РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
24 март 2011 година(*)
„Конкуренция — Картели — Сектор на фитингите от мед и медни сплави — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отговорност за неправомерното поведение — Глоби — Възпиращо действие“
По дело T‑386/06
Pegler Ltd, установено в Донкастър (Обединеното кралство), за което се явяват г‑н R. Thompson, QC, и г‑н A. Collinson, solicitor,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н A. Nijenhuis и г‑н V. Bottka, в качеството на представители, подпомагани от г‑н S. Kinsella и г‑н K. Daly, solicitors,
ответник,
с предмет искане за частична отмяна на Решение C (2006) 4180 на Комисията от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F‑1/38.121 — Фитинги), а при условията на евентуалност — искане за намаляване на глобата, наложена на жалбоподателя с посоченото решение,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г‑жа М. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н N. Wahl (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 януари 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата в основата на спора и обжалваното решение
1 С Решение С (2006) 4180 от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F‑1/38.121 — Фитинги) (обобщение в ОВ L 283, 2007 г., стр. 63, наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията на Европейските общности установява, че няколко предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като в различни периоди между 31 декември 1988 г. и 1 април 2004 г. са участвали в едно-единствено, усложнено и продължено нарушение на общностните правила на конкуренция чрез редица обхващащи територията на ЕИП антиконкурентни споразумения и съгласувани практики на пазара на фитингите от мед и медни сплави. Нарушението се състои в определяне на цени, в договаряне на ценови списъци, на отстъпки и намаления и на механизми за въвеждане на увеличения на цените, в разпределяне на националните пазари и клиентите и в обмен на друга търговска информация, както и в участие на редовни срещи и в поддържането на други контакти с оглед улесняването на нарушението.
2 Жалбоподателят, Pegler Ltd, и неговото дружество майка към момента на настъпване на фактите, Tomkins plc, са сред адресатите на обжалваното решение.
3 В периода между 17 юни 1986 г. и 31 януари 2004 г. жалбоподателят е изцяло притежавано от Tomkins дъщерно дружество. На 1 февруари 2004 г. дружеството жалбоподател е продадено на неговия ръководен екип. На 26 август 2005 г. Pegler Holdings Ltd и дружеството жалбоподател са продадени на Aalberts Industries NV, също адресат на обжалваното решение.
4 На 9 януари 2001 г. Mueller Industries Inc., също производител на медни фитинги, уведомява Комисията за съществуването на картел в сектора на фитингите и в други свързани промишлени отрасли на пазара на медните тръби и за желанието си да сътрудничи в съответствие с Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели (ОВ C 207 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 1996 г.“) (съображение 114 от обжалваното решение).
5 На 22 и 23 март 2001 г. в рамките на разследване във връзка с медните тръби и фитинги Комисията извършва, на основание член 14, параграф 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г., Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (OВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), внезапни проверки в помещенията на редица дружества (съображение 119 от обжалваното решение).
6 В резултат на тези първи проверки през април 2001 г. Комисията разделя разследването във връзка с медните тръби на три отделни производства, а именно производство по дело COMP/E‑1/38.069 (Медни водопроводни тръби), производство по дело COMP/F‑1/38.121 (Фитинги) и производство по дело COMP/E‑1/38.240 (Тръби за промишлени цели) (съображение 120 от обжалваното решение).
7 На 24 и 25 април 2001 г. Комисията извършва други внезапни проверки в помещенията на Delta plc, дружество, оглавяващо международна инженерингова група, чийто инженерингов отдел обхваща няколко производителя на фитинги. Предмет на тези проверки са единствено фитингите (съображение 121 от обжалваното решение).
8 От февруари/март 2002 г. нататък Комисията отправя до заинтересованите лица редица искания за предоставяне на информация в приложение на член 11 от Регламент № 17, а след това — на член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (съображение 122 от обжалваното решение).
9 През септември 2003 г. IMI plc прави искане спрямо него да бъде приложено Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Впоследствие подобни искания правят групата Delta (март 2004 г.) и FRA.BO SpA (юли 2004 г.). Последното искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е направено през май 2005 г. от Advanced Fluid Connections plc (съображения 115—118 от обжалваното решение).
10 На 22 септември 2005 г. в рамките на дело COMP/F‑1/38.121 (Фитинги) Комисията образува производство за установяване на нарушение и изготвя изложение на възраженията, което е изпратено на жалбоподателя (съображения 123 и 124 от обжалваното решение).
11 На 20 септември 2006 г. Комисията приема обжалваното решение.
12 В член 1 от обжалваното решение Комисията установява, че в периода между 31 декември 1988 г. и 22 март 2001 г. жалбоподателят и Tomkins са нарушили разпоредбите на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП.
13 За това нарушение в член 2, буква з) от обжалваното решение Комисията налага на жалбоподателя и Tomkins глоба в размер на 5,25 милиона евро при условията на солидарност.
14 За да определи размера на глобата на всяко от предприятията, в обжалваното решение Комисията прилага метода, посочен в Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (OВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“).
15 Що се отнася, на първо място, до определянето на началния размер на глобата според тежестта на нарушението, Комисията окачествява нарушението като особено сериозно поради неговото естество и географски обхват (съображение 755 от обжалваното решение).
16 Приемайки по-нататък, че съществува значителна разлика между съответните предприятия, Комисията прилага разграничително третиране, като в това отношение се основава на тяхната относителна тежест на въпросния пазар, определена в зависимост от пазарните им дялове. На тази основа тя разпределя съответните предприятия в шест категории (съображение 758 от обжалваното решение).
17 Жалбоподателят и неговото дружество майка са поставени в шестата категория, по отношение на която началният размер на глобата е определен на 2 милиона евро (съображение 765 от обжалваното решение).
18 Предвид общия оборот на Tomkins, който през 2005 г. (годината, предхождаща приемането на обжалваното решение) възлиза на 4 635 милиона евро, Комисията, за да осигури възпиращото действие на глобата, прилага коефициент за умножение 1,25, в резултат на което началният размер на глобата на жалбоподателя нараства на 2,5 милиона евро (съображения 771—773 от обжалваното решение).
19 След това, поради продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението (дванадесет години и два месеца), Комисията увеличава глобата със 110 %, а именно с 5 % на година за първите две години и считано от 31 януари 1991 г., с 10 % за всяка пълна от останалите десет години (съображение 775 от обжалваното решение), в резултат на което окончателният размер на глобата достига 5,25 милиона евро.
20 Комисията не посочва никакви отегчаващи или смекчаващи обстоятелства по отношение на жалбоподателя.
Производство и искания на страните
21 Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 15 декември 2006 г.
22 Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да започне устната фаза на производството.
23 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 28 януари 2010 г.
24 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени член 1, член 2, буква з) и член 3 от обжалваното решение,
– при условията на евентуалност да намали размера на наложената му глоба,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
25 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
26 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания.
27 Във връзка с първото правно основание жалбоподателят възразява срещу това, че е подведен под отговорност за нарушението в периода от 31 декември 1988 г. до 20 януари 1989 г. единствено поради факта, че на 20 януари 1989 г. е придобил наименованието „Pegler Ltd“. Всъщност преди 20 януари 1989 г. в рамките на групата Tomkins той е бил „спящо“ дъщерно дружество по смисъла на английското дружествено право. Във връзка с второто си правно основание той твърди, че не следва да носи отговорност за периода между 20 януари 1989 г. и 29 октомври 1993 г. През този период той е бил „спящ“ представител на FHT Holding Ltd (наричано по-нататък „FHT“), друго дружество в групата Tomkins, и не е имал нито активи, нито служители. Третото правно основание е свързано с твърдението, че Комисията не е определили ясно адресата на обжалваното решение. Във връзка с четвъртото правно основание жалбоподателят излага редица доводи, за да докаже, че по принцип е незаконосъобразно бивше дружество майка и бивше дъщерно дружество да бъдат подведени под отговорност при условията на солидарност за нарушение на член 81 ЕО. С петото си правно основание жалбоподателят твърди, че глобата е трябвало да бъде наложена само на бившето му дружество майка. Накрая, шестото правно основание е изведено от нарушение на принципа за равно третиране при определянето на размера на глобата.
28 Тъй като третото и петото правно основание до голяма степен се припокриват, доколкото свързаните с тях доводи са почти идентични, те трябва да бъдат разгледани заедно. Освен това четвъртото правно основание е уместно да се разгледа след третото и петото правно основание.
По първото правно основание, изведено от явна грешка в преценката на фактите и от грешка при прилагане на правото при подвеждането на жалбоподателя под отговорност за нарушението в периода между 31 декември 1988 г. и 20 януари 1989 г. единствено поради факта, че на 20 януари 1989 г. е придобило наименованието „Pegler“
Доводи на страните
29 Като начало жалбоподателят изтъква, че в рамките на посочената в обжалваното решение обща продължителност на нарушението „историята на „предприятието Pegler“ може да бъде разделена на три отделни периода: периода преди 20 януари 1989 г., периода между 20 януари 1989 г. и 29 октомври 1993 г. и периода, започнал на 29 октомври 1993 г.
30 По-конкретно жалбоподателят обобщава фактите по следния начин:
– до 20 януари 1989 г. FHT, дружество от групата Tomkins, стопанисва „предприятието Pegler“ чрез свой представител, друго дружество от групата Tomkins, а именно Pegler Ltd. На 20 януари 1989 г. жалбоподателят (тогава The Steel Nut & Joseph Hampton Ltd) и Pegler Ltd (наричано по-нататък „Old Pegler“) си разменят наименованията. Ето защо, считано от тази дата, жалбоподателят получава наименованието Pegler, а предишното му наименование е дадено на Old Pegler. Последното дружество, което, макар и „спящо“ по смисъла на английското дружествено право, продължава да съществува след 20 януари 1989 г., в крайна сметка е прекратено на 29 май 2000 г.,
– впоследствие, в периода между 20 януари 1989 г. и 29 октомври 1993 г., „предприятието Pegler“ продължава да бъде стопанисвано от FHT, който възлага управлението му на жалбоподателя, негов представител без възнаграждение,
– на 29 октомври 1993 г. „предприятието Pegler“ е прехвърлено на жалбоподателя, който считано от тази дата поема част от активите и дейността на FHT във връзка с крановете от черни метали, вентилите и водопроводните фитинги, както и отговорността за „предприятието Pegler“.
31 Жалбоподателят поддържа, че единственото дружество, което може да носи отговорност за нарушението преди 20 януари 1989 г., е Tomkins, тъй като то притежава 100 % от капитала на FHT и изцяло го контролира.
32 Според жалбоподателя Комисията не е взела предвид факта, че когато две дружества си разменят наименованията и към същата дата едното встъпва в правоотношението по сключения от другото договор за представителство в съответствие с „установените правни принципи“, физическото или юридическото лице, което управлява въпросното предприятие към момента на извършване на нарушението, трябва да носи отговорност за същото дори ако в деня на приемане на решението, с което се установява нарушението, друго лице стопанисва предприятието.
33 Жалбоподателят твърди също така, че преди 29 октомври 1993 г. не е бил предприятие, доколкото не е имал нито активи, нито служители и поради това не е отговарял на нито една от основните характеристики на икономическата самостоятелност, които са необходими, за да съществува предприятие по смисъла на член 81 ЕО.
34 На първо място Комисията поддържа, че в цялото обжалвано решение разглежда дейностите на редица свързани в групата Tomkins дружества, а именно жалбоподателя, Old Pegler, FHT и Tomkins, като дейности на един-единствен икономически субект в периода на нарушението.
35 Комисията възразява срещу твърдението, че за нарушението в периода между 31 декември 1988 г. и 20 януари 1989 г. е подвела жалбоподателя под отговорност единствено поради факта, че на 20 януари 1989 г. той е придобил наименованието Pegler.
36 На първо място, Комисията твърди, че между 31 декември 1988 г. (начален момент на нарушението) и 20 януари 1989 г. жалбоподателят е бил свързан с „предприятието Pegler“ във функционално отношение.
37 В това отношение Комисията отбелязва, че съществува „персонална и функционална приемственост“. В подкрепа на това твърдение Комисията изтъква факта, че г‑н W. е бил директор в Old Pegler от 15 юни 1980 г. до 20 януари 1989 г., датата, на която е назначен за директор в дружеството жалбоподател.
38 Освен това било немислимо жалбоподателят да е възприел наименованието Pegler на 20 януари 1989 г., без да е имал поне някакво участие в предприятието през 20‑те дни, предхождащи тази дата, тоест от 31 декември 1988 г. нататък, дата, която Комисията приема за начален момент на установеното от нея нарушение. Според Комисията е много вероятно за това прехвърляне да е трябвало дружеството жалбоподател да бъде приведено в съответствие и подготвено с оглед получаването на наименованието на „предприятието Pegler“, откъдето и съществуването на функционална връзка между жалбоподателя като правен субект и нарушението.
39 Освен това самият жалбоподател признава, че решението за прехвърляне на „предприятието Pegler“ „е било взето в рамките на групата Tomkins от директорите на тази група, които са директори и на дружеството жалбоподател“.
40 На второ място, Комисията поддържа, че макар преди 20 януари 1989 г. жалбоподателят да не е участвал в нарушението, е очевидно, че той е правоприемник на дружеството, което пряко е участвало в нарушението, от гледна точка както на най-значителните му активи, така и на управлението и търговското наименование, с което са били осъществени неправомерните дейности, и че поради това той е „наследил“ съгласно съдебната практика юридическата отговорност за нарушението.
41 Накрая, Комисията отбелязва, че отчитането на периода от 20 дни преди 20 януари 1989 г. е без значение за изчисляването на размера на глобата.
Съображения на Общия съд
42 От съображения 682 и 683 от обжалваното решение, тълкувани във връзка със съображения 647 и 734 от посоченото решение, следва, че жалбоподателят е подведен под отговорност за нарушението поради прякото си участие в него в периода между 31 декември 1988 г. и 22 март 2001 г.
43 В това отношение все пак следва да се отбележи, че видно от документите, представени от жалбоподателя както в административното, така и в настоящото производство, в периода между 31 декември 1988 г. и 20 януари 1989 г. същият е бил „спящо“ дружество по смисъла на английското дружествено право.
44 Всъщност се установява, че преди 20 януари 1989 г. жалбоподателят няма нито активи, нито служители.
45 Макар жалбоподателят да признава, че е приел наименованието, с което на пазара са извършени посочените в обжалваното решение неправомерни дейности, и че след 20 януари 1989 г. безвъзмездно е представлявал FHT, преди тази дата той не е имал нито икономическа дейност, нито служители, освен директор съгласно устава, както изисква английското дружествено право.
46 Освен това следва да се отбележи, че в посочения период жалбоподателят е едно от петте дъщерни дружества на FHT (от своя страна изцяло притежавано от Tomkins дъщерно дружество), което под търговското наименование Pegler осъществява дейност в сектора на фитингите. Видно от приложенията към преписката, а именно годишните счетоводни отчети, които са представени на властите в Обединеното кралство и чиято автентичност не е оспорена от Комисията, в посочения период жалбоподателят е бил „спящо“ дружество по смисъла на английското дружествено право и не е упражнявал икономическа дейност, нито е реализирал оборот.
47 В това отношение следва да се припомни, че общностното право на конкуренцията се отнася до дейността на предприятията (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 59) и че понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от своя правен статут и начин на финансиране (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 112, Решение на Съда от 10 януари 2006 г. по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, Recueil, стр. I‑289, точка 107 и Решение на Съда от 11 юли 2006 г. по дело FENIN/Комисия, C‑205/03 P, Recueil, стр. I‑6295, точка 25).
48 Следва също така да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика икономическа дейност е всяка дейност, която включва предлагане на стоки или услуги на определен пазар (вж. Решение на Съда от 12 септември 2000 г. по дело Pavlov и др., C‑180/98—C‑184/98, Recueil, стр. I‑6451, точка 75 и цитираната съдебна практика и Решение на Съда от 19 февруари 2002 г., по дело Wouters и др., C‑309/99, Recueil, стр. I‑1577, точка 47).
49 Ето защо, доколкото в периода между 31 декември 1988 г. и 20 януари 1989 г. жалбоподателят е правен субект, който не извършва икономическа дейност, в смисъл че не предлага на даден пазар стоки или услуги срещу възнаграждение и следователно не понася присъщия за тази дейност финансов риск, Комисията не може да счита, че преди датата, на която е променил наименованието си, жалбоподателят пряко е участвал в нарушението (вж. цитираната в предходната точка съдебна практика).
50 Обстоятелството, че в посочения период жалбоподателят е част от групата Tomkins, не опровергава този извод.
51 Същото важи и за обстоятелството, че на 20 януари 1989 г. г‑н W., бивш директор на Old Pegler, е бил назначен за директор на дружеството жалбоподател и е подал оставка на 26 май 1989 г.
52 Освен това доводът на Комисията, съгласно който някои данни сочат, че приблизително през този период г‑н. W. лично е участвал в картела, трябва да бъде отхвърлен. В това отношение Комисията се позовава на съображения 74 и 187 от обжалваното решение. В съображение 74 от обжалваното решение обаче се посочва само, че през 1989 г. г‑н W. е изпълнителен директор на Pegler, докато в съображение 187 от това решение се споменава контакт, осъществен от представител на Delta с г‑н W. след събранието през 1989 г. на British Plumbing Fittings Manufacturers Association (BPFMA, Сдружение на производителите на водопроводни фитинги в Обединеното кралство) — събрание, проведено след разглеждания в настоящото производство период.
53 Освен това твърдението на Комисията, че през 20‑те дни преди посочената по-горе размяна на наименованията жалбоподателят е имал „известно участие“, не може да бъде прието. Без съмнение промяната на търговското наименование е свързано с определени нормативни и договорни изисквания. Тяхното изпълнение обаче не изисква упражняването на икономическа, още по-малко на антиконкурентна дейност.
54 Накрая, изложеният от Комисията при условията на евентуалност довод, че при всички случаи жалбоподателят е икономически правоприемник на „предприятието Pegler“, не може да бъде приет.
55 Несъмнено съгласно постоянната съдебна практика, когато дейността, предмет на нарушението, е прехвърлена от един правен субект на друг в рамките на една и съща група, правоприемникът може да носи отговорност за нарушението, дори когато първият правен субект продължава да съществува от юридическа гледна точка (Решение на Съда от 11 декември 2007 г. по дело ETI и др., C‑280/06, Сборник, стр. I‑10893, точка 48, Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точка 132; вж. в този смисъл и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 47 по-горе, точка 358).
56 Следва да се приеме обаче, че нито в изложението на възраженията, нито в обжалваното решение Комисията не е посочила, че според нея жалбоподателят е отговорен за нарушението, поради това че е правоприемник на своето междинно дружество майка, FHT, или на своето дружество сестра, Old Pegler.
57 Обратно, в съображение 718 от обжалваното решение Комисията посочва жалбоподателя като пряк участник, поддържал, считано от 31 декември 1988 г., антиконкурентни контакти със своите конкуренти.
58 От друга страна, в административното производство жалбоподателят представя в отговор на въпросите на Комисията сведения за групата Tomkins и за нейното вътрешно преструктуриране към момента на настъпване на фактите. В своя отговор от 25 ноември 2005 г. на изложението на възраженията той посочва също, че преди 1993 г. е бил „спящо“ дружество по смисъла на английското дружествено право, информация, която е потвърдена при изслушването от 27 февруари 2006 г. Накрая, това твърдение се подкрепя от убедителни доказателства като представените пред компетентния орган счетоводни отчети на жалбоподателя и на FHT, които показват, че жалбоподателят, който не е упражнявал икономическа дейност, е бил „спящо“ дружество през съответните финансови години.
59 В този контекст следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията не е разгледала тези доводи. Както признава в съдебното заседание, тя приема, че жалбоподателят от самото начало е пряк участник в картела.
60 Предвид изложеното по-горе първото правно основание следва да се приеме за основателно.
По второто правно основание, изведено от явна грешка в преценката на фактите и от грешка при прилагането на правото при подвеждането на жалбоподателя под отговорност за нарушението в периода между 20 януари 1989 г. и 29 октомври 1993 г.
Доводи на страните
61 Жалбоподателят твърди, че доколкото в периода между 20 януари 1989 г. и 29 октомври 1993 г. не са налице основните характеристики на предприятие, той не може да носи отговорност за нарушенията, които дружеството му майка извършва в този период от негово име. Според него предприятието, което трябва да носи отговорност за този период съгласно правилата за конкуренция, е FHT и/или Tomkins.
62 В това отношение той припомня, че е започнал да „участва“ в „предприятието Pegler“ от 20 януари 1989 г., но само доколкото е получил настоящото си наименование и е станал скрит пълномощник на FHT без възнаграждение, без да има нито активи, нито служители.
63 Като се позовава на Решение на Съда от 16 декември 1975 г. по дело Suiker Unie и др./Комисия (40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Recueil, стр. 1663, точки 475—483) и на Решение на Съда от 24 октомври 1995 г. по дело Volkswagen и VAG Leasing (C‑266/93, Recueil, стр. I‑3477, точка 19), както и на Насоките за вертикалните ограничения (ОВ C 291, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 178), жалбоподателят счита, че Комисията или не е разбрала естеството на представителното правоотношение между него и FHT, или е допуснала грешка, като е заобиколила проблема, без надлежно да вземе предвид представените ѝ доказателства.
64 Макар да не е в състояние да представи копие от договора за представителство, жалбоподателят счита, че Комисията е трябвало да отдаде по-голямо значение на представените от него документи, като например протоколите от заседания на съвета на директорите на Old Pegler, удостоверяващи прекратяването на договора за представителство с FHT на 20 януари 1989 г., протоколите от заседания на съвета на директорите на дружеството жалбоподател, удостоверяващи прекратяването на 29 октомври 1993 г. на неговия договор за представителство с FHT, счетоводните отчети на FHT, от които е видно, че FHT притежава всички активи и отговаря за всички задължения на „предприятието Pegler“ до 29 октомври 1993 г., както и счетоводните отчети на жалбоподателя, от които е видно, че той поема активите и пасивите на „предприятието Pegler“ едва на 29 октомври 1993 г. и че в нито един момент преди тази дата не е имал значителни активи или пасиви, нито е извършвал съществени счетоводни операции, и накрая актът от 16 февруари 1995 г., който убедително доказвал, че прехвърлянето на „предприятието Pegler“ от FHT на жалбоподателя е породило действие на 29 октомври 1993 г.
65 Накрая, жалбоподателят добавя, че тези доводи важат и по отношение на дейността на Old Pegler като представител на FHT в периода преди 20 януари 1989 г., поради което е без значение, че Old Pegler, прекратено от Tomkins на 29 май 2000 г., към момента на приемане на обжалваното решение вече не съществува.
66 Комисията счита, че това правно основание не следва да бъде прието.
67 Според Комисията доводите на жалбоподателя във връзка с обстоятелството, че той е бил едновременно „спящо“ дружество и е „действал като представител“ на своето дружество сестра, не издържат на един по-задълбочен анализ. Въпреки направените в това отношение искания, жалбоподателят не представил документ, който да удостоверява някакво споразумение за представителство.
68 Представените от жалбоподателя документи споменавали общо за представителното правоотношение, без да уточняват естеството на съответните уговорки, и не доказвали неучастието на жалбоподателя в нарушението преди 29 октомври 1993 г.
69 Комисията добавя, че дори жалбоподателят да бе доказал съществуването на договор за представителство, тя пак щяла да го определи като адресат на обжалваното решение.
70 Комисията се позовава и на официалния отговор на Tomkins на искането за представяне на информация, което тя му е отправила на основание член 18 от Регламент № 1/2003. В този отговор, който опровергава доводите на жалбоподателя, се посочва, че „между 1987 г. и 31 януари 2004 г. Pegler Ltd е изцяло притежавано дъщерно дружество в рамките на Tomkins (по-рано FH Tomkins plc) и че „[т]о е управлявано като самостоятелно предприятие, което самò взема решения по техническите и производствените въпроси и въпросите, свързани с продажбите/маркетинга“.
71 Освен това, като се позовава на съображения 135, 145 и 187 от обжалваното решение, Комисията поддържа, че останалите членове на картела са наясно с тайните отношения с жалбоподателя и че не е взето предвид никакво (чисто вътрешно) разпределяне на задачите между жалбоподателя, Old Pegler, FHT или който и да било друг субект в рамките на групата Tomkins.
72 Накрая, според Комисията е очевидно също така, че жалбоподателят носи отговорност за нарушението в периода между 20 януари 1989 г. и 29 октомври 1993 г., доколкото, както обяснява във връзка с първото правно основание, жалбоподателят е икономическият правоприемник на „предприятието Pegler“.
Съображения на Общия съд
73 Що се отнася до периода между 20 януари 1989 г. и 29 октомври 1993 г., следва да се отбележи, че видно от приложенията към жалбата, като например счетоводните отчети на FHT и на жалбоподателя, заверени от външен експерт-счетоводител и представени пред властите на Обединеното кралство, през финансовите години от посочения период жалбоподателят не е реализирал нито приходи, нито загуби. В подробните счетоводни отчети на FHT неизменно се посочва, че жалбоподателят не осъществява икономическа дейност. Освен това от счетоводните отчети на жалбоподателя се вижда, че в посочения период той не е извършвал никакви счетоводни операции.
74 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно английското дружествено право терминът „спящо“ се използва за дружество, което от юридическа гледна точка не е извършило през съответната финансова година нито една значителна счетоводна операция. Липсата на записвания в счетоводните книги на дружеството означава липса на значителни счетоводни операции. Всъщност единствената счетоводна операция, която може да се извърши, без да се загуби статутът на „спящо“ дружество, е свързана с разходите за регистрацията на дружеството и представянето на годишните декларации пред компетентния орган, а именно Companies House (дружествения регистър). Възобновяването на икономическата дейност би довело до загуба на този статут. При положение че всички условия са изпълнени съгласно английското дружествено право, безспорно е, че жалбоподателят е бил „спящо“ дружество и следователно не е осъществявал дейност на пазара.
75 Освен това, както самият жалбоподател признава в съдебното заседание, няма никакво съмнение, че в периода между 20 януари 1989 г. и 29 октомври 1993 г. дейността е извършвана под наименованието „Pegler“. В това отношение следва да се констатира, че видно от посочените в точка 73 по-горе документи както преди, така и след промяната на наименованието на жалбоподателя FHT и/или Tomkins са търгували със стоки от категорията на фитингите, използвайки търговското наименование „Pegler“ и служители на FHT. Следователно е необходимо да се отбележи, че тази констатация не е основание да се приеме, че става въпрос за дейност на жалбоподателя.
76 Що се отнася до протоколите от събранията на съвета на директорите (Executive Meetings), на които Комисията се позовава, за да отхвърли довода на жалбоподателя, че той не осъществява търговска дейност, следва да се отбележи, че на пръв поглед посочените протоколи сочат за търговска дейност от страна на жалбоподателя.
77 Все пак следва да се отбележи, че в това отношение, противно на становището на Комисията, обстоятелството, че протоколите са изготвени на бланка на Tomkins Plc и на Pegler Ltd, само по себе си е без значение. Това обстоятелство показва единствено, че е упражнявана икономическа дейност под търговското наименование „Pegler“, но не и че жалбоподателят пряко е участвал в тази дейност.
78 Освен това фактът, че директорите на дружеството жалбоподател, някои от които са и директори на FHT, са участвали в посочените по-горе събрания и са извършвали определени спомагателни функции, свързани с дейността на други субекти в рамките на групата Tomkins, също не предполага прякото участие на жалбоподателя в картела през разглеждания период, още повече че посочените директори не са били служители на жалбоподателя.
79 Накрая, съдържанието на тези протоколи не дава основание да се заключи, че жалбоподателят действително е субектът, който е ръководил свързаната с фитингите дейност. От друга страна, трябва да се отбележи, че нито един от протоколите, на които се позовава Комисията, не е подписан. Що се отнася до това дали жалбоподателят е извършвал дейност, следва да се посочи, че на тези протоколи би трябвало да се придава по-малко значение, отколкото на счетоводните отчети на FHT и на жалбоподателя, които са заверени от експерт-счетоводител и са представени съгласно английското дружествено право пред компетентните органи.
80 Във връзка с твърдението на Комисията, съдържащо се в съображения 135 и 145 от обжалваното решение, а именно че другите членове на картела били наясно, че са в тайни отношения с жалбоподателя, следва да се припомни, че в съображение 135 се споменава за изявление на Delta, в което последното описва механизма на действие на картела, и че в съображение 145 се споменава изявление на IMI, в което последното посочва, че Pegler е един от участниците в общоевропейския картел. Противно на твърдението на Комисията, от това не следва, че тези съображения се отнасят именно до жалбоподателя. От друга страна, макар да е безспорно, че FHT е извършвало дейността под търговското наименование Pegler, от посочените по-горе съображения по никакъв начин не може да се направи извод, че авторите на тези изявления са били запознати с вътрешната организация на групата Tomkins.
81 Що се отнася до съображение 187 от обжалваното решение, което се отнася до контакта, установен от представител на Delta с г‑н W. след събранието на BPFMA, следва да се приеме, че обстоятелството, че г‑н W. е приел направеното от представителя на Delta предложение за изоставяне на агресивната стратегия на Pegler, не е достатъчно, за да се ангажира отговорността на жалбоподателя. Липсват каквито и да било доказателства, че г‑н W. е действал като представител на жалбоподателя, доколкото през разглеждания период той не е негов служител — обстоятелство, което не се оспорва от Комисията.
82 Освен това, макар жалбоподателят да не е бил в състояние да представи копие от договора за представителство, от посочените в точка 64 по-горе документи личи, че той е бил представител на FHT до 29 октомври 1993 г., датата, на която е поел — що се отнася до свързаната с фитингите дейност — активите и пасивите на „предприятието Pegler“, включително служителите. Фактът, че жалбоподателят не е получавал възнаграждение за дейността си като пълномощник, се подкрепя от посочените в точка 73 по-горе доказателства.
83 Във всички случаи следва да се приеме, че понятието „dormant companies acting as agents“ (спящи дружества, действащи като пълномощници), съдържащо се в параграф 51 от приложение 4 към английския Закон за дружествата от 1985 г., озаглавен „Форма и съдържание на счетоводните отчети“, и в параграф 58 A от приложение 8 към английския Закон за дружествата от 1985 г., озаглавен „Форма и съдържание на счетоводните отчети на малките дружества“, се отличава от понятията „принципал“ и „представител“ съгласно общностното право на конкуренция.
84 Следва обаче да се приеме, че правоотношението между жалбоподателя и неговото дружество майка, тоест неговото крайно дружество майка, се различава от правоотношението между принципал и представител по смисъла на общностното право на конкуренция. Всъщност по смисъла на това право качеството на представител предполага икономическа дейност, а случаят с жалбоподателя не е такъв. Ето защо позоваването на съдебната практика както от страна на жалбоподателя, така и от страна на Комисията, що се отнася до отношенията между принципала и неговия представител, е ирелевантно, тъй като в случая става въпрос за вътрешни отношения в рамките на една група.
85 В обжалваното решение Комисията определя жалбоподателя като пряк участник. От съображение 718 от посоченото решение произтича също, че според Комисията липсват данни, които да сочат, че по време на тези антиконкурентни контакти в периода на нарушението жалбоподателят е действал от името на друго дружество.
86 Така от това съображение следва, че Комисията е преценила неправилно вътрешните отношения и начина на функциониране на групата Tomkins и следователно е подвела под отговорност за нарушение на член 81 ЕО правен субект, който не е извършвал икономическа дейност и поради това не е участвал в картела.
87 Ето защо следва да се констатира, че що се отнася до периода между 20 януари 1989 г. и 29 октомври 1993 г., Комисията неправилно е приела, че жалбоподателят носи отговорност за неправомерните действия, извършени от други субекти в групата Tomkins.
88 Освен това по отношение на довода на Комисията, че като икономически правоприемник жалбоподателят носи отговорност за нарушението в периода преди 29 октомври 1993 г., е достатъчно да се препрати към точки 54—59 по-горе.
89 От изложеното по-горе следва, че настоящото правно основание е основателно.
По третото и петото правно основание, изведени съответно от неясното и неправилното определяне на адресатите на обжалваното решение
Доводи на страните
90 Във връзка с третото правно основание жалбоподателят упреква Комисията, че не е посочила ясно кои са адресатите на обжалваното решение.
91 В това отношение жалбоподателят изтъква, че като е наложила на него и Tomkins обща глоба в размер на 5,25 милиона евро, въпреки че става въпрос за два отделни правни субекта, които вече не са част от едно и също предприятие, Комисията не е определила ясно степента на отговорност на всеки един от тези субекти. Според жалбоподателя не е възможно и двата субекта да носят отговорност и да дължат заплащане на цялата глоба в размер на 5,25 милиона евро, тъй като в такъв случай Комисията „би получила дължимата ѝ сума в двоен размер“. В обжалваното решение Комисията не посочила ясно субекта, който следва да понесе отговорността за нарушението.
92 Освен това подвеждането на жалбоподателя под отговорност за нарушението, поради това че е дъщерно дружество на Tomkins, противоречало на съдържащия се в обжалваното решение анализ, съгласно който Tomkins било предприятието, което следвало да носи отговорност за нарушението, тъй като през целия период на нарушението е притежавало 100 % от капитала на „предприятието Pegler“ и го е контролирало. Освен това жалбоподателят счита, че неправилно е подведен под отговорност за периода, през който друго дъщерно дружество е управлявало предприятието, във връзка с което е установено нарушението (периода между 30 декември 1988 г. и 20 януари 1989 г.), или през който по смисъла на английското дружествено право той е бил „спящо“ дружество, което няма нито служители, нито активи (периода между 20 януари 1989 г. и 29 октомври 1993 г.)
93 Във връзка с петото правно основание жалбоподателят твърди, че единствено Tomkins е трябвало да бъде подведено под отговорност за нарушението. В подкрепа на това твърдение жалбоподателят се позовава на Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Enichem Anic/Комисия (T‑6/89, Recueil, стр. II‑1623) и Решение на Общия съд от 28 февруари 2002 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия (T‑354/94, Recueil, стр. II‑843). Според него от тези решения е видно, че правният субект, който следва да носи отговорност за нарушението, по принцип е дружеството майка в групата. От съдебната практика също следвало, че само при наличието на изключителни обстоятелства Комисията може да подведе под отговорност за нарушението друг субект освен съответното предприятие (Решение по дело Anic/Комисия, посочено по-горе, точка 237).
94 Жалбоподателят изтъква, че в случая участвалото в нарушението предприятие е Tomkins. През периода на нарушението „предприятието Pegler“ е било притежавано от различни правни субекти в рамките на групата Tomkins. Той подчертава, че в качеството му на крайно дружество майка Tomkins е определяло конкретния правен субект, под чийто контрол се намира дадено предприятие през този период. Освен това той счита, че следва да се разглежда като отделно предприятие, което носи индивидуална отговорност за нарушения на правилата на конкуренция, едва след като престава да бъде част от групата Tomkins, тоест едва след прекратяването на нарушението.
95 Комисията счита, че тези две правни основания следва да бъдат отхвърлени.
Съображения на Общия съд
96 Що се отнася до правното основание, изведено от неясното определяне на адресатите на обжалваното решение, следва да се констатира, че тези адресати, сред които е и жалбоподателят, са ясно посочени в член 4 от това решение.
97 Следва да се отбележи също така, че в съображение 682 от обжалваното решение Комисията определя жалбоподателя като правен субект, който пряко е участвал в нарушението, и в това му качество го подвежда под отговорност, докато Tomkins носи отговорност за неправомерното поведение на жалбоподателя единствено в качеството си на негово дружество майка (съображение 683 от обжалваното решение).
98 Следователно правното основание, изведено от неясното определяне на адресатите на обжалваното решение, трябва да бъде отхвърлено.
99 Освен това, що се отнася до правното основание, изведено от неправилното определяне на адресатите на обжалваното решение, нито доводът на жалбоподателя, че той не следва да носи отговорност за нарушението, тъй като вече не е част от групата Tomkins, нито доводът, че единствено Tomkins като крайно дружество майка и директор на извършилото нарушението предприятие трябва да носи отговорност, могат да бъдат приети.
100 Обстоятелството, че „предприятието“, осъществило неправомерните дейности, е било разделено след прекратяването на нарушението, доколкото съставляващите го правни субекти са били отделени един от друг, е без значение за тяхната солидарна отговорност за това нарушение.
101 Съгласно постоянната съдебна практика солидарна отговорност е възможна дори когато правните субекти, съставляващи предприятието по време на нарушението, вече не принадлежат към същата група (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело KNP BT/Комисия, C‑248/98 P, Recueil, стр. I‑9641, точка 71).
102 Следователно, противно на становището на жалбоподателя, настъпилото след прекратяването на нарушението на член 81 ЕО, но преди приемането на обжалваното решение разделяне на двата правни субекта Pegler и Tomkins, част от предприятието нарушител, не е основание за изключване на отговорността на жалбоподателя.
103 Освен това съгласно постоянната съдебна практика Комисията може да подведе под отговорност за неправомерното поведение дружеството майка, дъщерното дружество или дружеството майка и дъщерното дружество при условията на солидарност (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точка 331 и цитираната съдебна практика). Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва тази възможност.
104 Следователно жалбоподателят не може да твърди, като се позовава на Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, точка 93 по-горе, че Tomkins е единственото юридическо лице, което може да носи отговорност за нарушението, тъй като е управлявало извършилото го предприятие.
105 Поради това е неоснователно твърдението, че при упражняването на своята дискреционна власт Комисията е допуснала явна грешка при преценката на фактите и явна грешка при прилагането на правото, като е подвела жалбоподателя под отговорност за посочените в обжалваното решение неправомерни действия, тъй като последният вече не е юридическо лице, което е част от извършилото нарушението предприятие.
106 Накрая, що се отнася до довода, че не е възможно и жалбоподателят, и Tomkins да носят отговорност за нарушението, тъй като в такъв случай Комисията „би получила дължимата ѝ сума в двоен размер“, е достатъчно да се отбележи, че този довод се основава на неправилно тълкуване на понятието за солидарна отговорност на две предприятия, съгласно което заплащането на целия размер на глобата от едното от тези предприятия освобождава другото от задължението за заплащане на въпросната глоба.
107 Предвид изложеното по-горе третото и петото правно основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По четвъртото правно основание, изведено от действителните и евентуалните нарушения на принципа за равно третиране при прилагането на член 23 от Регламент № 1/2003, на Насоките от 1998 г. и на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.
Доводи на страните
108 Жалбоподателят твърди, че възприетият от Комисията в обжалваното решение подход — подвеждане на жалбоподателя и Tomkins под отговорност при условията на солидарност, въпреки че те са две отделни предприятия, и налагане на глоба, изчислена в зависимост от обстоятелства, които са свързани само с едното от тях, а именно Tomkins — поставя жалбоподателя, в нарушение на принципа за равно третиране, в неравностойно положение спрямо групата Tomkins.
109 За да докаже наличието на неравно третиране поради възприетия от Комисията подход, жалбоподателят се позовава на член 23 от Регламент № 1/2003, на Насоките от 1998 г., що се отнася до отчитането на продължителността на нарушението, възпиращото действие и отегчаващите или смекчаващите обстоятелства, и накрая на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.
110 Във връзка с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 жалбоподателят твърди, че макар максималният размер на глобата, който може да бъде наложен на него или на Tomkins, да не е бил „съществен фактор“ при определянето на размера на наложената в случая глоба, подходът на Комисията, която при определянето на този размер разглежда жалбоподателя и групата Tomkins като едно-единствено предприятие, макар жалбоподателят вече да не е част от тази група, го поставя в „потенциално неравностойно положение“.
111 Във връзка с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 жалбоподателят припомня, че съгласно тази разпоредба при определянето на размера на глобата се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението. Ако според Комисията отговорността на правни субекти, които вече не са част от едно и също предприятие, следва да бъде солидарна, тя е трябвало да разграничи, от една страна, първоначалното участие на FHT в нарушението, и от друга страна, продължаването, с по-малка тежест, на това нарушение от жалбоподателя.
112 Що се отнася до отчитането на продължителността на нарушението в приложение на Насоките от 1998 г., жалбоподателят изтъква, че единственият период, във връзка с който би могло да се твърди, че той представлява икономически субект, който може да упражнява независима дейност като предприятие, е периодът, започнал на 29 октомври 1993 г. През този период обаче той останал под ефективния контрол и определящото влияние на Tomkins, поради което отговорност за нарушението трябвало да носи последното дружество. Жалбоподателят припомня, че съгласно трайно установената съдебна практика и съгласно по-ранната практика на Комисията при вземане на решения констатацията на Комисията трябва да се отнася само до периода, за който разполага с доказателства за нарушението. Според жалбоподателя от това следва, че „солидарната“ отговорност не може да обхваща период, по-дълъг от приблизително седем години и половина (от 29 октомври 1993 г. до 22 март 2001 г.) и че няма основание да бъде осъден да заплати същата глоба като Tomkins при условията на солидарност, когато продължителността на евентуалното им участие в нарушението е била „фактически различна“.
113 Що се отнася до определянето на глобата в размер, който да осигури достатъчно възпиращо действие, жалбоподателят счита, че трудно може да се посочи случай, при който подходът на Комисията няма да е в нарушение на този аспект на Насоките от 1998 г., тъй като това би предполагало бившето дъщерно дружество и бившето дружество майка да се намират във „фактически еднакво“ положение. В случая увеличението на глобата с оглед осигуряването на възпиращо действие било изчислено според големината на друго предприятие, а именно Tomkins, и не било свързано с икономическото и финансовото положение на жалбоподателя. В отговор на доводите, изложени от Комисията в писмената защита, жалбоподателят възразява, че съображение 771 от обжалваното решение се отнася само до големината и пазарната мощ на Tomkins, по никакъв начин не отчита неговото положение и не съдържа обосновка за приложеното увеличение от гледна точка на положението му на бивше дъщерно дружество на Tomkins.
114 Жалбоподателят изтъква и друг проблем във връзка с възприетия от Комисията подход, а именно че отегчаващите или смекчаващите обстоятелства, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на размера на глобата, често са много различни, когато става въпрос за две независими едно от друго предприятия, каквито са той и Tomkins. Според жалбоподателя тези обстоятелства не са свързани единствено със самото нарушение, а обхващат и фактори, които могат да се променят във времето, включително в периода, през който той вече не е бил част от групата Tomkins, като например сътрудничество с Комисията по време на разследването, прекратяване на нарушението или различни действия, които могат да бъдат възприети като отегчаващи обстоятелства.
115 Според жалбоподателя между отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, които са налице по отношение на въпросните правни субекти, всъщност съществуват „евентуални разлики“, които Комисията не е взела предвид. В това отношение, макар в случая този аспект да не е разглеждан като „съществен фактор“, що се отнася до размера на глобата, жалбоподателят се позовава на съображение 601 от обжалваното решение, в което Комисията посочва, че основните производители на фитинги, сред които и жалбоподателят, трайно, непрекъснато и по-активно от другите участници са изпълнявали договореностите през целия период на нарушението. Всъщност според жалбоподателя, доколкото през първите години от съществуването на картела той е бил „спящо“ дружество по смисъла на английското дружествено право, неговата роля се свеждала до изпълнение на дадените му нареждания. Друга „евентуална разлика“ произтичала от факта, че финансовите предимства от участието в картела били в полза на Tomkins, а не на жалбоподателя предвид подхода на групата Tomkins към паричните салда.
116 Накрая, във връзка с прилагането на Известието относно сътрудничеството от 1996 г., жалбоподателят твърди, че подходът на Комисията поставя сериозни „евентуални трудности“ и от гледна точка на посоченото известие, отнасящо се по-скоро до положението на предприятията в периода на разследването, отколкото до периода на нарушението.
117 Комисията счита, че това правно основание следва да бъде отхвърлено. В това отношение тя отбелязва, че жалбоподателят не е доказал никакво нарушение на принципа за равно третиране, нито в контекста на прилагане на член 23 от Регламент 1/2003, нито в този на Насоките от 1998 г. или пък на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.
118 Що се отнася по-конкретно до възпиращия коефициент, Комисията, като се позовава на съображения 766 и 771 от обжалваното решение, поддържа, че във връзка с увеличаването на глобата с цел осигуряване на възпиращото ѝ действие, е взела предвид два фактора, а именно големината на групата Tomkins и юридическите и икономическите познания и инфраструктури, които позволяват на големите предприятия по-лесно да преценят дали поведението им представлява нарушение. Комисията посочва, че в случая с Tomkins първият фактор, и по-конкретно неговият оборот от 4 635 милиона евро, е определящ при вземането на решение за увеличаване на глобата с оглед осигуряване на възпиращото ѝ действие. За сметка на това решението за увеличаване на глобата на жалбоподателя с оглед осигуряване на възпиращото ѝ действие било основано на неговите юридически и икономически познания и инфраструктури, което означавало, че към момента на извършване на нарушението са взети предвид големината, структурата, оборотът и организацията на групата Tomkins. Полученият коефициент за умножение 1,25 бил еднакъв на приложения по отношение на дружеството майка Tomkins, тъй като факторът, свързан с юридическите и икономическите познания и инфраструктури, се отнасял до периода, предхождащ продажбата на дружеството жалбоподател на друга група.
Съображения на Общия съд
119 Във връзка с настоящото правно основание жалбоподателят възразява срещу възприетия от Комисията подход при определянето на размера на глобата в случаите на разделяне на предприятието в периода между прекратяването на нарушението и приемането на решението за налагане на глоба.
120 Първо, що се отнася до тавана от 10 % по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент 1/2003, следва да се констатира, както самият жалбоподател признава, че в случая същият не е надвишен. Ето защо доводът на жалбоподателя в това отношение е несъстоятелен. За изчерпателност следва да се отбележи, че ако бъде достигнат максималният размер на глобата, която може да бъде наложена лично на жалбоподателя, последният би имал право да се ползва от въпросното ограничение (Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Recueil, точка 390).
121 Второ, що се отнася до довода на жалбоподателя, свързан с отчитането на продължителността на нарушението при определянето на размера на глобата както в контекста на член 23, параграф 3 от Регламент 1/2003, така и в този на Насоките от 1998 г., следва да се отбележи, че жалбоподателят не излага конкретни доводи, въз основа на които да се приеме, че е налице нарушение на принципа за равно третиране. Доколкото жалбоподателят посочва, че солидарната отговорност не може да обхваща период, по-дълъг от приблизително седем години и половина (от 29 октомври 1993 г. до 22 март 2001 г.), и че следователно няма основание да бъде осъден да заплати същата глоба като Tomkins при условията на солидарност, когато продължителността на евентуалното им участие в нарушението, и оттам евентуалната им отговорност за това нарушение, е „фактически различна“, достатъчно е да се препрати към анализа на първото и второто правно основание, при който бе установено, че жалбоподателят не може да носи отговорност за периода преди 29 октомври 1993 г.
122 Трето, що се отнася до останалите възражения по повод на солидарната отговорност на жалбоподателя и Tomkins, а именно свързаните с преценката на отегчаващите или смекчаващите обстоятелства и с прилагането на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. в случаите, когато дружеството майка и дъщерното дружество вече не са част от едно и също предприятие по смисъла на член 81 ЕО, следва да се отбележи, че с тези възражения се поставят въпроси от хипотетично естество, които са лишени от значение. Всъщност трябва да се посочи, че във връзка с жалбоподателя и неговото дружество майка не са взети предвид никакви отегчаващи или смекчаващи обстоятелства. Освен това нито жалбоподателят, нито Tomkins са отправили искане до Комисията за прилагане на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.
123 Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя във връзка с определянето на глобата в размер, който да осигури достатъчно възпиращо действие, следва да се припомни, на първо място, че съгласно Насоките от 1998 г. наред с характера на нарушението, действителното му отражение върху пазара и географския му обхват е необходимо да се отчете действителният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на значителни вреди на другите оператори, и по-специално на потребителите, и да се определи глоба в размер, който гарантира, че тя има достатъчно възпиращо действие (точка 1 А, четвърта алинея от Насоките от 1998 г.).
124 Също така може да бъде взет предвид и фактът, че големите предприятия обикновено притежават юридически и икономически познания и имат инфраструктура, които им дават възможност по-лесно да преценят дали тяхното поведение представлява нарушение, както и последиците, произтичащи от него съгласно правото на конкуренцията (точка 1 A, пета алинея от Насоките от 1998 г.).
125 Във връзка с първия фактор финансовите ресурси на предприятието трябва да бъдат оценени към датата на налагане на глобата. Що се отнася до втория фактор, оборотът, на основата на който Комисията определя големината на съответните предприятия, трябва да е свързан с положението им към момента на извършване на нарушението (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 юни 2008 г. по дело Hoechst/Комисия, T‑410/03, Сборник, стр. II‑881, точки 379 и 382). Макар тези два фактора да са тясно свързани с големината на предприятието, става въпрос за две отделни основания за увеличаване на началния размер на глобата.
126 В случая следва да се отбележи, че в съображение 766 от обжалваното решение Комисията като начало е припомнила правото си да прилага коефициент за умножение към началния размер, за да гарантира достатъчно възпиращо действие на глобата (по смисъла на точка 1 A, четвърта алинея от Насоките от 1998 г.) и за да вземе предвид факта, че големите предприятия притежават юридически и икономически познания и имат инфраструктура, които им дават възможност по-лесно да преценят дали тяхното поведение представлява нарушение (по смисъла на точка 1 A, пета алинея от Насоките от 1998 г.). Комисията посочва също, че е възнамерявала да вземе предвид тези два фактора.
127 Що се отнася по-конкретно до икономическия субект Tomkins-Pegler, следва да се припомни, че при изчисляването на глобата, която да бъде наложена на жалбоподателя като извършител на нарушението и на Tomkins като дружество майка, носещо отговорност за нарушението на своето дъщерно дружество, Комисията се основава на пазарния дял на жалбоподателя, доколкото относителната му тежест на пазара на фитинги е релевантният критерий при определянето на началния размер на глобата на съответните предприятия. Поради това жалбоподателят и следователно неговото дружество майка са поставени в шестата категория, по отношение на която началният размер на глобата е определен на 2 милиона евро. След това, за да осигури възпиращото действие на глобата, Комисията е увеличила този начален размер с коефициент за умножение 1,25, определен въз основа на оборота на Tomkins.
128 В писмената дуплика Комисията обяснява, че за да обоснове увеличаването на началния размер на глобата, по отношение на Tomkins е приложила точка 1 A, четвърта алинея, а по отношение на жалбоподателя — точка 1 A, пета алинея от Насоките от 1998 г.
129 Безспорно е, че от тези два фактора Комисията може да избере този, който счита, че е най-важен за нейната преценка.
130 Следва обаче да се отбележи, че видно от съображение 771 от обжалваното решение, Комисията се основава само на оборота, реализиран от Tomkins през 2005 г., тоест годината, предхождаща приемането на обжалваното решение, и приема, че посоченият оборот обосновава увеличаването на началния размер на глобата с оглед осигуряването на нейното възпиращо действие.
131 Необходимо е да се посочи също така, че никъде в обжалваното решение Комисията не посочва, че е приложила критерия, свързан с юридическите и икономически познания и инфраструктури, що се отнася до жалбоподателя, и освен това не уточнява големината на въпросното предприятие към момента на извършване на нарушението, релевантен критерий при обосноваването на увеличението по силата на точка 1 A, пета алинея от Насоките от 1998 г. Впрочем в случая тя не е могла да направи това, тъй като факторите, посочени съответно в точка 1 A, четвърта алинея и точка 1 A, пета алинея от Насоките от 1998 г., са преценени към два различни момента, а именно датата, на която е наложена глобата, и датата на нарушението.
132 Във всички случаи разделното прилагане на тези два фактора по отношение на две дружества, които са част от един и същи икономически субект, като едното е дружество майка на другото и само поради това е подведено под отговорност за нарушението, противоречи на понятието за предприятие по смисъла на член 81 ЕО.
133 Без съмнение при определянето на началния размер на глобата Комисията може да вземе предвид оборота от годината, предхождаща приемането на решението, с което се установява посоченото нарушение (прилагайки първия критерий), или оборота към момента на нарушението (прилагайки втория критерий). Комисията обаче не може да прилага даден критерий единствено по отношение на единия от двата субекта, които по-рано са представлявали един-единствен икономически субект, извършил нарушението. Поради това, когато към момента на приемане на решението за налагане на глоба за извършеното нарушение дружеството майка и неговото дъщерно дружество вече не представляват един икономически субект по смисъла на член 81 ЕО, Комисията не може да се основава на оборота, реализиран от бившето дружество майка през годината, предхождаща приемането на посоченото решение, за да определи възпиращия коефициент, приложим по отношение на две дружества, съставляващи към момента на настъпване на фактите едно предприятие, което междувременно е било разделено. Всъщност този оборот не отразява действителния икономически капацитет на посоченото предприятие за нанасяне на вреди на другите оператори към момента на нарушението.
134 От изложеното по-горе следва, че настоящото правно основание отчасти е основателно, а именно що се отнася до възражението във връзка с възпиращия коефициент.
По шестото правно основание, изведено от грешка в изчисленията и от нарушение на принципа за равно третиране при определянето на глобата
Доводи на страните
135 Субсидиарно жалбоподателят изтъква, на първо място, че при изчисляването на глобата (независимо дали същата е наложена при условията на солидарност с Tomkins) Комисията е нарушила принципа за равно третиране и на второ място, че във всички случаи Комисията е допуснала грешка при изчисляването на размера на глобата на жалбоподателя (независимо дали същата е наложена при условията на солидарност с Tomkins).
136 По вече изложените причини жалбоподателят счита, че що се отнася само до него, подходящият размер на глобата трябва да се определи по следния начин: основен размер от 1 милион евро, към който не се прилага увеличение с оглед осигуряването на възпиращо действие на глобата, а се прилага увеличение поради продължителността на участието му в нарушението от 70 %, тоест глоба в общ размер на 1,7 милиона евро.
137 Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение съдържа грешка при изчисляването на размера на глобата. Той уточнява, че съгласно съображение 777 от обжалваното решение след прилагане на увеличенията с оглед осигуряването на възпиращо действие и с оглед продължителността на нарушението размерът на глобата е 5,2 милиона евро, докато наложената глоба е в размер на 5,25 милиона евро. Не били изложени никакви съображения за това увеличаване на размера на глобата с 50 000 EUR.
138 Комисията счита, че това правно основание следва да бъде отхвърлено.
Съображения на Общия съд
139 Що се отнася, на първо място, до твърдението за грешка при изчисляването на размера на глобата, следва да се приеме, че в съображение 777 от обжалваното решение Комисията е закръглила основния размер на глобата. От съображение 877 и от диспозитива на посоченото решение ясно личи, че размерът на глобата, наложена на Tomkins при условията на солидарност с жалбоподателя, е 5,25 милиона евро.
140 Освен това в съображение 765 от обжалваното решение Комисията отделно посочва начален размер от 2 милиона евро, а в съображение 771 от посоченото решение ясно определя с оглед осигуряването на възпиращо действие коефициент за умножение 1,25, който увеличава началния размер на 2,5 милиона евро. Накрая, в съображение 775 от обжалваното решение Комисията изрично посочва по какъв начин този основен размер е увеличен, така че да се отчете продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението: увеличение от 5 % на основния размер за всяка година в периода 1989—1990 г. (125 000 EUR) и от 10 % за всяка от следващите десет години до 2000 г. (250 000 EUR). Следователно жалбоподателят е бил напълно в състояние, без допълнителни обяснения и само с едно просто изчисление, да разбере защо глобата е в размера, посочен в съображение 877 и в член 2, буква з) от обжалваното решение.
141 Що се отнася до довода, че по отношение на жалбоподателя подходящият размер на глобата е трябвало да бъде 1,7 милион евро, достатъчно е да се препрати към следващите точки. Освен това трябва да се отбележи, че няма никаква причина началният размер от 2 милиона евро да бъде намален. В това отношение е уместно да се припомни, че този размер е определен според тежестта на нарушението и че наличието на съществена разлика между съответните предприятия е основание за разграничително третиране при определянето на началния размер на глобите.
По определянето на окончателния размер на глобата
142 Видно от точки 46—60, 73—98 и 123—134 по-горе, обжалваното решение следва да се измени в частта, в която към глобата се прилага коефициент 1,25 с оглед осигуряването на възпиращо действие и увеличение от 110 % поради продължителността на участието в нарушението.
143 В останалата част съображенията на Комисията, изложени в обжалваното решение, и приложеният в случая метод за определяне на глобата не изискват друга промяна от страна на Общия съд.
144 Поради това окончателният размер на глобата се определя, както следва: доколкото продължителността на нарушението, що се отнася до жалбоподателя, е седем години и пет месеца (а не дванадесет години и два месеца, както се посочва в обжалваното решение), началният размер (2 милиона евро) без прилагане на увеличение с оглед осигуряването на възпиращо действие трябва да се увеличи със 70 % (а не със 110 %), което води до глоба в размер на 3,4 милиона евро.
По съдебните разноски
145 Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд същият може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. При конкретните обстоятелства всяка страна следва да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отменя член 1 от Решение C (2006) 4180 на Комисията от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F‑1/38.121 — Фитинги), доколкото в него се приема, че Pegler Ltd е участвало в нарушението през периода от 31 декември 1988 г. до 29 октомври 1993 г.
2) Определя на 3,4 милиона евро глобата по член 2, буква з) от Решение C (2006) 4180, наложена на Pegler при условията на солидарност.
3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
4) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Martins Ribeiro | Wahl | Dittrich |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 март 2011 година.
Подписи