Дело T-63/07

Mäurer + Wirtz GmbH & Co. KG

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „tosca de FEDEOLIVA“ — По-ранна словна марка на Общността и по-ранни национални словни марки „TOSCA“ — Относителни основания за отказ — Невземане предвид на довод — Член 74, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 76, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред общностния съд — Законосъобразност на решението на апелативен състав, който се произнася в производство по възражение — Поставяне под въпрос чрез изтъкване на нови правни и фактически обстоятелства — Недопустимост

(член 63 и член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Производство по възражение — Проверка, ограничена до разглеждане на изтъкнатите правни основания — Засягане на отличителния характер или на реномето на по-ранната марка

(член 74 от Регламент № 40/94 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с реноме — Защита на по-ранната марка с реноме, обхващаща и стоки или услуги, които не са сходни

(член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 на Съвета)

1.      Съгласно член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността при производство относно относителни основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на правните основания и искания, представени от страните. Следователно по отношение на относително основание за отказ на регистрация правните и фактическите обстоятелства, които са изтъкнати пред Общия съд, без да са посочени преди това пред апелативния състав, не могат да засегнат законосъобразността на решение на посочения състав.

Следователно в рамките на предоставения на Общия съд съгласно член 63 от посочения регламент контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави, правните и фактически обстоятелства, които са изтъкнати пред Общия съд, без да са посочени преди това пред отделите на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), не могат да бъдат разглеждани при преценката на законосъобразността на решението на апелативния състав, поради което трябва да бъдат обявени за недопустими.

(вж. точки 22 и 23)

2.      Отбелязвайки графа 95 от възражението, възразяващият посочва, че възражението му се основава на съображението, че заявената марка извлича неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранните марки или ги уврежда.

Довод, изтъкнат на етапа на производството пред апелативния състав, че използването на заявената марка водело до накърняване на репутацията на по-ранните марки, доколкото потребителите щели да престанат да свързват стоките на възразяващия с неговите марки, само формулира вече изтъкнато при подаването на възражението обстоятелство. В този смисъл такъв довод в още по-голяма степен уточнява естеството на причинената на по-ранните марки вреда, а именно определеното от възразяващия като накърняване на репутацията им, и представя обобщена обосновка на този довод, свързана с твърдяното обстоятелство, че потребителите щели да престанат да свързват неговите стоки с марките му.

В това отношение критериите за прилагане на относително основание за отказ или на която и да е друга разпоредба, посочени в подкрепа на исканията на страните, естествено съставляват част от правните обстоятелства, подлежащи на проверка от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели). С довода си обаче възразяващият само твърди, че условията по член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността са изпълнени, и накратко представя основанията си за това, а именно че потребителите щели да престанат да свързват с по-ранните марки стоките, които те обозначават.

Предвид мотивите на възражението, изтъкнати от възразяващия пред отдела по споровете, посоченият довод представлява само уточнение относно естеството на твърдения риск от увреждане и обосноваване на този риск, без да се представя ново фактическо обстоятелство по смисъла на член 74, параграф 2 от посочения регламент.

Следователно представлява грешка при прилагане на правото квалифицирането на посочения довод — насочен към уточняване на естеството и произхода на вредата, която възражението срещу регистрацията на заявената марка има за цел да предотврати съгласно член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 — като представяне на ново фактическо обстоятелство по смисъла на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 и отхвърлянето на този довод като недопустим. Доводът трябва да бъде взет предвид от апелативния състав съгласно член 74, параграф 1 от посочения регламент.

(вж. точки 31—36)

3.      Степента — в която възразяващият, който иска да се позове на посоченото в член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността относително основание за отказ, трябва да изтъкне и да докаже бъдещ и нехипотетичен риск от увреждане на по-ранните марки или полза, неоснователно извлечена от заявената марка — варира в зависимост от това дали заявената марка на пръв поглед изглежда в състояние да породи някой от посочените в тази разпоредба рискове.

Възможно е, по-специално в случай на възражение, основаващо се на марка, която се ползва с изключително добра репутация, вероятността от бъдещ и нехипотетичен риск от увреждане на по-ранната марка или неоснователно извлечена от заявената марка полза да е толкова очевидна, че да не е необходимо възразяващият да посочва и да доказва някакво друго фактическо обстоятелство за тази цел. Възможно е също обаче заявената марка на пръв поглед да не изглежда в състояние да породи някой от рисковете, посочени в член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, за по-ранната марка с репутация, въпреки че е идентична или сходна с нея, в който случай посоченият бъдещ и нехипотетичен риск от увреждане или неоснователно извлечена полза трябва да се докаже с помощта на други обстоятелства, които възразяващият трябва да посочи и докаже.

(вж. точки 39 и 40)