Съединени дела T-57/04 и T-71/04
Budějovický Budvar, národní podnik и Anheuser-Busch, Inc.
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки и дизайни) (СХВП)
„Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността, включваща изразите „AB“, „genuine“, „budweiser“, „king of beers“ — По-ранна международна словна марка „BUDWEISER“ — Наименования за произход, регистрирани по Лисабонската спогодба — Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент (ЕО) № 40/94 — Частично уважаване и частично отхвърляне на възражението“
Резюме на решението
1. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия
(член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 на Съвета)
2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия
(член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 на Съвета)
1. Член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността позволява да се направи възражение срещу заявка за марка на Общността на основата на знак, различен от по-рано регистрирана марка.
Съгласно член 8, параграф 4 от споменатия регламент този знак трябва да е използван в процеса на търговия и да има по-голямо значение от местното. Според правото на държавата-членка, приложимо към този знак, произтичащите от него права трябва да са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на Общността или на приоритетната дата, претендирана за подаване на заявката за регистриране на марка на Общността. Отново според правото на държавата-членка, приложимо към този знак, последният трябва да предоставя на притежателя си правото да забрани използването на по-късно регистрирана марка.
С оглед на факта, че член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 се намира в частта, посветена на относителните основания за отказ, и предвид член 74 от същия регламент, тежестта за доказване, че разглежданият знак предоставя правото да се забрани използването на по-късно регистрирана марка се носи от възразяващия пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни).
В този контекст следва да се отчита по-конкретно изтъкнатата национална уредба и съдебните решения, постановени във въпросната държава-членка. На това основание възразяващият трябва да докаже, че разглежданият знак попада в приложното поле на посоченото право на държавата-членка и че той би позволил да се забрани използването на по-късно регистрирана марка. По-нататък, в контекста на споменатия член 8, параграф 4, доказателствата на възразяващия трябва да се разглеждат с оглед на марката на Общността, чиято регистрация е заявена.
(вж. точки 85—86 и 88—89)
2. Не е доказано, че наименованията за произход на бира ČESKOBUDĚJOVICKÉ PIVO (BUDWEISER BIER), BUDĚJOVICKÉ PIVO - BUDVAR (BUDWEISER BIER - BUDVAR), BUDĚJOVICKÝ BUDVAR (BUDWEISER BUDVAR) и BUDĚJOVICKÉ PIVO (BUDWEISER BIER), регистрирани от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) на основание на Лисабонската спогодба и използвани в процеса на търговия с по-голямо значение от местното по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, предоставят на притежателя си, на основание на приложимото френско законодателство, правото да забрани използването на фигуративната марка, включваща словните елементи „AB“, „genuine“, „budweiser“, „king of beers“, чиято регистрация като марка на Общността се иска за стоки, различни от бира, попадащи в класове 16, 21, 25 и 30 по смисъла на Ницската спогодба. Всъщност не е представено доказателство, което да позволи да се приеме, че разглежданите наименования за произход притежават известност във Франция или че при използването на разглежданото географско наименование, по-специално за стоките, визирани от заявената фигуративна марка, може да се злоупотреби или да се отслаби известността на разглежданите наименования за произход — ако се предположи, че тя е установена на френска територия — както изисква френското право като условие за закрилата на регистрирани по Лисабонската спогодба наименования за произход срещу използването на географско наименование за стоки или услуги, които не са подобни.
(вж. точки 211 и 218)