РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
6 април 2017 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение —Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Фигуративна марка „NANA FINK“ — По-ранна словна марка на Европейския съюз „NANA“ — Липса на сходство между стоките — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Обхват на проверката, която трябва да извърши апелативният състав — Задължение за произнасяне по цялата жалба“
По дело T‑39/16
Nanu-Nana Joachim Hoepp GmbH & Co. KG, установено в Бремен (Германия), за което се явява T. Boddien, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява A. Schifko, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е
Nadine Fink, с местожителство в Базел (Швейцария),
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 12 ноември 2015 г. (преписка R 679/2014‑1) относно производство по възражение между Nanu-Nana Joachim Hoepp и г‑жа Fink,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: D. Gratsias, председател, A. Dittrich и P. G. Xuereb (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 25 януари 2016 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 25 април 2016 г.,
като взе предвид писмените въпроси на Общия съд до страните и техните отговори, постъпили в секретариата на Общия съд на 30 ноември 2016 г.,
като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, главните страни не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устната фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 29 март 2012 г. Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) уважава заявката на дружеството праводател на г‑жа Nadine Fink за международна регистрация с номер 1111651, посочваща Европейския съюз, на следната фигуративна марка:
2 Стоките, за които се отнася тази международна регистрация, спадат към класове 14, 18 и 26 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 14: „Скъпоценни метали и техни сплави и стоки от такива материали или с такова покритие, включени в този клас; бижутерия, скъпоценни камъни; хронометрични апарати и уреди; халки за ключове (халки за ключове с дребни украшения или декоративни накрайници); кутии за часовници; гарнитури и украшения за ципове от скъпоценни метали“;
– клас 18: „Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; кожи от животни; куфари и пътни чанти; чадъри, ръчни чанти за мъже, портфейли“,
– клас 26: „Токи за колани; гарнитури и украшения за ципове от скъпоценни метали“.
3 Международната регистрация е нотифицирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 78, 2009 г., стр. 1). Тя е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 71/2012 от 13 април 2012 г. На 24 август 2012 г. международната регистрация е прехвърлена на г‑жа Fink.
4 На 9 януари 2013 г. жалбоподателят Nanu-Nana Joachim Hoepp GmbH & Co. KG подава възражение срещу международната регистрация, на основание членове 41 и 156 от Регламент № 207/2009, доколкото тя посочва Съюза, и то за всички изброени в точка 2 по-горе стоки.
5 Възражението е основано на по-ранната словна марка на Европейския съюз „NANA“, регистрирана на 19 април 2011 г. под номер 6218945, посочваща стоките от класове 14, 18 и 26 и отговарящи, за всеки от тези класове, на следното описание:
– клас 14: „Часовникарски продукти и инструменти за отчитане на времето от всякакъв вид; бижута с изкуствени скъпоценни камъни; дребни украшения за ключодържатели; бижута; предмети за декорация от скъпоценни камъни“;
– клас 18: „Стоки от кожа и имитации на кожа, както и стоки от тези материали, включени в клас 18; чанти от всички видове (включени в клас 18); портфейли, малки дамски чанти без дръжка; куфари от всички видове (включени в клас 18); чадъри, слънчобрани и бастуни; пътни несесери и техните елементи (включени в клас 18)“;
– клас 26: „Изкуствени цветя“.
6 В подкрепа на възражението е посочено основанието по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
7 С решение от 12 януари 2014 г. отделът по споровете частично уважава възражението. То е отхвърлено, поради липса на сходство между стоките, за следните стоки:
– клас 14: „Гарнитури и украшения за ципове от скъпоценни метали; скъпоценни метали и техните сплави“;
– клас 18: „Кожа и имитации на кожа, невключени в други класове; животински кожи“;
– клас 26: „Токи за колани; гарнитури и украшения за ципове от скъпоценни метали“.
8 Отделът по споровете уважава възражението поради наличието на вероятност от объркване, що се отнася до другите посочени в разглежданата международна регистрация стоки.
9 На 7 май 2014 г. на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят обжалва решението на отдела по споровете пред EUIPO.
10 С решение от 12 ноември 2015 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. В решението се приема по-специално че отделът по споровете отхвърля възражението за следните стоки:
– клас 14: „Гарнитури и украшения за ципове от скъпоценни метали“;
– клас 18: „Кожа и имитации на кожа, невключени в други класове; животински кожи“;
– клас 26: „Токи за колани; гарнитури и украшения за ципове от скъпоценни метали“.
11 Апелативният състав приема, че тези стоки и стоките, посочени от по-ранната марка, не са сходни. Във връзка с това той отбелязва по-специално че тези стоки са, една част — отделни части, а друга част — суровини или полуготови стоки, служещи на първо място за производството на други стоки и следователно адресирани към специализирани и особено наблюдателни потребители, докато посочените от по-ранната марка стоки са крайни стоки, предназначени за крайни потребител, които са в разумни граници наблюдателни. Апелативният състав заключава, че при липсата на сходство между разглежданите стоки не съществува вероятност от объркване между конфликтните марки.
Искания на страните
12 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
13 EUIPO иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на някои доводи на жалбоподателя
14 EUIPO изтъква, че жалбоподателят мотивира голяма част от твърденията си за сходство между стоките от класове 14, 18 и 26, във връзка със стоки като „колани“, „облекла“ или „мебели“, „спални артикули“ и „материали за художници“, които спадат в действителност към други класове, за които по-ранната марка е била регистрирана, но които не са обект на административното производство пред EUIPO. Следователно обясненията на жалбоподателя по отношение на тези други стоки би трябвало да се считат за недопустими.
15 Освен това EUIPO поддържа, че жалбоподателят повдига нови доводи за първи път пред Общия съд. В това отношение, най-напред, EUIPO се позовава на твърдението на жалбоподателя, че „кожа“ и „животински кожи“ не служели единствено като суровина, предназначена да бъде преобразувана в крайни стоки, а щели да бъдат и пряко продавани на пазара като такива, по-специално за декоративни цели. По-нататък, EUIPO счита, че също така нов е доводът на жалбоподателя във връзка с факта, че по-ранната марка, на която той е притежател, също е била регистрирана за „имитации на кожа“ като такива. Най-сетне, EUIPO изтъква, че доводите на жалбоподателя във връзка с подхода на апелативните състави в предходни решения, в които те са приели, че е налице сходство между „кожа“ и „животински кожи“ в смисъл на полуготови стоки, от една страна, и крайни стоки, произведени от тези материали, от друга страна, са нови. Тъй като тези доводи били изложени за първи път пред Общия съд, следвало да бъдат обявени за недопустими.
16 Важно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика жалбата пред Общия съд, подадена на основание член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009, цели да се осъществи контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави. Съгласно Регламента, в приложение на член 76 от него, този контрол трябва да се осъществява с оглед на фактическата и правна обстановка в спора, така както е бил отнесен пред апелативния състав (вж. в този смисъл решение от 1 февруари 2005 г., SPAG/СХВП — Dann и Backer (HOOLIGAN), T‑57/03, EU:T:2005:29, т. 17 и цитираната съдебна практика).
17 Освен това съгласно член 188 от Процедурния правилник на Общия съд, с писмените изявления, подадени от страните в производството пред Общия съд, не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав.
18 Доводите на EUIPO във връзка с допустимостта на някои доводи на жалбоподателя следва да бъдат преценени с оглед на тези принципи.
19 Що се отнася до допустимостта на довода на жалбоподателя във връзка със сравнението на разглежданите стоки със стоки, различни от тези, които са били обект на административното производство пред EUIPO, следва да се отбележи, че във формуляра за възражение жалбоподателят е зачеркнал в рубриката „стоки и услуги, на които се основава възражението“ не квадратчето „всички стоки и услуги от регистрацията/заявката“, а квадратчето „следните стоки и услуги“, и в това квадратче е посочил „всички стоки от класове 14, 18 и 26“. Жалбоподателят следователно е основал възражението си единствено на стоките, спадащи към класове 14, 18 и 26, посочени от по-ранната марка. Следователно доводите на жалбоподателя за сходството с други стоки са изключени от предмета на жалбата пред апелативният състав и поради това трябва да бъдат обявени за недопустими.
20 За сметка на това трябва да бъде приет за допустим доводът на жалбоподателя, че „кожа“ и „животински кожи“ се продавали не само като суровини, но и като крайни стоки.
21 Всъщност в точки 32—35 от обжалваното решение апелативният състав се позовава по същество на общоизвестни факти — т.е. факти, които е възможно да са известни на всяко лице или могат да станат известни от общодостъпни източници — твърдейки, че „кожа и имитации на кожа, невключени в други класове; животински кожи“ са полуготови стоки, които са предназначени за потребители, различни от тези, за които са предназначени крайните стоки, защитени от по-ранната марка.
22 От съдебната практика следва, че страна, на която EUIPO противопоставя общоизвестни факти, може да оспорва точността им пред Общия съд (решение от 22 юни 2006 г., Storck/СХВП, C‑25/05 P, EU:C:2006:422, т. 52, определение от 3 юни 2009 г., Zipcar/СХВП, C‑394/08 P, непубликувано, EU:C:2009:334, т. 43 и решение от 10 ноември 2011 г., LG Electronics/СХВП, C‑88/11 P, непубликувано, EU:C:2011:727, т. 28).
23 Освен това следва да се приеме, че доводът на жалбоподателя във връзка с практиката на EUIPO по вземане на решения е също така допустим, доколкото според съдебна практика страните имат право да се позовават на нея, дори и да е за първи път едва пред Общия съд и дори тази практика да е постановена след висящото пред EUIPO производство (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2005 г., Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, EU:T:2005:420, т. 20).
24 Най-сетне, следва да се приемат за допустими и да се разгледат по същество доводите на жалбоподателя, че по-ранната марка, на която той е притежател, била регистрирана и за „имитации на кожа“ като такива.
25 Тези доводи на жалбоподателя засягат по същество тълкуването на списъка на стоки, посочени от по-ранната марка. В това отношение важно е да се отбележи, че въпросът дали текстът на клас 18 следва да се чете, що се отнася до по-ранната марка, като включващ „стоки от кожа“, „имитации на кожа“ като такива и „стоки от имитации на кожа“, или следва да се чете в смисъл, че се отнася само до „стоки от кожа“ и „стоки от имитации на кожа“, представлява въпрос, който е част от фактическата и правна рамка на спора пред апелативния състав.
26 Всъщност, за да може да се прецени идентичността или сходството на разглежданите стоки, инстанциите на EUIPO трябва винаги да определят стоките, които са посочени от конфликтните марки, и в този контекст да извършат евентуално тълкуване на списъка на стоките, за които се регистрира дадена марка. Следователно не може да се счита, че доводите във връзка с тълкуването на списъка на стоките, посочени от по-ранната марка, излизат извън предмета на отнесения пред апелативния състав спор. Всъщност въпросите, които е задължително да бъдат разрешени, за да е налице произнасяне по спора, са част от фактическата и правна рамка на спора пред апелативния състав (вж. в този смисъл решение от 1 февруари 2005 г., HOOLIGAN, T‑57/03, EU:T:2005:29, т. 25).
По неправилното идентифициране на стоките, обект на жалбата, и по липсата на произнасяне относно някои стоки
27 Следва да се отбележи, че в мотивите на жалбата си пред апелативния състав жалбоподателят посочва, че отделът по споровете е отхвърлил възражението за „гарнитури и украшения за ципове от скъпоценни метали“, спадащи към клас 14, „животински кожи“, включени в клас 18, и „токи за колани и гарнитури и украшения за ципове от скъпоценни метали“, спадащи към клас 26.
28 Налага се констатацията, че в това изброяване не фигурират „скъпоценни метали и техните сплави“, както и „кожа и имитации на кожа“, за които възражението също така е отхвърлено.
29 Въпреки че апелативният състав е разгледал стоките „кожа и имитации на кожа“, това не се отнася и за „скъпоценни метали и техните сплави“, доколкото той приема, че отделът по споровете не е отхвърлил възражението за последните стоки.
30 В това отношение е важно да се отбележи, че от диспозитива на решението на отдела по споровете е видно, че макар последният да е уважил възражението, що се отнася до „стоки от скъпоценни метали и техните сплави“, той е отхвърлил възражението за „скъпоценни метали и техните сплави“, за които е приел, че не съществува сходство със защитените от по-ранната марка стоки. На страница 6 от решението на отдела по споровете последният посочва, че отхвърля възражението за всички стоки, които не разкриват сходство със стоките, посочени от по-ранната марка, което включва „скъпоценни метали и техните сплави“.
31 Доколкото апелативният състав приема, че отделът по споровете е отхвърлил възражението единствено за стоките, изброени в точка 1 от обжалваното решение — което се отнася, когато става въпрос за стоките, спадащи към клас 14, посочени от разглежданата международна регистрация, единствено до „гарнитури и украшения за ципове от скъпоценни метали“, без никакво позоваване на „скъпоценни метали и [на] техните сплави“, страните са приканени чрез процесуално-организационна мярка на основание член 89 от Процедурния правилник, да се произнесат, от една страна, по обхвата на предмета на спора пред апелативния състав, и от друга страна, по евентуалните последици за изхода на настоящия спор от пропуска на апелативния състав да изрази позиция относно „скъпоценни метали и техните сплави“, спадащи към клас 14, що се отнася до разглежданата международна регистрация.
32 В отговор на поставените въпроси, от една страна, жалбоподателят уточнява, че подадената от него жалба пред апелативния състав се отнася до решението на отдела по споровете изцяло, доколкото възражението е било отхвърлено. Поради това жалбата пред апелативния състав трябвало да се схваща в смисъл, че оспорва отхвърлянето на възражението и за „кожа и имитации на кожа“ и „скъпоценни метали и техните сплави“.
33 Жалбоподателят счита, че допуснатата от апелативния състав грешка, състояща се в пропуск да се произнесе относно „скъпоценни метали и техните сплави“, трябва да бъде санкционирана чрез отмяна на обжалваното решение.
34 От друга страна, EUIPO приема, че обхватът на предмета на спора не следва ясно от жалбата, подадена от жалбоподателя пред апелативния състав. Независимо от това EUIPO посочва, че апелативният състав е трябвало да тълкува посочената жалба като отнасяща се до всички стоки, за които отделът по споровете е отхвърлил възражението, което включвало „кожа и имитации на кожа“ и „скъпоценни метали и техните сплави“.
35 Според EUIPO грешката, дължаща се на пропуска на апелативния състав да се произнесе по „скъпоценни метали и техните сплави“ не се отразявала на изхода на настоящия спор, още повече че самият жалбоподател бил пропуснал да посочи тези стоки както в жалбата си пред EUIPO, така и в жалбата пред Общия съд.
36 Предвид изложените по-горе обстоятелства следва да се приеме, че жалбата, подадена от жалбоподателя пред апелативния състав, има за предмет решението на отдела по споровете в неговата цялост, доколкото възражението е било отхвърлено. Този извод следва недвусмислено както от формуляра на EUIPO относно обхвата на жалбата, така и от исканията, изложени в писменото становище на жалбоподателя, съдържащо мотивите на жалбата. Всъщност, от една страна, в посочения формуляр жалбоподателят е зачеркнал квадратчето, сочещо, че обжалва решението изцяло, и от друга страна, в писменото си становище той е изложил искания, първо, възражението да бъде уважено за всички разглеждани стоки, и второ, защитата в Съюза на разглежданата международна регистрация да бъде изцяло отказана. Както жалбоподателят, така и EUIPO потвърждават впрочем в отговорите си на поставените въпроси, че подадената от жалбоподателя жалба пред апелативния състав трябва да се счита за жалба срещу решението на отдела по споровете в неговата цялост, доколкото възражението е било отхвърлено.
37 Поради това следва да се заключи, че апелативният състав е пропуснал да се произнесе по подадената пред него жалба, доколкото с нея се иска отхвърляне на възражението по отношение на „скъпоценни метали и техните сплави“, спадащи към клас 14, за разглежданата международна регистрация. По този начин апелативният състав е нарушил задължението, произтичащо от член 64, параграф 1, първо изречение от Регламент № 207/2009, да се произнесе по подадената пред него жалба. Това задължение обаче трябва да се схваща в смисъл, че апелативният състав е длъжен да се произнесе по всяко от отправените до него искания в неговата цялост, било като го уважи, било като го отхвърли като недопустимо, било като го отхвърли по същество. Следва да се отбележи, че след като неизпълнението на това задължение може да се отрази върху съдържанието на решението на апелативния състав, става въпрос за съществено процесуално изискване, чието нарушение Общият съд може да вземе предвид служебно (решение от 10 юни 2008 г., Gabel Industria Tessile/СХВП — Creaciones Garel (GABEL), T‑85/07, EU:T:2008:186, т. 20).
38 Противно на твърдяното от EUIPO в отговора ѝ на писмените въпроси на Общия съд, не може да се презумира, че отхвърляйки жалбата в нейната цялост, апелативният състав е потвърдил, на основание на функционалната приемственост, гледната точка на отдела по споровете, що се отнася до „скъпоценни метали и техните сплави“. Всъщност, видно от обжалваното решение, апелативният състав не е забелязал, че тези стоки са част от обекта на подадената пред него жалба. Следователно е изключено да се приеме, че апелативният състав е имал предвид да възприеме като свои съображенията на отдела по споровете относно „скъпоценни метали и техните сплави“.
39 Необходимо е освен това да се отбележи, че Общият съд не може да решава въпрос, по който апелативният състав не е изразил позиция (вж. в този смисъл решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 72). Такъв обаче е настоящият случай, доколкото не се спори, че апелативният състав изобщо не се е произнесъл относно „скъпоценни метали и техните сплави“. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, тъй като апелативният състав е пропуснал да се произнесе относно „скъпоценни метали и техните сплави“, спадащи към клас 14, за разглежданата международна регистрация.
По защитените от по-ранната марка стоки
40 В рамките на анализа си относно отношението между посочените от конфликтните марки стоки, спадащи към клас 18, жалбоподателят изтъква, че по-ранната марка, на която той е притежател, е била регистрирана за „стоки от кожа“, „имитации на кожа“ като такива, както и за „стоки от имитации на кожа“. Разсъждението му почива на формулировката на списъка на стоките на немски език, на който е била депозирана заявката за регистрация на по-ранната марка и който гласи следното: „Waren aus Leder und Lederimitationen sowie Waren daraus (soweit in Klasse 18 enthalten)“ [стоки от кожа и имитации на кожа, както и стоки, произведени от тях (включени в клас 18)].
41 EUIPO оспорва това твърдение на жалбоподателя. От една страна, тя подчертава, че формулировката на списъка на стоките, спадащи към клас 18, обхванати от по-ранната марка, е различна от уредената в Ницската спогодба, която гласи следното: „Кожа и имитация на кожа, стоки от тези материали, невключени в други класове […]“. От друга страна, EUIPO изтъква, че обхватът на предоставената на основание на този клас защита бил неясен и зависим от тълкуване и че при всички положения не отговаря на критериите за яснота и точност, установени от Съда в решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C‑307/10, EU:C:2012:361).
42 Следва да се отбележи, че съгласно член 120, параграф 3 от Регламент № 207/2009 — по силата на който „[в] случай на съмнение текстът на езика на [EUIPO], на който е подадена заявката, е автентичен“ — обхватът на предоставената защита в разглеждания текст на немски език трябва да има предимство в настоящия случай (вж. в този смисъл решение от 21 март 2013 г., Event/СХВП — CBT Comunicación Multimedia (eventer EVENT MANAGEMENT SYSTEMS), T‑353/11, непубликувано, EU:T:2013:147, т. 14—16).
43 Освен това важно е да се припомни, че съгласно правило 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (OВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), в приложимата му към фактите редакция, списъкът на стоките и услугите, за които е заявена дадена марка, трябва да бъде съставен така, че ясно да посочва тяхното естество.
44 От това следва, че този, който иска регистрация на даден знак като марка на Европейския съюз, трябва да посочи в заявката си списъка на стоки или услуги, за които се иска регистрацията, и да предостави за всяка от посочените стоки или услуги описание, което ясно да показва тяхното естество (решение от 23 ноември 2011 г., Pukka Luggage/СХВП — Azpiroz Arruti (PUKKA), T‑483/10, непубликувано, EU:T:2011:692, т. 37).
45 Това изискване за яснота е подсилено още повече в решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C‑307/10, EU:C:2012:361), на което се позовава EUIPO в писменото си становище, по повод на което Съдът постановява, че заявителят на марка на Европейския съюз трябва достатъчно ясно и точно да посочи стоките или услугите, за които се иска защита на марката, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката защита (решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys, C‑307/10, EU:C:2012:361, т. 64).
46 Следва да се отбележи, че в настоящия случай горепосочената формулировка на немски език може да се разбира по два различни начина. От една страна, тя може да се тълкува по предложения от жалбоподателя начин, изложен в точка 40 по-горе. Такова тълкуване почива на предварителното условие, че доколкото думата „стоки“ се използва както в началото, така и към края на описанието на стоките, спадащи към разглеждания клас 18, първото използване на тази дума се отнася единствено до елемента „кожа“, докато изразът „sowie Waren daraus (soweit in Klasse 18 enthalten)“ [както и произведените от тях стоки (включени в клас 18)] се отнася до елемента „имитации на кожа“. Следователно при това тълкуване изразът „имитации на кожа“ също е обхванат от посочения текст. От друга страна, тази формулировка може също да се разбира и във възприетия от EUIPO смисъл, а именно като позоваване единствено на „стоки от кожа и от имитации на кожа“ като крайни стоки.
47 Налага се констатацията, че доколкото позволява двете горепосочени противоречиви тълкувания, избраната от жалбоподателя формулировка на списъка на стоките от клас 18, обхванати от по-ранната марка, има двусмислен характер и в резултат на това не отговаря на изискването за яснота, което следва от правило 2, параграф 2 от Регламент № 2868/95 и от съдебната практика. Следва да се отбележи, че самият жалбоподател е създал тази двусмисленост, добавяйки думите „Waren aus“ (стоки от) преди общото описание на клас 18. Съгласно съдебната практика, припомнена в точки 44 и 45 по-горе обаче, жалбоподателят е бил длъжен да уточни текста на списъка на стоките от клас 18, обхванати от по-ранната марка. По-специално, ако жалбоподателят е имал намерение да поиска защитата за „имитации на кожа“, той е трябвало да избере формулировка на списъка на стоките, която разкрива недвусмислено това намерение.
48 Следва да се приеме, че притежателят на марката не може да се възползва от нарушение на собственото си задължение да посочи списъка на стоките по ясен и точен начин. При всички положения разглежданият текст не трябва да се тълкува в полза на жалбоподателя, така че да включва и „имитации на кожа“ като такива.
49 Поради това доводът на жалбоподателя, че по-ранната марка е защитена за „имитации на кожа“, следва да бъде отхвърлен.
По повдигнатото единствено основание поради нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009
50 Жалбоподателят изтъква по същество едно-единствено основание поради нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
51 Той основава жалбата си на множество оплаквания, свързани с преценката на апелативния състав в обжалваното решение относно липсата на вероятност от объркване между конфликтните марки. По-конкретно, жалбоподателят изтъква, че апелативният състав е приел погрешно, че не е налице сходство между стоките, посочени от разглежданата международна регистрация и тези, посочени от по-ранната марка. Поради това счита, че той е приел погрешно липсата на вероятност от объркване.
52 EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.
53 Веднага следва да се отбележи, че съгласно член 151, параграф 1 от Регламент № 207/2009 международната регистрация, посочваща Европейския съюз, считано от датата на регистрация, посочена в член 3, параграф 4 от Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, съставен в Мадрид на 27 юни 1989 г. (OВ L 296, 2003 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 9), има същото действие както заявка за марка на Европейския съюз. Член 156, параграф 1 от Регламент № 207/2009 гласи, че международните регистрации, посочващи Европейския съюз, подлежат на същата процедура за възражение както публикуваните заявки за марки на Европейския съюз.
54 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, на която е защитена по-ранната марка. Вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка.
55 Съгласно постоянната съдебна практика вероятност от объркване означава вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Съгласно същата съдебна практика вероятността от объркване трябва да се преценява цялостно, според възприятието, което съответните потребители имат за знаците и разглежданите стоки или услуги, и като се отчитат всички релевантни в конкретния случай фактори, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначаваните стоки или услуги (вж. решения от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 16, 17 и 29 и цитираната съдебна практика, и от 9 юли 2003 г., Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, EU:T:2003:199, т. 30—33 и цитираната съдебна практика).
56 За целите на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 вероятността от объркване предполага едновременно идентичност или сходство между конфликтните марки, както и идентичност или сходство между обозначаваните с тях стоки или услуги. Става въпрос за кумулативни изисквани (вж. решение от 8 март 2013 г., Mayer Naman/СХВП — Daniel e Mayer (David Mayer), T‑498/10, непубликувано, EU:T:2013:117, т. 47 и цитираната съдебна практика).
57 Именно с оглед на горепосочените принципи трябва да се извърши преценката дали апелативният състав е имал основание да приеме, че не е налице вероятност от объркване между конфликтните марки за разглежданите стоки.
По съответните потребители
58 Съгласно съдебната практика в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. Необходимо е също така да се вземе предвид, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в зависимост от въпросната категория стоки или услуги (вж. решение от 13 февруари 2007 г., Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, EU:T:2007:46, т. 42 и цитираната съдебна практика).
59 В настоящия случай следва да се приеме, че предвид факта, че по-ранната марка е марка на Европейския съюз, територията, която има значение при преценката на вероятността от объркване, е тази на Съюза — нещо, което апелативният състав правилно е констатирал и жалбоподателят освен това не оспорва.
60 За разлика от това жалбоподателят оспорва заключението на апелативния състав, че групата на съответните потребители, по отношение на която трябва да се преценява вероятността от объркване, се състои от специализирани потребители, които са особено наблюдателни.
61 Доколкото доводите на жалбоподателя по този въпрос се припокриват в голяма част с някои елементи от анализа на сравнението между разглежданите стоки, те следва да бъдат разгледани на етапа на преценката на сходството между посочените стоки.
62 Поради това разглеждането на жалбата следва да продължи със сравнението на стоките.
По сравнението на стоките
– По стоките от класове 14 и 26
63 В обжалваното решение, от една страна, апелативният състав констатира, че двете групи стоки от класове 14 и 26, така както са посочени съответно от разглежданата международна регистрация и от по-ранната марка, се различават по естеството, предназначението и начина си на използване. Той заключава, че липсва сходство между посочените стоки, с мотива че токите за колани, гарнитурите и украшенията за ципове от скъпоценни метали са отделни части, които се използват на първо място за производството или украсата на ципове или колани, поради което представляват полуготови стоки, докато стоките от класове 14 и 26, посочени от по-ранната марка, са крайни стоки, служещи отчасти да сочат часа и да измерват времето („часовникарски продукти“ и „хронометрични инструменти“) и отчасти за бижута или украшения.
64 Апелативният състав отбелязва освен това, че разглежданите стоки не се намират в отношение на допълване помежду си, тъй като отделните части не са необходими, нито важни за използването на крайните стоки от класове 14 и 26, посочени от по-ранната марка. Освен това разглежданите стоки не се предлагали чрез същите канали за разпространение. Съответните им функции били напълно различни и поради това те не можели и да се конкурират. Най-сетне, като се има предвид, че разглежданите стоки не били предназначени за едни и същи потребители, следва, че те не са взаимозаменяеми. Поради това апелативният състав заключава, че разглежданите стоки от класове 14 и 26 не са сходни.
65 От друга страна, апелативният състав приема, че крайните стоки, по-специално „чанти“, включени в клас 18, посочени от по-ранната марка, се различават както по естеството, така и по предназначението си, от отделните части, спадащи към класове 14 и 26, посочени от разглежданата международна регистрация. Дори да се приеме, че отделните части на циповете и коланите са необходими за използването на тези крайни стоки, спадащи към клас 18, посочени от по-ранната марка, доколкото последните включват ципове или колани или ремъци, съответните потребители нямало да презумират въпреки всичко, че тези стоки се предлагат от едни и същи производители.
66 Жалбоподателят оспорва преценката на апелативния състав по множество съображения. Най-напред той изтъква, че апелативният състав е пропуснал да вземе предвид факта, че разглежданите стоки могат също така да се използват отделно, като напълно самостоятелни стоки, предназначени и за крайните потребители. В това отношение жалбоподателят се позовава в частност на многообразието на стоките, обозначавани с израза „украшения за ципове“ — като висулки, верижки, пръстени — които могат да се добавят към циповете като украшения на завършени стоки, като чанти или облекла. По същия начин, „токи за колани“ можели да се продават като напълно самостоятелни стоки, позволяващи на крайните потребители да закрепват, например дълги тъкани като драперии, завеси или филони, на тялото или да акцентират върху формата. Нещо повече, жалбоподателят изтъква, че разглежданите стоки се разпространяват от същите производители, закупуват се от същите потребители, предлагат се в същите търговски обекти. Следователно визираните потребители щели да счетат, че е налице непосредствена близост и отношение на допълване между тях. Освен това допълващият характер на посочените стоки се основавал на съвпадането на предназначението им, което е естетическо, като украшения за крайни стоки.
67 EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.
68 Веднага следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени сходството между разглежданите стоки или услуги, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тези стоки или услуги. Тези фактори включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или допълващ характер. Могат да бъдат отчетени и други фактори, като например дистрибуторските канали на съответните стоки (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2007 г., El Corte Inglés/СХВП — Bolaños Sabri (PiraÑAM diseño original Juan Bolaños), T‑443/05, EU:T:2007:219, т. 37 и цитираната съдебна практика).
69 На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че разглежданите стоки от класове 14 и 26, а именно „украшения за ципове от скъпоценни метали“ и „токи за колани“, могат да се продават и като напълно самостоятелни стоки направо на крайния потребител, налага се констатацията, че дори да се приеме, че случаят би могъл да бъде такъв, това не променя факта, че тези стоки са предназначени да бъдат продавани главно на професионалисти, произвеждащи крайни стоки, и по-конкретно за производители на колани и на ципове.
70 Доводите на жалбоподателя не поставят под въпрос този извод. В това отношение важно е да се отбележи по-конкретно че доводът на жалбоподателя, че „токите за колани“ позволяват на потребителите да закрепват драперии и завеси или филони на тялото, не може да бъде приет. Всъщност „токите за колани“ са поради естеството и предназначението си стоки, предназначени да закопчават колани, а не да се използват за посочените от жалбоподателя цели.
71 Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят твърди, че разглежданите стоки се разпространяват от едни и същи или свързани помежду си производители и се предлагат в едни и същи търговски обекти и, нещо повече, на едни и същи щандове. Все пак той се ограничава в това отношение до просто твърдение, без да уточнява какъв вид предприятие произвежда според него както разглежданите стоки, така и тези, посочени от по-ранната марка, и в кои търговски обекти се предлагат тези стоки.
72 На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателя във връзка с допълващия характер на разглежданите стоки — основан на съвпадането на предназначението им, от естетическо естество като украшения за крайни стоки — той следва да бъде отхвърлен.
73 В това отношение следва най-напред да се припомни, че с оглед на съдебната практика, допълващи се са тези стоки или услуги, между които съществува тясна връзка, в смисъл че едната е необходима или важна за използването на другата, дотолкова че потребителите могат да помислят, че едно и също предприятие произвежда тези стоки или предоставя тези услуги (решение от 30 април 2015 г., Tecalan/СХВП — Ensinger („TECALAN“), T‑100/14, непубликувано, EU:T:2015:251, т. 40; в този смисъл вж. също решение от 22 януари 2009 г., Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T‑316/07, EU:T:2009:14, т. 57 и 58 и цитираната съдебна практика).
74 Освен това според съдебната практика естетическото допълване следва да представлява действителна естетическа необходимост, в смисъл че една стока е необходима или е от значение за употребата на друга и че потребителите приемат за обичайно и нормално да използват тези стоки заедно (решение от 11 юли 2007 г., Mülhens/СХВП — Minoronzoni (TOSCA BLU), T‑150/04, EU:T:2007:214, т. 36; в този смисъл вж. също решение от 1 март 2005 г., Sergio Rossi/СХВП — Sissi Rossi (SISSI ROSSI), T‑169/03, EU:T:2005:72, т. 60 и 62).
75 В настоящия случай се налага да се приеме, че поради различното им естество разглежданите стоки, а именно, от една страна, „токи за колани“ и „гарнитури и украшения за ципове от скъпоценни метали“, спадащи към класове 14 и 26, посочени от разглежданата международна регистрация, и от друга страна, включените в същите класове стоки, защитени от по-ранната марка, а именно часовникарски продукти, бижута или предмети за декорация, като висулки за ключодържатели и предмети за декорация от скъпоценни метали, както и изкуствени цветя, не са необходими, нито дори важни за съответния им начин на използване.
76 Що се отнася до довода на жалбоподателя относно възможността за допълване между „украшения за ципове от скъпоценни метали“, от една страна, и „чанти“, спадащи към клас 18 и посочени от по-ранната марка, от друга страна, следва да се отбележи, че „украшенията за ципове от скъпоценни метали“ не са важни или необходими за използването на една чанта. Всъщност чантата, дори да е с цип, може да се използва, без към него да се добавя украшение. Освен това, ако разгледаме въпроса във връзка с важността, дори с необходимия характер на „чантите“ за използването на „гарнитури и украшения за ципове“, следва да се отбележи, че разбира се, е вярно, че за да се използва дадено украшение за цип, трябва стоката да е снабдена с такъв цип. Все пак се налага констатацията, че чантите не са единствените стоки, които могат да са снабдени с такава система за затваряне. Украшение за цип може да бъде използвано например и за дреха, която има цип. Освен това е важно да се отбележи, че в това отношение съществуват чанти, които не се затварят с цип. Съществуващата връзка между „украшения за ципове от скъпоценни метали“ и „чанти“ следователно не е твърде силна. В това отношение следва да се отбележи, че за да бъде прието, че е налице сходство между стоките поради възможността за допълване, не е достатъчно стоките да бъдат необходими или важни за използване една спрямо друга, а освен това трябва и това обстоятелство да има за последица потребителят да може да мисли, че отговорността за производството им се носи от едно и също предприятие (вж. т. 74 по-горе). С други думи, важно е да се разгледа дали „чантите“ са важни за използването на „украшенията за ципове“ до такава степен, че потребителят да може да мисли, че отговорността за производството на тези стоки се носи от едно и също предприятие (вж. в този смисъл решение от 14 май 2013 г., Sanco/СХВП — Marsalman (Изображение на пиле), T‑249/11, EU:T:2013:238, т. 39). Следва да се приеме, че съществуващата връзка между „украшения за ципове от скъпоценни метали“ и „чанти“ не е достатъчно тясна, за да могат потребителите да мислят, че отговорността за производството на тези стоки се носи от едно и също предприятие. Потребителят не очаква производителите на чанти да предлагат за продажба и украшения за ципове.
77 Освен това следва да се отбележи, както апелативният състав отбелязва в точка 26 от обжалваното решение, че фактът, че спорните стоки могат да служат за декоративни цели, не е достатъчен, за да се установи сходство между стоките. Всъщност това обстоятелство се оказва твърде общ фактор, за да може да обоснове сам по себе си извода, че разглежданите стоки се допълват и поради това са сходни.
78 От изложеното по-горе следва, че доводите на жалбоподателя във връзка с твърдяната възможност за допълване на разглежданите стоки следва да бъдат отхвърлени.
79 Що се отнася до останалите фактори, които са от значение съгласно съдебната практика, цитирана в точка 68 по-горе, от една страна, важно е да се припомни, че самият жалбоподател признава, че разглежданите стоки не се конкурират помежду си. От друга страна, следва да се счита, че поради различното им естество разглежданите стоките не са и взаимозаместими.
80 Предвид изложените по-горе съображения апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че липсва сходство между разглежданите стоки.
– По стоките от клас 18
81 В обжалваното решение апелативният състав приема по същество, че „кожа“, „имитации на кожа“ и „животински кожи“, спадащи към клас 18 и посочени от разглежданата международна регистрация, са суровини или полуготови стоки, предназначени да претърпят допълнителна обработка или преработване и които следователно са предназначени за производителите на артикули от кожа, т.е. за специализираните потребители. Той приема, че тези стоки се различават съществено от стоките, посочени от по-ранната марка, които от своя страна били крайни стоки, предназначени за крайните потребители. Според апелативния състав фактът, че разглежданите полуготови стоки са необходими за производството на някои крайни стоки, обхванати от по-ранната марка, като чанти и куфари от всички видове, портфейли или дамски чантички без дръжки, не е достатъчен, за да се констатира наличието на сходство между разглежданите стоки, доколкото тези крайни стоки могат да се произвеждат и от други материали. Следователно потребителите не биха презумирали, че стоките се предлагат от едни и същи производители. Апелативният състав заключава въз основа на това, че е налице сходство между разглежданите стоки от клас 18.
82 Жалбоподателят оспорва тази преценка на апелативния състав поради множество съображения. Най-напред той посочва, че различните апелативни състави на EUIPO вече са допуснали в предходни решения възможността да се установи наличие на сходство между кожата, имитациите на кожа и животинските кожи в смисъл на полуготови стоки, от една страна, и на крайни стоки, произведени с тези материали, от друга страна. Освен това той изтъква, че и кожата, имитациите на кожа и животинските кожи не се продават изключително като полуготови стоки или суровини, а могат да бъдат продавани и като такива направо на крайния потребител. В това отношение жалбоподателят препраща към използването на тези стоки като предмети за декорация, като килими или като стенни декорации. Нещо повече, животинските кожи се използвали също и като протектори за матраци или за тапицерии. В тези случаи спорните стоки нямало да бъдат преобразувани в други, а щели да се използват като напълно самостоятелни. Според жалбоподателя разглежданите стоки следователно били сходни.
83 EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.
84 На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателя във връзка с предходната практика на апелативните състави при вземането на решения, в която било прието наличието на сходство между, от една страна, кожите и животинските кожи в смисъл на полуготови стоки, и от друга страна, стоките, произведени от тези материали, следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика решенията, които апелативните състави на EUIPO трябва да приемат въз основа на Регламент № 207/2009 относно регистрацията на даден знак като марка на Европейския съюз, спадат към упражняването на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. При това положение законосъобразността на тези решения трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент, а не въз основа на предходната практика при вземане на решения (решения от 26 април 2007 г., Alcon/СХВП, C‑412/05 P, EU:C:2007:252, т. 65 и от 24 ноември 2005 г., Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, EU:T:2005:420, т. 71). В допълнение и във всеки случай е важно да се подчертае, че Общият съд вече е постановил, че „кожа и имитации на кожа“ и стоките от тези материали като чанти, куфари, чадъри, слънчобрани, бастуни, каквито са защитените в настоящия случай с по-ранната марка, не са сходни (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 2010 г., Vidieffe/СХВП — Ellis International Group (GOTHA), T‑169/09, непубликувано, EU:T:2010:484, т. 7 и 29).
85 На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че кожата, имитациите на кожа и животинските кожи не се продавали изключително като суровини или полуготови стоки, а можели да се продават и като напълно самостоятелни стоки направо на крайния потребител, следва да се приеме, че дори случаят да е такъв, това не променя обстоятелството, че тези стоки са предназначени главно за професионалните потребители (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Birkenstock Sales/EUIPO (Изображение на мотив от взаимно пресичащи се вълнообразни линии), T‑579/14, обжалвано, EU:T:2016:650, т. 32).
86 Освен това се налага констатацията, че „кожа и имитации на кожа; животински кожи“ имат различно естество и предназначение в сравнение с посочените от по-ранната марка стоки. Всъщност, макар посочените от разглежданата международна регистрация стоки да служат главно за доставка на суровина за производството на артикули от кожа, от имитации на кожа и от животински кожи, посочените от по-ранната марка стоки служат за покриване и обличане на части от човешкото тяло, за пренос на предмети и за защита срещу дъжда и слънцето. В това отношение е важно да се отбележи освен това, че съдът на Съюза е приел, че част от посочените от по-ранната марка стоки като „чадъри“ и „слънчобрани“ могат, отвъд основното им предназначение, да се считат и за стоки, които са част от модния сектор в широк смисъл, доколкото потребителят може да ги използва за придаване на определен външен вид (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Изображение на мотив от взаимно пресичащи се вълнообразни линии, T‑579/14, обжалвано, EU:T:2016:650, т. 118 и цитираната съдебна практика).
87 Поради различното им естество разглежданите стоки обичайно се произвеждат от различни производители и преминават по различни канали за разпространение. Между тези стоки не съществува и конкуренция.
88 Що се отнася до евентуалното взаимно допълване на „кожа и имитации на кожа; животински кожи“ с някои стоки от клас 18, посочени от по-ранната марка, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, допълващи се са тези стоки или услуги, между които съществува тясна връзка, в смисъл че едната е необходима или важна за използването на другата, дотолкова че потребителите могат да помислят, че едно и също предприятие произвежда тези стоки или предоставя тези услуги (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2007 г., PiraÑAM diseño original Juan Bolaños, T‑443/05, EU:T:2007:219, т. 48 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай обаче се налага констатацията, че жалбоподателят не е уточнил съображенията, поради които разглежданите стоки биха били необходими или поне важни за съответния им начин на използване.
89 Жалбоподателят не може да поддържа, че посочените от по-ранната марка стоки и „кожа и имитации на кожа; животински кожи“ се допълват взаимно, с мотива че първите се произвеждали заедно с вторите. В това отношение се налага да се приеме, че апелативният състав правилно е констатирал в точки 34—36 от обжалваното решение, че фактът, че стоките от клас 18, посочени от разглежданата международна регистрация, са необходими за производството на някои стоки, включени в клас 18, посочени от по-ранната марка, като чантите и куфарите от всички видове, не е достатъчен, за да се констатира сходството на разглежданите стоки, доколкото тези стоки могат да се произвеждат и с други материали, и в такъв случай потребителят не би презумирал, че тези стоки се предлагат от едни и същи производители.
90 От изложеното по-горе следва, че апелативният състав не е допуснал грешка в преценката, като е приел, че разглежданите стоки, спадащи към клас 18, не са сходни.
91 Следва да се отбележи, че доколкото едно от кумулативно изискуемите условия, за да може се констатира наличие на вероятност от объркване, не е изпълнено в настоящия случай, доводите на жалбоподателят за сходство на знаците са неотносими.
92 С оглед на всички изложени по-горе съображения се налага констатацията, че апелативният състав правилно е приел, че липсва вероятност от объркване между конфликтните марки за разглежданите стоки.
93 От това следва, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, доколкото липсва произнасяне на апелативния състав по жалбата пред него, що се отнася до „скъпоценни метали и техните сплави“, спадащи към клас 14 и посочени от разглежданата международна регистрация. Жалбата следва да бъде отхвърлена в останалата част.
По съдебните разноски
94 Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако всяка от страните е загубила съответно по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
95 Ето защо следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 12 ноември 2015 г. (преписка R 679/2014‑1), относно производство по възражение между Nanu-Nana Joachim Hoepp GmbH & Co. KG и г‑жа Nadine Fink, доколкото апелативният състав не се е произнесъл по жалбата относно „скъпоценни метали и техните сплави“, спадащи към клас 14 по смисъла на ревизираната и изменена Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и посочени от фигуративната марка, предмет на международна регистрация № 1111651, посочваща Европейския съюз.
2) Отхвърля жалбата в останалата част.
3) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 април 2017 година.
Подписи