Дело T‑664/13
Petco Animal Supplies Stores, Inc.
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за регистрация на словна марка на Общността „PETCO“ — По-ранна фигуративна марка на Общността „PETCO“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Спиране на административното производство — Правило 20 параграф 7, буква в) и правило 50, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95 — Основание, което не подкрепя исканията — Забрана за произнасяне ultra petita — Недопустимост“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 21 октомври 2015 г.
1. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Самостоятелно основание, което не подкрепя искането за частична отмяна — Недопустимост
2. Съдебно производство — Жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Ясно и недвусмислено излагане на исканията — Изменение в хода на производството — Условие
(член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз; член 44 и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.)
3. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред апелативен състав — Спиране на производството — Условия
(член 1, правило 20 параграф 7, буква в) и правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 на Комисията)
4. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Критерии за преценка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
5. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между съответните стоки или услуги — Критерии за преценка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
6. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Преценка на вероятността от объркване — Определяне на съответните потребители — Степен на внимание на потребителите
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
7. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Словна марка „PETCO“ и фигуративна марка „PETCO“
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
8. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между разглежданите марки — Критерии за преценка — Комбинирана марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
1. Ако Общият съд установи, че апелативният състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) е допуснал явна грешка в преценката, като е отказал да спре висящото пред него производство във връзка с решение на отдела по споровете до произнасянето по подаденото до Службата искане за обявяване на недействителност на по-ранната марка, всички направени от него преценки относно основателността на жалбата неизбежно ще бъдат поставени под въпрос. Наистина, ако беше спрял производството по жалбата, апелативният състав не би могъл да разгледа жалбата и да уважи частично исканията на жалбоподателя. Освен това, ако бъде отменено решението, с което е отказано спиране, апелативният състав, сезиран отново със случая, ще трябва да спре производството по жалбата и след като производството бъде възобновено, с оглед на резултата от производството за обявяване на недействителност на по-ранната марка, да направи анализ на основателността на всички доводи, изложени от жалбоподателя срещу решението на отдела по споровете.
От това следва, че решението, с което е отказано спиране на производството, не може да се отдели от другите мотиви на обжалваното решение, с които апелативният състав се произнася по основателността на жалбата. Следователно, ако бъде уважено основание, изведено от незаконосъобразността на отказа за спиране на производството, Общият съд ще трябва да отмени обжалваното решение в неговата цялост, а поради това, тъй като е сезиран само с искане за частична отмяна, да се произнесе ultra petita. Тъй като Общият съд, сезиран с жалба за отмяна, не може да се произнесе ultra petita, с постановеното от него решение не може да бъде отменена по-голяма част от обжалваното решение от тази, посочена от жалбоподателя. При това положение такова самостоятелно основание, което не подкрепя искането за частична отмяна, трябва да се отхвърли като недопустимо.
(вж.точки 20, 22, 24, 29 и 30)
2. Според член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим в производството пред Общия съд на основание на член 53, първа алинея от него и на член 44 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., жалбата трябва да посочва по-специално предмета на спора и да съдържа исканията на жалбоподателя. Исканията трябва да бъдат изложени ясно и недвусмислено, тъй като в противен случай има опасност Общият съд да се произнесе infra или ultra petita и правата на ответната страна да бъдат нарушени. Наистина, тъй като съдът на Съюза, сезиран с жалба за отмяна, не може да се произнесе ultra petita, с постановеното от него решение не може да бъде отменена по-голяма част от обжалваното решение от тази, посочена от жалбоподателя.
Така само изложените в жалбата искания могат да бъдат взети предвид, а основателността на жалбата трябва да бъде преценявана единствено предвид съдържащите се в нея искания. Член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. позволява въвеждането на нови основания, стига те да почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. А fortiori това условие се прилага при всяко изменение на исканията и ако в писмената фаза на производството не са установени правни или фактически обстоятелства, могат да бъдат взети предвид единствено исканията в жалбата.
(вж.точки 24 и 25)
3. Апелативният състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) разполага с широко право на преценка, когато решава дали да спре дадено производство. Правило 20, параграф 7, буква в) от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, приложимо в производствата пред апелативния състав по силата на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, онагледява това широко право на преценка, тъй като в него се предвижда, че Службата може да спре производството по възражение, когато това е уместно поради обстоятелствата. Спирането на производството остава възможност за апелативният състав и той постановява решение в този смисъл единствено когато го счита за обосновано. Следователно производството пред апелативния състав не се спира автоматично вследствие на искане на страна в този смисъл пред посочения състав.
Обстоятелството, че апелативният състав разполага с широко право на преценка, когато решава дали да спре висящото пред него производство, не освобождава преценката му от контрола на съда на Съюза. Това обстоятелство обаче ограничава посочения контрол по същество до контрол за липсата на явна грешка в преценка или на злоупотреба с власт.
В това отношение от съдебната практика следва, че при упражняване на правото си на преценка във връзка със спирането на производството апелативният състав трябва да спазва общите принципи на справедливо производство в правов Съюз. Поради това при упражняване на посоченото право той трябва да вземе предвид не само интереса на страната, чиято марка на Общността се оспорва, но и интереса на другите страни. Решението да спре или не производството, трябва да е резултат от съпоставяне на засегнатите интереси.
(вж. т. 31—33)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 39—41 и 63)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 42 и48)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 43 и 46)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 47, 50, 51, 62 и 64)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 52, 53 и 61)