РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (oсми състав)
13 май 2009 година(*)
„Марка на Общността — Словна марка на Общността „AURELIA“ — Неплащане на таксата за подновяване — Заличаване на марката при изтичането на срока на регистрацията — Искане за restitutio in integrum“
По дело T‑136/08
Aurelia finance SA, установено в Женева (Швейцария), за което се явяват г‑н M. Elmslie, solicitor и г‑н N. Saunders, barrister,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н D. Botis, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 9 януари 2008 г. (преписка R 1214/2007‑1) относно подаденото от жалбоподателя искане за restitutio in integrum,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (осми състав),
състоящ се от: г‑жа М. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas (докладчик) и г‑н N. Wahl, съдии,
секретар: г‑н N. Rosner, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 4 април 2008 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 8 юли 2008 г.,
след съдебното заседание от 21 януари 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 24 август 2000 г. жалбоподателят Aurelia finance SA получава от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) регистрация за словния знак „AURELIA“ като марка на Общността по силата на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен.
2 На 21 ноември 2005 г. СХВП напомня на представителя на жалбоподателя по отношение на разглежданата марка, че е възможно подновяване на регистрацията, която трябва да изтече на 19 юни 2006 г. СХВП отбелязва, че за тази цел трябва да се представи молба и да се заплати такса за подновяване до 2 юли 2006 г., но че срещу заплащане на допълнителна такса за закъсняло плащане този срок може да бъде продължен до 2 януари 2007 г.
3 На 22 януари 2007 г. СХВП уведомява представителя на жалбоподателя за изтичането на срока и за заличаването на марката от регистъра на марките, считано от 19 юни 2006 г.
4 На 5 март 2007 г. жалбоподателят изпраща на СХВП искане за restitutio in integrum по смисъла на член 78 от Регламент № 40/94 и моли СХВП да изтегли от текущата му банкова сметка съответната такса за подновяване, както и таксата за restitutio in integrum. В това отношение жалбоподателят посочва, че по отношение по-специално на подновяването на разглежданата марка се е обърнал към дружество, специализирано в предоставянето на услуги за подновяване на марки (наричано по-нататък „специализираното дружество“). Специализираното дружество е въвело компютризирана система, свързана с база данни, в която различните данни относно притежателите и относно марките и патентите, подлежащи на подновяване, се въвеждат ръчно. Когато определена марка трябва да се поднови, системата е предвидена да изготви три предупредителни писма на вниманието на притежателя, с които се иска съгласието му, преди да се пристъпи към подновяването. Ако едно от тези писма не бъде изготвено, е предвидено да се задейства система за сигурност, която да разпечата и да изпрати заместващо писмо. В дадения случай обаче, тъй като служителка на специализираното дружество е пропуснала да въведе в базата данни някои данни относно жалбоподателя, необходими за доброто функциониране на системата, не му е било изпратено никакво съобщение. Освен това впоследствие се оказва, че системата за сигурност, предвидена да открива този вид грешки, не се е задействала, тъй като е въведена само за подновяване на патенти, но не и за подновяване на марки.
5 С решение от 1 юни 2007 г. отделът „Марки и регистър“ на СХВП отхвърля жалбата с мотива, че специализираното дружество не е проявило необходимата предпазливост.
6 На 31 юли 2007 г. жалбоподателят подава жалба, с която иска това решение да се отмени и да се уважи искането за restitutio in integrum.
7 С решение от 9 януари 2008 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав отхвърля жалбата, като приема, че член 78 от Регламент № 40/94 не е приложим, тъй като при обстоятелствата по настоящия случай избраната от жалбоподателя служба за подновяване на марки не е проявила необходимата предпазливост. По същество той счита, че специализираното дружество е трябвало да въведе система за подновяване на марки, която да предоставя гаранции за добро функциониране и да съдържа механизъм за следене, годен да открива евентуални грешки и отклонения. При липсата на такъв механизъм грешките във функционирането, каквито са допуснатите в дадения случай, били предвидими. Освен това не било представено никакво доказателство по отношение на твърденията за тестове за определяне на параметрите на системата.
Искания на страните
8 Жалбоподателят иска Първоинстанционният съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да върне искането за restitutio in integrum на СХВП за ново разглеждане,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
9 СХВП иска Първоинстанционният съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
10 В подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение жалбоподателят се позовава на едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 78 от Регламент № 40/94.
11 На първо място, жалбоподателят упреква апелативния състав, че в точка 12 от обжалваното решение приема, че в конкретния случай задължението за предпазливост трябва да се преценява по отношение на службата за подновяване на марки, на която жалбоподателят е делегирал задачата за подновяване на разглежданата марка. Жалбоподателят счита, че преценката трябва да се извърши по отношение на него, и дори по отношение на неговия представител. Той посочва, че е общоприето административните задачи като подновяването на марки да бъдат възлагани на специализирани предприятия и поради това задължението за предпазливост трябва да се счита за изпълнено, когато е избрано квалифицирано и опитно лице.
12 В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 78, параграф 1 от Регламент № 40/94 „притежателят на марка на Общността […], ко[й]то независимо че е проявил […] цялата предпазливост, налагаща се с оглед на обстоятелствата, не е бил […] в състояние да спази даден срок по отношение на [СХВП], възстановява […] правата си при поискване, ако неспазването на срока е имало за пряка последица, по силата на разпоредбите на настоящия регламент, загубата на право“.
13 От тази разпоредба е видно, че restitutio in integrum е подчинено на две условия, първото от които е страната да е действала с цялата предпазливост, налагаща се с оглед на обстоятелствата, а второто — неспазването на срока от страната да е имало за пряка последица загубата на право или на основание за обжалване (Определение на Първоинстанционния съд от 6 септември 2006 г. по дело Hensotherm/СХВП — Hensel (HENSOTHERM), T‑366/04, непубликувано в Сборника, точка 48).
14 От посочената разпоредба е видно също, че задължението за предпазливост е преди всичко за притежателя на марката. В този смисъл, ако притежателят делегира административните задачи, свързани с подновяване на дадена марка, той трябва да следи избраното лице да предоставя необходимите гаранции, позволяващи да се презумира добро изпълнение на задачите.
15 Следва също да се приеме, че поради делегирането на задачите избраното лице е също толкова подчинено на задължението за предпазливост, колкото и притежателят на марката. Всъщност като действа от името и за сметката на притежателя, действията му трябва да се считат за действия на притежателя. Поради това апелативният състав правилно приема, че следва да се провери дали специализираното дружество е проявило цялата предпазливост, налагаща се с оглед на обстоятелствата.
16 Доколкото жалбоподателят се позовава на твърдението за различна практика на националните съдилища и на апелативните състави относно допуснати от пощенските служби грешки и относно тълкуването на член 47, параграф 1 от Регламент № 40,/94, следва да се напомни, от една страна, че общностният режим на марките е автономна система и, от друга страна, че законосъобразността на решенията на апелативните състави трябва да се преценява единствено въз основа на Регламент № 40/94 според неговото тълкуване от общностния съд, а не въз основа на предходната практика при вземане на решения (Решение на Първоинстанционния съд от 12 март 2008 г. по дело Suez/СХВП (Delivering the essentials of life), T‑128/07, непубликувано в Сборника, точка 32).
17 На второ място, жалбоподателят упреква апелативния състав, че е допуснал грешка, като е приел, че той, и дори неговият представител, трябвало да контролират избраната служба за подновяване на марки. Жалбоподателят счита, че нито единият, нито другият е длъжен да контролира работата на предприятие, специализирано в подновяването на марки.
18 В това отношение следва да се отбележи, че противно на твърдяното от жалбоподателя апелативният състав не приема, в точка 15 от обжалваното решение, че жалбоподателят или неговият представител е трябвало да контролират споменатата служба. Всъщност апелативният състав само счита, че въведената система от дружество, специализирано в подновяването на марки, трябва да предоставя достатъчно гаранции за добро функциониране, включително и механизъм за следене, който да позволява откриването и поправянето на всяка една евентуална грешка в резултат на лошо управление на файловете от служители на службата или от самата компютризирана система.
19 На трето място, според жалбоподателя апелативният състав неправилно приема, че степента на предпазливост, необходима по отношение на подновяването на марки, се равнява на тази, която е необходима по отношение на заявка за марки, или е по-висока от нея. Според жалбоподателя тази степен трябва да се счита за по-ниска, след като процедурата за подновяване на марки включва само задачи от административен характер, които не изискват опит в тълкуването на правото относно марките, за разлика от заявките за марки, които предполагат задачи от правен характер и които поради това се поверяват на специалисти в тази област. Жалбоподателят счита, че следва да се вземе предвид контекстът на патентното право, в което било установено, че необходимата за специалистите професионалисти степен на предпазливост не се изисква от асистентите, които нямат същите експертни познания.
20 В това отношение следва да се приеме, че степента на необходима предпазливост не се променя в зависимост от административното или правно естество на задачите, които следва да се изпълнят. Всъщност, както правилно подчертава СХВП, ако се приеме предложеното от жалбоподателя разграничение между правни и административни задачи, то всяко неспазване на процесуален срок би могло да се представи като пропуск от административен характер, което би позволило на небрежните заявители във всички случаи да се ползват от занижените изисквания по отношение на степента им на предпазливост. Във всеки случай член 78 от Регламент № 40/94 не провежда такава разлика, но изисква да бъде проявена цялата предпазливост, налагаща се с оглед на „обстоятелствата“.
21 Освен това, ако се предположи, че член 78 от Регламент № 40/94 е бил изготвен по образец, спадащ към патентното право, нищо не показва, че тълкуването на двете разпоредби трябва да бъде идентично, след като разглежданите в двете области интереси могат да се различават. Всъщност юридическият контекст на патентното право е различен и регулиращите патентите разпоредби са насочени към регламентиране на различни от приложимите в областта на марките производства.
22 В този контекст следва също да се посочи, че законодателят въвежда член 78 а в Регламент № 40/94, чийто параграф 1 позволява на страните в случай на пропускане на някои срокове да възстановят правата си, без да трябва да доказват, че са проявили цялата предпазливост, налагаща се с оглед на обстоятелствата. Както обаче правилно посочва СХВП, фактът, че съгласно параграф 2 от посочената разпоредба законодателят изрично запазва пропускането на срок за подновяване на марки в приложното поле на член 78 от същия регламент, разкрива волята му да го подчини на общото задължение за предпазливост, наложено от параграф 1.
23 На четвърто място, жалбоподателят посочва, че член 78, параграфи 6 и 7 от Регламент № 40/94 е предназначен да защити третите страни, които добросъвестно са пуснали стоки на пазара или са предоставили услуги със знак, идентичен или подобен с марката на Общността, по време на периода между загубата на правата върху марката на Общността и публикацията на вписването за възстановяването на тези права. Според жалбоподателя тази защита предполага необходимата степен на предпазливост по член 78, параграф 1 от Регламент № 40/94 да е по-ниска от приложената в обжалваното решение степен на предпазливост.
24 В това отношение следва да се подчертае, че критерият „цялата предпазливост, налагаща се с оглед на обстоятелствата“ се съдържа в член 78, параграф 1 от Регламент № 40/94, който посочва условията, при които се допуска искане за restitutio in integrum. За сметка на това член 78, параграфи 6 и 7 от Регламент № 40/94 се прилага само когато искането за restitutio in integrum действително е допуснато и е насочен към защита на интересите на третите добросъвестни лица. Следователно член 78, параграфи 6 и 7 от Регламент № 94/40 нямат никакво значение за определянето на необходимата степен на предпазливост по член 78, параграф 1 от същия регламент.
25 На пето място, жалбоподателят изтъква, че апелативният състав е допуснал грешки при преценката на предоставените му доказателства и поради това неправилно е решил да отхвърли искането за restitutio in integrum. Той счита, че използваната от специализираното дружество система е в съответствие с изискванията на насоките на СХВП, в чиято точка 6.2.3. се тълкува изразът „цялата предпазливост, налагаща се с оглед на обстоятелствата“, съдържащ се в член 78, параграф 1 от Регламент № 40/94, като означаващ „да се поддържа система за контрол и вътрешно следене на сроковете, която като цяло изключва неволното им неспазване“. Всъщност според жалбоподателя изразът „като цяло“ означава, че грешки по изключение дават основание за restitutio in integrum. В дадения случай обаче лошото функциониране на системата изцяло се дължало на факта, че по изключение служителка от специализираното дружество не била въвела необходимите данни. Освен това според жалбоподателя нито тези насоки, нито член 78 от Регламент № 40/94, нито съдебната практика изисквали да бъде инсталиран механизъм за контрол на компютризираната система като въведения за патентите, след като самата компютризирана система осигурява като цяло спазването на сроковете, дори при липсата на такъв механизъм.
26 В това отношение следва да се приеме, че изразът „цялата предпазливост, налагаща се с оглед на обстоятелствата“, съдържащ се в член 78, параграф 1 от Регламент № 40/94, изисква въвеждането на вътрешна система за контрол и следене на сроковете, която като цяло изключва неволното им неспазване, както предвиждат насоките на СХВП. Оттук следва, че само събития от изключителен характер и поради това непредвидими с оглед на опита могат да дадат основание за restitutio in integrum.
27 В конкретния случай, след като специализираното дружество е въвело компютризирана система за напомняне на сроковете, предпазливостта, налагаща се с оглед на обстоятелствата, изисква, първо, общото проектиране на посочената система да гарантира спазване на сроковете, второ, тази система да позволява откриването и поправянето на всяка предвидима грешка в изпълнението на задачите на служителите на специализираното дружество, както и във функционирането на компютризираната система и, трето, служителите на специализираното дружество, които следва да въвеждат необходимите данни и да използват посочената система, да бъдат съответно обучени, задължени да подлагат на проверка действията си и да бъдат контролирани.
28 Дори да се предположи обаче, че проектирането на компютризираната система за напомняне на сроковете като цяло гарантира тяхното спазване, апелативният състав правилно приема, че човешките грешки при въвеждане на информация не могат да бъдат изключени дори в случаите, когато служителите са били съответно обучени и са били подчинени на съответните инструкции и контрол. Всъщност човешките грешки при въвеждане не могат да се разглеждат като събития, които са с изключителен характер или са непредвидими. Следователно споменатата система трябва да предвижда механизъм за откриване и поправяне на такива грешки. След като обаче такъв механизъм не е бил въведен, апелативният състав правилно е приел, че задължението за предпазливост, налагаща се с оглед на обстоятелствата, не е било изпълнено.
29 Поради това жалбата за отмяна на обжалваното решение трябва да се отхвърли.
30 При тези обстоятелства втората част от исканията на жалбоподателя Първоинстанционният съд да върне искането за restitutio in integrum за ново разглеждане пред СХВП също трябва да се отхвърли, както и следователно жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
31 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Aurelia finance SA да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Papasavvas | Wahl |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 13 май 2009 година.
Подписи