Иск, предявен на 23 юли 2007 г. - Martin / Парламент

(Дело T-276/07)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Hans-Peter Martin (Виена, Австрия) (представител: É. Boigelot, адвокат)

Ответник: Европейски парламент

Искания на ищеца

да се отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент, прието на 10 май 2007 г. и съобщено на 14 май 2007 г., с което се приема, че на ищеца неоснователно е било изплатена определена сума, която същият трябва да възстанови на основание на член 27, параграф 3 от Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент;

доколкото е необходимо, да се отмени решението от 13 юни 2007 г. на Генералния директор на Генерална Дирекция "Финанси" на Европейския парламент, прието в изпълнение на посоченото по-горе решение от 10 май 2007 г., с което се иска ищецът да плати споменатата сума или да предложи писмен план за погасяване, който да бъде приет от Парламента до 30 дни след решението;

да се отменят, доколкото е необходимо и ако това се налага, всички решения за изпълнение на предишното решение, приети в хода на процедурата;

във всички случаи, да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В резултат на разследване относно надбавките на секретариата, предоставени на ищеца в качеството му на член на Европейския парламент, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е изготвила доклад, установяващ известни нередности. На основание на същия доклад, Генералният секретар на Парламента приема оспорваното решение от 10 май 2007 г., с което решава, че неоснователно изплатените на ищеца суми трябва да бъдат възстановени от същия съгласно член 27, параграф 3 от Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент.

В подкрепа на иска си, ищецът посочва четири правни основания.

Първото правно средство е изведено от неправилното и неточно прилагане на Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент и в частност на член 14 и на член 27, параграф 3 от същия.

Второто правно основание е изведено от грешка в преценката по отношение на релевантността на доказателствените средства, предоставени от ищеца.

По-нататък ищецът посочва правно основание, изведено от нарушението на Регламент № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности¹ и нарушението на принципите за пропорционалност и за недискриминация.

Накрая ищецът посочва правно основание, изведено от нарушение на принципа за състезателен процес и на правото на защита.

____________

¹ - ОВ L 248, стр.1