РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
21 декември 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Конвенция за определяне на статута на Европейските училища — Член 27, параграф 2 — Общ правилник на Европейските училища — Членове 62, 66 и 67 — Оспорване на решението на класния съвет да не разреши преминаването на даден ученик в по-горен клас на средния образователен цикъл — Липса на компетентност на националните съдилища — Изключителна компетентност на Съвета по жалбите на Европейските училища — Ефективна съдебна защита“
По дело C‑431/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) с акт от 6 юни 2022 г., постъпил в Съда на 28 юни 2022 г., в рамките на производство по дело
Scuola europea di Varese
срещу
PD, в качеството на лице, упражняващо родителската отговорност по отношение на NG,
LC, в качеството на лице, упражняващо родителската отговорност по отношение на NG,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: A. Prechal (докладчик), председател на състава, F. Biltgen, N. Wahl, J. Passer и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: I. Illéssy, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 май 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Scuola europea di Varese, от A. De Peri Lozito, R. Invernizzi и M. Luciani, avvocati,
– за PD и LC, от M. L. De Margheriti и R. Massaro, avvocati,
– за Европейската комисия, от M. Bruti Liberati, I. Melo Sampaio, A. Spina и L. Vernier, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 13 юли 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 27, параграф 2 от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища, сключена в Люксембург на 21 юни 1994 г. между държавите членки и Европейските общности (ОВ L 212, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 16, том 1, стр. 16, наричана по-нататък „Конвенцията за ЕУ“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Scuola europea di Varese (Европейско училище Варезе, Италия), от една страна, и PD и LC в качеството на упражняващи родителската отговорност по отношение на своя ненавършил пълнолетие син NG, от друга страна, относно компетентността на италианските съдилища да разгледат жалба, с която се иска отмяна на решение на класния съвет да не разреши на NG, ученик от петата година на средния образователен цикъл в това училище, да премине в по-горен клас.
Правна уредба
Виенската конвенция
3 Член 1 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1155, стр. 331, наричана по-нататък „Виенската конвенция“) е озаглавен „Обсег на действие на тази конвенция“ и предвижда, че тя „се прилага към договорите между държави“.
4 Член 3 от тази конвенция е озаглавен „Международни споразумения извън обсега на действие на тази конвенция“ и гласи:
„Фактът, че тази конвенция не се прилага нито по отношение на международни споразумения, сключени между държави и други субекти на международното право или между такива други субекти на международното право, нито по отношение на международни споразумения, които не са сключени в писмена форма, не засяга:
[…]
b) прилагането към тях на нормите, съдържащи се в тази конвенция, под чието действие те биха попаднали по силата на международното право независимо от тази конвенция;
[…]“.
5 Съгласно член 31 от Виенската конвенция, озаглавен „Общо правило на тълкуването“:
„1. Договорът трябва да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора.
[…]
3. Наред с контекста се вземат под внимание:
a) всяко последващо споразумение между страните относно тълкуването на договора или прилагането на неговите разпоредби;
b) по-късната практика на прилагането на договора, която установява споразумението на страните относно неговото тълкуване;
c) всички съответни норми на международното право, прилагани в отношенията между страните.
[…]“.
Конвенцията за ЕУ
6 Създаването на Европейските училища първоначално се основава на два акта, а именно, от една страна, Уставът на Европейското училище, подписан в Люксембург на 12 април 1957 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 443, стр. 129), и от друга, Протоколът относно създаването на Европейски училища, изготвен във връзка с Устава на Европейското училище и подписан в Люксембург на 13 април 1962 г. (Recueil des traités des Nations Unies, том 752, стр. 267). Тези актове са заменени от Конвенцията за ЕУ, която влиза в сила на 1 октомври 2002 г.
7 Трето и четвърто съображение от Решение 94/557/ЕО, Евратом на Съвета от 17 юни 1994 година относно упълномощаване на Европейската общност и Европейската общност за атомна енергия да подпишат и приемат Конвенция за определяне на Устава на Европейските училища (ОВ L 212, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 16, том 1, стр. 14) и трето и четвърто съображение от Решение 94/558/ЕОВС на Комисията от 17 юни 1994 година за подписване на Конвенцията за определяне на Устава на европейските училища (ОВ L 212, 1994 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 16, том 1, стр. 29) гласят:
„като има предвид, че участието на Общностите при прилагането на [Конвенцията за ЕУ] е необходимо, за да се гарантира постигането на целите на [Общностите];
като има предвид, че [Общностите] ще участват в прилагането на конвенцията чрез упражняване на правата, произтичащи от установените в конвенцията правила, и чрез такива бъдещи действия, които те могат да предприемат в съответствие с условията на конвенцията“.
8 Първо, второ, трето и четвърто съображение от Конвенцията за ЕУ гласят:
„като отчитат, че от 1957 година функционират организации, носещи името „Европейски училища“, за съвместно образование на децата на служителите в Европейските общности като начин за осигуряване на правилното функциониране на европейските институции;
като отчитат, че Европейските общности са загрижени да осигурят съвместно образование на тези деца и за тази цел вземат участие в бюджета на Европейските училища;
като отчитат, че системата Европейски училища е „sui generis“; като прецениха, че тя представлява форма на сътрудничество между държавите членки и между тях и Европейските общности, като напълно съответстваща на отговорностите на държавите членки по отношение на учебното съдържание и организацията на тяхната образователна система и тяхното културно и езиково богатство;
като отчитат, че:
– Уставът на [Е]вропейското училище, приет през 1957 г., следва да бъде консолидиран по такъв начин, че да вземе под внимание всички съответни текстове, приети от договарящите страни,
– той следва да бъде адаптиран, като се вземе под внимание развитието на Европейските общности,
– следва да бъде променена процедурата за вземане на решения от училищните органи,
– следва да се вземе под внимание опитът от функционирането на училищата,
– следва да се предостави адекватна правна защита за учителския състав, както и за други лица, [за които се отнася тази конвенция], срещу актове на Управителния съвет и Административния съвет и за тази цел трябва да бъде създаден Съвет по жалбите с точно определена юрисдикция,
– юрисдикцията на Съвета по жалбите няма да засяга юрисдикцията на националните съдилища по отношение на гражданската и наказателната отговорност“.
9 Член 1, втора алинея от Конвенцията за ЕУ предвижда:
„Целта на училищата е да даде съвместно образование на децата на служителите на Европейските общности. […]“.
10 Член 6 от Конвенцията за ЕУ гласи:
„Всяко училище има правосубектност, необходима за постигане на неговото предназначение, определено в член 1. […] То може да бъде страна в съдебни производства. […]
Що се отнася до неговите права и задължения[,] училището, съгласно специфичните разпоредби на тази конвенция, се разглежда във всяка държава членка като образователна организация, регламентирана от публичното право“.
11 Член 7 от Конвенцията за ЕУ гласи:
„Органите, общи за всички училища, са:
1. Управителният съвет
2. Главният секретар
3. Инспекторатите
4. Съветът по жалбите[.]
Всяко училище се ръководи от Административен съвет и се управлява от директор“.
12 Член 8, параграф 1 от Конвенцията за ЕУ предвижда:
„[…] Управителният съвет се състои от следните членове:
a) представителя или представителите на министерско ниво на всяка от държавите — членки на Европейските общности, упълномощен да поема задължения от името на правителството на тази държава членка, при условие че всяка държава членка има право само на един глас;
б) член на Комисията на Европейските общности;
в) представител, назначен от педагогическия комитет (от учителския състав) в съответствие с член 22;
г) представител от родителите на учениците, назначен от организациите на родители в съответствие с член 23 […]“.
13 Член 9, параграф 1 от Конвенцията за ЕУ предвижда:
„Освен в случаите, когато тази конвенция изисква единодушие, решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство от две трети от членовете, които го съставляват […]“.
14 Член 10 от Конвенцията за ЕУ гласи:
„Управителният съвет ръководи прилагането на тази конвенция; за тази цел той има правомощията да взема необходимите решения по образователни, бюджетни и административни въпроси […].
Управителният съвет приема общите правилници за училищата.
[…]“.
15 Съгласно член 11 от Конвенцията за ЕУ:
„По въпросите на образованието Управителният съвет определя кои учебни предмети да бъдат обхванати и как да бъдат организирани. По-специално, ръководейки се от становището на съответния инспекторат, той:
[…]
3. […] [ф]ормулира правила за преминаване на ученици в следващата учебна година или в среднообразователното училище […];
4. подготвя изпитите, които трябва да бъдат издържани, за да се удостовери работата, извършена в училището; установява правила за изпитите, назначава изпитни комисии и дава дипломи. [Определя] документите за изпит[ите] […]“.
16 Член 12 от Конвенцията за ЕУ предвижда:
„По административните въпроси Управителният съвет:
[…]
2. назначава главен секретар […];
[…]“.
17 Член 14 от Конвенцията за ЕУ гласи:
„Главният секретар представлява Управителния съвет […]. Той представлява училището в съдебните производства. Той носи отговорност пред Управителния съвет“.
18 Член 26 от Конвенцията за ЕУ гласи:
„Съдът на Европейските общности има изключителна юрисдикция при спорове между договарящите страни, отнасящи се до тълкуването и прилагането на тази конвенция, които не са разрешени от Управителния съвет“.
19 Член 27 от Конвенцията за ЕУ гласи:
„1. Създава се Съвет по жалбите.
2. Съветът по жалбите има изключителна юрисдикция, като първа и втора инстанция, само ако всички административни средства са изчерпани, по всеки спор, отнасящ се до прилагането на тази конвенция, по отношение на всички лица, за които се отнася, с изключение на административния и помощния персонал, и по отношение на законността на всеки акт, основаващ се на конвенцията или на правилата, приети въз основа на нея, който акт засяга неблагоприятно тези лица [и е приет от] Управителния съвет или […] Административния съвет на училището при изпълнение на техните задължения, както са определени в тази конвенция. Когато такива спорове имат финансов характер, Съветът по жалбите има неограничена юрисдикция.
Условията и подробните правила, отнасящи се до тези производства, са установени, доколкото е целесъобразно, в правилника за работата за учителския състав, или в условията за наемане на учители на непълен работен ден, или в Общите правила на училищата.
3. Членовете на Съвета по жалбите са лица, чиято независимост е извън всякакво съмнение и които са известни със своята компетентност в областта на правото.
Само лица, фигуриращи в списък, изготвен от Съда на Европейските общности, са подходящи за членство в Съвета по жалбите.
4. Уставът на Съвета по жалбите се приема от Управителния съвет с единодушие.
Уставът на Съвета по жалбите определя броя на членовете на съвета, процедурата за тяхното назначаване от Управителния съвет, срока, за който заемат тази длъжност и финансовите договорености, приложими за тях. Уставът конкретизира начина, по който трябва да работи съветът.
5. Съветът по жалбите приема процедурен правилник, който съдържа такива разпоредби, които са необходими за прилагането на устава.
Процедурният правилник се приема от Управителния съвет с единодушие.
6. Решенията на Съвета по жалбите обвързват страните и, ако последните не ги приложат, подлежат на изпълнение от съответните органи на държавите членки в съответствие с тяхното национално законодателство.
7. Други спорове, в които училищата са страна, попадат под националната юрисдикция. По-специално, юрисдикцията на националните съдилища относно въпроси на гражданската и наказателна отговорност, не се засяга в този член“.
20 Член 31, параграф 4 от Конвенцията за ЕУ предвижда:
„Всяка договаряща страна може да поиска изменението на тази конвенция. За тази цел тя уведомява правителството на Люксембург за своето искане. Правителството на Люксембург взима необходимите мерки с договарящата страна, която председателства Съвета на Европейските общности, за да свика междуправителствена конференция“.
Общият правилник на Европейските училища
21 Член 61, А, параграф 1 от Общия правилник на Европейските училища, в приложимата му в спора в главното производство редакция, а именно № 2014‑03-D-14-fr-11 (наричан по-нататък „Общият правилник от 2014 г.“), предвижда, че в средния образователен цикъл решенията относно преминаването в по-горен клас се вземат в края на учебната година от компетентния класен съвет.
22 Съгласно член 62 от Общия правилник от 2014 г., озаглавен „Обжалване на решенията за повтаряне на учебната година“:
„1. Решенията на класните съвети не подлежат на обжалване от законните представители на учениците, освен поради наличие на порок във формата или на нов факт, което е установено от главния секретар въз основа на материалите в преписката, предоставени от училището и законните представители на ученика.
„Порок във формата“ означава всяко нарушение на правна норма, свързана с процедурата за преминаване в по-горен клас, без допускането на което решението на класния съвет би било различно.
Непредоставянето на помощ под формата на включване на ученика в програмите за образователна подкрепа не представлява порок във формата, освен ако не се докаже, че ученикът или неговите законни представители са поискали такава помощ, а училището недобросъвестно я е отказало.
Правилата за практическата организация на изпитите се определят от училищата и не могат да се разглеждат като порок във формата.
„Нов факт“ означава всяко обстоятелство, което не е било доведено до знанието на класния съвет, тъй като по време на съвещанието му не е било известно на никого — учители, родители, ученик, а е можело да се отрази на посоката на неговото решение. Факт, който е бил известен на родителите, но не е бил доведен до знанието на класния съвет, не може да се смята за ново обстоятелство по смисъла на настоящата разпоредба.
Единствено класният съвет е компетентен по своя преценка да оценява способностите на учениците, да определя оценките за семестриалните изпити или за работата през учебната година и да оценява конкретните обстоятелства, посочени в член 61. B-5. Тези оценки не подлежат на обжалване.
2. Срокът за подаване на жалба до главния секретар е седем календарни дни след края на учебната година. […]
[…]
Главният секретар (или чрез делегация заместник главният секретар) трябва да се произнесе по жалбата до 31 август. Прилагат се членове 66 и 67 от настоящия правилник. Ако жалбата бъде приета за допустима и основателна, класният съвет се произнася отново по случая.
Новото решение също подлежи на обжалване по административен ред пред главния секретар […]“.
23 Член 66 от Общия правилник от 2014 г. е озаглавен „Обжалване по административен ред“ и гласи:
„1. Решенията, посочени в членове […] 62, могат да се обжалват по административен ред при условията, предвидени в тези членове. […]
[…]
5. Решението на главния секретар по подадената по административен ред жалба се съобщава на жалбоподателя или жалбоподателите […]“.
24 Член 67 от Общия правилник от 2014 г. е озаглавен „Обжалване по съдебен ред“ и гласи:
„1. Административните решения, които съдържат изрично или мълчаливо произнасяне по жалбите, посочени в предходния член, могат да се обжалват по съдебен ред от законните представители на учениците, пряко засегнати от спорното решение, пред Съвета по жалбите, предвиден в член 27 от [Конвенцията за ЕУ].
[…]
4. Жалбата по съдебен ред трябва да е подадена в двуседмичен срок от съобщаването или публикуването на обжалваното решение, а в противен случай е недопустима […].
5. Жалбите по настоящия член се разглеждат и решават при условията, предвидени в Процедурния правилник на Съвета по жалбите.
6. Съветът по жалбите е длъжен да се произнесе в срок от шест месеца, считано от получаването на жалбата, без да се засяга прилагането на членове 16, 34 и 35 от Процедурния правилник на Съвета по жалбите на Европейските училища, които предвиждат възможността да се поиска допускане на временна мярка“.
25 Възможността за подаване на жалба до Съвета по жалбите против решението на главния секретар по жалба срещу решение на класния съвет за повтаряне на учебната година е въведена с Общия правилник на Европейските училища, редакция № 2004-D-6010-fr-5, влязла в сила на 2 февруари 2005 г. (наричан по-нататък „Общият правилник от 2005 г.“). Преди това Общият правилник на Европейските училища не е предвиждал подобна процедура за обжалване пред Съвета по жалбите, а законните представители на ученика са разполагали само с възможност за обжалване по административен ред.
Италианското право
26 Съгласно член 41 от Codice di procedura civile (Граждански процесуален кодекс):
„До произнасянето на първата инстанция по съществото на делото всяка от страните може да отнесе въпросите относно компетентността […] за решаване от разширен състав на [Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия)] […]“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
27 На 25 юни 2020 г. PD и LC, чийто син NG по онова време е ученик от петата година на средния образователен цикъл в Европейско училище Варезе, са уведомени за решението на компетентния класен съвет да не разреши на NG да премине в по-горен клас.
28 На 20 юли 2020 г. PD и LC подават жалба против това решение до Tribunale amministrativo regionale per la Lombardia (Регионален административен съд на Ломбардия, Италия).
29 С определение от 9 септември 2020 г. този съд приема, че е компетентен да разгледа жалбата, уважава искането за налагане на временни мерки, изразяващи се в условно приемане на NG в по-горен клас, и насрочва делото за разглеждане по същество в съдебно заседание на 19 октомври 2021 г.
30 На 13 октомври 2021 г. Европейско училище Варезе подава молба до разширен състав на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) за предварително определяне на компетентния съд на основание член 41 от Гражданския процесуален кодекс, като иска да се установи, че спорът не е от компетентността на италианските съдилища. Според училището този тип спорове са от изключителната компетентност на Съвета по жалбите по силата на член 27 от Конвенцията за ЕУ във връзка с член 67, параграф 1 от Общия правилник от 2014 г.
31 Обратно, PD и LC, а също и прокуратурата поддържат, че спорът е от компетентността на италианските съдилища, тъй като, наред с друго, съгласно текста на член 27, параграф 2 от Конвенцията за ЕУ изключителната съдебна компетентност на Съвета по жалбите обхваща само жалбите срещу неблагоприятни актове на Управителния съвет или на Административния съвет на училището. Според тези страни в главното производство разпростирането на компетентността на този съвет и по отношение на актовете на класните съвети ще представлява изменение на Конвенцията за ЕУ, каквото може да се направи само по реда на член 31, параграф 4 от Конвенцията.
32 PD и LC освен това смятат, че член 62, параграф 1, член 66, параграф 1 и член 67, параграф 1 от Общия правилник от 2014 г. закрепват просто възможност за законните представители на ученика да обжалват решението на класния съвет пред главния секретар, а след това евентуално и по съдебен ред пред Съвета по жалбите. Затова законните представители на ученика оставали свободни да изберат друг способ за защита и да оспорят решението на класния съвет пряко пред компетентния национален съд.
33 Сезиран с този предварителен въпрос за компетентността на италианските съдилища, Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) посочва, че в решение от 15 март 1999 г. (IT:CASS:1999:138CIV) се е произнесъл в полза на тяхната компетентност при обстоятелства, сходни с тези по спора, описан в точка 28 от настоящото решение. В онова свое решение Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) всъщност постановява, че съгласно член 6, втора алинея във връзка с член 27, параграфи 1, 2 и 7 от Конвенцията за ЕУ изключителната компетентност на Съвета по жалбите обхваща неблагоприятните актове на Управителния съвет или на Административния съвет на съответното европейско училище, но не и актовете на класните съвети на училището.
34 Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) обаче отбелязва, че към момента на постановяване на онова негово решение действащият тогава Общ правилник на Европейските училища е предвиждал само ограничена възможност за чисто административно, вътрешно за европейските училища обжалване на решенията на класните съвети да не разрешат преминаването на даден ученик в по-горен клас, като на онзи етап изобщо не е установявал възможност за сезиране на Съвета по жалбите по съдебен ред във връзка с посочените решения.
35 Според запитващата юрисдикция обаче, тъй като междувременно възможността за такова съдебно обжалване е въведена с Общия правилник от 2005 г. и впоследствие потвърдена с член 67 от Общия правилник от 2014 г., това обстоятелство би могло да дава основание занапред да се признае изключителна компетентност на Съвета по жалбите да разглежда този вид спорове.
36 Според запитващата юрисдикция изглежда възможно този подход да намери опора, първо, в изводите от решение от 11 март 2015 г., Oberto и O’Leary (C‑464/13 и C‑465/13, наричано по-нататък „решение Oberto и O’Leary“, EU:C:2015:163), в което въз основа на нормите на Виенската конвенция Съдът вече е приел, че на Съвета по жалбите валидно е предоставена изключителна компетентност да разглежда жалбите срещу актове на директора на дадено европейско училище, които засягат неблагоприятно учител от това училище.
37 В това отношение биха могли да са релевантни и определение на Общия съд на Европейския съюз от 18 юни 2020 г., JT/Главен секретар на Европейските училища и Съвет по жалбите на Европейските училища (T‑42/20, EU:T:2020:278), както и различни документи, представени от Европейско училище Варезе, и по-конкретно множеството решения, които Съветът по жалбите е произнасял по спорове относно решения на класните съвети да не разрешат преминаването на ученици в по-горен клас, и с които е формирал постоянна правораздавателна практика от момента, в който с Общия правилник от 2005 г. му е предоставена компетентност да се произнася по такива спорове.
38 Като отбелязва обаче, че решение Oberto и O’Leary се отнася до акт на директора на съответното европейско училище, с който се ограничава срокът на трудовото правоотношение, указан в трудовия договор между европейското училище и определен учител на непълен работен ден, и че по онова дело компетентността на Съвета по жалбите е произтичала не от Общия правилник на Европейските училища, а от Статута на учителите на непълен работен ден, запитващата юрисдикция излага мнението си, че така съществуващите фактически различия между дело Oberto и O’Leary и настоящото дело не позволяват да се приеме, че в случая тълкуването на член 27, параграф 2 от Конвенцията за ЕУ е дотолкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение.
39 При тези условия Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 27, параграф 2, първа алинея, първо изречение от [Конвенцията за ЕУ] да се тълкува в смисъл, че ако са изчерпани всички предвидени в Общия правилник на Европейските училища административни средства, посоченият в тази разпоредба Съвет по жалбите има изключителна юрисдикция като първа и втора инстанция по всеки спор във връзка с решение за повтаряне на учебната година, взето от класния съвет по отношение на ученик в средния образователен цикъл?“.
По искането за разглеждане на делото по реда на бързото производство
40 Запитващата юрисдикция отправя искане преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на бързото производство по член 105 от Процедурния правилник на Съда. Тя мотивира искането си, като посочва, че прилагането на това производство е оправдано както защото е необходимо да се изясни възможно най-бързо статутът на съответния ученик в училището, така и защото за всички договарящи страни по Конвенцията за ЕУ е важно да има яснота относно обхвата на компетентността на Съвета по жалбите, когато става дума за спорове като разглеждания в главното производство.
41 Член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда предвижда, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързо производство, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.
42 Важно е да се припомни, че бързото производство е процесуален способ, който следва да се прилага в случай на извънредна неотложност (решение от 21 декември 2021 г., Randstad Italia, C‑497/20, EU:C:2021:1037, т. 37 и цитираната съдебна практика).
43 В настоящия случай на 21 юли 2022 г. председателят на Съда решава, че няма основание да уважи искането, посочено в точка 40 от настоящото решение.
44 В това отношение от практиката на Съда следва, че интересът на правните субекти — без съмнение легитимен — възможно най-бързо да се установи обхватът на правата, които черпят от правото на Съюза, сам по себе си не е годен да докаже наличието на изключително обстоятелство по смисъла на член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда (определение на председателя на Съда от 28 ноември 2013 г., Sähköalojen ammattiliitto, C‑396/13, EU:C:2013:811, т. 16 и цитираната съдебна практика).
45 В настоящия случай, що се отнася по-конкретно до ситуацията на съответния ученик, следва да се отбележи, от една страна, че според изложеното в акта за преюдициално запитване Tribunale amministrativo regionale per la Lombardia (Регионален административен съд на Ломбардия) разпорежда на 9 септември 2020 г. въпросният ученик да бъде условно допуснат в по-горен клас през учебната 2020/2021 година. От друга страна, Съдът е сезиран с разглежданото тук преюдициално запитване едва на 28 юни 2022 г., така че при всички положения очакваният отговор на Съда би могъл да има конкретни последици за мястото на въпросния ученик в училището най-рано в хода на учебната 2022/2023 година. При тези обстоятелства не може да се приеме, че е налице случай на извънредна неотложност по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 42 от настоящото решение.
46 Освен това, макар да би бил легитимен, предполагаемият интерес на договарящите страни по Конвенцията за ЕУ да се изясни възможно най-бързо повдигнатият с това преюдициално запитване тълкувателен въпрос, също не се явява годен да докаже наличието на изключително обстоятелство по смисъла на член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.
По преюдициалния въпрос
47 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали разпоредбите на член 27, параграф 2 от Конвенцията за ЕУ във връзка с членове 61, 62, 66 и 67 от Общия правилник от 2014 г. трябва да се тълкуват в смисъл, че след като се изчерпят всички предвидени в Общия правилник административни средства за защита, Съветът по жалбите разполага с изключителна компетентност като първа и последна инстанция по всеки спор относно законосъобразността на решението на класния съвет в Европейското училище да не разреши преминаването на даден ученик в по-горен клас на средния образователен цикъл.
Относно компетентността на Съда
48 В съдебното заседание PD и LC изразяват съмнения в компетентността на Съда да се произнесе по преюдициалното запитване по настоящото дело, като по същество изтъкват, че съгласно член 26 от Конвенцията за ЕУ Съдът е компетентен да се произнася по въпроси на тълкуването на тази конвенция само когато е сезиран със спор относно тълкуването или прилагането ѝ, който се води между договарящите страни по Конвенцията и не е решен от Управителния съвет.
49 Както обаче отбелязва генералният адвокат в точки 33 и 34 от заключението си, при все че така е установен специфичен съдебен механизъм с цел да може подобни спорове между договарящите страни по Конвенцията за ЕУ да се отнасят до Съда, това обстоятелство не е годно да засегне обхвата на компетентността, с която освен това разполага Съдът по силата на самите Договори, така че да се произнася в съответствие с член 267 ДФЕС относно тълкуването на тези договори и на актовете на институциите, когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава членка и тази юрисдикция счете, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, и поиска от Съда да се произнесе.
50 В това отношение впрочем Съдът вече е постановил, че международно споразумение като Конвенцията за ЕУ, която е сключена на основание член 235 от Договора за ЕО (впоследствие член 308 ЕО, а понастоящем член 352 ДФЕС) от Европейските общности, оправомощени за това с Решения 94/557 и 94/558, представлява, що се отнася до Европейския съюз, акт на институция на Съюза по смисъла на член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС. Съответно от влизането в сила на това споразумение разпоредбите му са неразделна част от правния ред на Съюза, поради което Съдът е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на споразумението, както и на приетите въз основа на него актове (вж. в този смисъл решение Oberto и O’Leary, т. 29—31 и цитираната съдебна практика), а сред тези актове е и Общият правилник от 2014 г.
51 Ето защо Съдът е компетентен да се произнесе преюдициално относно тълкуването на тази конвенция и на посочения общ правилник.
По същество
52 В самото начало следва да се припомни, че системата на Европейските училища е система sui generis, която въз основа на международно споразумение представлява форма на сътрудничество между държавите членки и между тях и Съюза (решение Oberto и O’Leary, т. 32 и цитираната съдебна практика).
53 От съдебната практика следва и че Европейските училища представляват международна организация, която въпреки поддържаните от нея функционални връзки със Съюза формално остава обособена от него и от неговите държави членки (решение Oberto и O’Leary, т. 33 и цитираната съдебна практика).
54 При това положение, макар че Конвенцията за ЕУ представлява, що се отнася до Съюза и както беше припомнено в точка 50 от настоящото решение, акт на институция на Съюза по смисъла на член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС, тя се урежда и от международното право, а по-конкретно по отношение на тълкуването си — от международното договорно право (решение Oberto и O’Leary, т. 34 и цитираната съдебна практика).
55 По същество международното договорно право е кодифицирано с Виенската конвенция. Съгласно член 1 от тази конвенция тя се прилага към договорите между държави. Все пак съгласно член 3, буква b) от посочената конвенция фактът, че тя не се прилага по отношение на международни споразумения, сключени между държави и други субекти на международното право, не засяга прилагането към тях на нормите, съдържащи се във Виенската конвенция, под чието действие те биха попаднали по силата на международното право независимо от тази конвенция (решение Oberto и O’Leary, т. 35).
56 От това следва, че правилата, съдържащи се във Виенската конвенция, се прилагат за споразумение, сключено между държавите членки и международна организация, каквото е Конвенцията за ЕУ, доколкото тези правила са израз на общото международно обичайно право. Следователно Конвенцията за ЕУ трябва да се тълкува съгласно тези правила, и в частност съобразно правилата на член 31 от Виенската конвенция, който изразява международното обичайно право (вж. в този смисъл решение Oberto и O’Leary, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика).
57 В настоящия случай следва да се припомни, от една страна, че съгласно член 27, параграф 2, първа алинея от Конвенцията за ЕУ след изчерпване на административните средства за защита Съветът по жалбите към Европейските училища има изключителна юрисдикция да се произнася като първа и последна инстанция по всеки спор относно прилагането на посочената конвенция по отношение на лицата, за които се отнася тя, с изключение на административния и помощния персонал, и по отношение на законността на всеки акт, основаващ се на Конвенцията или на правилата, приети въз основа на нея, който акт засяга неблагоприятно тези лица и е приет от Управителния съвет или от Административния съвет на училището при изпълнение на техните задължения, както са определени в тази конвенция. В това отношение в член 27, параграф 2, втора алинея от Конвенцията за ЕУ освен това се уточнява, че условията и подробните правила, отнасящи се до образуваните пред Съвета по жалбите производства, се установяват, според целесъобразното за случая, или в правилника за работата за учителския състав, или в условията за наемане на учители на непълен работен ден, или в Общия правилник на Европейските училища.
58 От друга страна, от член 61, A, параграф 1 във връзка с член 62, параграфи 1 и 2 и член 66, параграфи 1 и 5, както и член 67, параграф 1 от Общия правилник от 2014 г. следва, че вземаните от компетентния класен съвет в Европейското училище решения относно преминаването в по-горен клас на средния образователен цикъл не подлежат на обжалване по административен ред от законните представители на учениците, освен при наличие на порок във формата или на нов факт, което е установено от главния секретар, и че ако главният секретар отхвърли подадената по административен ред жалба, решението му за отхвърлянето ѝ подлежи на обжалване по съдебен ред пред Съвета по жалбите.
59 Що се отнася до обхвата на тези разпоредби на Общия правилник от 2014 г., следва най-напред да се поясни, че противно на поддържаното от PD и LC, не може тези разпоредби да се разбират в смисъл, че така предвиденото в тях обжалване по административен ред, евентуално следвано от обжалване по съдебен ред пред Съвета по жалбите, съществува наред с друг възможен способ за защита, който да позволява на законните представители на съответния ученик да сезират пряко националните съдилища с жалба против решението на класния съвет да не разреши преминаването на ученика в по-горен клас на средния образователен цикъл.
60 Всъщност съгласно самия текст на член 62, параграф 1 от Общия правилник от 2014 г. въпросните решения „не подлежат на обжалване“, „освен поради наличие на порок във формата или на нов факт, което е установено от главния секретар“, а това показва, че единственият начин, по който законните представители на ученика могат да оспорват подобно решение, е на първо време да сезират главния секретар с така предвидената жалба по административен ред, без на този етап да разполагат с каквато и да било възможност за съдебно обжалване, което да е насочено пряко срещу това решение.
61 Както следва освен това от разпоредбите на член 27, параграф 2, първа алинея от Конвенцията за ЕУ във връзка с член 66, параграфи 1 и 5 и член 67, параграф 1 от Общия правилник от 2014 г., решението на главния секретар по тези жалби по административен ред пък подлежи на обжалване по съдебен ред само пред Съвета по жалбите, който в такъв случай разполага с изключителна съдебна компетентност като първа и последна инстанция да упражни контрол за законосъобразност над посоченото решение и над решението на класния съвет да не разреши преминаването на съответния ученик в по-горен клас. В това отношение следва също така да се отбележи, че в член 27, параграф 6 от Конвенцията за ЕУ е уточнено, че решенията на Съвета по жалбите обвързват страните и при необходимост подлежат на изпълнение от съответните органи на държавите членки, което също потвърждава, че тези органи не може да не се съобразяват с обхвата на изключителните по естеството си правомощия, предоставени на Съвета по жалбите.
62 Като се имат предвид тези предварителни уточнения, по въпроса дали член 27, параграф 2, първа алинея от Конвенцията за ЕУ трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на Съвета по жалбите да се предостави изключителна компетентност като така произтичащата от разпоредбите на Общия правилник от 2014 г., споменати в точка 58 от настоящото решение, следва най-напред да се отбележи, че в настоящия случай е изпълнено предвиденото в член 27, параграф 2, първа алинея условие отнасяните до Съвета по жалбите спорове да са свързани с прилагането на Конвенцията на ЕУ по отношение на „лицата, за които се отнася“ тя.
63 Всъщност няма съмнение, че към тази категория лица спадат в частност учениците в Европейските училища, които са основните ползватели на образователната система и структури, създадени по силата на Конвенцията за ЕУ. В това отношение в първо съображение от Конвенцията се подчертава, че Европейските училища са създадени за съвместно образование на децата на служителите в Европейските общности като начин за осигуряване на правилното функциониране на европейските институции. Освен това тези ученици са изрично посочени в много от разпоредбите на Конвенцията за ЕУ, и конкретно в член 11, точка 3, който гласи, че Управителният съвет има правомощието да формулира правилата за преминаване на учениците в следващата учебна година или в средния образователен цикъл.
64 Що се отнася по-нататък до следващото условие, предвидено в член 27, параграф 2, първа алинея от Конвенцията за ЕУ, а именно че жалбата трябва да е насочена срещу „акт, основаващ се на конвенцията или на правилата, приети въз основа на нея, който акт засяга неблагоприятно“ съответните лица, от една страна, от практиката на Съда следва, че това понятие за „неблагоприятен акт“ трябва да се тълкува широко и да се разбира като всеки акт, който може да засегне пряко определено правно положение (вж. в този смисъл решение Oberto и O’Leary, т. 49 и 53). Това очевидно важи за решенията, с които се отказва на ученика да премине в по-горен клас.
65 От друга страна, не се спори, че решенията относно преминаването в по-горен клас на средния образователен цикъл се вземат от компетентния класен съвет съгласно член 61, A, параграф 1 от Общия правилник от 2014 г., тоест съгласно разпоредба, която е приета от Управителния съвет въз основа на член 10, първа и втора алинея във връзка с член 11, точки 3 и 4 от Конвенцията за ЕУ. Следователно решението на класния съвет да не разреши преминаване в по-горен клас, представлява „акт, основаващ се на [К]онвенцията [за ЕУ] или на правилата, приети въз основа на нея“ по смисъла на член 27, параграф 2, първа алинея от тази конвенция.
66 Накрая, що се отнася до условието по член 27, параграф 2, първа алинея подлежащите на обжалване пред Съвета по жалбите неблагоприятни актове по отношение на заинтересованите лица да са взети от „Управителния съвет или […] Административния съвет на училището“, в точка 58 от решение Oberto и O’Leary Съдът вече е изяснил въз основа на правилата за тълкуване в член 31 от Виенската конвенция, че макар актовете, издавани от директора на Европейското училище, да не са посочени изрично във въпросната разпоредба, този факт не може сам по себе си да води до изключването им от приложното поле на тази разпоредба.
67 В настоящия случай следва да се провери дали аналогично на постановеното в този смисъл от Съда в решение Oberto и O’Leary за решенията на директора на Европейското училище, правилата по член 31 от Виенската конвенция позволяват член 27, параграф 2, първа алинея от Конвенцията за ЕУ да се тълкува в смисъл, че допуска Съветът по жалбите да има изключителна компетентност съгласно посочените в точка 58 от настоящото решение разпоредби на Общия правилник от 2014 г. да се произнася относно решенията, с които не се разрешава преминаването на даден ученик от Европейското училище в по-горен клас, въпреки че те не са решения на Управителния съвет или на Административния съвет на това училище, а са решения на класния съвет.
68 В това отношение за член 31, точка 1 от Виенската конвенция следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба договорът трябва да се тълкува в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора.
69 На първо място, що се отнася до нормативния контекст на термините „акт, [приет от] Управителния съвет или […] Административния съвет на училището“ в член 27, параграф 2, първа алинея от Конвенцията за ЕУ, трябва първо да се има предвид, че съгласно член 27, параграф 2, втора алинея от тази конвенция условията и подробните правила, отнасящи се до образуваните пред Съвета по жалбите производства, се установяват, според целесъобразното за случая, в частност в Общия правилник на Европейските училища (вж. в този смисъл решение Oberto и O’Leary, т. 59). В настоящия случай правилата, с които на Съвета по жалбите е предоставена изключителна съдебна компетентност след изчерпване на предвидените административни средства за защита да се произнася по съдебен ред по жалби във връзка с решенията на класния съвет да не се разреши преминаването на даден ученик в по-горен клас, а също и подробните правила за тези жалби действително се съдържат в този общ правилник, а именно в Общия правилник от 2014 г.
70 Второ, както вече беше посочено в точка 65 от настоящото решение, правилата, с които на класния съвет се предоставя правомощието да взема решения относно преминаването на учениците в по-горен клас и които уреждат преминаването им, също се съдържат в Общия правилник от 2014 г. и съответно са приети от Управителния съвет въз основа на правомощията, които той има по силата на член 10, първа и втора алинея и член 11, точки 3 и 4 от Конвенцията за ЕУ. В този смисъл, макар че спорният в главното производство акт е акт на класния съвет и безспорно не е приет пряко от Управителния съвет, това не променя факта, че класният съвет го е издал въз основа на точно определените правомощия, които са му възложени с акт на Управителния съвет.
71 Трето, изключителната компетентност на Съвета по жалбите съгласно член 67 от Общия правилник от 2014 г. се отнася на първо място до решението, с което главният секретар се е произнесъл по подадената от законните представители на ученика жалба против решението на класния съвет да не разреши преминаването му в по-горен клас. Както обаче следва от член 7, първа алинея, точка 2, член 12, точка 2 и член 14 от Конвенцията за ЕУ, главният секретар е общ за всички Европейски училища орган, който се назначава от Управителния съвет, овластен е да го представлява и носи отговорност пред него. Оттук следва, че актовете на главния секретар може в крайна сметка да се разглеждат като актове на Управителния съвет. Това е така в частност, когато те са издадени от главния секретар въз основа на правомощие, което му е предоставено от Управителния съвет, като произтичащото от член 62 от Общия правилник от 2014 г.
72 На второ място, що се отнася до целите на Конвенцията за ЕУ, както личи от първо съображение от тази конвенция, Европейските училища са създадени, за да се предоставя „съвместно образование на децата на служителите“ на Съюза, така че да се осигури „правилното функциониране на […] институции[те]“ на Съюза.
73 Както обаче посочва генералният адвокат в точки 73 и 75 от заключението си, съсредоточаването на съдебния контрол над актовете на класните съвети във връзка с преминаването на учениците от Европейските училища в по-горен клас у един-единствен специализиран правораздавателен орган, придаден към международната организация, която съставляват тези училища, по естеството си е годно да способства за еднородност на процесуалния подход и правораздавателната практика и за постигането на целта за съвместно и равностойно образование при условия на равнопоставеност във всички тези училища.
74 При това положение от съображенията в точки 69—73 от настоящото решение следва, че макар актовете на класните съвети да не са изрично споменати в член 27, параграф 2, първа алинея от Конвенцията за ЕУ, нормативният контекст на тази разпоредба и целите на Конвенцията за ЕУ позволяват да се приеме, че разширяването на компетентността на Съвета по жалбите с разпоредбите на Общия правилник от 2014 г., посочени в точка 58 от настоящото решение, не е в противоречие с тази разпоредба на Конвенцията за ЕУ.
75 Що се отнася до член 31, точка 3, букви a) и b) от Виенската конвенция, следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба при тълкуването на договора трябва наред с контекста да се вземат под внимание и всяко последващо споразумение между страните относно тълкуването на договора или прилагането на неговите разпоредби, от една страна, а от друга, по-късната практика на прилагането на договора, която установява споразумението на страните относно неговото тълкуване.
76 В това отношение Съдът вече е имал повод да подчертае, че в международното право не е нито забранено, нито необичайно да се предвиди възможност за страните по международното споразумение постепенно да уточняват тълкуването му съобразно развитието във времето на общата им воля относно обхвата на това споразумение. Уточненията могат да бъдат внасяни от самите страни по споразумението или от орган, който същите са създали и на който са предоставили компетентност да взима задължителни за тях решения. В такъв случай съответните тълкувателни актове имат правните последици по член 31, точка 3, буква a) от Виенската конвенция (вж. в този смисъл становище 1/17 (ВИТС ЕС—Канада) от 30 април 2019 г., EU:C:2019:341, т. 233 и 234).
77 Освен това Съдът вече е постановил, че за да се определи обхватът на израза „акт, [приет от] Управителния съвет или […] Административния съвет на училището“, съдържащ се в член 27, параграф 2, първа алинея, първо изречение от Конвенцията за ЕУ, следва съгласно член 31, точка 3, буква b) от Виенската конвенция да се вземе под внимание в частност по-късната практика по прилагането на тази конвенция (вж. в този смисъл решение Oberto и O’Leary, т. 60 и 62).
78 В настоящия случай обаче следва да се подчертае, първо, че както следва от член 8, параграф 1 от Конвенцията за ЕУ, Управителният съвет се състои в частност от „представителя или представителите на министерско ниво на всяка от държавите — членки на [Съюза], упълномощен да поема задължения от името на правителството на тази държава членка“, както и от един от членовете на Европейската комисия.
79 Оттук следва, че разпоредбите на Общия правилник от 2014 г., и конкретно членове 62, 66 и 67 от него, с които е въведена възможността за подаване на жалба по административен ред до главния секретар срещу решенията на класния съвет да не се разреши преминаването на даден ученик в по-горен клас на средния образователен цикъл, и с които също така е предоставена изключителна правораздавателна компетентност на Съвета по жалбите да се произнася по съдебен ред по жалби против решенията, вземани от главния секретар при обжалването по административен ред, са приети от надлежно упълномощени представители на държавите членки и на Съюза, овластени да поемат задължения от тяхно име.
80 Второ, въпреки че член 26 от Конвенцията за ЕУ предоставя на Съда компетентност по нерешените от Управителния съвет спорове между договарящите страни относно тълкуването и прилагането на тази конвенция, тези договарящи страни не са сезирали Съда, за да предотвратят или оспорят приемането на членове 62, 66 и 67 от Общия правилник от 2014 г., а преди това — на съответните разпоредби от Общия правилник от 2005 г. В този смисъл самото приемане на посочените разпоредби на Общия правилник от 2014 г. от страна на договарящите страни по Конвенцията за ЕУ в рамките на Управителния съвет видимо свидетелства за консенсус помежду им относно начина, по който са били приложени и тълкувани разпоредбите на Конвенцията за ЕУ при приемането на упоменатите разпоредби на Общия правилник от 2014 г.
81 Нещо повече, договарящите страни също така не са възразили, нито са оспорили — евентуално чрез механизма по член 26 от Конвенцията за ЕУ — начина, по който членове 62, 66 и 67 от Общия правилник от 2014 г. и аналогичните разпоредби преди това в Общия правилник от 2005 г. систематично са били прилагани впоследствие от главния секретар, когато е трябвало да се произнася по жалби по административен ред против решенията на класните съвети да не разрешат преминаването на даден ученик в по-горен клас на средния образователен цикъл, от една страна, а от друга, от Съвета по жалбите, когато е бил сезиран с жалби по съдебен ред против решенията на главния секретар и систематично е упражнявал съдебната компетентност, която му е предоставена с член 67 от Общия правилник от 2014 г.
82 При тези условия приемането от Управителния съвет на членове 62, 66 и 67 от Общия правилник от 2014 г. и преди това на аналогичните разпоредби в Общия правилник от 2005 г., както и прилагането на тези разпоредби без прекъсване оттогава както от главния секретар, така и от Съвета по жалбите, без договарящите страни по Конвенцията за ЕУ да са оспорили приемането и начина на прилагане на тези разпоредби, са показателни за наличието ако не на последващо споразумение между тези страни относно тълкуването на тази конвенция и прилагането на нейните разпоредби по смисъла на член 31, точка 3, буква a) от Виенската конвенция, то поне на по-късна практика, която установява споразумението на страните относно тълкуването ѝ по смисъла на член 31, точка 3, буква b) от последно споменатата конвенция. Всъщност, щом страните по Конвенцията за ЕУ не са оспорили начина, по който непрекъснато е била прилагана тя, то това трябва да се разглежда като поведение, което изразява мълчаливото им съгласие с този начин на прилагането ѝ, а следователно и като такава по-късна практика.
83 Подобно споразумение и/или подобна практика обаче могат да имат предимство пред текста на член 27, параграф 2, първа алинея, първо изречение от Конвенцията за ЕУ. Оттук следва, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се приеме, че решенията на класните съвети на Европейските училища, с които не се разрешава преминаването на ученик в по-горен клас, по принцип попадат в приложното поле на посочената разпоредба (вж. в този смисъл решение Oberto и O’Leary, т. 65—67).
84 От всичко изложено дотук следва, че съгласно член 67, параграф 1 от Общия правилник от 2014 г., след като се изчерпят предвидените в член 62, параграф 1 от този правилник административни средства за защита, Съветът по жалбите разполага с изключителна компетентност като първа и последна инстанция по всеки спор относно решението на класния съвет в Европейското училище да не разреши преминаването на даден ученик в по-горен клас на средния образователен цикъл, като тази изключителна компетентност не е в противоречие с член 27, параграф 2 от Конвенцията за ЕУ.
85 Следва още да се поясни, че противно на поддържаното от PD и LC, това тълкуване на приложимите разпоредби на Конвенцията за ЕУ и Общия правилник от 2014 г. не накърнява правото на заинтересованите лица на ефективна съдебна защита.
86 В това отношение от точки 52 и 72 от настоящото решение следва, че системата на Европейските училища е система sui generis, създадена въз основа на международно споразумение, плод на ангажименти, договорени между Съюза и неговите държави членки, смисълът на чието съществуване се открива във волята на тези страни да осигурят правилното функциониране на институциите на Съюза. Макар че формира отделна от Съюза международна организация, системата на Европейските училища в този смисъл е тясно свързана със Съюза във функционално отношение, както беше припомнено в точка 53 от настоящото решение. В трето и четвърто съображение от Решения 94/557 и 94/558 впрочем е подчертано, че сключването на Конвенцията за ЕУ от страна на Съюза е мотивирано в частност от обстоятелството, че участието на Съюза в прилагането на тази конвенция чрез упражняване на правомощията, произтичащи от установените в нея правила, и чрез бъдещи действия в съответствие с условията на Конвенцията се явява необходимо, за да се гарантира постигането на целите на Съюза.
87 Както изтъква Комисията в съдебното заседание и както посочва генералният адвокат в точка 97 от заключението си, установеният с Договорите за създаването на Съюза правопорядък представлява съвкупност от норми на международното договорно право, които могат да са релевантни за тълкуването на Конвенцията за ЕУ, както следва от член 31, точка 3, буква c) от Виенската конвенция. Всъщност последно посочената разпоредба — която кодифицира международния обичай — предвижда, че при тълкуването на международния договор наред с контекста се вземат под внимание всички съответни норми на международното право, прилагани в отношенията между страните, сред които са в частност другите договори, сключени от страните по тълкувания международен договор (вж. Международен съд, дело по някои въпроси, отнасящи се до взаимната помощ по наказателни дела (Джибути с/у Франция), решение от 4 юни 2008 г., Rec, 2008 г., стр. 219, § 112—114). В настоящия случай обаче Конвенцията за ЕУ е сключена между държавите — членки на Съюза, и самия Съюз, като въпросните държави са страни по договорите, с които е създаден Съюзът, а той черпи съществуването, правосубектността и правомощията си от тези договори.
88 По този въпрос следва също така да се припомни, че сключваните от Съюза международни споразумения трябва да са напълно съвместими с Договорите и с произтичащите от тях конституционни принципи, сред които са в частност гаранциите, установени с Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) (вж. в този смисъл становище 1/17 (ВИТС ЕС—Канада) от 30 април 2019 г., EU:C:2019:341, т. 165 и 167 и цитираната съдебна практика).
89 Що се отнася до Конвенцията за ЕУ, конкретно от съображенията в точки 86—88 от настоящото решение следва, че общите принципи на правото на Съюза трябва едновременно да ръководят тълкуването на тази конвенция и да бъдат надлежно вземани под внимание и спазвани от създадените с тази конвенция органи, когато те упражняват правомощията, произтичащи от въведените с нея правила, и приемат актове в съответствие с разпоредбите ѝ (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2011 г., Miles и др., C‑196/09, EU:C:2011:388, т. 43, и решение Oberto и O’Leary, т. 74).
90 Що се отнася по-конкретно до принципа на ефективна съдебна защита, за който става дума в настоящия случай, съгласно постоянната съдебна практика този принцип представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, прогласен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата (решение от 18 май 2021 г., Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 109 и цитираната съдебна практика).
91 Освен това съгласно четвърто съображение, пето тире от Конвенцията за ЕУ една от целите на последната е да се предостави адекватна правна защита срещу актовете на Управителния съвет и административните съвети на Европейските училища и именно тази цел е направлявала създаването на Съвета по жалбите (вж. в този смисъл решение Oberto и O’Leary, т. 48).
92 Във връзка с това, що се отнася най-напред до Съвета по жалбите като такъв, Съдът вече е приел, че този орган отговаря на съвкупността от условия, позволяващи да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, каквито са по-специално законоустановеният характер на този орган, постоянното му естество, задължителността на неговата юрисдикция, състезателността на производството пред него, прилагането от посочения орган на правни норми, както и независимостта му, с изключение на принадлежността му към държава членка (решение Oberto et O’Leary, т. 72 и цитираната съдебна практика).
93 Що се отнася по-нататък до обстоятелството, че Съветът по жалбите се произнася като първа и последна инстанция, следва да се припомни, че по силата на член 47 от Хартата принципът на ефективна съдебна защита се отнася до правото на достъп просто до съд, а не до двуинстанционен съдебен контрол (решение Oberto и O’Leary, т. 73 и цитираната съдебна практика).
94 Що се отнася накрая до обхвата на съдебната компетентност, предоставена на Съвета по жалбите по отношение на решенията на класните съвети в Европейското училище да не разрешат преминаването на даден ученик в по-горен клас, от член 62, параграф 1 от Общия правилник от 2014 г. следва, че такива решения на класните съвети не подлежат на обжалване от законните представители на учениците, освен поради наличие на порок във формата или на нов факт, което е установено от главния секретар въз основа на материалите в преписката, предоставени от училището и законните представители на ученика.
95 Тази разпоредба предвижда, че „порок във формата“ означава всяко нарушение на правна норма, свързана с процедурата за преминаване в по-горен клас, без допускането на което решението на класния съвет би било различно, и в това отношение по-конкретно посочва, че правилата за практическата организация на изпитите се определят от училищата и не могат да се разглеждат като порок във формата. „Нов факт“ означава всяко обстоятелство, което не е било доведено до знанието на класния съвет, тъй като по време на съвещанието му не е било известно на никого — учители, родители, ученик, а е можело да се отрази на посоката на неговото решение, докато факт, който е бил известен на родителите, но не е бил доведен до знанието на класния съвет, не може да се смята за ново обстоятелство по смисъла на тази разпоредба.
96 В член 62, параграф 1, последна алинея от Общия правилник от 2014 г. също така се уточнява, че единствено класният съвет е компетентен по своя преценка да оценява способностите на учениците и да определя оценките за семестриалните изпити или за работата през учебната година, а тези негови оценки не подлежат на обжалване.
97 Както следва от постановените от Съвета по жалбите решения, представени от Европейско училище Варезе, разпоредбите на член 62, параграф 1 от Общия правилник от 2014 г., макар да се отнасят до обжалването по административен ред пред главния секретар, като следствие от това обуславят и обхвата на съдебната компетентност на Съвета по жалбите при подадена от законните представители на ученика жалба против решението на главния секретар да отхвърли подадената първо до него жалба по административен ред.
98 Дори когато е така ограничено с цел в частност да се запази свободата на педагогическа преценка, с каквато непременно трябва да разполага колегиумът на учителите, които са преподавали на ученика, чието преминаване в по-горен клас е предмет на разглеждане и решаване от този колегиум, съдебното обжалване не е в противоречие с принципа на ефективна съдебна защита, при условие че изразът „нарушение на правна норма, свързана с процедурата за преминаване в по-горен клас“ по смисъла на член 62, параграф 1 от Общия правилник от 2014 г. се разбира в широк смисъл като неспазване на която и да е от нормите — както строго процесуални, така и материалноправни — които задължително трябва да направляват съвещанията на класните съвети. Както следва от точка 89 от настоящото решение, сред тези норми са в частност приложимите общи принципи на правото на Съюза, за чието спазване съответно трябва да следи Съветът по жалбите, когато е сезиран с жалба относно решение на класния съвет да не разреши преминаването на даден ученик в по-горен клас.
99 В този смисъл, що се отнася до обхвата на упражнявания от Съвета по жалбите контрол спрямо мотивите на тези решения на класните съвети, принципът на ефективна съдебна защита изисква в частност този контрол да включва най-малкото проверка да не е налице превишаване на правомощия или злоупотреба с власт, неправилно прилагане на правото или явна грешка в преценката, без да се засяга упоменатата по-горе широка свобода на преценка, характерна за възложената на класните съвети съвещателна функция (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 145, и от 15 април 2021 г., FV/Съвет, C‑875/19 P, EU:C:2021:283, т. 65 и цитираната съдебна практика).
100 По всички изложени съображения на поставения преюдициален въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на член 27, параграф 2 от Конвенцията за ЕУ във връзка с членове 61, 62, 66 и 67 от Общия правилник от 2014 г. трябва да се тълкуват в смисъл, че след като се изчерпят всички предвидени в Общия правилник административни средства за защита, Съветът по жалбите разполага с изключителна компетентност като първа и последна инстанция по всеки спор относно законосъобразността на решението на класния съвет в Европейското училище да не разреши преминаването на даден ученик в по-горен клас на средния образователен цикъл.
По съдебните разноски
101 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
Разпоредбите на член 27, параграф 2 от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища, сключена в Люксембург на 21 юни 1994 г. между държавите членки и Европейските общности, във връзка с членове 61, 62, 66 и 67 от Общия правилник на Европейските училища, редакция № 2014‑03-D-14-fr-11, трябва да се тълкуват в смисъл, че след като се изчерпят всички предвидени в Общия правилник административни средства за защита, Съветът по жалбите разполага с изключителна компетентност като първа и последна инстанция по всеки спор относно законосъобразността на решението на класния съвет в Европейското училище да не разреши преминаването на даден ученик в по-горен клас на средния образователен цикъл.
Подписи