Дело T‑79/13
Alessandro Accorinti и др.
срещу
Европейска централна банка (ЕЦБ)
„Извъндоговорна отговорност — Икономическа и парична политика — ЕЦБ — Национални централни банки — Преструктуриране на гръцкия публичен дълг — Програма за покупка на ценни книжа — Споразумение за обмен на ценни книжа в полза само на централните банки на Евросистемата — Участие на частния сектор — Клаузи за колективно действие — Подобрение на обезпечения под формата на схема за обратно изкупуване за укрепване на качеството на ценните книжа като гаранции — Частни кредитори — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Оправдани правни очаквания — Равно третиране — Отговорност за законосъобразен нормативен акт — Необичайна и специална вреда“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 7 октомври 2015 г.
1. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Иск, целящ поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда, член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.)
2. Иск за обезщетение — Самостоятелност по отношение на жалбата за отмяна — Граници — Искания за обезщетение и за отмяна, опиращи се на едни и същи основания, подадени съвместно в срока за предявяване — Допустимост
(член 263, шеста алинея ДФЕС, член 268 ДФЕС и член 340, трета алинея ДФЕС)
3. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Кумулативни условия — Липса на едно от условията — Отхвърляне на целия иск
(член 340, втора алинея ДФЕС)
4. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза — Изискване институциите явно и сериозно да са нарушили пределите на правото си на преценка — Преценка в случая на актове от общ характер, приети от Европейската централна банка при упражняването на нейните правомощия в областта на паричната политика
(членове 127 ДФЕС, 282 ДФЕС и 340 ДФЕС; член 18 от Протокол № 4, приложен към договорите за ЕС и за ФЕС)
5. Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Граници — Приемане на мерки в областта на паричната политика — Право на преценка на институциите — Съобразяване на мерките с промените в икономическата обстановка — Невъзможност за позоваване на защитата на оправданите правни очаквания
6. Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Изявления на членовете на Европейската централна банка относно преструктурирането на гръцкия публичен дълг — Липса на компетентност на Банката да вземе решение за такова преструктуриране — Знание от предпазлив и съобразителен оператор за рисковия характер на гръцките дългови инструменти — Липса на създаване на оправдани правни очаквания
(член 120 ДФЕС)
7. Икономическа и парична политика — Парична политика — Въвеждане в действие — Преструктуриране на гръцкия публичен дълг посредством програма за изкупуване на държавни дългови инструменти — Сключване на споразумение за обмен на ценни книжа в полза само на централните банки на Евросистемата — Изключване на участието на частните инвеститори, притежаващи такива инструменти — Нарушение на принципа на равно третиране — Липса — Неспазване на компетентността на Европейската централна банка — Липса
(член 123 ДФЕС, член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС и член 282, параграф 1 ДФЕС; член 18, параграф 1 от Протокол № 4, приложен към договорите за ЕС и за ФЕС; Решение 2010/281 на Европейската централна банка)
8. Икономическа и парична политика — Парична политика — Въвеждане в действие — Преструктуриране на гръцкия публичен дълг посредством програма за изкупуване на държавни дългови инструменти — Подобрение на обезпечения в полза само на централните банки на Евросистемата, предназначено за укрепване на качеството на съответните ценни книжа — Изключване на частните инвеститори — притежатели на такива ценни книжа от ползването на подобрението — Нарушение на принципа на равно третиране — Изключване — Неспазване на компетентността на Европейската централна банка — Липса
(член 123 ДФЕС, член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС и член 282, параграф 1 ДФЕС, член 18, параграф 1 от Протокол № 4, приложен към договорите за ЕС и за ФЕС; член 1 от Решение 2012/153 на Европейската централна банка)
9. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на равенство на кредиторите — Принцип, който не е закрепен в правото на Съюза
(член 127 ДФЕС, член 18 от Протокол № 4, приложен към договорите за ЕС и за ФЕС; членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 1346/2000 на Съвета)
10. Жалба за отмяна — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие
(член 263 ДФЕС)
11. Извъндоговорна отговорност — Отговорност поради правомерно действие — Правомощие от нормативната компетентност на Съюза — Изключване — Граници — Вреда, произтичаща от спада в стойността на гръцките ценни книжа при въвеждането в изпълнение от Европейската централна банка на предложение за обмен, предназначено за притежателите на такива ценни книжа от частния сектор — Липса на необичайна и специална вреда — Отговорност на Банката — Изключване
(член 340, трета алинея ДФЕС; Решение 2012/153 на Европейската централна банка)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 53 и 57)
2. Само в изключителни случаи и за да се гарантира, че срокът за подаване на жалба за отмяна няма да се заобикаля, се обявява за недопустимо искане за обезщетение, а именно когато то е подадено заедно с искане за отмяна, поради това че искането за обезщетение в действителност засяга оттеглянето на индивидуално решение, станало окончателно, чийто адресат е ищецът, и което искане, ако бъде уважено, би имало за последица да отрече правното действие на това решение. Освен това, когато жалбата за отмяна е била подадена в срока, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС, заобикаляне на посочения срок посредством иск за обезщетение е изключено от самото начало.
В това отношение искът за обезщетение е самостоятелен способ за защита, чиято особена задача в рамките на системата от способи за съдебна защита е подчинена на условия за упражняването му, установени с оглед на особения му предмет. Докато жалбите за отмяна и исковете за установяване на неправомерно бездействие имат за цел да санкционират незаконосъобразността на правнообвързващ акт или на липсата на такъв акт, то искът за обезщетение има за предмет поправяне на вредата, причинена с акт или от неправомерно поведение, за които отговорност носи институция или орган на Съюза. От една страна, тази самостоятелност на иска за обезщетение не може да се поставя под въпрос само от факта, че един ищец е решил последователно да подаде жалба за отмяна и да предяви иск за обезщетение. От друга страна, недопустимостта на жалбата за отмяна не води до такава на подадения впоследствие иск за обезщетение само поради това че те се основават на подобни или дори едни и същи основания за незаконосъобразност. Всъщност подобно тълкуване би било в разрез със самия принцип на самостоятелност на способите за съдебна защита и следователно би лишило член 268 ДФЕС във връзка с член 340, трета алинея ДФЕС от полезен ефект.
(вж. т. 60 и 61)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 64—66 и 116)
4. Що се отнася до първото условие за ангажирането на отговорността на Съюза по член 340 ДФЕС, свързано с неправомерното поведение, в което се упреква съответната институция или съответният орган, трябва да бъде установено достатъчно сериозно нарушение на правна норма, която има за предмет предоставяне на права на частноправните субекти. Решаващият критерий, който позволява да се смята, че дадено нарушение е достатъчно съществено, е явното и грубо незачитане от съответната институция или орган на Съюза на наложените на тяхното право на преценка предели. Единствено когато тази институция или този орган разполага само със значително ограничена оперативна самостоятелност или не разполага с такава, то и най-малкото нарушение на правото на Съюза може да е достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно сериозно нарушение.
Оспорените действия на Европейската централна банка са извършени в рамките на задачите, които са ѝ възложени за целите на определянето и провеждането на паричната политика на Съюза, по членове 127 ДФЕС и 282 ДФЕС и по член 18 от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, по-конкретно посредством участието ѝ на финансовите пазари и управлението от нея на кредитните операции. Тези разпоредби предоставят на Банката широко право на преценка, чието упражняване предполага сложни преценки от икономически и социален характер, както и оценки на положения — предмет на бързи промени, които трябва да се извършват в контекста на Евросистемата и дори на Съюза в неговата цялост. Така евентуално достатъчно съществено нарушение на съответните правни норми трябва да се основава на явно и грубо незачитане на пределите на широкото право на преценка, с което Банката разполага при упражняването на правомощията си по въпросите на паричната политика. Това важи на още по-силно основание, поради това че упражняването на това право на преценка предполага необходимост Банката, от една страна, да предвиди и оцени икономически развития с комплексен и несигурен характер, като например развитието на капиталовите пазари, на паричната маса и на процента на инфлация, които засягат правилното функциониране на Евросистемата и на системите за плащане и кредит, и от друга страна — да взема решения от политическо, икономическо и социално естество, изискващи претегляне и арбитраж между различните цели, посочени в член 127, параграф 1 ДФЕС, сред които главната цел е запазването на ценовата стабилност.
Освен това, що се отнася до нормотворческата дейност на институциите, включително приемането от Банката на актове от общ характер, ограничителното разбиране за отговорността на Съюза при упражняването на посочената нормотворческа дейност се обяснява от съображението, че от една страна, упражняването на законодателната функция, дори в случаите, в които съществува съдебен контрол за законосъобразност на актовете, не трябва да бъде възпрепятствано от перспективата за търсене на обезщетение за вреди всеки път, когато общият интерес на Съюза налага да се вземат мерки с нормативен характер, които могат да накърнят интересите на частноправни субекти, и от друга страна — в нормативния контекст, характеризиращ се със съществуването на широко право на преценка, необходимо за прилагането на една политика на Съюза, Съюзът може да носи отговорност само при явно и значително неспазване от страна на съответната институция на границите, наложени за упражняването на правомощията ѝ.
(вж. т. 67—69)
5. Правото на позоваване на принципа за защита на оправданите правни очаквания обхваща всяко лице, у което дадена институция на Съюза е породила основателни очаквания. Правото на позоваване на този принцип предполага обаче наличието на три кумулативни условия. Първо, администрацията на Съюза трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да са съобразени с приложимите норми. По-нататък, макар и възможността за позоваване на защитата на оправданите правни очаквания като основен принцип на правото на Съюза да съществува за всеки икономически оператор, у когото дадена институция е породила основателни надежди, все пак, когато един предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на дадена мярка на Съюза, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на този принцип, ако мярката бъде приета. Освен това икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от институциите на Съюза в рамките на тяхното право на преценка, и то по-специално в област като тази на паричната политика, чийто предмет включва непрекъснато приспособяване в зависимост от промените в икономическото положение.
(вж. т. 75 и 76)
6. Не биха могли да съставляват конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, изхождащи от оправомощени и надеждни източници, които са могли да създадат легитимни очаквания в съзнанието на частните кредитори — притежатели на гръцки дългови инструменти, публичните изявления на някои членове на Европейската централна банка, направени през 2010 г. и 2011 г., изключващи евентуално преструктуриране на гръцкия публичен дълг. Всъщност, първо, предвид техния общ характер, второ, поради липсата на компетентност на Банката да приема решения за евентуално преструктуриране на публичен дълг на държава членка, засегната от селективно спиране на плащанията, и трето, предвид несигурността, владееща финансовите пазари по това време, преди всичко по отношение на бъдещото развитие на финансовото състояние на Република Гърция, тези изявления не са могли да бъдат квалифицирани като конкретни и безусловни уверения, изхождащи от оправомощени и надеждни източници, още по-малко по отношение на евентуалното неприемане от тази държава членка на решение относно такова преструктуриране.
Всъщност, макар че Банката е била асоциирана към наблюдението на развитието на финансовото състояние на Република Гърция в рамките на тройката, образувана от нея, Международния валутен фонд (МВФ) и Комисията, тя не е имала компетентност да се произнася по такава мярка, която попада главно, ако не и изключително, в суверенните правомощия и бюджетната власт на засегнатата държава членка, и в частност на нейната законодателна власт, и до определена степен, на координирането на икономическата политика от държавите членки по член 120 ДФЕС и сл. При тези обстоятелства противопоставянето на такова преструктуриране, каквото последователните председатели на Банката многократно са изразявали публично в климат на нарастваща несигурност сред актьорите на финансовите пазари, трябва да се тълкува като притежаващо чисто политико-икономически обхват. По-конкретно, като са постъпили по този начин, техните автори са имали за цел да предупредят посочените актьори, от една страна, за допълнително влошаване на икономическото положение по онова време и дори за евентуална неплатежоспособност на Република Гърция, чиито инструменти с потенциално неизправно плащане не са можели повече да бъдат приемани в рамките на кредитните операции на Евросистемата, и от друга страна, рисковете, които такова развитие може да включва за стабилността на финансовата система и за функционирането на Евросистемата в нейната цялост. По-нататък, противопоставянето на последователните председатели на Банката е придружено от уточнението, че ако такава неизправност все пак настъпи и засегнатите държави членки вземат решение за преструктуриране на публичния дълг, Банката би изисквала това преструктуриране да се опре на достатъчни обезпечения, за да защити своята независимост и да поддържа стабилността и доверието на финансовите пазари. От това следва, че като го е направила, Банката не е подхранила и легитимни очаквания, че запазва своето противопоставяне в случай на обратно решение на съответните държави членки да извършат такова преструктуриране, и дори за нейната евентуална правна възможност — несъществуваща — да предотврати подобен подход.
Впрочем купуването от един инвеститор на държавни дългови инструменти представлява по дефиниция сделка, съдържаща известен финансов риск, защото е изложена на случайностите в развитието на капиталовите пазари. С оглед обаче на икономическото състояние на Република Гърция и на несигурността около него по това време, инвеститорите, придобили гръцки дългови инструменти през върховия период на финансовата криза в Република Гърция, не биха могли да твърдят, че са действали като предпазливи и съобразителни икономически оператори, които могат да се позоват на наличието на легитимни очаквания. Напротив, предвид посочените публични изявления на Банката от посочените инвеститори се е очаквало да познават доста нестабилното икономическо положение, определящо колебанията в стойността на придобитите от тях гръцки дългови инструменти, както и непренебрежимия риск от неизправност, дори и само селективна, на Република Гърция. Впрочем предпазлив и съобразителен икономически оператор, запознат с тези публични изявления, не би могъл да изключи риска от преструктуриране на гръцкия публичен дълг, като се имат предвид разнопосочните становища в това отношение на държавите членки на еврозоната и на останалите участващи органи като Комисията, МВФ и Банката.
(вж. т. 78, 79, 81 и 82)
7. Общият принцип на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Сходният характер на различните положения се преценява по отношение на всички характеризиращи ги фактори. Тези фактори трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акта на Съюза, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася разглежданият акт.
В това отношение частните инвеститори, купили гръцки дългови инструменти единствено с частен имуществен интерес, какъвто и да е точният мотив на инвестиционните им решения, се намират в положение, различно от това на централните банки от Евросистемата, които също са купили такива инструменти в изпълнение на техните основни задачи по силата на член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС във връзка с член 282, параграф 1 ДФЕС, както и по-специално на член 18, параграф 1, първо тире от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, за целта на запазването на ценовата стабилност и на доброто управление на паричната политика, както и в пределите, очертани от разпоредбите на Решение 2010/281 за създаване на програма за пазарите на ценни книжа. По този начин при липсата на сравнимост на разглежданите положения сключването и изпълнението на споразумение, имащо да предмет обмен на гръцките дългови инструменти, притежавани от Европейската централна банка и националните централни банки от Евросистемата, с цел да се избегне участие на последните в преструктурирането на гръцкия публичен дълг, не може да съставлява нарушение на принципа на равно третиране.
По същия начин частните инвеститори и централните банки от Евросистемата не се намират в сравнимо положение и с оглед на въздействието върху европейската икономика на ефектите от спада на стойността на техните вземания. Всъщност с оглед на общия размер в стойност на гръцките дългови инструменти, придобити и притежавани от посочените централни банки, евентуалното участие на посочените банки в преструктурирането на публичния дълг на една държава — членка на еврозоната, независимо от неговия законен или незаконен характер с оглед на член 123 ДФЕС, заплашва да засегне финансовия интегритет на Евросистемата в нейната цялост, и по-конкретно нейната способност за участие на капиталовите пазари и за рефинансиране на кредитните институции по силата на член 18, параграф 1, първо и второ тире от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. В това отношение е важно да се уточни, че държавните дългови инструменти съставляват в същото време обезпечения, за които се очаква, че тези централни банки приемат за целите на кредитни операции в Евросистемата и за да запазят достъпа на националните кредитни институции до ликвидности. От това следва, че трябва да се отхвърли довод, че Банката и националните централни банки от Евросистемата си били запазили статут на кредитор от привилегирован ранг в ущърб на частния сектор, под претекст тяхната задача във връзка с паричната политика.
Впрочем създаването посредством сключването и изпълнението на посоченото споразумение за обмен на твърдения статут на привилегирован кредитор на централните банки от Евросистемата, за да се избегне участие в преструктурирането на гръцкия публичен дълг, не може да се счита за злоупотреба или превишаване на правомощията на Банката. Обратно, тези мерки се вписват в рамките на упражняването на нейните правомощия и основни задачи, тъй като те целят точно да запазят свободата на действие на посочените централни банки и да гарантират непрекъснатост на правилното функциониране на Евросистемата. В това отношение сключването на посоченото споразумение цели да се избегне участието на централните банки от Евросистемата в преструктурирането на гръцкия публичен дълг, като пожертват част от стойността на гръцките дългови инструменти, държани в съответните им портфейли. Има риск обаче такова безусловно участие на посочените централни банки в преструктурирането да бъде квалифицирано като намеса с ефект, равностоен на този от прякото придобиване от тези централни банки на държавни ценни книжа, забранено от член 123 ДФЕС.
(вж. т. 87, 88, 92, 93, 108 и 114)
8. Не представлява неравно третиране, което може да бъде вменено на Европейската централна банка в ущърб на частните инвеститори фактът, че член 1 от нейното Решение 2012/153 относно допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция в контекста на предложението на Република Гърция за обмен на дълг, предвижда задължение за последната да предостави подобрение на обезпечения в полза на националните централни банки под формата на програма за изкупуване, за да могат те да продължават да приемат гръцките дългови инструменти. Всъщност, като цели единствено да гарантира запазването на възможността за посочените централни банки да приемат гръцките дългови инструменти като подходящо обезпечение за целите на кредитните операции на Евросистемата по смисъла на член 18, параграф 1, второ тире от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, посоченото задължение следователно гарантира запазването на свободата на действие на централните банки от Евросистемата на основание разпоредбите на член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС във връзка с член 282, параграф 1 ДФЕС, както и на член 18, параграф 1, първо и второ тире от протокола за посочения устав и оттам — визира положение, което не е сравнимо с това, в което се намират частните инвеститори. Всъщност, щом последните са придобили и притежавали гръцки дългови инструменти изключително с частни цели, те се намират в положение, различно от това на централните банки от Евросистемата, които разполагат с правомощия и задължения по силата на горепосочените разпоредби. От това произтича, че посочените частни инвеститори не са могли да претендират на основание на принципа на равно третиране аналогична печалба като по схема за обратно изкупуване на дълговите им инструменти от гръцката държава.
В това отношение тази мярка не може да се счита за злоупотреба или превишаване на пределите на правомощията на Банката, а като вписваща се в рамките на упражняването на нейните правомощия и основни задачи, тъй като те целят точно да запазят свободата на действие на посочените централни банки и да гарантират непрекъснатост на правилното функциониране на Евросистемата.
(вж. т. 94 и 108)
9. Следователно клаузата, известна като par condicio creditorum или pari passu, която предполага кредиторите да се третират по еднакъв начин в плащането, не съществува в правния ред на Съюза. В това отношение Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност констатира наличието на значителни различия по тази тема в националните материални закони, включително по отношение на предпочтителното третиране на кредиторите, и се ограничава до установяването на унифицирани стълкновителни правила с цел по-конкретно да се съгласува разпределението на приходите от осребряването на имуществото, за да се запази максимално равното третиране на кредиторите.
Впрочем, доколкото едно правило, което налага pari passu, предполага равно третиране на кредиторите, без да държи сметка за различните положения, в които се намират по-конкретно частните инвеститори, от една страна, и централните банки от Евросистемата, които действат при упражняване на техните задачи по член 127 ДФЕС и член 18 от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, от друга страна, признаването на такова правило в правния ред на Съюза би могло да се сблъска с принципа на равно третиране, както е установен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Следователно само включването му сред договорните клаузи, включително тези, свързани с емитирането и продажбата на държавни дългови инструменти, уреждащи отношението между емитент и длъжник, и притежател и кредитор по едно задължение, може при необходимост да придаде правнообвързващ характер на една клауза pari passu.
(вж. т. 98—101)
10. Вж. текста на решението.
(вж. т. 106)
11. Що се отнася до извъндоговорната отговорност на Европейската централна банка по член 340, трета алинея ДФЕС за законосъобразен акт, попадащ в сферата на нормотворческа компетентност на Съюза, при сегашното състояние на правото на същия, сравнителното изследване на правните системи на държавите членки не позволява да се установи съществуването на режим на извъндоговорна отговорност на Съюза за правомерно осъществяване на дейностите му в нормотворческата област. Поради това и единствено с този мотив искането за обезщетение трябва да се отхвърли, що се отнася до актовете от общ характер, приети от Банката при упражняването на правомощията ѝ за вземане на решения в нормотворческата област, като нейното Решение 2012/153 относно допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция в контекста на предложението на Република Гърция за обмен на дълг, или до отказа на същата да приеме такъв акт.
В допълнение, ако такава отговорност бъде призната по принцип, ангажирането на отговорността на Европейската централна банка предполага наличието на необичайна и специална вреда. Вредата има необичаен характер, ако надхвърля пределите на икономическите рискове, присъщи на дейностите в съответния икономически сектор и трябва да се квалифицира като специална, ако съответният акт засяга особена категория икономически оператори несъразмерно сериозно в сравнение с други оператори. Не е такъв случаят, що се отнася до вреда, изразяваща се в спада в стойността на гръцките ценни книжа при изпълнението на посоченото предложение за обмен на гръцки дълг във връзка с участието на частните инвеститори и на процедура, предвидена в гръцкото право, която прави задължителен обмена на ценни книжа за всички засегнати частни инвеститори. Всъщност тази вреда не надхвърля пределите на икономическите рискове, присъщи на търговските дейности в рамките на финансовия сектор, и по-конкретно на трансакциите на търгуеми дългови инструменти, емитирани от държава, най-вече когато тази държава има понижен рейтинг. Обратно, независимо от общия принцип, според който всеки кредитор трябва да понася риска от неплатежоспособност на длъжника си, включително държавен субект, такива трансакции се осъществяват на особено нетрайни пазари, често подложени на несигурност и неконтролируеми рискове, що се отнася до спада или увеличението на стойността на такива ценни книжа, което може да насърчи към спекула за постигането на високи печалби за много кратък период от време. Затова, дори да се предположи, че не всички оператори, които искат обезщетяване на посочената вреда, са участвали в спекулативни трансакции, те трябва да съзнават посочените несигурност и рискове по отношение на евентуална значителна загуба на стойност на придобитите ценни книжа. Това е още по-вярно, предвид факта че дори преди началото на финансовата криза през 2009 г. засегнатата държава емитент вече е била изправена пред висока задлъжнялост и дефицит. Следователно претърпяната вреда не може да се квалифицира като необичайна.
Не е възможно тази вреда да се квалифицира и като специална, при положение че съответните оператори са били включени на същото основание като всички други частни инвеститори, несъмнено с изключение на централните банки от Евросистемата, в трансакцията за доброволен обмен на дългови инструменти с участието на частните инвеститори и в механизма на обезценяване, основан на националното право. При тези условия и предвид големия брой засегнати инвеститори, идентифицирани в посоченото национално право общо и обективно в зависимост по-конкретно от серийните номера на разглежданите ценни книжа, операторите, поискали обезщетяването на посочената вреда, не могат да се считат за принадлежащи към особена категория икономически оператори, които са засегнати по непропорционален спрямо други оператори начин.
(вж. т. 119—122)