Дело T‑489/10
Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др.
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Грешка в преценката“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 16 септември 2013 г.
1. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Граници — Сигурност на Съюза и на държавите членки или осъществяване на международните им отношения — Задължение за едновременно съобщаване на заинтересованото лице на мотивите и на увреждащия го акт — Отстраняване на нередовност, изразяваща се в липса на мотиви, чрез тяхното излагане в хода на спорното производство — Недопустимост
(член 296, втора алинея ДФЕС, член 24, параграф 3 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета, член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета, член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 на Съвета и член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012 на Съвета)
2. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Ограничителни мерки, основани на алтернативни критерии — Решение, вписващо се в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере значението на наложената му мярка — Допустимост на мотиви, основани на предоставени от други органи или институции данни
(член 296, втора алинея ДФЕС, член 24, параграф 3 от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета, член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета, член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 на Съвета и член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012 на Съвета)
3. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки срещу Иран — Мерки, предприети в рамките на борбата срещу разпространението на ядрено оръжие — Обхват на контрола
4. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Поведение, съответстващо на подкрепа на такова разпространение — Липса — Риск от предоставяне в бъдеще на подкрепа за разпространението на ядрено оръжие — Недостатъчна обоснованост на мярка за замразяване на финансови средства
(член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413/ОВППС на Съвета, член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 на Съвета, член 16, параграф 2, буква a) от Регламент № 961/2010 на Съвета и член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 267/2012 на Съвета)
5. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи във или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение тази мярка да се приложи и по отношение на образувания, притежавани или контролирани от такова образувание
6. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Ограничаване от Съда — Ограничителни мерки срещу Иран — Частична отмяна в два различни момента на два акта, съдържащи идентични ограничителни мерки — Риск от сериозно засягане на правната сигурност — Запазване на действието на първия от тези актове до момента, в който отмяната на втория влезе в сила
(член 264, втора алинея ДФЕС и член 280 ДФЕС, член 60, втора алинея от Статута на Съда, Решение 2010/413/ОВППС на Съвета, Регламент № 267/2012 на Съвета)
7. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Частична отмяна на регламент и на решение относно ограничителни мерки срещу Иран — Влизане в сила на отмяната на регламент от датата на изтичане на срока за обжалване или на отхвърляне на жалбата — Прилагане на този срок към влизането в сила на отмяната на решението
(член 264, втора алинея ДФЕС и член 280 ДФЕС, член 60, втора алинея от Статута на Съда, Решение 2010/413/ОВППС на Съвета, Регламент № 267/2012 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 28, 29 и 31)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 30, 33, 35, 37 и 39)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точка 42)
4. Използваната от законодателя на Съюза формулировка в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140, в член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран, в член 16, параграф 2, буква a) от Регламент № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007 и в член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010 означава, че приемането на ограничителни мерки спрямо дадено лице или образувание поради предоставена от него подкрепа за разпространение на ядрено оръжие предполага, че същото действително е възприело съответстващо на този критерий поведение. Наличието обаче само на риск в бъдеще съответното лице или образувание да предостави подкрепа за разпространението на ядрено оръжие, не е достатъчно. Впрочем приемането и запазването в сила на ограничителни мерки не може правомерно да се обоснове с презумпция, която не е предвидена в приложимата правна уредба и не отговаря на целта ѝ. В това отношение, ако счита, че приложимата правна уредба не му позволява достатъчно ефикасно да участва в борбата срещу разпространението на ядрено оръжие, Съветът като законодателен орган може, при условие че се запази упражняваният от съда на Съюза контрол за законосъобразност, да я адаптира, за да разшири хипотезите, при които могат да се приемат ограничителни мерки.
Желанието за гарантиране във възможно най-голяма степен на постигането на превантивната цел на ограничителните мерки обаче не може да доведе до тълкуване на действащата правна уредба в противоречие с ясния ѝ текст. Следователно, дори и да изглежда обосновано да се приеме, че фактът, че дадено образувание е участвало в превоз на военно оборудване в нарушение на забраната, предвидена в резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, увеличава риска то да е участвало и в случаи на превоз на материали, свързани с разпространението на ядрено оръжие, при понастоящем действащата правна уредба този факт не обосновава приемането и запазването в сила на ограничителни мерки спрямо него.
(вж. точки 48, 57, 59, 62, 64—66)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 75)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 81 и 83)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точка 82)