РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
17 септември 2015 година(*)
„Обжалване — Конкуренция — Пазар на парафинови восъци — Пазар на суров парафин — Продължителност на участието в картел — Преустановяване на участието — Прекъсване на участието — Липса на тайни контакти, установени в определен период — Продължаване на нарушението — Тежест на доказване — Публично разграничаване — Възприемане от останалите участници в картела на намерението за разграничаване — Задължение за мотивиране — Принципи на презумпция за невиновност, равно третиране, ефективна правна защита и индивидуализация на наказанията“
По дело C‑634/13 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 26 ноември 2013 г.,
Total Marketing Services SA, правоприемник на Total Raffinage Marketing, за което се явяват A. Vandencasteele, C. Lemaire и S. Naudin, адвокати,
жалбоподател,
като другата страна в производството е:
Европейска комисия, за която се явяват P. Van Nuffel и A. Biolan, в качеството на представители, подпомагани от N. Coutrelis, адвокат,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, A. Rosas, E. Juhász (докладчик), D. Šváby и A. Prechal, съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: V. Tourrès, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 януари 2015 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 март 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Total Marketing Services SA, правоприемник на Total Raffinage Marketing, предишно Total France SA (наричано по-нататък „Total France“ или „жалбоподателят“), иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 септември 2013 г., Total Raffinage Marketing/Комисия (T‑566/08, EU:T:2013:423, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата, с която като главно искане се претендира частична отмяна на Решение C (2008) 5476 окончателен на Комисията от 1 октомври 2008 година относно производство по член [81 ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.181 — Восъци за свещи) (резюме публикувано в ОВ C 295, 2009 г., стр. 17, наричано по-нататък „спорното решение“) и при условията на евентуалност, намаляването на размера на глобата, която му е наложена.
Обстоятелства, предхождащи спора и спорното решение
2 В обжалваното съдебно решение Общият съд е приел следните констатации:
„1 Със [спорното решение] [Европейската] комисия установява, че [Total France] и неговото дружество майка, притежаващо 100 % от капитала му — Total SA, са нарушили заедно с други предприятия член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) [от 2 май 1992 (ОВ 1994, L 1, стр. 3)], като са участвали в картел на пазара на парафинови восъци в ЕИП и на германския пазар на суров парафин.
2 Адресати на [спорното] решение са, освен [Total France] и неговото дружество майка Total SA (наричани по-нататък заедно „групата Total“ или „Total“), и следните дружества: […].
3 Парафиновите восъци се произвеждат от суров нефт в рафинерии. Използват се за производството на продукти като свещи, химикали, гуми за превозни средства и автомобилни продукти, както и в промишленото производство на каучук, опаковки, лепила и дъвки (съображение 4 от [спорното] решение).
4 Суровият парафин е суровината, необходима за производството на парафинови восъци. Произвежда се в рафинерии като вторичен продукт при производството на базови масла от суров нефт. Освен това суровият парафин се продава на крайни клиенти, като например производителите на пресовани плоскости от дървесни частици (съображение 5 от [спорното] решение).
5 Комисията започва своето разследване, след като с писмо от 17 март 2005 г. [дружество] я уведомява за съществуването на картел […] (съображение 72 от [спорното] решение).
6 В съответствие с член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), на 28 и 29 април 2005 г. на 28 и 29 април 2005 г. Комисията извършва проверки на място в помещенията на […] Total [France] (съображение 75 от [спорното] решение).
7 На 29 май 2007 г. Комисията изпраща изложение на възраженията до [адресатите на спорното решение], сред които е и Total France (съображение 85 от [спорното] решение). С писмо от 14 август 2007 г. Total France отговаря на изложението на възраженията.
8 На 10 и 11 декември 2007 г. Комисията провежда устно изслушване, в което Total France взема участие (съображение 91 от [спорното] решение).
9 С оглед на доказателствата, с които разполага, в [спорното] решение Комисията приема, че адресатите — представляващи по-голямата част от производителите на парафинови восъци и суров парафин в рамките на ЕИП — са участвали в извършването на едно-единствено сложно и продължено нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП на територията на ЕИП. Нарушението се е изразило в споразумения или съгласувани практики за определяне на цените и за обмен и оповестяване на чувствителна от търговска гледна точка информация относно парафиновите восъци (наричана по-нататък „основната част от нарушението“). Колкото до […] Total, нарушението, засягащо парафиновите восъци, се е отнасяло и до разпределянето на клиенти или пазари (наричано по-нататък „вторият аспект на нарушението“). Освен това извършеното от […] Total нарушение е засягало и суровия парафин, продаван на крайните клиенти на германския пазар (наричана по-нататък „частта от нарушението, засягаща суровия парафин“) (съображения 2, 95, 328 и член 1 от [спорното] решение).
10 Неправомерните практики са се прилагали по време на срещи с антиконкурентна цел, наричани „технически срещи“ или понякога срещи „Blauer Salon“ от страна на участниците, и по време на „срещите за суровия парафин“, посветени конкретно на въпросите относно суровия парафин.
11 Според [спорното] решение служители на Total France са участвали пряко в нарушението през цялото му времетраене. Следователно Комисията приема, че Total France носи отговорност поради участието си в картела (съображения 555 и 556 от [спорното] решение). Освен това между 1990 г. и края на нарушението повече от 98 % от капитала на Total France пряко или косвено е притежаван от Total SA. Комисията счита, че на тази основа може да се предполага, че Total SA е упражнявало определящо влияние върху поведението на Total France, тъй като двете дружества са били част от едно и също предприятие (съображения 557—559 от [спорното] решение). В отговор на устно зададен по време на съдебното заседание въпрос относно вменяването на отговорността на неговото дружество майка [Total France] се позовава на съвкупността от данни, предоставени от Total SA по свързано дело T‑548/08, Total SA/Комисия, решение по което е постановено в същия ден. В посоченото дело, в отговор на писмен въпрос на Общия съд, Total SA уточнява, че през спорния период пряко или косвено то е притежавало 100 % от капитала на Total France.
12 Размерът на наложените в конкретния случай глоби е изчислен въз основа на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 […] (наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“), които са в сила към момента на съобщаване на изложението на възраженията на споменатите в точка 2 по-горе дружества.
[…]
15 [Като прилага Насоките от 2006 г.], Комисията получава коригиран основен размер на глобата от 128 163 000 EUR.
16 При липса на намаляване на размера на глобата […] коригираният основен размер от 128 163 000 EUR се равнява на общия размер на глобата (съображение 785 от [спорното] решение).
17 Спорното решение по-специално съдържа следните разпоредби:
„Член 1
Изброените по-долу предприятия са нарушили член 81, параграф 1 [ЕО], и от 1 януари 1994 г., член 53 от Споразумението за ЕИП, като през посочените периоди са участвали в продължавано споразумение и/или съгласувана практика в сектора на парафиновите восъци на общия пазар, а от 1 януари 1994 г. — и в ЕИП:
[…]
Total France […]:от 3 септември 1992 г. до 28 април 2005 г; и
Total SA: от 3 септември 1992 г. до 28 април 2005 г.
По отношение на предприятията, изброени по-долу, за посочените периоди нарушението засяга и суровия парафин, продаван на крайни клиенти на германския пазар:
Total France […]:от 30 октомври 1997 г. до 12 май 2004 г.; и
Total SA: от 30 октомври 1997 г. до 12 май 2004 г.
[…]
Член 2
За посочено в член 1 нарушение се налагат следните глоби:
[…]
Total France […] съвместно и солидарно с Total SA: 128 163 000 [EUR].
[…]“.
Жалбата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
3 В подкрепа на исканията в жалбата си, подадена в секретариата на Общия съд на 17 декември 2008 г., жалбоподателят излага единадесет основания. В заседанието пред Общия съд се изтъква дванадесето основание. Посоченият съд отхвърля всички основания с изключение на осмото, изведено от незаконосъобразност на метода на изчисление, предвиден в точка 24 от Насоките от 2006 г. Общият съд приема, че при определянето на коефициента за умножение, отразяващ продължителността на участието на Total France в нарушението, Комисията е нарушила принципите на пропорционалността и равното третиране, като е приравнила участие, продължило 7 месеца и 28 дни (за парафиновите восъци), и участие, продължило 6 месеца и 12 дни (за суровия парафин), на участие, продължило цяла една година. В резултат на това Общият съд намалява общия размер на наложената на жалбоподателя глоба от 128 163 000 EUR на 125 459 842 EUR. За сметка на това в решението, постановено същия ден по делото Total/Комисия (T‑548/08, EU:T:2013:434), Общият съд отхвърля изцяло жалбата, подадена от дружеството майка Total SA, и не намалява в същата степен наложената му глоба.
Искания на страните
4 Жалбоподателят моли Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която Общият съд неправилно е приел за недоказано, че след 12 май 2004 г. жалбоподателят е преустановил участието си в нарушението,
– да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която Общият съд неправилно е приел за недоказана каквато и да било необоснована разлика в третирането на жалбоподателя и на Repsol YPF Lubricantes y Especialidades SA, Repsol Petróleo SA и Repsol YPF SA (наричани по-нататък „Repsol“) относно продължителността на участието им в нарушението,
– да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която Общият съд неправилно е приел за недоказано прекъсването на участието на жалбоподателя в нарушението между 26 май 2000 г. и 27 юни 2001 г.,
– да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд не е обсъдил неразглеждането на доказателствата относно конкурентното поведение на жалбоподателя на пазара като основание за отмяна на спорното решение,
– да постанови окончателно решение в съответствие с член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, с което да отмени спорното решение по отношение на жалбоподателя, и като упражни правомощието си за пълен съдебен контрол, да намали наложената на жалбоподателя глоба,
– в случай че Съдът не постанови окончателно решение по настоящото дело, да не се произнася по съдебните разноски и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане при съобразяване с решението на Съда, и
– накрая, в съответствие с член 69 от Процедурния правилник на Съда, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени както в производството пред Общия съд, така и в производството пред Съда.
5 Комисията моли Съда:
– да отхвърли жалбата, и
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени в производството пред Общия съд.
По жалбата
6 Жалбата почива на четири правни основания.
По първото правно основание, изведено от грешка при прилагането на правото във връзка с установяването на участието на жалбоподателя в нарушението след срещата на 11 и 12 май 2004 г. и до 28 април 2005 г.
7 В точка 370 от обжалваното съдебно решение Общият съд цитира съображение 602 от спорното решение, което гласи:
„[Жалбоподателят] заявява, че не е участвал в никакви технически срещи след тази от 11 и 12 май 2004 г., и добавя, че представителят му е отменил пътуването си за срещата от 3 и 4 ноември 2004 г., според вътрешно съобщение, вследствие на съветите на своя ръководител. Комисията отбелязва, че не е налице никакво доказателство за евентуално оттегляне от картела. В случаите на сложни нарушения фактът, че едно предприятие не присъства на дадена среща или не е съгласно с това, което се обсъжда на срещата, не означава, че предприятието е преустановило участието си в продължавано нарушение. За да сложи край на нарушението, предприятието трябва ясно да се разграничи от картела. […] [Жалбоподателят] не е представил конкретно доказателство, че е приел, напълно самостоятелно, едностранна стратегия на пазара и че ясно и открито се е разграничил от дейностите на картела. Обратно, според доказателствата, с които Комисията разполага, [жалбоподателят] е получил официални покани за следващите три технически срещи (тоест последните три технически срещи, организирани преди провеждането на инспекциите). Комисията отбелязва, че представителят на [жалбоподателя] е потвърдил, че ще участва в срещата от 3 и 4 ноември 2004 г., макар да се оказва, че е отменил пътуването си впоследствие. Също така по отношение на срещата от 23 и 24 февруари 2005 г. [Sasol Wax International AG, Sasol Holding in Germany GmbH и Sasol Limited, организатор на тази среща, „наричано по-нататък „Sasol“] вече е резервирало стая за представителя на [жалбоподателя] в хотела, в който е [била] проведена срещата — резервация, която впоследствие е била отменена. От това Комисията прави извода, че за Sasol и останалите участници е било ясно, че [жалбоподателят] е участвал в картела докрай. Комисията отбелязва също, че провежданите по време на срещите обсъждания не са се различавали съществено от тези, водени в хода на предишните срещи, но че участниците са продължили да обсъждат ценовите повишенията, без да споменават за какъвто и да е опит на [жалбоподателя] да напусне картела (вж. съображения 175, 176 и 177), и че не е било необичайно някои предприятия да не участват в определени срещи през времетраенето на картела. Тези два елемента доказват, че [жалбоподателят] не е бил възприеман като напуснал картела след срещата през май 2004 г. Вътрешното съобщение на представителя на [жалбоподателя] относно мотивите му да не участва в една среща при всички случаи не може да се счита за публично разграничаване. Като се има предвид, че никаква друга информация не загатва, че [то] се е разграничило от картела, Комисията приема, че участието на [жалбоподателя] в него не е приключило преди инспекциите“. [неофициален превод]
8 В точки 372—379 от обжалваното съдебно решение Общият съд потвърждава позицията на Комисията относно критерия за публично разграничаване и възприемането на същото от останалите участници в картела и установява, че жалбоподателят не се е бил разграничил публично от картела съгласно възприятието на останалите участници.
9 Освен това в точки 377—379 от обжалваното съдебно решение Общият съд изследва вътрешното електронно съобщение от 3 ноември 2004 г., изпратено от представителя на жалбоподателя в техническите срещи до друг служител на жалбоподателя, което гласи следното: „Предвид целта на срещата в Австрия приемам препоръката на Thibault. Отменям пътуването си до Виена (заминаване, първоначално предвидено за този следобед)“, и стига до заключението, че вътрешно електронно писмо, което не е изпратено на останалите участници, не може да представлява публично разграничаване. Освен това, в точка 380 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че самият факт, че жалбоподателят не е участвал в последните технически срещи, изобщо не доказва, че той не е използвал информацията за прилаганите от конкурентите му цени, която е получавал по време на десетките предходни технически срещи, в които е участвал, и че не се е възползвал от споразуменията за разпределяне на пазарите и клиентите, постигнати по време на предходните технически срещи. В същата точка Общият съд стига до заключението, че жалбоподателят не е представил никакво доказателство, че е преустановил прилагането на картела на 12 май 2004 г.
Доводи на страните
10 Жалбоподателят изтъква, че след техническата среща на 11 и 12 май 2004 г. не е участвал в нито една от трите срещи, организирани след тази дата до инспекциите, проведени от Комисията на 28 и 29 април 2005 г., като това представлява непрекъснато отсъствие от една година — период, който многократно надвишава обичайните интервали от три месеца за провеждането на тайни срещи. Освен това за този период не било доказано или твърдяно каквото и да било неправомерно съгласуване между жалбоподателя и останалите участници в картела. При това посоченото в точка 9 от настоящото решение вътрешно електронно съобщение доказвало, че отсъствието на негов представител на срещите след тази от май 2004 г. не било случайно, но било следствие от инструкции на ръководството във връзка с предмета на тези срещи.
11 Съгласно постоянната съдебна практика обаче изискването за публично разграничаване се основавало на съществената предпоставка, че предприятие, което е участвало в среща с антиконкурентна цел, се смята, че подкрепя нейния предмет, освен ако се разграничи открито от него (решение Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 81 и 82, както и цитираната съдебна практика). Също така от практиката на Общия съд относно предоставянето на доказателството за продължителността на участието на предприятие в картел е видно, че Комисията трябва да докаже не само съществуването на картела, но и неговата продължителност и че при липсата на преки доказателства за продължителността на дадено нарушение тя следва да посочи поне доказателства за факти, които са достатъчно близки по време, така че да има основание да се приеме, че това нарушение е продължило без прекъсване между две конкретни дати.
12 От това жалбоподателят прави извод, че при липсата на каквито и да било доказателства за контакти или за прояви на тайно споразумяване между предприятието и другите участници в картела, считано от определена дата и за определен период, Комисията не може да обоснове констатацията за непрекъснатостта на участието на това предприятие в картела с твърдението за липса на разграничаване. Като е потвърдил този подход на Комисията, Общият съд обърнал тежестта на доказване по отношение на продължителността на участието в нарушение, която тежи върху Комисията, и поради това е допуснал грешка в прилагането на правото.
13 Като подчертава, че това основание е изведено не от продължителността на прекъсването на участието в картел, а от продължаването на участието до края на картела, с това основание Комисията изтъква, че жалбоподателят само потвърждава доводите, изтъкнати пред Общия съд по повод преценката на фактическите обстоятелства, поради което като главно искане тя иска посоченото основание да бъде счетено за недопустимо.
14 При условията на евентуалност Комисията подчертава, че продължителността на участието в дадено нарушение е фактически въпрос и подлежи на доказване във всеки конкретен случай в зависимост от обстоятелствата по делото. В случая доказателството за непрекъснатостта на участието на жалбоподателя в нарушението се изразява в два неделимо свързани елемента, а именно, от една страна, факта, че той е продължил да бъде канен на техническите срещи, което предполагало, че канещият продължава да го възприема като част от картела, и от друга страна, обстоятелство, че жалбоподателят не се е разграничил от картела. Ето защо както Комисията, така и Общият съд не се основавали единствено на липсата на публично разграничаване от страна на жалбоподателят.
15 Накратко, Комисията поддържа, че практиката на Съда и на Общия съд потвърждава, че липсата на публично разграничаване е много важна, когато са налице други улики за продължаване на участието в картела, и че във всички случаи е от съществено значение какво е възприятието на другите участници в картела. В съображение 602 от спорното решение Комисията, която далеч не се основала само на липсата на публично разграничаване от страна на жалбоподателя, посочила улики, които е трябвало да бъдат разгледани в тяхната съвкупност. Общият съд преценил самостоятелността на тежестта, която следва да бъде отдадена на тези елементи.
Съображения на Съда
16 Безспорно е установено, че жалбоподателят не е участват в последните три тайни срещи на картела, организирани в периода между 12 май 2004 г. и 29 април 2005 г.
17 След като в точка 370 от обжалваното съдебно решение цитира изцяло текста на съображение 602 от спорното решение, в точки 372—374 от посоченото решение Общият съд потвърждава правилността на позицията на Комисията, изразена в това съображение, че жалбоподателят е продължил да участва в нарушението след май 2004 г.
18 Общият съд приема, че до извода за окончателното преустановяване на принадлежността на предприятие към картел може да се стигне само ако това предприятие се е разграничило публично от съдържанието на картела, и добавя, че определящ критерий за преценката в това отношение е възприемането на останалите участници в картела за намерението на посоченото предприятие.
19 Следователно, както постановява Общият съд, дори когато не се спори, че дадено предприятие е престанало да участва в тайни срещи на картела, то е длъжно да се разграничи публично от него, за да може да се приеме, че е преустановило участието си в този картел, като доказателството за това разграничаване следва да се прецени в зависимост от възприятието на останалите участници в картела.
20 Следва да се отбележи, че съгласно практиката на Съда публичното разграничаване е необходимо, за да може предприятие, което е участвало в тайни срещи, да докаже, че участието му не е имало каквато и да било антиконкурентна цел. За целта въпросното предприятие трябва да докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните (решение Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 81 и 82, както и цитираната съдебна практика).
21 Съдът също така е приел, че участието на предприятие в среща с антиконкурентна цел създава презумпция за неправомерност на това участие, като презумпцията трябва да бъде оборена от това предприятие, като се представят доказателства за публично разграничаване, което трябва да бъде възприето като такова от останалите участници в картела (вж. в този смисъл решение Comap/Комисия, C‑290/11 P, EU:C:2012:271, т. 74—76 и цитираната съдебна практика).
22 Следователно практиката на Съда поставя изискване за публично разграничаване само в контекста на участие на предприятието в срещи с антиконкурентна цел като необходимо доказателствено средство за оборване на презумпцията, припомнена в предходната точка, без обаче да налага при всички положения такова разграничаване, с което се прекратява участието в нарушение.
23 Всъщност, що се отнася до участието не просто в отделни срещи с антиконкурентна цел, а в нарушение, продължаващо няколко години, съгласно практиката на Съда липсата на публично разграничаване е само един от елементите, които трябва да се вземат предвид наред с други, за да се установи дали дадено предприятие действително е продължило да участва в нарушение, или, напротив, е преустановило участието (вж. в този смисъл решение Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 75).
24 Ето защо Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като в точки 372 и 374 от обжалваното съдебно решение е приел, че публичното разграничаване е единственото средство, с което разполага предприятие, замесено в участие в картел, за да докаже преустановяването на участието си в картела, дори когато въпросното дружество не е участвало в тайни срещи.
25 Въпреки това допусната от Общият съд грешка при прилагането на правото не може да доведе до отмяна на изводите в обжалваното съдебно решение относно участието на жалбоподателя в нарушението в периода между 12 май 2004 г. и 29 април 2005 г.
26 Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (вж. решения Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 57 и Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 70).
27 Що се отнася по-специално до нарушение, продължаващо няколко години, Съдът е приел, че фактът, че не е представено пряко доказателство за участието на дружеството в това нарушение за определен период от време, не е пречка да се приеме, че участието е налице и по отношение на този период, когато тази констатация се основава на обективни и съвпадащи улики (вж. в този смисъл решения Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, EU:C:2006:592, т. 97 и 98 и Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 72).
28 Всъщност, макар публичното разграничаване да не е единственото средство, с което разполага предприятие, замесено в участие в картел, за да докаже преустановяването на участието си в картела, остава фактът, че подобно публично разграничаване е важно обстоятелство, чрез което може да се установи прекратяването на поведение с антиконкурентна цел. Липсата на публично разграничаване представяла фактическо положение, на което Комисията може да се позовава, за да докаже продължаването на поведение с антиконкурентна цел от дадено дружество. Въпреки това, когато през значителен период от време се организират няколко тайни срещи без участието на представители на съответното дружество, Комисията трябва да основе преценката си и на други доказателства.
29 В случая в точки 377—379 Общият съд правилно констатира, че вътрешното електронно съобщение от 3 ноември 2004 г., изпратено от представителя на жалбоподателя до друг негов служител, не може да бъде доказателство за публично разграничаване.
30 Следва обаче да се установи, че отхвърлянето на това основание от жалбата на първа инстанция не може да бъде обосновано само с липса на публично разграничаване от страна на жалбоподателя. Действително от съображение 602 от спорното решение, цитирано в точка 370 от обжалваното съдебно решение, следва, че са били налице други фактически елементи, на които се позовава Комисията и които не са били оспорени от жалбоподателя, като първоначалното потвърждаване на участието на представителя на жалбоподателя в срещите на 3 и 4 ноември 2004 г. и първоначалната резервация на името на посочения представител от организатора на тайните срещи в хотелска стая на 23 и 24 февруари 2005 г.
31 Следователно тези фактически елементи във връзка с липсата на публично разграничаване от страна на жалбоподателя и възприемането на организатора на тайните срещи представляват съвпадащи улики, от които може да бъде направен извод за продължаване на участието на жалбоподателя в картела.
32 Следователно, тъй като първото основание за обжалване е ирелевантно, то следва да се остави без уважение.
По третото основание, изведено от грешка при прилагането на правото относно оспорването на непрекъсването на участието на жалбоподателя в нарушението в периода между 26 май 2000 г. и 26 юни 2001 г.
33 В съображение 159 от спорното решение Комисията посочва, че съгласно изявленията на Shell, на срещата на 25 и 26 май 2000 г. Total France е обвинено от останалите участници в срещата, че продава на прекомерно ниски цени.
34 Съображение 603 от спорното решение е формулирано, както следва:
„Total France […] твърди, че е прекъснало участието си между 2000 г. и 2001 г. и че фактът, че представителят му е напуснал срещата [на 25 и 26 май 2000 г.] ядосан, е знак за разграничаване. […]. Комисията отбелязва […], че няма никаква информация, която да загатва, че Total публично се е разграничило от картела. Фактът, че [X, представител на Total France] е напуснал срещата, сам по себе си не представлява публично разграничаване, тъй като самото Total не поддържа, че [X] е обявил намерението си да сложи край на участието на Total в картела. Гневът на [X] по-скоро би могъл да докаже, че той не е бил удовлетворен от сключените споразумения. Повторното появяване на Total след по-малко от година потвърждава, че намерението му не е било да сложи край на участието си. Следователно Комисията не счита кратковременното отсъствие на Total за прекъсване на участието му в картела“. [неофициален превод]
35 В точки 401 и 402 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество приема, че не е доказано, че на срещите на 25 и 26 май 2000 г. представителят на жалбоподателя се е разграничил от нарушението според разбирането на останалите участници в тази среща.
Доводи на страните
36 Жалбоподателят изтъква, че както следва от направеното пред Комисията изявление от участвало в картела предприятие, представителят му е напуснал внезапно и в състояние на раздразнение срещата на 25 и 26 май 2000 г. и повече не е участвал в нито една от следващите три срещи преди участието на новия му представител в срещите на 26 и 27 юни 2001 г. Изводът, до който достига Общият съд, а именно че жалбоподателят не е представил доказателство за публично разграничаване, нарушавал принципа за презумпцията за невиновност. В това отношение Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, още повече че подходът му по отношение на жалбоподателя бил обратен на подхода, възприет спрямо друго участвало в този картел предприятие.
37 Като главно искане Комисията твърди, че това основание е недопустимо. Всъщност то представлявало фактическо основание, тъй като се отнасяло както до преценката на продължителността на участието в картел, така и до понятието за публично разграничаване, като и двете обстоятелства представляват фактически положения. Жалбоподателят просто оспорвал възприетото от Общия съд тълкуване на фактите.
38 При условията на евентуалност Комисията твърди, че това основание следва да се отхвърли по същество, тъй като изводът ѝ за непрекъснатост на участието в спорния картел през периода между 26 май 2000 г. и 26 юни 2001 г. не почива единствено на липсата на публично разграничаване, както следва от съображение 603 от спорното решение. Общият съд потвърдил този анализ, като се основал не само на липсата на разграничаване, но и на преценка на обстоятелствата, при които представителят на жалбоподателя е напуснал събранието на 25 и 26 май 2000 г. Комисията заключава, че продължителността на участието на дадено предприятие в картел е фактически въпрос и че в случая липсата на доказателства за контакти с антиконкурентна цел или за участие в такива контакти за период от една година самó по себе си не е достатъчно, за да се установи прекъсването на участието в този картел.
Съображения на Съда
39 Следва да се установи, че това основание за обжалване почива на два довода, изведени, от една страна, от твърдението, че поведението на представителя на жалбоподателя на срещата на 25 и 26 май 2000 г. свидетелства за намерението му публично да се разграничи от спорния картел, и от друга страна, от твърдението, че жалбоподателят не е участвал в нито една от трите тайни срещи, организирани в периода между 26 май 2000 г. и 26 юни 2001 г.
40 Що се отнася до въпроса дали поведението на представителя на жалбоподателя на срещата на 25 и 26 май 2000 г. може да бъде доказателство за публично разграничаване, е важно да се отбележи, че това поведение е било подложено на изследване от Комисията в съображение 603 от спорното решение и това изследване е било предмет на съдебен контрол от страна на Общия съд. В това отношение, както следва от точки 398 и 401 от обжалваното съдебно решение, след като подлага на преценка обстоятелствата, при които протича тази среща, и взема предвид разбирането на останалите участници в посочената среща за нагласата на представителя на жалбоподателя, в точка 402 от посоченото решение Общият съд достига до заключението, че тази нагласа не доказва публично разграничаване от картела с антиконкурентна цел. Съгласно съдебната практика обаче тази фактическа преценка не подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване.
41 Що се отнася до въпроса дали неучастието на жалбоподателят в трите тайни срещи, проведени в периода между 26 май 2000 г. и 26 юни 2001 г., представлява доказателство за прекъсването на участието му в картела, следва да се установи, че Общият съд е допуснал в точка 402 от своето решение, като се позовава на изводите, направени в точка 372 от него, същата грешка при прилагането на правото като установената в точка 24 от настоящото решение при разглеждането на първото основание за обжалване, като е приел, че жалбоподателят трябва да докаже, че се е разграничил от картела съгласно разбирането на останалите участници, независимо от факта че не е участвал в тези срещи.
42 Въпреки това съгласно вече посочената в точка 27 от настоящото решение практика на Съда фактът, че не е представено пряко доказателство за участието на дадено дружество в картел за определен период от време, не е пречка да се приеме по отношение на продължаващо няколко години нарушение, че участието в този картел е налице и по отношение на този период, когато тази констатация се основава на обективни и съвпадащи улики.
43 В случая липсата на публично разграничаване на жалбоподателя не е единственият елемент, въз основа на който поведението на жалбоподателя следва да се приеме да неправомерно и по отношение на въпросния период.
44 Действително от точки 398 и 401 от обжалваното съдебно решение следва, че фактът, че представителят на жалбоподателя е напуснал внезапно срещата на 25 и 26 май 2000 г., се обяснява с лични причини и не може да се приеме за проява на намерението на самото Total France да се разграничи от картела, като това отговаря и на разбирането на останалите участници в срещата за посоченото събитие. Освен това след замяната на посочения представител с друг служител Total France е възобновило участието си в тайните срещи, а това обстоятелство може да потвърди предположението, че поведението на посочения представител се дължи на наличието на личен конфликт.
45 Вследствие на това, наред с липсата на публично разграничаване, съществуват обективни и съвпадащи улики, които позволяват да не се направи извод за прекъсване на участието на жалбоподателя в картела през въпросния период.
46 Следователно, тъй като третото основание за обжалване е ирелевантно, то следва да се остави без уважение.
По второто правно основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, изопачаване на доказателствата и липса на мотиви
47 В точка 386 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че Комисията е счела, че участието на Repsol е приключило на 4 август 2004 г., тъй като за тази среща, която е трябвало да се проведе същия ден, то вече не е получило от Sasol, организатор на срещите, никаква официална покана, съдържаща дневния ред, което показва, че Sasol е имало съмнения, че Repsol е продължавало да участва в картела.
48 В точка 387 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че преустановяването на изпращането на съдържащи дневния ред официални покани за срещите на Repsol показва, че Sasol е променило разбирането си и че вече не е било сигурно дали Repsol участва в картела след 4 август 2004 г., и че този елемент е достатъчен, за да се приеме, че Repsol се е разграничило от картела според разбирането, което са имали останалите участници в него. Обратно, в точки 388—390 от посоченото решение Общият съд е приел, че не е бил такъв случаят с жалбоподателя, който е продължил да получава официалните покани за срещите, съдържащи дневния ред, и заключава, че Комисията е третирала различно различни положения, поради което не е нарушила принципа на равно третиране.
Доводи на страните
49 Жалбоподателят посочва, че този анализ на Общия съд се основава, на първо място, на фактическа грешка. Действително от преписката, представена от Комисията пред Общия съд, следвало, че по отношение на срещите на 3 и 4 август 2004 г. Repsol, както и жалбоподателят, освен покана без дневен ред е получил и т.нар. „официална покана“, включваща дневния ред. На Repsol също така била изпратена покана за срещите на 3 и 4 ноември 2004 г. Следователно направеният от Общия съд извод се основавал на изопачаване на доказателствата. На второ място, Общият съд поставил изискване към жалбоподателя да докаже публично разграничаване, но не и към Repsol, чието оттегляне от картела било прието и без разграничаване. В обжалваното съдебно решение обаче не се посочвали елементи, които да обосноват подобно различно третиране, а това представлявало нарушение на принципа на равно третиране.
50 Като главно искане Комисията поддържа, че това основание за обжалване е ирелевантно, тъй като, дори да се предположи, че Общият съд е допуснал грешка в преценката по отношение на Repsol, подобна грешка не засягала жалбоподателя и следователно не можела да доведе до намаляване на продължителността на нарушението, установена по отношение на него, а този въпрос попадал изцяло в обхвата на първото основание.
51 При условията на евентуалност Комисията признава, че по отношение на срещите на 3 и 4 август 2004 г. е счела, че Repsol все още е член на картела към датата, на която се е състояла посочената среща, и че отсъствието на представителя на дружеството на тази среща не е улика за оттегляне от картела. Що се отнася до срещата на 3 и 4 ноември 2004 г., Комисията признава също така, че Repsol е получило същата покана като жалбоподателя, съдържаща дневен ред, без обаче да се счита все още за член на картела. Въпреки това, дори да се предположи, че тази констатация е резултат от изопачаване на доказателствата, това изопачаване било без последствия, тъй като в същата тази обща покана се посочва, че е резервирана стая за представителя на жалбоподателя, за разлика от представителя на Repsol, разлика, която Комисията е счела за значителна.
Съображения на Съда
52 Следва да се установи, че в точки 386 и 387 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил фактите относно продължителността на участието на Repsol в картела. Всъщност, както следва от преписката и се признава от Комисията, последната приема, че по отношение на срещите от 3 и 4 август 2004 г. Repsol все още е член на картела, като отсъствието на представителя му не може да бъде улика за оттегляне, и че по отношение на срещата на 3 и 4 ноември 2004 г. Repsol е получил същия вид покана като жалбоподателя. Следователно изложеното в посочените по-горе точки от обжалваното съдебно решение е опорочено от изопачаване на фактическите елементи.
53 Освен това е важно да се отбележи също, че в точка 387 от обжалваното съдебно решение Общият съд се основава единствено на съмнението на организатора на тайните срещи относно намерението за участие на Repsol в тези срещи след 4 август 2004 г. и прави извод, че този елемент е достатъчен, за да се приеме, че Repsol се е разграничило от картела според разбирането на останалите участници. Поради това Общият съд не е поставил същите изисквания за доказване на публично разграничаване към Repsol, каквито е поставил на жалбоподателя, а това свидетелства за непоследователно прилагане на това изискване и представлява неравно третиране.
54 Въпреки това, при всички положения, макар при разглеждането на третото основание за обжалване да е установено, че подходът на Общия съд относно изискването за публично разграничаване съдържа грешка при прилагането на правото, жалбоподателят не може да разчита на тези допуснати грешки.
55 Действително принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на законността (вж. в този смисъл решение The Rank Group, C‑259/10 и C‑260/10, EU:C:2011:719, т. 62 и цитираната съдебна практика). Ето защо, като се има предвид, че при разглеждането на първото основание за обжалване констатацията за продължителността на участието на жалбоподателя в картела е счетена за законосъобразна, евентуално неоснователното благоприятно третиране на Repsol не може да доведе до намаляване на тази продължителност.
56 Вследствие на това второто основание за обжалване следва да се отхвърли.
По четвъртото основание, изведено от нарушение на принципите на ефективна правна защита и индивидуализация на наказанията, както и изискването за мотивиране
57 Съображение 696 от спорното решение е формулирано, както следва:
„Известен брой предприятия твърдят, че не са привеждали в действие договорките, и подчертават ограничения брой писма за ценообразуването, които са изпратили или получили. Някои предприятия твърдят, че поведението им на пазара не е било повлияно от тези договорки. На първо място, Комисията не счита, че сами по себе си тези твърдения представляват достатъчно доказателство за липсата на привеждане в действие по смисъла на Насоките от 2006 г. […]. На второ място, Комисията отбелязва, че изпращането или получаването на писма за ценообразуването не е представлявало единственият инструмент за привеждане в действие, което се е реализирало главно посредством (опити за) редовни увеличения на цените, съобщавани на пазара, понякога документирани с доказателствата от техническите срещи“. [неофициален превод]
58 В отговор на петото правно основание от жалбата на първа инстанция, изведено от нарушение на задължението за мотивиране и нарушение на Насоките от 2006 г., що се отнася до липсата на привеждане в действие на твърдените незаконосъобразни практики, липса, която представлява смекчаващо обстоятелство по силата на точка 29 от тези насоки, в точки 406 и 407 от обжалваното съдебно решение Общият съд, след като възпроизвежда изцяло текста на съображение 696 от спорното решение, препраща към изложеното във връзка с разглеждането на второто основание от жалбата и достига до извода, че твърденията на Комисията относно привеждането в действие на картела от жалбоподателя са подкрепени от достатъчно доказателствени елементи.
Доводи на страните
59 Жалбоподателят поддържа, че Общият съд не се е произнесъл по основанието, изведено от неотчитане на икономическите доказателства за това, че е действал в съответствие с правилата на конкуренцията и не е разгледал относимостта и съдържанието на тези доказателства. Всъщност жалбоподателят предоставил на Комисията, а след това и на Общия съд задълбочен икономически анализ за целия период на нарушението, който доказвал, че той никога не е прилагал споразуменията, сключени на техническите срещи. Този анализ бил подминат с мълчание не само в спорното решение, но и в обжалваното съдебно решение, доколкото точки 406 и 407 от последното не съдържали никакъв отговор на доводите на жалбоподателя. В този контекст последният отбелязва, че разсъжденията на Общия съд при разглеждането на второто основание на жалбата, към което препраща точка 407 от посоченото решение се отнасят до прилагането на картела на общо равнище, а не до индивидуалното поведение на всяко едно от участващите предприятия.
60 Като главно искане Комисията твърди, че това основание за обжалване е недопустимо, тъй като жалбоподателят не сочи ясно какви са пороците на обжалваното решение и не излага правни доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това искане. Освен това посоченото основание на жалбоподателя в действителност било насочено към пълно преразглеждане от Съда на петото основание от жалбата на първа инстанция.
61 При условията на евентуалност Комисията изтъква, че Общият съд е посветил точки 405—408 от обжалваното съдебно решение на разглеждането на това пето основание, и отбелязва, че тези точки препращат към анализа на Общия съд в рамките на разглеждането на второто основание от жалбата на първа инстанция. В точки 243—259 от посоченото решение, които са част от разглеждането на посоченото второ основание, Общият съд потвърдил съображението на Комисията, че жалбоподателят не е доказал твърдението, че е възприел конкурентно поведение на пазара. Впрочем в точки 163—190 от обжалваното съдебно решение, които също са част от разглеждането на посоченото второ основание, Общият съд, като се основава на конкретни доказателства, отхвърлил довода на жалбоподателя, че не е приложил картела относно цените.
Съображения на Съда
62 С четвъртото си основание за обжалване жалбоподателят поддържа, че Общият съд не се е произнесъл по петото основание от жалбата на първа инстанция, изведено от неотчитане на доказателства за твърдяното му поведение в съответствие с правилата на конкуренцията, и по-специално на задълбочения икономически анализ за целия период на нарушението.
63 Следва да се отбележи, че тези доводи се основават на явно неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение, и по-специално на съображенията на Общия съд, изложени в точка 406 и сл. от посоченото решение. Действително, след като в точка 406 от обжалваното съдебно решение възпроизвежда изцяло текста на съображение 696 от спорното решение, в което Комисията в общ смисъл се позовава на обстоятелството, че „известен брой предприятия“ твърдят, че не са привеждали в действие договорките в рамките на спорния картел, в точка 407 от посоченото решение Общият съд препраща към разсъжденията, посветени на разглеждането на втората и четвъртата част от второто правно основание на жалбата на първа инстанция.
64 С втората част от това основание жалбоподателят твърди, че липсват доказателства за привеждането в действие на споразуменията за определяне на цените.
65 Налага се констатацията, че в точки 166—185 от обжалваното съдебно решение, посветени на разглеждането на това твърдение на жалбоподателя, Общият съд е разгледал доказателствените средства, предложени от Комисията и във връзка с индивидуалното участие на жалбоподателя в привеждането в действие на посочените споразумения, като писма за ценообразуването, разменени между участниците в картела, съобщаващи повишаване на цените вследствие на сключените споразумения на предходната тайна среща, увеличавания на крайните цени, както и изявленията в това отношение на участниците в картела, и като се позовава и на телефонните съобщения между представителите на участващите в картела предприятия за осигуряване на безпрепятственото привеждане в действие на договорките.
66 След като в точка 189 от обжалваното съдебно решение посочва, че Комисията разполага със сведения за повече от 50 срещи с антиконкурентна цел между 1992 г. и 2005 г. и че е представила 343 писма за ценообразуването на жалбоподателя, предназначени да информират клиентите му за предстоящи увеличения на цените, в точка 190 от посоченото решение Общият съд приема, че Комисията правилно е установила привеждането в действие на нарушението от страна на жалбоподателя.
67 С четвъртата част на второто правно основание на жалбата на първа инстанция, жалбоподателят твърди, че е възприел пазарно поведение в съответствие с правилата на конкуренцията.
68 Следва също да се установи обаче, че в точки 233—259 от обжалваното съдебно решение Общият съд обстоятелствено е разгледал доводите на жалбоподателя, включително споменаването на икономически анализ за ценовата му политика. Освен конкретното разглеждане на тези доводи, Общият съд специално е приел за установен факта, че жалбоподателят е участвал в повечето от над 50 срещи с антиконкурентна цел, проведени между 1992 г. и 2005 г., че е признал, че редовно е повишавал цените си, което само по себе си е указание за привеждане в действие на договорките от тези срещи, и че в тази връзка е изпратил 343 уведомителни писма до своите клиенти. По този начин той достига до констатацията, че обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят, не позволяват да се заключи, че за тринадесетгодишния период, в който е участвал в неправомерните споразумения, действително се е отклонил от привеждането им в действие, възприемайки конкурентно поведение на пазара.
69 Следователно оплакването на жалбоподателя, че Общият съд не отчел личното му положение, а е разгледал положението му заедно с това на останалите участници в рамките на прилагането на картела на общо равнище, е неоснователно.
70 С оглед на тези съображения четвъртото основание за обжалване също следва да се отхвърли.
71 Тъй като нито едно от изложените от жалбоподателя основания не е уважено, жалбата следва да се отхвърли.
По съдебните разноски
72 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото и Комисията е направила искане за осъждане на това дружество, последното трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Total Marketing Services SA да заплати съдебните разноски.
Подписи