РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
5 ноември 2014 година
Дело T‑669/13 P
Европейска комисия
срещу
Florence Thomé
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Наемане на работа — Обявление за конкурс — Отказ за наемане на работа — Наличие на диплома, която съответства на обявлението за конкурс поради официално признаване — Имуществени и неимуществени вреди“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 7 октомври 2013 г., Thomé/Комисия (F‑97/12, СбПС, EU:F:2013:142), с която се иска отмяна на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Наемане на работа — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Изискване за университетски дипломи — Понятие за университетска диплома — Преценка с оглед на законодателствата на държавата, в която е проведено обучението — Право на преценка на комисията и на органа по назначаване — Съдебен контрол — Обхват
(член 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
2. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Принцип на състезателност — Обхват — Право на институциите на Съюза да се позовават на него в качеството им на страни в съдебното производство
3. Обжалване — Основания — Контрол от страна на Общия съд върху преценката на нормите на националното право, които обуславят законосъобразността на обжалвания акт — Изключване, освен в случай на изопачаването им
(член 257 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)
1. При липсата на разпоредба в обратен смисъл, било в регламент или директива относно конкурсите за назначаване, било в обявлението за конкурс, изискването за притежаване на университетска диплома, което обуславя участието в конкурс на общо основание, трябва да се разбира в смисъла на този израз съгласно законодателството на държавата членка, в която кандидатът е получил образованието, на което се позовава.
В това отношение отказът на конкурсната комисия да допусне кандидат до изпитите по съображение, че представената от последния диплома не съответства на нивото, което се изисква в обявлението за конкурса, не попада в обхвата на правото на преценка, признато на тази комисия, и следователно подлежи на пълен съдебен контрол.
Същото равнище на контрол трябва да се приложи по отношение на преценката на органа по назначаване относно наличието на диплома или относно съответствието на същата на изискванията, установени в обявлението за конкурса. Съображенията на съда на Съюза за упражняване на пълен съдебен контрол на тези преценки, когато са извършени от конкурсна комисия, а именно гарантирането на равно третиране на кандидатите и правния характер на анализа на съответствието на дипломата на изискванията, установени в обявлението за конкурса, важат и по отношение на контрола върху действията на органа по назначаване, когато последният реши да замени преценката на конкурсната комисия със собствената си преценка.
(вж. точки 26, 27 и 42)
Позоваване на:
Общ съд — решения от 11 февруари 1992 г., Panagiotopoulou/Парламент, T‑16/90, Rec, EU:T:1992:11, т. 39 и от 3 март 1994 г., Cortes Jimenez и др./Комисия, T‑82/92, RecFP, EU:T:1994:24, т. 33 и 34
2. Принципът на състезателното начало се прилага във всяко производство, което може да доведе до приемането на решение на институция или орган на Съюза, засягащо неблагоприятно интересите на дадено лице. Като общо правило той включва правото за страните по даден процес да изложат становище по фактите и документите, на които ще бъде основано съдебното решение, както и да оспорват представените пред съда доказателства и становища и служебно въведените от съда основания, с оглед на които той възнамерява да се произнесе. За да бъдат спазени свързаните с правото на справедлив процес изисквания, е важно страните да могат да разискват при условията на състезателност както фактическите, така и правните обстоятелства, които имат решаващо значение за изхода на производството.
Юрисдикциите на Общността следят пред тях да се спазва и самите те да спазват принципа на състезателното начало. От него трябва да може да се ползва независимо от правното си качество всяка страна в процес, с който е сезирана юрисдикция на Съюза. Следователно институциите и органите на Съюза също могат да се позовават на него, когато са страни в такъв процес.
(вж. точки 31 и 32)
Позоваване на:
Съд — решение от 17 декември 2009 г., Преразглеждане M/EMEA, C‑197/09 RX‑II, Сб., EU:C:2009:804, т. 41 и 42
3. Общия съд упражнява контрол върху преценката на първоинстанционния съд, която не се отнася до правото на Съюза, а до тълкуването и прилагането на националното право на държава членка, обуславящо законосъобразността на обжалваните пред този съд решения, само в случай че тази преценка почива на изопачаване на релевантните национални правни норми или следва от явна грешка при тяхното тълкуване или прилагане.
Подобно изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата.
(вж. точки 46 и 47)
Позоваване на:
Съд — решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, Сб., EU:C:2011:452, т. 44—53
Общ съд — решение от 18 юни 2013 г., Heath/ЕЦБ, T‑645/11 P, СбПС, EU:T:2013:326, т. 101 и цитираната съдебна практика