РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
21 декември 2023 година(*)
„Обжалване — Иск за обезщетение — Концентрации на предприятия — Решение на Европейската комисия, с което концентрацията се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП — Отмяна на решението поради процесуално нарушение — Извъндоговорна отговорност на Европейския съюз — Причинно-следствена връзка“
По дело C‑297/22 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 3 май 2022 г.,
United Parcel Service, Inc., установено в Атланта, Джорджия (Съединени американски щати), представлявано от F. Hoseinian, advokat, W. Knibbeler, A. Pliego Selie, F. Roscam Abbing, T. van Helfteren, advocaten, и A. Ryan, solicitor,
жалбоподател,
като другата страна в производството е:
Европейска комисия, представлявана от P. Berghe, M. Farley и N. Khan, в качеството на представители,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия в пети състав, Z. Csehi (докладчик), M. Ilešič и I. Jarukaitis, съдии,
генерален адвокат: A. Collins,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си United Parcel Service Inc. (наричано по-нататък „UPS“) иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 23 февруари 2022 г., United Parcel Service/Комисия (T‑834/17, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:84), с което Общият съд отхвърля иска му на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че е понесъл в резултат от незаконосъобразността на Решение C(2013) 431 на Комисията от 30 януари 2013 година за обявяване на концентрация за несъвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП (дело COMP/M.6570 — UPS/TNT Express) (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
2 Член 7 („Прекратяване на концентрации“) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201) предвижда в параграф 1:
„Концентрация с общностно измерение съгласно член 1 или такава, която се оценява от [Европейската комисия] на основание член 4, параграф 5, не се извършва, преди да бъде нотифициран[а] или преди да бъде обявена за съвместима с общия пазар съгласно решение по член 6, параграф 1, буква б), член 8, параграф 1 или 2 или въз основа на презумпцията по член 10, параграф 6“.
3 Член 10 („Срокове за образуване на производство и за вземане на решения“) от този регламент предвижда в параграф 5:
„Когато Съдът на Европейските общности с решение отмени изцяло или отчасти решение на Комисията, което е предмет на срока по този член, концентрацията се преразглежда от Комисията с цел приемане на решение съгласно член 6, параграф 1.
Концентрацията се преразглежда в светлината на актуалните към момента условия на пазара.
Нотифициращите страни незабавно представят нова нотификация или да допълнят първоначалната нотификация, ако първоначалната нотификация стане непълна поради настъпили промени в условията на пазара или в предоставената информация. Когато няма такива промени, страните удостоверяват незабавно този факт.
Сроковете по параграф 1 започват да текат от работния ден, следващ деня на получаване на пълната информация в рамките на нова нотификация, на допълнителна нотификация или удостоверяване съгласно третата алинея.
Втора и трета алинея се прилагат също така и в случаите по член 6, параграф 4 и член 8, параграф 7“.
Обстоятелствата по спора
4 Обстоятелствата по спора, както са изложени в точки 1—13 от обжалваното съдебно решение, са следните:
„1. В Европейското икономическо пространство (ЕИП) ищецът [UPS] и TNT Express NV (наричано по-нататък „TNT“) са две дружества, участници на пазарите на международни експресни доставки на малки пакети.
2. На 26 юни 2012 г. Европейската комисия публикува предварително уведомление за концентрация (дело COMP/M.6570 — UPS/TNT Express) (ОВ C 186, 2012 г., стр. 9) […]
3. На 11 януари 2013 г. Комисията уведомява UPS, че възнамерява да забрани планираната концентрация между него и TNT.
4. На 14 януари 2013 г. UPS публикува тази информация с прессъобщение.
5. […]
6. На 30 януари 2013 г. Комисията приема [спорното решение]. Комисията приема, че концентрацията между UPS и TNT би възпрепятствала в значителна степен ефективната конкуренция на пазарите на разглежданите услуги в петнадесет държави членки, а именно в България, Чешката република, Дания, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия и Швеция.
7. С прессъобщение от същия ден UPS обявява, че се отказва от планираната концентрация.
8. На 5 април 2013 г. UPS подава до Общия съд жалба за отмяна на спорното решение, заведена под номер T‑194/13, и искане за бързо производство, което е отхвърлено от Общия съд.
9. На 7 април 2015 г. FedEx Corp. обявява предложение за покупка на TNT.
10. На 4 юли 2015 г. Комисията публикува предварително уведомление за концентрация (дело M.7630 — FedEx/TNT Express) (ОВ C 220, 2015 г., стр. 15) относно операцията, с която FedEx Corp. трябва да придобие TNT.
11. На 8 януари 2016 г. Комисията приема решението за обявяване на концентрация за съвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП (дело M.7630 — FedEx/TNT Express), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 450, 2016 г., стр. 12) и предмет на което е операцията между FedEx и TNT.
12. С решение от 7 март 2017 г., United Parcel Service/Комисия (T‑194/13, EU:T:2017:144), Общият съд отменя спорното решение.
13. На 16 май 2017 г. Комисията подава жалба срещу решение от 7 март 2017 г., United Parcel Service/Комисия (T‑194/13, EU:T:2017:144), която Съдът отхвърля с решение от 16 януари 2019 г., Комисия/United Parcel Service (C‑265/17 P, EU:C:2019:23)“.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
5 На 29 декември 2017 г. UPS подава в секретариата на Общия съд искова молба, в която моли, първо, да му се присъди обезщетение от 1,742 милиарда евро за вредите, които то понесло поради незаконосъобразността на спорното решение, и второ, да му се присъди обезщетение за данъците, които ще бъдат наложени върху полученото обезщетение.
6 Видно от исковата молба, твърдяната вреда от 1,742 милиарда евро включва следното:
– 131 милиона евро, което било нетната загуба на UPS поради обезщетението за прекратяване (200 милиона евро бруто), преведено на TNT съгласно споразумението за сливане на основание неизпълнение на операцията,
– над 1,638 милиарда евро, което отразявало нетната стойност на загубената синергия от гледна точка на разходи, след данъчно облагане, поради забраната на операцията,
– над 2,4 милиона евро, като правни разходи на UPS (3,7 милиона евро бруто) за участието в операцията FedEx/TNT,
– под 29 милиона евро като избегнати разходи за транзакция (44,2 милиона евро бруто).
7 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата на UPS.
8 На първо място, досежно нередностите, следствие от нарушение на процесуалните права, в точки 94 и 123 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, първо, че нарушението на правото на защита на UPS поради неизпращането от Комисията на окончателния вариант на иконометричния модел e окончателно констатирано още с решение от 7 март 2017 г., United Parcel Service/Комисия (T‑194/13, EU:T:2017:144, т. 221 и 222), което е влязло в сила след отхвърлянето на жалбата на Комисията с решение от 16 януари 2019 г., Комисия/United Parcel Service (C‑265/17 P, EU:C:2019:23). Според Общия съд с това неспазване на правото на защита на UPS Комисията е извършила достатъчно съществено нарушение на норма от правото на Съюза, с която трябва да се предоставят права на частноправните субекти.
9 Второ, в точка 143 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля като необоснован довода на UPS, че Комисията е нарушила и процесуалните права на UPS при анализа на ефективността, понеже не съобщила критериите за оценка на тази ефективност.
10 Трето, по отношение на твърдяното нарушение на процесуални права, последица от несъобщаването на някои поверителни документи на FedEx, в точки 172 и 182 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че то не е доказано.
11 На второ място, досежно твърдените нередности, следствие от предполагаеми грешки при преценката по същество на концентрацията, Общият съд отбелязва, първо, в точка 228 от обжалваното съдебно решение, че — след като е претеглил наличните интереси — твърдените от UPS нередности по отношение на иконометричния модел на Комисията не са достатъчно съществени, за да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза.
12 Второ, в точка 289 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че UPS не е успяло да докаже наличието на грешки в преценката относно проверимостта на твърдяната ефективност, които биха могли да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза.
13 На трето място, досежно съществуването на причинно-следствена връзка между нередността, последица от неизпращането на иконометричния модел, и трите твърдени вреди, за които UPS иска обезщетение поради невъзможността да се осъществи планираната концентрация, Общият съд най-напред констатира в точка 343 от обжалваното съдебно решение, че искането за обезщетение за вредата, свързана с направените разходи за участието на UPS в производството за контрол върху концентрацията между FedEx и TNT, трябва да бъде отхвърлено.
14 По-нататък, в точка 350 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че доколкото плащането от UPS на обезщетение за прекратяване в размер на 200 милиона евро в полза на TNT е пряка последица от споразумението между тези две предприятия, не е доказано, че нарушението на процесуалните права на UPS или останалите твърдени от UPS нарушения са основната причина за тази вреда.
15 Накрая, що се отнася до вредите, които се изразяват в пропуснатата полза на UPS поради невъзможността да се осъществи планираната концентрация, Общият съд приема, първо, в точка 353 от обжалваното съдебно решение, че искането на UPS трябва да се тълкува като имащо за цел обезщетяване не за загубата на възможност да се завърши посочената операция, а за сигурната загуба на синергия от гледна точка на разходи. Доколкото обаче едва в отговор на въпроси на Общия съд UPS посочва, че искането за обезщетение в известен смисъл обхваща загуба на възможност, Общият съд приема, че това ново твърдение за вреди не е изложено в срок и следователно е недопустимо.
16 Второ, в точки 355 и 358 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че UPS нито е доказало, нито е представило доказателства, които да дадат основание да се заключи с необходимата убеденост, че твърдените грешки при разработването на възприетия иконометричен модел са достатъчни, за да оборят цялостния икономически анализ на планираната концентрация и констатацията за значително възпрепятстване на ефективната конкуренция. В цитираните точки от обжалваното съдебно решение Общият съд приема също, че няма как да се заключи, че нарушението на правото на защита е имало решаващо значение за резултата от производството за контрол върху планираната операция.
17 Трето, в точка 365 от обжалваното съдебно решение Общият съд изтъква, че след като още на 14 януари 2013 г. UPS се отказва от придобиването на TNT, дори да се предположи, че допуснатата от Комисията нередност при приемането на спорното решение е можела да доведе до пропуснати ползи за UPS, обстоятелството, че това предприятие се е отказало от планираната операция още с обявяването на спорното решение, е прекъснало всякаква пряка причинно-следствена връзка между тази нередност и твърдяната вреда.
18 В точка 371 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че не е доказано, че нарушението на процесуалните права на UPS или другите твърдени от UPS нарушения са основната причина за твърдените от него пропуснати ползи, и поради това искането за обезщетение за тези вреди следва да се отхвърли.
Искания на страните пред Съда
19 UPS иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да присъди на UPS обезщетение за претърпените вреди ведно с приложимите лихви, както е поискано в първоинстанционното производство, в съответствие с производството по член 340 ДФЕС,
– при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство и по производството пред Общия съд.
20 Комисията иска от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди UPS да заплати съдебните разноски.
По жалбата
21 UPS излага шест основания в подкрепа на жалбата си. С първото се твърди грешка на Общия съд при прилагане на правото, от една страна, защото той приел, че сериозните грешки, за които отговорност носела Комисията и били допуснати във връзка с иконометричния модел, използван от тази институция, не могат да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза, и от друга, направил извод, че липсва причинно-следствена връзка с твърдяната вреда. С второто се твърди грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, понеже приел, че обезщетението за прекратяване не подлежи на възстановяване, защото е доброволно уговорено. С третото се твърди грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, тъй като постановил, че причинно-следствената връзка между извършеното от Комисията тежко нарушение и вредата, изразяваща се в пропуснатите ползи, е прекъсната от действията на UPS след спорното решение. С четвъртото се твърдят грешки при прилагане на правото, които Общият съд допуснал, тъй като приел, че Комисията има дискреционна власт да приеме наличието на съответната ефективност, и че следователно Комисията не е допуснала достатъчно сериозна грешка от гледна точка на преценката на ефективността. С петото се твърди грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, защото постановил, че UPS не е направило необходимите искания до служителя по изслушването, що се отнася до документите на FedEx. С шестото се твърди грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, тъй като приел, че с вредите, които са следствие от загубата на възможност, се излага ново твърдение за вреди и то следователно е недопустимо.
По третото основание
Доводи на страните
22 С третото си основание, което следва да се разгледа на първо място, UPS по същество упреква Общия съд, че в точки 364 и 365 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешки при прилагане на правото, доколкото е посочил, че действията, предприети от UPS след спорното решение, са довели до прекъсване на пряката причинно-следствена връзка между извършеното от Комисията тежко нарушение и вредите, изразяващи се в пропуснатите ползи за UPS поради невъзможността да се осъществи планираната концентрация. Според UPS предприетите от него действия са пряка последица от спорното решение.
23 На първо място, UPS уточнява, че с извода, че то е решило да „изостави“ планираната концентрация, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото е направил юридически погрешно заключение, основано на явно изкривено тълкуване на наличните доказателства. Всъщност UPS не се било отказало от плана си за придобиване, защото поискало от Общия съд да отмени спорното решение и да разгледа делото по реда на бързото производство. В допълнение, UPS било поело договорен ангажимент да запази предложението си до момента, в който Комисията не постанови забрана. С прессъобщение от 14 януари 2013 г. то уведомило капиталовите пазари, че ако Комисията действително приеме решение за забрана, за UPS ще е юридически невъзможно да осъществи предложението, което щяло да изтече съгласно договорните му условия. Впоследствие, на 30 януари 2013 г., датата на спорното решение, UPS публикувало прессъобщение, което обяснило необходимите договорни стъпки, предприети вследствие от това решение. Що се отнася до тези договорни стъпки, Общият съд не можел да упрекне UPS, че е предприело действията, изисквани от член 7 от Регламент № 139/2004, съгласно който забранените концентрации не могат да бъдат извършени.
24 На второ място, за UPS изводът на Общия съд, че причинно-следствената връзка между извършеното от Комисията тежко нарушение и вредите, изразяващи се в пропуснатите ползи на UPS поради невъзможността да се осъществи планираната концентрация, е прекъсната, защото UPS нито е представило второ предложение за придобиване на TNT, нито е реагирало на това на FedEx, като отправи конкурентно предложение, е неправилен и не отразява икономическата реалност.
25 Всъщност, първо, UPS нямало никакво основание да очаква различен изход, доколкото, от една страна, производството по отмяна на спорното решение все още било висящо, а Комисията настойчиво защитавала законосъобразността на това решение. От друга страна, нямало как да се изисква от някоя от страните да продължава да прави уведомления за концентрацията с надеждата да получи накрая одобрение, независимо дали това е било възможно съгласно правилата относно публичните предложения за покупка, погледнато от търговска или друга перспектива.
26 Второ, отделно от факта, че това ново предложение нямало да бъде одобрено или че било много слабо вероятно нидерландският регулаторен орган да го одобри съгласно нидерландското законодателство относно публичните предложения за придобиване, което изисквало този орган да одобри меморандум относно публичното предложение за покупка преди дадена страна да може да осъществи това придобиване, UPS подчертава, че е неправилно и нереалистично да се предполага, че UPS може да представи преработено предложение, преди Общият съд да отмени спорното решение.
27 Трето, когато Общият съд отменя спорното решение, TNT е било придобито от FedEx и за UPS вече не е било възможно да представи предложение за придобиването на TNT. При това положение за UPS също така е имало пречка да поиска от Комисията да продължи с преценката си на дадено предложение на UPS за TNT. Общият съд се съгласил производството да бъде предмет на разглеждане с предимство, но отмяната станала факт повече от една година след придобиването на TNT от FedEx.
28 Според Комисията твърдението, че третото основание е налице, е отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.
Съображения на Съда
29 Като начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика когато Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен по силата на член 256 ДФЕС само да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и върху правните последици, които са изведени от тях (решение от 14 октомври 2021 г., NRW. Bank/SRB, C‑662/19 P, EU:C:2021:846, т. 35). Следователно освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда (решение от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 68 и цитираната съдебна практика).
30 Когато твърди изопачаване на доказателства от Общия съд, жалбоподателят трябва, съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда, да посочи точно доказателствата, които са изопачени от Общия съд и да докаже грешките в анализа, които според него са довели Общия съд до това изопачаване. Освен това, съгласно постоянната съдебна практика изопачаването трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 10 ноември 2022 г., Комисия/Valencia Club de Fútbol, C‑211/20 P, EU:C:2022:862, т. 55 и цитираната съдебна практика).
31 Такова изопачаване предполага Общият съд явно да е надхвърлил границите на разумната преценка на доказателствата. В това отношение не е достатъчно да се покаже, че даден документ би могъл да се тълкува по начин, различен от възприетия от Общия съд (решения от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, C‑466/19 P, EU:C:2021:76, т. 44, и от 16 февруари 2023 г., Комисия/Италия, C‑623/20 P, EU:C:2023:97, т. 128).
32 В случая с настоящото основание UPS не се оплаква, че Общият съд е дал неправилна правна квалификация на фактите, доколкото в точка 365 от обжалваното съдебно решение е постановил, че обстоятелството, че още щом е обявено спорното решение UPS се отказва от планираната концентрация с цел придобиването на TNT, т.е. дълго преди FedEx да обяви предложението си за покупка на TNT, представлява действие, прекъснало пряката причинно-следствена връзка между нередността, извършена от Комисията при приемането на спорното решение, и твърдяната вреда. Напротив, UPS упреква Общия съд, че е изопачил доказателствата, като в точки 364 и 365 от обжалваното съдебно решение е постановил, че UPS се е отказало от тази концентрация.
33 В тази насока следва да се припомни, че в точки 364 и 365 от обжалваното съдебно решение при суверенната си преценка на фактите Общият съд е отбелязал, че с първото си прессъобщение от 14 януари 2013 г. UPS недвусмислено посочва, че е решило да се откаже от планираната концентрация с TNT, а с второ прессъобщение от 30 януари 2013 г. обявява, че оттегля предложението си за TNT, както и че тези две предприятия са решили да прекратят споразумението си за сливане. Следователно Общият съд е установил в рамките на дискреционната си власт, че UPS се е отказало да придобие TNT още на 14 януари 2013 г. и че UPS в нито един момент не е оттеглило този отказ, като за Общия съд това е доказано и от факта, че след спорното решение UPS нито е представило ново предложение за TNT, нито е реагирало на предложението на FedEx, като представи конкурентно предложение.
34 Всъщност трябва да се приеме за установено, че с доводите си, развити в подкрепа на настоящото основание, UPS просто излага тълкуване на документите, в настоящия случай — на прессъобщенията от 14 и 30 януари 2013 г., и на фактическата обстановка около тях, което е различно от възприетото в обжалваното съдебно решение, без да докаже, че в тази насока Общият съд явно е изопачил материали по делото и че явно е надхвърлил границите на разумната преценка на доказателствата с извода си, че UPS е решило да се откаже от съответната концентрация. Впрочем в този аспект е уместно да се отбележи, че UPS не се оплаква, че Общият съд е изопачил доказателства, доколкото в точка 363 от обжалваното съдебно решение е постановил, че споразумението за сливане от 19 март 2012 г. дава на UPS възможност изцяло по свое усмотрение да удължи предложението си за TNT в случай на обявяване на несъвместимост.
35 Колкото до доводите, които са изложени в този контекст от UPS и се отнасят до релевантността на факта, че не е представено второ предложение за придобиване на TNT или на конкурентно предложение като реакция на предложението на FedEx, с тях също не може да се докаже, че е налице изопачаване. Всъщност с тези доводи UPS, което въобще не поставя под въпрос фактическата преценка на Общия съд в точка 365 от обжалваното съдебно решение, че UPS нито е представило ново предложение за придобиване на TNT, нито е реагирало на предложението на FedEx, като представи конкурентно предложение, признава, че тази преценка на фактите е вярна, като просто излага обстоятелства, които според UPS обосновават тези факти.
36 При тези условия твърдението, че третото основание е налице, следва да се отхвърли като неоснователно.
По второто основание
Доводи на страните
37 С второто си основание UPS по същество упреква Общия съд, че в точки 346, 347 и 350 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил наличието на причинно-следствена връзка между достатъчно съществената грешка, отговорност за която носи Комисията, и обезщетението за прекратяване, само по съображение че това обезщетение е уговорено доброволно.
38 UPS поддържа най-напред, че когато пряка причина за вредата, понесена от частноправен субект, е достатъчно съществена грешка на институция на Съюза, се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, независимо че породилото вредата събитие е договор между частноправни субекти, задължението в основата на който е уговорено, преди да бъде допусната тази достатъчно съществена грешка. В тази насока UPS уточнява, че ако се възприемат доводите на Общия съд, Съюзът никога нямало да носи отговорност за вредата, понесена от частноправни субекти вследствие от достатъчно съществена грешка, която може да бъде приписана на дадена институция, в случаите когато съответните частноправни субекти са встъпили доброволно в съответно договорно правоотношение, което е в основата, или са се съгласили с такова. Общият съд схващал предполагаемата воля и свободно даденото съгласие на частноправните субекти, засегнати от даден акт на институция на Съюза, като решаващи фактори, въз основа на които може да се определи дали е налице причинно-следствена връзка. Член 340 ДФЕС обаче съвсем не изключвал от обхвата си поправянето на вредите, свързани с договорни споразумения между частноправни субекти — споразумения, които били сключени доброволно и уговорени свободно.
39 По-нататък, според UPS, въпреки че източникът на обезщетението за прекратяване бил споразумението за сливане от 19 март 2012 г., това не било така досежно плащането на въпросното обезщетение, причина за което било спорното решение. В тази насока настоящото дело било различно от делото, по което е постановено решение от 16 юли 2009 г., Комисия/Schneider Electric (C‑440/07 P, EU:C:2009:459). Всъщност по това дело Schneider можело да избегне твърдяната вреда, ако било продължило производството за контрол върху концентрацията, за да получи одобрение за придобиването на Legrand, след като Общият съд отмени забраната на вече извършената концентрация, но Schneider решило да се откаже от производството. В настоящия случай обаче UPS нямало как да избегне плащането на обезщетението за прекратяване, защото на практика то било задължително.
40 Накрая, UPS твърди, че Общият съд не отговорил на довода му, че включването на обезщетението за прекратяване в споразумението за сливане от 19 март 2012 г. на практика било задължително. В този аспект UPS уточнява, че доводът, че обезщетението за прекратяване няма как да бъде поискано обратно, само по съображение че обезщетението е доброволно уговорено, е неправилен. Всъщност в практиката предприятията, до които се отнасяло дадено публично предложение за покупка, настоявали да се включи обезщетение за прекратяване.
41 Според Комисията твърдението, че това основание е налице, следва да се отхвърли като неоснователно.
Съображения на Съда
42 Най-напред следва да се отбележи, че в точки 344 и 345 от обжалваното съдебно решение Общият съд е установил, че плащането на обезщетението за прекратяване следва от договорно задължение, произтичащо от текста на споразумението за сливане от 19 март 2012 г. Съгласно това споразумение публичното предложение на UPS за придобиване на дяловете на TNT е прието под отлагателното условие за положително решение на Комисията, а ненастъпването на това условие е основание за разваляне на споразумението за сливане, което позволява на TNT при първо поискване да получи плащане от UPS на обезщетение за прекратяване в размер на 200 милиона евро.
43 В точки 346 и 347 от обжалваното съдебно решение Общият съд уточнява, че този договорен ангажимент е следствие от волята на страните да разпределят помежду си по свое усмотрение риска планираната операция да не получи предварително одобрение от Комисията — риск, за който в точка 203 от решение от 16 юли 2009 г., Комисия/Schneider Electric (C‑440/07 P, EU:C:2009:459), Съдът е припомнил, че е неразривно свързан с всяко производство за контрол върху концентрациите. Като се позовава на точка 205 от последното решение, Общият съд уточнява, че вредоносните последици от договорни ангажименти, доброволно поети от адресата на решение на Комисията, не могат да бъдат основната причина за вредата, понесена поради нередности, които са допуснати в това решение.
44 На първо място, досежно оплакването на UPS, обобщено в точка 38 от настоящото решение, следва да се приеме за установено, че обжалваното съдебно решение няма как да се тълкува в смисъл, че цели да изключи отговорността на институция на Съюза във всички случаи, когато основание на твърдяната вреда са договорни отношения. Действително, разглеждано отделно, становището на Общия съд в точка 347 от обжалваното съдебно решение, че вредоносните последици от договорни ангажименти, доброволно поети от адресата на решение на Комисията, не могат да бъдат основната причина за вредата, понесена поради нередности, които са допуснати в това решение, би могло да подкрепи такова тълкуване. При все това, и видно от прочита на точки 344—347 от обжалваното съдебно решение, взети като цяло, разсъжденията на Общия съд са конкретно за разглежданата в случая договорна клауза, с която страните са разпределили помежду си, по свое усмотрение, риска планираната операция да не получи предварително одобрение от Комисията, като са предвидили фиксирана сума от 200 милиона евро.
45 На второ място, колкото до довода на UPS, че обезщетението за прекратяване практически е задължително, достатъчно е да се констатира, че той цели да постави под въпрос констатацията на Общия съд в точки 346 и 347 от обжалваното съдебно решение, направена в рамките на суверенната му преценка на фактите, че в настоящия случай обезщетението за прекратяване е било уговорено доброволно, като UPS нито твърди, нито доказва наличието на каквото и да било изопачаване.
46 Поради това съобразно съдебната практика, припомнена в точка 29 от настоящото решение, този довод е недопустим на етапа на обжалване пред Съда.
47 На трето място, досежно оплакването за липса на мотиви, доколкото Общият съд не отговорил на довода на UPS, че обезщетението не е било уговорено доброволно, а на практика е било задължително, е уместно да се припомни, че задължението за мотивиране, което Общият съд има по силата на член 296, втора алинея ДФЕС и член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, изисква той да изложи по ясен и недвусмислен начин съображенията си, така че да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя съдебен контрол. Това задължение не изисква от Общия съд да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Следователно обосновката може да бъде имплицитна, при условие че дава възможност на заинтересованите лица да се запознаят с мотивите, на които се основава Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол в рамките на производство по обжалване (решение от 2 февруари 2023 г., Испания и др./Комисия, C‑649/20 P, C‑658/20 P и C‑662/20 P, EU:C:2023:60, т. 113 и цитираната съдебна практика).
48 В случая е достатъчно да се отбележи, че Общият съд е отговорил конкретно на довода на UPS, че на практика обезщетението е било задължително, като в точка 346 от обжалваното съдебно решение е посочил, че договорният ангажимент да се разпредели между UPS и TNT рискът планираната операция да не получи предварително одобрение от Комисията — риск, за който Съдът е припомнил, че е неразривно свързан с всяко производство за контрол върху концентрациите — е бил доброволно поет.
49 Ето защо твърдението, че второто основание е налице, трябва да се отхвърли отчасти като недопустимо и отчасти като неоснователно.
По първата част от първото основание
Доводи на страните
50 С първата част от първото основание UPS по същество упреква Общия съд, че по-конкретно в точки 356—358 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка при прилагане на правото и е изопачил спорното решение, като е постановил, че използваният от Комисията иконометричен модел е бил само един от факторите, дали основание за забраната, и че UPS не е доказало, че установените сериозни грешки при прилагане на правото са имали решаващо значение за последиците от спорното решение.
51 Според Комисията твърдението, че тази част е налице, е отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.
Съображения на Съда
52 Уместно е да се припомни, че в точки 354—358 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че достатъчно същественото нарушение на процесуалните права на UPS, установено в точка 123 от това решение, или твърдените грешки при разработването на иконометричния модел, възприет от Комисията, не могат да се смятат за причина за имуществените вреди, свързани с пропуснатите ползи за UPS поради невъзможността да се осъществи планираната концентрация.
53 Всъщност в точка 365 от обжалваното съдебно решение Общият съд е заключил, че дори да се предположи, че допуснатата от Комисията нередност при приемането на спорното решение е можела да доведе до пропуснати ползи за UPS, обстоятелството, че това предприятие се е отказало от планираната операция още с обявяването на спорното решение, е прекъснало всякаква пряка причинно-следствена връзка между тази нередност и твърдяната вреда.
54 Тъй като, видно от мотивите в точки 32—36 от настоящото решение, доводите, с които UPS оспорва тази констатация на Общия съд в точка 365 от обжалваното съдебно решение, са отхвърлени, се налага изводът, че точки 355—358 от обжалваното съдебно решение са изложени за изчерпателност, що се отнася до преценката на причинно-следствената връзка между нарушението на процесуалните права на UPS или останалите нарушения, за които се твърди, че са извършени от Комисията, и твърдените имуществени вреди, свързани с пропуснатите ползи за UPS поради невъзможността да се осъществи планираната концентрация.
55 Съгласно постоянната практика на Съда доводите, насочени срещу мотиви от решение на Общия съд, които са изложени за изчерпателност, не могат да доведат до неговата отмяна и следователно са негодни (определение от 17 януари 2023 г., Theodorakis и Theodoraki/Съвет, C‑137/22 P, EU:C:2023:41, т. 43 и цитираната съдебна практика).
56 Следователно първата част от първото основание трябва да се отхвърли като негодна.
По втората част от първото основание и по четвъртото и петото основание
Доводи на страните
57 С втората част от първото основание UPS изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 216 и 226 от обжалваното съдебно решение е заключил, че сам по себе си фактът, че Комисията е използвала иконометричен модел, в който са налице нередности, а именно нестандартен метод, основан на неизпитани и непроверени хипотези, без да провери надеждността на резултатите му и чувствителността на модела, не е достатъчен, за да се заключи, че тези нередности са достатъчно съществени, за да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза.
58 С четвъртото основание, което се подразделя на три части, UPS твърди, че по-специално в точки 124—143 и 229—289 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, когато прави оценка на ефективността.
59 С петото основание UPS по същество упреква Общия съд, че в точки 172, 182 и 183 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че в заявленията на UPS за достъп до документите относно конкурентоспособността на FedEx липсва точност, поради което UPS е загубило правото си на достъп до някои документи на FedEx.
60 Комисията оспорва всички доводи, изтъкнати в рамките на тази част и на тези основания.
Съображения на Съда
61 Както припомня Общият съд в точка 82 от обжалваното съдебно решение, съгласно постоянната практика на Съда, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по член 340, втора алинея ДФЕС, трябва да е изпълнена съвкупност от условия, а именно, противоправност на твърдяното поведение на институцията на Съюза, наличие на вреди и причинно-следствена връзка между поведението на тази институция и твърдените вреди. Както е постановил Съдът, щом едно от тези условия не е изпълнено, искът трябва да се отхвърли изцяло, без да е нужно да се разглеждат другите условия за извъндоговорната отговорност на Съюза (решение от 25 февруари 2021 г., Dalli/Комисия, C‑615/19 P, EU:C:2021:133, т. 41, 42 и цитираната съдебна практика). Освен това съдът на Съюза не е задължен да разгледа тези условия в определен ред (вж. решение от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз, C‑447/17 P и C‑479/17 P, EU:C:2019:672, т. 148 и цитираната съдебна практика).
62 След като второто и третото основание от жалбата по настоящото дело бяха отхвърлени, следва да се приеме, че констатациите на Общия съд в точки 350 и 365 от обжалваното съдебно решение, че причинно-следствената връзка не е доказана както досежно твърдяната вреда, състояща се в плащането на обезщетението за прекратяване, така и досежно твърдените пропуснати ползи за UPS поради невъзможността да се осъществи планираната концентрация, не са успешно оспорени от UPS. В допълнение, изводите на Общия съд в точка 343 от обжалваното съдебно решение за липсата на причинно-следствена връзка при вредата, която се отнася до разходите, свързани с участието на UPS в производството за контрол върху операцията между FedEx и TNT, не са поставени под въпрос от UPS.
63 Ето защо Общият съд правилно е установил в обжалваното съдебно решение липсата на причинно-следствена връзка, що се отнася до трите отделни твърдени вреди.
64 Съгласно постоянната съдебна практика в производството по обжалване, след като един от изложените от Общия съд мотиви обосновава достатъчно диспозитива на неговото решение, пороците, които би могъл да има друг от мотивите на въпросното решение, не могат да се отразят на посочения диспозитив и следователно основанието, което се позовава на тях, е негодно и трябва да бъде отхвърлено (решение от 14 октомври 2014 г., Buono и др./Комисия, C‑12/13 P и C‑13/13 P, EU:C:2014:2284, т. 47 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл решение от 28 октомври 2021 г., Vialto Consulting/Комисия, C‑650/19 P, EU:C:2021:879, т. 86).
65 При това положение доводите, с които UPS се стреми във втората част от първото основание и в четвъртото и петото основание да докаже, че са налице достатъчно съществени нарушения на правни норми, допълнителни спрямо нарушението на правото на защита, окончателно констатирано с решение от 7 март 2017 г., United Parcel Service/Комисия (T‑194/13, EU:T:2017:144, т. 221 и 222), дори да се приемат за обосновани, не могат да доведат до отмяна на обжалваното съдебно решение. Ето защо тези доводи трябва да се отхвърлят като негодни.
По шестото основание
Доводи на страните
66 С шестото си основание UPS упреква Общия съд, че в точка 353 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка при прилагане на правото с извода си, че твърдените вреди под формата на загубена печалба визират само оценената обща загуба на синергия и че всяко искане за обезщетение, отправено до Общия съд, което е за стойност под тази оценена обща загубена печалба, представлява ново твърдение за вреди, което е недопустимо, защото не е изложено в срок. UPS по-специално изтъква, че ако според Общия съд UPS няма право да иска пълно обезщетяване на загубената печалба, следствие от загубената синергия, било естествено при упражняването на пълния си съдебен контрол Общият съд да определи до каква степен обезщетението, което трябва да бъде присъдено, е необходимо да е в размер, по-нисък от общата претендирана сума.
67 Според Комисията твърдението, че това основание е налице, е неоснователно.
Съображения на Съда
68 Уместно е да се отбележи, че доводите на UPS изхождат от постановката, че, обратно на възприетото от Общия съд в точка 353 от обжалваното съдебно решение, имуществените вреди, свързани с пропуснатите ползи, включват вредата, резултат от загубата на възможност, така че последната е със знак минус, съпоставено с първоначално претендираните вреди, т.е. има по-малък от общия претендиран размер.
69 Видно от точки 5 и 6 от настоящото решение обаче, Общият съд правилно е постановил в точка 353 от обжалваното съдебно решение, че искането за обезщетяване на загуба на възможност представлява ново твърдение за вреда, което не е изложено в исковата молба. Тъй като вредите, свързани със загубата на възможност да се осъществи планираната концентрация, коренно се различават от вредите, свързани с пропуснатите ползи поради забраната на тази концентрация, за първото твърдение за вреди няма как да се приеме, че е със знак минус, съпоставено с второто. Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е констатирал, че твърдението за вреди, свързано със загубата на възможност, което е направено в производството пред Общия съд едва в отговор на въпросите на Общия съд, не е изложено в срок и поради това е недопустимо (вж. в този смисъл решения от 27 януари 2000 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:2000:38, т. 47, и от 7 ноември 2019 г., Rose Vision/Комисия, C‑346/18 P, EU:C:2019:939, т. 43).
70 Следователно шестото основание трябва да се отхвърли.
71 Тъй като не е уважено нито едно от основанията, изложени от UPS в подкрепа на жалбата му, тя следва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
72 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
73 В съответствие с член 138, параграф 1 от този процедурен правилник, приложим в производството по обжалване съгласно член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
74 Тъй като UPS е загубило делото и Комисията е поискала то да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, UPS следва да се осъди да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда United Parcel Service Inc. да заплати съдебните разноски.
Подписи