Жалба, подадена на 14 ноември 2013 г. — Léon Van Parys/Комисия

(Дело T-603/13)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Firma Léon Van Parys NV (Антверпен, Белгия) (представители: Р. Vlaemminck, B. Van Vooren и R. Verbeke, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени писмото на Комисията, с което тя е поискала допълнителни сведения от Belgische Administratie der Douane en Accijnzen (белгийската акцизна и митническа администрация) на основание на член 907 от Регламент (ЕИО) №  2454/93, както и писмото на Европейската комисия от 16 септември 2013 г., с което тя уведомява Firma Léon Van Parys за това искане и спира срока по член 907 от Регламент (ЕИО) № 2454/93;

да установи, че след постановяване на Решението на Общия съд по дело T-324/10 (преписка REM/REC 07/07) действието, което проявява член 909 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, е изцяло в полза на жалбоподателя;

осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага две основания в подкрепа на жалбата.

С първото основание се твърди, че Комисията е нарушила членове 907 и 909 от Регламент (ЕИО) № 2454/93¹ , както и член 266, параграф 1 ДФЕС. Жалбоподателят изтъква, че е изтекъл деветмесечният срок съгласно първите посочени разпоредби за постановяване на решението, поради което Комисията повече няма правомощия да се произнесе по молбата за опрощаване. В резултат на това Комисията вече не била компетентна да предприема мерки, превишаващи поправката на грешките в нейното решение, частично отменено с Решение на Общия съд от 19 март 2013 г. по дело Firma Léon Van Parys/Комисия.Второто основание се отнася до нарушение на член 907 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 и на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на член 41 от последната — относно правото на добра администрация. Жалбоподателят твърди, че Комисията незаконосъобразно се e възползвала от възможността да поиска сведения, като по този начин е спряла срока за допълнителни девет месеца, за да избегне или поне да отклони бъдещото прилагане на член 909 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Освен това, би бил нарушен принципът за добра администрация, ако по отношение на въпрос, срокът за чието решаване е по принцип девет месеца, Комисията можела да реши, че има право през 2013 г. да започне щателна проверка по подадена в края на 2007 г. молба за освобождаване, при положение че вносът в съответния случай е извършен през 1999 г.