Жалба, подадена на 24 януари 2011 г. - Aecops/Комисия

(Дело T-53/11)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: AECOPS - Associação de Empresas de Construção, Obras Públicas e Serviços (Лисабон, Португалия) (представители: J. da Cruz Vilaça и L. Pinto Monteiro, advogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени в съответствие с член 263 ДФЕС решението, прието от Комисията на 27 октомври 2010 година, под референтен номер 89 0771 P1, с което се намалява на 48 504 201 португалско ескудо размерът на финансовата помощ, одобрена с Решение C (89) 0570 на Комисията от 22 март 1989 година и в същото време се изисква връщане на сумата от 628 880,97 EUR;

да осъди Европейската комисия да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

Първото правно основание е изведено от превишаване на разумния срок за приемане на решението, което води до:

Погасяване по давност на производството: жалбоподателят счита, че към момента на приемане на обжалваното решение вече бил изтекъл четиригодишния давностен срок, предвиден в член 3 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166). От друга страна, дори и да се направи проверка за евентуално прекъсване на този давностен срок, той продължил повече от двукратния давностен срок, без да е било прието някакво решение в съответствие с предвиденото в член 3, точка 1, параграф 4 от посочения регламент. С оглед на погасяването по давност на разглежданото право, обжалваното решение трябва да се счита за незаконно и неизпълнимо;

Нарушение на принципа на правна сигурност: жалбоподателят счита, че факта, че Комисията е оставила да изминат повече от двадесет години между момента, към който се отнасят твърдените нередности и датата на приемане на окончателното решение предполага неспазване на принципа на правна сигурност. Този основен принцип на правния ред на Европейския съюз предвижда, че всяко лице има право институциите на Съюза да разгледат неговите искания в разумен срок;

Нарушение на правото на защита: жалбоподателят счита, че е нарушено неговото право на защита, тъй като изтичането на период от повече от двадесет години между момента, в който са били допуснати твърдените нередности и приемането на окончателното решение го е лишило от възможността да представи становище своевременно, тоест когато е разполагал с документите, които можели да обосноват разходите, разглеждани като неподлежащи на финансиране от Комисията.

Второто правно основание е изведено от неизпълнението на задължението за мотивиране: жалбоподателят счита, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за мотивиране, наложени в член 296 ДФЕС. Причините, поради които е намалена финансовата помощ, отпусната от Европейския социален фонд, не са изложени дори и накратко в обжалваното решение; също така в писмото на Instituto de Gestão do Fundo Social Europeu, с което решението се съобщава на жалбоподателя, не са посочени дори в минимална степен мотивите, които са обосновали намаляването на помощта, нито кои разходи подлежат на субсидиране и кои не. Според жалбоподателя констатираните пропуски в мотивите също би трябвало да накарат Общият съд да отмени обжалваното решение.

____________