се отнася до един или няколко важни аспекта на общата европейска система за предоставяне на убежище, това обстоятелство не е съображение, сочещо наличието на извънредна неотложност, каквато е необходима, за да е обосновано разглеждането на делото по реда на бързото производство. Същото се отнася до обстоятелството, че поставените въпроси потенциално засягат голям брой лица (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021г., Randstad Italia, C‑497/20, EU:C:2021:1037, т. 39 и цитираната съдебна практика).
По искането за разпределяне на делото на голям състав и за започване на устната фаза на производството
36 След представянето на заключението на генералния адвокат на 13 юли 2023 г. жалбоподателят в главното производство иска от Съда с писмо от 16 август разпределяне на настоящото преюдициално запитване на голям състав и предлага, в случай на такова разпределяне, провеждане на устната фаза на производството.
37 Тези искания са отхвърлени с акт на председателя на четвърти състав от 23 август 2023 г.
38 В това отношение следва да се отбележи, че освен когато е поискано разпределянето на голям състав от участваща в производството държава членка или институция на Европейския съюз на основание член 16, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, съгласно член 60, параграф 1 от Процедурния правилник Съдът е компетентен да определи съдебния състав, на който да се разпредели дадено дело. Освен това съгласно член 60, параграф 3 единствено съдебният състав, на който е разпределено делото, може да поиска Съдът да го преразпредели на съдебен състав, състоящ се от по-голям брой съдии.
39 В случая обаче разпределянето на голям състав е поискано от жалбоподателя в главното производство и не са налице данни, които да обосноват разпределяне на делото на съдебен състав, състоящ се от по-голям брой съдии. При това положение не следва да се разглежда предложението на жалбоподателя за провеждане на устната фаза на производството в главното производство, направено в случай на разпределяне на делото на голям състав. Доколкото Съдът разполага с достатъчно данни, за да се произнесе, при всички положения са изпълнени условията на член 76, параграф 2 от Процедурния правилник.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
40 Най-напред трябва да се отбележи, че с първите си два въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска да се установи как трябва да се тълкува Регламент „Дъблин III“, и по-конкретно член 3, параграф 2, втора алинея от него, при тежки и системни нарушения на правото на Съюза, допускани по отношение на граждани на трети държави от компетентната за разглеждане на молбата на такъв гражданин за международна закрила държава членка преди евентуалното му прехвърляне в тази държава членка. По-специално, запитващата юрисдикция иска да се установи дали такива нарушения могат да поставят под съмнение прилагането на принципа на взаимно доверие между държавите членки до степен, че да се окажат пречка за прехвърлянето, или най-малкото налагат молещата държава членка, която желае да извърши прехвърлянето, да се увери, че в случай на прехвърляне съответният кандидат за международна закрила няма да бъде изложен на риск от отношение, което противоречи на член 4 от Хартата.
41 От акта за преюдициално запитване следва, че тези въпроси са свързани с положение, при което кандидат твърди, че компетентната държава членка прибягва до обратно връщане на външните си граници („pushback“) и до задържане на граничните си пунктове на граждани на трети държави, които искат да подадат молба за международна закрила, практики, на които самият жалбоподател в главното производство е бил подложен.
42 Следователно трябва да се приеме, че с първите си два въпроса запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че държавата членка, компетентна да разгледа молба за международна закрила на гражданин на трета държава, е предприемала обратно връщане, както и задържане на граничните пунктове по отношение на такива граждани, които са искали да подадат молба за международна закрила на нейната граница, е пречка за прехвърлянето на този гражданин в тази държава членка.
43 Следва да се припомни, че правото на Съюза почива на основополагащото схващане, че всяка държава членка споделя с всички останали държави членки и признава, че те споделят с нея, поредица от общи ценности, на които се основава Съюзът, както се уточнява в член 2 ДЕС. Това схващане предполага и обосновава съществуването на взаимно доверие между държавите членки относно признаването на тези ценности и следователно относно зачитането на правото на Съюза, което ги прилага, както и относно обстоятелството, че съответните им национални правни системи са в състояние да осигурят еднаква и ефективна защита на основните права, признати в Хартата, по-специално в членове 1 и 4 от нея, които прогласяват една от основните ценности на Съюза и неговите държави членки, а именно човешкото достойнство, което включва по-специално забраната за нехуманно или унизително отношение (решение от 30 ноември 2023 г., Ministero dell’Interno и др. (Обща брошура — Непряко връщане), C‑228/21, C‑254/21, C‑297/21, C‑315/21 и C‑328/21, EU:C:2023:934, т. 130 и цитираната съдебна практика).
44 Принципът на взаимно доверие между държавите членки има основно значение в правото на Съюза, тъй като позволява създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници. По-конкретно, принципът на взаимно доверие изисква, що се отнася по-специално до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка от тези държави да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права (решение от 19 март 2019 г., Jawo, C‑163/17, EU:C:2019:218, т. 81 и цитираната съдебна практика).
45 Следователно в контекста на общата европейска система за предоставяне на убежище, и по-специално на Регламента „Дъблин III“, трябва да се презумира, че отношението към търсещите такава закрила лица във всяка държава членка отговаря на изискванията на Хартата, на Женевската конвенция и на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (решение от 19 март 2019 г., Jawo, C‑163/17, EU:C:2019:218, т. 82 и цитираната съдебна практика).
46 Въпреки това не е изключено в определена държава членка на практика да има значителни затруднения за функционирането на тази система, поради което е налице сериозна опасност при прехвърляне на търсещи международна закрила лица в тази държава членка отношението към тях да е несъвместимо с основните им права (решение от 19 март 2019 г., Jawo, C‑163/17, EU:C:2019:218, т. 83 и цитираната съдебна практика).
47 Ето защо член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“ предвижда, че кандидат за международна закрила не може да бъде прехвърлен в компетентната за разглеждането на молбата му държава членка, ако са налице основателни опасения да се смята, че съществува риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата поради съществуването в тази държава членка на системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и в условията за приемане на кандидати за такава закрила.
48 В случая жалбоподателят в главното производство твърди, че съществуват системни недостатъци в условията за приемане в компетентната държава членка, изразяващи се в обратно връщане на външните граници и в задържане на граничните пунктове на граждани на трети държави, които искат да подадат молба за международна закрила или са успели да подадат такава молба, както и системни недостатъци в процедурата за предоставяне на убежище, доколкото обратното връщане на гражданин на трета държава представлява пречка за задействането на тази процедура.
49 Запитващата юрисдикция счита, че реалното съществуване на такива практики е удостоверено с обективна, достоверна, точна и надлежно актуализирана информация.
50 Що се отнася, на първо място, до практиките за обратно връщане на външните граници на Съюза, които представляват отблъскване от територията на Съюза на лицата, искащи да подадат молба за международна закрила, или отблъскване от тази територия на лицата, които са подали такава молба при влизането си на посочената територия, преди молбата да бъде предмет на разглеждането, предвидено в законодателството на Съюза, следва да се отбележи, че те са в нарушение на член 6 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).
51 Тази разпоредба, която е свързана с достъпа до процедурата за предоставяне на убежище, представлява един от основните принципи на общата европейска система за предоставяне на убежище и е част от правните норми на Съюза, конкретизиращи основното право, прогласено в член 18 от Хартата, да се получи международна закрила, стига да са изпълнени условията на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 192). Посочената разпоредба предполага, че всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство има право да подаде молба за международна закрила, включително на границите на държава членка, като изрази волята си да се ползва от международна закрила, пред някой от посочените в същата тази разпоредба органи. Това право трябва да му е признато дори ако то пребивава незаконно на тази територия и независимо какви са шансовете такава молба да бъде уважена (решение от 22 юни 2023 г., Комисия/Унгария (Декларация за намерение преди молба за убежище), C‑823/21, EU:C:2023:504, т. 43 и цитираната съдебна практика).
52 Както обаче по същество посочва генералният адвокат в точки 31 и 32 от заключението си, практиката на обратно връщане засяга този основен елемент на общата европейска система за предоставяне на убежище, доколкото препятства упражняването на правото на подаване на молба за международна закрила и съответно протичането на процедурата съгласно реда и условията, предвидени в законодателството на Съюза, за подаване и разглеждане на такава молба.
53 Макар при всички положения да нарушава член 6 от Директива 2013/32, практика за обратно връщане може да наруши и принципа на забраната за връщане. Както следва от съображение 3 от Регламента „Дъблин III“, принципът, че никой не може да бъде върнат обратно там, където съществува риск отново да бъде подложен на преследване, е гарантиран като основно право в член 18 от Хартата във връзка с член 33 от Женевската конвенция, както и в член 19, параграф 2 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Извеждане — Медицински канабис), C‑69/21, EU:C:2022:913, т. 55). Следователно практика за обратно връщане нарушава този принцип единствено ако се изразява във връщане на лица, които искат да подадат в Съюза молба за международна закрила, в трета държава, на територията на която те ще бъдат изложени на посочения риск.
54 Що се отнася, на второ място, до практиката за задържане на граничните пунктове, в съображение 15 от Директива 2013/33, както и в съображение 20 от Регламент „Дъблин III“ се припомня принципът, че никой не следва да бъде задържан единствено на основанието, че търси международна закрила.
55 С оглед на сериозното засягане на правото на свобода в резултат на мярка за задържане и предвид важността на това право правомощието, признато на компетентните национални органи да задържат граждани на трети страни, е строго регламентирано. Съответно мярка за задържане може да бъде постановена или продължена само при спазване на общите и абстрактни правила, които определят условията и реда за задържането (решение от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането), C‑704/20 и C‑39/21, EU:C:2022:858, т. 75 и цитираната съдебна практика).
56 Освен това гражданинът на трета държава не може да бъде задържан, когато може да бъде приложена ефективно по-лека мярка за процесуална принуда (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането), C‑704/20 и C‑39/21, EU:C:2022:858, т. 78).
57 От изложеното дотук следва, че практики на обратно връщане и на задържане на граничните пунктове като установените в случая, са несъвместими с правото на Съюза и представляват тежки недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище и в условията за приемане на кандидати. Това обаче не означава задължително, че тези недостатъци отговарят на двете кумулативни условия по член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“, които трябва да са изпълнени, за да е налице пречка за прехвърлянето на кандидат за международна закрила в държава членка, където тези практики съществуват.
58 Съгласно тази разпоредба единствено съществуването на „системни“ недостатъци, което „създава риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от [Хартата]“, прави невъзможно прехвърлянето.
59 В случая, що се отнася до първото от тези две условия, запитващата юрисдикция следва да установи дали констатираните недостатъци продължават да съществуват в Полша и дали по принцип се отнасят до процедурата за предоставяне на убежище и до условията за приемане, които са приложими по отношение на кандидатите за международна закрила или поне по отношение на определени групи кандидати за международна закрила, разглеждани като цяло, като например групата на лицата, търсещи международна закрила, след като са преминали или са опитали да преминат границата между Полша и Беларус.
60 Ако се установи, че това е така, тези недостатъци биха могли да се квалифицират като „системни“ съгласно практиката на Съда, която позволява недостатъците, засягащи определени групи лица, да се приравнят на системни недостатъци (вж. в този смисъл решение от 19 март 2019 г., Jawo, C‑163/17, EU:C:2019:218, т. 90).
61 Ако това не е така, следва да се приеме, че в случая първото условие по член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“ не е изпълнено. При това положение тази разпоредба не е пречка кандидатът да бъде прехвърлен в компетентната държава членка.
62 Що се отнася до второто условие, свързано със съществуването на риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата в резултат на системни недостатъци в процедурата по предоставяне на убежище или в условията за приемане на кандидати, запитващата юрисдикция следва да прецени дали системните недостатъци създават риск заинтересованото лице да бъде изложено на отношение, което противоречи на член 4 от Хартата.
63 В това отношение тя трябва да прецени, от една страна, дали съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че в случай на прехвърляне за жалбоподателя в главното производство е налице реален риск отново да бъде отклонен към границата между Полша и Беларус и оттам да бъде върнат обратно в Беларус след евентуално задържане на граничен пункт, а от друга страна, дали такива мерки или практики биха го изложили на положение на крайна материална нищета, без да може да задоволява най-основните си потребности, по-специално от храна, лична хигиена и дом, което би увредило физическото или психическото му здраве или би довело до несъвместимо с човешкото достойнство влошаване на положението му, поставяйки го в положение, което е толкова тежко, че може да се приравни на нечовешко или унизително отношение (вж. в този смисъл решение от 19 март 2019 г., Jawo, C‑163/17, EU:C:2019:218, съответно т. 85 и 87, и т. 91—93).
64 При тази преценка следва да се вземе предвид положението, в което има опасност да се окаже съответният кандидат в момента на прехвърлянето в компетентната държава членка или впоследствие (вж. по аналогия решения от 19 март 2019 г., Jawo, C‑163/17, EU:C:2019:218, т. 85, 87 и 88, и от 30 ноември 2023 г., Ministero dell’Interno и др. (Обща брошура — Непряко връщане), C‑228/21, C‑254/21, C‑297/21, C‑315/21 и C‑328/21, EU:C:2023:934, т. 134 и 135), а не положението, в което той се е намирал, когато първоначално е влязъл на територията на тази държава членка.
65 С оглед на изложените по-горе съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че само по себе си обстоятелството, че държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила на гражданин на трета държава, е предприемала обратно връщане, както и задържане на граничните пунктове по отношение на такива граждани, които са искали да подадат молба за международна закрила на нейната граница, не е пречка за прехвърлянето на този гражданин в тази държава членка. Прехвърлянето на посочения гражданин в тази държава членка обаче е изключено, ако съществуват сериозни и категорични основания да се смята, че при прехвърлянето или след него съществува реален риск той да бъде изложен на такива практики, и че тези практики, в зависимост от обстоятелствата, които следва да бъдат преценени от компетентните органи или евентуално от юрисдикцията, която разглежда жалба срещу решението за прехвърляне, биха могли да го поставят в положение на крайна материална нищета, което е толкова тежко, че може да се приравни на нечовешко или унизително отношение, забранено от член 4 от Хартата.
По третия въпрос
66 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с член 4 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че първо, държавата членка, която е поискала обратното приемане на кандидат за международна закрила от компетентната държава членка и която желае да прехвърли кандидата в последната държава членка, трябва, преди да пристъпи към прехвърлянето, да вземе предвид цялата информация, предоставена ѝ от посочения кандидат, по-специално, що се отнася до евентуалното съществуване на реален риск да бъде изложен, по време или след прехвърлянето, на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4, второ, трябва да сътрудничи за установяването на фактите и/или да провери тяхната достоверност и трето, при тежки и системни нарушения на основните права на граждани на трета държава в компетентната държава членка трябва да изиска от нея да представи индивидуални гаранции, че основните права на посочения гражданин ще бъдат спазени в случай на прехвърляне.
67 Що се отнася до степента и режима на доказване, позволяващ да се приложи член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“, при липсата на конкретни уточнения в тази разпоредба следва да се съобразят общите разпоредби и структурата на този регламент.
68 В това отношение следва да се припомни, че в рамките на посочения регламент законодателят на Съюза не само установява — за целите на определянето на компетентната държава членка — организационни правила, уреждащи единствено отношенията между държавите членки, но и приобщава към този процес кандидатите за международна закрила, като задължава държавите членки да ги информират относно критериите за компетентност и да им дават възможност да представят информацията, необходима за правилното прилагане на тези критерии (решение от 7 юни 2016 г., Ghezelbash, C‑63/15, EU:C:2016:409, т. 51).
69 Всъщност, най-напред, както отбелязва генералният адвокат в точка 46 от заключението си, предвиденото в член 5 от Регламент „Дъблин III“ индивидуално интервю, както и евентуалното обжалване на решението за прехвърляне трябва да дават на кандидата за международна закрила възможност да представи доказателствата, с които разполага.
70 Съгласно член 5, параграфи 1 и 3 от Регламент „Дъблин III“ индивидуалното интервю има за цел по-специално да улесни процеса на определянето на компетентната държава членка. Това интервю трябва да се проведе своевременно и при всички случаи преди вземането на решение за прехвърляне.
71 По-нататък, от член 5, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“ следва, че кандидатът трябва да разполага с възможност „да представи всякаква […] информация, която е от значение за правилното определяне на компетентната държава членка“.
72 Следователно кандидатът трябва да разполага с възможност да представи всички относими преки или косвени доказателства по смисъла на член 22, параграфи 2 и 3 от този регламент, които са свързани с определянето на компетентната държава членка.
73 Освен това член 21, параграф 3 от този регламент се отнася до посочените преки и косвени доказателства, но също така до останалите относими реквизити на декларацията на кандидата, даващи възможност на органите на замолената държава членка да проверят дали тя е компетентна, на основата на критериите, установени в посочения регламент.
74 Накрая, в член 22, параграфи 4 и 5 от същия регламент е уточнено, от една страна, че изискването на доказателства не бива да надхвърля необходимото за правилното прилагане на настоящия регламент, а от друга страна, че при липса на формално доказателство замолената държава членка признава компетентността си, ако косвените доказателства са логически последователни, могат да бъдат проверени и са достатъчно подробни, за да се установи компетентността.
75 От съображенията, изложени в точки 68—74 от настоящото решение, следва, че законодателят на Съюза не налага никакво изискване по отношение на естеството и доказателствената сила на информацията, която кандидатът може да представи в рамките на процедурата за определяне на компетентната държава членка, по-специално, за да докаже евентуалното наличие на сериозни и категорични основания да се смята, че в случай на прехвърляне в компетентната държава членка съществува реален риск като посочения в член 3, параграф 2, втора алинея от този регламент.
76 Следователно трябва да се вземат предвид всички данни, които кандидатът е представил, за да докаже съществуването на риск от отношение, което противоречи на член 4 от Хартата, като съдебните органи на определящата държава членка са длъжни въз основа на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни и с оглед на гарантирания от правото на Съюза стандарт на закрила на основните права да преценят дали действително съществуват твърдените недостатъци (вж. в този смисъл решения от 19 март 2019 г., Jawo, C‑163/17, EU:C:2019:218, т. 90, и от 30 ноември 2023 г., Ministero dell’Interno и др. (Обща брошура — Непряко връщане), C‑228/21, C‑254/21, C‑297/21, C‑315/21 и C‑328/21, EU:C:2023:934, т. 136).
77 Освен това следва да се отбележи, че независимо от вземането предвид на информацията, представена от кандидата, държавите членки са длъжни да не прехвърлят кандидата в компетентната държава членка, когато не може да не им е известно, че системните недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидатите за международна закрила в тази държава членка пораждат сериозни и категорични основания да се смята, че кандидатът би бил изложен на реален риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата (вж. в този смисъл решения от 21 декември 2011 г., N. S. и др., C‑411/10 и C‑493/10, EU:C:2011:865, т. 94, и от 19 март 2019 г., Jawo, C‑163/17, EU:C:2019:218, т. 85). Ето защо не е изключено определящата държава членка по собствена инициатива да вземе предвид относимата информация, която ѝ е известна, за да вземе решение за прилагането на член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“.
78 Следователно държавата членка, отговорна за определянето на държавата членка, която е компетентна да разгледа молбата за международна закрила на гражданин на трета държава, трябва, от една страна, да вземе предвид цялата предоставена ѝ от последния информация, по-специално за евентуалното наличие на риск от отношение, което противоречи на член 4 от Хартата, в случай на прехвърляне на този гражданин. Първата държава членка, от друга страна, следва да сътрудничи за установяването на фактите, преценявайки реалността на този риск въз основа на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни и с оглед на гарантирания от правото на Съюза стандарт на закрила на основните права, като при необходимост по собствена инициатива вземе предвид относимата информация, която не може да не ѝ е известна, относно евентуални системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на кандидати за международна закрила в компетентната държава членка.
79 Ако такива недостатъци бъдат установени и представляват сериозни и категорични основания да се смята, че в случай на прехвърляне кандидатът за международна закрила би бил изложен на реален риск от отношение, което противоречи на член 4 от Хартата, определящата държава членка трябва съгласно член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“ да продължи да разглежда критериите, предвидени в глава III от този регламент, за да установи дали друга държава членка може да бъде посочена за компетентна.
80 При това положение, преди да се направи извод, че в случай на прехвърляне в компетентната държава членка съществува реален риск от нечовешко и унизително отношение, държавата членка, която желае да извърши прехвърлянето, може да изиска достатъчно индивидуални гаранции, за да се изключи този риск (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C‑578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 83 и 84).
81 С оглед на всички изложени по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че Регламент „Дъблин III“ във връзка с член 4 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че:
– държавата членка, която е поискала обратното приемане на кандидат за международна закрила от компетентната държава членка и която желае да прехвърли кандидата в последната държава членка, трябва, преди да пристъпи към прехвърлянето, да вземе предвид цялата информация, предоставена ѝ от посочения кандидат, по-специално, що се отнася до евентуалното съществуване на реален риск да бъде изложен, по време или след прехвърлянето, на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4,
– държавата членка, която желае да извърши прехвърлянето, трябва да сътрудничи за установяването на фактите и/или да провери тяхната достоверност,
– тази държава членка трябва да се въздържа от извършването на прехвърлянето в случай на сериозни и категорични основания да се смята, че в случай на прехвърляне съществува реален риск от такова отношение,
– въпреки това посочената държава членка може да изиска от компетентната държава членка да представи индивидуални гаранции, а ако такива гаранции бъдат представени и изглеждат едновременно достоверни и достатъчни, за да се изключи всеки реален риск от нечовешко и унизително отношение, да извърши прехвърлянето.
По четвъртия въпрос
82 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали, ако се допусне за доказано, на отговора на третия въпрос би се отразило обстоятелството, че за кандидата за международна закрила подаването на жалба по административен ред до органите и/или използването на средства за правна защита в компетентната държава членка са невъзможни или неефективни.
83 Следва да се припомни, че въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за разрешаването на висящия пред тях спор. В рамките на това сътрудничество сезираният със спора в главното производство национален съд, който единствен е конкретно запознат с пораждащите спора факти и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 7 декември 2023 г., mBank (Изявление на потребител), C‑140/22, EU:C:2023:965, т. 47 и цитираната съдебна практика).
84 При това положение Съдът не може да се произнесе по преюдициален въпрос, когато е съвсем очевидно, че исканото от националната юрисдикция тълкуване на разпоредба от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора, с който е сезирана, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2022 г., Cilevičs и др., C‑391/20, EU:C:2022:638, т. 42 и цитираната съдебна практика).
85 Във връзка с това следва да се подчертае значението на посочването от страна на запитващата юрисдикция на точните причини, които са я накарали да си постави въпроси относно тълкуването на правото на Съюза и да счете за необходимо да постави преюдициални въпроси на Съда (решение от 6 декември 2005 г., ABNA и др., C‑453/03, C‑11/04, C‑12/04 и C‑194/04, EU:C:2005:741, т. 46, и определение от 15 април 2011 г., Debiasi, C‑613/10, EU:C:2011:266, т. 22).
86 В случая следва да се посочи, че запитващата юрисдикция не излага с необходимата яснота и точност трудностите, пред които жалбоподателят в главното производство може да бъде изправен в случай на прехвърляне в компетентната държава членка.
87 Освен това тя не посочва ясно и причините, поради които установява връзка между трудностите да се упражни ефективно правно средство за защита в тази държава членка след прехвърлянето на кандидат, и степента на доказване, която се изисква от него в рамките на процедурата за определяне на компетентната да разгледа неговата молба държава членка относно фактите, които изтъква в подкрепа на твърдението си, че поради системните и широко разпространени недостатъци в процедурата за предоставяне на убежище и в условията за приемане, в случай на прехвърляне в посочената държава членка би бил изложен на риск от отношение, което противоречи на член 4 от Хартата.
88 Следователно четвъртият въпрос е недопустим.
По съдебните разноски
89 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) №o604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство,
трябва да се тълкува в смисъл, че
само по себе си обстоятелството, че държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила на гражданин на трета държава, е предприемала обратно връщане, както и задържане на граничните пунктове по отношение на такива граждани, които са искали да подадат молба за международна закрила на нейната граница, не е пречка за прехвърлянето на този гражданин в тази държава членка. Прехвърлянето на посочения гражданин в тази държава членка обаче е изключено, ако съществуват сериозни и категорични основания да се смята, че при прехвърлянето или след него съществува реален риск той да бъде изложен на такива практики, и че тези практики, в зависимост от обстоятелствата, които следва да бъдат преценени от компетентните органи или евентуално от юрисдикцията, която разглежда жалба срещу решението за прехвърляне, биха могли да го поставят в положение на крайна материална нищета, което е толкова тежко, че може да се приравни на нечовешко или унизително отношение, забранено от член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
2) Регламент №o604/2013 във връзка с член 4 от Хартата на основните права
трябва да се тълкува в смисъл, че:
– държавата членка, която е поискала обратното приемане на кандидат за международна закрила от компетентната държава членка и която желае да прехвърли кандидата в последната държава членка, трябва, преди да пристъпи към прехвърлянето, да вземе предвид цялата информация, предоставена ѝ от посочения кандидат, по-специално, що се отнася до евентуалното съществуване на реален риск да бъде изложен, по време или след прехвърлянето, на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4,
– държавата членка, която желае да извърши прехвърлянето, трябва да сътрудничи за установяването на фактите и/или да провери тяхната достоверност,
– тази държава членка трябва да се въздържа от извършването на прехвърлянето в случай на сериозни и категорични основания да се смята, че в случай на прехвърляне съществува реален риск от такова отношение,
– въпреки това посочената държава членка може да изиска от компетентната държава членка да представи индивидуални гаранции, а ако такива гаранции бъдат представени и изглеждат едновременно достоверни и достатъчни, за да се изключи всеки реален риск от нечовешко и унизително отношение, да извърши прехвърлянето.
Подписи