Жалба, подадена на 7 януари 2011 г. - Iran Insurance/Съвет

(Дело T-12/11)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Iran Insurance Company (Техеран, Иран) (представител: D. Luff, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

да се отмени точка 21 от буква Б на приложението към Решение 2010/644/ОВППС¹ на Съвета от 25 октомври 2010 година и точка 21 от буква Б на приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010² на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран, както и да се отмени решението, съдържащо се в писмото на Съвета, получено на 23 ноември 2010 г.,

да се постанови, че член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС³ на Съвета от 26 юли 2010 година и член 16, параграф 2 и член 26 от Регламент № 961/2010 на Съвета не са приложими по отношение на жалбоподателя, и

да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска на основание член 263 ДФЕС да се отменят точка 21 от буква Б на приложението към Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година, точка 21 от буква Б на приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и отмяна на член 16, параграф 2 и член 26 от Регламент № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година, в частта им, в която те се отнасят до жалбоподателя, както и да се отмени решението, съдържащо се в писмото на Съвета до жалбоподателя от 28 октомври 2010 г.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква следните правни основания:

На първо място, жалбоподателят твърди, че Общият съд е компетентен да разгледа точка 21 от буква Б на приложението към Решение 2010/644/ОВППС на Съвета и точка 21 от буква Б на приложение VIII към Регламент № 961/2010 на Съвета, както и решението от 28 октомври 2010 г. и съответствието им с общите принципи на правото на Европейския съюз.

Освен това конкретните мотиви за включване на жалбоподателя в списъка били неоснователни и изискванията на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и на член 16, параграф 2, букви a) и б) от Регламент № 961/2010 на Съвета не били изпълнени. Трябвало да се постанови, че тези разпоредби не са приложими по отношение на жалбоподателя. Съветът допуснал явна фактическа и правна грешка. Следователно точка 21 от буква Б на приложението към Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година, както и точка 21 от буква Б на приложение VIII към Регламент № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година трябвало да бъдат отменени.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят също твърди, че регламентът от 2010 г. и решението от 2010 г. нарушават правото му на защита, и по-специално правото му на справедлив процес, тъй като Съветът не представил доказателства или документи в подкрепа на твърденията си за нарушения, както и че съдържащите се в регламента и решението от 2010 г. твърдения за нарушения са твърде неясни и неточни, поради което Iran Insurance Company не можело да предостави отговор по тях. На жалбоподателя бил отказан и достъп до документите, както и право да бъде изслушан. Това също представлявало нарушение на задължението за мотивиране.

Освен това член 24, параграф 3 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета изисквал Съветът да уведоми за решението си адресата на последното, като му го съобщи, заедно с основанията за включването му в списъка, а член 24, параграф 4 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета предвиждал възможност за преразглеждане на решението, ако са представени забележки. Съветът допуснал нарушение и на двете разпоредби. Тъй като текстът на член 24, параграфи 3 и 4 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета бил възпроизведен в член 36, параграфи 3 и 4 от Регламент № 961/2010 на Съвета, налице било нарушение и на тази разпоредба.

Жалбоподателят също твърди, че при преценката на положението на жалбоподателя Съветът нарушил принципа на добра администрация.

При преценката на положението на жалбоподателя Съветът нарушил и принципа на защита на оправданите правни очаквания.

Жалбоподателят твърди още, че Съветът нарушил правото на жалбоподателя на собственост и принципа на пропорционалност. Трябвало да се постанови, че член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 на Съвета не са приложими по отношение на жалбоподателя. Освен това, тъй като налагали забрана за сключването на договори за застраховане и презастраховане на всички ирански образувания, без да правят разлика между тях, член 12 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и член 26 от Регламент № 961/2010 на Съвета нарушавали и принципа на пропорционалност. Следователно трябвало да се постанови, че тези разпоредби също не са приложими по отношение на жалбоподателя.

Освен това жалбоподателят твърди, че Регламент № 961/2010 на Съвета нарушава член 215, параграфи 2 и 3 ДФЕС като правно основание за приемането му, както и член 40 ДФЕС.

Накрая, жалбоподателят твърди, че регламентът от 2010 г. и решението от 2010 г. са приети в нарушение на принципа на равенство и недопускане на дискриминация.

____________

¹ - Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (OВ L 281, стp. 81).

² - Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (OВ L 281, стp. 1).

³ - Решение2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (OВ L 195, стp. 39).