Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
L. MEDINA
представено на 11 април 2024 година(1)
Дело C‑109/23 [Jemerak](i)
GM,
НА
срещу
PR
(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия)
„Преюдициално запитване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки — Действия на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна — Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета — Член 5н, параграфи 2 и 6 — Забрана за предоставяне на правни консултации на установени в Русия юридически лица — Освобождаване — Услуги, които са строго необходими за осигуряване на достъп до съдебни, административни или арбитражни производства в държава членка — Удостоверяване и изпълнение от нотариус на договор за покупко-продажба на недвижим имот — Преводач, който подпомага нотариуса — член 17, параграф 1 от Хартата“
I. Въведение
1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) № 833/2014(2) в редакцията му, изменена с Регламент (ЕС) 2022/1904(3), който се отнася до ограничителните мерки, приети от Съвета на Европейския съюз с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
2. Запитването е отправено в рамките на производство между GM и ON, бъдещите купувачи на жилищен имот, намиращ се в Берлин (Германия), от една страна, и PR, нотариус, който отказва да удостовери нотариално и да изпълни договора за покупко-продажба на този жилищен имот на основание, че продавачът е установено в Русия юридическо лице, от друга страна.
3. Настоящото дело изисква да се тълкува понятието „правни консултации“, използвано в член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, и по-специално да се установи дали нотариалното удостоверяване и изпълнението на договор за покупко-продажба от нотариус в контекста на прехвърляне на недвижим имот, собственост на юридическо лице, установено в Русия, е забранено съгласно тази разпоредба.
4. Ако това е така, възниква въпросът дали това удостоверяване и изпълнение могат да попаднат в обхвата на изключението по член 5н, параграф 6 от посочения регламент. По същество този член позволява предоставянето на правни консултации, които са строго необходими за осигуряване на достъп до съдебни, административни или арбитражни производства.
5. Подобни въпроси във връзка с горепосочените две разпоредби възникват и по отношение на съдействието, предоставяно от преводач на страните, които не владеят достатъчно езика, на който се провежда нотариалното производство за удостоверяване.
II. Правна уредба
6. Съображения 1, 2, 3, 19 и 22 от Регламент 2022/1904 гласят:
„(1) На 31 юли 2014 г. Съветът прие Регламент [№ 833/2014].
(2) С Регламент [№ 833/2014] се привеждат в действие някои мерки, предвидени в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета[…]
(3) В отговор на по-нататъшната агресия на Руската федерация срещу Украйна, организирането на незаконни фиктивни „референдуми“ в частите от Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка област, които понастоящем са незаконно окупирани от Руската федерация, незаконното анексиране на тези украински области от страна на Руската федерация, както и мобилизацията в Руската федерация и многократната заплаха от нейна страна за използване на оръжия за масово унищожение, на 6 октомври 2022 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2022/1909 за изменение на Решение 2014/512/ОВППС.
[…]
(19) […]С Решение (ОВППС) 2022/1909 се разширява съществуващата забрана за предоставяне на някои услуги на Руската федерация, като се забранява предоставянето на архитектурни и инженерни услуги, както и консултантски услуги в областта на информационните технологии и услуги по предоставяне на правни консултации […]. „Услугите по предоставяне на правни консултации“ обхващат предоставянето на правни консултации на клиенти по охранителни производства, включително търговски сделки, включващи прилагане или тълкуване на правото, участие с клиенти или от името на клиенти в търговски сделки, преговори и други отношения с трети страни, както и изготвяне, изпълнение и проверка на правни документи. „Услугите по предоставяне на правни консултации“ не включват представителството, предоставянето на консултации, изготвянето или проверката на документи в контекста на услугите по процесуално представителство, а именно по въпроси или производства пред административни агенции, съдилища или други надлежно учредени официални съдилища, както и в рамките на арбитражни производства или производства по медиация.
[…]
(22) Поради това Регламент [№ 833/2014] следва да бъде съответно изменен,.
7. Член 1, параграф 12 от Регламент 2022/1904 предвижда:
„Член 5н се заменя със следното:
Член 5н
[…]
2. Забранява се предоставянето, пряко или непряко, на […] правни консултации и консултантски услуги […] на:
[…]
б) установени в Русия юридически лица, образувания или органи.
[…]
6. Параграфи 1 и 2 не се прилагат за предоставянето на услуги, които са строго необходими за осигуряване на достъп до съдебни, административни или арбитражни производства в дадена държава членка или за признаване или изпълнение на съдебно решение или решение по арбитраж, постановено в държава членка, ако предоставянето на услуги е в съответствие с целите на настоящия регламент и Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета[…]
[…]“.
III. Фактите, производството и преюдициалните въпроси
8. GM и ON са германски граждани, които възнамеряват да закупят жилищен имот в Берлин. Този жилищен имот е вписан в имотния регистър на Шьонеберг към Amtsgericht Schöneberg (Районен съд Шьонеберг, Германия). Съгласно този регистър собственик на жилищния имот е Visit-Moscow Ltd, дружество с ограничена отговорност със седалище в Москва (Русия).
9. За целите на тази сделка GM, ON и Visit-Moscow Ltd отправят молба до PR, нотариус с район на действие в Берлин, за нотариално удостоверяване на съдържанието на договор за покупко-продажба със зададени от тях данни, а именно данни относно предмета на покупко-продажбата, продажната цена и останалите договорни клаузи. Те също така го молят и да изпълни договора след неговото нотариално удостоверяване. Изпълнението на този договор включва вписване на прехвърлянето на собствеността върху жилищния имот на името на купувачите, заличаване на съществуващите върху имота тежести, както и приемането от нотариуса на продажната цена за съхранение и изплащането ѝ.
10. PR уведомява страните, че временно отказва да удостовери нотариално договора за покупко-продажба и следователно да го изпълни. Според него той не може да изключи, че това удостоверяване няма да наруши забраната на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 относно прякото или непрякото предоставяне на правни консултации на установени в Русия юридически лица. PR отхвърля и последващата жалба, подадена от страните, и в съответствие с приложимите правила препраща тази жалба до Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия).
11. Landgericht Berlin (Областен съд Берлин), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело, счита, че производството, с което е сезиран, изисква отговор на въпроса дали удостоверяването на договор за покупко-продажба от нотариус, както и някои други допълнителни задачи по изпълнението на този договор, попадат в обхвата на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, тъй като продавачът е юридическо лице, установено в Русия. Ако това е така, запитващата юрисдикция счита, че тогава ще трябва да се провери дали тези задачи могат да бъдат освободени от тази забрана съгласно член 5н, параграф 6 от този регламент.
12. В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция посочва, на първо място, някои съображения срещу прилагането на забраната, предвидена в член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, по отношение на задачите, изпълнявани от нотариус съгласно германското право. По-конкретно тази юрисдикция обяснява, че нотариусите не предоставят услуги, а изпълняват официални функции. Те са независими публични служители, на които е възложено удостоверяването на правни действия и други функции в сферата на охранителните производства. При изпълнението на своите функции нотариусите не могат да представляват някоя от страните, а са независими и безпристрастни спрямо всички заинтересовани страни.
13. На второ място, запитващата юрисдикция уточнява, че дори ако нотариалната дейност се разглежда като правни консултации по смисъла на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, предвидената в него забрана не би се отнасяла до удостоверяването от нотариус на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Според този съд за целите на прехвърлянето на собствеността върху жилищен имот в Германия Bürgeriches Gesetzbuch (Германският граждански кодекс) изисква не само вписване на купувача в имотния регистър, но и съгласието на двете страни за прехвърляне на собствеността, което от своя страна трябва да бъде удостоверено по правило от нотариус. Ето защо, ако забраната, установена в член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, се прилага за удостоверяване от нотариус на договор за покупко-продажба на недвижим имот, установените в Русия юридически лица ще бъдат лишени от правна и фактическа възможност да се разпореждат с активите си, тъй като участието на нотариус в продажбата на недвижим имот не може да бъде избегнато.
14. На трето място, запитващата юрисдикция счита, че във всеки случай член 5н, параграф 6 от Регламент № 833/2014, който изключва от посочената забрана предоставянето на услуги, които са строго необходими за осигуряване на достъп до съдебни, административни или арбитражни производства в държава членка, е приложим към дейността, извършвана от нотариусите. В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно германското право вписването в имотния регистър е абсолютна предпоставка за учредяването и придобиването на права върху недвижим имот. Воденето на имотния регистър представлява съдебно производство, в което нотариусите имат важна функция, тъй като молбата за вписване в този регистър е валидна само ако правната сделка е доказана с официални или официално заверени документи. Това означава, че по принцип за извършване на вписване в имотния регистър е необходимо участието на нотариус.
15. Накрая запитващата юрисдикция все пак посочва, че Европейската комисия е публикувала насоки със заглавие „Frequently asked questions concerning sanctions adopted following Russia’s military aggression against Ukraine“ („Често задавани въпроси във връзка със санкциите срещу руската военна агресия в Украйна“)(4). В тези насоки Комисията приема, че забраната по член 5н, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 833/2014 обхваща и нотариалната дейност по отношение на установените в Русия юридически лица. Въпреки че изразеното от Комисията становище няма задължителен характер, то създава значителна степен на несигурност по отношение на правилното тълкуване на тази разпоредба. Тази несигурност се разпростира върху спомагателните дейности, които нотариусите обикновено извършват за изпълнението на договора за покупко-продажба след неговото удостоверяване, както и върху услугите, които трябва да бъдат предоставени от преводач, който съгласно закона трябва да оказва съдействие на страна, която не говори немски език, по време на удостоверяването на договора за покупко-продажба.
16. При тези обстоятелства Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) спира производството и поставя следните преюдициални въпроси на Съда:
„1. Нарушава ли германски нотариус забраната за пряко или непряко предоставяне на правни консултации на юридическо лице, установено в Русия, когато удостоверява нотариално договор за покупко-продажба на жилищен имот между това юридическо лице като продавач и гражданин на държава — членка на Европейския съюз?
2. Действа ли преводач срещу забраната за пряко или непряко предоставяне на правни консултации, когато нотариусът го привлича за нотариалното удостоверяване на договора за покупко-продажба, за да превежда по време на нотариалното производство за удостоверяване на представителя на установено в Русия юридическо лице, който не владее достатъчно немски език?
3. Нарушава ли нотариусът забраната за пряко или непряко предоставяне на правни консултации, когато поема и изпълнява предвидените в закона нотариални действия за изпълнение на договора за покупко-продажба (например извършване на плащането на продажната цена през специалната банкова сметка на нотариуса, изискване на документи за заличаване на ипотеки и други тежести върху имота, който е предмет на договора за покупко-продажба, подаване на необходимите документи за вписване на прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот до службата, която води имотния регистър)?“.
17. Преюдициалното запитване постъпва в секретариата на Съда на 23 февруари 2023 г. Писмени становища са представени от германското, естонското, нидерландското, полското и финландското правителство, както и от Европейската комисия и от страните в главното производство. Съдебно заседание е проведено на 25 януари 2024 г., на което е поканен да участва и Съвета, по силата на член 24, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз.
IV. Анализ
18. С трите си въпроса запитващата юрисдикция иска да се изясни тълкуването на член 5н, параграфи 2 и 6 от Регламент № 833/2014.
19. По същество тази юрисдикция пита дали обхватът на забраната, предвидена в член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, обхваща задачите, изпълнявани от нотариус в държава членка при удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е собственост на установено в Русия юридическо лице. В случай че това е така, на следващо място тази юрисдикция иска да се установи дали посочените задачи попадат в обхвата на изключението от тази забрана, предвидено в член 5н, параграф 6 от същия регламент (първи въпрос).
20. Освен това запитващата юрисдикция поставя на Съда същите въпроси по отношение на преводача, който съгласно националното право трябва да оказва съдействие на нотариуса по време на процедурата по нотариално удостоверяване, когато една от страните не владее езика, използван в тази процедура (втори въпрос).
21. Накрая запитващата юрисдикция пита дали посочените по-горе забрана и изключение от забраната се прилагат по отношение на задачите, които страните могат да възложат на нотариуса за изпълнение на договора за покупко-продажба след неговото удостоверяване — например осигуряване на сигурно съхранение на парите за продажната цена и тяхното плащане, заличаване на съществуващите върху имота тежести и вписване на прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот на купувачите (трети въпрос).
22. Тъй като първият и третият въпрос се отнасят до задачите, които трябва да изпълнява нотариусът, докато вторият въпрос се отнася до задачите, изпълнявани от преводача, ще започна с разглеждането на първия въпрос, след това ще разгледам третия и накрая втория.
А. Първи въпрос
23. Първият въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, изисква да се провери дали нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е собственост на установено в Русия юридическо лице, попада в обхвата на забраната, предвидена в член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, и ако това е така, дали попада в обхвата на изключението от тази забрана, предвидено в член 5н, параграф 6 от същия регламент.
1. Забраната, установена в член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014
24. Член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 гласи, че се забранява предоставянето, пряко или непряко, на правни консултации на установени в Русия юридически лица, образувания или органи. Тъй като от акта за преюдициално запитване е видно, че една от страните, които се нуждаят от нотариални услуги в главното производство, е установено в Русия юридическо лице, този въпрос изисква основно тълкуване на понятието „правни консултации“ по смисъла на тази разпоредба, за да се установи дали нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот попада в обхвата на това понятие.
25. Съгласно установената съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа на равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз(5).
26. В конкретния случай, доколкото понятието „правни консултации“ произтича единствено от Регламент № 833/2014 и не съдържа препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на неговия смисъл и обхват, това понятие трябва да се разглежда като автономно понятие на правото на Съюза, поради което трябва да се тълкува и прилага еднакво във всички държави членки. Следователно Съдът трябва да му даде еднакво тълкуване в правния ред на Съюза.
27. Освен това Съдът многократно е припомнял херменевтичните канони, които трябва да се спазват при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза. Съгласно постоянната практика на Съда трябва да се вземат предвид не само текстът, но и контекстът на тази разпоредба и целите на правната уредба, от която тя е част(6).
а) Буквално тълкуване
28. На първо място, що се отнася до буквалното тълкуване, важно е да се отбележи, че нито в член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, нито в която и да е друга разпоредба на този регламент се съдържа определение на понятието „правни консултации“.
29. Обяснение на това понятие може да бъде намерено само в съображение 19 от Регламент 2022/1904, с който се изменя Регламент № 833/2014, като по-специално се добавя член 5н, параграф 2.
30. Съгласно това съображение 19 понятието „правни консултации“ трябва да се разбира като обхващащо: i) предоставянето на правни консултации на клиенти по охранителни производства, включително търговски сделки, включващи прилагане или тълкуване на правото; ii) участие с клиенти или от името на клиенти в търговски сделки, преговори и други отношения с трети страни, и iii) изготвяне, изпълнение и проверка на правни документи.
31. Първо, що се отнася до това дали извършваното от нотариус удостоверяване представлява предоставяне на правни консултации на клиенти по охранителни производства, отбелязвам, че е общоприето, че нотариалното удостоверяване на документ — включително на договор за покупко-продажба на недвижим имот — по същество се състои в установяване на наличието на всички предвидени от закона условия за съставянето на този документ, както и на правоспособността и дееспособността на страните.
32. Такова е разбирането за процедурата по нотариално удостоверяване, което произтича от практиката на Съда(7) и по-конкретно от описанието на тази процедура в германската правна система, направено от запитващата юрисдикция. С нотариалното удостоверяване документът придобива значителни правни последици, а именно материална доказателствена сила и изпълнителна сила(8). В случай на договор за покупко-продажба тези последици обикновено обхващат самоличността и дееспособността на страните, техните декларации, идентификацията и характеристиките на предмета на покупко-продажбата, покупната цена, съгласието на страните, както и датата и мястото на удостоверяването(9).
33. От практиката на Съда следва също така, че документът, който е представен за нотариално удостоверяване, трябва да се разглежда като израз на свободно волеизявление на страните(10).
34. При разглеждането на естеството на нотариалната дейност, извършвана в някои държави членки, включително в Германия, Съдът действително е постановил(11), че в предвидените в закона граници страните сами определят обхвата на правата и задълженията си. Освен това те свободно установяват клаузите, с които искат да се обвържат, когато представят дадена сделка за нотариално удостоверяване. Поради това участието на нотариуса предполага — заявява Съдът — предварителното съгласие или съвпадение на волеизявленията на страните(12), в които този нотариус не се намесва.
35. Тъй като нотариусите не се намесват в процеса на вземане на решения от страните, извършваното от нотариус производство по нотариално удостоверяване не може да се счита за правен съвет. С оглед на общоприетото определение на това понятие(13), за да се счита за правен съвет, нотариалното удостоверяване на документ от нотариус би изисквало този нотариус да предостави становище от правна гледна точка относно това, което например страните следва да договорят при определянето на договорните условия на този документ или относно ползите и недостатъците на сделката за тези страни. Нотариалното удостоверяване на документ, при сключването на който нотариусът само потвърждава законосъобразността на съответната сделка и полага печат с текст, че подлежи на изпълнение(14), не предполага даване на такова становище.
36. Това е така дори когато нотариусът откаже да удостовери едностранна или двустранна сделка, която не отговаря на изискваните от закона условия. В тези случаи Съдът подчертава по-специално, че след подобен отказ страните са свободни или да отстранят установената незаконосъобразност, или да променят съдържанието на съответната сделка, или да се откажат от нея(15).
37. От това следва, че задачата, която изпълнява нотариусът, когато удостоверява договор за покупко-продажба на недвижим имот, не попада в обхвата на първата част от обяснението, съдържащо се в съображение 19 от Регламент 2022/1904.
38. Според мен подобно заключение може да се направи и по отношение на втората част от това обяснение, която се отнася, както вече бе отбелязано, до участието с клиенти или от името на клиенти в търговски сделки, преговори и други отношения с трети страни. При нотариалното удостоверяване на даден документ е очевидно, че нотариусът не участва заедно със страните, които искат удостоверяването, или като техен представител в никакви сделки, преговори или отношения с трети страни.
39. И накрая, що се отнася до третата част от обяснението, съдържащо се в съображение 19 от Регламент 2022/1904, която се отнася до изготвянето, изпълнението и проверката на правни документи, вярно е, че на първо четене това са задачите, които нотариусът извършва, когато разглежда молба за нотариално удостоверяване. Въпреки това не смятам, че това е достатъчно, за да се приеме, че нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба попада в обхвата на забраната, предвидена в член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014.
40. Всъщност е важно да се отбележи, както твърди Съветът в съдебното заседание, че доколкото в съображение 19 от Регламент 2022/1904 се съдържа обяснение на понятието „правни консултации“ по смисъла на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, всяка от задачите, посочени в това обяснение, трябва да включва съществените елементи на това понятие. Сред тези елементи се откроява техният „консултативен“ характер.
41. Следователно задачите по изготвяне, изпълнение и проверка на правни документи съгласно съображение 19 от Регламент 2022/1904, трябва да включват елемент на правно консултиране, за да могат да бъдат включени в понятието „правни консултации“ по смисъла на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014.
42. В настоящия случай по съображения, подобни на изложените в точка 5 по-горе, не считам, че изготвянето и проверката, които нотариусът трябва да извърши при удостоверяването на договор за покупко-продажба на недвижим имот, включват този консултативен елемент. Този елемент по принцип не е налице и по време на изпълнението на нотариално удостоверения договор, което разглеждам в рамките на третия преюдициален въпрос(16).
43. В това отношение е вярно, първо, че в хода на нотариалното производство за удостоверяване нотариусът трябва да установи намеренията на страните и в някои случаи да възпроизведе техните волеизявления писмено в стандартизирана форма, което може да включва изготвянето и проверката на правен документ. Въпреки това, както е видно от практиката на Съда, това се прави единствено с цел да се гарантира, че удостовереният документ е съставен по законоустановения ред и в законоустановената форма(17), така че този документ да се ползва с обществено доверие и да стане напълно надежден и изпълним. Изготвянето и проверката на правния документ в този контекст със сигурност не включват предоставянето на консултации на страните относно това как най-добре да се гарантира, че техните желания ще бъдат изпълнени, по-специално в договорно отношение.
44. Второ, макар в хода на нотариалното производство за удостоверяване нотариусът да трябва да уведоми страните за техните права и задължения и за последиците от удостоверяването на съответния документ — както се изисква в германското право съгласно акта за преюдициално запитване — тази задача не включва предоставянето на консултации за защита на конкретните интереси на една от страните или и на двете. Това е задължение, наложено от закона, и неговата цел е разяснителна, за да могат страните да разберат правилно последиците от това производство. По този начин нотариусът също така гарантира, че страните по договора вземат информирано решение при сключването на сделката, за която предварително са се съгласили.
45. Разбира се, не може да се изключи възможността в хода на нотариалното производство за удостоверяване нотариусът да предостави правни консултации по въпроси, които не са свързани с нотариалното удостоверяване, като в този случай тази разпоредба би била приложима. Това обаче е елемент, който от концептуална гледна точка се различава от самото удостоверяване и който може да бъде преценяван от сезирания съд само с оглед на конкретните обстоятелства по дадено дело.
46. Ето защо според мен нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот не попада в обхвата на третата част от обяснението, съдържащо се в съображение 19 от Регламент 2022/1904, доколкото в хода на нотариалното производство за удостоверяване съответният нотариус не предоставя правни консултации по въпроси, които не са свързани с удостоверяването.
47. От това следва, че тъй като нито една от дейностите, описани в това съображение, не съответства на задачите, изпълнявани от нотариуса при нотариално удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, това удостоверяване не следва да се счита за предоставяне на правни консултации по смисъла на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014.
48. Бих искала да добавя, че за последното заключение е без значение дали изброяването на дейностите в съображение 19 от Регламент 2022/1904 е изчерпателно, или не. Както бе обяснено по-горе, тези дейности трябва да имат консултативен характер, който не е налице при нотариалното удостоверяване на документ съгласно анализа, който предлагам на Съда.
49. Освен това по същата причина е без значение дали нотариалното производство за удостоверяване може да се счита за „услуга“ по смисъла на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014(18). Тъй като тази разпоредба се отнася до „правни консултации“, а не до „правни услуги“, предвидената в нея забрана е приложима само за услуги, включващи предоставяне на консултации, което според мен отново не е налице при задачите по удостоверяване, изпълнявани от нотариусите.
50. С оглед на изложените по-горе съображения, буквалното тълкуване на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 в светлината на съображение 19 от Регламент 2022/1904 ме води до заключението, че нотариалното производство за удостоверяване, провеждано от нотариус, не попада в обхвата на забраната, предвидена в този член, освен ако нотариусът не предоставя допълнителни правни консултации извън нотариалното удостоверяване.
б) Контекстуално тълкуване
51. Буквалното тълкуване на разпоредба на Съюза, което се основава само на нейната формулировка, може да бъде преразгледано, след като тази разпоредба бъде поставена в контекст и се тълкува в светлината на правото на Съюза като цяло(19).
52. В конкретния случай Съдът трябва да се произнесе дали предложеното в предходните точки от настоящото заключение буквално тълкуване на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 е допълнително подкрепено от гледна точка на системната съгласуваност, когато тази разпоредба се разглежда в светлината на други релевантни членове от регламента и друго законодателство на Съюза, налагащо ограничителни мерки на юридическите лица, установени в Русия. Съдът трябва също така да прецени дали предложеното буквално тълкуване е правилното тълкуване, което трябва да се приеме в светлината на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
53. Първо, що се отнася до вътрешната съгласуваност на Регламент № 833/2014, отбелязвам, че в член 5аа, параграф 1 от Регламент № 833/2014 по същество се забранява прякото или непряко участие в трансакции с юридически лица, които, освен че са установени в Русия, са собственост на руската държава или са под нейния контрол, или са тясно свързани с тази държава, или с юридически лица, изброени в приложение XIX към посочения регламент.
54. За разлика от това нито член 5аа, параграф 1 от Регламент № 833/2014, нито която и да е друга негова разпоредба забранява сключването на сделка с установено в Русия юридическо лице, което не е свързано с руската държава или което не извършва дейност в икономическите сектори, изрично обхванати от този регламент. Нито една разпоредба на посочения регламент не забранява изрично на установени в Русия юридически лица да се разпореждат с активите на недвижимото си имущество, намиращо се на територията на Европейския съюз.
55. Следователно, както твърдят повечето страни в съдебното заседание, от съображения за съгласуваност е трудно член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 да се тълкува като забраняващ нотариалното производство за удостоверяване — в контекста на прехвърляне на собственост от установени в Русия юридически лица — като същевременно не се установява никакво ограничение за разпореждането от страна на тези лица с техните недвижими активи.
56. В това отношение следва да се има предвид, че нотариалното удостоверяване на договора за покупко-продажба представлява, най-вече в държавите членки, в които има нотариат от латински тип, съществено изискване за разпореждането с недвижим имот(20).
57. Такъв е по-специално случаят с германската правна система, която, както е видно от решение Комисия/Германия(21), изисква, що се отнася до придобиването и прехвърлянето на собственост върху недвижими имоти, нотариално удостоверяване на документа, удостоверяващ прехвърлянето на правото на собственост, за да може това прехвърляне да бъде вписано в имотния регистър.
58. В действителност в тези държави членки се изисква нотариално удостоверяване за вписване в имотния регистър, за да се гарантира точността на това вписване и по този начин да се гарантира правната сигурност на сделките с недвижими имоти и по-общо да се защити доброто правораздаване(22). Същевременно имотният регистър и неговото правилно функциониране са от решаващо значение, тъй като от вписването в този регистър зависи упражняването на правата на новия приобретател(23).
59. Следователно от систематична гледна точка следва, че доколкото i) в някои държави членки нотариалното удостоверяване е съществено изискване за прехвърляне на недвижим имот и ii) това прехвърляне не е изрично забранено с Регламент № 833/2014 за установени в Русия юридически лица, които не са контролирани или притежавани от руската държава или не са тясно свързани с нея, това удостоверяване не следва да се счита за забранено по силата на член 5н, параграф 2 от посочения регламент. В противен случай при прилагането на посочения регламент би се стигнало до непоследователен резултат, изразяващ се в разрешаване на определени видове сделки, като същевременно се забранява единственото средство за извършването им(24).
60. Според мен подобно заключение може да се направи и в по-широк контекст, по-специално ако се вземе предвид другият правен акт на Съюза, с който се налагат ограничителни мерки по отношение на установените в Русия юридически лица и който е от значение в настоящия контекст, а именно Регламент (ЕС) № 269/2014.(25) В този регламент са предвидени мерки за замразяване на средства във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.
61. По-конкретно в член 2, параграф 1 от този регламент се посочва, че се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, които са собственост или се владеят, държат или контролират от някое от физическите или юридически лица, образувания или органи, или от свързаните с тях физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение I.
62. В настоящия случай, както отбелязва германското правителство, юридическото лице, засегнато от производството пред запитващата юрисдикция, не фигурира в списъка в това, приложение, което означава, че спрямо него не е приложена нито една от мерките за замразяване на финансови средства, предвидени в този регламент. Ако Съветът е възнамерявал да забрани на това юридическо лице да се разпорежда със своите финансови средства и активи, той е можел да прибегне до същия вид мерки, въведени по отношение на юридическите лица или образувания, включени в посочения списък.
63. Затова, ако член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 се тълкува в смисъл, че забранява нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, когато това удостоверяване представлява съществено изискване за вписване в имотния регистър на държава членка, подобно тълкуване би лишило съответното юридическо лице от всякаква възможност да се разпорежда с активите си и би го поставило в положение, подобно на лицата, изброени в приложение I към Регламент № 269/2014. Според мен това тълкуване не съответства на намерението на Съвета.
64. От това следва, че единственото тълкуване, което би избегнало несъответствия между двата регламента, е това, съгласно което нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, отнасящ се до установено в Русия юридическо лице, не е забранено съгласно член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014.
65. Накрая, важно е да се отбележи, че доколкото тълкуване, съгласно което нотариалното производство за удостоверяване представлява правна консултация, би довело до невъзможност за установените в Русия юридически лица да се разпореждат със своите недвижими активи, такова тълкуване би довело по дефиниция(26) до ограничаване на тяхното основно право на собственост, залегнало в член 17, параграф 1 от Хартата. В първото изречение на този член се посочва, че всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава.
66. Въпреки това член 52, параграф 1 от Хартата предвижда, че всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от тази Харта, трябва да бъде предвидено в закон. В настоящия случай, както твърди финландското правителство, това изискване не би било изпълнено, тъй като в нито една от разпоредбите на Регламент № 833/2014 не е предвидена изрична забрана за всички установени в Русия юридически лица да се разпореждат с активите на недвижимото си имущество.
67. Следователно тълкуване, което води до забрана на нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 — и следователно до ограничаване на правото на собственост на юридически лица, установени в Русия — е несъвместимо и с член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 52, параграф 1 от нея.
68. Като се имат предвид горните съображения, контекстуалното тълкуване на Регламент № 833/2014 не води до заключение, различно от това, до което води буквалното тълкуване на член 5н, параграф 2 от същия регламент, както е посочено в точка 50 от настоящото заключение. Всъщност то подкрепя становището, че нотариалното производство за удостоверяване, извършвано от нотариус по-специално във връзка с договор за покупко-продажба на недвижим имот, не попада под забраната, предвидена в тази разпоредба.
69. Следва да добавя накратко, че фактът, че Комисията е заявила, че нотариалната дейност попада в обхвата на понятието „правни консултации“ в своите Насоки относно прилагането на Регламент № 833/2014(27), е без значение. В тези насоки Комисията правилно признава, че единствено Съдът е компетентен да тълкува регламентите, приложими в областта на ограничителните мерки на Съюза, което означава, че тези насоки не могат да определят по никакъв начин резултата от моя анализ относно правилното тълкуване, което трябва да се даде на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014.
в) Телеологично тълкуване
70. И накрая, що се отнася до това дали буквалното тълкуване на Регламент № 833/2014, което предлагам, е в съответствие с целите на този регламент, важно е да се припомни, че Регламент 2022/1904 — с който се изменя Регламент № 833/2014, по-специално за да се въведе в него член 5н, параграф 2 — е приет с оглед на сериозността на положението в Украйна след приемането на Решение (ОВППС) 2022/1909(28). В това решение е описана последователността от събития, които мотивират Съвета да въведе допълнителни ограничителни мерки(29), представляващи „осмия пакет санкции“(30). Както се посочва в съображение 8 от Решение 2022/1909, тези нови мерки са въведени основно с цел да се противодейства на незаконните действия на Русия и да се увеличи още повече натискът върху тази държава да прекрати агресивната си война.
71. Въпреки това отбелязвам, че що се отнася до забраната за предоставяне на услуги по правни консултации, в Решение 2022/1909, а следователно и в Регламент 2022/1904, не е дадено конкретно обяснение, което да обоснове ограничението за предоставяне на тези услуги на юридически лица, установени в Русия. Не може да се намери и никакво обяснение например по отношение на забраната за предоставяне на други услуги, обхванати от член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 — а именно архитектурни и инженерни услуги и консултантски услуги в областта на информационните технологии — и член 5н, параграф 1 от същия регламент(31) — а именно услуги, свързани със счетоводство, одит, данъци или водене на счетоводни книги и др.
72. Страните са съгласни, че забраната на тези свързани със стопанската дейност услуги е част от общата цел за стратегическо отслабване на руската икономическа и промишлена база, по-специално на военнопромишлената инфраструктура, за да се подкопае способността на Руската федерация да продължи да финансира и води войната. За разлика от това те не са съгласни дали тази обща цел включва и целта да се премахнат всички форми на сделки с юридически лица, които са установени в Русия, или алтернативно — целта да се затруднят икономическите дейности на тези лица в Европейския съюз.
73. Противно на становището на правителствата на Нидерландия и Естония поради причините, които вече бяха изложени по-горе при контекстуалния анализ на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, считам за ясно, че при приемането на Решение 2022/1909 и Регламент 2022/1904 не е предвидена абсолютна забрана за извършването на търговски сделки с юридически лица, установени в Русия. Тази абсолютна забрана е предвидена само по отношение на определени икономически сектори и по отношение на определени субекти, които имат тясна връзка с руската държава. Съображение 10 от Решение 2022/1909 е изрично в това отношение, тъй като в него се посочва забрана на всички сделки само по отношение на „определени“ притежавани или контролирани от руската държава юридически лица, образувания или органи(32).
74. На следващо място, като се изхожда от предположението, че забраната за предоставяне на услуги, свързани със стопанската дейност, съгласно член 5н, параграфи 1 и 2 от Регламент № 833/2014 е въведена като средство за нанасяне на вреда на руската икономика, може да се заключи, първо, че Съветът е възприел тази икономика като силно зависима от вноса на тези услуги от европейски предприятия и фирми(33). Несъмнено нотариалната дейност не може да бъде предмет на внос, което означава, че нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се на територията на Съюза, не засяга тази цел.
75. Второ, важно е да се отбележи, че една от основните загрижености, изразени от Съвета в Решение 2022/1909, и по-специално в съображение 5 от него, е необходимостта от по-нататъшно предотвратяване на заобикалянето на санкциите, приети по отношение на руските образувания(34). Разглеждана в светлината на това съображение, забраната за предоставяне на правни консултации, която е една от основните нормативни новости, въведени с Решение 2022/1909, следва да се разбира и като начин да се попречи на доставчиците на правни услуги да помагат на руските образувания като им дават съвети да избегнат последиците от санкциите на Съюза. Въпреки това по отношение на нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба според мен е ясно, че доколкото търговските сделки с юридически лица, които са установени в Русия, не са забранени от Регламент № 833/2014, посочената забрана не накърнява — или не спомага за заобикаляне на — последиците от ограничителните мерки, приети от Съвета в настоящия контекст.
76. И накрая, ако приемем, че Съветът е предвидил забраната за предоставяне на правни консултации, за да окаже въздействие върху икономиката на Русия, това е така, защото при липсата на тези услуги за руските образувания, действащи на територията на Европейския съюз, би било по-трудно да поддържат търговската си дейност на тази територия. В това отношение решението на установено в Русия юридическо лице да се разпореди с недвижим имот в Европейския съюз, като се обърне към нотариус за удостоверяване на договора за покупко-продажба, всъщност е най-добрият показател, че това юридическо лице прекратява дейността си на територията на Съюза и се отказва от икономическите ползи, които тази дейност може да породи. От тази гледна точка намесата на нотариуса в тази сделка не противоречи на целта на Съвета да отслаби руската икономическа база.
77. Следователно тълкуването, съгласно което нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба не представлява „правни консултации“ по смисъла на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, не противоречи на целите, преследвани с Решение 2022/1909, впоследствие изпълнено с Регламент 2022/1904. Напротив, това тълкуване потвърждава буквалното тълкуване на посочения член, което предлагам на Съда.
78. От изложените по-горе съображения следва, че нито един от разгледаните в предходните точки канони за тълкуване на правото на Съюза не води до заключението, че нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот представлява правни консултации по смисъла на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014.
79. Ето защо според мен това удостоверяване не следва да се счита за забранено съгласно тази разпоредба.
2. Изключението, предвидено в член 5н, параграф 6 от Регламент № 833/2014
80. Предвид заключението ми по-горе, само за пълнота ще представя накратко становището си по въпроса дали нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот във всеки случай може да бъде освободено от забраната на основание член 5н, параграф 6 от Регламент № 833/2014.
81. Съгласно този член забраната за предоставяне на правни консултации на установени в Русия юридически лица, предвидена в член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, не се прилага за предоставянето на услуги, които са строго необходими за осигуряване на достъп до съдебни, административни или арбитражни производства, ако предоставянето на такива услуги е в съответствие с целите на този регламент и на Регламент № 269/2014(35).
82. Следователно, за да се приложи съдържащото се в него изключение от забраната, член 5н, параграф 6 от Регламент № 833/2014 изисква да са изпълнени три условия: първо, съответният достъп трябва да е свързан със съдебни, административни или арбитражни производства, второ, разглежданите правни консултации трябва да са строго необходими за осигуряването на този достъп и трето, тези услуги не трябва да накърняват целите, преследвани с Регламент № 833/2014 и Регламент № 269/2014.
83. Що се отнася до първото от тези три условия, вече посочих, че според Съда имотният регистър е от решаващо значение за прехвърлянето на недвижими имоти и най-вече в държавите членки, в които има нотариат от латински тип(36). По същество само вписването в имотния регистър може да установи правата на новия собственик и да ги направи изпълними.
84. Освен това, когато поддържането на имотния регистър в държава членка е поверено на местните съдилища и е уредено със съдебни процесуални правила, трябва да се счита, че тази регистрация попада в обхвата на понятието „съдебни […] производства“ за целите на член 5н, параграф 6 от Регламент № 833/2014. Дори ако, независимо от компетентността на тези съдилища, производствата, свързани с имотния регистър, не следва да се считат за съдебни по своя характер, те във всички случаи ще бъдат квалифицирани като административни. Такъв би бил случаят и в онези правни системи, в които имотният регистър е част от публичната администрация на самата държава членка(37).
85. Следователно при обстоятелства, сходни с тези в главното производство, първото условие би било изпълнено, тъй като всички тези елементи са налични съгласно акта за преюдициално запитване.
86. Що се отнася до второто условие в член 5н, параграф 6 от Регламент № 833/2014, което се отнася до стриктната необходимост на разглежданите услуги за осигуряване на достъп до съдебни или административни производства, основната характеристика на това условие се корени във факта, че тези услуги са от съществено значение за целите на тези производства. В случая с нотариалното производство за удостоверяване, провеждано от нотариус, това условие трябва да се счита за изпълнено, ако, от една страна, такова удостоверяване може да бъде извършено само от тези специалисти и от друга страна, то е задължително изискване за извършване на вписване в имотния регистър(38).
87. И това би било приложимо например в случай, подобен на този в главното производство, в който според разясненията, дадени от запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване, нотариусите имат изключителна компетентност както за съставянето на официални документи за частноправни сделки, така и за официалното заверяване на частни документи(39). Същевременно достъпът до имотния регистър е възможен само при удостоверяване на частна сделка(40), което означава, че критерият за стриктна необходимост е изцяло изпълнен.
88. Накрая, що се отнася до третото условие в член 5н, параграф 6 от Регламент № 833/2014, в съответствие с телеологичния анализ, извършен в предходните точки от настоящото заключение, бих искала накратко да отбележа, че изключването от посочената забрана на нотариалното производство за удостоверяване на договор за покупко-продажба, отнасящ се до установено в Русия юридическо лице, не накърнява целите, преследвани от този регламент или от Регламент № 269/2014, приемайки, разбира се, че юридическото лице, участващо в сделката, не е включено в списъка по последния регламент или няма никоя от връзките, посочени в член 5аа, параграф 1 от Регламент № 833/2014.
89. От това следва, че нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба при сделка, в която участва установено в Русия юридическо лице, отговаря на трите условия, определени за прилагането на член 5н, параграф 6 от Регламент № 833/2014. Следователно, ако Съдът прецени, че това удостоверяване попада в обхвата на забраната, предвидена в посочения член 5н, параграф 2, спрямо него ще намери приложение изключението от забраната по параграф 6 от този член.
Б. Трети въпрос
90. С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 5н, параграфи 2 и 6 от Регламент № 833/2014 забранява на нотариус да изпълни договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на установено в Русия юридическо лице, след неговото удостоверяване. По-конкретно запитващата юрисдикция поставя този въпрос във връзка с три задачи, които страните биха могли да възложат на нотариуса да изпълни, а именно осигуряване на сигурно съхранение на паричните средства за покупката и тяхното изплащане, заличаване на съществуващите върху имота тежести и вписване в имотния регистър на прехвърлянето на правото на собственост в полза на новите собственици.
91. Както е видно от точки 30 и 39 от настоящото заключение, съображение 19 от Регламент № 2022/1904 гласи, че понятието „правни консултации“ обхваща изпълнението на правни документи. Тази задача обаче не може да бъде подведена под член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, освен ако не включва елемент на консултиране, което съответно се превръща в принципния критерий, с оглед на който трябва да се анализира този въпрос на запитващата юрисдикция.
92. Бих искала да припомня също така, че съгласно практиката на Съда държавите членки са свободни по силата на принципа на процесуална автономия да установяват правила относно изпълнението на правни актове и да определят ролята на нотариусите в рамките на това производство(41). Следователно националното законодателство може да възложи на нотариусите отговорността да поемат определени задачи по изпълнението на договор, след като той е бил нотариално удостоверен.
93. Освен това е важно да се отбележи, че фактът, че задачите по изпълнението, които са предмет на настоящия въпрос, могат да бъдат изпълнявани например от самите страни или дори от трети лица, не е от значение за преценката дали тези задачи са забранени съгласно член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014. Всъщност, докато критерият за строга необходимост е в основата на прилагането на изключението от забраната, предвидено в член 5н, параграф 6 от този регламент, това не е така по отношение на забраната, предвидена в член 5н, параграф 2 от него, където анализът трябва да се съсредоточи върху това дали дадена задача представлява правна консултация, или не.
94. Що се отнася до настоящия случай, дори и предоставената от запитващата юрисдикция информация да не е особено изчерпателна, считам, че — строго погледнато — е трудно да се установи елемент на правна консултация в посочените от тази юрисдикция конкретни задачи за изпълнение на договора за покупко-продажба на недвижим имот. Всъщност тези задачи са стъпките, които автоматично следват нотариалното удостоверяване на този договор.
95. По-специално, що се отнася до съхраняването и изплащането на парите за продажната цена, тази задача не може да се счита за услуга по правна консултация, тъй като ролята на нотариуса се ограничава до защита на парите за продажната цена, държани от името на купувача, и до изплащането на тези пари на продавача. В това отношение Съдът всъщност е обявил, че при внасянето на парични средства при нотариус неговата роля се свежда до това да провери дали са налице предвидените от закона предпоставки(42).
96. Тези доводи са приложими и по отношение на вписването на прехвърлянето на правото на собственост в полза на новите собственици в имотния регистър, което изисква единствено представянето на нотариално удостоверения документ в този регистър или най-много, както е в германската система, подаването на заявление като чисто формално изискване(43).
97. Накрая, що се отнася до заличаването на съществуващите върху имота тежести, тази дейност също не изглежда да попада в категорията на правните консултации. Това заличаване по правило е свързано само с отправяне на искане до имотния регистър, което трябва да е придружено от декларираното пред нотариуса съгласие на лицето, в чиято полза е наложена тази тежест(44).
98. От това следва, че задачите, които нотариусът извършва, за да изпълни договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на установено в Русия юридическо лице, след като този договор е нотариално удостоверен, не попадат в обхвата на забраната, установена в член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014.
99. Въпреки това, предвид липсата на конкретна информация относно тези задачи и начина на тяхното изпълнение в германската система, запитващата юрисдикция следва да прецени дали те могат да бъдат изпълнени, без да се предоставят правни съвети на страните, като вземе предвид особеностите на разглеждания в главното производство казус.
100. Що се отнася до член 5н, параграф 6 от Регламент № 833/2014, достатъчно е да се отбележи, че тъй като тези задачи могат да бъдат изпълнявани не само от нотариусите, но и от други субекти, включително от страните по договора за покупко-продажба, посоченият по-горе критерий за необходимост няма да бъде изпълнен. При тези обстоятелства, ако Съдът прецени, че задачите, извършвани от нотариус за изпълнение на договор за покупко-продажба на недвижим имот, попадат в обхвата на забраната, предвидена в член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, не считам, че тези задачи могат да бъдат освободени от забраната по силата на член 5н, параграф 6 от този регламент.
В. Втори въпрос
101. С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали забраната, предвидена в член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014, се прилага спрямо услугите, предоставяни от преводач, който оказва съдействие на представител на установено в Русия юридическо лице в хода на нотариалното производство за удостоверяване.
102. Отбелязвам, че участието на преводач в нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот има две основни цели.
103. Първо, преводачът помага, като превежда разговорите между определено лице и нотариуса и като предава на желания език основната информация от документите, които трябва да бъдат удостоверени. Тази задача гарантира спазването на правото на информация в хода на нотариалното производство за удостоверяване, по-специално за лицето, което се нуждае от съдействието на преводач.
104. Второ, преводачът гарантира ефективността на вербалната комуникация между нотариуса и страните. Както бе посочено(45), нотариално удостоверения документ има материална доказателствена сила за удостоверените от нотариуса факти и волеизявления. Тези факти се основават на личните му възприятия, придобити от устния обмен на информация със страните. Нотариусът трябва да бъде сигурен в намеренията на страните и в някои случаи да запише техните волеизявления ясно и недвусмислено. Тези задачи са част от контрола за законосъобразност, извършван от нотариуса, тъй като имат за цел да установят дали преследваната с договора цел противоречи на закона или на добрите нрави, в който случай нотариусът трябва да откаже да извърши нотариално удостоверяване.
105. Ясно е, че устният превод позволява да се провери дали са изпълнени правните изисквания за нотариалното удостоверяване на договора, което означава, че липсата на такъв превод би възпрепятствала самото нотариално удостоверяване. Следователно, въпреки че представлява допълнителна услуга, която само подпомага нотариалното производство за удостоверяване, преводът е от съществено значение за ефективното провеждане на производството.
106. Убедена съм обаче, че съдействието на преводача изобщо не попада в обхвата на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014. Всъщност въпреки връзката му със самото нотариално удостоверяване, имам сериозни съмнения относно класифицирането на услугата по устен превод като правна услуга, тъй като професията на преводач по дефиниция не е правна по своя характер, дори когато подпомага изготвянето на правни документи. Ролята на преводача се състои в това да предава устно и точно думите на едно лице на езика на друго лице, което представлява услуга, свързана с комуникациите, независимо от съдържанието, което се предава.
107. В обобщение считам, че дейността по устен превод в рамките на нотариално производство за удостоверяване не може да се разглежда като „правна консултация“ по смисъла на член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014 и следователно не попада в обхвата на тази разпоредба.
V. Заключение
108. Въз основа на гореизложения анализ предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия), както следва:
„1) Член 5н, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна
трябва да се тълкува в смисъл, че нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на установено в Русия юридическо лице не попада в обхвата на предвидената в тази разпоредба забрана, при условие че съгласно този регламент посоченото юридическо лице може да сключва сделки и че в допълнение на това удостоверяване не се предоставя правна консултация, което запитващата юрисдикция следва да провери.
(2) Член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014
трябва да се тълкува в смисъл, че услугите, предоставяни от преводач в хода на нотариалното удостоверяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на установено в Русия юридическо лице, не попадат в обхвата на забраната, предвидена в тази разпоредба.
(3) Член 5н, параграф 2 от Регламент № 833/2014
трябва да се тълкува в смисъл, че изпълнението от нотариус на нотариално удостоверен договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на установено в Русия юридическо лице, което изпълнение се състои по-специално в осигуряване на безопасно съхранение на парите за продажната цена и тяхното изплащане, заличаване на съществуващите върху имота тежести и вписване в имотния регистър на прехвърлянето на правото на собственост в полза на новите собственици, не попада в обхвата на предвидената в тази разпоредба забрана, при условие че съгласно този регламент посоченото юридическо лице може да сключва сделки и че тези задачи не са свързани с предоставяне на правна консултация, което запитващата юрисдикция следва да провери“.