ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н DÁMASO RUIZ-JARABO COLOMER
представено на 16 октомври 2008 година(1)
Дело C‑339/07
Rechtsanwalt Christopher Seagon als Insolvenzverwalter über das Vermögen der Frick Teppichboden Supermärkte GmbH
срещу
Deko Marty Belgium NV
(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия)
„Регламент (ЕО) № 44/2001 — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 1346/2000 — Производство по несъстоятелност — Отменителни искове, свързани с несъстоятелността — Компетентна юрисдикция — Правомощия на синдика — Принцип за отсъствие на празноти“
I – Въведение
1. Не всички длъжници имат късмета да са роднини на дядо Горио. Щедростта и благородството не се срещат често в царството на пазарните отношения, тъй като търговците не притежават качествата, които позволяваха на Делфина и Анастасия, нещастните и горделиви дъщери, да живеят и да задлъжнеят прекомерно за сметка на своя самоотвержен родител, умрял в пълна нищета, благославяйки децата си(2).
2. Несъстоятелността на едно предприятие не е човешка комедия, но отчаяните постъпки на тези, които не могат да обслужват задълженията си, датират от най-дълбока древност. Правото се опитва да пребори хитрините на изпадналите в затруднение длъжници, макар и понякога прилагането на нормите му да се сблъсква с трудности, подобни на посочените от Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд) (Германия) при разглеждането на настоящия случай.
3. В този контекст в съответствие с член 234 ЕО Bundesgerichtshof сезира Съда с два преюдициални въпроса относно тълкуването на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000(3) и на член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001(4).
4. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали отменителният иск, свързан с несъстоятелността, се урежда от Регламент № 1346/2000 или от Регламент № 44/2001, за да може да се определи юрисдикцията, компетентна да разгледа презграничен спор.
5. Отменителните искове при несъстоятелност се коренят в Павловия иск, гражданскоправен механизъм за защита на кредиторите срещу разпоредителните действия на техните длъжници с намерение да ги увредят. Следователно е необходимо да се проучи подробно развитието и сегашното състояние на двете правни области, като се направи тълкуване на посочените по-горе регламенти, за да се определи правилно компетентната юрисдикция.
II – Фактите
6. На 14 март 2002 г. Frick Teppichboden Supermärkte GmbH (наричано по-нататък „длъжник“) плаща на Deko Marty Belgium NV (наричано по-нататък „ответник“) 50 000 EUR. Независимо че ответникът е белгийско дружество със седалище в Белгия, плащането е извършено по банкова сметка на негово име в KBC Bank в Дюселдорф (Германия).
7. На следващия ден длъжникът подава в Amtsgericht Marburg искане за откриване на производство по несъстоятелност, което е прието на 1 юни 2002 г. С определението за откриване на процедурата за синдик е определен г‑н Christopher Saegon (наричан по-нататък „ищец“, съответно „жалбоподател“).
8. В рамките на предявен от него отменителен иск ищецът моли Landgericht Marburg да задължи ответника да върне получените 50 000 EUR.
9. Landgericht Marburg, който първо проверява дали може да допусне иска за разглеждане, го отхвърля като недопустим, по съображението че германските съдебни органи нямат право да се произнесат по него, тъй като ответникът е със седалище в друга държава (Белгия), а Регламент № 1436/2000 не е приложим към отменителните искове при несъстоятелност. Това решение е обжалвано на последна инстанция пред Bundesgerichtshof.
III – Правна уредба
А – Общностна правна уредба
1. Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност
10. Спорът се отнася до тълкуването на правилата относно международната компетентност на съдилищата в областта на общностното право на несъстоятелността. Въпреки това е уместно да бъде разгледан общият юридически контекст на колизиите на норми в тази област, като същевременно се изследват и правилата относно приложимия закон и признаването на съдебните решения.
11. Член 3, параграф 1 и 2 от Регламент № 1346/2000, озаглавен „Международна компетентност“, урежда правилата за компетентност на съдилищата при производствата по несъстоятелност с общностен обхват:
„Член 3
Международна компетентност
„1. Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. За дружествата и юридическите лица, седалището според устройствения акт се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното.
2. Когато центърът на основните интереси на длъжника е разположен на територията на дадена държава членка, съдилищата на друга държава членка са компетентни да образуват производство по несъстоятелност само ако длъжникът притежава предприятие на територията на тази държава членка. Действието на това производство се свежда до имуществото на длъжника, което се намира на територията на последната.
[…]“
12. Разпоредбите на Регламент № 1346/2000 относно приложимия закон са тясно свързани с член 3 от Регламента. Например озаглавеният „Приложим закон“ член 4, параграф 1 и параграф 2, буква м) гласи:
„Член 4
Приложим закон
1. Ако настоящият регламент не предвижда друго, приложимият закон към производството по несъстоятелност и последиците от него е законът на държавата членка, на чиято територия е образувано производството, наричана по-долу „държава на образуване на производството“.
2. Законът на държавата на образуване на производството определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. Той определя по-специално:
[…]
м) нормите относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните действия, които увреждат всички кредитори.“
13. Във връзка с разпоредителните действия, увреждащи кредиторите, член 13, озаглавен „Увреждащи действия“, пояснява разпоредбите, цитирани в предходната точка:
„Член 13
Увреждащи действия
Член 4, параграф 2, буква м) не се прилага, когато лицето, което чрез свое действие е увредило всички кредитори, докаже, че:
– тези действия се уреждат от закона на държава членка, различна от държавата членка на образуване на производството, и
– в съответния случай, този закон не допуска никакви средства за оспорване на тези действия.“
14. В глава ІІ от Регламент № 1346/2000 е уреден въпросът за признаването и изпълнението на съдебните решения. В това отношение особено значение имат член 16, параграф 1 и член 25, параграфи 1 и 2.
„Член 16
Принцип
1. Всяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава членка съгласно член 3, се признава във всички други държави членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството.
[…]
Член 25
Признаване и изпълняемост на други съдебни решения
1. Решенията за провеждането и приключването на производството по несъстоятелност, които са постановени от съд, чието решение за образуване на производството е признато съгласно член 16, както и конкордатът, който е одобрен от този съд, също се признават без никаква допълнителна формалност. Тези решения се изпълняват съгласно членове от 31 до 51, с изключение на член 34, параграф 2 от Брюкселската конвенция относно [компетентността] и изпълнението на […] съдебни решения по граждански и търговски дела, изменена с конвенциите за присъединяване към тази конвенция.
Първата алинея се прилага и за съдебни решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност, и които са тясно свързани с него, дори ако са постановени от друг съд.
Първата алинея се прилага и по отношение на съдебни решения за обезпечителните мерки, които са предприети след подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност.
2. Признаването и изпълнението на решения, които са различни от предвидените в параграф 1, се уреждат от конвенцията, посочена в параграф 1, при условие че тази конвенция се прилага.“
2. Регламент № 44/2001
15. Общите правила относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения се съдържат в Регламент № 44/2001, чиито разпоредби предават на общностно равнище отменената Брюкселска конвенция от 1968 г. Член 1, в който се определя приложното поле на Регламента, гласи:
„Член 1
1. Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по специално, данъчни, митнически или административни дела.
2. Настоящият регламент не се прилага по отношение на:
[…]
б) производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства;
[…]“
Б – Национална правна уредба
16. Съгласно германското право за несъстоятелността мерките за защита на масата на несъстоятелността са уредени в член 129 и сл. от Insolvenzordnung (Правилник за несъстоятелността) от 5 октомври 1994 г.
17. Въпреки това в германското законодателство не се съдържат специални правила относно международната компетентност на съдилищата по отменителни искове при несъстоятелност. Подобно на Регламент № 1346/2000, член 3 и член 102 от Insolvenzordnung не съдържат нито едно правило за международната компетентност на съдилищата, което изрично да се отнася до Павловите искове.
18. Независимо от мълчанието на законодателя, в решение от 11 януари 1990 г. Bundesgerichtshof потвърждава, че тези искове са следствие от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с неговото развитие(5). Това решение е постановено по спор относно компетентността на съдилищата във Федерална република Германия в рамките на производство по несъстоятелност, което има връзка с други държави членки. Bundesgerichtshof дава квалификация на отменителните искове след анализ на член 1 от Брюкселската конвенция (посочена по-горе, понастоящем заменена с действащия Регламент № 44/2001), чийто текст изключва от приложното ѝ поле несъстоятелността. Bundesgerichtshof приема, че конвенцията е неприложима, тъй като отменителният иск е включен в понятието „несъстоятелност“ и следователно не се обхваща от правилата на конвенцията относно компетентността.
IV – Преюдициалните въпроси
19. С решение от 21 юни 2007 г. в рамките на производството по жалбата на синдика г‑н Christopher Seagon срещу Deko Marty Belgium NV, Bundesgerichtshof сезира Съда със следните преюдициални въпроси:
„1) Предоставя ли Регламент [№ 1346/2000] на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производство по несъстоятелност с предмет имуществото на длъжника, международна компетентност да разглеждат отменителен иск, основан на несъстоятелност, срещу длъжник, който съгласно устройствения си акт има седалище в друга държава членка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Попада ли отменителният иск, основан на несъстоятелност, в обхвата на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент [№ 44/2001]?“
20. В предвидения в член 23 от Статута на Съда срок становища депозират жалбоподателят и ответникът в главното производство, правителствата на Република Гърция и Чешката република, както и Комисията на Европейските общности.
21. В съдебното заседание, проведено на 11 септември 2008 г., се явява представителят на г‑н Seagon, както и представителите на гръцкото правителство и на Комисията, за да изложат устно твърденията си.
V – Първият преюдициален въпрос
22. Запитващата юрисдикция сезира Съда с въпрос, който налага предварителен концептуален анализ. По същество става дума да се определи дали даден гражданскоправен иск, и по-специално отменителният иск при несъстоятелност, представлява част от производството по несъстоятелност поради връзката си с него. Необходимо е на първо място да се отдели особено внимание на отменителния иск при несъстоятелността, като се изследва неговото възникване, както и последващото му развитие.
А – Отменителният иск при несъстоятелност и общностните стълкновителни норми
3. Възникване и развитие на отменителния иск в правото на несъстоятелността
23. Защитата на кредиторите от увреждащи ги действия на длъжниците се подобрява значително с течение на времето. Първите правни разсъждения по този въпрос се откриват в римското право, въпреки че в началото те не се отличават като образец на умереност и справедливост(6).
24. Аctio per manus iniectio, примитивна форма на отменителния иск, е била изпълнителен способ, който е давал на кредитора правото да продаде в робство длъжника и дори семейството му, или да го убие, когато съществуването на задължението е установено със съдебно решение или признание(7). В таблица ІІІ от Дванадесетте таблици се потвърждава по много изразителен начин суровостта на римските процесуални норми, като главата, посветена на задълженията, завършва с известната максима „adversus hostem aeterna auctoritas esto“ („срещу врага правото на собственост е вечно“)(8).
25. Около 150—125 г. пр. н. е. претор на име Павел, за когото не е известно много(9), допринася за преодоляването на формализма на примитивните граждански искове, като прогласява идеята за право с личен и потестативен характер, позволяващо на кредитора да отмени действия, извършени умишлено от длъжника с намерение да го увреди(10). Векове по-късно Дигестата включва най-развития вариант на actio pauliana, като я слива в класическия ѝ вариант с interdictum fraudatorium(11). От този момент actio pauliana се развива на основата на alienatio (отчуждаването), eventus fraudis (настъпилото увреждане), fraus (умисъла) и participatio fraudis (знанието за увреждане).
26. Две хиляди години са достатъчно време за напредъка на правото и тези, които го практикуват. Въпреки това благодарение на гения на римските юристи основните характеристики на Павловия иск остават непроменени и до днес. Въпреки разликите в правния ред на държавите членки уредените от тях способи за защита срещу увреждащи кредиторите актове на разпореждане с имущество имат общ генетичен код. Павловият иск например понастоящем се счита за изключение от действието на договорите по отношение на лицата, т.е. от правилото, че лице, което не е страна по договора, не може нито да ползва, нито да търпи правните му последици(12). В повечето от националните правни системи се приема, че по същество Павловият иск не води до обезщетяване, а до запазване на правата на кредиторите спрямо имуществото на длъжника. От процесуална гледна точка Павловият иск е насочен срещу третото лице, приобретател на спорното имущество, независимо че често се привлича и длъжникът, за да му бъде противопоставимо съдебното решение.
27. С времето Павловият иск в областта на несъстоятелността претърпява значителни промени(13). Първото отклонение е в наименованието, като правните режими на несъстоятелността назовават този правен институт „отменителен иск“(14). Съществената разлика между Павловия иск по гражданското право и отменителния иск при несъстоятелност се състои в поражданите от тях правни последици, тъй като общият режим ограничава тези последици до индивидуалните кредитори ищци, докато нормите на несъстоятелността ги разпростират спрямо цялата маса на несъстоятелността, като по този начин от тези правни последици се ползват всички кредитори. Тази последна особеност се превръща в основен принцип на правото на несъстоятелността съгласно латинската максима par condicio creditorum(15).
28. В някои национални законодателства, например френското, разграничението между този институт в гражданското право и в правото на несъстоятелността се простира и спрямо режима на недействителността; синдикът може в действителност да иска обявяване на определени действия за нищожни, докато общият режим на Павловия иск се ограничава до унищожаемостта(16). Тази особеност съществува и в правото на Обединеното кралство, според което разпоредителните действия се обявяват за нищожни, макар да се проверява дали не са налице съображения, които да ги оправдават(17). Уместно е също така да се подчертае, че правото на несъстоятелността се отдалечава и от субективния елемент на Павловия иск, който налага ищецът да докаже намерението на длъжника да го увреди. Правилата на отменителния иск при несъстоятелност за разлика от съответстващите им норми по гражданското право по правило предвиждат презумпция за намерение за увреждане и по този начин обръщат доказателствената тежест(18).
29. Допълнително доказателство за независимостта на отменителния иск спрямо общия Павлов иск се състои в субсидиарния характер на последния, тъй като синдикът може да упражни гражданския иск само ако не са налице условията, предвидени в правото на несъстоятелността за предявяване на отменителен иск (най-често преклузивните срокове, предвидени от законодателството по несъстоятелността)(19).
4. Отменителният иск при несъстоятелност и общностните правни норми относно международната компетентност на съдилищата
30. Вторичното общностно право и практиката на Съда са се занимавали с Павловия иск в гражданското право и съответстващия му институт в правото на несъстоятелността. Както беше установено, в рамките на Съюза се запазва разграничението между иска по общото облигационно право и специалния иск в областта на несъстоятелността. Това разграничение е особено важно за стълкновителните норми, тъй като квалифицирането му в единия или другия смисъл води до различни резултати.
31. По дело Reichert и Kockler(20) Съдът решава проблем при тълкуването, като изследва дали Павловият иск е подсъден на компетентния по облигационни или на компетентния по вещни искове съд съгласно отменената Брюкселска конвенция (понастоящем Регламент № 44/2001). Спорът възниква между г‑н и г‑жа Reichert, от една страна, и Dresdner Bank, от друга, във връзка с увреждащо банката дарение на недвижим имот във Франция в полза на сина им. Dresdner Bank предявява Павлов иск срещу г‑н и г‑жа Reichert пред френските съдилища предвид местонахождението на имота съгласно правилото locus rei sitae. Поради направено възражение за неподсъдност Тribunal de grande instance de Grasse сезира Съда с преюдициален въпрос относно приложимостта на Брюкселската конвенция спрямо Павловия иск по гражданското право.
32. Съдът разглежда въпроса за квалификацията на иска и приема, че става дума за облигационен, а не за вещен иск, вследствие на което компетентността не се определя от locus rei sitae. В решението се изследва естеството на Павловия иск по френското право и се приема, че той „се основава на правото на вземане, което е облигационно право на кредитора срещу длъжника му и има за цел да защити заложното право, което първият може да претендира по отношение на имуществото на втория. Последица от евентуалното уважаване на този иск е непротивопоставимостта само по отношение на кредитора на разпоредителното действие, извършено от длъжника при злоупотреба с права“(21). Въпреки че не е посочено изрично, от решението следва, че компетентни са съдилищата в държавата по местожителството на ответника(22).
33. След този анализ на иска в гражданскоправния му аспект нещата изглеждат коренно различни по отношение на отменителния иск при несъстоятелност. Нещо повече, въз основа на правилата на Брюкселската конвенция от 1968 г. Съдът дава определение на този вид искове в Решение по дело Gourdain(23), като обявява за неприложима Брюкселската конвенция, когато искът е свързан с производство по осребряване на имуществото или оздравяване.
34. Както вече е известно, член 1, втора алинея, точка 2 от Брюкселската конвенция, както и член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001, който се прилага понастоящем, изключват от приложното им поле някои материи, например „производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“. Според Решение по дело Gourdain исковете, свързани с несъстоятелността, са част от „аналогичните производства“, при условие че „произтичат пряко от несъстоятелността и са тясно свързани с така определено производство по осребряване на имущество или оздравяване“(24).
35. Следователно докато поставя гражданскоправния Павлов иск в приложното поле на Брюкселската конвенция, Съдът оставя отменителните искове при несъстоятелност извън обхвата ѝ, по съображение че текстът на член 1, втора алинея, точка 2 ги изключва от стълкновителните норми на Конвенцията.
36. Трябва да подчертая факта, че Решение по дело Gourdain обосновава това изключение с пряката връзка между иска и производството по несъстоятелност(25). Въпреки това решението на Съда не предлага самостоятелно общностно понятие за отменителните искове. Напротив, в този случай Съдът предпочита да изведе няколко общи критерия на общностно равнище, които евентуално да се прилагат спрямо исковете, уредени в националните законодателства(26). Чрез този подход Съдът установява наличието на връзка между несъстоятелността и иска по френското право (приложимо в главното производство) въз основа на множество аргументи: на първо място, че съгласно приложимото в главното производство френско право искът се упражнява само пред съда, постановил несъстоятелността, на второ място, че само синдикът или съдът (който има право да действа служебно) могат да внесат такъв иск, на трето място, че този иск се упражнява от името и в интерес на масата на несъстоятелността, и на четвърто място, че правните норми относно несъстоятелността предвиждат различен преклузивен срок(27).
37. Отменителните искове при несъстоятелност не са обект на такъв интерес от страна на вторичното право. В Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност в действителност има неяснота по този въпрос, което ще бъде разгледано по-нататък.
38. Въпреки това е важно да споменем Брюкселската конвенция от 1995 г. относно производствата по несъстоятелност, която е разработена под егидата на Европейската общност и която в крайна сметка се оказва неуспешна поради неприсъединяването на всички държави членки(28). Независимо че съдържанието на този акт е подобно на съдържанието на Регламент № 1346/2000, неговите разпоредби са придружени от обяснителен доклад, подготвен и обсъден на преговори между държавите членки(29). Този документ е съставен от преподавателя от Universidad Autónoma de Madrid Miguel Virgós Soriano и люксембургския съдия Etienne Schmit, които участват и в съставянето на конвенцията(30). В точка 77 от доклада авторите ясно посочват, че макар да не закрепва процесуалния принцип vis attractiva concursus, текстът на Конвенцията донякъде го възприема. Като цитират буквално Решение по дело Gourdain, те изтъкват, че е налице свързаност, когато „исковете пряко [произтичат] […] от несъстоятелността и [са] тясно свързани с производството по несъстоятелност“. Напълно логично те добавят, че „за да се избегнат неоправдани празноти между двете конвенции, към тези искове занапред ще се прилага конвенцията относно производствата по несъстоятелност и нейните норми относно компетентността“(31).
5. Обобщение
39. Режимът на производствата по несъстоятелност се отклонява значително от общите разпоредби на гражданското право, като традиционният Павлов иск се превръща в напълно отделен механизъм в правото на несъстоятелността на държавите членки. Съдът се е произнасял по общностни спорове за компетентност във връзка с двата вида искове, като приема, че компетентният съд се определя съгласно Брюкселската конвенция (понастоящем Регламент № 44/2001) за гражданските искове, но не и за отменителните искове при несъстоятелност. Тъй като правилата относно международната компетентност на съдилищата не се прилагат нито по отношение на несъстоятелността, нито спрямо „аналогичните производства“, Съдът приема, че отменителните искове, макар да не са предмет на самостоятелна общностна уредба, са част от тези аналогични производства, доколкото са тясно свързани с тяхното протичане. Тази връзка се определя, като се отчита естеството на всеки иск, както е уреден в националния правен ред.
40. Тази определена от нормите и съдебната практика рамка съставлява действащото право преди Регламент № 1346/2000 относно производствата по несъстоятелност. Считам, че е необходимо по-нататък да се изследва дали приемането на този регламент потвърждава изложените по-горе твърдения или не.
Б – Отменителните искове при несъстоятелност и Регламент № 1346/2000
41. Поставеният от Bundesgerichtshof въпрос може да се сведе до следното обикновено питане: член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, който урежда компетентността на съдилищата в областта на несъстоятелността, включва ли отменителните искове при несъстоятелност, въпреки че това не е посочено изрично?
42. За разлика от твърденията на жалбоподателя и ответника, аз не считам, че в случая има празноти в общностния правен ред. Когато правото не дава отговор на дилемата, на помощ идва аналогията. При отсъствие на приложима норма практикуващият юрист може по аналогия да се позове на друга норма със същото основание и предмет(32), макар даденият случай да не е такъв, тъй като има както приложими норми (член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000), така и други разпоредби от същия акт, които помагат за решаването на спора.
43. Тъкмо обратното, тук е налице проблем при тълкуването, който изисква анализ на член 3, параграф 1. На това равнище са и съмненията на запитващия върховен съд. Не става въпрос за празнота, а за решаване на херменевтична задача.
1. Регламент № 1346/2000 и стълкновителните му норми
44. На пръв поглед Регламент № 1346/2000 не съдържа разпоредби относно компетентността на съдилищата за разглеждане на отменителния иск при несъстоятелност, но в член 3, параграф 1 се предвижда общ критерий за компетентност, основан на правилото за компетентността на съдилищата на държавата, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника(33).
45. Този критерий би могъл да доведе до просто разрешение, което се подкрепя и от друг довод, изтъкнат от ответника. Отнасящият се до правомощията на синдика член 18, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 дава право на синдика „да завежда всякакви отменителни искове, които защитават интересите на кредиторите“. От това може да се направи извод, че като позволява на синдика да завежда този иск, без да предвиди правило относно компетентността в този случай, общностното право изключва отменителните искове от приложното поле на Регламента. Този аргумент предполага международната компетентност на съдилищата да се извежда от Регламент № 44/2001 или от отделната национална система.
46. Въпреки че този довод на ответника е логичен, аз намирам за по-убедителна репликата на жалбоподателя, тъй като член 18, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 изрично посочва отменителния иск, за разлика от член 3, параграф 1, но това тълкуване a contrario следва да се прилага внимателно(34). В този смисъл е и текстът на съображение 6 от Регламент № 1346/2000, което отразява съмненията на институциите по отношение на компетентността на съдилищата и отменителните искове при несъстоятелност. След като се припомня, че разпоредбите на Регламента са съобразени с принципа на пропорционалността, в съображението се добавя, че съдържанието на Регламента „следва да се сведе до разпоредби, които регламентират компетентността за образуване на производства по несъстоятелност и вземането на решения, които пряко произтичат от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него“. Нещо повече, в това съображение отново се посочва, че Регламентът има по-широк обхват, доколкото урежда и „признаването на тези решения и приложимото право, които също съблюдават този принцип“.
47. В текста ясно и категорично е изразена волята на Съвета да даде разрешение за този тип затруднения, които са предмет и на настоящия спор, което ме кара да приема, че член 18, параграф 2 е без особено значение за тълкуването на член 3, параграф 1.
48. Систематичният анализ на Регламент № 1346/2000 води по-скоро до заключение, различно от предложеното от ответника(35), тъй като както член 4, параграф 2, буква м), така и член 25, параграф 1, втора алинея предвиждат правило относно приложимото право и принципа на признаване на съдебните решения, когато имат за предмет отменителни искове при несъстоятелност. Обстоятелството, че този аспект е засегнат в член 25, параграф 1, втора алинея, е от особена важност, тъй като препращайки към правилата на Регламент № 44/2001 за признаване и изпълнение, тези разпоредби предвиждат това препращане да „се прилага и за съдебни решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност, и които са тясно свързани с него, дори ако са постановени от друг съд“. Става дума за явна препратка към Решение по дело Gourdain, което подкрепя становището на жалбоподателя(36).
49. Регламент № 1346/2000 не разделя правилата за компетентността от правилата за признаването на решенията. В действителност те са взаимосвързани: решенията, подлежащи на признаване по смисъла на член 25, също се отнасят до материя, която попада в компетентността на съда по несъстоятелността(37).
50. Предвид гореизложеното е видна волята на Съвета да уреди процесуалния режим на отменителните искове при несъстоятелност с общностен обхват. Анализът на Регламент № 1346/2000 показва не пълно, а частично мълчание. Това фактическо положение е в полза на разрешението, което предлагам на Съда, но първо следва да се спрем на ролята на Регламент № 44/2001.
2. Съвместното тълкуване на Регламент № 1346/2000 и Регламент № 44/2001
51. За да потвърдим, че член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 съсредоточава компетентността в полза на съда по несъстоятелността, следва да проверим дали Регламент № 44/2001 изключва отменителните искове при несъстоятелност в съответствие с Решение по дело Gourdain.
52. Ответникът счита, че влизането в сила на Регламент № 1346/2000 е довело до съществена промяна в правната уредба, поради което са изменени условията, при които е произнесено Решение по дело Gourdain, посочено по-горе, доколкото член 1, втора алинея, точка 2 от Брюкселската конвенция от 1968 г. е бил тълкуван широко, тъй като по това време е нямало множество общностни актове в тази област и съответно е нямало опасност от припокриване. При това положение Решение по дело Gourdain е било последната брънка от верижката, върху която се е крепял един-единствен правен акт. Според ответника след приемането на Регламент № 1346/2000 нуждата от избягване на празноти на равнището на нормите относно компетентността водело до друго разбиране на тази разпоредба, понастоящем член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001. След като вече съществувала разпоредба, която урежда компетентността на съдилищата в областта на несъстоятелността, този член следвало да бъде предмет на ограничително тълкуване. Тази теория би наложила международната компетентност да се определя по правилата на отделния национален режим, в настоящия случай на германския.
53. Въпреки това доводите на ответника остават абсолютно неубедителни, тъй като биха могли да бъдат приети само при условие че член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 наистина не съдържа правило за компетентност по отношение на отменителните искове при несъстоятелност. Както посочва чешкото правителство в писменото си становище, няма никакво основание да се приеме, че общностният режим на несъстоятелността не урежда този въпрос; нещо повече, съвместното съществуване на двата регламента потвърждава принципа за отсъствие на празноти, но не в смисъла, който следва от доводите на ответника(38).
54. Съгласуваността на общностния правен ред има две последици: на първо място, когато общо правило няма или в него изрично или мълчаливо се препраща към друга норма, критерият за компетентност следва да се търси в специалните норми. На второ място, предвид пълнотата на европейските норми, всяка препратка към националното законодателство е излишна не само заради логиката на взаимовръзката между съдържанието на разпоредбите, но и по съображения за ефикасност на правилата за компетентността и за признаването, предвидени от европейските стълкновителни норми(39).
55. Следователно Решение по дело Gourdain е все така актуално и предоставя ценни насоки за разрешаване на настоящия спор(40). Приемането на Регламент № 1346/2000 не намалява ползата от това решение, а напротив — увеличава я. Тъй като в общностното право не е уреден единен отменителен иск, естеството на иска и последващата му връзка с несъстоятелността са от специфично значение(41). Анализът на германския отменителен иск например предоставя достатъчно основания да се приложи Решение по дело Gourdain и да се определи дали правилото относно компетентността се определя от единия или другия регламент(42).
56. Член 129 и сл. от Insolvenzordnung от 1994 г. дават на отменителния иск при несъстоятелност по германското право определени характеристики: той е уреден изключително от правото на несъстоятелността и упражняването му е възможно единствено в случай на несъстоятелност(43); единствено синдикът може да предяви такъв иск, и то винаги с оглед на защитата на интересите на всички кредитори и на масата на несъстоятелността(44). Доколкото има за цел да защити имуществото на длъжника, искът е насочен срещу разпоредителни действия, предхождащи началото на производството по несъстоятелност, като за тази цел е предвиден преклузивен срок(45).
57. Обстоятелството, че става дума за състезателно производство, което не е колективно както в областта на несъстоятелността, не е достатъчно, за да се направи извод, че няма връзка между иска и несъстоятелността(46) От всичко се вижда, че става дума за иск, който е тясно свързан с обявяването на несъстоятелността от съда и който може да бъде предявен само от синдика, с което се доказва неразривната му връзка с несъстоятелността.
58. Съвместното тълкуване на Регламент № 44/2001 и Регламент № 1346/2000 в светлината на Решение по дело Gourdain ме кара да смятам, че отменителният иск за целите на несъстоятелността не попада в общностния правен режим на компетентността на съдилищата. Следователно разрешението е в разпоредбите на Регламент № 1346/2000, а именно в член 3, параграф 1. Това становище се подкрепя и от множество съображения, свързани със законодателната политика, на която се основава европейското право на несъстоятелността. Следващият раздел ще бъде посветен на този въпрос, който ще ми даде възможност за значителни разяснения по изложените по-горе съображения.
3. Целите на отменителния иск при несъстоятелност и законодателната политика във връзка с Регламент № 1346/2000
59. Общностните законодателни мерки в областта на несъстоятелността се основават на необходимостта от ефикасност и правна сигурност. За да се избегнат неясноти в правната уредба, които биха обезкуражили икономическите дейности в Съюза, Регламент № 1346/2000 въвежда ясни правила, които носят стабилност и съгласуваност в толкова важни аспекти като компетентността на съдилищата, приложимия закон, признаването и изпълнението на съдебни решения. Във вторичното право има и други достижения в тази област, които имат същата цел и които, взети заедно, образуват системата на европейското право на несъстоятелността(47). Като цяло това е корпус от нормативни актове, в които без изключение е взета предвид необходимостта от съгласуваност при постановяването на съдебни решения(48).
60. В съображение 4 от Регламент № 1346/2000 тази цел е изразена по отношение на споровете, като се установява, че „[c] оглед правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се избегне практиката страните да бъдат подтиквани да прехвърлят авоари или съдебни производства от една в друга държава членка, за да придобият по-благоприятно правно положение (т.нар. „forum shopping“)“. С оглед на тази идея регламентът възприема универсален международен модел за несъстоятелността, който се основава на единно разбиране за всички колективни процедури, независимо от територията, на която са образувани(49). Предимствата на този модел лесно могат да се изтъкнат, тъй като той създава предвидим режим, който не насърчава практиката за „forum shopping“ и намалява разходите за производството(50). Универсалността обаче има и неудобства, по-специално поради положението, в която би поставила някои местни кредитори, най-вече когато са отдалечени и разполагат с по-малко средства от други кредитори, за да водят дело в държава членка, различна от тази, в която са установени. Въпреки това глобалните предимства на универсалния модел говорят сами за себе си, по-специално когато се отчете същинската цел на всяко производство по несъстоятелност: оздравяване на предприятието и обезпечаване на задълженията. Очевидното намаление на разходите, до което води централизирането на всички процедури, е решаващото съображение за направения с Регламент № 1346/2000 принципен избор в полза на универсалното международно производство по несъстоятелност(51).
61. Има известни съмнения относно икономическия интерес от отделяне на отменителните искове за целите на несъстоятелността от самото производство по несъстоятелност. Според гръцкото и чешкото правителство(52) това отделяне би накърнило съществено общия принцип, защитаван от Регламент № 1346/2000, тъй като синдикът би бил длъжен да води дела в различни държави съобразно критериите за международна компетентност на съдилищата съгласно други актове, различни от посочения регламент. Отделянето също така би укрепило нормативните различия, а търговците биха се стремили да намерят най-благоприятния за тях съд, което би попречило на нормалното развитие на производството по несъстоятелност(53). Независимо че отделянето дава някои предимства на кредиторите, установени в държавата, в която синдикът води делото, следва да се има предвид всеобщият интерес, защитаван в производството по несъстоятелност, който не се свежда до интереса на индивидуалните кредитори, но обхваща и интересите на масата на несъстоятелността и съвкупността от задълженията(54).
62. Въпреки това има случаи, в които универсалният модел изглежда неудовлетворителен. Например положенията, в които има извънобщностен елемент, при които намалява гаранцията, че решението, постановено в държавата членка, в която е образувано производството, ще бъде признато в трета държава, където се намира имуществото на длъжника. Нещо повече, централизирането на компетентността за производството по несъстоятелност невинаги намалява разходите, тъй като в някои случаи би било за предпочитане исковете да се разглеждат в държавата членка по местонахождението на имуществото, за да не се губят време и средства в процедура за признаване и изпълнение.
63. Предвид гореизложеното е подходящо да приемем по-нюансиран подход към универсалността на Регламент № 1346/2000 по отношение на отменителните искове за целите на несъстоятелността.
4. Компетентността по Регламент № 1346/2000: алтернативна или изключителна?
64. Общностната уредба на несъстоятелността съдържа множество правила от различно естество относно компетентността на съдилищата. Текстовете на тези норми сочат, че за откриването, провеждането и приключването на производството, както и за исковете, които пряко произтичат от това производство, е предвидена изключителна компетентност. За сметка на това обезпечителните мерки са в режим на алтернативна компетентност.
65. Особеностите на отменителните искове за целите на несъстоятелността налагат компетентността на съдилищата по тях да не бъде винаги изключителна. Както подчертават някои автори, става дума за относително изключителна компетентност, която следва да се разглежда като привилегия на синдика(55). Съгласен съм с тези, които изтъкват, че с предявяването на отменителен иск при несъстоятелност синдикът упражнява предоставено му правомощие. Следователно единствено той може да направи необходимите постъпки в рамките на производството, за да защити масата на несъстоятелността.
66. Това твърдение се основава на член 18, параграф 2 от Регламент № 1346/2000, според който синдикът може „във всяка […] държава членка да се позове по съдебен или извънсъдебен ред на факта, че движимо имущество е прехвърлено от територията на държавата на образуване на производството на територията на тази друга държава членка след образуването на производството по несъстоятелност“(56). По-нататък тази разпоредба му дава правото „да завежда всякакви отменителни искове, които защитават интересите на кредиторите“, като логично се предполага, че тази стъпка може да бъде предприета „във всяка […] държава членка“, както е посочено в първата част на разпоредбата(57).
67. Същият извод следва и от член 25, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1346/2000. Този член, който включва разпоредби относно признаването и изпълнението на решенията, създава задължение за признаване на „съдебни решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност, и които са тясно свързани с него, дори ако са постановени от друг съд“(58). Следователно Регламентът приема, че решенията по отменителен иск за целите на несъстоятелността може да се постановяват или от съда, сезиран с производството по несъстоятелност, или от друг съд, независимо дали се намира в същата или друга държава членка.
68. Това право на синдика е в съответствие с изпълняваните от него задачи в производството по несъстоятелност. Член 2, буква б) от Регламент № 1346/2000 го определя като това „лице или орган, чиято функция е да управлява или да осребри масата на несъстоятелността, или да ръководи управлението на дейността [на длъжника]“. Правомощията и задълженията на синдика са различни в различните държави членки, но най-общо се характеризират с монопол върху основните стъпки в цялото производство по несъстоятелност. Той защитава масата на несъстоятелността и par conditio creditorum и е инициатор за конкордат или оздравителен план, който да позволи на предприятието да излезе от кризата. В рамките на стратегическите решения, които трябва да вземе, той трябва да избира между множество съдилища при упражняване на правото си на иск във връзка със защитата на масата на несъстоятелността.
В – Извод
69. При тези условия считам, че в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 юрисдикцията на държавата членка, която е сезирана с производството по несъстоятелност, е компетентна да разгледа отменителен иск, свързан с несъстоятелността, заведен срещу ответник с местожителство или седалище в друга държава членка. Доколкото става дума за относително изключителна компетентност, синдикът може да избира съда, който в зависимост от връзката с оспореното разпоредително действие е най-подходящ с оглед на защитата на масата на несъстоятелността.
VI – Вторият преюдициален въпрос
70. Вторият преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция е поставен при условие, че Съдът отговори отрицателно на първия преюдициален въпрос, и следователно с оглед на разрешението, което предлагам по първия въпрос, вторият не следва да бъде разглеждан.
71. Въпреки това, в случай че Съдът реши да не приеме предложеното от мен разрешение, би следвало да прибегнем към принципа за отсъствие на празноти между Регламент № 44/2001 и Регламент № 1346/2000. В съответствие с този принцип и принципа за съгласуваност на общностния правен ред правилата за компетентността, приложими към отменителните искове при несъстоятелност с общностен обхват, би следвало да се намират в тези актове. Ако Съдът намери, че член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 не се прилага спрямо този вид искове, тогава би следвало да се прилага Регламент № 44/2001 и предвидените в него правила относно международната компетентност на съдилищата.
72. Такова разрешение не е най-желателното, тъй като би означавало, че изводите от Решение по дело Gourdain трябва да се считат за неприложими след приемането на Регламент № 1346/2000. В такъв случай Съдът би следвало да разработи съгласувана и всеобхватна съдебна практика, която да предлага убедителна алтернатива на изводите, изложени в Решение по дело Gourdain(59).
73. Другата възможност, а именно националните стълкновителни норми да определят критериите за международна компетентност на съдилищата, би противоречала на изискването за полезно действие на двата регламента, както посочвам в точка 53 от настоящото заключение.
74. В подкрепа на моето предложение са тежките последици, до които би довел отрицателният отговор на първия преюдициален въпрос, тъй като става дума за reductio ad absurdum. Ето защо категорично настоявам на изложените от мен доводи по първия въпрос на запитващата юрисдикция.
VII – Заключение
75. Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Bundesgerichtshof преюдициални въпроси по следния начин:
„Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност следва да се тълкува в смисъл, че сезираната с производството по несъстоятелност юрисдикция на държавата членка е компетентна да разгледа отменителен иск, свързан с несъстоятелността, срещу ответник с местожителство или седалище в друга държава членка.“