РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
15 септември 2016 година(*)
„REACH — Такса за регистрация на вещество — Намаление, предоставено за микро-, малките и средните предприятия — Грешка в декларацията относно големината на предприятието — Препоръка 2003/361/ЕО — Решение за налагане на административната такса — Определяне на големината на предприятието — Правомощия на ECHA“
По дело T‑675/13
K Chimica Srl, установено в Мирано (Италия), за което се явяват R. Buizza и M. Rota, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска агенция по химикалите (ECHA), представлявана първоначално от M. Heikkilä, A. Iber, E. Bigi, E. Maurage и J.‑P. Trnka, впоследствие от M. Heikkilä, E. Bigi, E. Maurage и J.‑P. Trnka, в качеството на представители, подпомагани от C. Garcia Molyneux, адвокат,
ответник,
с предмет, на първо място, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение SME(2013) 3665 на ECHA от 15 октомври 2013 г., с което се установява, че жалбоподателят не е представил необходимите доказателства, за да ползва намалената такса за малките предприятия, и му се налага административна такса, на второ място, искане да се признае на жалбоподателя статут на малко предприятие и да му се приложи съответната такса и на трето място, искане на основание член 263 TFUE за отмяна на фактурите, издадени от ECHA,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, F. Dehousse (докладчик) и A. M. Collins, съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 януари 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 10 ноември 2011 г. жалбоподателят, K Chimica Srl, подава заявления за регистрацията на вещество на основание Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).
2 В хода на процедурата по регистрация жалбоподателят посочва, че е „малко“ предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия (наричани по-нататък „МСП“) (ОВ L 124, стр. 36). Тази декларация му позволява да ползва намаление на дължимата за всяко подадено заявление за регистрация такса по член 6, параграф 4 от Регламент № 1907/2006. В съответствие с член 74, параграф 1 от същия регламент посочената такса се определя с Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията от 16 април 2008 година относно таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 107, 2008 г., стр. 6). В приложение I към Регламент № 340/2008 са посочени размерът на таксите за заявления за регистрация, подадени съгласно член 6 от Регламент № 1907/2006, както и намаленията, предвидени за микро-, малки и средни предприятия. Освен това съгласно член 13, параграф 4 от Регламент № 340/2008, когато физическо или юридическо лице, което претендира, че има право на намаление или отмяна на такса, не може да докаже това право на намаление или отмяна, Европейската агенция по химикали (ECHA) събира пълния размер на таксата или плащането, а също и административна такса. В тази насока на 12 ноември 2010 г. управителният съвет на ECHA е приел решение MB/D/29/2010 относно класификацията на услугите, за които се събират такси (наричано по-нататък „Решение MB/D/29/2010“). В член 2 от последното и в таблица 1 от приложението към това решение, изменено с решение MB/21/2012/D на управителния съвет на ECHA от 12 февруари 2013 г., се посочва, че административната такса по член 13, параграф 4 от Регламент № 340/2008 е в размер на 19 900 EUR за голямо предприятие, 13 900 EUR за средно предприятие и 7 960 EUR за малко предприятие.
3 На 10 ноември 2011 ECHA издава фактура № 10029302 за сума от 9 300 EUR. Съгласно приложение I към Регламент № 340/2008, приложим към момента на фактите, тази сума съответства на таксата, дължима от малко предприятие при съвместно подаване на заявления за регистрация за вещества в количество над 1000 тона.
4 На 15 юли 2012 г. жалбоподателят е поканен от ECHA да представи някои документи, за да се провери декларацията, с която той е посочил, че е малко предприятие.
5 На 14 юни 2013 г., след размяна на документи и електронни писма, ECHA приема решение SME(2013) 2249. В това решение ECHA приема, че не е получила достатъчно доказателства, за да определи жалбоподателя като малко предприятие, и че в съответствие с член 4, параграф 1 от решение MB/D/29/2010 той трябва да заплати таксата, приложима за голямо предприятие. При тези условия ECHA уведомява жалбоподателя, че ще му изпрати фактура за разликата между първоначално платената и окончателно дължимата такса, както и фактура за сума 19 900 EUR за плащането на административната такса.
6 На 17 юни 2013 г. жалбоподателят изпраща до ECHA електронно писмо, към което са приложени нови документи. Жалбоподателят също така иска от ECHA разяснения относно определянето на неговата големина.
7 На юли 2013 г. ECHA отговаря на жалбоподателя, че според нея искането му всъщност цели тя да преразгледа позицията си. При отчитане по-специално на положените от жалбоподателя усилия за изясняване на фактическата обстановка в конкретния случай, ECHA посочва, че по изключение приема да вземе предвид допълнителната информация, която може да ѝ бъде предоставена.
8 На 15 октомври 2013 г., след нова размяна на документи и електронни писма, ECHA приема решение SME(2013) 3665 (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В него ECHA приема, че представените след решение SME(2013) 2249 доказателства не дават основание за изменение на съдържащото се в последното заключение. По-конкретно ECHA уточнява, че жалбоподателят не е представил доказателства относно „предприятието непряк партньор“ Compagnie d’Investissement des Alpes SA. Въз основа но това ECHA приема, че жалбоподателят не е представил необходимите доказателства, за да бъде определен като малко предприятие. ECHA също така пояснява на жалбоподателя, че падежът на фактурите, издадени след приемането на решение SME(2013) 2249, е изтекъл и че поради това ще му изпрати нови фактури.
9 На 15 октомври 2013 г. в приложение на обжалваното решение ECHA издава фактура № 10045647 за сума от 13 950 EUR, и фактура № 10045649 за сума от 19 900 EUR.
Производство и искания на страните
10 На 16 декември 2013 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Тази жалба е част няколко поредни свързани дела.
11 По първото от тези поредни свързани дела е постановено отменителното решение от 2 октомври 2014, Spraylat/ECHA (T‑177/12, EU:T:2014:849).
12 На 8 януари 2015 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., страните са поканени да представят становището си за евентуалната релевантност на решение от 2 октомври 2014 г., Spraylat/ECHA (T‑177/12, EU:T:2014:849) за настоящия спор и да отговорят на един въпрос. Страните изпълняват това искане в определения срок.
13 На 13 ноември 2015 г. въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, приканва страните да отговорят на въпроси и да представят някои документи. Страните изпълняват тези искания в определения срок.
14 На 8 януари 2016 г. в рамките на процесуално-организационните действия от 13 ноември 2015 г. ECHA представя нови доказателствени искания. Тези доказателствени искания са приложени към преписката.
15 Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 20 януари 2016 г.
16 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да му признае статут на МСП въз основа на документите, предоставени на ECHA, като разпореди проверката да се ограничи до четири предприятия,
– да приложи намалението на таксата, предвидено за МСП,
– да отмени фактура № 10029302 за 9 300 EUR, представляващи дължимата разлика до пълния размер на таксата, приложен спрямо него,
– да отмени фактура № 10043954, издадена от ECHA за плащането на административната такса.
17 В репликата освен гореизложените искания жалбоподателят иска още от Общия съд:
– да отмени фактура № 10045647 от 15 октомври 2013 г. за сумата от 13 950 EUR, представляващи разликата до пълния размер на таксата, приложен спрямо него, и да разпореди да му бъзе възстановена сумата, платена на 24 януари 2014 г.,
– да отмени фактура № 10045649 от 15 октомври 2013 г., издадена от ECHA за плащане на административната такса,
– да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
18 В отговора си на процесуално-организационните действия от 13 ноември 2015 г. (т. 13 по-горе) жалбоподателят уточнява, че се отказва от исканията си за отмяна на фактури № 10029302 и № 10043954.
19 ECHA иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на някои искания
20 На първо място, по отношение на второто и третото искане на жалбоподателя, целящи, от една страна, Общият съд да му признае статут на МСП въз основа на представените на ECHA документи, като разпореди разследването да се ограничи до четири дружества, и от друга страна, Общият съд да приложи спрямо него намалената такса, предвидена за МСП, следва да се припомни, че в рамките на осъществявания от тях контрол за законосъобразност съдилищата на Съюза не разполагат с правомощие да дават задължителни указания на институциите или да ги заместват, а съответната администрация е длъжна да вземе мерките, необходими за изпълнението на постановено във връзка с жалба за отмяна съдебно решение (вж. решение от 15 септември 1998 г., European Night Services и др./Комисия, T‑374/94, T‑375/94, T‑384/94 и T‑388/94, EU:T:1998:198, т. 53 и цитираната съдебна практика). Ето защо второто и третото искане по жалбата трябва да се отхвърлят като недопустими.
21 На второ място, що се отнася до исканията, представени за пръв път на стадия на репликата и целящи отмяна на фактура № 10045647, както и възстановяване на сумата, платена на 24 януари 2014 г., и отмяна на фактура № 10045649, следва да се припомни, че съгласно член 44, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. жалбоподателят е длъжен да посочи исканията си в жалбата. Освен това съгласно съдебна практика условието, предвидено в член 48, параграф 2 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., който допуска въвеждане на нови правни основания само ако те почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството, важи a fortiori за всяко изменение на исканията. Така при липса на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на писменото производство, могат да се вземат предвид единствено исканията, посочени в жалбата, и основателността на последната трябва да се преценява само с оглед на тези искания (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2013 г., Berliner Institut für Vergleichende Sozialforschung/Комисия, T‑73/08, непубликувано, EU:T:2013:433, т. 42 и 43 и цитираната съдебна практика).
22 В настоящия случай следва да се констатира, че съгласно изложеното от жалбоподателя и видно от приложенията към репликата, фактури № 10045647 и № 10045649 са издадени на 15 октомври 2013 г., а именно на същата дата, на която е прието обжалваното решение. Жалбоподателят не представя доказателства, които да позволяват да се приеме, че посочените фактури са били получени след подаването на настоящата жалба. Поради това не се налице правни или фактически обстоятелства, установени в хода на писменото производство, които да оправдават просрочените искания относно тези фактури.
23 Освен това и във всички случаи следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика единствено мерките, произвеждащи задължително правно действие от естество да засегне интересите на жалбоподателя като измени съществено правното му положение, представляват актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС (решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9, определение от 4 октомври 1991 г., Bosman/Комисия, C‑117/91, EU:C:1991:382, т. 13 и решение от 15 януари 2003 г., Philip Morris International/Комисия, T‑377/00, T‑379/00, T‑380/00, T‑260/01 и T‑272/01, EU:T:2003:6, т. 77).
24 Следва да се вземе предвид същността на мярката, чиято отмяна се иска, за да се определи дали тя подлежи на обжалване, тъй като по принцип формата, в която е взета, е без значение в това отношение (решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9, от 28 ноември 1991 г., Люксембург/Парламент, C‑213/88 и C‑39/89, EU:C:1991:449, т. 15 и от 24 март 1994 г., Air France/Комисия, T‑3/93, EU:T:1994:36, т. 43 и 57).
25 Освен това не представлява обжалваем акт решение, с което само се потвърждава предходно решение, така че жалбата срещу такова потвърждаващо решение е недопустима (решения от 25 октомври 1977 г., Metro SB-Großmärkte/Комисия, 26/76, EU:C:1977:167, т. 4 и от 5 май 1998 г., Обединено кралство/Комисия, C‑180/96, EU:C:1998:192, т. 27 и 28; вж. също определение от 10 юни 1998 г., Cementir/Комисия, T‑116/95, EU:T:1998:120, т. 19 и цитираната съдебна практика).
26 Що се отнася до понятието за потвърждаващ акт, съгласно съдебна практика актът само потвърждава предходно решение, когато не съдържа никакво ново обстоятелство по отношение на предходното решение и не е бил предшестван от преразглеждане на положението на адресата на това решение (решение от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 44 и определение от 29 април 2004 г., SGL Carbon/Комисия, T‑308/02, EU:T:2004:119, т. 51).
27 В настоящия случай следва да се отбележи, че за разлика от положението, във връзка с което е постановено решението от 2 октомври 2014 г., Spraylat/ECHA (T‑177/12, EU:T:2014:849), решение SME(2013) 2249, до което се отнася обжалваното решение, препраща изрично към Решение MB/D/29/2010, изменено с Решение MB/21/2012/D, и уточнява, че „ECHA ще издаде […] фактура за административна такса в размер на 19 900 EUR“. В Решение SME(2013) 2249 се посочва също, че ECHA ще издаде и изпрати допълнителна фактура, за покриване на разликата между първоначално платената такса и таксата, предвидена в Регламент № 340/2008 за голямо предприятие. Освен това в обжалваното решение ECHA уточнява, че ще изпрати до жалбоподателя нови фактури вместо фактури № 10043953 и № 10043954, които са издадени след приемането на решение SME(2013) 2249 и чийто падеж е изтекъл. От това следва, че в светлината на решение SME(2013) 2249 обжалваното решение съдържа основните елементи от задълженията на жалбоподателя към ECHA. Ето защо фактури № 10045647 и № 10045649 имат характер на актове за изпълнение на това решение и представляват потвърждаващи актове по смисъла на посочената в точка 26 по-горе съдебна практика (вж. по аналогия определение от 30 юни 2009 г., CPEM/Комисия, T‑106/08, непубликувано, EU:T:2009:228, т. 32).
28 С оглед на тези обстоятелства следва да се отхвърлят като недопустими исканията, изложени за пръв път на стадия на репликата и целящи отмяна на фактура № 10045647, възстановяване на сумата, платена на 24 януари 2014 г., и отмяна на фактура № 10045649.
29 Предвид гореизложеното разглеждането на жалбата следва да се ограничи до искането за отмяна на обжалваното решение.
По съществото на спора
30 Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата си. По същество, първото основание е погрешно тълкуване на Препоръка 2003/361. Второто основание е незаконосъобразност на отказа да се предостави статут на МСП на жалбоподателя.
По първото основание, изведено от погрешно тълкуване на Препоръка 2003/361
31 Жалбоподателят припомня релевантните разпоредби на Препоръка 2003/361 и изтъква, че за определянето на големината на дадено предприятие следва към данните на последното се добавят данните на евентуалните предприятия партньори (както и данните на свързаните с тях предприятия) и на свързаните предприятия (както и данните на техните предприятия партньори, разположени непосредствено нагоре или надолу по веригата спрямо тях). В настоящия случай ECHA била приела неправилно, че Medini Ltd и A.L.O. Immobilien GmbH са предприятия — „партньори“ на жалбоподателя. Тези предприятия всъщност били партньори на I.C.B. Srl, което е свързано с жалбоподателя предприятие. Освен това нито Compagnie d’Investissement des Alpes, нито евентуалните предприятия — партньори на Medini, за които ECHA е поискала информация, не били предприятия — партньори на I.C.B., и a fortiori не били разположени непосредствено нагоре или надолу по веригата спрямо последното предприятие. Следователно, за да се определи големината на жалбоподателя, трябвало да се вземат предвид само данните на жалбоподателя, на I.C.B. (като свързано предприятие) и на Medini и A.L.O. Immobilien (като предприятия — партньори на I.C.B). Жалбоподателят бил предоставил на ECHA цялата релевантна информация относно тези предприятия. Що се отнася до направеното от ECHA, в писмените ѝ изявления, тълкуване на член 6, параграф 3, втора алинея от приложението към Препоръка 2003/361, жалбоподателят подчертава, че думата „изключително“ не се съдържа в текста на този член на италиански език. Впрочем тълкуването на ECHA щяло да доведе до „безкрайно“ отчитане на данните на предприятия партньори или свързани предприятия. Това тълкуване било прекалено широко. Жалбоподателят не бил част от група предприятия, включваща Compagnie d’Investissement des Alpes или евентуалните предприятия — партньори на Medini. Ръководството за потребителя относно дефиницията за МСП, публикувано от Европейската комисия и достъпно в интернет (наричано по-нататък „Ръководството относно дефиницията за МСП“), на което ECHA се позовава в писмените си изявления, потвърждавало тълкуването на жалбоподателя.
32 ECHA сочи най-напред, че предприятията Medini и A.L.O. Immobilien не са били разглеждани като партньори на жалбоподателя. Освен това в обжалваното решение Compagnie d’Investissement des Alpes била посочена като предприятие — „непряк“ партньор на жалбоподателя. Исканията за информация относно това предприятие и предприятията, евентуално свързани с Medini, се основавали на член 6 от приложението към Препоръка 2003/361. По-конкретно в съответствие с член 6, параграф 3, втора алинея от приложението към Препоръка 2003/361 ECHA искала да прецени данните на двете предприятия — партньори на I.C.B. (а именно Medini и A.L.O. Immobilien). ECHA сочи, че за тази цел е приложила първата алинея на параграф 3 от член 6, която дава указания относно начина на установяване на данните на предприятие — партньор на свързано предприятие. Следователно ECHA била поискала от жалбоподателя да ѝ предостави данните на A.L.O. Immobilien и Medini, както и тези на свързани с тях предприятия (а именно Compagnie d’Investissement des Alpes). Впрочем това искане било съобразено с текста на член 6, параграф 3, втора алинея от приложението към Препоръка 2003/361, който не предвижда определянето на данните на предприятия, които са партньори на предприятия, свързани с въпросното предприятие, да става „изключително“ въз основа на отчетите на тези предприятия, за разлика от уредбата относно самостоятелните предприятия. ECHA подчертава, че думата „изключително“ е възпроизведена на много езици в текста на Препоръка 2003/361. Поради това ECHA тълкува член 6, параграф 3, второ изречение от приложението към Препоръка 2003/361 в смисъл, че я задължава да вземе предвид данните на всички предприятия, свързани с предприятията партньори, посочени в този член. Противоположно тълкуване щяло да доведе до вариране на статута на МСП на дадено предприятие в зависимост от това дали предприятията — партньори на предприятията, свързани с въпросното предприятие, са включени в консолидираните отчети на свързаните с тях предприятия (в случая Compagnie d’Investissement des Alpes). Предложеното от ECHA тълкуване било съобразено и с изискването за стриктно тълкуване на Препоръка 2003/361. То съответствало и на Ръководството относно дефиницията за МСП, и по-конкретно на обяснителната записка и приложенията към посоченото ръководство. ECHA добавя, че така както е представено от жалбоподателя, понятието „група предприятия“ противоречи на разпоредбите на Препоръка 2003/361. Принадлежността на дадено предприятие към определена група зависела от връзките, които поддържа с други предприятия, а не от наличието на холдинг. ECHA подчертава, че в настоящия случай един от акционерите и управителите на I.C.B. бил и председател на управителния съвет на жалбоподателя, и управител на A.L.O. Immobilien. Поради това било необходимо да анализира данните на Compagnie d’Investissement des Alpes, преди да се произнесе по статута на МСП на жалбоподателя.
33 В самото начало следва да се отбележи, че както член 3 от Регламент № 1907/2006, така и съображение 9 и член 2 от Регламент № 340/2008 препращат към Препоръка 2003/361 за определянето на МСП.
34 Препоръка 2003/361 съдържа приложение, дял°I от което се отнася до „дефиницията за микропредприятия, малки и средни предприятия, възприета от комисията“. Член 2 от този дял е озаглавен „Тавани за численост на персонала и финансово състояние, определящи категориите предприятия“.
35 По отношение на самостоятелните предприятия, а именно тези, които не са квалифицирани като „предприятия партньори“ или като „свързани предприятия“ по смисъла на член 3, параграфи 2 и 3 от приложението към Препоръка 2003/361, данните, включително числеността на персонала, се определят изключително въз основа на отчетите на тези самостоятелни предприятия, съгласно член 6, параграф 1 от посоченото приложение.
36 Съгласно член 6, параграф 2, първа алинея от приложението към Препоръка 2003/361, по отношение на предприятие, което има предприятия партньори или свързани предприятия, данните, включително числеността на персонала, се определят въз основа на отчетите и другите данни за него или, когато съществуват такива, въз основа на консолидираните му отчети или консолидираните отчети, в които то е включено в резултат на консолидиране. Съгласно член 6, параграф 2, втора и трета алинея от приложението към Препоръка 2003/361 към тези данни следва да се добавят, от една страна, данните на предприятията — партньори на въпросното предприятие (които се намират непосредствено нагоре или надолу по веригата по отношение на него), пропорционално на участието в капитала или в броя на гласовете, като се избира по-големият от тези два процента, и от друга страна, 100 % от данните на предприятията, които са пряко или непряко свързани с въпросното предприятие, ако данните от техните отчети вече не са включени чрез консолидиране.
37 За прилагането на член 6, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361 данните на предприятия — партньори на въпросното предприятие, се извличат от техните отчети и от консолидираните отчети, ако такива съществуват, и от други данни, към които се добавят 100 % от данните на предприятията, които са свързани с тези предприятия партньори, освен ако техните данни вече са включени чрез консолидиране, в съответствие с член 6, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръка 2003/361. Що се отнася до данните на предприятията, свързани с въпросното предприятие, те се извличат от техните отчети, от консолидираните отчети, ако такива съществуват, или други техни данни. Към тях се добавят пропорционално данните на всички възможни предприятия — партньори на свързаното предприятие, намиращо се в пряка възходяща или низходяща връзка с него, ако вече не са включени в консолидираните отчети с процент, който е най-малко съответстващ на процента на участието в капитала или в броя на гласовете, като се избира по-големият от тези два процента, в съответствие с член 6, параграф 3, втора алинея от приложението към Препоръка 2003/361.
38 В настоящия случай ECHA сочи в обжалваното решение, че жалбоподателят не е представил информация относно „предприятието пряк партньор“ Compagnie d’Investissement des Alpes. Въз основа на това ECHA приема, че жалбоподателят не е представил необходимите доказателства, за да бъде определен като малко предприятие.
39 ECHA уточнява мотивите си по отношение на искането за информация относно Compagnie d’Investissement des Alpes в електронно писмо от 17 юли 2013 г. и в писмо от 15 октомври 2013 г., с референтен номер SME(2013) 3666, приложено към обжалваното решение.
40 В електронно писмо от 17 юли 2013 г. ECHA посочва, че Compagnie d’Investissement des Alpes трябва да се счита за предприятие — партньор на жалбоподателя, тъй като е пряко свързано с A.L.O. Immobilien, което от своя страна е партньор на жалбоподателя. Ето защо според ECHA данните на Compagnie d’Investissement des Alpes е трябвало да се вземат предвид за определянето на големината на жалбоподателя. ECHA се позовава в това отношение на членове 3 и 6 от приложението към Препоръка 2003/361.
41 В писмото от 15 октомври 2013 г., приложено към обжалваното решение, ECHA припомня важното значение на член 6 от приложението към Препоръка 2003/361, в неговата цялост, по отношение на данните на Medini, A.L.O. Immobilien и Compagnie d’Investissement des Alpes. ECHA, най-напред, цитира разпоредбите на член 6, параграф 3, второ изречение от приложението към Препоръка 2003/361, като приема, че използването на думите „пряка възходяща или низходяща връзка“ не ограничава отношенията на съответното предприятие. На следващо място, ECHA изтъква „в допълнение“, че данните на Compagnie d’Investissement des Alpes са били поискани на основание член 6, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръка 2003/361, „доколкото съгласно този член данните на предприятия — партньори (а именно Medini и A.L.O. Immobilien) на съответното предприятие, се извеждат от техните отчети, от консолидираните отчети, ако такива съществуват, и от други техни данни“ и „към тях се добавят 100 % от данните на предприятията, които са свързани (а именно Compagnie d’Investissement des Alpes) с тези предприятия партньори (а именно A.L.O. Immobilien), ако данните от техните отчети вече не са включени чрез консолидиране“. На последно място, ECHA приема, че доколкото Compagnie d’Investissement des Alpes е свързано с A.L.O. Immobilien, което е партньор на I.C.B., а последното е свързано с жалбоподателя, данните на предприятието — „непряк партньор“, Compagnie d’Investissement des Alpes, трябва да се вземат предвид за определянето на данните на жалбоподателя в пълен размер. „Поради това“ ECHA посочва на жалбоподателя, че приема обжалваното решение, като по този начин потвърждава, че последният не може да се ползва от намаление на таксата.
42 От мотивите на ECHA личи, от една страна, че правната основа, която ECHA изтъква, за да иска от жалбоподателя информация относно Compagnie d’Investissement des Alpes, е член 6, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръка 2003/361 и от друга страна, че непредставянето на тази информация от страна на жалбоподателя е обосновало приемането на обжалваното решение.
43 На първо място, в това отношение следва да се припомнят връзките на жалбоподателя с други предприятия през релевантния период, които връзки страните не оспорват, както потвърждават по време на съдебното заседание. Най-напред, жалбоподателят е свързан с I.C.B., което притежава мажоритарен дял от неговия капитал. На следващо място, I.C.B. е било партньор на две предприятия, Medini и A.L.O. Immobilien, като е притежавало повече от 25 %, но по-малко от 50 % от техния капитал. На последно място, A.L.O. Immobilien е било свързано с Compagnie d’Investissement des Alpes, доколкото последното е притежавало мажоритарен дял от капитала и следователно, a priori, повечето от правата на глас на акционерите на първото дружество.
44 На второ място, трябва да се отбележи, че с оглед на фактическите обстоятелства на настоящия случай, изтъкната от ECHA правна основа не позволява да се иска от жалбоподателя информация относно Compagnie d’Investissement des Alpes. От текста на член 6, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръка 2003/361 ясно личи, че тази разпоредба се прилага за преценката на данните на предприятията — партньори „на въпросното предприятие“, а именно на предприятието, спрямо което се извършва проверка в съответствие с Препоръка 2003/361 за определянето на неговата големина. В настоящия случай обаче, обратно на твърденията на ECHA в писмото от 15 октомври 2013 г., Medini и A.L.O. Immobilien не са предприятия — партньори на жалбоподателя, по смисъла на член 3, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361. Впрочем ECHA сама признава това по време на съдебното заседание. Що се отнася до понятието за предприятие „непряк“ партньор, на което ECHA се позовава по време на административното производство и пред Общия съд, то не се съдържа в Препоръка 2003/361.
45 На трето място, следва да се отхвърли тълкуването на обжалваното решение от страна на ECHA в смисъл, че тя целяла да прецени данните на двете предприятия — партньори на I.C.B., а именно Medini и A.L.O. Immobilien, въз основа на член 6, параграф 3, втора алинея от приложението към Препоръка 2003/361 и за тази цел приложила първата алинея на параграф 3 от член 6 от посоченото приложение, която дава указания за начина на установяване на данните на предприятие — партньор на свързано предприятие. Всъщност това тълкуване противоречи на текста на писмото от 15 октомври 2013 г. В последното се изтъква, от една страна, че ECHA е поискала данните на Compagnie d’Investissement des Alpes на основание член 6, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръка 2003/361 и от друга страна, че ECHA е приложила тази разпоредба в настоящия случай.
46 На четвърто място, макар ECHA да сочи в писмените си изявления, че намерението ѝ било да приложи член 6, параграф 3, второ изречение от приложението към Препоръка 2003/361 и след това да се позове в тази рамка на първата алинея от същия параграф, тези съображения не личат по ясен и недвусмислен начин в документите, представени по делото, и във всички случаи не са съобразени със задължението на ECHA за мотивиране, закрепено в член 296 ДФЕС.
47 На пето място, по съображения за изчерпателност не може да се приеме и направеното от ECHA тълкуване на разпоредбите от приложението към Препоръка 2003/361. Всъщност, както бе посочено по-горе, член 6, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръка 2003/361 се отнася само до данните на предприятията — партньори на „въпросното предприятие“. Тази разпоредба не се отнася до предприятия — партньори на предприятие, свързано с въпросното предприятие, които са обхванати от втората алинея на член 6, параграф 3 от приложението към Препоръка 2003/361. Поради това член 6, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръка 2003/361 не може да се използва за определяне на данните на предприятия партньори, обхванати от втората алинея на същия параграф. Това тълкуване се потвърждава от обстоятелството, че както ясно личи от уводната му част, член 6, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръка 2003/361 е създаден „за прилагането на параграф 2“ от член 6 от посоченото приложение, а не за прилагането на член 6, параграф 3, втора алинея от това приложение. На следващо място следва да се отхвърли доводът, изложен от ECHA по време на съдебното заседание, че думите „въпросно предприятие“ могат да се тълкуват като обхващащи всички предприятия, чиито данни следва да се съберат, и по-специално, в настоящия случай, A.L.O. Immobilien. Освен факта, че не съответства на целта на Препоръка 2003/361, а именно да се определи големината на въпросното предприятие, а не на предприятията, които поддържат връзки с него, това тълкуване би могло да доведе в някои случаи до неограничено отчитане на данни на предприятия, които се намират нагоре или надолу по веригата по отношение на въпросното предприятие, което ECHA признава по време на съдебното заседание. Такова тълкуване обаче очевидно надхвърля обхвата на текста на Препоръка 2003/361, който цели да се вземат предвид данни на други предприятия, различни от въпросното предприятие, в изрично установените от тази препоръка граници.
48 Другите изложени от ECHA доводи не могат да променят този извод.
49 По-конкретно, що се отнася до използването на думата „изключително“ в текста на член 6, параграф 1 от приложението към Препоръка 2003/361 на повечето езици и по-същество, според ECHA в текста на този член на италиански език следва да се отбележи, че този текст има за цел да разграничи самостоятелното предприятие, при което данните се определят въз основа само на неговите отчети, от несамостоятелното предприятие, при което за основа служат отчетите и данните на предприятията партньори или на свързаните предприятия. Следователно липсата на думата „изключително“ в член 6, параграф 3, второ изречение от приложението към Препоръка 2003/361 не означава, че ECHA може да взима предвид неограничено данни на предприятията, които се намират нагоре или надолу по веригата по отношение на въпросното предприятие.
50 По отношение на Ръководството относно дефиницията за МСП, публикувано от Комисията в интернет, следва, най-напред, да се отбележи, че ръководството, на което ECHA се позовава в писмените си изявления, е последващо спрямо обжалваното решение. На следващо място, следва да се припомни, че както член 3 от Регламент № 1907/2006, така и съображение 9 и член 2 от Регламент № 340/2008 препращат към Препоръка 2003/361 за определянето на МСП, а не към Ръководството относно дефиницията за МСП. На последно място, с оглед на принципа на правната сигурност посоченото ръководство не може да постави под въпрос текста на Препоръка 2003/361.
51 Що се отнася до довода, изтъкнат от ECHA пред Общия съд, че жалбоподателят принадлежи към „група предприятия“, и въпреки факта, че ECHA не е посочила правната основа, която ѝ дава основание да вземе предвид това евентуално обстоятелство в настоящия случай, от представените по делото доказателства, и по-конкретно от решение SME(2013) 2249, от електронното писмо от 17 юли 2013 г. и от писмото от 15 октомври 2013 г., както и от обжалваното решение не личи ECHA да се е позовала на това обстоятелство като основание за искането си по отношение на Compagnie d’Investissement des Alpes.
52 С оглед на всички тези съображения следва да се приеме, че изтъкнатото в настоящия случай от ECHA правно основание не обосновава искането ѝ до жалбоподателя по отношение на Compagnie d’Investissement des Alpes.
53 Поради това първото основание на жалбата трябва да се приеме и следователно обжалваното решение трябва да се отмени.
По второто основание, свързано с отказа за предоставяне на статут на МСП на жалбоподателя
54 С оглед на доводите, изложени в рамките на първото основание, жалбоподателят поддържа, че ECHA е трябвало да вземе предвид 100 % от неговите данни, 100 % от данните на I.C.B., 40 % от данните на Medini и 36,66 % от данните на A.L.O. Immobilien. Данните на Compagnie d’Investissement des Alpes и на евентуалните предприятия — партньори на Medini, не били релевантни за определянето на големината на предприятието жалбоподател. Поради това ECHA не можела да му откаже статута на МСП, като се основе на непредставяне на поисканите документи, отнасящи се до тези предприятия.
55 ECHA припомня, че предложеното от жалбоподателя тълкуване на Препоръка 2003/361 не е съобразено нито с разпоредбите, нито с целите на последната, нито дори с указанията, съдържащи се в Ръководството относно дефиницията за МСП. Поради това ECHA не била допуснала грешка като приела, че жалбоподателят не може да се ползва от статута на МСП, тъй като не е представил всички необходими данни, за да докаже правото си да се ползва от намалена такса за регистрация.
56 В това отношение следва да се припомни, че непредставянето на информация относно Compagnie d’Investissement des Alpes е обосновало обжалваното решение, и по-конкретно отказа на ECHA да предостави на жалбоподателя намаление на таксата.
57 Както бе установено в рамките на първото основание, изтъкнатото от ECHA правно основание в настоящия случай не обосновава адресираното до жалбоподателя искане по отношение на Compagnie d’Investissement des Alpes.
58 Поради това ECHA е допуснала грешка и като е приела, че непредставянето на информацията относно Compagnie d’Investissement des Alpes може да обоснове, в настоящия случай, отказа да се предостави намаление на таксата на жалбоподателя
59 Ето защо второто основание на жалбата следва да се приеме по същество, от което също следва, че обжалваното решение трябва да се отмени.
По съдебните разноски
60 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като ECHA е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отменя решение SME(2013) 3665 на Европейската агенция по химикалите (ECHA) от 15 октомври 2013 г.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда ECHA да понесе освен направените от нея съдебни разноски и тези на K Chimica Srl.
Frimodt Nielsen | Dehousse | Collins |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 септември 2016 година.
Подписи