Дела T-227/01—T-229/01, T-265/01, T-266/01 и T-270/01
Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava и др.
срещу
Комисия на Европейските общности
„Държавни помощи — Данъчни предимства, предоставени от териториална единица на държава членка — Данъчен кредит от 45 % от размера на инвестициите — Решения, с които схемите за помощи се обявяват за несъвместими с общия пазар и се разпорежда възстановяването на предоставените помощи — Професионално сдружение — Допустимост — Квалифициране като нова помощ или като съществуваща помощ — Принцип на защита на оправданите правни очаквания — Принцип на правната сигурност — Принцип на пропорционалност“
Резюме на решението
1. Производство — Встъпване — Допустимост — Преразглеждане след предходно определение, с което се признава допустимостта
(член 40, втора алинея от Статута на Съда)
2. Производство — Встъпване — Заинтересовани лица — Представително сдружение с предмет на дейност защита на своите членове — Допустимост по дела, поставящи принципни въпроси, които могат да засегнат тези членове
(член 40, втора алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда)
3. Производство — Mолба за встъпване — Изисквания за форма
(член 116, параграф 4, втора алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията, с което схема за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар — Жалба на професионално сдружение за защита и представителство на неговите членове
(член 230, четвърта алинея EО)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Освобождаване на някои предприятия от данъци, предоставено от публичноправните органи — Включване
(член 87, параграф 1 EО)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане на жалбите — Задължения на Комисията — Мотиви
(член 87, параграф 2 EО и член 253 ЕО)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Разглеждане на схема за помощи в нейната цялост
(член 87 EО)
8. Помощи, предоставяни от държавите — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията — Помощи със слабо значение — Помощи с временен характер — Липса на последици
(член 87, параграф 1 EО)
9. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Национална правна уредба, установяваща данъчен кредит
(член 87, параграф 1 EО)
10. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, предоставяни от регионални или местни образувания — Включване
(член 87, параграф 1 EО)
11. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Специфична данъчна мярка — Селективен характер на мярката — Обосновка, изведена от естеството или структурата на данъчната система — Изключване
(член 87, параграф 1 EО)
12. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Право на преценка на Комисията (член 87, параграф 3 EО)
13. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Квалифициране като съществуваща помощ — Критерии — Мярка, с която се променя съществено съществуваща схема за помощ — Изключване
(членове 87 EО и 88 EО; член 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 659/1999 на Съвета)
14. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Квалифициране като съществуваща помощ — Критерии — Еволюция на общия пазар
(членове 87 EО и 88 EО; член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999 на Съвета)
15. Помощи, предоставяни от държавите — Административна процедура — Право на заинтересованите страни да представят своите становища
(член 88 EО; член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
16. Производство — Встъпване — Искане за встъпване в подкрепа на исканията на една от страните
(член 40, четвърта алинея от Статута на Съда; член 116, параграф 3 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
17. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Процедура по разследване преди влизането в сила на Регламент № 659/1999 — Липса на обвързване със специфични срокове — Предел — Спазване на изискванията за правна сигурност — Задължение за приключване в разумен срок на предварителното разглеждане, започнало след подаване на оплакване
(член 88 EО; Регламент № 659/1999 на Съвета)
18. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Помощ, предоставена в нарушение на процедурните правила на член 88 ЕО — Евентуални оправдани правни очаквания на получателите — Защита — Условия и граници
(член 88, параграф 2, първа алинея EО)
19. Помощи, предоставяни от държавите — Планове за помощи — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза — Спазване на разумен срок
(член 88, параграф 2 и 3 EО)
20. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(член 88, параграф 2, първа алинея EО)
1. Обстоятелството, че с предходно определение на Първоинстанционния съд е допуснато встъпването на страна в подкрепа на исканията на една от страните, не е пречка да се разгледа отново допустимостта на това встъпване.
(вж. точка 81)
2. Възприемането на широко тълкуване на правото на встъпване на представителни сдружения, чийто предмет е защитата на техните членове по делата, повдигащи принципни въпроси, които са от естество да засегнат тези членове, цели да се даде възможност за по-добра преценка на контекста по делата, като същевременно се избегнат множество индивидуални встъпвания, които биха застрашили ефикасността и доброто протичане на производството.
Има интерес да встъпи в производството по жалба за отмяна на решения на Комисията за обявяване на схеми за освобождаване от данъци за незаконосъобразни и несъвместими с общия пазар и с които се разпорежда възстановяването на предоставените на това основание помощи, конфедеративна междуотраслова организация, чиято цел е именно представителството и защитата на интересите на предприятия, някои от които са действителни получатели на помощи, отпуснати въз основа на посочените данъчни режими, и която освен това е участвала в административната процедура, довела до приемането на спорните решения.
(вж. точки 83—90)
3. Молбата за встъпване, която в съответствие с член 116, параграф 4, втора алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд трябва да съдържа кратко изложение на правните основания и доводите, на които се позовава встъпилата страна, трябва както исковата молба или жалбата да е достатъчно ясна и точна, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Първоинстанционния съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо без да разполага с други данни.
За да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, е необходимо, както в иска или жалбата, съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава молбата за встъпване, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от самия ѝ текст. В това отношение ако съдържанието на молбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори и приложени към молбата, не може да компенсира липсата на съществените елементи от правните доводи, които следва да бъдат посочени в молбата. Освен това не е задача на Първоинстанционния съд да издирва и да установява в приложенията правните основания и доводите, за които би могъл да приеме, че са основнието на молбата, тъй като приложенията имат единствено чисто доказателствена и документираща функция.
Не отговаря на тези изисквания молба за встъпване, в която се прави общо препращане към молби, подадени по делата, съединени с това, по което се иска всъпването, ако от самата молба за встъпване не личи, поне обобщено или по същество, нито едно от съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава.
(вж. точки 94—97, 100 и 101)
4. По принцип не е допустимо сдружение, на което е поверена защитата на колективните интереси на предприятия, да подава жалба за отмяна срещу окончателно решение на Комисията в областта на държавните помощи, освен ако тези предприятия или някои от тях имат процесуална легитимация на собствено основание или ако то може да докаже, че само има интерес.
Физическо или юридическо лице може да твърди, че е лично засегнато, само ако спорният акт го засяга поради някои качества, които са му присъщи, или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин както адресата. В това отношение ако потенциалните получатели по схема за помощ не могат само в това си качество да се считат лично засегнати от решението на Комисията, установяващо несъвместимостта на тази схема с общия пазар, то предприятие, което е засегнато от съответното решение не само като предприятие, потенциален получател по схема за спорна помощ, но също и в качеството си на ефективен получател на индивидуално предоставена съгласно тази схема помощ, чието възстановяване Комисията е разпоредила, обаче е в различно положение. Впрочем щом решението задължава държавата членка да вземе необходимите мерки, за да възстанови съответните помощи от получателите, предприятията, които са се възползвали от тях, трябва да се считат за пряко засегнати от него.
Следователно има процесуална легитимация да обжалва решения на Комисията, с които се установява неправомерност и несъвместимост с общия пазар на схеми за помощи и се разпорежда тяхното преустановяване и възстановяването на изплатените помощи, сдружение, на което е поверена защитата на интересите на предприятия, за които е установено, макар и в рамките на устната фаза на производството, че са ефективни получатели на индивидуална помощ, предоставена съгласно посочените схеми, и че в това си качество биха имали процесуална легитимация на собствено основание.
(вж. точки 107—118)
5. Понятието за помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО включва не само положителни престации като субсидии, но също и намеса, която под различни форми облекчава разходите, обичайно в тежест на бюджета на едно предприятие, и която поради това, без да е субсидия в тесния смисъл на това понятие, е от същото естество и има същите последици.
Мярка, с която публичните власти на държава членка предоставят на някои предприятия данъчно освобождаване, което, макар да не се изразява в прехвърляне на ресурси на държавата, поставя получателите в по-благоприятно положение от това на другите данъчнозадължени лица, представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
Такава мярка са целящите да насърчат инвестициите данъчни кредити, които, като намаляват данъчната тежест на предприятията с процент от сумата на инвестицията, която може да се ползва от това предимство, и по този начин им позволяват да не погасяват в пълен размер окончателно дължимия данък, ги поставят в по-благоприятно положение от това на другите данъчнозадължени лица. Обстоятелството, че тези данъчни кредити целят да насърчат инвестициите с цел генериране на постъпления, е без значение в това отношение, тъй като преследваната от дадена мярка цел не може да позволи тя да избегне квалификацията като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.
(вж. точки 124—126, 130 и 184)
6. Изложените в съответствие с изискването на член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения.
Решение на Комисията, с което се обявява за несъвместима с общия пазар схема за помощи под формата на данъчни кредити, е достатъчно мотивирано относно последствията на тези помощи за търговията и за конкуренцията, щом като в него се установява, че поради особеностите на икономиката на съответната държава членка, характеризираща се с отваряне навън и с тенденция към износ, те, от една страна, засилват позициите на предприятията получатели спрямо други конкурентни предприятия в търговията в Общността и следователно засягат тази търговия, и от друга страна, подобряват рентабилността на същите предприятия получатели поради подобряването на техния нетен резултат (печалба след облагане с данъци) и им позволяват да се конкурират с предприятията, които не се ползват от посочените данъчни кредити.
(вж. точки 136—138)
7. Когато предоставена от държава или чрез държавни ресурси финансова помощ засилва позициите на предприятие спрямо други конкурентни предприятия в търговията в Общността, трябва да се смята, че търговията е засегната от помощта, макар и самото предприятие получател да не участва в износа. Комисията е длъжна не да установи реално въздействие на тази мярка върху търговията между държавите членки и действително нарушение на конкуренцията, а само да изследва дали тя може да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията.
При схеми за помощи Комисията може да се ограничи да изследва общите характеристики на разглежданата схема, без да е длъжна да изследва всеки отделен случай на прилагане, като следва да се уточни, че когато не е направено уведомление за тази схема, не е необходимо мотивите на решенията по този въпрос да съдържат актуализирана преценка на нейните последици за конкуренцията и засягането на търговията между държави членки.
(вж. точки 142 и 143)
8. Фактът, че данъчни предимства са с временен характер, че тяхното влияние е ограничено и не е определящо или че те не представляват единственият елемент, който трябва да се вземе предвид, не би могъл да постави под съмнение тяхното квалифициране като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, щом като съдебната практика не изисква нарушениeто на конкуренцията или заплахата от такова нарушение и засягането на търговията в Общността да са чувствителни или съществени.
(вж. точка 148)
9. Спецификата на една държавна мярка, по-конкретно селективният ѝ характер, представлява една от характеристиките на понятието за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. В това отношение е важно да се провери дали мярката води до изключителни предимства в полза на определени предприятия или на някои отрасли на дейност.
Представляват селективно предимство „в полза на някои предприятия“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО данъчни режими, които осигуряват предимства под формата на данъчни кредити в полза само на предприятията, които правят инвестиции, надвишаващи определен праг, и следователно разполагат със значителни финансови ресурси, като за всички други предприятия, дори когато инвестират, е изключена възможността да се ползват от разглежданото предимство и които режими освен това дават на администрацията дискреционно право на преценка, позволяващо ѝ да променя размера или условията за предоставяне на данъчното предимство в зависимост от характеристиките на инвестиционните проекти, представени на нейната преценка.
(вж. точки 158—162, 166—168)
10. Фактът, че вътредържавна структура има призната и защитена от конституцията на държава членка данъчна автономия, все пак не освобождава тази структура от задължението да спазва разпоредбите на Договора в областта на държавните помощи. Като споменава помощта, предоставена от „държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма“, член 87, параграф 1 ЕО визира всяка помощ, финансирана чрез публични ресурси. От това следва, че мерките, взети от вътредържавни структури (децентрализирани, федерални, регионални или други) на държавите членки, независимо от правния статут и наименованието на тези структури, попадат, на същото основание като приетите от федералната или централната власт мерки, в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО, ако са налице условията на тази разпоредба.
(вж. точка 178)
11. При преценката на държавна мярка като държавна помощ при определени условия нейният селективен характер може да бъде обоснован от„естеството или структурата на системата“. Ако това е така, член 87, параграф 1 ЕО не се прилага по отношение на мярката. Така спрямо една конкретна данъчна мярка, която е обоснована от вътрешната логика на данъчната система — като прогресивния характер на данъка, обоснован от логиката за преразпределянето му — ще бъде избегнато прилагането на член 87, параграф 1 ЕО.
Фактът, че данъчни мерки се основават на обективни критерии и имат хоризонтален характер, не е достатъчен, за да се постави под въпрос техният селективен характер и да може да се приеме, че те представляват мерки, обосновани от вътрешната логика на съответната данъчна система, след като от тях се ползват само предприятията, които правят инвестиции, надвишаващи определен праг, и следователно разполагат със значителни финансови ресурси, като за всички други предприятия, дори когато инвестират, е изключена възможността да се ползват от тях. Освен това преследваната с разглежданите мерки цел не позволява те да избегнат квалифицирането като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, тъй като в противен случай би било достатъчно публичните власти да се позоват на законността на целите, преследвани чрез приемането на помощ, за да може тя да се приеме за обща мярка, за която не се прилага член 87, параграф 1 ЕО. Тази разпоредба обаче не прави разграничение според причините или целите на държавната намеса, а я определя в зависимост от нейните последици.
(вж. точки 179, 180, 184 и 185)
12. Комисията има широко право на преценка в областта на член 87, параграф 3 ЕО. Поради това упражняваният от общностния съд контрол трябва да се сведе до проверка дали са спазени процесуалните правила и задължението за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт. Общностният съд не трябва да заменя със своята икономическа преценка направената от Комисията преценка.
В областта на схеми за помощи Комисията може да се ограничи да изследва общите характеристики на разглежданата схема, без да е длъжна да изследва всеки отделен случай, в който тя се прилага.
(вж. точки 198 и 199)
13. Договорът въвежда различни процедури, в зависимост от това дали помощта е съществуваща или нова. Докато за новата помощ Комисията трябва в съответствие с член 88, параграф 3 ЕО да бъде предварително уведомена и тази помощ не може да бъде приведена в действие, преди процедурата да завърши с окончателно решение, съществуващата помощ може в съответствие с член 88, параграф 1 ЕО да бъде правомерно прилагана, докато Комисията не установи нейната несъвместимост. Следователно съществуващите помощи могат да бъдат предмет, когато са налице условията за това, само на решение за несъвместимост, което произвежда действие занапред.
По силата на член 1, буква б), подточка i) от Регламент № 659/1999 относно прилагането на член 88 ЕО, съществуваща помощ представлява именно „всяка помощ, която съществува в съответната държава членка преди влизането в сила на Договора, т.е. схеми за помощи и индивидуална помощ, които са били въведени в действие преди и продължават да се прилагат след влизането в сила на Договора“.
Не може да се разглежда като съществуваща помощ по смисъла на тези разпоредби режим на данъчни кредити, въведен след влизането в сила на Договора в съответната държава членка, условията за прилагане на който режим и следователно определените с него кръг на получатели, данъчна основа и процент, както и неговата продължителност се явяват съществено изменение на съществуваща преди това влизане в сила схема.
(вж. точки 228—234)
14. Съдържащото се в член 1, буква б) подточка v) от Регламент № 659/1999 относно прилагането на член 88 ЕО понятие за еволюция на общия пазар може да се разбира като изменение на икономическия и правен контекст в засегнатия от разглежданата мярка отрасъл. Такова изменение може по-конкретно да е резултат на либерализацията на пазар, който първоначално е бил затворен за конкуренцията.
За сметка на това посоченото понятие не включва хипотезата, при която Комисията променя своята преценка само въз основа на по-строгото прилагане на правилата на Договора в областта на държавните помощи.
От това следва, че ако се приеме за установена, промяна в доктрината на Комисията след приемането на спорната мярка по отношение на критериите за селективност, приложени при нейната преценка на посочената мярка от гледна точка на член 87, параграф 1 ЕО, не може да позволи да се установи „еволюция на общия пазар“ по смисъла на член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999.
(вж. точки 245, 247 и 250)
15. Член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 за прилагането на член 88 ЕО предвижда, че в рамките на официалната процедура по разследване заинтересованите страни имат възможност да представят коментари на Комисията. Тази разпоредба уточнява, че посочените коментари трябва да бъдат представени в рамките на предписан срок, който в някои надлежно обосновани случаи може да бъде удължен, но не предвижда възможността заинтересована страна да представи на Комисията, по собствена инициатива и след изтичането на предвидения за тази цел срок, нов коментар.
16. От това следва, че фактът, че Комисията не е взела предвид допълнителен коментар на заинтересована страна, поради това че го е получила след края на срока и тази страна никога не е правила искане за удължаване на определения съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 срок, при липсата на конкретни уверения, че допълнителен коментар, дори закъснял, ще бъде взет предвид, без да има искане за удължаване на срока, не може да представлява нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания или на добрата админстрация.
Всъщност право да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания има всеки правен субект, у който общностна институция е породила основателни надежди и никой не може да се позовава на нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения, предоставени му от администрацията.
Освен това сред предоставените от общностния правен ред гаранции в административните производства е именно принципът на добрата администрация, с който е свързано задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни. Член 6, параграф 1 от Регламент № 659 възпроизвежда посочените принципи в рамките на процедурата за контрол на държавните помощи. В рамките на процедурата за контрол на държавните помощи самите заинтересовани лица не могат да искат обсъждане с Комисията при условията на състезателно начало като предвиденото в полза на държавата членка, отговорна за предоставянето на помощта, и не могат да се позовават на права, които са също толкова широки, колкото и правото на защита като такова. Общите принципи на правото като принципа на добрата администрация не могат да позволят на общностния съд да разшири обхвата на процесуалните права, предоставени от Договора и от вторичното право на заинтересованите лица в рамките на процедури за контрол върху държавните помощи.
(вж. точки 259—272)
17. Макар член 40, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейските общности, приложим за Първоинстанционния съд по силата на член 53 от посочения статут, и член 116, параграф 3 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд да не са пречка встъпилата страна да представи различни доводи от тези на страната, в чиято подкрепа е встъпила, това все пак е при условие че те не променят предмета на спора и че встъпването остава в подкрепа на исканията, представени от главната страна.
Допустимо е повдигнатото от встъпилата страна оплакване, което, макар и различно от тези на жалбоподателя, е свързано с предмета на спора, както е определен от жалбоподателя, и следователно не води до промяна на неговия обхват.
(вж. точки 292—294)
18. Макар до приемането на Регламент № 659/1999 относно прилагането на член 88 ЕО Комисията не е била длъжна да спазва конкретни срокове за разглеждането на мерки, представляващи помощи, тя все пак е трябвало да внимава да не забавя до безкрай упражняването на своите правомощия, за да спази основното изискване за правна сигурност.
Всъщност доколкото има изключителна компетентност за преценка на съвместимостта на дадена държавна помощ с общия пазар, Комисията е длъжна в интерес на правилното прилагане на свързаните с държавните помощи основни правила на Договора да извърши старателно и безпристрастно разглеждане на оплакване, с което се съобщава за наличието на несъвместима с общия пазар помощ. От това следва, че Комисията не може безкрайно да удължава предварителното разглеждане на държавните мерки, които са предмет на оплакване. Разумният характер на продължителността на разглеждането на дадено оплакване трябва да се преценява с оглед на конкретните обстоятелства по всяко дело, и по-специално на контекста на същите, на различните процедурни етапи, които Комисията трябва да следва, и на сложността на делото.
Срок от тридесет и осем месеца между момента, в който Комисията е узнала за разглежданите схеми за помощ, и започването на официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, не представлява с оглед на контекста, в който се вписват тези схеми, неразумен срок, опорочаващ процедурата на предваритело разглеждане поради нарушение на принципа на правна сигурност, нито, като последица от това, на принципа на добрата администрация, щом като, от една страна, разглежданите мерки изискват задълбочено разглеждане на съответното национално законодателство, и от друга страна, вина за продължителността на производството, най-малкото отчасти, имат националните власти, които искат удължаване на определения срок, за да отговорят на исканията за сведенияот страна на Комисията.
(вж. точки 296—309)
19. Позоваване на оправданите правни очаквания за правомерността на една помощ е възможно само ако тази помощ е предоставена при спазване на предвидената в член 88 ЕО процедура. Всъщност действащи с необходимата грижа регионален орган и икономически оператор при нормални условия трябва да са в състояние да се уверят, че тази процедура е била спазена. След като член 88 ЕО не прави разграничение в зависимост от това дали става въпрос за схеми за помощ или за индивидуална помощ, тези принципи се прилагат включително и в случай на схеми за помощ.
Не може обаче да се изключи възможността получателите на неправомерна (поради липса на уведомление за нея) помощ да се позоват на изключителни обстоятелства, на които е било оправдано да основат своите правни очаквания за правомерния характер на тази помощ, за да се противопоставят на нейното възстановяване.
(вж. точки 310—314)
20. Разумният характер на продължителността на производството по контрол в областта на държавните помощи, независимо дали става въпрос за фазата на предварително разглеждане или за официалната процедура по разследване, се преценява в зависимост от присъщите на всяко дело обстоятелства, и по-специално от контекста на това дело, от различните етапи на производството, следвани от Комисията, от поведението на страните в хода на производството, от сложността и от значението на делото за различните заинтересовани страни.
Продължителността на процедура по разследване, продължила като цяло пет години и един месец, от които тридесет и осем месеца за фазата на предварителното разглеждане и двадесет и три месеца за официалната процедура по разглеждане, с оглед на контекста, сложността на разглежданите мерки и значението на делото и с оглед на факта, че със своето поведение националните власти са допринесли, поне отчасти, за удължаването на процедурата по разследване, не е неразумна. Тази продължителност не представлява изключително обстоятелство, от естество да породи оправдани правни очаквания за правомерния характер на помощите.
(вж. точки 336—342 и 347)
21. Премахването на неправомерна помощ посредством възстановяване е логичната последица от установяването на нейната неправомерност. Следователно възстановяването на неправомерно предоставена държавна помощ с цел възстановяване на предишното положение по принцип не може да се приеме за мярка, несъразмерна на целите на разпоредбите на Договора в областта на държавните помощи.
С възстановяването на помощта получателят губи предимството, от което се е ползвал спрямо конкурентите си на пазара, и се възстановява съществувалото преди предоставянето на помощта положение. От тази функция на възстановяването следва също, че като правило, освен при изключителни обстоятелства, Комисията не може да злоупотреби с дискреционното си правомощие, когато иска държавата членка да възстанови сумите, предоставени въз основа на неправомерни помощи, тъй като тя само възстановява предишното положение.
Несъмнено принципът на пропорционалност изисква актовете на общностните институции да не излизат от рамките на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения.
Възстановяването на неправомерни помощи обаче, доколкото цели възстановяване на предишното положение, по принцип не може да се приеме за мярка, несъразмерна на целите на разпоредбите на Договора в областта на държавните помощи. Такава мярка, дори когато е приложена дълго след предоставянето на въпросните помощи, не може да представлява непредвидена от общностното право санкция.
(вж. точки 372—375)